Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

References to this case

Share

Highlight in text

Go

Дело C-298/05

Columbus Container Services BVBA & Co.

срещу

Finanzamt Bielefeld-Innenstadt

(Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Münster)

„Членове 43 ЕО и 56 ЕО — Данък върху доходите и данък върху имуществото — Условия за облагане на печалбите на предприятие, намиращо се в друга държава-членка — Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане — Методи за освобождаване от или приспадане на данъка“

Резюме на решението

1.        Свободно движение на хора — Свобода на установяване — Разпоредби на Договора — Приложно поле

(член 43 ЕО)

2.        Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници

(член 234 ЕО)

3.        Свободно движение на хора — Свобода на установяване — Свободно движение на капитали — Данъчно законодателство — Данъци върху доходите

(член 43 ЕО и член 56 ЕО)

1.        Придобиването от едно или повече физически лица, които са местни лица в държава-членка, на всички дялове от дружество със седалище по учредителен акт в друга държава-членка, което придобиване предоставя на тези лица определено влияние върху решенията на дружеството и им позволява да определят неговите дейности, е предмет на разпоредбите на Договора относно свободата на установяване. Ето защо тези разпоредби са приложими към положение, при което всички дялове на дружеството се притежават пряко или непряко от членовете на едно и също семейство, които преследват еднакви интереси, взимат решенията, свързани с това дружество, и определят неговите дейности по общо съгласие чрез един и същи представител в общото му събрание.

(вж. точки 30—32)

2.        Съдът не e компетентен в рамките на член 234 ЕО да се произнася относно евентуалното нарушаване от някоя от договарящите се държави-членки на разпоредбите на двустранните спогодби, които служат за премахване или за смекчаване на последиците от двойното данъчно облагане. Всъщност Съдът не може да разглежда отношението между национална мярка и разпоредбите на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, тъй като този въпрос не попада в обхвата на тълкуване на общностното право.

(вж. точки 46—47)

3.        Членове 43 ЕО и 56 ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат данъчно законодателство на държава-членка, по силата на което доходите на местно лице в държава-членка от капиталови инвестиции в място на стопанска дейност, което е разположено в друга държава-членка, независимо от съществуването на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, сключена с държавата-членка, в която е разположено това място на стопанска дейност, не са освободени от националния данък върху доходите, а са предмет на национално данъчно облагане, от което се приспада платеният в другата държава-членка данък.

Всъщност при актуалното състояние на хармонизиране на общностното данъчно право държавите-членки се ползват с определена автономия. От тази данъчна компетентност следва, че свободата на дружествата да правят избор между различните държави-членки по отношение на установяването си не означава в никакъв случай, че последните са длъжни да съобразят собствените си данъчни системи с различните системи на данъчно облагане на други държави-членки, за да се гарантира, че дружество, което е избрало да се установи в дадена държава-членка, се облага на национално ниво по същия начин, както дружество, което е избрало да се установи в друга държава-членка. Посочената данъчната автономия означава също, че държавите-членки са свободни да определят условията и равнището на данъчно облагане на различните видове места на стопанска дейност на национални дружества, които осъществяват дейност в чужбина, при условие че тези дружества не са третирани дискриминационно в сравнение със сходни национални места на стопанска дейност.

(вж. точки 43, 45, 51, 53, 57 и диспозитива)







РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

6 декември 2007 година(*)

„Членове 43 ЕО и 56 ЕО — Данък върху доходите и данък върху имуществото — Условия за облагане на печалбите на предприятие, намиращо се в друга държава-членка — Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане — Методи за освобождаване от или приспадане на данъка“

По дело C-298/05

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Finanzgericht Münster (Германия) с акт от 5 юли 2005 г., постъпил в Съда на 26 юли 2005 г., в рамките на производство по дело

Columbus Container Services BVBA & Co.

срещу

Finanzamt Bielefeld-Innenstadt,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: г-н P. Jann, председател на състав, г-н K. Lenaerts, г-н J. N. Cunha Rodrigues, г-н M. Ilešič и г-н E. Levits (докладчик), съдии,

генерален адвокат: г-н P. Mengozzi,

секретар: г-н B. Fülöp, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 28 септември 2006 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за Columbus Container Services BVBA & Co., от адв. A. Cordewener и адв. J. Schönfeld, Rechtsanwälte, както и от г-н T. Rödder, Steuerberater,

–        за германското правителство, от г-н M. Lumma и г-н U. Forsthoff, в качеството на представители, както и от г-н W. Schön, професор по право,

–        за белгийското правителство, от г-н M. Wimmer, в качеството на представител,

–        за нидерландското правителство, от г-жа H. G. Sevenster и г-жа C. ten Dam, както и от г-н D. J. M. de Grave, в качеството на представители,

–        за португалското правителство, от г-н L. Fernandes и г-н J. P. Santos, в качеството на представители,

–        за правителството на Обединеното кралство, от г-жа C. White и г-жа V. Jackson, в качеството на представители, подпомагани от г-н P. Baker, QC, и г-н T. Ward, barrister,

–        за Комисията на Европейските общности, от г-н R. Lyal и г-н W. Mölls, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 29 март 2007 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 43 ЕО и 56 ЕО.

2        Запитването е отправено в рамките на спор между Columbus Container Services BVBA & Co. (наричано по-нататък „Columbus“) и Finanzamt Bielefeld-Innenstadt (наричана по-нататък „Finanzamt“) по повод данъчното облагане на реализираните през 1996 г. печалби.

 Правна уредба

 Германска правна уредба

3        Според § 1, алинея 1 от Закона за данъка върху доходите (Einkommensteuergesetz, BGBl. 1990 I, стp. 1902, наричан по-нататък „EStG“) всяко местно лице в Германия е изцяло данъчнозадължено лице по отношение на доходите му, реализирани в Германия, и спрямо него се прилага принципът на облагане на „световния доход“. По силата на този принцип, който важи за всички видове доходи, включително за доходите от търговска дейност (§ 2, алинея 1, точка 2 от EStG) и доходите от капитал (§ 2, алинея 1, точка 5 от EStG), доходите се изчисляват и облагат с данък по еднакъв начин, независимо дали са реализирани в Германия или в чужбина.

4        Съгласно същия § 1 от EStG, както и съгласно § 1 от Закона за корпоративния данък (Körperschaftssteuergesetz, BGBl 1991 I, стp. 637) дружество, което е определено от германското право като персонално дружество, не е данъчнозадължено в качеството си на такова. Печалбата, реализирана от такова дружество, било то в Германия или в чужбина, се изчислява според участието на съдружниците, които са местни лица в Германия, и същите се облагат с данък върху нея (§ 15, алинея 1, точка 2, първо изречение от EStG) съгласно принципа на данъчна прозрачност на персоналните дружества.

5        Това приспадане на печалбите на едно персонално дружество по отношение на съдружниците на същото се осъществява, дори когато това дружество в качеството си на такова е задължено да плаща корпоративен данък в чужбина, а именно в държавата, където се намира неговото седалище.

6        С цел да се избегне двойното данъчно облагане на доходите, реализирани в чужбина от местни лица в Германия, Федерална република Германия сключва двустранни спогодби, сред които и Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане и за уреждане на някои други въпроси в областта на данъците върху доходите и върху имуществото, подписана в Брюксел на 11 април 1967 г. между Кралство Белгия и Федерална република Германия (BGBl 1969 II, стp. 18, наричана по-нататък „двустранната данъчна спогодба“).

7        По силата на член 7, параграф l от двустранната данъчна спогодба печалбите на германско дружество, което упражнява своята дейност чрез място на стопанска дейност, разположено на територията на Кралство Белгия, като командитно дружество, се облагат в тази държава-членка, доколкото подлежат на облагане по посоченото място на стопанска дейност. Съгласно определението за препращане, тъй като според белгийското данъчно законодателство командитните дружества подлежат на облагане с корпоративен данък, двустранната данъчна спогодба приравнява разпределението на печалби на дивиденти по смисъла на член 10 от тази спогодба.

8        Според член 23, параграф 1, точка 1 от посочената спогодба доходите на местно лице в Германия, които са с източник в Белгия и подлежат на облагане в тази последна държава-членка по силата на същата спогодба, са освободени от данъци в Германия. Безспорно доходите от капитали, инвестирани в белгийско командитно дружество, попадат в обхвата на режима на освобождаване, предвиден в точка 1 от посочения член 23, параграф 1.

9        Противно на предвиденото в двустранната данъчна спогодба, данъчният закон за сделките в чужбина (Gesetz über die Besteuerung bei Auslandsbeziehungen (Außensteuergesetz), в редакцията му съгласно Закона за данъчно хармонизиране и борба срещу измамите (Missbrauchsbekämpfungs- und Steuerbereinigungsgesetz) от 21 декември 1993 г. (BGBl 1993 I, стp. 2310, наричан по-нататък „AStG“), в сила към датата на настъпване на фактите по главното производство, гласи в § 20, алинеи 2 и 3 следното:

„2.      Ако доходите, които имат характер на капиталови инвестиции по смисъла на § 10, алинея 6, второ изречение, произхождат от място на стопанска дейност в чужбина на лице, което е неограничено данъчнозадължено лице в Германия, и тези доходи биха били обложени с данък в качеството им на междинни доходи, ако това място на стопанска дейност е чуждестранно дружество, двойното данъчно облагане трябва да се избегне не чрез освобождаване, а чрез приспадане на наложените в чужбина данъци върху тези доходи.

3.      По отношение на имуществата, които са в основата на доходите, имащи характер на капиталови инвестиции по смисъла на § 10, алинея 6, второ изречение, с изключение на доходите, имащи характер на капиталови инвестиции по смисъла на § 10, алинея 6, трето изречение, в случаите, посочени в алинея 2, двойното данъчно облагане трябва да бъде избегнато не чрез освобождаване, а чрез приспадане на наложените в чужбина данъци върху тези имущества. […]“

10      §  10, алинея 6, второ изречение от AStG предвижда:

„Междинните доходи, които имат характер на капиталови инвестиции, са доходи на чуждестранно контролирано дружество, които произхождат от държането, управлението, поддържането или увеличаването на стойността на платежни инструменти, вземания, ценни книжа, участия или подобни имуществени активи […]“

11      § 8, алинеи 1 и 3 от AStG има следното съдържание:

„1.      Чуждестранно дружество е контролирано дружество за доходи, които подлежат на облагане с ниска данъчна ставка […]

[…]

3.      По смисъла на алинея 1 данъчната ставка е ниска, когато доходите не се облагат с данък върху печалбата от 30 % или повече в държавата, в която се извършва управлението на стопанската дейност, нито в държавата, в която се намира седалището на чуждестранното дружество, като това не е резултат от изравняване с доходи от други източници, или когато данъкът, който по този начин трябва да бъде взет предвид, е намален според законодателството на въпросната държава с размера на данъка, с който се облага дружеството, което е източник на доходите [...]“

 Белгийска правна уредба

12      Според белгийското право дружествата, определени като „координационни центрове“, попадат под данъчния режим, установен с Кралски указ № 187 от 30 декември 1982 г. (Moniteur belge от 13 януари 1983 г.). По силата на този кралски указ данъчната основа за облагане на печалбите, реализирани в Белгия от координационен център, се определя като фиксиран размер съгласно метода, наречен „cost plus“.

 Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

13      Columbus е командитно дружество по белгийското право, което към момента на настъпване на фактите по главното производство има седалище в Антверпен (Белгия). По смисъла на Кралски указ № 187 то е координационен център.

14      Дружествените дялове на Columbus се притежават, от една страна, от осем членове на едно и също семейство, които са местни лица в Германия, като всеки член има участие в размер на 10 %, а от друга страна, останалите 20 % се притежават от германско персонално дружество, дяловете на което принадлежат също на членовете на посоченото семейство. На общото събрание на Columbus всички притежатели на дружествени дялове са представлявани от едно и също лице.

15      Columbus е част от икономическа група с международно значение. Неговият предмет на дейност се състои в координиране на дейностите на тази група. Той обхваща по-специално централизирането на финансовите сделки и на счетоводните операции, осигуряването на ликвидността на дъщерните дружества и клоновете, електронното обработване на данни, както и рекламната и маркетинговата дейност.

16      Икономическата дейност на Columbus е посветена основно на управлението на капиталови инвестиции по смисъла § 10, алинея 6, второ изречение от AStG. През 1996 г. тази дейност по управление донася на Columbus печалби в резултат на „търговска дейност“ в размер на 8 044 619 DEM (4 113 148 EUR) и „други доходи“, възлизащи на 53 477 DEM (27 342 EUR).

17      За 1996 г. белгийската данъчна администрация облага Columbus с данъчната ставка, приложима за координационните центрове, като в случая облагането възлиза на по-малко от 30 % от реално реализираната печалба.

18      Съгласно германското право Columbus е персонално дружество.

19      В приложение на германското данъчно право, и по-специално на § 20, алинея 2 от AStG, с акт за установяване на данъчни задължения от 8 юни 1998 г. Finanzamt освобождава съдружниците от облагане с данък върху „другите доходи“ на Columbus, но спрямо последните се прилагат условията за прогресивно облагане. За сметка на това съдружниците са обложени с данък върху печалбите, произтичащи от „търговската дейност“ на Columbus, въпреки че Finanzamt приспада размера на данъка, платен върху същите печалби в Белгия.

20      Освен това с акт от 16 юни 1998 г. Finanzamt определя съгласно § 20, алинея 3 от AStG и за целите на изчисляване на данъка върху имуществото на съдружниците референтната стойност към 1 януари 1996 г. на имуществото на Columbus.

21      Columbus обжалва тези актове пред Finanzamt, с изключение на акта, отнасящ се до „другите доходи“, и след отхвърляне на жалбата предявява иск пред Finanzgericht Münster.

22      Пред тази юрисдикция Columbus изтъква по-специално несъвместимостта на § 20, алинеи 2 и 3 от AStG с разпоредбите на член 43 ЕО. Според това дружество замяната на метода на освобождаване, предвиден в член 23, параграф 1, точка 1 от двустранната данъчна спогодба, с този на приспадане, предвиден в § 20, алинеи 2 и 3 от AStG, води до превръщането на трансграничните места на стопанска дейност в по-малко привлекателни. Такова премахване на данъчното предимство, от което се ползвали последните, нарушавало неоправдано свободата на установяване, гарантирана от Договора за ЕО.

23      По-нататък Columbus подчертава, че не съществува оправдание за неприлагане на разпоредбите на двустранната данъчна спогодба.

24      Finanzgericht Münster не изключва възможността правилата, съдържащи се в § 20, алинеи 2 и 3 от AStG, да нарушават свободата на установяване. Нещо повече, той изразява съмнение относно съвместимостта на посочените правила със свободното движение на капитали. Всъщност допълнителното данъчно облагане, на което са подложени доходите от чужбина по силата на тези разпоредби, можело да възпре местни лица в Германия да инвестират в държава-членка, различна от Федерална република Германия, без това ограничаване на движението на капитали да може да бъде оправдано.

25      При тези условия Finanzgericht Münster решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Противоречат ли на разпоредбите на член 52, сега член 43 ЕО, и на членове 73 Б—73 Г от Договора за ЕО, сега членове 56—58 ЕО, правилата, съдържащи се в § 20, алинеи 2 и 3 от [AStG] и предвиждащи освобождаване от двойното данъчно облагане на доходите, които имат характер на капиталови инвестиции в място на стопанска дейност в чужбина на неограничено данъчнозадължено лице в Германия и които биха били обложени с данък като междинни доходи, ако мястото на стопанска дейност е чуждестранно дружество, не чрез освобождаване на доходите от германски данъци, а чрез приспадане на наложения в чужбина данък върху тези печалби, противно на [двустранната данъчна] спогодба[...]?”

 По преюдициалния въпрос

26      Със своя въпрос препращащата юрисдикция иска да се установи по същество дали членове 43 ЕО и 56 ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчно законодателство на държава-членка като разглежданото в главното производство, по силата на което доходите на местно лице в държава-членка от капиталови инвестиции в място на стопанска дейност, което е разположено в друга държава-членка, независимо от съществуването на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, сключена с държавата-членка, в която е разположено това място на стопанска дейност, не са освободени от националния данък върху доходите, а се облагат с национален данък, от който се приспада наложеният в другата държава-членка данък.

27      На първо място следва да се напомни, че според постоянна съдебна практика в отсъствието на общностни мерки за уеднаквяване или хармонизация държавите-членки са компетентни да определят критериите за данъчно облагане на доходите и имуществото, с оглед на премахването, ако е необходимо чрез спогодби, на двойното данъчно облагане (вж. по-специално Решение от 21 септември 1999 г. по дело Saint-Gobain ZN, C-307/97, Recueil, стp. I-6161, точка 57; Решение от 3 октомври 2006 г. по дело FKP Scorpio Konzertproduktionen, C-290/04, Recueil, стp. I-9461, точка 54 и Решение от 12 декември 2006 г. по дело Test Claimants in Class IV of the ACT Group Litigation, C-374/04, Recueil, стp. I-11673, точка 52).

28      При все това макар прякото данъчно облагане да е от компетентността на държавите-членки, последните трябва да упражняват тази компетентност при спазване на общностното право (вж. Решение от 19 януари 2006 г. по дело Bouanich, C-265/04, Recueil, стp. I-923, точка 28 и Решение по дело Test Claimants in Class IV of the ACT Group Litigation, посочено по-горе, точка 36).

 По съществуването на ограничение на свободата на установяване

29      Според постоянната съдебна практика националните разпоредби, приложими спрямо участието на гражданин на съответната държава-членка в капитала на дружество, установено в друга държава-членка, което му позволява да упражнява действително влияние върху решенията на дружеството и да определя неговата дейност, попадат в материалното приложно поле на разпоредбите от Договора относно свободата на установяване (вж. в този смисъл Решение от 18 юли 2007 г. по дело Oy AA, C-231/05, Сборник, стр. І-6373, точка 20 и Решение от 23 октомври 2007 г. по дело Комисия/Германия, C-112/05, Сборник, стр. І-8995, точка 13).

30      Така според тази съдебна практика придобиването от едно или повече физически лица, които са местни лица в държава-членка, на всички дялове от дружество със седалище по учредителен акт в друга държава-членка, което придобиване предоставя на тези лица действително влияние върху решенията на дружеството и им позволява да определят неговите дейности, е предмет на разпоредбите на Договора относно свободата на установяване (вж. Решение от 13 април 2000 г. по дело Baars, C-251/98, Recueil, стp. I-2787, точки 21 и 22, както и Решение от 5 ноември 2002 г. по дело Überseering, C-208/00, Recueil, стp. I-9919, точка 77).

31      В случая от точка 14 от настоящото решение следва, че всички дялове на Columbus се притежават пряко или непряко от членовете на едно и също семейство. Последните преследват еднакви интереси, взимат решенията, свързани с това дружество, и определят неговите дейности по общо съгласие чрез един и същи представител в общото му събрание.

32      От горното следва, че разпоредбите на Договора относно свободата на установяване са приложими към положение като това по спора в главното производство.

33      Член 43 ЕО налага премахването на ограниченията на свободата на установяване. Ето защо, макар според редакцията си тези разпоредби да имат за цел да осигурят национален режим в приемащата държава-членка, те също така не допускат възможност за държавата по произход да препятства установяването на свои граждани или на учредени по нейното законодателство дружества в друга държава-членка (вж. по-специално Решение от 16 юли 1998 г. по дело ICI, C-264/96, Recueil, стp. I-4695, точка 21, както и Решение от 12 септември 2006 г. по дело Cadbury Schweppes и Cadbury Schweppes Overseas, C-36/02, Recueil, стp. I-9609, точка 42).

34      Съгласно постоянната съдебна практика за такива ограничения трябва да се считат всички мерки, които забраняват, затрудняват или правят по-малко привлекателно упражняването на тази свобода (вж. Решение от 30 ноември 1995 г. по дело Gebhard, C-55/94, Recueil, стp. I-4165, точка 37 и Решение от 5 октомври 2004 г. по дело CaixaBank France, C-442/02, Recueil, стp. I-8961, точка 11).

35      Както се посочва в точка 7 от настоящото решение, съгласно двустранната данъчна спогодба доходите от печалби на германско дружество чрез белгийско командитно дружество се освобождават, по отношение на данъчнозадължените местни лица в Германия, от данъчно облагане. Все пак в случай като този по главното производство, ако такова дружество се облага съгласно белгийското данъчно законодателство с данък по-малко от 30 % върху реализираните в Белгия печалби, разглежданите в главното производство разпоредби на AStG предвиждат, че въпреки съществуването на тази спогодба, по отношение на данъчнозадължените местни лица в Германия тези доходи не се освобождават от данъка върху доходите, а са предмет на германския режим на данъчно облагане, съгласно който наложеният в Белгия данък се приспада от размера на дължимия в Германия данък.

36      Всъщност по силата на § 20, алинеи 2 и 3 от AStG доходите от дружество, спрямо което в чужбина се прилага данъчна ставка, която § 8, алинеи 1 и 3 от AStG определя като „ниска“, не се ползват с освобождаването, предвидено в двустранната данъчна спогодба, а попадат в приложното поле на метода на приспадане, предвиден в § 20, алинеи 2 и 3 от AStG.

37      Според сведенията, представени от Columbus по време на съдебното заседание, през данъчната 1996 г.година замяната на метода на освобождаване с този на приспадане увеличава данъчната тежест за съдружниците в това дружество с 53 %.

38      Все пак следва да се напомни, че макар прилагането, при данъчното облагане на съдружниците в Columbus, на метода на приспадане, предвиден от разглежданите в главното производство разпоредби на § 20, алинеи 2 и 3 от AStG, да води до увеличаване на разходите за осъществяване на дейността на това дружество, в сравнение с разходите при данъчното облагане чрез прилагане на метода на освобождаване, предвиден от двустранната данъчна спогодба, такова заключение не означава непременно, че тези разпоредби представляват ограничение на свободата на установяване по смисъла на разпоредбите на член 43 ЕО.

39      Всъщност предвид това, че свободата на установяване забранява всякаква дискриминация, основана на местонахождението на седалището на дружествата (вж. в този смисъл Решение по дело Saint-Gobain ZN, посочено по-горе, точка 35 и Решение от 12 декември 2006 г. по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, C-446/04, Recueil, стp. I-11753, точка 40), е безспорно, че разглежданото в главното производство германско данъчно законодателство, което в това отношение е сравнимо с белгийското данъчно законодателство, приложимо по делото, довело да постановяване на Решение от 14 ноември 2006 г. по дело Kerckhaert и Morres (C-513/04, Recueil, стp. I-10967, точка 17), не прави разграничение между данъчното облагане на доходите от печалби на персонални дружества, установени в Германия, и това на доходите от печалби на персонални дружества, установени в друга държава-членка, която облага печалбите, реализирани от тези дружества в тази държава-членка с данък в размер, по-нисък от 30 %. Като прилага метода на приспадане за тези чуждестранни дружества, това законодателство просто облага в Германия печалбите, реализирани от такива дружества, със същата данъчна ставка като печалбите, реализирани от персонални дружества, установени в Германия.

40      Предвид това, че дружества като Columbus не са в по-неблагоприятно данъчно положение от персоналните дружества, установени в Германия, не се налага извод за наличие на дискриминация, произтичаща от разлика в третирането на тези две категории дружества.

41      Наистина според установената съдебна практика дискриминация може да се породи и от прилагането на едно и също правило към различни положения (вж. Решение от 14 февруари 1995 г. по дело Schumacker, C-279/93, Recueil, стp. I-225, точка 30 и Решение от 29 април 1999 г. по дело Royal Bank of Scotland, C-311/97, Recueil, стp. I-2651, точка 26).

42      Въпреки това по отношение на данъчното законодателство на държавата на пребиваване положението на даден съдружник, който получава печалби, не се променя непременно само поради факта, че ги получава от дружество, установено в друга държава-членка, която при упражняване на данъчните си правомощия облага тези печалби в размер, по-нисък от 30 % от действително реализираните печалби (вж. в този смисъл Решение по дело Kerckhaert и Morres, посочено по-горе, точка 19).

43      Предвид обстоятелства като тези по главното производство, неблагоприятните последици, които могат да се породят от система за облагане на печалбите като въведената с AStG, произтичат от паралелното упражняване от две държави-членки на тяхната данъчна компетентност (вж. Решение по дело Kerckhaert и Morres, посочено по-горе, точка 20).

44      В това отношение следва да се напомни, че спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане като предвидените в член 293 ЕО служат за премахване или за смекчаване на неблагоприятните въздействия върху функционирането на вътрешния пазар, които произтичат от едновременното съществуване на националните данъчни системи, посочени в предходната точка (Решение по дело Kerckhaert и Morres, посочено по-горе, точка 21).

45      Следователно при положение като това по главното производство действащото общностно право не установява общи критерии за разпределянето на правомощията между държавите-членки по отношение на премахването на двойното облагане в рамките на Европейската общност. Така освен Директива 90/435/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави-членки (ОВ L 225, стp. 6), Спогодба от 23 юли 1990 г. относно премахването на двойното данъчно облагане във връзка с коригиране на печалбите на свързани предприятия (ОВ L 225, стp. 10) и Директива 2003/48/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 година относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания (ОВ L 157, стp. 38), в рамките на общностното право към момента не е приета никаква мярка за уеднаквяване или хармонизиране, предвиждаща премахването на положения, свързани с двойно облагане (вж. Решение по дело Kerckhaert и Morres, посочено по-горе, точка 22).

46      Когато в рамките на своите правомощия, посочени в точка 27 от настоящото решение, държавите-членки са сключили редица двустранни спогодби, които служат за премахване или за смекчаване на посочените неблагоприятни последици, в рамките на член 234 ЕО Съдът не e компетентен да се произнася относно евентуалното нарушаване на разпоредбите на тези спогодби от някоя от договарящите се държави-членки.

47      Всъщност както изтъква генералният адвокат в точка 46 от своето заключение, Съдът не може да разглежда отношението между национална мярка като тази по главното производство и разпоредбите на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, каквато е двустранната данъчна спогодба, тъй като този въпрос не попада в обхвата на тълкуване на общностното право (вж. в този смисъл Решение от 14 декември 2000 г. по дело AMID, C-141/99, Recueil, стp. I-11619, точка 18).

48      Противно на твърдяното от жалбоподателя в главното производство, от точки 43 и 44 от Решение от 26 октомври 1999 г. по дело Eurowings Luftverkehrs (C-294/97, Recueil, стp. I-7447, точки 43 и 44) не следва, че гарантираната с Договора свобода на движение не допуска прилагането на национално законодателство като разглежданото в главното производство.

49      Всъщност въпреки че в решението по дело Eurowings Luftverkehrs, посочено по-горе, Съдът приема, че държава-членка не може да оправдава налагането на данъчно задължение спрямо получатели на услуги поради облагането с нисък данък на доставчиците на услуги в друга държава-членка, делото, по което е постановено това решение, се отнася до национално законодателство, което подлага доставчиците на услуги, установени в съответната държава-членка, на по-неблагоприятно данъчно третиране в сравнение с установените в други държави-членки. Все пак в случая по главното производство дружествата като Columbus и персоналните дружества, установени в Германия, са подложени от гледна точка на техните съдружници на данъчно третиране, което не се основава на такава разлика в третирането.

50      По-нататък Columbus подчертава, че разглежданите в главното производство разпоредби на AStG водят до опорочаване на избора на дружествата относно установяването им в различни държави-членки.

51      Както се установи в точка 44 от настоящото решение, при актуалното състояние на хармонизиране на общностното данъчно право държавите-членки се ползват с определена автономия. От тази данъчна компетентност следва, че свободата на дружествата да правят избор между различните държави-членки по отношение на установяването си не означава в никакъв случай, че последните са длъжни да съобразят собствените си данъчни системи с различните системи на данъчно облагане на други държави-членки, за да се гарантира, че дружество, което е избрало да се установи в дадена държава-членка, се облага на национално ниво по същия начин както дружество, което е избрало да се установи в друга държава-членка.

52      Освен това Columbus подчертава, че разглежданите в главното производство разпоредби на AStG водят до опорочаване на избора между различните видове установяване. Така дружеството би избегнало прилагането на тези разпоредби, ако избере да упражнява своята дейност в Белгия посредством дъщерно дружество, което е капиталово дружество, а не чрез място на стопанска дейност като разглежданото в главното производство.

53      В това отношение следва да се напомни, че данъчната автономия, позоваване на която се прави в точки 44 и 51 от настоящото решение, означава също, че държавите-членки са свободни да определят условията и равнището на данъчно облагане на различните видове места на стопанска дейност на национални дружества, които осъществяват дейност в чужбина, при условие че тези дружества не са третирани дискриминационно в сравнение със сходни национални места на стопанска дейност.

54      Предвид изложените съображения и припомнения в точка 40 от настоящото решение принцип на еднакво данъчно третиране на дружества като Columbus, от една страна, и персонални дружества, установени в Германия, от друга страна, следва да се заключи, че разпоредбите на AStG не могат да бъдат определени като ограничение на свободата на установяване по смисъла на член 43 ЕО.

 По наличието на ограничение на свободното движение на капитали

55      Със своя преюдициален въпрос препращащата юрисдикция иска да се установи също дали член 56 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство.

56      В това отношение е достатъчно да се напомни, че видно от горните съображения, законодателство като разглежданото в главното производство не включва дискриминация спрямо данъчнозадължени лица от държава-членка, по отношение на които се приспадат печалбите, реализирани от персоналните дружества, установени в друга държава-членка. Ето защо заключението, изведено в точка 54 от настоящото решение, се прилага и за разпоредбите относно свободното движение на капитали (вж. в този смисъл Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, точка 60).

57      Следователно на поставения въпрос следва да се отговори, че членове 43 ЕО и 56 ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат данъчно законодателство на държава-членка, по силата на което доходите на местно лице в държава-членка от капиталови инвестиции в място на стопанска дейност, което е разположено в друга държава-членка, независимо от съществуването на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, сключена с държавата-членка, в която е разположено това място на стопанска дейност, не са освободени от националния данък върху доходите, а са предмет на национално данъчно облагане, от което се приспада платеният в другата държава-членка данък.

 По съдебните разноски

58      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикдия, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Членове 43 ЕО и 56 ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат данъчно законодателство на държава-членка, по силата на което доходите на местно лице в държава-членка от капиталови инвестиции в място на стопанска дейност, което е разположено в друга държава-членка, независимо от съществуването на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, сключена с държавата-членка, в която е разположено това място на стопанска дейност, не са освободени от националния данък върху доходите, а са предмет на национално данъчно облагане, от което се приспада платеният в другата държава-членка данък.

Подписи

* Език на производството: немски.