Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

Дело C-103/06

Philippe Derouin

срещу

Union pour le recouvrement des cotisations de sécurité sociale et d’allocations familiales de Paris — Région parisienne (Urssaf de Paris — Région parisienne)

(Преюдициално запитване, отправено от

Tribunal des affaires de sécurité sociale de Paris)

„Социална сигурност на работниците мигранти — Регламент (ЕИО) № 1408/71 — Самонаети лица, които пребивават и извършват дейност във Франция — Обща социална вноска — Вноска за изплащане на социалния дълг — Вземане предвид на доходите, получени в друга държава-членка и облагаеми в нея съгласно спогодба за избягване на двойното данъчно облагане“

Резюме на решението

Социална сигурност на работниците мигранти — Компетентност на държавите-членки за организиране на техните системи за социална сигурност

(Регламент № 1408/71 на Съвета)

Регламент № 1408/71, изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) № 307/1999, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държава-членка, чието законодателство относно социалната сигурност е единственото, което се прилага по отношение на местно самонаето лице, да изключи от основата за изчисляване на вноски като общата социална вноска и вноската за изплащане на социалния дълг доходите, получени от това лице в друга държава-членка, по-конкретно съгласно спогодба за избягване на двойното данъчно облагане в областта на данъците върху доходите.

(вж. точка 32 и диспозитива)







РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)

3 април 2008 година(*)

„Социална сигурност на работниците мигранти — Регламент (ЕИО) № 1408/71 — Самонаети лица, които пребивават и извършват дейност във Франция — Обща социална вноска — Вноска за изплащане на социалния дълг — Вземане предвид на доходите, получени в друга държава-членка и облагаеми в нея съгласно спогодба за избягване на двойното данъчно облагане“

По дело C-103/06

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Тribunal des affaires de sécurité sociale в Париж (Франция) с акт от 30 януари 2006 г., постъпил в Съда на 22 февруари 2006 г. в рамките на производство по дело

Philippe Derouin

срещу

Union pour le recouvrement des cotisations de sécurité sociale et d’allocations familiales de Paris — Région parisienne (Urssaf de Paris — Région parisienne),

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: г-н A. Rosas, председател на състав, г-н U. Lõhmus, г-н J. N. Cunha Rodrigues, г-н J. Klučka (докладчик) и г-жа Р. Lindh, съдии,

генерален адвокат: г-н Р. Mengozzi,

секретар: г-жа C. Strömholm, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 7 март 2007 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за г-н Derouin, от адв. Р. Langlois и адв. E. Piwnica, avocats,

–        за Union pour le recouvrement des cotisations de sécurité sociale и d’allocations familiales de Paris — Région parisienne (Urssaf de Paris — Région parisienne), от адв. J.-J. Gatineau, avocat,

–        за френското правителство, от г-н G. de Bergues и г-жа O. Christmann, в качеството на представители,

–        за правителството на Обединеното кралство, от г-жа V. Jackson, в качеството на представител, подпомагана от г-жа S. Moore, barrister,

–        за Комисията на Европейските общности, от г-н G. Rozet и г-н V. Kreuschitz, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 18 октомври 2007 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схемите за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) № 307/1999 на Съвета от 8 февруари 1999 година (ОВ L 38, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 103, наричан по-нататък „Регламент № 1408/71“)

2        Запитването е отправено в рамките на спор между г-н Derouin и Union pour le recouvrement des cotisations de sécurité sociale et d’allocations familiales de Paris — Région parisienne (Urssaf de Paris — Région parisienne) (Съюз за събиране на социалноосигурителни вноски и вноски за семейни помощи в Париж, област Париж, наричан по-нататък „Urssaf“) по повод основата за изчисляване на дължимите от г-н Derouin обща социална вноска (contribution sociale généralisée) и вноска за изплащане на социалния дълг (contribution pour le remboursement de la dette sociale) (наричани по-нататък съответно „CSG“ и „CRDS“).

 Правна уредба

 Общностна правна уредба

3        Съгласно член 2, параграф 1 от Регламент № 1408/71 регламентът „се прилага за заети лица, самостоятелно заети лица и студенти, към които се прилага или е било прилагано законодателството на една или повече държави-членки и, които са граждани на държава-членка, или са лица без гражданство или бежанци, живеещи на територията на някоя от държавите-членки, както и към членовете на техните семейства и преживелите ги лица.“

4        Член 13 от посочения регламент предвижда:

„1.      [Да се чете „При спазване на членове 14в и 14е [р]аботник, за когото се прилага настоящият регламент, е субект [да се чете „е подчинен“] на законодателството само на една държава-членка. Това законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на настоящия дял.

2.      При спазване на разпоредбите на членове 14—17:

[…]

б)      лице което е самостоятелно заето на територията на една държава-членка е субект [да се чете: „е подчинено“] на законодателството на тази държава, дори и ако пребивава на територията на друга държава-членка;

[…]“

5        Член 14а от същия регламент гласи:

„Правилото, посочено в член 13 параграф 2, буква б) се прилага, като се отчитат следните изключения и обстоятелства:

[…]

2)      Лице, което обикновено е самостоятелно заето на територията на две или няколко държави-членки, е субект [да се чете: „е подчинено“] на законодателството на държавата-членка, на чиято територия пребивава, ако то упражнява една част от дейността си на територията на тази държава-членка. […]

[...]“.

6        Член 14г, параграф 1 от Регламент № 1408/71 гласи:

„1. За целите на прилагане на определеното в съответствие с тези разпоредби законодателство, лицето, […] посочено в член 14, [параграфи] 2, 3 и 4 […] се третира като лице, осъществявало цялата си професионална дейност или дейности на територията на съответната държава-членка.“

 Национална правна уредба

7        CSG е създадена със Закон за бюджета № 90-1168 от 29 декември 1990 г. (JORF, 30 декември 1990 г., стр. 16367), чиито релевантни разпоредби са включени в член L. 136-1 и сл. от Code de la sécurité sociale [Кодекс за социалното осигуряване].

8        Съгласно член L. 136-1 от Кодекса за социалното осигуряване:

„Създава се социална вноска върху трудовите и заместващите ги доходи, която се дължи от:

1°      Физическите лица, които за целите на определяне на данъка върху доходите се считат с местожителство във Франция и които същевременно са осигурени, независимо на какво основание, по френска задължителна схема за здравно осигуряване;

2°      Държавните служители, служителите на местните органи и техните публичноправни учреждения с административен характер, които изпълняват своите служебни задължения или на които са възложени задачи извън Франция, доколкото тяхното възнаграждение се облага във Франция и доколкото са осигурени, независимо на какво основание, по френска задължителна схема за здравно осигуряване.“

9        CRDS е създадена с член 14-1 от Наредба-закон № 96-50 от 24 януари 1996 г. относно изплащането на социалния дълг (JORF, 25 януари 1996 г., стр. 1226), който предвижда:

„Въвежда се вноска върху трудовите и заместващите доходи, указани в членове L. 136-2—L. 136-4 от Кодекса за социално осигуряване, с изключение на посочените по-долу в член 15, III, 1° доходи от източник в чужбина, получени от посочените в член L. 136-1 от същия кодекс физически лица от 1 февруари 1996 г. до приключването на предвидените в член 2 задачи.

Вноската се определя въз основа на доходите и при условията, предвидени в членове L. 136-2—L. 136-4 и в член L. 136-8, III от Кодекса за социално осигуряване“.

10      Подписаната в Лондон на 22 май 1968 г. спогодба между Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия и Франция за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на избягването на данъци върху доходите (наричана по-нататък „двустранната спогодба“) предвижда в член 1:

„1.       Данъците, предмет на настоящата спогодба, са:

[…]

б)      за Франция: данъкът върху доходите […], корпоративният данък, както и всички удържани при източника данъци и всички отчисления и авансови плащания във връзка с посочените данъци,

[…]

2.       Настоящата спогодба се прилага и по отношение на всички бъдещи идентични или подобни по естеството си данъци, които една от договарящите държави или [п]равителството на една от областите, върху които би могла да разпростре действието си настоящата спогодба, [...] ще добави или с които ще замести настоящите данъци. Компетентните органи на договарящите държави ще се уведомяват взаимно за промените, извършени в съответното им данъчно законодателство.“

11      От представеното от френското правителство становище е видно, че двустранната спогодба ще бъде отменена с влизането в сила на нова спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, сключена на 28 януари 2004 г. между съответните две държави-членки. Новата спогодба изрично посочва CSG и CRDS сред „данъците, спрямо които се прилага [последната спогодба]“.

 Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос

12      От акта за препращане е видно, че г-н Derouin:

–        пребивава във Франция, където упражнява свободната професия на адвокат и е съдружник в учреденото по английското право partnership [съдружие] Linklaters (наричано по-нататък „partnership“). Основното място на дейност на последното е в Обединеното Кралство, но то притежава и кантори в други държави-членки, по-конкретно във Франция, където има кантора в Париж (наричана по-нататък „кантората в Париж“),

–        вписан е като адвокат към Сour d’appel de Paris [Апелативен съд Париж] и същевременно като Registered Foreign Lawyer към Supreme Court of England and Wales,

–        извършва всички свои адвокатски услуги в рамките на дейността на кантората в Париж,

–        получава като възнаграждение дял от реализираните от partnership печалби,

–        има регистрация за данъчни цели във Франция и е облаган в тази държава-членка, както и във всяка от държавите, в които partnership е установено, съразмерно на получавания дял от печалбите на всяка от канторите на последното,

–        осигурен е по схема за задължително здравно осигуряване във Франция и е регистриран в Urssaf като самонаето лице .

13      Urssaf изчислява вноските за семейните помощи, както и CSG и CRDS, поискани от г-н Derouin, върху получаваните от него от дейността му в кантората в Париж професионални доходи и върху дела от печалбите, реализирани от другите кантори на partnershiр. От направените в устната фаза на производството уточнения е видно, че Urssaf е поискало от г-н Derouin плащането на SG и на CRDS за различни периоди през годините 2000—2005 г.

14      Г-н Derouin заплаща така изчислените въз основа на всички свои професионални доходи (т.е. включително тези от Обединеното кралство) вноски за семейни помощи, но оспорва пред Тribunal des affaires de sécurité sociale [Съд по социалноосигурителни дела] в Париж плащането на CSG и CRDS, изчислени въз основа на получените от него доходи в Обединеното кралство, на основание че тези вноски не представляват социалноосигурителни вноски, а данъци, и че тъй като получените в Обединеното кралство доходи са обложени в тази държава-членка съгласно двустранната спогодба, CSG и CRDS могат да се удържат само за доходите, подлежащи на данъчно облагане във Франция.

15      В замяна на това Urssaf поддържа, че вноските имат характер на социалноосигурителни вноски, че попадат в обхвата на Регламент № 1408/71 и че следователно трябва да се изчисляват въз основа на всички доходи на г-н Derouin, независимо дали са получени в Обединеното кралство или във Франция.

16      С цел получаването на пояснения в това отношение с решение от 12 април 2005 г. Тribunal des affaires de sécurité sociale в Париж сезира Cour de cassation [Касационен съд] с молба за становище по въпроса дали CSG и CRDS следва да се считат за данъци по смисъла на двустранната спогодба.

17      Съгласно становището на Cour de cassation от 2 септември 2005 г. „на Съда на Европейските общности трябва съгласно член 234 […] ЕО да се постави въпросът дали Регламент № 1408/71 […] следва да се тълкува в смисъл, че не допуска спогодба като [двустранната] спогодба […] да предвижда, че получаваните в Обединеното кралство доходи от самонаети лица, които пребивават във Франция и са социално осигурени в тази държава, са изключени от основата за изчисляване на удържаните във Франция [CSG] и [CRDS] […]“.

18      Тъй като счита, че решаването на спора зависи от това да се установи дали прилагането на разпоредбите от посочената спогодба спрямо CSG и CRDS противоречи на общностните норми, Тribunal des affaires de sécurité sociale в Париж решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли Регламент № 1408/71 […] да [се] тълкува в смисъл, че не допуска спогодба като [двустранната] спогодба да предвижда, че получаваните в Обединеното кралство доходи от лица, които пребивават във Франция и са социално осигурени в тази държава, са изключени от основата за изчисляване на удържаните във Франция [CSG] и [CRDS]?

 По преюдициалния въпрос

19      Поставеният въпрос има по същество за цел да се определи дали държава-членка, чиято правна уредба в областта на социалната сигурност се прилага съгласно Регламент № 1408/71, е свободна да определи основата за изчисляване на вноски като CSG и CRDS или напротив, посоченият регламент задължава държавата-членка да включи в основата за изчисляване на такива вноски получените в друга държава-членка доходи, без да може да се откаже да събира вноските върху посочените доходи.

20      В това отношение следва да се напомни, че както се изтъква във второто и четвъртото съображение на Регламент № 1408/71, целта на регламента е да се гарантира свободното движение на заети лица и самостоятелно заети лица в Европейската общност, като при това се зачитат характеристиките, присъщи на националните законодателства в областта на социалната сигурност. За целта, както следва от пето, шесто и десето съображение от него, регламентът утвърждава като принцип равното третиране на лицата съгласно различните национални законодателства и има за цел да гарантира възможно най-добре равното третиране на всички заети лица на територията на една държава-членка, както и да не засяга неблагоприятно онези от тях, които упражняват правото си на свободно движение. Създадената с Регламент № 1408/71 система е само система за координиране, отнасяща се по-конкретно до определянето на националното законодателство или националните законодателства, приложимо или приложими по отношение на заетите и самостоятелно заетите лица, които при различни обстоятелства упражняват правото си на свободно движение (Решение от 9 март 2006 г. по дело Piatkowski, C-493/04, Recueil, стр. I-2369, точки 19 и 20, както и Решение от 18 юли 2006 г. по дело Nikula, C-50/05, Recueil, стр. I-7029, точка 20).

21      На първо място, що се отнася до приложимостта на Регламент № 1408/71 по отношение на лице, което се намира в положение като това на г-н Derouin, от акта за препращане, както и от всички представени пред Съда становища е видно, че той има качеството на самонаето лице мигрант, което пребивава във Франция и извършва самостоятелна дейност във Франция и в Обединеното кралство, така че попада в обхвата на посочения регламент на основание член 14а, параграф 2 от него. От това следва, че съгласно тази разпоредба заинтересованото лице е подчинено изключително на френското законодателство. В съдебното заседание правителството на Обединеното кралство освен това потвърждава, че тази държава-членка не удържа никакви социалноосигурителни вноски върху доходите, получавани от заинтересованото лице на нейна територия.

22      Що се отнася на второ място до приложимостта на Регламент № 1408/71 по отношение на CSG и CRDS, Съдът е постановил, че тези вноски попадат в приложното поле на регламента. Съдът действително е счел, че не може да се приеме становището, че CSG и CRDS не попадат в приложното поле на посочения регламент, тъй като в действителност следвало да се квалифицират като данъци. Той добавя, че обстоятелството, че даден налог се квалифицира като данък в национална правна уредба, не означава, че от гледна точка на посочения регламент същият налог не може да се разглежда като попадащ в неговото приложно поле (вж. в този смисъл Решение от 15 февруари 2000 г. по дело Комисия/Франция, C-34/98, Recueil, стр. I-995, точки 33 и 34, както и Решение от 15 февруари 2000 г. по дело Комисия/Франция, C-169/98, Recueil, стр. I-1049, точки 31 и 32). Освен това трябва да се отбележи, че поставеният от препращащата юрисдикция въпрос се основава на принципа, че разглежданите вноски попадат в приложното поле на Регламент № 1408/71.

23      По-нататък Съдът приема, че общностното право не засяга компетентността на държавите-членки да уреждат своите системи за социална сигурност (вж. Решение от 13 май 2003 г. по дело Müller-Fauré и van Riet, C-385/99, Recueil, стр. I-4509, точка 100 и цитираната съдебна практика).

24      Що се отнася по-специално до определянето на основата за изчисляване на социалните вноски, съгласно постоянната съдебна практика, при липса на хармонизиране на общностно равнище, законодателството на всяка съответна държава-членка следва да определи доходите, които да се вземат предвид за изчисляването на вноските (вж. в този смисъл Решение по дело Nikula, посочено по-горе, точка 24 и цитираната съдебна практика).

25      Несъмнено е от значение съответната държава-членка да зачита общностното право при упражняването на своята компетентност (вж. в този смисъл по-конкретно Решение от 26 януари 1999 г. по дело Terhoeve, C-18/95, Recueil, стр. I-345, точка 34 и Решение от 7 юли 2005 г. по дело van Pommeren-Bourgondiën, C-227/03, Recueil, стр. I-6101, точка 39). Компетентността на държавите-членки следователно не е неограничена, след като те са длъжни да спазват духа и принципите на Регламент № 1408/71, сред които е принципът на единството на законодателството, приложимо в областта на социалната сигурност, както и да следят дадено лице да не бъде засегнато при упражняването на своето право на свободно движение и да се уверят, че така създаденият режим не лишава посоченото лице от социална закрила.

26      От цялата посочена в точки 23—25 от настоящото решение съдебна практика произтича, че след като Регламент № 1408/71 е средство за координиране, а не за хармонизиране, държавите-членки са компетентни да определят основата за изчисляване на вноски като CGS и CRDS.

27      От това следва, че при сегашното състояние на общностното право държава-членка има право едностранно или в рамките на данъчна спогодба като двустранната спогодба да се откаже да включи в основата за изчисляване на вноски като CSG и CRDS доходите, получени в друга държава-членка от местно самонаето лице, което се намира в положение като това на ищеца в главното производство. Всъщност макар да е безспорно, че нито една разпоредба на Регламент № 1408/71 не забранява на държава-членка да изчислява размера на социалните вноски на местно лице въз основата на всички негови доходи (вж. в този смисъл Решение по дело Nikula, посочено по-горе, точка 31), налага се изводът, че нито една разпоредба от посочения регламент не я задължава да направи това.

28      В това отношение следва да се подчертае, че противно на становището, застъпено в устната фаза на производството от Urssaf, правителството на Обединеното Кралство и Комисията на Европейските общности, че от Решение от 26 май 2005 г. по дело Allard (C-249/04, Recueil, стр. I-4535) по принцип произтича изводът относно задължение на държавите-членки да включат в основата за изчисляване на социалните вноски всички доходи, получени от лица в положение като това на г-н Derouin, този извод не може да се приложи по отношение на такова положение.

29      Всъщност в делото Allard, по което е постановено посоченото по-горе решение, държавата-членка, в която заинтересованото лице е пребивавало, е избрала да включи в основата за изчисляване на социалните вноски всички доходи, получени от него както на нейна територия, така и на територията на друга държава-членка, както е оправомощена по Регламент № 1408/71. В този контекст Съдът постановява, че в съответствие с националното законодателство, приложимо съгласно стълкновителните норми на регламента, дължимите от заинтересованото лице социални вноски трябва да се изчисляват, като се вземат предвид всичките му доходи.

30      Следователно разрешението, прието от Съда в Решение по дело Allard, посочено по-горе, не може да се приложи в контекст като този в настоящото дело по главното производство, в който изключването от основата за изчисляване на съответните социални вноски на доходите от източници в чужбина следва от разпоредбите на приложимия национален закон.

31      Въпреки това е от значение да се отбележи, че изключването от основата за изчисляване на социалноосигурителните вноски на доходи на заето лице от източник в чужбина не може да има за последица засягането на неговото право да получи всички предвидени в приложимото законодателство плащания. Препращащата юрисдикция следва да провери дали разглежданият случай действително е такъв.

32      Предвид всички изложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че Регламент № 1408/71 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държава-членка, чието законодателство относно социалната сигурност е единственото, което се прилага по отношение на местно самонаето лице, да изключи от основата за изчисляване на вноски като CSG и CRDS доходите, получени от това заето лице в друга държава-членка, по-конкретно съгласно спогодба за избягване на двойното данъчно облагане в областта на данъците върху доходите.

 По съдебните разноски

33      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) № 307/1999 на Съвета от 8 февруари 1999 година, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държава-членка, чието законодателство относно социалната сигурност е единственото, което се прилага по отношение на местно самонаето лице, да изключи от основата за изчисляване на вноски като общата социална вноска и вноската за изплащане на социалния дълг доходите, получени от това лице в друга държава-членка, по-конкретно съгласно спогодба за избягване на двойното данъчно облагане в областта на данъците върху доходите.

Подписи

* Език на производството: френски.