Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

References to this case

Share

Highlight in text

Go

Дело C-369/04

Hutchison 3G UK Ltd и др.

срещу

Commissioners of Customs and Excise

(Преюдициално запитване, отправено от

VAT and Duties Tribunal, Лондон)

„Шеста директива ДДС — Облагаеми сделки — Понятие за икономическа дейност — Член 4, параграф 2 — Възлагане на лицензии, които позволяват използване на определена част от радиочестотния спектър, запазена за далекосъобщителни услуги“

Резюме на решението

Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Икономически дейности по смисъла на член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива

(член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 77/388 на Съвета)

Член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че предоставянето на лицензии като лицензиите за мобилни далекосъобщения от трето поколение, известни като „UMTS“, от отговорния за разпределянето на честотите национален регулаторен орган чрез провеждане на търг с предмет правото да се използват далекосъобщителни съоръжения не съставлява икономическа дейност по смисъла на тази разпоредба и следователно не попада в приложното поле на директивата.

Анализът на тази дейност показва, че тя е необходимо условие, предшестващо достъпа на икономически оператори до пазара на мобилни далекосъобщения, и не би могла да съставлява участие на компетентния национален орган на посочения пазар. В действителност единствено операторите, титуляри на предоставените права, действат на този пазар, като използват въпросното имущество с цел получаване на редовен приход от него.

Следователно като издава такива разрешения, компетентният национален орган не участва в използването на имущество, състоящо се от посочените права за използване, с цел получаването на редовен приход от него. В рамките на процедурата по предоставяне органът упражнява единствено изрично поверената му дейност за контрол и регулиране на използването на електромагнитния спектър.

Впрочем фактът, че издаването на разглежданите лицензии е основание за плащане на такси, не е в състояние да промени правната квалификация на тази дейност.

(вж. точки 36, 38—39, 43 и диспозитива)







РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)

26 юни 2007 година(*)

„Шеста директива ДДС — Облагаеми сделки — Понятие за икономическа дейност — Член 4, параграф 2 — Възлагане на лицензии, които позволяват използване на определена част от радиочестотния спектър, запазена за далекосъобщителни услуги“

По дело C-369/04

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от VAT and Duties Tribunal, Лондон (Обединено кралство), с акт от 24 август 2004 г., постъпил в Съда на 26 август 2004 г., в рамките на производство по дело

Hutchison 3G UK Ltd,

mmO2 plc,

Orange 3G Ltd,

T-Mobile (UK) Ltd,

Vodafone Group Services Ltd

срещу

Commissioners of Customs and Excise,

СЪДЪТ (голям състав),

състоящ се от: г-н V. Skouris, председател, г-н P. Jann, г-н C. W. A. Timmermans, г-н A. Rosas, г-н K. Lenaerts, г-н P. Kūris, г-н E. Juhász и г-н J. Klučka, председатели на състави, г-н K. Schiemann, г-н J. Makarczyk (докладчик) и г-н U. Lõhmus, съдии,

генерален адвокат: г-жа J. Kokott,

секретари: г-н B. Fülöp и г-жа K. Sztranc-Sławiczek, администратори,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 7 февруари 2006 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за Hutchison 3G UK Ltd, mmO2 plc, Orange 3G Ltd, T-Mobile (UK) Ltd и Vodafone Group Services Ltd, от г-н K. P. E. Lasok, QC, както и от г-н J. Turnbull и г-н P. Lomas, solicitors,

–        за правителството на Обединеното кралство, от г-н M. Bethell и г-жа R. Caudwell, в качеството на представители, подпомагани от г-н P. Goldsmith, г-н K. Parker и г-н C. Vajda, QC, както и от г-н G. Peretz, barrister,

–        за датското правителство, от г-н J. Molde, в качеството на представител, подпомаган от адв. K. Hagel-Sørensen, advokat,

–        за германското правителство, от г-н W.-D. Plessing и г-жа C. Schulze-Bahr, в качеството на представители, подпомагани от адв. K.-T. Stopp, Rechtsanwalt,

–        за испанското правителство, от г-н J. Rodriguez Cárcamo, в качеството на представител,

–        за Ирландия, от г-н D. O’Hagan, в качеството на представител, подпомаган от г-н A. Aston, SC, и от г-н G. Clohessy, BL,

–        за нидерландското правителство, от г-жа H. G. Sevenster и г-н M. de Grave, в качеството на представители,

–        за Комисията на Европейските общности, от г-н K. Gross, г-н R. Lyal и г-н M. Shotter, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 7 септември 2006 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1, наричана по-нататък „Шеста директива“), и в частност на член 4 от нея.

2        Запитването е отправено в рамките на спор между Hutchison 3G UK Ltd, mm02 plc, Orange 3G Ltd, T-Mobile (UK) Ltd и Vodafone Group Services Ltd, от една страна, а от друга — Commissioners of Customs and Excise (администрация за косвени данъци), компетентният орган в областта на събирането на данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“) в Обединеното кралство, с предмет предоставяне на право на приспадане на размера на ДДС, който тези дружества твърдят, че са платили във връзка с издаването през 2000 г. от Secretary of State for Trade and Industry (държавен секретар за търговията и промишлеността, наричан по-нататък „държавния секретар“) на лицензии за мобилни далекосъобщения от трето поколение, известни като „UMTS“, чрез провеждане на търг (наричани по-нататък „разглежданите в главното производство лицензии“).

 Правна уредба

 Разпоредби относно ДДС

 Общностна правна уредба

3        Съгласно член 2, точка 1 от Шеста директива с ДДС се облага доставката на стоки и услуги, извършена възмездно на територията на страната от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество.

4        Член 4 от тази директива гласи:

„1.      „Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, посочена в параграф 2, където и да е, независимо от целите и резултатите от тази дейност.

2.      Икономическа дейност по параграф 1 включва всички дейности на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително дейност в областта на минното дело и селското стопанство, и упражняването на свободни професии. Използването на материално или нематериално имущество с цел получаването на редовен приход от него също се счита за икономическа дейност.

[?]

5.      Държавите, регионалните и местни органи, както и другите публичноправни субекти, не са данъчнозадължени лица по отношение на дейностите или сделките, които извършват в качеството си на органи на власт, дори когато събират мита, такси, вноски или плащания във връзка с такива дейности или сделки.

Въпреки това, когато извършват такива дейности или сделки, те се считат за данъчнозадължени лица по отношение на дейностите или сделките, при които третирането им като данъчно незадължени лица би довело до значително нарушаване на конкуренцията.

Във всеки случай тези субекти се считат за данъчнозадължени лица във връзка с дейностите, изброени в приложение Г, при условие че същите не се извършват в толкова малък размер, за да бъдат определени като незначителни.

[?]“. [неофициален превод]

5        Член 17 от директивата предвижда:

„1.      Правото на приспадане възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.

2.      Доколкото стоките и услугите се използват за нуждите на неговата облагаема сделка, данъчнозадълженото лице има право да приспадне от дължимия данък:

а)      дължимия или платен данък върху добавената стойност за стоки или услуги, които друго данъчнозадължено лице му е доставило или предстои да му достави;

[?]“. [неофициален превод]

6        Точка 1 от приложение Г към Шеста директива се отнася за далекосъобщенията.

 Национална правна уредба

7        Член 4, параграф 1 от Закона за ДДС от 1994 г. (Value Added Tax Act 1994) гласи:

„ДДС се начислява по всички извършени в Обединеното кралство доставки на стоки или услуги, когато това са облагаеми доставки на стоки или услуги, извършвани от данъчнозадължено лице в рамките на неговата икономическа дейност.“

 Разпоредби относно възлагането на разглежданите в главното производство лицензии

 Общностна правна уредба

8        Директива 97/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 април 1997 година относно общата рамка на общите разрешения и индивидуалните лицензии в областта на далекосъобщителните услуги (ОВ L 117, стр. 15) е в сила до 25 юли 2003 г.

9        Член 2, параграф 1 от тази директива гласи:

„За целите на настоящата директива:

[?]

г)      „основни изисквания“ означава съображения от общ интерес, които не са от икономическо естество и могат да доведат до налагането от държава-членка на условия относно разгръщането и/или експлоатацията на далекосъобщителни мрежи или относно предоставянето на далекосъобщителни услуги. Тези съображения са: сигурността при функциониране на мрежата, запазването на нейната цялост и когато е това е обосновано, оперативната съвместимост на услугите, защитата на данните, на околната среда и на целите на градоустройството и процесите на планиране, както и ефективното използване на честотния спектър и предотвратяването на смущения между далекосъобщителни системи с радиосигнали и други космически или наземни технически системи. [?]“. [неофициален превод]

10      Съгласно член 3, параграф 3, второ изречение от посочената директива:

„Държавите-членки могат да издават индивидуални лицензии само ако получателят получава достъп до ограничен ресурс, физически или от друго естество, или ако има особени права или задължения съгласно разпоредбите на раздел ІІІ.“ [неофициален превод]

11      Член 4, параграф 1 от Директива 97/13 уточнява условията, свързани с общите разрешения, както следва:

„Когато държавите-членки поставят предоставянето на далекосъобщителни услуги в зависимост от наличието на общо разрешение, условията, които могат да съпътстват разрешението, когато това е обосновано, са посочени в точки 2 и 3 от приложението. Общите разрешения изискват прилагане на възможно най-слабо обвързващия режим, който е съвместим със зачитането на приложимите основни и други изисквания от обществен интерес, включени в точки 2 и 3 от приложението.“ [неофициален превод]

12      Раздел ІІІ от тази директива, включващ членове 7—11, урежда индивидуалните лицензии, когато положението обосновава предоставянето им. Член 8, параграф 1, първа алинея от директивата предвижда, че „[у]словията, които се изискват в допълнение към тези за общите разрешения и с които когато това е обосновано, могат да се обвържат индивидуалните лицензии, са посочени в точки 2 и 4 от приложението“. Съгласно точки 2.1. и 4.2. от това приложение става въпрос по-специално за условия, целящи да гарантират зачитане на съответните основни изисквания, както и на специфичните условия, свързани с ефективното използване и ефективното управление на радиочестотите.

13      На основание член 10, параграф 1 от Директива 97/13 държавите-членки могат да ограничат броя на индивидуалните лицензии, доколкото това е необходимо за гарантиране на ефективното използване на радиочестотния спектър. Съгласно параграф 2, първо тире от същия член в това отношение те трябва надлежно да отчитат необходимостта от постигане на максимални предимства за потребителите и да подпомагат развитието на конкуренцията. Параграф 3, първа алинея от същия член задължава държавите-членки да предоставят индивидуални лицензии въз основа на обективни, недискриминационни, прозрачни, съразмерни и подробни критерии за подбор.

14      От член 11, параграф 1 от директивата следва, че предоставянето на лицензии може да води до плащане на такси, „имащи за цел единствено покриването на административните разходи, свързани с издаването, управлението, контрола и прилагането на съответните индивидуални лицензии“. Освен това параграф 2 от същия член предвижда:

„Независимо от разпоредбата на параграф 1, при ограничен ресурс държавите-членки могат да оправомощят националните си регулаторни органи да налагат такси предвид необходимостта от осигуряване оптималното използване на този ресурс. Таксите са недискриминационни и отчитат по-специално необходимостта от развитие на иновационни услуги и на конкуренцията“. [неофициален превод]

15      Директива 97/13 е отменена и считано от 25 юли 2003 г. е заменена с Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги („Рамкова“ директива) (ОВ L 108, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 195).

16      Член 9 от тази директива гласи:

„[?]

3.      Държавите-членки могат да предвидят прехвърлянето на права за използване на радиочестоти от едни предприятия на други.

4.      Държавите-членки гарантират, че намерението на едно предприятие да прехвърли права за използване на радиочестоти да бъде сведено [да се чете: „се свежда“] до знанието на националния регулаторен орган, отговорен за разпределението на спектъра, и всяко прехвърляне да става [да се чете: „и че всяко прехвърляне става“] в съответствие с процедурите, определени от националния регулаторен орган, и да бъде обявено [да се чете: „и се обявява“] публично. Националните регулаторни органи гарантират, че конкуренцията не се нарушава в резултат от подобни сделки. Когато ползването на радиочестотите е хармонизирано посредством прилагането на Решение № 676/2002/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно регулаторната рамка за политиката на Европейската общност в областта на радиочестотния спектър (Решение за радиочестотния спектър) (ОВ L 108, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 163)] или други мерки на Общността, такова прехвърляне не може да води до промяна на използването на тази честота.“

 Национална правна уредба

17      На основание член 1, параграф 1 от Закона за безжичната телеграфия от 1949 г. (Wireless Telegraphy Act 1949, наричан по-нататък „WTA 1949“) никой не може да създаде или използва безжична телеграфна станция или да инсталира или използва безжичен телеграфен апарат, без да е получил лицензия за това от държавния секретар съгласно същия член. WTA 1949 предвижда прилагане на наказателни мерки в случай на нарушаване на тази забрана.

18      Член 2, параграф 1 от Закона за безжичната телеграфия от 1998 г. (Wireless Telegraphy Act 1998, наричан по-нататък „WTA 1998“) очертава насоките относно търговете за лицензии, като в частност позволява на държавния секретар да събира по-високи суми от стойността на административните разходи. Съгласно член 2, буква в) от същия член тези суми отчитат интереса от насърчаване на:

–        ефективното използване и управление на електромагнитния спектър,

–        всички икономически преимущества от използването на безжичната телеграфия,

–        развитието на иновационните услуги и

–        конкуренцията в областта на далекосъобщителните услуги.

19      Член 3, параграф 1 от WTA 1998 предвижда:

„Предвид интереса от насърчаване на оптимално използване на електромагнитния спектър държавният секретар може с подзаконови актове да предвиди, че в посочените в тях или определени от него на основание на същите актове случаи молбите за предоставяне на лицензии за безжична телеграфия трябва да бъдат подавани в рамките на процедура, която:

а)      е установена в публикувано от него съобщение съгласно посочените подзаконови актове и

б)      предполага представяне от участника в търга на оферта, в която се уточнява стойността, която той е готов да заплати на държавния секретар срещу получаването на лицензията.“

 Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

20      През пролетта на 2000 г. държавният секретар възлага разглежданите в главното производство лицензии чрез провеждане на публичен търг.

21      Получилите лицензии предприятия са предложили най-високата сума за наличните пакети честоти, като един от тези пакети е бил запазен за нов участник на пазара. След провеждане на търга участниците са платили общо сумата от 22 477 400 000 GBP [британски лири].

22      Търгът е проведен от действащата от името на държавния секретар Radiocommunications Agency (Агенция по радиосъобщенията), която е изпълнителна агенция към държавния секретар за търговията и промишлеността. По време на процедурата по възлагане ДДС изобщо не се упоменава.

23      Възложените по този начин лицензии изтичат на 31 декември 2021 г., освен в случай на предсрочно отнемане от държавния секретар или отказ от страна на титуляра.

24      Смятайки, че възлагането на лицензии се облага с ДДС и че той е включен в заплатените от тях суми, спечелилите търга дружества искат възстановяване на сумите, които твърдят, че са внесли като ДДС, на основание на транспониращото член 17 от Шеста директива национално законодателство. Тъй като исканията им са отхвърлени с мотива, че предоставянето на разглежданите в главното производство лицензии не се облага с ДДС, те сезират препращащата юрисдикция.

25      При тези обстоятелства VAT and Duties Tribunal, Лондон, решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Предвид обстоятелствата, описани в изложението на безспорните факти между страните [?], следва ли изразът „икономическа дейност“ да се тълкува за целите на член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива в смисъл, че включва предоставянето от държавния секретар [?] на лицензии за мобилни далекосъобщения от трето поколение чрез провеждане на търг с предмет правото да се използват далекосъобщителни съоръжения в определени части на електромагнитния спектър (наричано по-нататък „[съответната] дейност“) и кои са относимите съображения, за да се отговори на този въпрос?

2)      Предвид обстоятелствата, описани в изложението на безспорните факти между страните, кои са относимите съображения, за да се отговори на въпроса дали при извършването на [съответната] дейност държавният секретар е действал като „орган на власт“ по смисъла на член 4, параграф 5 от Шеста директива?

3)      Предвид обстоятелствата, описани в изложението на безспорните факти между страните, може ли да се счита, че i) [съответната] дейност частично съставлява „икономическа дейност“ и/или ii) че тя отчасти се извършва от публичноправен субект, действащ в качеството си на орган на власт по такъв начин, че по силата на Шеста директива тази дейност частично се облага с ДДС?

4)      Каква трябва да е степента на вероятност да възникне значително нарушаване на конкуренцията по смисъла на член 4, параграф 5, втора алинея от Шеста директива и каква трябва да бъде отдалечеността във времето на това нарушаване спрямо момента на извършване на дейност като [съответната], за да може във връзка с нея извършващото я лице да се разглежда като данъчнозадължено по силата на горепосочената разпоредба? В каква степен принципът на данъчен неутралитет евентуално би могъл да повлияе върху отговора на този въпрос?

5)      Дали терминът „далекосъобщения“, посочен в приложение Г към Шеста директива (към което препраща член 4, параграф 5, трета алинея от [тази] директива), се отнася до предоставянето от държавния секретар на лицензии за мобилни далекосъобщения от трето поколение чрез провеждане на търг с предмет правото да се използват далекосъобщителни съоръжения в определени части на електромагнитния спектър, предвид обстоятелствата, описани в изложението на безспорните факти между страните?

6)      Ако i) държава-членка реши да приложи член 4, параграфи 1 и 5 от Шеста директива, като приеме закон, който дава право на публичноправен орган (какъвто в случая е Министерството на финансите на Обединеното кралство) да приеме инструкции, в които се посочва кои са извършваните от публичноправни органи доставки на стоки и услуги, които следва да се приравнят на облагаеми сделки, и ii) този орган приема или има намерение да приеме по силата на това оправомощаване инструкции, предвиждащи, че някои сделки се облагат с ДДС, дали изведеният в точка 8 от Решение от 13 ноември 1990 г. по дело Marleasing (C-106/89, Recueil, стр. I-4135) принцип е относим за целите на тълкуването на същия национален закон и на същите инструкции (и евентуално в какво отношение)?“

 По преюдициалните въпроси

 По първия въпрос

26      С първия въпрос препращащата юрисдикция иска да се установи дали дейност като предоставянето на разглежданите в главното производство лицензии чрез търг, провеждан от държавния секретар, съставлява „икономическа дейност“ по смисъла на член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива.

27      По смисъла на член 4, параграф 1 от Шеста директива за данъчнозадължено лице се смята всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, посочена в параграф 2 от същия член, където и да е, независимо от целите и резултатите от тази дейност. Понятието „икономическа дейност“ е определено в споменатия параграф 2 и включва всички дейности на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, и по-специално сделките, включващи използването на материално или нематериално имущество с цел получаването на редовен приход от него.

28      В това отношение следва да се уточни, че ако член 4 от Шеста директива очертава много широко приложно поле на ДДС, тази разпоредба има предвид единствено дейностите с икономически характер (вж. в този смисъл Решение от 11 юли 1996 г. по дело Régie dauphinoise, C-306/94, Recueil, стр. I-3695, точка 15, Решение от 29 април 2004 г. по дело EDM, C-77/01, Recueil, стр. I-4295, точка 47 и Решение от 26 май 2005 г. по дело Kretztechnik, C-465/03, Recueil, стр. I-4357, точка 18).

29      От установената съдебна практика следва също, че при анализ на определенията за понятията „данъчнозадължено лице“ и „икономическа дейност“ ясно се разкрива обхватът на приложното поле на понятието „икономическа дейност“, както и обективният му характер, в смисъл че дейността се разглежда сама за себе си, независимо от нейните цели и резултати (вж. по-специално Решение от 21 февруари 2006 г. по дело University of Huddersfield, C-223/03, Recueil, стр. I-1751, точка 47 и цитираната съдебна практика).

30      От акта за препращане следва, че в главното производство извършваната от държавния секретар дейност се състои във възлагането чрез търг на икономическите оператори на правото да се използват далекосъобщителни съоръжения в определени честоти на електромагнитния спектър за определен срок. В резултат на тази процедура на операторите се издава разрешение да упражняват така придобитите права за изграждане на далекосъобщителни съоръжения в определените части на посочения електромагнитен спектър.

31      Ето защо следва да се определи дали предвид естеството му издаването на такова разрешение трябва да се разглежда като „използване на имущество“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Шеста директива.

32      В самото начало е важно да се уточни, че съгласно изискванията на принципа за неутралитет на общата система на ДДС понятието „използване“ в рамките на тази разпоредба се отнася до всички сделки, без значение на правната им форма, с които се цели получаване на редовен приход от въпросното имущество (вж. в този смисъл Решение от 4 декември 1990 г. по дело Van Tiem, C-186/89, Recueil, стр. I-4363, точка 18, Решение по дело EDM, посочено по-горе, точка 48 и Решение от 21 октомври 2004 г. по дело BBL, C-8/03, Recueil, стр. I-10157, точка 36).

33      Във връзка с това следва да се подчертае, че разглежданата в главното производство дейност се състои в издаването на разрешения, които позволяват на получаващите ги икономически оператори да пристъпят към упражняване на произтичащите от тях права на използване, предоставяйки на обществеността срещу заплащане услугите си на пазара за мобилни далекосъобщения.

34      Както следва от систематичното тълкуване на член 2, параграф 1, буква г), член 4, параграф 1 и член 8, параграф 1 от Директива 97/13 обаче, такава дейност е средство за прилагане на изискваните от общностното право условия, с които се цели по-специално гарантиране на рационалното използване на честотния спектър и предотвратяването на смущения между далекосъобщителни системи с радиосигнали и други космически или наземни технически системи, както и ефективно управление на радиочестотите.

35      Важно е освен това да се подчертае, че съгласно Директива 97/13, а също и съгласно WTA 1949 и WTA 1998, издаването на такива разрешения е от изключителната компетентност на съответната държава-членка.

36      В този смисъл анализът на дейност като разглежданата в главното производство показва, че тя е необходимо условие, предшестващо достъпа на икономически оператори, каквито са жалбоподателите в главното производство, до пазара на мобилни далекосъобщения. Тази дейност не би могла да съставлява участие на компетентния национален орган на посочения пазар. В действителност единствено операторите, титуляри на предоставените права, действат на този пазар, като използват въпросното имущество с цел получаване на редовен приход от него.

37      При тези условия дейност като разглежданата в главното производство поради естеството си не може да се упражнява от икономическите оператори. Във връзка с това следва да се уточни, че правото на посочените оператори занапред да прехвърлят правата си за използване на радиочестотите е без значение. В действителност, освен че остава под контрола на отговорния за предоставянето на честотите национален регулаторен орган, съгласно член 9, параграф 4 от Директива 2002/21 такова прехвърляне не наподобява издаването на разрешение от орган на власт.

38      Следователно, като издава такова разрешение, компетентният национален орган не участва в използването на имущество, състоящо се от правата за използване на радиочестотния спектър, с цел получаването на редовен приход от него. В рамките на процедурата по предоставяне органът упражнява единствено изрично поверената му дейност за контрол и регулиране на използването на електромагнитния спектър.

39      Впрочем фактът, че издаването на лицензии като разглежданите в главното производство е основание за плащане на такси, не е в състояние да промени правната квалификация на тази дейност (вж. в този смисъл Решение от 18 март 1997 г. по дело Diego Calì & Figli, C-343/95, Recueil, стр. I-1547, точка 24 и цитираната съдебна практика).

40      Следователно предоставянето не съставлява „икономическа дейност“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Шеста директива.

41      Този извод не се разколебава с довода, че с оглед на член 4, параграф 5 от директивата не е изключено упражняваната от субект на публичното право регулаторна дейност да съставлява икономическа дейност по смисъла на член 4, параграф 2 от същата директива, поради което този субект би трябвало да се разглежда като данъчнозадължено за тази дейност лице.

42      В действителност, дори да се допусне, че подобна регулаторна дейност може да се квалифицира като икономическа дейност, това не променя факта, че приложението на член 4, параграф 5 от Шеста директива предполага предварително да е установено икономическото естество на въпросната дейност. От отговора, даден в точка 40 от настоящото решение, обаче следва, че в случая това не е така.

43      С оглед на посочените дотук съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива трябва да се тълкува в смисъл, че предоставянето на лицензии като разглежданите в главното производство от отговорния за разпределянето на честотите национален регулаторен орган чрез провеждане на търг с предмет правото да се използват далекосъобщителни съоръжения, не съставлява икономическа дейност по смисъла на тази разпоредба и следователно не попада в приложното поле на директивата.

 По останалите въпроси

44      Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на останалите поставени от препращащата юрисдикция въпроси.

 По съдебните разноски

45      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

Член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, трябва да се тълкува в смисъл, че предоставянето на лицензии като лицензиите за мобилни далекосъобщения от трето поколение, известни като „UMTS“, от отговорния за разпределянето на честотите национален регулаторен орган чрез провеждане на търг с предмет правото да се използват далекосъобщителни съоръжения, не съставлява икономическа дейност по смисъла на тази разпоредба и следователно не попада в приложното поле на директивата.

Подписи

* Език на производството: английски.