Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

References to this case

Share

Highlight in text

Go

Дело C-451/06

Gabriele Walderdorff

срещу

Finanzamt Waldviertel

(Преюдициално запитване, отправено от

Unabhängiger Finanzsenat, Außenstelle Wien)

„Шеста директива ДДС — Член 13, част Б, буква б) — Освобождаване — Сделки за отдаване под аренда и под наем на недвижимо имущество — Отдаване под наем на право на риболов“

Резюме на решението

Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на отдаването под аренда и под наем на недвижимо имущество

(член 13, част Б, буква б) от Директива 77/388 на Съвета)

Член 13, част Б, буква б) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че възмездното предоставяне на правото да се извършва риболов по силата на договор за наем, сключен за срок от десет години от собственика на водоема, за който е било предоставено това право, както и от титуляра на правото на риболов във водоем — публична собственост, не представлява отдаване под аренда, нито отдаване под наем на недвижимо имущество, доколкото не дава право да се държи съответният недвижим имот и да се отстранява всяко друго лице от упражняването на такова право.

(вж. точка 23 и диспозитива)







РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)

6 декември 2007 година(*)

„Шеста директива ДДС — Член 13, част Б, буква б) — Освобождаване — Сделки за отдаване под аренда и под наем на недвижимо имущество — Отдаване под наем на право на риболов“

По дело C-451/06,

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Unabhängiger Finanzsenat, Außenstelle Wien (Австрия) с акт от 24 октомври 2006 г., постъпил в Съда на 6 ноември 2006 г. в рамките на производство по дело

Gabriele Walderdorff

срещу

Finanzamt Waldviertel,

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: г-н A. Rosas, председател на състав, г-н U. Lõhmus (докладчик), г-н J. N. Cunha Rodrigues, г-н A. Ó Caoimh и г-н Ал. Арабаджиев, съдии,

генерален адвокат: г-жа E. Sharpston,

секретар: г-н R. Grass,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид писмените становища, представени:

–        за Комисията на Европейските общности — от г-н D. Triantafyllou, в качеството на представител,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 18 юли 2007 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 13, Б, буква б) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1, наричана по-нататък „Шеста директива“).

2        Запитването е оправено в рамките на правен спор между г-жа Walderdorff и Finanzamt Waldviertel (наричана по-нататък „Finanzamt“) по повод облагането с данък върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“) на сделки за отдаване под наем на право на риболов.

 Правна уредба

 Общностна правна уредба

3        Съгласно член 2, точка 1 от Шеста директива на облагане с ДДС подлежи доставката на стоки или услуги, извършена възмездно на територията на страната от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество.

4        Съгласно член 13, Б от Шеста директива:

„Без да се засягат други общностни разпоредби, държавите-членки при условия, които те определят, за да осигурят правилно и ясно прилагане на правилата за освободени доставки [другаде в текста: „случаи на освобождаване“] и да предотвратят възможна данъчна измама, избягване на данъци или злоупотреба, освобождават от данък върху добавената стойност:

[…]

б)      отдаването под аренда и под наем на недвижимо имущество с изключение на:

1.      настаняването съгласно законовите определения на държавите-членки в хотелиерския сектор или в сектори с подобна функция, включително настаняването във ваканционни лагери или на площадки, благоустроени за ползване като къмпинги;

2.      отдаването под наем на помещения и площадки за паркиране на превозни средства;

3.      отдаването под наем на неподвижно монтирани машини и оборудване;

4.      отдаването под наем на сейфове.

Държавите-членки могат да прилагат и други изключения от обхвата на настоящата разпоредба за освобождаване.

[…]“ [неофициален превод]

 Национална правна уредба

5        Според § 1, алинея 1 от Закона за данъка върху оборота от 1994 г. (Umsatzsteuergesetz 1994, BGBl, 663/1994, наричан по-нататък „UStG 1994“) с данък върху оборота се облагат доставките на стоки и услуги, които предприемач извършва в Австрия възмездно и по занятие.

6        Съгласно § 6, алинея 1, точка 16 от UStG са освободени:

„отдаването под наем и под аренда на недвижимо имущество, на права, спрямо които се прилагат отнасящите се до недвижимото имущество разпоредби на гражданското право, и на поземлени и недвижими имоти, собственост на държавата; предоставянето на ползването на помещения за професионални нужди или на други помещения по силата на договор за учредяване на право на ползване се счита за отдаване под наем или под аренда на недвижимо имущество. Освободено е и личното потребление. Не са освободени:

–        отдаването под наем (предоставянето на ползване) на недвижими имоти, предназначени за обитаване, с изключение на случаите за лично потребление,

–        отдаването под наем и под аренда на машини и всякакви други съоръжения, които са част от оборудването на предприятие, дори те да представляват съществени части от недвижим имот,

–        настаняването в жилищни помещения и в спални, обзаведени за тази цел,

–        отдаването под наем (предоставяне на ползване) на помещения или места, предназначени за паркиране на всякакъв вид превозни средства,

–        отдаването под наем (предоставянето на ползване) на площадки, благоустроени за ползване като къмпинги.“

 Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос

7        Г-жа Walderdorff управлява земеделско и горско стопанство в Австрия. Сделките, които заинтересованото лице извършва в рамките на своята стопанска дейност, подлежат на облагане съгласно общия режим в областта на ДДС.

8        На 21 ноември 1995 г. г-жа Walderdorff сключва със Sportfischereiverein Zwettl (сдружение за спортен риболов в Zwettl, наричано по-нататък „сдружението за риболов“) договор за срок от десет години. Съгласно този договор на сдружението за риболов се предоставя срещу заплащане на възнаграждение право на риболов, от една страна, в две езера, разположени в стопанството на г-жа Walderdorff, по отношение на които последната разполага с право на риболов в качеството си на собственик, и от друга страна, в риболовна зона, която е част от имот — публична собственост, и върху която г-жа Walderdorff има право на риболов, вписано в кадастъра (зона „Zwettl I/3“). Посоченият договор за наем е сключен за периода от 1 януари 1996 г. до 31 декември 2005 г. За тези сделки за отдаване под наем г-жа Walderdorff не плаща ДДС. Не е издадена и фактура за плащане на ДДС от наемателя.

9        В резултат на данъчна проверка, извършена за периода 1998—2000 г., Finanzamt установява, че тези сделки за отдаване под наем трябва бъдат обложени със стандартната ставка на ДДС, тъй като доходите от разглеждания договор за наем не са получени при отдаване под наем на вещно право върху недвижим имот, което е освободено по силата на UStG. Всъщност според Finanzamt правото на риболов се отнася до право, което не е свързано със земята.

10      Така на 24 март 2003 г. Finanzamt приема по отношение на г-жа Walderdorff решения за изменение на данъчно задължение за посочените години, в които към сделките, обложени със стандартната ставка от 20 %, добавя отдаването под наем на правото на риболов. С писмо от 24 април 2003 г. г-жа Walderdorff подава жалба срещу тези решения, с която на основание § 6, алинея 1, точка 16 от UStG иска освобождаване на сделките за отдаване под наем на правото на риболов.

11      Finanzamt отхвърля тази жалба и след това по искане на г-жа Walderdorff изпраща делото на Unabhängiger Finanzsenat, Außenstelle Wien.

12      Целта на висящия пред тази юрисдикция спор е да се установи дали платеното по договора, сключен между г-жа Walderdorff и сдружението за риболов, се облага със стандартната ставка за ДДС по силата на общия режим или следва да се приложи освобождаването, предвидено в § 6, алинея 1, точка 16 от UStG.

13      При тези обстоятелства Unabhängiger Finanzsenat, Außenstelle Wien решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 13, Б, буква б) от Шеста директива […] да се тълкува в смисъл, че възмездното предоставяне на право да се извършва риболов по силата на договор за наем, сключен за срок от десет години

–        от собственика на недвижимия имот, в който са намира водоемът, за който е предоставено правото,

–        от титуляра на правото на риболов върху водоем, който е публична собственост,

представлява „отдаване под аренда и под наем на недвижимо имущество“?“

 По преюдициалния въпрос

14      С поставения преюдициален въпрос препращащата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 13, Б, буква б) от Шеста директива трябва да се тълкува в смисъл, че извършеното от собственика на водоеми, а за водоем — публична собственост, от титуляра на правото на риболов, по силата на сключен за срок от десет години договор за наем възмездно предоставяне на право на извършване на риболов представлява „отдаване под аренда или наем на недвижимо имущество“ по смисъла на тази разпоредба.

15      Най-напред следва да се констатира, че сключеният между г-жа Walderdorff и риболовното дружество договор се отнася до предоставянето на право на риболов във водоеми. Следователно отдаването под наем по силата на посочения договор по принцип се облага с ДДС съгласно Шеста директива. Остава да се установи дали то попада в приложното поле на освобождаването, предвидено в член 13, Б, буква б) от Шеста директива.

16      Следва да се напомни, че според постоянната съдебна практика случаите на освобождаване, предвидени в член 13 от Шеста директива, представляват самостоятелни понятия на общностното право и при това положение трябва да получат общностно определение (вж. Решение от 12 септември 2000 г. по дело Комисия/Ирландия, C-358/97, Recueil, стр. I-6301, точка 51, Решение от 16 януари 2003 г. по дело Maierhofer, C-315/00, Recueil, стр. I-563, точка 25, Решение от 12 юни 2003 г. по дело Sinclair Collis, C-275/01, Recueil, стр. I-5965, точка 22, Решение от 18 ноември 2004 г. по дело Temco Europe, C-284/03, Recueil, стр. I-11237, точка 16, Решение от 3 март 2005 г. по дело Fonden Marselisborg Lystbådehavn, C-428/02, Recueil, стр. I-1527, точка 27 и Решение от 19 април 2007 г. по дело Velvet&Steel Immobilien, C-455/05, Сборник, стp.I-3225, точка 15).

17      При липса на определение на понятията „отдаване под аренда“ и „отдаване под наем на недвижимо имущество“ в член 13, Б, буква б) от Шеста директива Съдът определя отдаването под наем на недвижимо имущество по смисъла на тази разпоредба като предоставено срещу заплащане на възнаграждение и за определен срок от собственика на недвижим имот право на наемателя да държи този имот и да отстранява всяко друго лице от упражняването на такова право (вж. в този смисъл Решение от 4 октомври 2001 г. по дело „Goed Wonen“, C-326/99, стр. I 6831, точка 55; Решение от 9 октомври 2001 г. по дело Mirror Group, C-409/98, Recueil. стр. I 7175, точка 31 и Решение по дело Cantor Fitzgerald International, C-108/99, Recueil, стр. I-7257, точка 21, както и Решение по дело Комисия/Ирландия, точки 52—57, посочено по-горе; Решение по дело Sinclair Collis, точка 25, посочено по-горе; Решение по дело Temco Europe, точка 19, посочено по-горе, и Решение по дело Fonden Marselisborg Lystbådehavn, точка 30, посочено по-горе).

18      Съгласно съдебната практика термините, използвани за обозначаване на посочените в член 13 от Шеста директива случаи на освобождаване, включително понятията „отдаване под аренда“ и „отдаване под наем на недвижимо имущество“, подлежат на стриктно тълкуване, тъй като тези случаи на освобождаване представляват дерогации от общия принцип, съгласно който с ДДС се облага всяка услуга, предоставена възмездно от данъчнозадължено лице (вж. по-специално Решение от 18 януари 2001 г. по дело Stockholm Lindöpark, C-150/99, Recueil, стр. I-493, точка 25, както и Решение по дело Комисия/Ирландия, точки 52 и 55, посочено по-горе; Решение по дело Sinclair Collis, точка 23, посочено по-горе; Решение по дело Temco Europe, точка 17, посочено по-горе и Решение по дело Fonden Marselisborg Lystbådehavn, точка 29, посочено по-горе).

19      В главното производство е установено, че г-жа Walderdorff е сключила със сдружението за риболов договор за предоставяне срещу възнаграждение за срок от десет години на правото да се извършва риболов в няколко водни площи. Съдът вече е приел, че площ, която е потопена изцяло или отчасти във вода, сама по себе си може да бъде квалифицирана като недвижим имот, годен да бъде обект на отдаване под наем или под аренда (вж. в този смисъл Решение по дело Fonden Marselisborg Lystbådehavn, посочено по-горе, точка 34 и Решение от 7 септември 2006 г. по дело Heger, C-166/05, Recueil, стр. I-7749, точка 20).

20      Както правилно отбелязва генералният адвокат в точка 23 от своето заключение, трябва да са налице всички елементи на определението за отдаване под аренда и под наем на недвижимо имущество, припомнени в точка 17 от настоящото решение. Това се отнася по-специално до елемента, според който отдаването под аренда или под наем на недвижим имот трябва да предоставя правото да се държи посочения имот и да се отстранява всяко друго лице от упражняването на такова право. Случаят обаче не е такъв с оглед на обстоятелствата в спора в главното производство.

21      От акта за препращане е видно, че съгласно сключения между г-жа Walderdorff и сдружението за риболов договор последното разполага само с правото да извършва риболов във въпросните водоеми. От представените на Съда документи е видно също така, че според условията на договора за наем г-жа Walderdorff си запазва правото да извършва риболов в тези водоеми, както и да разрешава на един гост дневно да лови риба в тях. Така по силата на договора по главното производство сдружението за риболов не разполага с правото да отстранява всяко лице от възможността да държи водоемите, собственост на г-жа Walderdorff, и водоема — публична собственост, върху който последната има вписано в кадастъра право на риболов.

22      Следователно, без да е необходимо произнасяне по въпроса дали договор за предоставяне на право да се извършва риболов като този по главното производство се отнася до недвижим имот, трябва да се констатира, че в конкретния случай липсва един от елементите на определението на общностните понятия за отдаване под аренда и под наем на недвижимо имущество, употребени в рамките на общностния режим на ДДС, тъй като договорът за предоставяне на права, разглеждан в главното производство, не дава на сдружението за риболов правото да държи въпросния недвижим имот и да отстранява всяко друго лице от упражняването на такова право.

23      При това положение на поставения въпрос следва да се отговори, че член 13, Б, буква б) от Шеста директива трябва да се тълкува в смисъл, че възмездното предоставяне на правото да се извършва риболов по силата на договор за наем, сключен за срок от десет години, от собственика на водоема, за който е било предоставено това право, както и от титуляра на правото на риболов във водоем — публична собственост, не представлява отдаване под аренда, нито отдаване под наем на недвижимо имущество, доколкото не дава право да се държи съответния недвижим имот и да се отстранява всяко друго лице от упражняването на такова право.

 По съдебните разноски

24      С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство, настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Член 13, част Б, буква б) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, трябва да се тълкува в смисъл, че възмездното предоставяне на правото да се извършва риболов по силата на договор за наем, сключен за срок от десет години, от собственика на водоема, за който е било предоставено това право, както и от титуляра на правото на риболов във водоем — публична собственост, не представлява отдаване под аренда, нито отдаване под наем на недвижимо имущество, доколкото не дава право да се държи съответния недвижим имот и да се отстранява всяко друго лице от упражняването на такова право.

Подписи

* Език на производството: немски