Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-Н PAOLO MENGOZZI

представено на 18 октомври 2007 година(1)

Дело C-103/06

Philippe Derouin

срещу

Union pour le Recouvrement des Cotisations de Sécurité Sociale et d’Allocations Familiales de Paris — Région parisienne (Urssaf)

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal des affaires de sécurité sociale de Paris (Франция)

„Социална сигурност на работниците мигранти — Регламент (ЕИО) № 1408/71 — Член 8, член 14а, параграф 2 и член 14г, параграф 1 — Самонаети лица — Обща социална вноска — Вноска за изплащане на социалния дълг — Вземане предвид на доходите, получени в друга държава-членка и облагаеми в тази държава съгласно спогодба за избягване на двойното данъчно облагане“





I –    Въведение

1.        В настоящото производство на Съда е поставен въпрос относно тълкуването на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 година(2), изменен с Регламент (ЕО) № 1606/98 на Съвета от 29 юни 1998 година(3), (наричан по-нататък „Регламент № 1408/71“)(4), както и относно взаимодействието на този регламент с разпоредбите на данъчна спогодба, сключена в случая между Френската република и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия с оглед предотвратяване на двойното данъчно облагане на доходите на самонаето лице, пребиваващо във Франция и социално осигурено в тази държава-членка, което упражнява професионална дейност като самостоятелно заето лице едновременно и в двете държави-членки.

2.        По-точно следва да се установи дали разпоредбите на Регламент № 1408/71 трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че при прилагането на разпоредбите на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане не допускат дадена държава-членка, в случая Френската република, да откаже да събере вноски върху част от трудовите доходи на посоченото самонаето лице — вноски, които според практиката на Съда попадат в приложното поле на регламента.

II – Правна уредба

 А –     Общностна правна уредба

3.        Съгласно член 2, параграф 1 от Регламент № 1408/71 той „се прилага за заети лица, самостоятелно заети лица и студенти, към които се прилага или е било прилагано законодателството на една или повече държави-членки и които са граждани на държава-членка, или са лица без гражданство или бежанци, живеещи на територията на някоя от държавите-членки, както и към членовете на техните семейства и преживелите ги лица.“

4.        Член 13 параграф 1 от посочения регламент предвижда, че „[Да се чете: „При спазване на членове 14в и 14е [р]аботник, за когото се прилага настоящият регламент, е субект [да се чете: „е подчинен“] на законодателството само на една държава-членка. Това законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на настоящия дял.“

5.        Съгласно член 13, параграф 2, буква б) от Регламент № 1408/71, при спазване на разпоредбите на членове 14—17 от посочения регламент, лице което е самостоятелно заето на територията на една държава-членка е подчинено на законодателството на тази държава, дори и ако пребивава на територията на друга държава-членка.

6.        Член 14а от посочения регламент уточнява, че „[п]равилото, посочено в член 13 параграф 2, буква б) се прилага, като се отчитат следните изключения и обстоятелства:

[…]

2)      Лице, което обикновено е самостоятелно заето на територията на две или няколко държави-членки, е субект [да се чете: „е подчинено“] на законодателството на държавата-членка, на чиято територия пребивава, ако то упражнява една част от дейността си на територията на тази държава-членка

[…]“

7.        Съгласно член 14г, параграф 1 от Регламент № 1408/71 „За целите на прилагане на определеното в съответствие с тези разпоредби законодателство лицето, […] посочено в член 14, [параграфи] 2, 3 и 4 […] се третира като лице, осъществявало цялата си професионална дейност или дейности на територията на съответната държава-членка.“

 Б –     Национална правна уредба и спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Френската република и Обединеното кралство

8.        Сontribution sociale généralisée [обща социална вноска] (наричана по-нататък „CSG“) е въведена със Закон за бюджета № 90-1168 от 29 декември 1990 г.(5), чиито относими разпоредби са включени в член L.136-1 и следващите от Code de la sécurité sociale [Кодекс за социално осигуряване].

9.        Съгласно член L. 136-1 от Кодекса за социално осигуряване CSG се определя върху трудовите и заместващите ги доходи на физическите лица, които за целите на определяне на данъка върху доходите се считат с местожителство във Франция и същевременно са осигурени, независимо на какво основание, по френска схема за задължително здравно осигуряване. Професионалните доходи на самонаетите лица също подлежат на CSG. Съгласно член L. 136-5 от Кодекса за социално осигуряване начислената върху трудовите доходи CSG се събира от органите, на които е възложено събирането на вноските по общата схема на социална сигурност съобразно правилата и при прилагане на обезпеченията и санкциите, приложими към събирането на вноските по общата схема за същата категория доходи. Съгласно член L. 136-8 от Кодекса за социално осигуряване ставката на CSG върху доходите, посочени в член L. 136-1 от Кодекса е 7,5 % от брутния им размер(6). Начислената върху трудовите и заместващите ги доходи CSG се внася съобразно разпределението, посочено в член L. 136-8, ІV от Кодекса за социално осигуряване, в Caisse nationale des allocation familiales [Национална каса за семейни помощи], във Fonds de solidarité vieillesse(7) [Фонд за солидарност с възрастните хора] и в задължителните здравноосигурителни схеми, а след 1 юли 2004 г. и в Caisse nationale de solidarité pour l’autonomie [Национална взаимноосигурителна каса за независим живот](8).

10.      Вноската за изплащане на социалния дълг (наричана по-нататък „CRDS“) е въведена с член 14-1 от Наредба-закон № 96-50 от 24 януари 1996 г. относно изплащането на социалния дълг(9) (наричана по-нататък Наредба-закон № 96-50). CRDS се определя върху посочените доходи и при условията, предвидени в членове L. 136-2—L. 136-4 и L. 136-8, ІІІ от Кодекса за социално осигуряване. Нейната ставка е установена на 0,5 % от облагаемите доходи и се удържа от доходите, получени между 1 февруари 1996 г. и 31 януари 2009 г. По силата на член 15, ІІІ, точка 1 от Наредба-закон № 96-50 CRDS се дължи и върху трудовите и заместващите ги доходи с източник в чужбина, които подлежат на облагане във Франция с данък върху доходите при спазване на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане. Съгласно Наредба-закон № 96-50 CRDS е предназначена за Сaisse d’amortissement de la dette sociale (CADES) [Каса за погасяване на социалния дълг], представляваща национално публично учреждение с административен характер.

11.      На 22 май 1968 г. Френската република и Обединеното кралство подписват спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на избягването на данъците върху доходите, в сила от 29 октомври 1969 г.(10) (наричана по-нататък „спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане“).

12.      Съгласно член 1, параграф 1 от тази спогодба и що се отнася до Френската република, данъците, които влизат в нейното приложно поле, са данъкът върху доходите на физическите лица, корпоративния данък, както и всички удържани при източника данъци, всички отчисления и авансови плащания по тези данъци. Параграф 2 от същия член предвижда, че посочената спогодба „се прилага и по отношение на всички бъдещи идентични или подобни по естеството си данъци, които една от договарящите държави или правителството на някоя от областите, върху които би могла да разпростре действието си настоящата спогодба, [...], ще добави или с който ще замести настоящите данъци. Компетентните органи на договарящите държави се уведомяват взаимно за промените, извършени в съответното им данъчно законодателство.“

13.      Съгласно член 14, параграф 1 от спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане доходите на местно за договаряща държава лице от самостоятелна дейност са облагаеми само в тази държава, освен ако това лице обичайно не разполага в другата договаряща държава с установена база за упражняване на дейността си. Ако то разполага с такава база, доходите са облагаеми в другата държава, но единствено доколкото се отнасят до посочената база. Параграф 2 от същата разпоредба определя понятието „самостоятелни дейности“ като всякакви дейности, различни от търговски, промишлени или селскостопански дейности, извършвани от лице, което извлича полза или търпи загуби от тези дейности.

14.      От преписката по делото се установява, че спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане ще бъде заменена след ратифицирането на подписаната на 28 януари 2004 г. между Френската република и Обединеното кралство спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и за предотвратяване на избягването на данъци върху доходите и прираста на капитала. Последната спогодба изрично споменава, че CSG и CDRS влизат в приложното ѝ поле.

III – Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

15.      Г-н Derouin пребивава във Франция, където упражнява свободната професия на адвокат, като в същото време е съдружник в partnership (подобно на дружество със съучастие), учредено по английското право (наричано по-нататък „Linklaters“). Основното място на дейност на Linklaters е в Обединеното кралство, но то притежава и кантори в други държави-членки, сред които и Франция.

16.      Г-н Derouin е вписан като адвокат към Cour d’appel de Paris (Франция) и същевременно като Registered Foreign Lawyer към Supreme Court of England and Wales (Обединено кралство). Той извършва своите адвокатски услуги в рамките на дейността на кантората на Linklaters в Париж и получава като възнаграждение дял от реализираните от Linklaters печалби.

17.      Тъй като за данъчни цели е регистриран във Франция, г-н Derouin е облаган в тази държава-членка, както и във всяка от държавите, в които е установено Linklaters, за дела му от печалбата, реализирана във всяка кантора.

18.      Г-н Derouin е осигурен по схема за задължително здравно осигуряване във Франция и е регистриран като самонаето лице в l’Union pour le recouvrement des cotisations de sécurité sociale et d’allocations familiales de Paris — Région parisienne (наричана по-нататък „Urssaf“).

19.      Считано от 2000 г., Urssaf изчислява вноските за семейни помощи, както и CSG и CRDS, дължими от г-н Derouin, върху получаваните от него професионални доходи от дейността му в адвокатската кантора на Linklaters във Франция, както и върху дела от печалбите, реализирани от Linklaters в Обединеното кралство.

20.      Г-н Derouin е направил вноски за семейни помощи, изчислени въз основа на всички професионални доходи, за които е данъчнозадължен (включително тези от британски източници). Той обаче оспорва плащането на вноските, поискани за CSG и CRDS, изчислени върху доходите му от британски източници, с мотива че тези вноски не представляват социалноосигурителни вноски, а трябва да бъдат разглеждани като данъци. Впрочем според г-н Derouin тъй като доходите от британски източници се облагат в Обединеното кралство при прилагане на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, CSG и CRDS можело да се дължат само за доходите, подлежащи на данъчно облагане във Франция.

21.      Urssaf изтъква обратната теза, че тъй като тези вноски имат характер на социалноосигурителни вноски, те попадат в приложното поле на Регламент № 1408/71 и следователно трябва да бъдат изчислявани върху всички получени от г-н Derouin доходи — както британски, така и френски.

22.      С цел получаване на пояснения в това отношение Tribunal des affaires de sécurité sociale de Paris (Франция) [Съд по социалноосигурителни дела] с решение от 12 април 2005 г. сезира Cour de cassation [Касационен съд] с искане за становище по въпроса дали CSG и CRDS трябва да бъдат разглеждани като данъци по смисъла на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане.

23.      Според Cour de cassation „въпросът дали Регламент № 1408/71 […] трябва да бъде тълкуван в смисъл, че не допуска спогодба като спогодбата [за избягване на двойното данъчно облагане] да предвижда, че доходите, получавани в Обединеното кралство от лица, които пребивават във Франция и са социално осигурени в тази държава, да бъдат изключени от основата [за CSG] и [за CRDS], удържани във Франция, следва да бъде поставен на Съда на Европейските общности […]“

24.      Като приема, че въпросът за правното естество на CSG и CRDS е определящ за разрешаване на представения пред него проблем, както и че решението на спора по главното производство зависи от това дали прилагането на разпоредбите на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на CSG и CRDS противоречи на общностните правила, Tribunal des affaires de sécurité sociale de Paris решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли Регламент № 1408/71 […] да [се] тълкува в смисъл, че не допуска спогодба като спогодбата [за избягване на двойното данъчно облагане] да предвижда, че получаваните в Обединеното кралство доходи от лица, които пребивават във Франция и са социално осигурени в тази държава, са изключени от основата за изчисляване на удържаните във Франция [CSG] и [CRDS]?“

IV – Производството пред Съда

25.      Г-н Derouin, Urssaf, френското правителство, правителството на Обединеното кралство и Комисията на Европейските общности са представили писмени бележки съгласно член 23 от Статута на Съда. Тези страни също така са изслушани в съдебното заседание, проведено на 7 март 2007 г.

V –    Анализ

 А –     Предварителни бележки

26.      Регламент № 1408/71 установява система за координиране на националните схеми за социална сигурност на държавите-членки и съдържа поредица разпоредби, които определят във всеки отделен случай приложимото национално социалноосигурително законодателство. Тези разпоредби имат за цел да гарантират, че лице, което е упражнило правото си на свободно движение, по принцип ще е подчинено на законодателството само на една държава-членка (принцип, наречен „единство на приложимото законодателство”)(11) и следователно трябва да прави социалноосигурителни вноски само в държавата-членка, чието законодателство е приложимо. Системата на стълкновителните норми в областта на социалната сигурност, въведена с Регламент № 1408/71, цели по-специално като следствие да забрани лице, упражнило правото си на свободно движение, да заплаща двойни вноски върху един и същи доход(12).

27.      Целите, от които се ръководят двустранните спогодби за избягване на двойното данъчно облагане на доходите от професионална дейност, не са далеч от преследваните от Регламент № 1408/71, що се отнася до социалноосигурителните вноски. В действителност докато първите целят да позволят на договарящите държави-членки, извън всяка относима мярка за уеднаквяване или хармонизиране в общностен план, да разпределят помежду си данъчната компетентност, за да се избегне или облекчи двойното облагане на едни и същи доходи, получени в едната или другата държава(13), вторият забранява по принцип облагането на лицата, попадащи в приложното му поле, с двойни социалноосигурителни вноски, до каквито би довело едновременното прилагане на две национални правни уредби в областта на социалната сигурност спрямо един и същи доход(14).

28.      Ето защо бихме могли да подскажем, че стълкновителните норми, уредени в рамките на тези два вида инструменти, единият международен, а другият общностен, се прилагат по отношение на материята, която засягат, без a priori да са свързани помежду си и a fortiori да са в конфликт.

29.      Въпреки това положението се усложнява от обстоятелството, което някои наричат „нарастваща фискализация на социалното осигуряване“(15) — практика или явление, което по същество се изразява във финансиране на националните схеми за социална сигурност с удръжки, които имат характер на данъци поне по националното право, но които от гледна точка на общностното право могат да попаднат в приложното поле на Регламент № 1408/71. При този примерен случай, какъвто точно е разглежданият по главното производство и както ще бъде обяснено в настоящото заключение, се поставя въпроса за разграничаването между Регламент № 1408/71 и спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане.

30.      Впрочем Съдът не за първи път е сезиран със спор, свързан с въпроса дали CSG и/или CRDS са данъци или социалноосигурителни вноски.

31.      Все пак също както по делата Комисия/Франция, завършили с посочените по-горе решения, в които Съдът е приел, че възприетото от вътрешното право квалифициране като данъци не пречи разглежданите две вноски да бъдат включени в приложното поле на Регламент № 1408/71, доколкото те са предназначени специално и пряко за финансиране на социалното осигуряване във Франция и следователно са пряко свързани и достатъчно относими към законите, уреждащи клоновете на социалното осигуряване, изброени в член 4 от посочения регламент(16), за разлика от посоченото в мотивите на акта за преюдициално запитване, аз не считам, че по настоящото дело Съдът следва да разреши въпроса за естеството на тези вноски.

32.      В действителност в случая е достатъчно да изтъкнем, както впрочем френското правителство признава в съдебното заседание, че вследствие на Решения по дело Комисия/Франция, посочени по-горе, както и, що се отнася до CRS, на по-скорошното и донякъде двусмислено решение по дело Perez Naranjo(17), нито една от страните, представила писмени бележки пред Съда по настоящото дело, не оспорва сериозно обстоятелството, че CSG и CRDS попадат в материалното приложно поле на разпоредбите на Регламент № 1408/71. При всички положения ако CRDS от 2002 г. вече не отговаря на критериите, изложени в решения по дело Комисия/Франция, посочени по-горе, както г-н Derouin се опитва да представи пред Съда, препращащата юрисдикция би следвало да разгледа въпроса дали вследствие на евентуалните изменения във френската правна уредба относно тази вноска CRDS не е вече специфично и пряко отредена за финансиране на френската схема за социална сигурност, а обратно, е предназначена да покрива общите разходи на публичната власт, като по този начин я изключва от разпоредбите на Регламент № 1408/71. Разбира се, ако това е така, и доколкото CRDS попада в приложното поле на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, преюдициалният въпрос ще бъде частично неотносим. Въпреки това предпоставката, на която се основава преюдициалният въпрос, е, че CRDS, както и CSG, продължава да попада в материалното приложно поле на Регламент № 1408/71. Ето защо за настоящия анализ е подходящо да започнем от тази предпоставка.

33.      Следва впрочем да уточним, че от Съда не се иска — и то основателно — тълкуване на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, и по-специално отговор на въпроса дали CSG и CRDS попадат в приложното поле на тази спогодба. В действителност Съдът е компетентен да тълкува единствено общностното право дори ако за да даде тълкуване на това право, което да е от полза за националния съд, в дадения случай да може да вземе предвид разпоредбите на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, доколкото препращащата юрисдикция я представя като част от приложимата към случая по главното производство правна уредба(18). В случая за да има полза от въпроса, поставен от препращащата юрисдикция, следва да се изхожда от установеното обстоятелство, че CSG и CRDS са включени в разпоредбите на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане съгласно член 1, параграф 2 от нея.

34.      Освен това, за разлика от делата, по които са постановени решения по дело Комисия/Франция, посочени по-горе, настоящото дело не повдига въпросите за забраненото от член 13 и сл. от Регламент № 1408/71 едновременно прилагане на социалноосигурителното законодателство на държавата-членка, в която пребивават лицата, и на държавата-членка, в която тези лица работят, доколкото в действителност в случая е установено, както изтъква и препращащата юрисдикция, че като самонаето лице, пребиваващо във Франция и социалноосигурено в тази държава-членка, г-н Derouin е подчинен на френското социалноосигурително законодателство и както твърди в съдебното заседание правителството на Обединеното кралство, то не удържа никакви социалноосигурителни вноски върху доходите на г-н Derouin от дейността, упражнявана в Обединеното кралство.

35.      Както уместно отбелязват френското правителство и правителството на Обединеното кралство, препращащата юрисдикция не посочва ясно съобразно коя от разпоредбите на Регламент № 1408/71 г-н Derouin би попаднал в персоналното приложно поле на този регламент. По този въпрос препращащата юрисдикция изтъква, от една страна, член 13, параграф 2, буква б) от Регламент № 1408/71, който в рамките на принципа на единството на приложимото законодателство предвижда лицето, което е самостоятелно заето на територията на дадена държава-членка, да е подчинено на законодателството на тази държава, дори да пребивава на територията на друга държава-членка, а от друга страна, член 14а, параграф 2 от същия регламент, който дерогира член 13, параграф 2, буква б), като уточнява, че лицето, което обикновено е самостоятелно заето на територията на две или повече държави-членки, е подчинено на законодателството на държавата-членка, на територията на която пребивава, ако упражнява част от дейността си на територията на тази държава-членка.

36.      Колебанието на препращащия съд изглежда може да бъде обяснено с обстоятелството, че г-н Derouin получава доходи от Обединеното кралство от участието си като съдружник в Linklaters, като в същото време упражнява конкретно професионалната си дейност като самостоятелно заето лице във Франция, където пребивава. Това колебание вероятно произтича и от развитите от г-н Derouin доводи, който счита, че упражнява професионалната си дейност изключително във Франция, като така той изглежда отрича приложимостта на разпоредбите на Регламент № 1408/71, доколкото не се позовава на правото на свободно движение, в случая на свободата на установяване. В съдебното заседание френското правителство си задава също въпроса за приложимостта на Регламент № 1408/71 в хипотезата, при която препращащата юрисдикция следва да приеме, че г-н Derouin упражнява професионалната си дейност само във Франция, а от Обединеното кралство просто получава доходи — положение, което би го лишило от статута на самонаето лице мигрант. Според правителството в такъв случай не би се поставял проблема за съвместимостта на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане с Регламент № 1408/71.

37.      Разбира се, в рамките на производството, предвидено в член 234 ЕО, Съдът не следва нито да установява факти, нито да прилага правила на общностното право спрямо даден случай, нито пък да изследва съвместимостта на вътрешното право или на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с общностното право. Въпреки това ако препращащата юрисдикция трябваше да потвърди фактите, посочени от г-н Derouin и френското правителство, тази хипотеза сигурно би лишила от полезно действие тълкуването на общностното право, дадено от Съда в отговор на така поставения преюдициален въпрос.

38.      Този риск обаче изглежда незначителен по две основни причини. От една страна, в акта за препращане съдията a quo вече е приел, че г-н Derouin попада в персоналното приложно поле на Регламент № 1408/71, без да е необходимо Съдът да обсъжда този извод. От друга страна, от преписката по делото следва, че г-н Derouin желае да се възползва от прилагането на член 14, параграф 1 от спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, който по същество предвижда прилагането на данъчното законодателство на Обединеното кралство, когато пребиваващо във Франция лице разполага в първата държава с установена база за упражняване на самостоятелната си дейност. Следователно е трудно да си представим, че г-н Derouin не упражнява самостоятелна професионална дейност и в Обединеното кралство — държава-членка, в която, припомням, той е вписан в Supreme Court of England and Wales като registered foreign lawyer. Ето защо ми се струва, че спрямо подобно положение съвсем не може да бъде изключено прилагането на член 14а, параграф 2 от Регламент № 1408/71 и следователно е уместно да изхождаме и от това установено обстоятелство при отговора на въпроса на препращащия съд.

39.      Спорът между страните, встъпили в настоящата процедура, в крайна сметка е съвсем друг. По същество следва да се установи дали разпоредбите на Регламент № 1408/71 трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че не допускат дадена държава-членка, компетентна по силата на посочения регламент да удържа вноски, подобни на CSG и CRDS, които са определени върху доходите, получени от социалноосигурено в тази държава-членка самонаето лице, включително и върху дела от доходите на това лице, получени в друга държава-членка и данъчно облагаеми в тази държава(19), да се откаже да извърши такава удръжка от посочените последно доходи с мотива, че тези вноски са обхванати от спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, сключена между тези две държави-членки.

40.      Формулиран по друг начин, въпросът се състои в това да се установи дали Регламент № 1408/71 задължава компетентната държава-членка да включи в основата за начисляване на вноски като CSG и CRDS доходите от самостоятелна професионална дейност, упражнявана в друга държава-членка, от самонаето лице, социалноосигурено в първата държава-членка.

 Б –     Относно задължението за включване в основата за начисляване на вноски като CSG и CRDS на всички трудови доходи от дейност като самонаето лице (член 14д, параграф 1 от Регламент № 1408/71)

41.      За да отговорим на въпроса от предходната точка, преди всичко следва да напомним, че системата, въведена с Регламент № 1408/71, е единствено система за координиране, която в глава ІІ (където са членове 13 и 14) има за предмет определянето на приложимото или приложимите законодателства спрямо заетите лица и самостоятелно заетите лица, които при различни обстоятелства са упражнили правото си на свободно движение(20). В отсъствието на хармонизация на общностно равнище Съдът уточнява, че законодателството на всяка съответна държава-членка следва да определи условията на правото или задължението за включване в схема за социална сигурност, както и размера на вноските, дължими от осигурените лица, и доходите, които следва да се вземат предвид при изчисляването на тези вноски(21).

42.      Съобразно тази съдебна практика в Решение по дело Nikula, посочено по-горе, Съдът е отхвърлил принципа, според който дадена държава-членка не може да определя социални вноски върху пенсии, изплащани от друга държава-членка(22). В действителност в случаите, когато институция на държавата-членка, на територията на която едно лице пребивава, изплаща пенсия на последното, и институция на същата тази държава-членка покрива здравноосигурителните му разходи, Съдът е посочил, че нито една разпоредба в Регламент № 1408/71 не забранява на тази държава-членка да изчисли размера на социалните вноски на това лице върху всички негови доходи, независимо дали са от пенсии, изплащани в държавата на пребиваване, или от пенсии, изплащани в други държави-членки(23). Съдът впрочем най-общо напомня, че при упражняването на компетентността си е важно съответната държава-членка да спазва общностното право(24), което в дадения случай налага системата, въведена от държавата-членка на пребиваване, да вземе предвид здравноосигурителните вноски, вече платени от получателите на пенсии през годините на дейността им в държава-членка, различна от държавата-членка на пребиваване(25).

43.      Дали това, което не е забранено от разпоредбите на Регламент № 1408/71 в посочения по-горе пример, е задължително за държавата-членка на пребиваване при изчисляване на вноски като CSG и CRDS върху всички доходи на самостоятелно заето лице, каквото е г-н Derouin?

44.      Г-н Derouin и френското правителство предлагат на този въпрос да бъде даден отрицателен отговор. Те приемат по същество, че освобождаването от плащане на CSG и CRDS, от което би се възползвал г-н Derouin при прилагането на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, не би застрашило принципите на Регламент № 1408/71, сред които е принципа на единство на приложимото законодателство, доколкото г-н Derouin остава подчинен на френското социалноосигурително законодателство и продължава да се ползва от всички плащания, които то предвижда.

45.      В замяна на това, като се позовават по-специално на решението по дело Allard(26), Urssaf и Комисията изтъкват, че Регламент № 1408/71 не допуска възможността дадена държава-членка да откаже да удържа вноски, попадащи в приложното му поле. Докато в писмените си бележки правителството на Обединеното кралство защитава позиция, идентична с изложената от г-н Derouin и френското правителство, в съдебното заседание то се присъединява към доводите, развити от Комисията, като поддържа по-специално че при упражняване на данъчната си компетентност държавите-членки трябва да спазват общностното право.

46.      Важно е да припомним, че по силата на член 14г, параграф 1 от Регламент № 1408/71 „за целите на прилагане на определеното в съответствие с тези разпоредби законодателство лицето, посочено в член […] 14а, [параграфи] 2, […], се третира като лице, осъществявало цялата си професионална дейност или дейности на територията на съответната държава-членка.“(27)

47.      Както основателно уточняват генералните адвокати Jacobs и Ruiz-Jarabo Colomer, член 14г, параграф 1 от Регламент № 1408/71 урежда определянето на основата за изчисляване на вноските в националните схеми за социална сигурност на даденото лице, така че вноските, които се правят в държавата-членка, чието законодателство е приложимо, да се изчисляват въз основа на целия доход на лицето, получен във всички съответни държави-членки(28).

48.      Съдът потвърждава този извод в решението си по дело Allard, посочено по-горе. В това решение г-н Allard, местно лице в Белгия, който получава доходи от професионална дейност като самостоятелно заето лице в тази държава-членка, както и във Франция, оспорва възможността Кралство Белгия да определи основата за вноска, наречена „вноска за ограничение“, предназначена за схемата за пенсиониране и на наследствените пенсии на самонаетите лица, върху всички посочени доходи, без тази вноска да дава право на насрещна престация(29).

49.      Сезиран от белгийска юрисдикция, на Съда е поставен основно въпросът дали член 13 и сл. от Регламент № 1408/71 не допускат събирането на вноска, каквато е вноската за ограничение, върху всички доходи, получени от самонаето лице за самостоятелната му професионална дейност, упражнявана в държавата-членка на пребиваване и в друга държава-членка.

50.      Като напомня, че положението в главното производство действително попада в материалното и персоналното приложно поле на Регламент № 1408/71, и по-специално че по силата на член 14а, параграф 2 от този регламент г-н Allard е подчинен на белгийското социалноосигурително законодателство(30), с оглед член 14г, параграф 1 от посочения регламент Съдът приема, че „едно лице, което е поставено в положението, описано в акта за препращане, и което упражнява дейност като самостоятелно заето лице едновременно в Белгия и във Франция, за последната дейност следва да бъде подчинено на съответното белгийско законодателство при същите условия, както ако упражняваше тази дейност като самостоятелно заето лице в Белгия“(31). От това според Съда следва, че вноска като вноската за ограничение, дължима в Белгия от г-н Allard „трябва да бъде изчислена, като се вземат предвид доходите, получени във Франция“(32). Следователно Съдът приема, че „член 13 и сл. от Регламент № 1408/71 изискват вноска като вноската за ограничение да бъде установявана, като в доходите от професионална дейност се включат и доходите, получени на територията на държава-членка, различна от тази, чието социално законодателство е приложимо“, независимо че плащането на тази вноска не дава право на никаква насрещна престация(33).

51.      Донякъде е любопитно, че в мотивите на това решение Съдът е пропуснал да напомни частта от изречението на член 14г, параграф 1 от Регламент № 1408/71, която ми се струва ключова и според която „за целите на прилагането на определеното законодателство“ дейностите, упражнявани като самостоятелно заето лице в друга държава-членка, се приравняват на упражняваните в държавата-членка, компетентна съгласно Регламента да удържа социалноосигурителните вноски(34). Това напомняне би допринесло за по-голяма съгласуваност между точки 21—23 от мотивите на посоченото решение, като посочи ясно, че член 14г, параграф 1 от Регламент № 1408/71 гарантира на самонаетото лице по-специално че изчисляването на социалноосигурителните вноски ще бъде извършено в съответствие със законодателството, определено от член 14а, параграф 2 от същия регламент.

52.      Така или иначе, както сочи Комисията, именно от тълкуването на член 14г, параграф 1 от Регламент № 1408/71, възприето в решението по дело Allard, следва, че държавата-членка, чието социалноосигурително законодателство е определено за приложимо от член 14а, параграф 2 от Регламент № 1408/71, трябва да удържа вноските, попадащи в приложното поле на посочения регламент, върху всички доходи на едно самонаето лице, получени от самостоятелни дейности, упражнявани в държавата-членка, чието законодателство е определено за приложимо, и в друга държава-членка(35).

53.      Впрочем следва да се добави, че в нашето дело нито г-н Derouin, нито френското правителство оспорват, че за разлика от CSG и CRDS, семейните вноски, които г-н Derouin прави, с основание се определят върху всички доходи, получавани от последния при упражняване на неговите дейности като самостоятелно заето лице във Франция и в Обединеното кралство. От гледна точка на общностното право — и следователно независимо от възприетата във вътрешното френско право квалификация — доколкото CSG и CRDS попадат в приложното поле на Регламент № 1408/71, в съответствие с член 14г, параграф 1 от този регламент основата за определянето им трябват да бъдат всички получени от г-н Derouin доходи.

54.      Произтичащото от член 14г, параграф 1 от Регламент № 1408/71 задължение изглежда обяснимо с грижата за осигуряване във възможно най-голяма степен на равно третиране в областта на социалната сигурност между работниците мигранти, от една страна, и от друга страна, всички лица работещи на територията на дадена държава-членка.

55.      Преди всичко, що се отнася до равното третиране между работниците мигранти, Съдът уточнява в решението по дело Hervein и др., посочено по-горе, че член 14г, параграф 1 от Регламент № 1408/71 — който се прилага и спрямо лице, което упражнява дейност едновременно като заето лице и дейност като самостоятелно заето лице на територията на различни държави-членки, по силата на член 14в, буква а) от същия регламент — цели да избегне възможността „за част от дейностите на това лице изобщо да не се прилага социалноосигурително законодателство“(36).

56.      Несъмнено контекстът, в който е направено това уточнение, е различен от настоящото дело. В действителност в решението по дело Hervein и др., посочено-горе, на Съда е поставен въпрос относно валидността на дерогацията от принципа за единство на приложимото законодателство, предвидена в член 14в, буква б) от Регламент № 1408/71 и приложение VІІ към него — дерогация, която по отношение на държавите-членки, посочени в приложение VІІ към Регламента, допуска едновременното прилагане на социалноосигурителни законодателства на двете държави-членки, на чиято територия лицето упражнява дейност като заето лице и наред с това дейност като самостоятелно заето лице. След като потвърждава валидността на гореспоменатите разпоредби, Съдът изтъква грижата на общностния законодател, изложена в член 14г, параграф 1 от Регламент № 1408/71, да гарантира равното третиране между лицата, посочени в член 14в, букви а) и б) от този регламент, за да не могат, за разлика от лицата, спрямо които се прилагат едновременно две национални социалноосигурителни законодателства съгласно буква б) от посочения член за всяка от дейностите им(37), лицата, които се ползват от прилагането на само едно законодателство съгласно буква а) от същия член, за част от дейностите си да избегнат всякакво социалноосигурително законодателство.

57.      Въпреки това аз не мисля, че тълкуването на член 14г, параграф 1 от Регламент № 1408/71, във връзка с член 14а, параграф 2 от този регламент, може фундаментално да се различава от възприетото в Решение по дело Hervein и др., посочено по-горе. По-точно редакцията на член 14г, параграф 1 от Регламента е достатъчно ясна, за да можем законосъобразно да приемем, че общностният законодател не е възнамерявал да позволи на държавите-членки двустранно да договорят възможността спрямо част от дейностите на едно лице, което упражнява професионална дейност като самостоятелно заето лице на съответната територия на тези държави, да не се прилага никое социалноосигурително законодателство.

58.      Трябва да се съгласим обаче, че случаят в главното производство не е такъв. В действителност отказът на Френската република да удържа CSG и CRDS от трудовите доходи на г-н Derouin като самостоятелно заето лице, получени в Обединеното кралство, не води до пълно освобождаване от социални удръжки, дължими във Франция върху тези доходи, и следователно до неприлагане на каквото и да било социалноосигурително законодателство спрямо тези доходи, тъй като г-н Derouin, както напомних в точка 53 от настоящото заключение, между другото продължава да прави семейни вноски в съответствие с френското социалноосигурително законодателство върху всички свои доходи от професионална дейност като самостоятелно заето лице в двете държави-членки.

59.      По-нататък, като подчинява самонаетите лица, упражняващи самостоятелна професионална дейност в няколко държави-членки, на едно единствено законодателство за всички техни доходи, член 14г, параграф 1 от Регламент № 1408/71, във връзка с член 14а, параграф 2 от същия регламент, цели също да гарантира равното третиране на всички лица, заети на територията на дадена държава-членка, без да поставя в по-неизгодно положение онези от тях, които упражняват правото си на свободно движение(38).

60.      Впрочем ще напомня, че задължението за изчисляване на вноските, попадащи в приложното поле на Регламент № 1408/71, въз основа на всички трудови доходи от дейност като самостоятелно заето лице, получени от това лице, което попада в посоченото в член 14а, параграф 2 от този регламент положение, е прието като съответстващо на член 43 ЕО(39).

61.      Все пак г-н Derouin и френското правителство поддържат по същество, че Регламент № 1408/71 допуска дадена държава-членка, чието законодателство е определено за приложимо в съответствие с този регламент, по силата на договорните си задължения в областта на данъчното облагане, които са част от вътрешното ѝ право, да предостави по-благоприятно третиране на лицето, което е упражнило правото си на свободно движение, спрямо това лице, което упражнява всички свои дейности като самостоятелно заето лице в тази държава-членка.

62.      Без да омаловажавам твърдението, според което при прилагането на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане г-н Derouin се ползва от по-благоприятно третиране (поне от гледна точка на разполагаемостта с нетни доходи, получени от упражняване на професионалната му дейност като самостоятелно заето лице), отколкото самонаето лице, което упражнява аналогични дейности само във Франция, на пръв поглед този анализ изглежда убедителен. Все пак той се натъква на множество пречки, които ще обясня в следващите точки.

 В –     Относно пречките за прилагане на договорна дерогация от задължението, предвидено в член 14г, параграф 1 от Регламент № 1408/71

63.      Както основателно изтъкват правителството на Обединеното кралство и Комисията, съгласно трайната съдебна практика при упражняване на запазената компетентност, по-специално в областта на прякото данъчно облагане, държавите-членки са задължени да спазват общностното право(40). Както бе посочено в точка 27 от настоящото заключение, извън всяка относима мярка за уеднаквяване или хармонизиране в общностен план, що се отнася до предотвратяване или премахване на двойното данъчно облагане, държавите-членки запазват компетентността си за определяне на критериите за облагане на доходите с цел премахване на двойното данъчно облагане, в дадения случай по пътя на двустранна спогодба. Както вече имах повод да отбележа(41), актуалната практика на Съда установява разграничение между разпределението на данъчната компетентност между държавите-членки, от една страна, и от друга — упражняването от държавите-членки на правомощията за данъчно облагане, включително когато това следва от предварително двустранно или едностранно разпределение на данъчната им компетентност, по отношение на което държавите-членки са длъжни да се съобразяват с общностните правила(42).

64.      Ето защо е безспорно, че при упражняване на правомощията си за данъчно облагане, или както е в случая, при избора на френското правителство да се откаже да налага CSG и CRDS върху трудовите доходи на г-н Derouin от британски източници при прилагане на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, Френската република трябва да се съобрази с общностното право.

65.      В това отношение г-н Derouin и френското правителство считат, че понятието „определено законодателство“ по член 14г, параграф 1 от Регламент № 1408/71 препраща към цялото законодателство на компетентната държава-членка, включително, както е в дадения случай, към спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, която е част от френското вътрешно право. Следователно Франция просто трябва да приложи собственото си законодателство в съответствие с механизма за стълкновителните норми, предвиден в съответните разпоредби на Регламент № 1408/71.

66.      Това становище не е убедително, тъй като пропуска обстоятелството, че Регламент № 1408/71 посочва само социалноосигурителното законодателство, приложимо спрямо заетите и самостоятелно заетите лица в рамките на Европейската общност, които се намират в определено трансгранично положение, и следователно не се отнася до цялото национално законодателство, част от което по-специално е националното трудово право или данъчната правна уредба. Впрочем съгласно член 14г, параграф 1 от Регламент № 1408/71 и както приема Urssaf, определеното социалноосигурително законодателство, прилагащо тази разпоредба, трябва да включи в основата за вноски, попадащи в приложното поле на посочения регламент, всички доходи от самостоятелна професионална дейност на самонаето лице, което се намира в положението, уредено в член 14а, параграф 2 от същия регламент.

67.      Дори да приемем защитаваната, впрочем с основание, от Комисията теза, според която въпросните разпоредби на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане попадат в материалното приложно поле на Регламент № 1408/71, от това не следва, че тези разпоредби се включват в понятието „определено законодателство“, посочено в член 14г, параграф 1 от този регламент.

68.      Според член 1, буква й) от Регламент № 1408/71, който дава за целите на прилагането си определение на „законодателство“, това понятие означава „законите, наредбите и други разпоредби, както и всички настоящи или бъдещи мерки за прилагане от всяка държава-членка, които се отнасят за клоновете и схемите на социална сигурност, предвидени в член 4, параграфи 1 и 2 или предвидените в член 4, параграф 2а специалните обезщетения получавани без вноски“. Следователно това понятие не споменава международните договори в областта на социалната сигурност(43) или a fortiori разпоредбите на други международни договори, които в конкретния случай могат да попаднат в материалното приложно поле на Регламент № 1408/71.

69.      Напротив, както уместно посочват Urssaf и Комисията, договорите в областта на социалната сигурност, сключени между две или повече държави-членки, и разпоредбите на всеки договор, който въпреки обстоятелството, че формално не урежда социалната сигурност, влиза в приложното поле на Регламент № 1408/7, са предмет на специални разпоредби от този регламент, а именно членове 6—8 от същия.

70.      Известно е, че член 6 от Регламент № 1408/71 установява принципа, че с него по-специално се заменя всяка спогодба за социално осигуряване, която обвързва изключително две държави-членки. По мое мнение този принцип би следвало да се разпростира и по отношение на разпоредбите на други двустранни договори, които попадат в приложното поле на този регламент. Различно тълкуване би позволило на държавите-членки да се отклонят от принципа, установен в посочения член 6, като им разреши чрез обикновена процедура по класификация да изключат от приложното поле на този регламент договорни разпоредби, които попадат в него.

71.      Принципната замяна на двустранните спогодби между държавите-членки с Регламент № 1408/71 обаче е ограничена от множество изключения, от които ще спомена само тези, които изглежда имат съответна връзка с настоящото дело.

72.      Преди всичко следва да се напомни, че въз основа на разпоредбите на Договора за ЕО Съдът ограничава приложението на правилото, предвидено в член 6 от Регламент № 1408/71 в положенията, в които съответните лица не могат да се ползват от правата, придобити при прилагане на по-благоприятни разпоредби, залегнали в договор между две държави-членки, сключен преди влизане в сила на този регламент или преди присъединяването на една от съответните държави към Общностите, и когато въпросните лица са упражнило правото си на свободно движение към едната или другата от тези дати(44).

73.      В замяна на това предвиденият в член 6 от Регламент № 1408/71 принцип не е засегнат и остава в съответствие с разпоредбите на Договора, когато лицата са упражнили правото си на свободно движение след влизане в сила на този регламент или в момент, когато двустранната социалноосигурителна спогодба вече е била заменена с посочения регламент, включително когато прилагането на тази спогодба би било по-благоприятно за осигурените лица(45).

74.      При това раздвоение, което ми се струва, че не трябва да се поставя под съмнение, г-н Derouin не би могъл да се позове на разпоредбите на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, които попадат в приложното поле на Регламент № 1408/71, доколкото е безспорно, че той е упражнил правото си на свободно установяване след влизане в сила на този регламент, което потвърждава обстоятелството, както вече беше уточнено в съдебното заседание, че вноските, чието плащане Urssaf претендира в главното производство, касаят различни периоди между 2002 и 2005 г.

75.      По-нататък, както споменава Комисията в съдебното заседание, в настоящото производство би могъл да се приложи член 8 от Регламент № 1408/71, за който е известно, че с дерогация от член 6 на същия регламент параграф 1 от него допуска сключването между две или повече държави-членки на „конвенции въз основа на принципите и в духа на настоящия регламент“(46).

76.      В действителност макар член 8, параграф 1 от Регламент № 1408/71 да засяга единствено „новите“ договори, тоест сключените след влизането му в сила(47), не ми изглежда лишено от смисъл да се позволи разширяването на благоприятния ефект от тази предоставена на държавите-членки възможност за международни договори, които макар и сключени в област, различна от социалната сигурност, и преди влизането в сила на този регламент, съдържат разпоредби, чиято нова уредба и/или въведените в тях изменения в рамките на договорните отношения между държавите-членки водят до включването на тези разпоредби в приложното поле на същия регламент. Впрочем тези разпоредби би следвало при всички положения, както изтъква Комисията в съдебното заседание, да се основават на принципите и да са в духа на Регламент № 1408/71. Те би следвало също да спазват изискванията за форма, предвидени в член 8, параграф 2 от този регламент, който налага на държавите-членки задължение за взаимно съобщаване на съответните договори в съответствие с разпоредбите на член 97, параграф 1 от Регламент № 1408/71(48).

77.      Безспорно е обаче, че разпоредбите на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, които попадат в приложното поле на Регламент № 1408/71, не са били съобщени по този ред, включително и след обявяването на Решения по дело Комисия/Франция, посочени по-горе, в които, припомням, Съдът е приел, че CSG и CRDS попадат в приложното поле на този регламент, въпреки данъчния им характер, признат от вътрешното френско право.

78.      Следователно по силата на разпоредбите на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, попадащи в приложното поле на Регламент № 1408/71, последният изглежда не допуска Френската република да откаже да включи в основата за определяне на CSG и CRDS, в отклонение от разпоредбите на член 14г, параграф 1 от този регламент, частта от доходите на г-н Derouin, получени от професионалната му дейност като самостоятелно заето лице в Обединеното кралство.

79.      Според мен такова разрешение не излага държавата-членка, чието законодателство е определено в съответствие с Регламент № 1408/71, на риска от неспазване на разпоредбите на Договора, с мотива че националните мерки за прилагане на задължението, посочено в член 14г, параграф 1 от този регламент, биха попречили на упражняването на една от свободите на движение, предвидени в Договора.

80.      В действителност, както уточнява Съдът, Договорът за ЕО не гарантира на дадено лице, че разполагането на дейността му в повече от една държава-членка ще бъде без значение в областта на социалната сигурност. Предвид различията в законодателства на държавите-членки в областта на социалната сигурност, такова разполагане може според случая да бъде повече или по-малко благоприятно, или неблагоприятно за това лице. Ето защо дори в случай че прилагането е по-малко благоприятно, националното социалноосигурително законодателство остава в съответствие с разпоредбите на членове 39 ЕО и 43 ЕО, ако: а) не поставя съответното лице в неблагоприятно положение спрямо лицата, които упражняват цялата си дейност в държавата-членка, където това законодателство се прилага, или по отношение на лицата, които вече са били включени в предходен момент, и б) не води чисто и просто до внасяне на невъзвръщаеми социални вноски(49).

81.      В случая обаче като изпълняват задължението, предвидено в член 14г, параграф 1 от Регламент № 1408/71, по отношение на всички доходи, получени от г-н Derouin, френските власти не го поставят в по-неблагоприятно положение спрямо самонаетите лица, които упражняват всички свои дейности като самостоятелно заети лица на френска територия и на които удръжките, попадащи в приложното поле на Регламент № 1408/71, се правят от всички техни професионални доходи от тези дейности. Впрочем начисляването на CSG и CRDS върху частта от доходите на г-н Derouin с британски източник не би довело и до това той чисто и просто да прави невъзвръщаеми вноски. В действителност макар плащането на тези две вноски да не дава право на преки и определими насрещни престации в смисъл на социални плащания(50), това не променя факта, че съгласно принципа на солидарността, на който почиват тези удръжки, и CSG, и CRDS покриват съответно нуждите от финансиране и пасивите на френското социално осигуряване, които в противен случай вероятно би трябвало да се компенсират или с увеличение на социалноосигурителните вноски, или с намаление или ограничение на социалноосигурителните плащания(51).

82.      Възприемането на разрешение, различно от изложеното в точка 78 от настоящото заключение, според мен крие реален риск в положение като това в главното производство да се отвори пролука в равното третиране, предвидено в член 14г, параграф 1 от Регламент № 1408/71 „за целите на прилагането на определеното [социалноосигурително] законодателство“ между всички самонаети лица, заети на територията на съответната държава-членка. Освен изрично предвидените в регламента дерогации не считам, че общностният законодател е предвидил такава пролука. Както е уточнено по-горе в точки 79—81 от настоящото заключение, такава не се изисква и от член 43 ЕО.

83.      Впрочем толерирането на такава дерогация би означавало тълкуването на член 14г, параграф 1 от Регламент № 1408/71 да зависи от особеностите на случаите, с които е сезиран Съдът, като го задължи да определи условията, при които би била приета такава дерогация, и във всеки конкретен случай да уточни тези условия според висящите пред него дела.

84.      Освен изложените по-горе пречки от правен характер, не ми се струва подходящо да се поеме в такава посока.

85.      Ако Съдът все пак реши да не възприеме анализа, развит в настоящото заключение, според мен ще бъде уместно да се ограничи обхватът на договорната дерогация на задължението, предвидено в член 14г, параграф 1 от Регламент № 1408/71, до случаите, при които не се засягат принципите и духът на Регламента. Следователно такава дерогация би следвало да се приеме по-специално когато на първо място е спазен принципът на единство на приложимото законодателство, на второ място, посочената дерогация не води до изключване на прилагането на определеното социалноосигурително законодателство спрямо лицата, за които то е приложимо(52), и на трето място, тази дерогация не лишава съответното лице от социалноосигурителна закрила(53) или не намалява закрилата, която обикновено би ползвало при прилагане на определеното социалноосигурително законодателство. Според мен би било също толкова важно, по съображения за правна сигурност и прозрачност, такава договорна дерогация да отговаря на формалните изисквания за съобщаване, предвидени в член 8, параграф 2 от Регламент № 1408/71.

86.      Предвид това аз считам, че член 14г, параграф 1 от Регламент № 1408/71 следва да бъде тълкуван в смисъл, че изисква основата за изчисляване на вноски като CSG и CRDS, определени върху трудовите и заместващите ги доходи, които попадат в приложното поле на този регламент, да бъде установена, като в професионалните доходи, получени от дейности като самонаето лице, се включат доходите, получени на територията на държава-членка, различна от тази, чието социалноосигурително законодателство е приложимо, включително когато двете държави, в случая Френската република и Обединеното кралство, са обвързани от разпоредбите на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане в областта на данъците върху доходите, без да са изпълнени условията на член 8 от Регламент № 1408/71.

VI – Заключение

87.      Предвид гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Tribunal des affaires sociales de Paris преюдициален въпрос следното:

„Член 14г, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г. и с Регламент (ЕО) № 1606/98 на Съвета от 29 юни 1998 г., следва да бъде тълкуван в смисъл, че изисква основата за изчисляване на вноски като френските обща социална вноска и вноска за изплащане на социалния дълг, определени върху трудовите и заместващите ги доходи, които попадат в приложното поле на този регламент, да бъде установена, като в професионалните доходи, получени от дейности като самонаето лице, се включат и доходите, получени на територията на държава-членка, различна от държавата, чието социалноосигурително законодателство е приложимо, включително когато съответните държави-членки са обвързани от разпоредбите на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане в областта на данъците върху доходите като тези на Спогодбата от 22 май 1968 г. за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на избягването на данъци върху доходите, сключена между Френската република и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, без да са изпълнени условията на член 8 от Регламент № 1408/71.“

1 – Език на оригиналния текст: френски.

2 – ОВ L 28, стр. 1.

3 – ОВ L 209, стр. 1.

4 – Следва да отбележим, че Регламент № 1408/71 е (формално) заменен с Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, стр. 1, поправка в ОВ L 200, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82), влязъл в сила на 20 май 2004 г. Въпреки това съгласно член 91 от него последният става приложим едва след влизането в сила на регламента за прилагането му, чието приемане към момента на представяне на настоящото заключение е все още предмет на междуинституционална законодателна процедура по предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно реда за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, прието от Комисията на 31 януари 2006 г. (COM) 2006, 16 окончателен). Следователно Регламент № 1408/71 е единствено приложим към положението, което е в основата на настоящото производство.

5 – JORF от 30 декември 1990 г., стр. 16367.

6 – Понастоящем обезщетенията за безработица обаче се облагат със ставка от 6,2 %, а пенсиите за старост и инвалидност — със ставка от 6,6 %.

7 – Съгласно член L. 135-1 от Кодекса за социално осигуряване този фонд, учреден под формата на национално публично учреждение с административен характер, има за цел да поеме плащанията по осигуряването за старост без плащане на вноски, които произтичат от солидарността на национално равнище.

8 – В съответствие с разпоредбите на Закон № 2004-626 от 30 юни 2004 г. за взаимно осигуряване за независим живот на възрастните хора и лицата с увреждания (JORF, 1 юли 2004 г., стр. 11944). Националната каса за взаимно осигуряване за независим живот, национално публично учреждение с административен характер, има за задача да подпомага финансирането на плащанията на възрастните хора и хората с увреждания, станали зависими от грижите на други лица.

9 – JORF от 25 януари 1996 г., стр. 1226.

10 – JORF от 25 ноември 1969 г. Текстът на тази спогодба може да бъде намерен на интернет адрес: http://www2.impots.gouv.fr/conventions_fiscales/ru68.htm

11 – Вж. по-специално Решение от 9 март 2006 г. по дело Piatkowski (С-493/04, Recueil, стр. І-2369, точка 21).

12 – Вж. по-специално Решение от 5 май 1977 г. по дело Perenboom (102/76, Recueil, стр. 815, точка 13), Решение от 29 юни 1994 г. по дело Aldewereld (С-60/93, Recueil, стр. І-2991, точка 26) и Решение от 8 март 2001 г. по дело Комисия/Германия (С-68/99, Recueil, стр. І-1865, точка 25).

13 – Съобразно трайната съдебна практика, с изключение на някои общностни актове, неотносими към случая (Директива 90/435/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави-членки (ОВ L 225, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 97), Конвенция 90/436/ЕИО от 23 юли 1990 година за премахване на двойното данъчно облагане във връзка с корекцията на печалби на свързани предприятия (OВ L 225, стp. 10) и Директива 2003/48/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 година относно общата система на данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания (ОВ L 157, стр. 38; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 64), държавите-членки в действителност запазват компетентността си в областта на прякото данъчно облагане, по-специално що се касае до премахване или избягване на двойното данъчно облагане чрез двустранни договорености (вж. по-специално Решение от 12 май 1998 г. по дело Gilly (С-336/96, Recueil, стр. І-2793, точки 24 и 30), както и Решение от 12 декември 2006 г. по дело Test Claimants in Class IV of the ACT Group Litigation (С-374/04, Recueil, стр. І-11673, точка 52).

14 – Вж. в този смисъл Решение по дело Piatkowski, посочено по-горе (точки 24, 27 и 28).

15 – Според израза на френското правителство, възпроизведен в мотивите на Решение от 15 февруари 2000 г. по дело Комисия/Франция (С-34/98, Recueil, стр. І-995, точка 25) (CRDS) и Решение по дело Комисия/Франция (С-169/98, Recueil, стр. І-1049, точка 23) (CSG).

16 – Решение по дело Комисия/Франция (С-34/98, точки 34—36), посочено по-горе, и Решение по дело Комисия/Франция (С-169/98, точки 32—34), посочено по-горе.

17 – Решение от 16 януари 2007 г. (С-265/05, Recueil, стр. І-347). В това решение на Съда е поставен въпрос относно това дали допълнителна помощ, която допълва основната пенсия за старост, която се изплаща единствено на пребиваващите във Франция лица, достигнали определена възраст, и която е посочена в приложение ІІа към Регламент № 1408/71, би следвало да се разглежда като специално „обезщетение, получавано без вноски“ по смисъла на член 4, параграф 2а от този регламент, в който случай молител, чуждестранно лице, не би могъл да се възползва от нея, или обратно, няма такова качество, в който случай би следвало да се изплаща на лицата, изпълнили условията за възраст съгласно член 19, параграф 1 от посочения регламент, независимо от държавата-членка на пребиваване (според правилото, наречено „правило за износимост“ на обезщетенията). За да провери дали е налице изискването за плащане на вноски за получаване на такова обезщетение, в съответствие с практиката си Съдът е разгледал начина на действително финансиране на това обезщетение, и по-специално дали това финансиране е осигурено пряко или непряко от социални вноски или от публични средства. Тъй като посоченото обезщетение е финансирано от Фонд за солидарност с възрастните хора, който, както вече видяхме, е получател на сумите от CSG, определени върху трудовите и заместващите ги доходи, както Съдът е посочил в точка 40 от посоченото решение, следва да се „определи“ дали CSG трябва да се счита за социалноосигурителна вноска или за държавни средства, които нямат характеристиките на такава вноска. След като припомня основните мотиви на Решения по дело Комисия/Франция, посочени по-горе, въз основа на поредица от съждения, водещи по-специално до извода, че финансирането на помощта за старост не се осигурява единствено от CSG, а от удръжки, чийто данъчен характер не е оспорен, Съдът приема в точка 52 от същото решение, че „дори да се предположи, че частта от [CSG], определена върху трудовите и заместващите ги доходи, следва да бъде разглеждана по-скоро като вноска, отколкото като финансиране от публични средства, връзката между посочената вноска и допълнителната помощ не подлежи на установяване в достатъчна степен, за да се приеме, че тази помощ е обезщетение, получавано без вноски“ (курсивът е мой). В светлината на последната точка е трудно да се достигне до безспорен извод относно квалификацията на CSG като социалноосигурителна вноска. В замяна на това това решение потвърждава, че CSG действително попада в материалното приложно поле на Регламент № 1408/71.

18 – Вж. в този смисъл Решение от 19 януари 2006 г. по дело Bouanich (С-265/04, Recueil, стр. І-923, точка 51 и цитираната съдебна практика), както и Решение от 14 декември 2006 г. по дело Denkavit Internationaal и Denkavit France (С-170/05, Recueil, стр. І-11949, точка 45 и цитираната съдебна практика). Вж. също така точки 46 и 47 от заключението, представено от мен на 29 март 2007 г. по дело Columbus Container Services (С-298/05, Recueil, стр. І-10451).

19 – В действителност френското правителство не отрича, че би било компетентно да удържа такива вноски, както и всякакви социалноосигурителни вноски върху доходите на г-н Derouin от източник в Обединеното кралство въз основа на обективни критерии. Този подход изглежда правилен при обстоятелствата по спора в главното производство. Вж. също така Решение от 18 юли 2006 г. по дело Nikula (С-50/05, Recueil, стр. І-7029, точка 31) за положението на държава-членка, която определя социални вноски върху всички доходи на местно лице, социалноосигурено в тази държава-членка, произтичащи от пенсии, изплащани както в тази, така и в друга държава-членка.

20 – Вж. по-специално в този смисъл Решение от 19 март 2002 г. по дело Hervein и др. (С-393/99 и С-394/99, Recueil, стр. І-2829, точка 52) и Решение по дело Piatkowski, посочено по-горе, точка 20.

21 – Решение по дело Piatkowski, посочено по-горе (точка 32 и цитираната съдебна практика).

22 – Точка 26.

23 – Пак там (точка 31).

24 – Пак там (точка 24). Вж. също така Решение по дело Piatkowski, посочено по-горе (точка 33).

25 – Решение по дело Nikula, посочено по-горе (точка 33). Вж. също в този смисъл Решение от 15 юни 2000 г. по дело Sehrer (С-302/98, Recueil, стр. І-4585, точка 36).

26 – Решение от 26 май 2005 г. (С-249/04, Recueil, стр. І-4535).

27 – Курсивът е мой.

28 – Вж. точка 68 от заключението на генералния адвокат Ruiz-Jarabo Colomer, представено на 30 април 1998 година по дело Terhoeve (С-18/95, Recueil, стр. І-345), точка 41 от заключението му, представено на 8 февруари 2000 г. по дело, по което е постановено Решение по дело Sehrer, посочено по-горе; точка 24 от заключението му, представено на 24 октомври 2000 г. по дело, по което е постановено Решение по дело Комисия/Германия, посочено по-горе, както и точка 55 от заключението на генералния адвокат Jacobs, представено на 5 април 2001 г. по делата, по които е постановено Решение по дело Hervein и др., посочено по-горе. Вж. също точка 20 от заключението на генералния адвокат Gulmann, представено на 2 февруари 1994 г. по дело Van Poucke (Решение от 24 март 1994 г., С-71/93, Recueil, стр. І-1101).

29 – Както следва от точка 15 от посоченото решение, естеството на тази вноска, подобно на CSG и CRDS по настоящото дело, е изглеждало спорно, доколкото националният съд е приел, че такава вноска е сродна по-скоро с „форма на кризисен данък“, отколкото с вноска, попадаща в материалното приложно поле на Регламент № 1408/71.

30 – Решение по дело Allard, посочено по-горе (точки 18 и 20).

31 – Решение по дело Allard, посочено по-горе (точки 21 и 22).

32 – Решение по дело Allard, посочено по-горе, точка 23; курсивът е мой.

33 – Решение по дело Allard, посочено по-горе (точка 24), курсивът е мой.

34 – Следва да отбележим, че точка 24 от Решение по дело Van Poucke, посочено по-горе, към което препраща точка 21 от Решение по дело Allard, посочено по-горе, все пак припомня частта от изречението, чието пропускане критикувам тук.

35 – Да изтъкнем за целите ни, че това тълкуване е възприето в член 13, параграф 5 от Регламент № 883/2004, посочен по-горе, съгласно който лицата, упражняващи дейности в две или повече държави-членки, се третират като лица, осъществявали цялата си дейност като заети лица или като самостоятелно заети лица, и получаващи всичките си доходи в държавата-членка, чието законодателство е определено за приложимо съгласно параграфи 1—4 от същия член 13.

36 – (Точка 60); курсивът мой.

37 – Последното уточнение следва от Решение по дело Piatkowski, посочено по-горе (точки 27—29). Тъй като в действителност Регламент № 1408/71 забранява налагането на двойни вноски за един и същ доход, в случаите, посочени в приложение VІІ към него, осигуреното лице е подчинено на законодателството на държавата-членка, в която упражнява дейност като заето лице по отношение на тази дейност, и на законодателството на държавата-членка, в която упражнява дейност като самостоятелно заето лице, за тази дейност.

38 – Вж. в този смисъл Решение по дело Allard, посочено по-горе (точка 31).

39 – Решение по дело Allard, посочено по-горе (точки 28—32 и точка 2 от диспозитива).

40 – Вж. по-специално Решение от 14 февруари 1995 г. по дело Schumacker (С-279/93, Recueil, стр. ІІІ-225, точка 21), Решение от 16 юли 1998 г. по дело ICI (С-264/96, Recueil, стр. І-4695, точка 19), Решение от 6 юни 2000 г. по дело Verkooijen (С-35/98, Recueil, стр. ІІІ-4071, точка 32) и Решение от 15 януари 2002 г. по дело Gottardo (С-55/00, Recueil, стр. І-413, точка 32).

41 – Точка 84 от заключението ми по дело Columbus Container Services, посочено по-горе.

42 – Вж. по-специално Решение от 12 декември 2002 г. по дело De Groot (С-385/00, Recueil, стр. І-11819, точки 93 и 94), както и Решение от 3 октомври 2006 г. по дело FKP Scorpio Konzertproduktionen (С-290/04, Recueil, стр. І-9461, точка 55).

43 – Решение от 2 август 1993 г. по дело Grana-Novoa (С-23/92, Recueil, стр. І-4505, точка 15).

44 – Вж. по-специално Решение от 7 февруари 1991 г. по дело Rönfeldt (С-227/89, Recueil, стр. І-323, точки 27—29), Решение от 5 февруари 2002 г. по дело Kaske (С-277/99, Recueil, стр. І-1261, точки 27 и 28), както и Решение от 24 септември 2002 г. по дело Martínez Domínguez и др. (С-471/99, Recueil, стр. І-7835, точки 28—30).

45 – Решение от 9 ноември 1995 г. по дело Thévenon (С-475/93, Recueil, стр. І-3813, точки 26 и 28). По това дело разглежданият двустранен договор е бил сключен през 1950 г. Вж. също така Решение от 9 октомври 1997 г. по дело Naranjo Arjona и др. (С-31/96—С-33/96, Recueil, стр. І-5501, точка 26) и Решение от 17 декември 1998 г. по дело Grajera Rodríguez (С-153/97, Recueil, стр. І-8645, точка 28). Уточнявам, че по същество цялата съдебна практика е възпроизведена в член 8, параграф 1 от Регламент № 883/2004.

46 – Да отбележим, че Регламент № 883/2004 възпроизвежда тази дерогация в член 8, параграф 2.

47 – Решение по дело Grana-Novoa, посочено по-горе (точка 22) и Решение от 28 април 1994 г. по дело Hoorn (С-305/92, Recueil, стр. І-1525, точка 19).

48 – Да отбележим, че такова задължение за съобщаване е налице и в член 9, параграф 1 от Регламент № 883/2004.

49 – Вж. в този смисъл Решение по дело Hervein и др.,точка 51, посочено по-горе, и Решение по дело Piatkowski, точка 34, посочено по-горе,.

50 – Решение по дело Комисия/Франция (С-34/98, точка 39), посочено по-горе, и Решение по дело Комисия/Франция (С-169/98, точка 37), посочено по-горе.

51 – Вж. точки 9 и 26 от заключението на генералния адвокат La Pergola по делата, по които са постановени Решения по дело Комисия/Франция, посочени по-горе, както и Решение по дело Комисия/Франция, посочено по-горе (С-169/98, точка 36).

52 – Вж. Решение от 3 май 1990 г. по дело Kits van Heijningen (С-2/89, Recueil, стр. І-1755, точка 20).

53 – Вж. Решение по дело Kits van Heijningen, посочено по-горе (точка 12), Решение от 11 юни 1998 г. по дело Kuusijärvi (С-275/96, Recueil, стр. І-3419, точка 28) и Решение от 7 юли 2005 г. по дело Van Pommeren-Bourgondiën (С-227/03, Recueil, стр. І-6101, точка 34).