Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

References to this case

Share

Highlight in text

Go

Дело C-442/05

Finanzamt Oschatz

срещу

Zweckverband zur Trinkwasserversorgung und Abwasserbeseitigung Torgau-Westelbien, в присъствието на Bundesministerium der Finanzen

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof)

„Шеста директива ДДС — Член 4, параграф 5 и член 12, параграф 3, буква a) — Приложения Г и З — Понятие за доставка на вода — Намалена ставка на ДДС“

Резюме на решението

1.        Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица

(член 4, параграф 5 от Директива 77/388 на Съвета и точка 2 от приложение Г към нея)

2.        Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възможност държавите-членки да прилагат намалена ставка за някои доставки на стоки и доставки на услуги

(член 12, параграф 3, буква а) от Директива 77/388 на Съвета и приложение З към нея)

1.        Член 4, параграф 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота и точка 2 от приложение Г към нея трябва да се тълкуват в смисъл, че операцията по индивидуално свързване на абонатите, която се състои в поставянето на водопроводни и канализационни тръби, позволяващо свързването на водопроводната и канализационна инсталация на недвижимия имот към фиксираните водоразпределителни мрежи, е част от доставката на вода, посочена във въпросното приложение, доколкото, от една страна, целта на третата алинея от член 4, параграф 5 от Шеста директива е да гарантира, че посочените в приложение Г категории стопански дейности от определена значимост, сред които е доставката на вода, не избягват облагането с данък върху добавената стойност, на основание че се извършват от публичноправен субект, и доколкото, от друга страна, доставката на вода се характеризира с предоставянето на вода за потребителите, а индивидуалното свързване на абонатите е абсолютно необходимо за предоставянето на вода. Следователно публичноправен субект, действащ в качеството си на орган на държавна власт, се счита за данъчнозадължено лице по отношение на посочената операция.

(вж. точки 35 и 37; точка 1 от диспозитива)

2.        Член 12, параграф 3, буква а) от Шеста директива 77/388/ЕИО относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота и втора категория от приложение З към нея трябва да се тълкуват в смисъл, че операцията по индивидуално свързване на абонатите, която се състои в поставянето на водопроводни и канализационни тръби, позволяващо свързването на водопроводната и канализационна инсталация на недвижимия имот към фиксираните водоразпределителни мрежи, е част от доставката на вода.

Всъщност, ако Шеста директива не съдържа определение на понятието за доставка на вода, от разпоредбите ѝ не следва също така, че този израз трябва да се тълкува по различен начин в зависимост от приложението, в което е посочен. Тъй като индивидуалното свързване на абонатите е необходимо за предоставянето на вода на потребителите, то също е част от доставката на вода, посочена в категория 2 от приложение З към Шеста директива.

В допълнение, държавите-членки могат да прилагат намалена ставка на данъка върху добавената стойност спрямо конкретни и специфични аспекти от доставката на вода като операция по индивидуално свързване на абонатите, при условие че спазват принципа на данъчен неутралитет, присъщ за общия режим на данъка върху добавената стойност.

(вж. точки 40 и 44; точка 2 от диспозитива)







РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

3 април 2008 година(*)

„Шеста директива ДДС — Член 4, параграф 5 и член 12, параграф 3, буква a) — Приложения Г и З — Понятие за доставка на вода — Намалена ставка на ДДС“

По дело C-442/05

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Bundesfinanzhof (Германия) с акт от 3 ноември 2005 г., постъпил в Съда на 14 декември 2005 г. в рамките на производство по дело

Finanzamt Oschatz

срещу

Zweckverband zur Trinkwasserversorgung und Abwasserbeseitigung Torgau-Westelbien,

в присъствието на:

Bundesministerium der Finanzen,

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: г-н C. W. A. Timmermans, председател на състав, г-н L. Bay Larsen, г-н J. Makarczyk (докладчик), г-н P. Kūris и г-н J.-C. Bonichot, съдии,

генерален адвокат: г-н J. Mazák,

секретар: г-н B. Fülöp, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 10 май 2007 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за Finanzamt Oschatz, от г-н T. Martin, в качеството на представител,

–        за Zweckverband zur Trinkwasserversorgung und Abwasserbeseitigung Torgau-Westelbien, от г-н F. Schmidt, Steuerberater,

–        за германското правителство, от г-н M. Lumma и г-н U. Forsthoff, в качеството на представители,

–        за италианското правителство, от г-н I. M. Braguglia, в качеството на представител, подпомаган от г-н G. Fiengo, avvocato dello Stato,

–        за Комисията на Европейските общности, от г-н D. Triantafyllou, в качеството на представител,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 10 юли 2007 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася по същество до тълкуването на понятието „доставка на вода“, съдържащо се в точка 2 от приложениe Г и категория 2 от приложение З към Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1) в редакцията ѝ след изменението, внесено с Директива 2001/4/ЕО на Съвета от 19 януари 2001 г. (ОВ L 22, стр. 17, наричана по-нататък „Шеста директива“).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между Finanzamt Oschatz (наричано по-нататък „Finanzamt“) и Zweckverband zur Trinkwasserversorgung und Abwasserbeseitigung Torgau-Westelbien (междуобщинско сдружение за снабдяване с питейна вода и отвеждане на отпадъчните води на окръг Torgau-Westelbien, наричано по-нататък „Zweckverband“) относно това дали по отношение на операцията по свързване на водопроводната и канализационна инсталация на недвижим имот към водоразпределителната мрежа следва да се прилага намалена ставка на данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“).

 Правна уредба

 Общностната правна уредба

3        Член 4, параграф 5 от Шеста директива гласи следното:

„Държавите, регионалните и местни органи, както и другите публичноправни субекти не са данъчнозадължени лица по отношение на дейностите или сделките [другаде в текста „операциите“], които извършват в качеството си на органи на държавната власт, дори когато събират мита, такси, вноски или плащания във връзка с такива дейности или сделки.

Въпреки това, когато извършват такива дейности или сделки, те се считат за данъчнозадължени лица по отношение на дейностите или сделките, при които третирането им като данъчнонезадължени лица би довело до значително нарушаване на конкуренцията.

Във всеки случай тези субекти се считат за данъчнозадължени лица във връзка с дейностите, изброени в приложение Г, при условие че същите не се извършват в толкова малък размер, че да бъдат определени като незначителни.

[…]“ [неофициален превод]

4        В точка 2 от приложение Г към посочената директива е посочено по-специално доставката на вода.

5        Член 12, параграф 3, буква а) от директивата предвижда:

„Стандартната ставка на данъка върху добавената стойност се определя от всяка държава-членка като процент от данъчната основа и е една и съща за доставката на стоки и за доставката на услуги. […]

[…]

Държавите-членки могат да прилагат и една или две намалени ставки. Намалените ставки се определят като процент от облагаемата основа, който не може да бъде по-нисък от 5 %, и се прилагат само за доставката на категориите стоки и услуги, посочени в приложение З.

[…]“ [неофициален превод]

6        В категория 2 от приложение З към Шеста директива, озаглавено „Списък на доставките на стоки и услуги, за които може да се прилага намалена ставка на ДДС“, се посочва доставката на вода.

 Националната правна уредба

7        Съгласно § 1, алинея 1, първо изречение от Закона за данъка върху оборота от 1999 г. (Umsatzsteuergesetz 1999, наричан по-нататък „UStG“), приложим към момента на осъществяване на фактите по главното производство, на облагане с данък върху оборота подлежат доставките и другите сделки, които даден търговец извършва възмездно и по занятие на територията на страната.

8        Съгласно § 2, алинея 3, първо изречение от UStG публичноправните юридически лица осъществяват търговска или професионална дейност единствено в рамките на търговските си предприятия. По силата на § 4, алинея 3 от Закона за корпоративния данък (Körperschaftsteuergesetz) сред търговските предприятия попадат по-специално тези, чийто предмет на дейност е водоснабдяването на населението.

9        Съгласно § 12, алинея 1 от UStG размерът на данъка за всеки облагаем оборот възлиза на 16 % от данъчната основа.

10      Алинея 2 от същия § 12 предвижда обаче, че данъчната ставка се намалява до 7 % за оборота, свързан с доставката, вноса и вътреобщностното придобиване на предметите, посочени в приложение 2 към този закон, сред които в точка 34 от приложението фигурира водата.

 Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос

11      Zweckverband осигурява снабдяването с питейна вода и отвеждането на отпадните води на множество градове и общини от окръг Torgau-Westelbien. За тази цел дейностите на сдружението включват по-конкретно каптажа, довеждането, пречистването и снабдяването с питейна вода на клиентите му, а именно собствениците на недвижимите имоти, свързани към водоразпределителната мрежа. В тази връзка по молба на клиентите си сдружението извършва операция по индивидуално свързване на абонатите към водоразпределителните мрежи, за което събира еднократна такса, съответстваща на себестойността на извършената операция. Връзката остава собственост на Zweckverband.

12      Тъй като счита, че това свързване е отделно от доставката на вода, Finanzamt решава да приложи спрямо него стандартната ставка на ДДС, предвидена от националната правна уредба.

13      След неуспешно обжалване пред Finanzamt, Zweckverband сезира Finanzgericht Sachsen, като поддържа, че посоченото индивидуално свързване на абонатите трябва да се облага със същата намалена ставка на ДДС като прилаганата за доставката на вода.

14      Finanzgericht Sachsen уважава жалбата на Zweckverband, като приема, че доставката на вода и индивидуалното свързване на абонатите към водоразпределителните мрежи представляват една-единствена услуга — „доставка на вода“ по смисъла на националната правна уредба, с която е транспонирана Шеста директива.

15      Finanzamt подава ревизионна жалба срещу това решение пред Bundesfinanzhof.

16      Подобно на страните, препращащата юрисдикция изхожда от принципа, че при извършване на индивидуалното свързване на абонатите Zweckverband действа в качеството на търговец, в съответствие с националната правна уредба. Тази юрисдикция уточнява обаче, че от становищата на посочените страни в съдебното заседание по главното производство е видно, че Zweckverband действа по силата на публичноправен статут и съгласно публичното право, което било довод срещу това посоченото сдружение да е данъчнозадължено лице по ДДС, предвид разпоредбите на член 4, параграф 5 от Шеста директива.

17      Що се отнася до приложимата ставка на ДДС, посочената юрисдикция припомня, че преди писмото на Bundesministerium der Finanzen (Федерално министерство на финансите) от 4 юли 2000 г., индивидуалното свързване на абонатите се е считало за спомагателна услуга към доставката на вода.

18      Въпросната юрисдикция е склонна също така да приеме, че посоченото свързване е част от доставката на вода, но счита, че това зависи от тълкуването на разпоредбите на член 12, параграф 3, буква а) от Шеста директива и категория 2 от приложение З към същата.

19      При тези обстоятелства Bundesfinanzhof решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Извършеното от водоснабдително дружество свързване на водоразпределителната мрежа с инсталацията на собственика на недвижим имот (наречено „индивидуално свързване на абоната“), за което се заплаща отделно изчислена такса, обхваща ли се от понятието „доставка на вода“ по смисъла на Шеста директива […] (приложение Г, точка 2 и приложение З, категория 2)?“

 По преюдициалния въпрос

 По допустимостта

20      В становищата си Finanzamt и германското правителство изразяват съмнение относно релевантността на преюдициалния въпрос, доколкото той се отнася до точка 2 от приложение Г към Шеста директива, тъй като спорът по главното производство не е свързан с въпроса дали Zweckverband е данъчнозадължено лице по ДДС.

21      В това отношение следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика отказът на Съда да се произнесе по преюдициален въпрос, поставен от национална юрисдикция, е възможен само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на общностното право няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите фактически и правни елементи, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. по-конкретно Решение от 19 февруари 2002 г. по дело Arduino, C-35/99, Recueil, стр. I-1529, точка 25 и Решение от 11 юли 2006 г. по дело Chacón Navas, C-13/05, Recueil, стр. I-6467, точка 33).

22      Нито едно от тези условия обаче не е изпълнено по настоящото дело.

23      В действителност в акта за преюдициално запитване националната юрисдикция, сезирана със спор в областта на ДДС, описва подробно фактическата и правната обстановка на спора по главното производство.

24      След това тя поставя на Съда въпрос относно общностното право, приложимо към ДДС, и по-специално относно понятието „доставка на вода“, съдържащо се както в приложение Г, така и в приложение З към Шеста директива, за да може да прецени дали операцията по индивидуално свързване на недвижим имот към водоразпределителната мрежа трябва да се разглежда като част от доставката на вода.

25      Макар спорът по главното производство да се отнася основно до прилагането на намалена ставка на ДДС за посочената операция по свързване като изключение от прилагането на стандартната ставка на ДДС, от преюдициалното запитване е видно, че препращащата юрисдикция си задава въпрос и относно това дали Zweckverband е данъчнозадължено лице по ДДС, което представлява предварително условие за прилагането на данъчна ставка на ДДС спрямо посочената операция.

26      Следователно исканото тълкуване на общностното право има връзка с действителността и предмета на спора по главното производство, без да е хипотетично.

27      Поради това поставеният въпрос е допустим.

 По съществото на спора

28      На поставения преюдициален въпрос следва да се отговори, на първо място, доколкото той се отнася до член 4, параграф 5 от Шеста директива и точка 2 от приложение Г към същата, и на второ място, доколкото касае приложението на една от намалените ставки на ДДС по член 12, параграф 3, буква а) от директивата във връзка с категория 2 от приложение З към същата.

 По член 4, параграф 5 и точка 2 от приложение Г към Шеста директива

29      С въпроса си препращащата юрисдикция иска да установи по-конкретно дали индивидуалното свързване на абонатите към водоразпределителната мрежа е част от доставката на вода, посочена в точка 2 от приложение Г към Шеста директива.

30      При липсата на определение в Шеста директива следва да се припомни, че при тълкуването на разпоредба на общностното право като точка 2 от приложение Г към директивата трябва да се взема предвид не само нейното съдържание, но и нейният контекст и целите на правната уредба, в която тя се съдържа (вж. по-специално в този смисъл Решение от 19 септември 2000 г. по дело Германия/Комисия, C-156/98, Recueil, стр. I-6857, точка 50 и Решение от 6 юли 2006 г. по дело Комисия/Португалия, C-53/05, Recueil, стр. I-6215, точка 20).

31      От член 4, параграф 5, трета алинея от Шеста директива е видно, че като предвижда, че публичноправните субекти при всички случаи се считат за данъчнозадължени лица във връзка с операциите, изброени в приложение Г, при условие че същите не се извършват в толкова малък размер, че да бъдат определени като незначителни, посочената разпоредба въвежда ограничение на правилото, че тези субекти са данъчнонезадължени лица, което се добавя към ограниченията, следващи от условието, установено в алинея първа на същия член, а именно че става дума за дейности, извършвани в качеството на органи на държавната власт, както и от изключението, предвидено във втората алинея от този член, когато третирането на разглежданите дейности като неподлежащи на данъчно облагане би довело до значително нарушаване на конкуренцията. По този начин третата алинея от посочения член цели да гарантира, че определени категории стопански дейности, чиято значимост следва от техния предмет, са освободени от ДДС, с мотива че се извършват от публичноправни субекти в качеството им на органи на държавната власт (вж. Решение от 17 октомври 1989 г. по дело Comune di Carpaneto Piacentino и др., 231/87 и 129/88, Recueil, стр. 3233, точка 26).

32      В случая следва да се отбележи, че доставката на вода се характеризира с предоставянето на вода за потребителите и, както подчертава генералният адвокат в точка 43 от своето заключение, тази доставка се извършва посредством фиксирани мрежи, предназначени за предоставяне на услуга на потребителите.

33      Освен това от акта за преюдициално запитване, както и от представените на Съда становища, е видно, че индивидуалното свързване на абонатите към фиксираните водоразпределителни мрежи се състои в поставянето на водопроводни и канализационни тръби от Zweckverband, позволяващо свързването на водопроводната и канализационна инсталация на недвижимия имот към посочените мрежи.

34      Безспорно е, че без извършването на това свързване доставянето на вода на собственика или държателя на имота е невъзможно. Следователно свързването е абсолютно необходимо за осигуряването на вода.

35      Доколкото, на първо място, целта на третата алинея от член 4, параграф 5 от Шеста директива, припомнена в точка 31 от настоящото решение, е да гарантира, че посочените в приложение Г категории стопански дейности от определена значимост, сред които е доставката на вода, не избягват облагането с ДДС, на основание че се извършват от публичноправен субект, доколкото, на следващо място, доставката на вода се характеризира с предоставянето на вода на потребителите и доколкото, на последно място, индивидуалното свързване на абонатите е абсолютно необходимо за това предоставяне, следва да се приеме, че въпросното свързване е част от доставката на вода, посочено в точка 2 от гореспоменатото приложение.

36      От това следва, че дори в хипотезата, при която Zweckverband извършва индивидуално свързване на абонатите в качеството си на орган на държавна власт по смисъла на член 4, параграф 5, първа алинея от Шеста директива, съгласно трета алинея от посочения член по отношение на въпросното свързване то ще бъде данъчнозадължено лице.

37      С оглед на гореизложеното на преюдициалния въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 5 от Шеста директива и точка 2 от приложение Г към същата трябва да се тълкуват в смисъл, че операцията по индивидуално свързване на абонатите, която, както в случая по главното производство, се състои в поставянето на водопроводни и канализационни тръби, позволяващо свързването на водопроводната и канализационна инсталация на недвижимия имот към фиксираните водоразпределителни мрежи, е част от доставката на вода, посочена във въпросното приложение, така че публичноправен субект, действащ в качеството си на орган на държавна власт, се счита за данъчнозадължено лице по отношение на посочената операция.

 По член 12, параграф 3, буква a) от Шеста директива и категория 2 от приложение З към същата

38      С въпроса си препращащата юрисдикция иска да установи също дали индивидуалното свързване на абонатите към фиксираните водоразпределителни мрежи е част от доставката на вода, посочена във категория 2 от приложение З към Шеста директива.

39      От член 12, параграф 3, буква а) от Шеста директива е видно, че прилагането на една или две намалени ставки на ДДС е възможност, предоставена на държавите-членки като изключение от принципа, че се прилага стандартната ставка на ДДС. Освен това съгласно тази разпоредба намалените ставки на ДДС могат да се прилагат единствено за доставката на стоките и услугите, посочени в приложение З.

40      Ако Шеста директива не съдържа определение на понятието за доставка на вода, от разпоредбите ѝ не следва също така, че този израз трябва да се тълкува по различен начин в зависимост от приложението, в което е посочен. Тъй като индивидуалното свързване на абонатите е необходимо за предоставянето на вода на потребителите, както е видно от точка 34 от настоящото решение, следва да се приеме, че то също е част от доставката на вода, посочена във категория 2 от приложение З към Шеста директива.

41      Следва също така да се подчертае обаче, че нищо в текста на член 12, параграф 3, буква а) от Шеста директива не налага тази разпоредба да се тълкува като изискване намалената ставка да се прилага само ако се отнася до всички аспекти на доставката на вода, попадащи в обхвата на приложение З към директивата, така че не може да се изключи избирателно прилагане на намалената ставка, при условие че то не води до опасност от нарушаване на конкуренцията (вж. по аналогия Решение от 8 май 2003 г. по дело Комисия/Франция, C-384/01, Recueil, стр. I-4395, точка 27).

42      В действителност следва да се припомни, че въвеждането и запазването на намалени ставки на ДДС, по-ниски от стандартната ставка, определена в член 12, параграф 3, буква а) от Шеста директива, се допускат само ако не нарушават принципа на данъчен неутралитет, присъщ за общата система на ДДС, който не допуска сходни стоки или услуги, които следователно са в конкуренция помежду си, да се третират по различен начин от гледна точка на ДДС (вж. по-специално Решение от 3 май 2001 г. по дело Комисия/Франция, C-481/98, Recueil, стр. I-3369, точки 21 и 22, както и Решение от 23 октомври 2003 г. по дело Комисия/Германия, C-109/02, Recueil, стр. I-12691, точка 20).

43      Следователно с оглед спазване на принципа на данъчен неутралитет, присъщ за общия режим на ДДС, държавите-членки имат възможност да прилагат намалена ставка на ДДС спрямо конкретни и специфични аспекти от доставката на вода, посочена във категория 2 от приложение З към Шеста директива, като индивидуалното свързване на абонатите.

44      При тези обстоятелства на преюдициалния въпрос следва да се отговори също така, че член 12, параграф 3, буква а) от Шеста директива и категория 2 от приложение З към нея трябва да се тълкуват в смисъл, че операцията по индивидуалното свързване на абонатите, която както в случая по главното производство, се състои в поставянето на водопроводни и канализационни тръби, позволяващо свързването на водопроводната и канализационна инсталация на недвижимия имот към фиксираните водоразпределителни мрежи, е част от доставката на вода. В допълнение, държавите-членки могат да прилагат намалена ставка на ДДС спрямо конкретни и специфични аспекти от доставката на вода като разглежданата в главното производство операция по индивидуално свързване на абонатите, при условие че спазват принципа на данъчен неутралитет, присъщ за общия режим на ДДС.

 По съдебните разноски

45      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

1)      Член 4, параграф 5 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа и точка 2 от приложение Г към директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че операцията по индивидуално свързване на абонатите, която, както в случая по главното производство, се състои в поставянето на водопроводни и канализационни тръби, позволяващо свързването на водопроводната и канализационна инсталация на недвижим имот към фиксираните водоразпределителни мрежи, е част от доставката на вода, посочена във въпросното приложение, така че публичноправен субект, действащ в качеството си на орган на държавна власт, се счита за данъчнозадължено лице по отношение на посочената операция.

2)      Член 12, параграф 3, буква а) от Шеста директива 77/388/ЕИО и категория 2 от приложение З към нея трябва да се тълкуват в смисъл, че операцията по индивидуално свързване на абонатите, която както в случая по главното производство, се състои в поставянето на водопроводни и канализационни тръби, позволяващо свързването на водопроводната и канализационна инсталация на недвижимия имот към фиксираните водоразпределителни мрежи, е част от доставката на вода. В допълнение, държавите-членки могат да прилагат намалена ставка на данъка върху добавената стойност спрямо конкретни и специфични аспекти от доставката на вода като разглежданата в главното производство операция по индивидуално свързване на недвижимия имот, при условие че спазват принципа на данъчен неутралитет, присъщ за общата система на данъка върху добавената стойност.

Подписи

* Език на производството: немски.