Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

References to this case

Share

Highlight in text

Go

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-Н J. MAZÁK

представено на 31 март 2009 година(1)

Дело C-269/07

Комисия на Европейските общности

срещу

Федерална република Германия

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на членове 12 ЕО, 18 ЕО и 39 ЕО и на член 7 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността — Национална правна уредба на финансовите стимули за пенсионно осигуряване“





I –    Въведение

1.        Настоящото производство по член 226 ЕО се отнася до определени аспекти от законовата уредба за данъка върху доходите на Федерална република Германия, приета с оглед насърчаване на частното пенсионно осигуряване, познато като пенсии „Riester“ или „Riesterrente“(2). Решението на Федерална република Германия да насърчи посредством финансови стимули доброволното пенсионно осигуряване е мотивирано от демографските промени и нарастващия натиск върху националната схема за социално осигуряване за пенсия. Следователно пенсиите „Riester“ целят да допълнят националната схема за социално осигуряване.

2.        С исковата си молба Комисията оспорва три аспекта на законовата уредба на пенсиите „Riester“, съдържащи се в членове 79—99 от Закона за данъка върху доходите (Einkommensteuergesetz, наричан по-нататък „EStG“)(3). Така Комисията иска от Съда да „[у]станови, че Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по член 39 ЕО, член 7 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността[(4)], членове 18 ЕО и 12 ЕО, като е приела и оставила в сила разпоредбите относно допълнителната пенсия за старост, съдържащи се в членове 79—99 [EStG], доколкото тези разпоредби:

a)      не допускат пограничните работници (и техните съпрузи) да получават добавка, когато не са неограничено данъчнозадължени в тази държава членка;

б)      не допускат субсидираният капитал да бъде използван за придобиване на жилище за задоволяване на лични жилищни нужди, ако местонахождението на посоченото жилище не е в Германия;

в)      предвиждат, че получената добавка подлежи на възстановяване, в случай че се преустанови неограниченото данъчно облагане.“

3.        В допълнение Комисията иска Федерална република Германия да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

4.        Федерална република Германия счита, че исковата молба на Комисията трябва да бъде отхвърлена и че Комисията трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

II – Правна уредба

 А -     Общностна правна уредба

5.        Член 7 от Регламент № 1612/68 предвижда:

„1.      Работник, който е гражданин на държава членка, не може поради своето гражданство да бъде третиран на територията на друга държава членка различно от работниците — нейни граждани, по отношение на условията за наемане на работа, и в частност, по отношение на трудовото възнаграждение, уволнението и ако остане безработен — на възстановяването или новото наемане на работа.

2.      Той има право на същите социални и данъчни предимства, както работниците — местни граждани.“

 Б -     Национална правна уредба

6.        Член 1 от EStG гласи следното:

„1)      Физическите лица, които имат местожителство или обичайно пребиваване на националната територия, са неограничено данъчнозадължени […]

2)      […]

3)      По тяхно искане физическите лица, които нямат нито местожителство, нито обичайно пребиваване на националната територия, се третират като неограничено данъчнозадължени лица, ако получават национални доходи […], при условие обаче че поне 90 % от доходите им през календарната година се облагат с германския данък върху доходите или ако частта от доходите им, която не се облага с германския данък, не надвишава 6 136 EUR за календарна година.“

7.        По силата на член 10а, параграф 1 от EStG осигурените лица по националната схема за социално осигуряване за пенсия могат да приспадат като извънредни разходи за всяка година, до определен максимален размер, вноските за пенсионно осигуряване заедно с добавката, която се предоставя по член 79 и сл. Съгласно посочената разпоредба освен лицата, осигурени по националната схема за социално осигуряване, и други категории лица могат да се считат за осигурени по тази схема. Член 10а, параграф 2 от EStG урежда отношението между приспадането като извънредни разходи на вноските за пенсионно осигуряване и предоставянето на добавката по член 79 от EStG, като предвижда прилагане на по-благоприятната за данъкоплатеца схема.

8.        Член 79 от EStG, озаглавен „Получатели на добавката“, предвижда:

„Неограничено данъчнозадължените лица, които са получатели по смисъла на член 10а, параграф 1, имат право на пенсионноосигурителна добавка (добавка). В случаите на съпружески двойки, които отговарят на условията по член 26, параграф 1 и при които само единият съпруг е получател по смисъла на първо изречение, другият съпруг също може да получава добавката, при условие че съществува договор за пенсионно осигуряване на негово име.“

9.        Член 26 от EStG предвижда, че по принцип съпругът на работника също трябва да е неограничено данъчнозадължен за германския данък.

10.      Член 83 от EStG, озаглавен „Пенсионноосигурителна добавка“, предвижда, че:

„Добавка, която се състои от основна добавка (член 84) и допълнителна добавка за деца (член 85), се предоставя в зависимост от направените пенсионноосигурителни вноски.“

11.      Член 92а от EStG предвижда основно, че получателят на добавката може да използва пряко най-малко 10 000 EUR от капитала, натрупан по договора за пенсионно осигуряване и субсидиран съгласно член 10а или настоящия раздел, за придобиване или за строеж на собствено жилище, използвано за задоволяване на лични жилищни нужди в негов собствен дом, който се намира на националната територия, или на апартамент, който се намира на национална територия. Максималният размер на сумата, използвана по смисъла на първо изречение, е 50 000 EUR.

12.      Член 93 от EStG, озаглавен „Увреждащо използване“, предвижда, че в случай на увреждащо използване на субсидирания пенсионноосигурителен капитал получателят трябва да възстанови получените добавки, както и сумите, приспаднати като извънредни разходи, посочени в член 10а от EStG. Член 94 от EStG установява процедурата в случай на подобно увреждащо използване.

13.      Член 95 от EStG предвижда основно, че членове 3 и 94 от EStG се прилагат mutatis mutandis, когато получателят напусне своето местожителство или преустанови обичайното си пребиваване на националната територия и следователно повече не е неограничено данъчнозадължен или когато липсва искане по член 1, параграф 3. Член 95, параграф 2 предвижда, че по искане на получателя връщането на подлежащата на възстановяване сума се разсрочва най-напред до началото на фазата на плащането на пенсия. Отлагането на възстановяването се продължава, когато поне 15 % от плащанията по договора за пенсионно осигуряване са използвани за възстановяването.

III – Досъдебна процедура

14.      С официално уведомително писмо от 16 декември 2003 г. Комисията уведомява Федерална република Германия за съмненията си относно съвместимостта на трите аспекта от законовата уредба на пенсиите „Riester“ с общностното законодателство. Федерална република Германия отговаря на това официално уведомително писмо с писмо от 19 февруари 2004 г., в което оспорва твърдението, че въпросната законова уредба нарушава общностното право.

15.      На 19 декември 2005 г. Комисията изпраща на Федерална република Германия мотивирано становище, в което потвърждава позицията си, заявена в официалното уведомително писмо, и приканва държавата членка да предприеме необходимите мерки, за да се съобрази с мотивираното становище в двумесечен срок, считано от получаването му. Тъй като Комисията не е удовлетворена от отговора на германските власти на това мотивирано становище, Комисията решава да предяви настоящия иск, който е вписан в регистъра на Съда на 6 юни 2007 г.

IV – По иска

 А –     По първото твърдение за нарушение

1.      Доводи на страните

16.      Комисията твърди, че доколкото предвижда отпускането на пенсионноосигурителна добавка на данъкоплатците, които са неограничено данъчнозадължени в Германия, член 79 от EStG съставлява скрита дискриминация, основана на гражданството, която е несъвместима с член 39, и член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68. Комисията подчертава историята на въвеждане на добавката и факта, че тя е въведена, за да субсидира вноските за пенсионно осигуряване и следователно да подпомогне допълнителното осигуряване за пенсия на частноправните субекти, с цел да се допълни националната социалноосигурителна пенсия.

17.      Комисията счита по същество, че съгласно практиката на Съда пенсионноосигурителната добавка представлява „социално предимство“ по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68. Според Комисията разглежданата пенсионноосигурителна добавка „най-общо“ се предоставя на частноправните субекти поради обективното им качество на работници. Приемането на мерки, за да се осигури пенсионирането, е неразделна част от професионалния живот. Именно професионалната дейност изгражда икономическата основа на това осигуряване. Следователно Комисията счита, че една от целите на пенсионноосигурителната добавка е да допълни тази икономическа основа.

18.      Според Комисията Федерална република Германия не оспорва факта, че основно лицата, работещи на трудов договор, се ползват от националната социалноосигурителна пенсия и следователно те са основните получатели на пенсионноосигурителната добавка. Обстоятелството, че и други лица получават добавката, доказва само, че преследваната социална цел по отношение на работниците обхваща и други лица, които се намират в сходно положение с оглед на националната схема за социално осигуряване. Комисията твърди, че добавката, която се урежда в част от EStG, отделна от разпоредбите относно възможността за приспадане като извънредни разходи и до определен максимален размер на вноските за пенсионно осигуряване, съставлява минимална помощ, която не нараства в зависимост от доходите и е приета с цел да се защитят лицата, които са особено силно засегнати от реформата на националната схема за социално осигуряване за пенсия, а именно тези с ниски доходи или с многочленни семейства. Тази немонолитна структура гарантира, че съпрузи, които не упражняват професионална дейност, имат автономно право на пенсионноосигурителна добавка в съответствие с член 79, параграф 2 от EStG.

19.      Комисията счита, че при всички случаи съгласно съдебната практика понятието за социално предимство включва предимствата, признати на получателя поради пребиваването му на националната територия. Тази съдебна практика се прилага към настоящия случай. Освен това обстоятелството, че отпускането на добавката зависи от наличието на сключен от получателя пенсионноосигурителен договор не предполага, че предимството не е свързано с обективното му качество на работник или местно лице. Социалните предимства обичайно са обвързани с условия, които отразяват социалната им цел. Този подход съответства и на целта на член 7 от Регламент № 1612/68 да се улесни свободното движение на работници в рамките на Европейската общност. Работниците от други държави членки като цяло се намират в същото положение като германските работници по отношение на разпоредбите, уреждащи осигуряването за пенсия, и са засегнати по същия начин от намаляването на пенсиите по германската схема за социално осигуряване, в която те правят вноски. Трябва да се отбележи във връзка с това, че член 13, параграф 2, буква a) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността(5), предвижда, че от социалноосигурителна гледна точка работник, който е нает на работа на територията на една държава членка, е субект на законодателството на тази държава, дори и ако пребивава на територията на друга държава членка. Това правило обхваща и погранични работници, които внасят социалноосигурителните си вноски в държавата членка по месторабота, при условие че не са наети на работа и в държавата членка по пребиваване. Според Комисията член 79 от EStG обаче установява разграничение между работниците, пребиваващи в Германия, и пограничните работници, тъй като отпускането на пенсионноосигурителната добавка зависи от неограниченото облагане на получателя с германския данък. В резултат от разпоредбите на член 1 от EStG това условие е равнозначно на изискване за пребиваване на германска територия и следователно изключва пограничните работници. При положение че мнозинството от лицата, които не пребивават на германска територия, са чужди граждани, то това условие съставлява скрита дискриминация, основана на гражданството. Комисията също така отбелязва, че въпросните работници от Френската република и Република Австрия не биха могли да изберат да се облагат в Германия на основание член 1, параграф 3 от EStG поради спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, сключени между тези държави членки и Федерална република Германия.

20.      Що се отнася до довода на Федерална република Германия, изведен от доброволния характер на договорите за пенсионно осигуряване, Комисията уточнява, че класификацията на добавката като „социално предимство“ не зависи от конкретните особености на осигурителните вноски, в частност от задължителния им характер, който обикновено не присъства в контекста на социалните предимства. Схема на доброволно осигуряване може обаче да допринесе за допълване на схема за задължително осигуряване, какъвто именно е настоящият случай, при който пенсионноосигурителната добавка цели да осигури пенсия, допълваща националната социалноосигурителна пенсия.

21.      Комисията счита, че противно на позицията на Федерална република Германия, пенсионноосигурителната добавка не съставлява данъчно предимство по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68. Във връзка с това трябва да се отбележи, че добавката не засяга приходната част от държавния бюджет, а по-скоро разходната част. Комисията счита, че във всички случаи класификацията на добавката като „социално“ или като „данъчно“ предимство не е релевантна, тъй като член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68 гарантира, че на пограничните работници също трябва да се предоставят данъчни предимства.

22.      Комисията посочва, че логиката на съдебната практика, произтичаща от Решението по делото Schumacker(6), предполага приравняването на пограничните работници на местните лица, а не тяхното разграничаване, тъй като разглежданите в случая погранични работници се осигуряват към германската система за социално осигуряване за пенсия и така те са в същото положение като пребиваващите в Германия работници по отношение на бъдещото им право на пенсия. Освен това Комисията отбелязва, че въпросните погранични работници обикновено получават целия си доход в Германия. В допълнение Комисията отбелязва, че Федерална република Германия не оспорва обстоятелството, че пенсионноосигурителната добавка представлява неразделна част от националната пенсионноосигурителна реформа.

23.      По отношение на доводите на Федерална република Германия, изведени от данъчната съгласуваност(7), Комисията счита, че те са неотносими в контекста на настоящото производство. Фактът, че пенсията се изплаща от една държава членка на лица, които пребивават в друга държава членка, и че тази пенсия може да се облага само от държавата членка по пребиваване, произтича от разделянето на компетентността за данъчно облагане, договорено между двете държави в съответствие със спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. По този начин спогодбата между държавите членки осигурява данъчна съгласуваност. Освен това, когато държавите членки са сключили спогодба за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на облагането на пенсиите, както е видно от Решение по дело Wielockx(8), „съгласуваността на данъчния режим вече не се установява на равнището на отделното лице, чрез тясна взаимовръзка между възможността за приспадане на вноските и облагането на пенсиите, а се измества на друго равнище — това на взаимност на приложимите норми между договарящите се държави“(9).

24.      Комисията твърди, че съгласно член 85 от EStG размерът на пенсионноосигурителната добавка зависи от броя на децата, които са на издръжка на въпросното лице. Комисията счита, че условието това лице да е неограничено данъчнозадължено в Германия, за да има право на въпросното предимство, нарушава член 39, параграф 2 ЕО и на член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68. Освен това член 79, параграф 2 от EStG предвижда производно право на добавка за съпруга на получателя, при условие че съпругът също е неограничено данъчнозадължен в Германия. Комисията счита, че в съответствие с постоянната съдебна практика по този въпрос(10) условието съпругът на работника да е неограничено данъчнозадължен в Германия също представлява нарушение на член 39, параграф 2 ЕО и на член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68.

25.      Федерална република Германия счита, че условието за неограничено данъчно задължение в Германия в съответствие с член 79, параграф 1 от EStG не представлява нарушение на член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68 или на член 39, параграф 2 ЕО.

26.      Федерална република Германия отбелязва, че EStG предвижда два инструмента, които предоставят данъчни стимули за допълнителното пенсионно осигуряване, а именно възможността за приспадане на извънредни разходи съгласно член 10а, парагарф 1 от EStG и правото на пенсионноосигурителна добавка в съответствие с член 79 и сл. от EStG. Федерална република Германия счита, че противно на твърденията на Комисията, пенсионноосигурителната добавка съставлява данъчно, а не социално предимство по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68.

27.      Федерална република Германия също така счита, че предоставянето на пенсионноосигурителната добавка не е свързано с обективното качество на получателя на работник или местно лице.

28.      Федерална република Германия счита, че съгласно член 10а, параграф 1 от EStG, към който член 79 от EStG препраща, правото да се получава добавката не е поставено в зависимост от това дали получателят е работник по смисъла на общностното право, тъй като това предимство се предоставя и на самостоятелно заети лица. Освен това значителна част от работниците са длъжни да се осигуряват в специфична за тяхната професия професионална осигурителна схема (например лекарите и зъболекарите) и нямат възможност да се ползват от предвиденото в член 10а, параграф 1 от EStG приспадане на пенсионноосигурителните вноски като извънредни разходи, вследствие на което не могат да се възползват от добавката. В допълнение отпускането на добавката не е свързано с обичайното пребиваване в Германия. Изискванията на членове 10a и 79 от EStG лицата да се осигуряват по националната схема за социално осигуряване за пенсия и да са неограничено данъчнозадължени в Германия не са свързани с изискване за местожителство. В това отношение посоченото в член 10а от EStG изискване за осигуряване към националната схема за социално осигуряване за пенсия е свързано с мястото на работа, а не с пребиваването, както произтича от член 13, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71. По отношение на изискването за неограничено данъчно облагане в Германия то не е обвързано с изискване за пребиваване в страната, тъй като пограничните работници могат в съответствие с член 1, параграф 3 от EStG да изберат да са неограничено данъчнозадължени в Германия. В допълнение, за да може да се ползва от добавката, едно лице трябва, за разлика от националните системи за социално осигуряване, за които е характерно задължението за плащане на вноски, да сключи доброволно договор за пенсионно осигуряване с частно осигурително дружество, на което да плаща необходимите вноски. Това изискване не е свързано с обективното качество на получателя на работник или местно лице. Освен това, противно на твърденията на Комисията, целта, преследвана от законодателя с приемането на разглежданата мярка, не може да определи нейната правна квалификация. За да насърчи допълнителното частно пенсионно осигуряване, германският законодател е избрал разрешение, основано на данъчното право, макар да се е ръководел от социални съображения.

29.      Според Федерална република Германия разглежданата добавка е данъчно предимство по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68. Член 79 и сл. от EStG предвиждат, че ползването на тази добавка зависи от възможността да се извърши приспадането на извънредни разходи, посочено в член 10а, параграф 1 от EStG. Федерална република Германия счита, че член 10а, параграф 1 от EStG е ключовата разпоредба на данъчното стимулиране на допълнителното пенсионно осигуряване. Това ясно личи от официалното заглавие на тази разпоредба („Допълнително пенсионно осигуряване“) и от факта, че що се отнася до правото на тази добавка, член 10a, параграф 1 от EStG, към който член 79 от EStG препраща, дефинира групата лица, които имат право на въпросните данъчни стимули. В допълнение член 10a от EStG установява така наречената „най-благоприятна схема“, която определя дали един данъкоплатец има право на данъчно приспадане на пенсионноосигурителните вноски над сумата на пенсионноосигурителната добавка. Федерална република Германия подчертава, че тясната връзка между приспадането на извънредни разходи и пенсионноосигурителната добавка произтича не само от съдържащото се в законовия текст кръстосано препращане, но и от обстоятелството, че тази добавка съставлява авансово намаляване на данъка, което е производно на приспадането на извънредните разходи по член 10a, параграф 1 от EStG. По този начин пенсионноосигурителната добавка позволява на получателя да получи още преди подаването на данъчна декларация част от данъчното облекчение, на което има право в резултат от вноските за пенсионно осигуряване. Освен това пенсионноосигурителната добавка се отразява на приходната част на държавния бюджет, тъй като поради факта, че вноските за пенсионно осигуряване са освободени от данък, данъчните приходи намаляват.

30.      Федерална република Германия счита, че в настоящия случай не съществува дискриминационно третиране на сходни положения. Федерална република Германия отбелязва, че според постоянната съдебна практика дискриминация може да съществува само при прилагане на различни правила в сходни положения или при прилагане на едно и също правило към различни положения(11). В допълнение в Решение по дело Meindl Съдът се произнася, че „[п]ри преките данъци положението на местните и чуждестранните лица в една държава по принцип не е сходно, доколкото полученият на територията на една държава доход от чуждестранно лице най-често представлява само част от общия му доход, съсредоточен по неговото местопребиваване, а индивидуалните данъчни възможности на чуждестранното лице, произтичащи от отчитането на съвкупността от неговите доходи, лично и семейно положение, могат най-лесно да се преценят на мястото, където е центърът на личните и имуществените му интереси, което по принцип съответства на неговото обичайно пребиваване“(12).

31.      Поради това Федерална република Германия поддържа, че в съответствие с Решение по дело Schumacker(13) по принцип държавата членка по пребиваване, а не тази по месторабота, трябва да вземе предвид личното положение на работник, който е чуждестранно лице. В това отношение съгласно Решение по дело Frans Gschwind(14), ако пограничният работник получава над 90 % от доходите си в Германия, той може да избере да е неограничено данъчнозадължен в Германия и така да приспадне извънредните разходи по силата на член 10a, параграф 1 от EStG и да получи добавката в съответствие с член 79 и сл. от EStG. В допълнение, ако в съответствие със спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, сключени от Федерална република Германия с Френската република и с Република Австрия, пограничните работници се облагат в държавата на тяхното пребиваване, то тази държава трябва да вземе предвид личното положение на тези работници и тя е компетентна да предостави данъчни предимства. Федерална република Германия счита, че при липса на данъчни правомощия, тя не е длъжна да предостави данъчно предимство за поощряване на допълнителното пенсионно осигуряване, независимо дали във Франция и Австрия се предоставят аналогични предимства. Във всички случаи Федерална република Германия отбелязва, че както Франция, така и Австрия предоставят финансови стимули за такова допълнително пенсионно осигуряване.

32.      Федерална република Германия твърди също, че спорните национални разпоредби не съдържат забранена дискриминация дори с оглед на установените от Съда критерии в областта на отпускането на социални предимства. Според Решение на Съда по дело Wendy Geven социалното предимство може да се предоставя само на тези лица, които са достатъчно тясно свързани с германското общество, без предоставянето на добавката да се ограничава само до пребиваващите в Германия(15). По този начин германският законодател цели да поощри допълнителното пенсионно осигуряване на лицата, които са достатъчно тясно свързани с германското общество, без да обвързва строго ползването на разглежданите предимства от условието за пребиваване на националната територия. Отсъствието на такова изискване е видно от член 1, параграф 3 от EStG, който позволява на пограничните работници да изберат да са неограничено данъчнозадължени в Германия и съответно да се възползват от въпросната добавка. Федерална република Германия счита, че пограничните работници, чието положение е уредено от спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, нямат такава тясна връзка с тази държава членка и така от правна гледна точка те са изцяло свързани с тяхната държава на пребиваване.

33.      Що се отнася до добавката, която се предоставя на съпрузите(16), Федерална република Германия счита, че член 79, параграф 2 от EStG не нарушава член 39, параграф 2 ЕО или член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68, доколкото съпруг, който не пребивава в Германия, може да получи въпросната добавка, която е запазена само за данъкоплатците, които са неограничено данъчнозадължени в Германия, ако и двамата съпрузи изберат да са неограничено данъчнозадължени в тази държава членка и при условие, че 90 % от общите доходи на съпрузите се облагат в Германия и получените в чужбина доходи на последните не надвишават 12 272 EUR.

34.      При условията на евентуалност Федерална република Германия твърди също, че ако Съдът приеме, че е налице непряка дискриминация, то тя е обоснована от данъчната съгласуваност. Добавката, отпускана по силата на член 79 от EStG, и възможността за приспадане на извънредни разходи съгласно член 10a, параграф 1 от EStG съответстват на данъчно облекчение или на предимство по отношение на вноските за пенсионно осигуряване. Това предимство е в противовес на възможността Федерална република Германия да обложи впоследствие обезщетенията, плащани по силата на пенсионноосигурителния договор, в съответствие с член 22, параграф 5 от EStG.

2.      Съображения

35.      С това твърдение за нарушение Комисията изтъква, че член 79 от EStG нарушава член 39 ЕО и член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68, тъй като изисква пограничните работници и техните съпрузи да са неограничено данъчнозадължени в Германия, за да се ползват от пенсионноосигурителната добавка, предвидена в тази разпоредба на националното право.

36.      Доводите на страните относно настоящото твърдение за нарушение се съсредоточават, първо, върху това дали пенсионноосигурителната добавка трябва да се класифицира като социално или като данъчно предимство по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68, и второ, дали изключването на пограничните работници, които не са неограничено данъчнозадължени в Германия от ползване на добавката, съставлява основана на гражданството непряка дискриминация срещу тези работници, като страните в производството не спорят, че член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68 действително е приложим към въпросната добавка.

37.      На първо място, ще разгледам въпроса дали пенсионноосигурителната добавка трябва да се класифицира като социално или като данъчно предимство по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68, преди да преценя дали представлява дискриминация наложеното от член 79 от EStG изискване лицата да са неограничено данъчнозадължени в Германия, за да ползват добавката.

38.      Трябва да се отбележи във връзка с това, че в съдебното заседание от 17 декември 2008 г. Комисията изтъква, че настоящото твърдение за нарушение се отнася само за пограничните работници, които са субекти на данъчно облагане в своите държави членки на пребиваване. В това съдебно заседание Комисията заявява, че „първото твърдение за нарушение се отнася само до тези случаи, в които правото на данъчно облагане е предоставено изключително на съседната държава на пребиваване“. Комисията обаче подчертава, че това твърдение за нарушение не се отнася само за пограничните работници от Френската република и Република Австрия, които не могат да изберат да са данъчнозадължени в Германия съгласно член 1, параграф 3 от EStG. Освен това Комисията иска в настоящото производство да се установи неизпълнението на задължения само във връзка с пенсионноосигурителната добавка, а не с възможността за приспадане на определени вноски за пенсионно осигуряване съгласно член 10a, параграф 1 от EStG.

39.      Доколкото ми е известно, Съдът не се е произнасял конкретно по това дали съществува разлика между предимствата, установени в член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68. Съдът обаче е постановил, че понятието „социални предимства“ обхваща „всички предимства, които независимо дали са свързани с трудов договор, обикновено се признават на националните работници главно поради обективното им качество на работници или само поради факта на тяхното обичайно пребиваване на национална територия и чието разширяване, така че да бъдат включени работниците граждани на други държави членки, при това положение изглежда може да улесни мобилността им в Европейската общност“(17). В допълнение Съдът е постановил, че позоваването на „социални предимства“ в тази разпоредба не може да се тълкува стеснително(18).

40.      За да се определи дали пенсионноосигурителната добавка е социално или данъчно предимство, е необходимо да се разгледат нейната цел и условията, при които се предоставя, а не само класификацията ѝ по националното законодателство. Фактът, че разпоредбите относно предоставянето на пенсионноосигурителната добавка се съдържат в германския закон за данъка върху доходите, не е решаващ по мое мнение за определяне на правното естество или квалификацията на тази добавка и следователно да се определи дали тя трябва да се класифицира като социално или данъчно предимство за целите на член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68.

41.      От представените пред Съда документи е видно, че чрез пенсионноосигурителната добавка и възможността за приспадане като извънредни разходи на вноските за пенсионно осигуряване от облагаемия доход Федерална република Германия цели да поощри пенсиите „Riester“. В допълнение добре известно е, че въвеждането на пенсионната схема „Riester“ е мотивирано от демографските промени в Германия и необходимостта от реформиране на националната схема за социално осигуряване. По този начин предназначението на пенсионната схема „Riester“ е да се допълни националната схема за социално осигуряване, чието ниво на плащане ще бъде намалено в бъдеще. Пенсионната схема „Riester“ е пряко ориентирана към лицата, които са засегнати от реформата в националната схема за социално осигуряване.

42.      По мое мнение от преписката по делото произтича, и това в действителност не се оспорва от Федерална република Германия, че причините, мотивирали предоставянето на въпросните финансови стимули(19), са да се осигури на пенсиониращите се адекватна пенсия в края на професионалния им живот. Следователно считам, че предоставянето на въпросния финансов стимул е мотивирано от социални съображения.

43.      Макар да съм съгласен с довода на Федерална република Германия, че социалната цел на едно национално предимство не е достатъчна сама по себе си да го квалифицира като „социално предимство“ по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68, смятам в светлината на практиката на Съда, че целта, преследвана от Федерална република Германия с предоставянето на пенсионноосигурителната добавка, е аргумент в полза на класифицирането ѝ като социално предимство. В това отношение бих искал да отбележа, че както Съдът вече е постановил, понятието „социално предимство“ по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68 включва гарантиран от законодателството на държавата членка доход на възрастните хора(20).

44.      Сключването на пенсионноосигурителен договор „Riester“ и вноските по тази схема очевидно имат доброволен характер. По мое мнение обаче, противно на доводите на Федерална република Германия, доброволният характер на пенсионната схема „Riester“ не променя факта, че пенсионноосигурителната добавка, отпускана по силата на член 79 от EStG е финансов стимул, предоставен от германския закон, за да се гарантира, че на получателите, макар и основно по тяхна собствена инициатива, са осигурени достатъчни доходи в пенсионна възраст. Според мен по принцип би било противно на целите и духа на общностните правила относно свободното движение на работници, ако едно предимство не може да се счита за социално предимство по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68 единствено поради доброволния характер на схемата, която го предоставя(21).

45.      В настоящото производство е безспорно, че добавката се предоставя inter alia на лица, които не могат да се считат за работници по смисъла на член 39 ЕО, и че на практика някои работници няма да могат да се възползват от нея поради факта, че се осигуряват при пенсионни схеми, различни от националната схема за социално осигуряване за пенсия и следователно не са засегнати от реформите в последната. От представените на Съда документи обаче е видно, че от националната схема за пенсионно осигуряване се ползват главно заетите лица и следователно те са основната целева категория на пенсионната схема „Riester“ и в крайна сметка главните получатели на пенсионноосигурителната добавка(22). Липсата на пълно съответствие между потенциалните получатели на пенсионноосигурителната добавка и определението за работник по смисъла на член 39 ЕО, както е тълкувано от Съда в неговата практика, според мен не променя факта, че добавката съгласно практиката на Съда се предоставя „най-общо“ на национални работници поради тяхното обективно качество на работници и цели да гарантира, че на последните ще бъдат осигурени достатъчни доходи в пенсионна възраст, в светлината на реформата в националната схема за социално осигуряване(23). Следователно считам, че пенсионноосигурителната добавка, както твърди Комисията, най-общо се предоставя на заинтересованите лица поради обективното им качество на работници.

46.      С доводите си Федерална република Германия иска да докаже, че пенсионноосигурителната добавка е данъчно, а не социално предимство, тъй като добавката е неотменимо свързана с възможността за приспадане като извънредни разходи до определен максимален размер на вноски за пенсионно осигуряване съгласно член 10a, параграф 1 от EStG. На практика тази държава членка твърди, че добавката съставлява само авансово намаляване на последващ данък, разгледано в съответствие с член 10a, параграф 2 от EStG. Аз обаче смятам, че макар да съществува очевидна връзка между пенсионноосигурителната добавка и възможността за приспадане на вноски за пенсионно осигуряване, не на последно място поради факта, че и двете са мотивирани от реформата в националната схема за социално осигуряване, добавката съставлява минимална помощ, която се плаща към пенсията(24) на получателя независимо от неговия доход. Възможността за приспадане като социални разходи до определен максимален размер на вноски за пенсионно осигуряване съгласно член 10a, параграф 1 от EStG е по мое мнение самостоятелно и допълнително предимство, което може да бъде получено в зависимост от нивото на доходите на получателя и от икономическа гледна точка е отделно от добавката за пенсионно осигуряване.

47.      Следователно аз считам, че въпросната пенсионноосигурителна добавка, предмет на настоящото производство, е социално предимство по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68.

48.      Тъй като считам пенсионноосигурителната добавка за социално предимство по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68, ще разгледам въпроса за дискриминацията от тази гледна точка, а не от данъчна гледна точка.

49.      По въпроса за дискриминацията следва да се напомни, че правилото за равно третиране, предвидено както в член 39 ЕО, така и в член 7 от Регламент № 1612/68, забранява не само явните дискриминационни практики, основани на гражданството, но и всички прикрити форми на дискриминация, които чрез прилагане на други критерии за разграничаване фактически водят до същия резултат. Освен ако не е обективно оправдана и пропорционална на преследваната цел, дадена разпоредба от националното право трябва да се счита за непряко дискриминационна, когато поради характера си може да засегне в по-голяма степен работниците мигранти, отколкото местните работници, и следователно може да постави по-специално първата категория в по-неблагоприятно положение(25).

50.      Следователно в съответствие с член 7 от Регламент № 1612/68 работниците мигранти се ползват със същите социални предимства като предоставяните на националните работници. Според постоянната съдебна практика понятието „работник“ в посочената разпоредба обхваща пограничните работници, които могат да се позоват на нея на същото основание като всеки друг работник, до който се отнася тази разпоредба(26).

51.      В доводите си Комисията изтъква, че съгласно текста на член 1 от EStG изискването за неограничено облагане с германски данък е синоним на изискване за пребиваване в тази държава членка, с което на практика пограничните работници се изключват от възможността да ползват добавката за пенсионно осигуряване. Макар Федерална република Германия да оспорва това твърдение на Комисията, тази държава членка на практика признава в доводите си, че е налице разлика между местните работници и пограничните работници от Френската република и Република Австрия по отношение на предоставянето на добавката, тъй като последните работници не могат да изберат да бъдат неограничено данъчнозадължени в Германия. По отношение на други погранични работници от представените на Съда документи е видно, че тези работници, които не пребивават или нямат местожителство в Германия, не могат да се възползват от пенсионноосигурителната добавка, освен ако не изберат съгласно член 1, параграф 3 от EStG да бъдат неограничено данъчнозадължени в Германия.

52.      Следователно аз считам, че по принцип чуждестранните лица са изключени от възможността да ползват добавката. В допълнение, противно на твърденията на Федерална република Германия, не считам, че предоставената в член 1, параграф 3 от EStG възможност определени погранични работници да изберат да са неограничено данъчнозадължени с германски данък променя тази констатация. Във всички случаи изборът на неограничено данъчно задължение в Германия е възможен само ако 90 % от доходите на въпросния работник са облагаеми в Германия и ако частта от доходите му, която не се облага с германски данък, не надвишава 6 136 EUR(27). По мое мнение, имайки предвид обременителните изисквания, наложени на въпросните погранични работници за получаване на статут на неограничено данъчнозадължени с германски данък, считам, че поне някои от тези работници са практически изключени от възможността да ползват пенсионноосигурителната добавка поради държавата им на пребиваване. При положение че съгласно практиката на Съда чуждестранните лица са най-често чужди граждани(28), аз считам, че Комисията е установила в настоящото производство, че условието за неограничено облагане с германския данък, наложено от член 79 от EStG с цел ползване на социално предимство, може да бъде изпълнено по-лесно от германските работници, отколкото от пограничните работници от други държави членки и следователно представлява непряка дискриминация, забранена от член 39, параграф 2 ЕО и член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68.

53.      Също така, противно на довода на Федерална република Германия, не считам, че Решението на Съда по делото Geven(29), което се отнася до липсата на достатъчно тясна връзка с обществото на държавата членка, предоставяща социалното предимство, е приложимо в настоящия случай.

54.      Пенсионноосигурителната добавка е социално предимство по член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68, което се предоставя в рамките на реформите в германската национална схема за социално осигуряване за пенсия. Ясно е от разпоредбите на член 10a, параграф 1 и член 79 от EStG, че пограничните работници трябва по-специално да са осигурени по националната схема за социално осигуряване за пенсия в Германия, за да получат добавката. Това условие, което по никакъв начин не е оспорено от Комисията, гарантира, че въпросните погранични работници са задължени да плащат вноски към германската система за социално осигуряване. В допълнение бих искал да подчертая факта, че пограничните работници са също толкова засегнати от реформите в системата за социално осигуряване, колкото и работниците, които са местни лица/неограничено данъчнозадължени във Федерална република Германия(30). Следователно по мое мнение разглежданите в настоящото производство погранични работници имат достатъчно тясна връзка с германското общество, за да имат право да се ползват от въпросното социално предимство(31).

55.      С оглед на горепосоченото смятам също, че изискването пограничните работници да са неограничено данъчнозадължени в Германия, за да могат да се възползват от допълнението към пенсионноосигурителната добавка по параграф 85 от EStG, предоставяна в зависимост от броя деца на издръжка на работника, е дискриминационно по характер и нарушава член 39, параграф 2 ЕО и член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68.

56.      В допълнение практиката на Съда(32) сочи, че едно социално предимство може да се ползва от съпруга на работник, попадащ в приложното поле на Регламент № 1612/68. На практика съпругът на работник ползва непряко равното третиране, предоставено на работника мигрант(33). Предвид това, че изискването за неограничено облагане с германския данък е като цяло равностойно на условие за пребиваване, което естествено по-лесно може да се изпълни от германските работници или техните съпрузи, които най-често живеят в Германия, отколкото от работниците от други държави членки или техните съпрузи, които най-често пребивават в друга държава членка(34), считам, че изискването пограничните работници и съпрузите им да са неограничено данъчнозадължени в Германия съгласно член 79 от EStG във връзка с член 26 от EStG, за да може съпругът да получава пенсионноосигурителната добавка, също нарушава член 39, параграф 2 ЕО и член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68.

57.      По тази причина предлагам на Съда да постанови, че като е приела и е оставила в сила разпоредбите относно допълнителната пенсия за старост, съдържащи се в членове 79—99 от EStG, доколкото тези разпоредби лишават пограничните работници и техните съпрузи от правото да получават пенсионноосигурителна добавка, когато не са неограничено данъчнозадължени във Федерална република Германия, тази държава членка не е изпълнила задълженията си по член 39 ЕО и член 7 от Регламент № 1612/68.

 Б -     По второто твърдение за нарушение

3.      Доводи на страните

58.      Според Комисията съгласно член 92a от EStG при определени условия получателят на пенсионноосигурителната добавка може да използва субсидирания капитал за придобиване или строеж на жилище за задоволяване на лични жилищни нужди при условие, че недвижимият имот се намира във Федерална република Германия. Комисията счита, че това условие ограничава възможността да се ползва социално предимство, тъй като пограничните работници не могат да използват въпросния капитал за жилище в друга държава членка. Според Комисията неблагоприятното третиране на пограничните работници съставлява основана на гражданство непряка дискриминация и нарушава член 39, параграф 2 ЕО, както и член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68. Комисията също отбелязва, че по отношение на забраната за подобна дискриминация не съществуват никакви изключения за незначителни случаи. Във всички случаи Комисията твърди, че временното ползване на сума до 50 000 EUR може в някои случаи да представлява съвсем немаловажно предимство. В допълнение Комисията счита, че Федерална република Германия е признала, че въпросното предимство улеснява придобиването на жилище.

59.      Противно на твърдението на Федерална република Германия, че това условие засяга еднакво работниците мигранти и германските работници, Комисията счита, че пограничните работници в повечето случаи не се преместват в Германия. Освен това германските работници само по изключение придобиват жилище извън тяхната държава членка. В Решение по дело Ritter-Coulais(35) Съдът констатира, че в сравнение с местните лица обикновено чуждестранните лица по-често са собственици на дом, който се намира извън германската територия. Комисията също така отбелязва, че Съдът не се е съобразил със заключението на генералния адвокат по дело Hartmann(36), тъй като Съдът е потвърдил постоянната практика, че пограничните работници имат право на социални предимства.

60.      Комисията счита, че разширяването на обхвата на въпросното предимство и към пограничните работници няма отрицателни последици за германската система за социално осигуряване въпреки твърденията на Федерална република Германия.

61.      Комисията счита, че противно на твърдението на Федерална република Германия, нищо не сочи, че пенсионноосигурителната добавка е мярка, предназначена за поощряване строежа на жилища. Във всички случаи държавата членка не отрича факта, че придобиването на жилище, което се намира в пограничен район извън германската територия, има най-общо положителен ефект върху състоянието на жилищния фонд в Германия. Освен това не съществува опасност от конфликт на жилищната политика на Федерална република Германия с тази на съседни държави членки. Предоставената по член 92a от EStG възможност за използване на част от въпросния капитал за жилище е налична не само за строеж, но също и за придобиване на такова жилище. В случай на свръхпредлагане на жилища в пограничен район на друга държава членка работникът би бил по-заинтересован от закупуване, отколкото от строеж на жилище, подпомагайки по този начин държавата членка да елиминира това свръхпредлагане.

62.      Федерална република Германия счита, че предоставената в член 92a на EStG възможност при определени условия субсидираният капитал да се използва за придобиване единствено на жилище, намиращо се на националната територия, не нарушава член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68 или член 39, параграф 2 ЕО.

63.      Федерална република Германия счита, че въпросното ограничение не съставлява явна дискриминация, основана на гражданство. Местоположението на жилището е неутрално от гледна точна на придобилото го лице. Освен това въпросното ограничение не съставлява непряка дискриминация, тъй като засяга еднакво германските работници и работниците от други държави членки. Нито германските работници, нито работниците от други държави членки с местожителство в чужбина могат да използват капитала за закупуване или строеж на жилище в чужбина. Федерална република Германия счита, че Решение по дело Ritter-Coulais, съгласно което в сравнение с местните лица обикновено чуждестранните лица по-често са собственици на жилище извън германска територия, на практика показва, че в настоящия случай не съществува непряка дискриминация. В дадения случай жилищата все още не са построени или придобити, докато по дело Ritter-Coulais(37) оспорваните финансови мерки засягат съществуващи жилища. Според Федерална република Германия работниците от други държави членки, които работят в Германия, имат дългосрочен интерес от придобиването на жилище в тази държава членка поради простата причина, че те вече притежават жилище в чужбина и съответно вече не са заинтересовани от подобни стимули. Също така в съответствие със заключението на генералния адвокат по дело Hartmann(38) член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68 цели да гарантира, че чуждестранните работници имат същите предимства „на националната територия на държавата по месторабота“. Една мярка не съставлява нарушение, когато предвижда предимство както за германските, така и за чуждестранните работници на националната територия.

64.      Федерална република Германия счита, че въпросната мярка не съставлява ограничение на свободното движение на работниците, тъй като не засяга избора на работно място. Да се приеме друго би означавало, че всички предимства, които се предоставят само в държавата по месторабота, а не в държавата на пребиваване, съставляват ограничения на свободното движение на работниците. Във всички случаи последиците от член 92а на EStG върху свободното движение на работниците са твърде отдалечени и непреки.

65.      При условията на евентуалност Федерална република Германия счита, че ограничението или дискриминационната мярка могат да бъдат обосновани от императивно съображение от обществен интерес. В своето Заключение по дело Комисия/Германия(39) генералният адвокат Bot приема, че желанието да се увеличи жилищният фонд в Германия може да се приеме като съображение от обществен интерес(40). Използването на капитала от пенсионноосигурителната добавка спомага за осъществяването на този обществен интерес.

66.      Освен това фактът, че едно лице притежава собствено жилище, гарантира качеството на живота му в пенсионна възраст и намалява нивото на допълнителните плащания от социалноосигурителната система, които са резултат от демографските промени. Ако получателите притежават собствено жилище, няма да се налага да заплащат високи наеми, с което ще се облекчи системата за социално осигуряване. Защитата на системата за социално осигуряване е легитимна цел в съответствие с Решение по делото ITC(41). Противно на твърденията на Комисията, тези цели не могат да се постигнат чрез закупуване на жилище в пограничен район на друга държава членка.

67.      По отношение на политиката в областта на жилищното строителство Федерална република Германия счита, че общностното законодателство не задължава държавата членка да разширява обхвата на предимствата, свързани със закупуването и строежа на недвижими имоти в други държави членки. Помощта за строителство не попада в компетентността на Общността. Освен това Федерална република Германия счита, че разширяването на обхвата на член 92a от EStG може да засегне или дори да попречи на провеждането на жилищната политика на друга държава членка.

4.      Съображения

68.      В своето второ твърдение за нарушение Комисията счита, че член 92a от EStG, който не позволява на получателя на пенсионноосигурителна добавка да използва субсидирания капитал за придобиване или строеж на жилище за задоволяване на лични нужди, освен ако имотът не се намира във Федерална република Германия, съставлява основана на гражданството скрита дискриминация и нарушава член 39, параграф 2 ЕО и член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68. В съдебното заседание Комисията заявява, че това твърдение за нарушение се отнася до всички погранични работници, а не само до тези, които подлежат на облагане в своята държава членка на пребиваване.

69.      Безспорно е, че член 92a от EStG не позволява на пограничните работници да използват в определени граници пенсионноосигурителния капитал за строеж или закупуване на жилище за лични нужди на територията на държава членка, различна от Германия. Субсидираният капитал обаче може да се използва за закупуване или строеж на жилище в Германия.

70.      По мое мнение член 92a от EStG на практика ограничава възможността пограничните работници да ползват социално предимство по член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68, тъй като тези работници не могат да използват въпросния субсидиран капитал за строеж или закупуване на жилище за лични нужди на територията на държавата си на пребиваване. Макар да не оспорвам истинността на твърдението на Федерална република Германия, че нито германските работници, нито работниците от други държави членки с местожителство в чужбина, имат право да използват капитала за закупуване или строеж на жилище в чужбина и поради това член 92a на EStG не е конкретно насочен срещу чуждестранните лица, по мое мнение в сравнение с местните лица чуждестранните лица по-често биха пожелали да закупят или построят жилище извън Германия(42).

71.      Следователно считам, че въпросното ограничение съставлява основана на гражданството непряка дискриминация. По мое мнение член 92a от EStG поставя в неблагоприятно положение пограничните работници в Германия, които желаят да построят или закупят жилище за лични нужди на територията на друга държава членка и така по правило е в противоречие с член 39 ЕО и член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68. Освен това не считам, че въпросната дискриминация практически не се отразява на пограничните работници, тъй като реално ги лишава от възможността да получат безлихвен заем(43) до 50 000 EUR от пенсионноосигурителния си капитал за строеж или закупуване на жилище в държава членка, различна от Германия(44).

72.      Следователно е уместно да се прецени дали въпросното условие може да бъде обосновано и дали е пропорционално на преследваната цел.

73.      Федерална република Германия на практика твърди, че изискването по член 92a от EStG жилището да се намира на националната територия, е обосновано от целта да се гарантира подходящо предлагане на жилища. По мое мнение с оглед Решение на Съда по дело Комисия/Германия(45), макар целта да се задоволи търсенето на жилища да е цел от обществен интерес, доколкото тази цел може да се постигне и ако пограничните работници продължават да пребивават на територията на друга държава членка, а не на германска територия, въведеното от член 92a от EStG изискване по отношение на местоположението на жилището в Германия е непропорционално по характер(46). В допълнение, що се отнася до твърдението на Федерална република Германия, че разширяването на възможността пенсионноосигурителният капитал да се използва за придобиване или строеж на жилище на територията на друга държава членка би попречило на провеждането на жилищната политика на последната, считам, че въпросният риск трябва да се разглежда като хипотетичен, тъй като Федерална република Германия не е привела никакви доказателства за такъв възможен конфликт или пречка.

74.      Що се отнася до твърдението на Федерална република Германия относно защитата на националната система за социално осигуряване, от Решение по дело ITC(47) произтича, че рискът от сериозно нарушаване на финансовото равновесие на системата за социално осигуряване може да съставлява императивно съображение от обществен интерес. По мое мнение обаче в настоящия случай не е доказан такъв риск от финансова нестабилност. Федерална република Германия не е посочила как ползването на субсидиран пенсионноосигурителен капитал за построяване или закупуване на жилище извън германска територия би могло да наруши финансовото равновесие на германската система за социално осигуряване. Липсата на такова обяснение е особено показателна, като се има предвид че от представените на Съда документи е видно, че пограничните работници могат да ползват пенсионноосигурителната добавка само ако са осигурени към германската схема за социално осигуряване за пенсия.

75.      По тази причина предлагам на Съда да постанови, че Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по член 39 ЕО и член 7 от Регламент № 1612/68, като е отказала на пограничните работници правото да използват субсидирания капитал за придобиване или за строеж на жилище за задоволяване на лични жилищни нужди, когато посоченото жилище не се намира в Германия.

 В -     По третото твърдение на нарушение

5.      Доводи на страните

76.      Комисията поддържа, че задължението за възстановяване на пенсионноосигурителната добавка в съответствие с член 95 във връзка с членове 93 и 94 от EStG нарушава член 39 ЕО и член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68, както и членове 12 ЕО и 18 ЕО.

77.      По отношение на работниците Комисията твърди, че спорните разпоредби от националното законодателство дискриминират непряко пограничните работници и работниците мигранти. Според Комисията за пограничните работници и работниците мигранти съществува по-голяма вероятност да престанат да бъдат неограничено данъчнозадължени за германския данък, като напуснат работата си в Германия, за да отидат да работят в друга държава членка. Разглежданата правна уредба може да доведе до това пограничните работници и работниците мигранти да се откажат от самото начало да искат тази добавка, за да избегнат всякакво последващо възстановяване.

78.      Комисията също така твърди, че въпросните разпоредби ограничават свободното движение на работниците. Тя счита, че по аналогия с Решение на Съда по дело Lasteyrie du Saillant(48) въпросните национални разпоредби поставят в неблагоприятно положение германските граждани, които напускат страната си, за да упражнят правото си на свободно движение, в сравнение с тези, които остават в Германия. Комисията счита, че при напускане на тази държава членка тя отнема в своя полза определени активи на съответното лице. Това не е така, ако лицето остане в Германия.

79.      Комисията счита, че макар условията за възстановяване на добавката да могат да смекчат строгия характер на разглежданите разпоредби, тези условия не променят факта, че добавката подлежи на възстановяване. Също така Комисията счита, в отговор на довода на Федерална република Германия(49), че Решение на Съда по дело N(50) не е приложимо в настоящия случай. В дело N става дума за латентно увеличение на стойността на активите на холдингови дружества, които, в случай че напуснат националната територия преди реализацията им, се облагат с данък, ако не бъде предоставена гаранция. Федерална република Германия се опитва да докаже, че отлагането на плащането в този случай може да премахне ограничителния характер на задължение за плащане, свързано с напускането на нейната територия. Комисията отбелязва обаче, че отлагането на плащането без задължение за предоставяне на гаранция до реализирането на увеличението би довело до облагането му, все едно лицето не е напускало националната територия. Следователно такова облагане е напълно нормално, дори ако лицето не напусне националната територия. В настоящия случай обаче пенсионноосигурителната добавка не подлежи на възстановяване, ако въпросното лице не напусне националната територия.

80.      По отношение на твърдението на Федерална република Германия относно липсата на компетентност за облагане на лицата, напускащи Германия(51), Комисията отбелязва, че държавата членка се позовава на този довод, на първо място, за да докаже липсата на дискриминация, и на второ място, за да обоснове данъчната съгласуваност.

81.      Комисията счита, че в съответствие с дело Wielockx(52) и като се вземе предвид реципрочният характер на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, фактът, че лицата, напускащи Германия, в бъдеще може да не се облагат в тази държава членка, не представлява съществена разлика по отношение на тези лица, които остават в страната. Комисията също така отбелязва, че лицата, които остават в Германия, не се облагат в продължение на десетилетия. Това не може да се сравни с възпиращия ефект на задължението за възстановяване.

82.      Комисията също така счита, че липсата на компетентност на Федерална република Германия за облагане на лицата, напускащи Германия, не може да се изтъкне като обосновка, изведена от данъчната съгласуваност. Данъчната съгласуваност се постига чрез разделение на правомощията за данъчно облагане, договорено между държавите, сключили спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане.

83.      Комисията също така счита, че въпросните разпоредби нарушават членове 12 ЕО и 18 ЕО по отношение на пенсионерите и лицата, които никога не са работили на трудов договор.

84.      Комисията смята, че въпросното задължение за възстановяване нарушава член 12 ЕО, тъй като съставлява непряка дискриминация поради факта, че засяга главно чуждите граждани. Броят на чуждите граждани, които се връщат в родната си страна след пенсиониране, е многократно по-висок от броя германски граждани, които се пенсионират в чужбина. Освен това задължението за възстановяване нарушава член 18 ЕО, защото разубеждава гражданите на Европейския съюз, независимо от тяхното гражданство, да преместят своето пребиваване в друга държава.

85.      В съдебното заседание Комисията отбеляза още, че Федерална република Германия не зачита целта на пенсионноосигурителната добавка и факта, че без реформите в германската система за социално осигуряване за пенсия работниците, които вече не са неограничено данъчнозадължени в Германия, биха получили пенсия в пълен размер, която няма да подлежи на облагане в тази държава членка.

86.      Федерална република Германия твърди, че член 95 от EStG не нарушава принципа за свободно движение на работници или членове 12 ЕО и 18 ЕО.

87.      На първо място, задължението за възстановяване на добавката при преустановяване на неограниченото данъчно облагане в Германия не съставлява същинска пречка пред свободното движение на работниците, тъй като това задължение не разубеждава заинтересованите лица да приемат работа в чужбина или да преместят местожителството си в друга държава членка.

88.      Федерална република Германия подчертава факта, че в съответствие с член 95, параграф 2 от EStG по искане на получателя възстановяването на добавката може да се разсрочи до началото на плащанията по пенсионноосигурителния договор (не по-рано от края на 60-ата година на получателя). В допълнение дори към момента на плащането на пенсия мораториумът върху лихвите се удължава, ако най-малко 15 % от сумите, изплащани по договора за пенсионно осигуряване, се използват за възстановяването. Също така заинтересованото лице се освобождава от задължението за възстановяване, ако стане отново неограничено данъчнозадължено за германския данък.

89.      Федерална република Германия поддържа, че получателят на добавката е задължен да възстанови само добавката по член 79 и сл. от EStG и намаленията на данъка, които са резултат от приспадането на извънредни разходи по член 10а от EStG. По този начин, за разлика от случаите, които са в основата на Решенията по дела Lasteyrie du Saillant(53) и N(54), не се налага друг „данък при напускане“. Също така в Решение по дело N(55) Съдът посочва, че отлагането на плащане, което не е обусловено от предоставяне на гаранция, може да премахне ограничителния характер на задължение за плащане, свързано с напускането на нейната територия.

90.      Следователно Федерална република Германия счита, че чрез непрекъснатото позоваване на „възпиращия ефект“ Комисията преувеличава психологическия ефект от възстановяването за лица, които решават да променят местоработата или местожителството си.

91.      Федерална република Германия също така счита, че лица, които вече не са неограничено данъчнозадължени в Германия, финансово не са в по-неблагоприятно положение в сравнение с тези, които запазват този си статут. Следователно не е налице неравно третиране. В съответствие с член 22, параграф 5 от EStG, ако едно лице е неограничено данъчнозадължено в Германия, то плащанията по договора за пенсионно осигуряване подлежат на облагане с данък върху доходите в тази държава. Ако лицето не е неограничено данъчнозадължено в Германия, плащанията по договора за пенсионно осигуряване не подлежат на облагане в тази държава, което на практика компенсира въпросното задължение за възстановяване. С помощта на редица математически примери Федерална република Германия лансира твърдението, че лице, което напусне националната територия, финансово не е в по-неблагоприятно положение, а по-скоро обратното, поради факта че пенсионните обезщетения не се облагат в тази държава членка. В допълнение въпросното предимство не се губи от факта, че пенсионните обезщетения се облагат в държавата членка по местожителство в съответствие със спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане. Като цяло държавата членка по местожителство не облага или облага само частично пенсионните обезщетения.

92.       При условията на евентуалност Федерална република Германия твърди, че задължението за възстановяване по член 95 от EStG е обосновано и от съображения за данъчна съгласуваност.

6.      Съображения

93.      С третото си твърдение за нарушение Комисията изтъква, че задължението за възстановяване на пенсиононосигурителната добавка, когато данъкоплатецът престане да бъде неограничено данъчнозадължен в Германия съгласно член 95 от EStG във връзка с членове 93 и 94 от EStG, нарушава член 39 ЕО и член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68, както и членове 12 ЕО и 18 ЕО.

94.      Комисията счита, че въпросната законова уредба засяга главно чуждите работници и следователно нарушава член 39 ЕО, тъй като броят чужди работници, които напускат работата си в Германия, за да отидат да работят в друга държава членка, е по-висок от броя на германските работници, които правят това.

95.      В допълнение Комисията твърди, че въпросната законодателна уредба нарушава член 12 ЕО, тъй като броят на чуждите граждани, които се връщат в родната си страна след пенсиониране, е многократно по-висок от броя германски граждани, които се пенсионират в чужбина.

96.      По мое мнение разглежданата законова уредба е непряко дискриминационна по отношение на пограничните работници и работниците мигранти. За такива работници, които са главно чужди граждани, съществува по-голяма вероятност да напуснат работата си в Германия, за да отидат да работят в друга държава членка и следователно те по-често могат да престанат да бъдат неограничено данъчнозадължени за германския данък, отколкото германските работници. Налице е следователно риск разглежданата законова уредба да постави работниците — чужди граждани в по-неблагоприятно положение(56).

97.      В допълнение считам, че въпросната законова уредба е непряко дискриминационна по отношение на гражданите на Европейския съюз от държави членки, различни от Германия. За чуждите граждани е по-вероятно да се върнат в родната си страна след пенсиониране и следователно да престанат да бъдат неограничено данъчнозадължени за германския данък, отколкото германските граждани да се пенсионират в чужбина.

98.      Комисията също счита, че задължението за възстановяване разубеждава работниците да ползват правото си на свободно движение.

99.      В Решение по дело ITC(57) Съдът постановява, че национални разпоредби, които възпрепятстват или обезкуражават гражданин на държава членка да напусне своята държава на произход, за да упражни правото си на свободно движение, представляват пречки пред тази свобода, дори да се прилагат независимо от гражданството на засегнатите работници.

100. Считам, че разглежданото задължение за възстановяване ограничава упражняването на правото на свободно движение по член 39 ЕО на германските работници, тъй като оказва възпиращ ефект върху желаещите да работят в друга държава членка. Такъв работник, който вече не е неограничено данъчнозадължен в Германия, е изложен на по-неблагоприятно третиране в сравнение с лице, което продължи да работи в Германия и е неограничено данъчнозадължено в тази държава. Германски работник, който желае да работи в чужбина, ако вече не е неограничено данъчнозадължен за германския данък поради факта, че работи в чужбина, ще бъде задължен да възстанови пенсионноосигурителната добавка, докато, ако не се възползва от възможността да упражни правото си на свободно движение по член 39 ЕО и остане да работи в Германия, това задължение няма да възникне. По мое мнение тази разлика в третирането може да обезкуражи германските работници да работят в чужбина.

101. Що се отнася до нарушаването на правата, предоставени на гражданите на Европейския съюз с член 18 ЕО също считам, че гореспоменатото(58) разсъждение е приложимо и за германски граждани, желаещи да се пенсионират в чужбина, след като излязат от активна трудова възраст. Според постоянната съдебна практика национална правна уредба, с която някои граждани на съответната държава членка се поставят в по-неблагоприятно положение единствено поради обстоятелството, че са упражнили правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка, представлява ограничение на свободите, признати на всеки гражданин на Съюза с член 18, параграф 1 ЕО(59).

102. По мое мнение дискриминационните и ограничителни последици на разглежданата правна уредба, макар и несъмнено намалени или смекчени от сроковете и условията за възстановяването, заложени в разглежданата правна уредба, въпреки всичко продължават да засягат работниците или гражданите на Съюза, които вече не са неограничено данъчнозадължени за германския данък поради преместването на своята работа или пребиваване от Германия в друга държава членка(60). Освен това фактът, че такива работници или граждани на Съюза не се облагат в Германия с данък върху пенсионните обезщетения, когато тези обезщетения по пенсионноосигурителния договор станат дължими, не може, както твърди Федерална република Германия, да заличи въпросната дискриминация или ограничение. Самата Федерална република Германия отбелязва в доводите си, че компетентността за данъчно облагане на такива плащания е предоставена на други държави членки по силата на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане между последните и Федерална република Германия. По мое мнение Федерална република Германия не може да се позовава на обстоятелството, че пенсионните обезщетения не могат да бъдат облагани или се облагат при по-ниска данъчна ставка в други държави членки, за да докаже, че въпросната дискриминация или ограничение са премахнати. Такива обстоятелства не заличават въпросната дискриминация или ограничение, а могат най-много да смекчат последиците от тях.

103. Също така не считам, че за да се обоснове разглежданото задължение за възстановяване, може да се изтъкне принципът на данъчната съгласуваност(61). Данъчната съгласуваност изглежда вече осигурена посредством двустранните спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, сключени между Федерална република Германия и други държави членки(62).

104. Също така бих искал да отбележа, че по мое мнение не съществува тясна зависимост или взаимовръзка между предоставянето на пенсионноосигурителната добавка и възможността на Федерална република Германия да облага в бъдеще пенсионноосигурителните обезщетения, когато станат дължими(63).

105. Пенсионноосигурителната добавка е по-скоро социално, отколкото данъчно предимство по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68, което се изплаща при определени условия на лицата, осигурени по националната схема за социално осигуряване за пенсия в Германия, за да даде финансови стимули за частно пенсионно осигуряване предвид реформите в предишната схема. Поради това не виждам причина тези работници или граждани на Съюза, които вече не са неограничено данъчнозадължени в Германия, но въпреки това са засегнати от реформите в германската система за социално осигуряване за пенсия(64), да се задължават да възстановяват пенсионноосигурителната добавка по член 95 от EStG.

106. По тази причина предлагам на Съда да постанови, че Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по член 39 ЕО и член 7 от Регламент № 1612/68, както и по членове 12 ЕО и 18 ЕО, като в съответствие с член 95, във връзка с членове 93 и 94 от EStG изисква добавката да се възстанови в случай на преустановяване на неограниченото облагане с германския данък.

V –    По съдебните разноски

107. По силата на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждане на Федерална република Германия и последната е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

VI – Заключение

108. Предлагам на Съда да постанови, че:

1)      Като е приела и е оставила в сила разпоредбите относно допълнителната пенсия за старост, съдържащи се в членове 79—99 от EStG, Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по член 39 ЕО и член 7 от Регламент № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността, както и по членове 18 ЕО и 12 ЕО, доколкото тези разпоредби:

–        лишават пограничните работници и техните съпрузи от правото да получават пенсионноосигурителна добавка, когато не са неограничено данъчнозадължени в тази държава членка,

–        лишават пограничните работници от правото да използват субсидирания капитал за придобиване или за строеж на жилище за задоволяване на лични жилищни нужди, когато посоченото жилище не се намира в Германия,

–        изискват възстановяване на пенсионноосигурителната добавка, ако се преустанови неограниченото данъчно облагане в тази държава членка.

2)      Осъжда Федерална република Германия да заплати направените от нея съдебни разноски и разноските на Комисията на Европейските общности.

1 – Език на оригиналния текст: английски.

2 – Пенсиите „Riester“ понякога се наричат „втора или трета пенсия за старост“.

3 – Разпоредбите на EStG, които са предмет на разглеждане в настоящото производство, са съдържащите се в „Alterseinkünftegesetz“ от 5 юли 2004 г. Gesetz zur Neuordnung der einkommensteuerrechtlichen Behandlung von Altersvorsorgeeinkünften und Altersbezügen (Закон за новите правила относно данъчно третиране на доходи от пенсионноосигурителни договори и пенсии за старост), Bundesgesetzblatt, 2004 I, р. 1427.

4 – Измененият Регламент на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността (ОВ L 257, стр. 2, Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 11).

5 – ОВ L 149, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26, с последващите изменения в него.

6 – Решение от 14 февруари 1995 г., (C-279/93, Recueil, стр. I-225).

7 – Вж. точка 34 по-долу.

8 – Решение от 11 август 1995 г. по дело Wielockx (C-80/94, Recueil, стр. I-2493).

9 – Вж. точка 24.

10 – Решение от 30 септември 1975 г. по дело Cristini (32/75, Recueil, стр. 1085), Решение от 16 декември 1976 г. по дело Inzirillo (63/76, Recueil, стр. 2057), Решение от 12 юли 1984 г. по дело Castelli (261/83, Recueil, стр. 3199), Решение от 20 юни 1985 г. по дело Deak (94/84, Recueil, стр. 1873), Решение от 18 юни 1987 г. по дело Lebon (316/85, Recueil, стр. 2811), Решение от 26 февруари 1992 г. по дело Bernini (C-3/90, Recueil, стр. I-1071), Решение от 27 май 1993 г. по дело Schmid (С-310/91, Recueil, стр. I-3011) и Решение от 8 юни 1999 г. по дело Meeusen (C-337/97, Recueil, стр. I-3289).

11 – Вж. Решение по дело Schumacker, посочено в бележка под линия 6, точка 30 и Решение от 14 септември 1999 г. по дело Gschwind (C-391/97, Recueil, стр. I-5451, точка 21).

12 – Решение от 25 януари 2007 г. по дело Meindl (С-329/05, Сборник, стр. I-1107, точка 23).

13 – Решение, посочено в бележка под линия 6.

14 – Решение, посочено в бележка под линия 11.

15 – Решение от 18 юли 2007 г. по дело Wendy Geven (С-213/05, Сборник, стр. I-6347).

16 – Където самият съпруг няма право на пенсионноосигурителна добавка по член 10a, параграф 1 от EStG.

17 – Вж. Решение по дело Geven, посочено в бележка под линия 15, точка 12, вж. също Решение от 14 януари 1982 г. по дело Reina (65/81, Recueil, стр. 33, точка 12), Решение от 27 март 1985 г. по дело Hoeckx (249/83, Recueil, стр. 973, точка 20), Решение от 27 ноември 1997 г. по дело Meints (C-57/96, Recueil, стр. I-6689, точка 39) и Решение от 12 май 1998 г. по дело Martínez Sala (C-85/96, Recueil, стр. I-2691, точка 25).

18 – Решение по дело Meints, посочено в бележка под линия 17, точка 39.

19 – Под формата на пенсионноосигурителна добавка и възможност за приспадане като извънредни разходи на пенсионноосигурителните вноски от облагаемия доход.

20 – Вж. по аналогия Решение по дело Castelli, посочено в бележка под линия 10 и Решение от 6 юни 1985 г. по дело Frascogna (157/84, Recueil, стр. 1739).

21 – В допълнение считам, че в настоящия случай, където добавката се предоставя в рамките на доброволна схема, която частично замества задължителна социалноосигурителна схема, би било немислимо да се лиши един работник от предимство по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68 единствено поради факта, че това предимство е предоставено в рамките на доброволна схема.

22 – В доводите си Комисията цитира статистически данни на германския статистически институт (Statistisches Bundesamt), които сочат, че 75 % до 80 % от активно работещите са заети лица, които се осигуряват в рамките на задължителната схема за социално осигуряване.

23 – Трябва да се отбележи, че настоящото твърдение за нарушение се отнася само до пограничните работници и непряко — до техните съпрузи. Комисията не твърди, че Федерална република Германия трябва да разшири обхвата на пенсионноосигурителната добавка и до други категории лица.

24 – Изглежда следователно, че за разлика от приспадането като извънредни разходи, пенсионноосигурителната добавка става част от пенсионноосигурителния капитал. В допълнение, Федерална република Германия заявява в доводите си, че в съответствие с член 88 от EStG правото на добавка възниква само с изтичането на календарната година, в която са направени вноските за пенсионно осигуряване.

25 – Решение по дело Meints, посочено по-горе в точка 17, точки 44 и 45.

26 – Вж. в този смисъл Решение по дело Meints, посочено по-горе в бележка под линия 17, точка 50, Решение по дело Meeusen, посочено в бележка под линия 10, точка 21 и Решение от 18 юли 2007 г. по дело Hartmann (C-212/05, Сборник, стр. I-6303, точка 24).

27 – Тази сума се удвоява за съпрузи.

28 – Решение по дело Schumacker, посочено в бележка под линия 6, точка 28, Решение по дело Asscher (С-107/94, Recueil, стр. І-3089, точка 38), Решение по дело Hartmann, посочено в бележка под линия 26, точка 31 и Решение по дело Meeusen, посочено в бележка под линия 10, точки 23 и 24.

29 – Решение, посочено в бележка под линия 15.

30 – Федерална република Германия отбелязва, че пограничните работници от Френската република и Република Австрия, които подлежат на данъчно облагане в своята държава членка по пребиваване, могат да получат подобни финансови стимули в своите държави членки по местожителство. Не считам, че Федерална република Германия може да се позовава на факта, че тези работници могат да ползват сходни или дори по-благоприятни финансови стимули в тяхната държава членка по пребиваване, за да докаже, че не съществува дискриминация при предоставянето на социално предимство по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68. Струва си да се отбележи отново във връзка с това, че пограничните работници от Френската република и Република Австрия, които плащат вноски към германската система за социално осигуряване, са пряко засегнати по същия начин, както и местните лица, от реформата в системата. Следователно тези погранични работници трябва да имат възможност да ползват пенсионноосигурителната добавка. По мое мнение струва си да се отбележи също, че Съдът не се е съобразил със Заключението на генералния адвокат по дело Hartmann, според което „в контекста на член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68 пограничните работници ползват равно третиране в държавата членка по месторабота, що се отнася до предоставянето на социални предимства, но само в степента, в която такива предимства са пряко и изключително свързани с трудовата им заетост“ (вж. точка 55 от заключението и точка 27 от Решението, посочено в бележка по линия 26). В допълнение по дело Hartmann Съдът не е разгледал въпроса, повдигнат от германското правителство и правителството на Обединеното кралство, че „би било несправедливо да се позволи на пограничен работник, чието местожителство и месторабота са в различни държави членки, да се възползва от едни и същи социални предимства в двете държави членки и да ги съчетава. За да се предотврати тази опасност и предвид факта, че Регламент № 1612/68 не съдържа правила за координиране, чрез които да се избегне кумулирането на престации, възможността за „износ“ на надбавка за дете в държавата членка на пребиваване на пограничния работник би могла да бъде изключена“ (вж. точка 23 от Решението, посочено в бележка под линия 26). Поради липсата на общностно законодателство в тази област и предвид изключителната сложност на разглежданите въпроси, не считам, че Съдът трябва да приложи такива правила за избягване на кумулирането на престации.

31 – Вж. по аналогия Решение по дело Hartmann, посочено в бележка под линия 26, точки 36 и 37.

32 – Вж. бележка под линия 10 по-горе.

33 – Вж. по аналогия Решение по дело Hartmann, посочено в бележка под линия 26, точки 24 и 25.

34 – Пак там, точка 31.

35 – Решение от 21 февруари 2006 г. по дело Ritter-Coulais (C-152/03, Recueil, стр. I-1711).

36 – Вж. цитатите в бележка под линия 30 и точка 63 по-долу.

37 – Посочено в бележка под линия 35.

38 – Посочено в бележка под линия 26.

39 – Решение от 17 януари 2008 г. по дело Комисия/Германия, C-152/05, Сборник, стр. I-39.

40 – Вж. точка 86.

41 – Решение от 11 януари 2007 г. по дело ITC (C-208/05, Сборник, стр. I-181, точки 38—42.

42 – Вж. по аналогия Решение по дело Ritter-Coulais, посочено в бележка под линия 35, точка 36.

43 – Вж. член 92a от EStG относно условията за изплащане на заема.

44 – По отношение на становището на Федерална република Германия във връзка със заключението на генералния адвокат по дело Hartmann, според което една мярка не съставлява нарушение, когато предоставя предимство както за германските, така и за чуждестранните работници на националната територия (вж. точка 63 по-горе), трябва да се отбележи, както твърди и Комисията, че в това отношение Съдът не се е съобразил със заключението по този въпрос. Съдът констатира, първо, че гражданин на държава членка, който, запазвайки работата си в тази държава членка, е преместил местожителството си в друга държава членка и упражнява от този момент трудовата си дейност като пограничен работник, може да се ползва от статута на „работник мигрант“ по смисъла на Регламент № 1612/68. Съдът също така постановява, че член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68 не допуска съпруг на работник мигрант, упражняващ трудова дейност в държава членка, който не работи и пребивава в друга държава членка, да бъде изключен от ползването на надбавка за дете с мотива, че той няма нито местожителство, нито обичайно пребиваване в първата държава.

45 – Посочено в бележка под линия 39.

46 – Вж. точки 27 и 28. В заключението по дело Комисия/Германия (посочено в бележка под линия 39), генералният адвокат Bot заявява, че „придобиването или строежът на жилище на територията на друга държава членка от […] чуждестранни лица, и по-специално от пограничните работници, допринася за намаляване на търсенето на жилища в Германия. Следователно посочените чуждестранни лица няма да бъдат в тежест на германския пазар на недвижими имоти и няма да оказват натиск върху вече съществуващото по-голямо търсене“ (вж. точка 93).

47 – Посочено в бележка под линия 41, точка 43.

48 – Решение от 11 март 2004 г. (C-9/02, Recueil, стр. I-2409).

49 – Вж. точка 89 по-долу.

50 – Решение от 7 септември 2006 г. по дело N (C-470/04, Recueil, стр. I-7409).

51 – Вж. по специално точка 91 по-долу.

52 – Посочено в бележка под линия 8; вж. също доводите на Комисията в точка 23 по-горе.

53 – Посочено в бележка под линия 48.

54 – Посочено в бележка под линия 50.

55 – Вж. точка 36.

56 – Комисията не представя никакви конкретни статистически данни за работниците, но отбеляза в иска си, че между 1991 г. и 2004 г. над 75 % от лицата, напуснали Германия, за да се установят в чужбина, са чужди граждани.

57 – Решение, посочено по-горе в бележка под линия 41, точка 33.

58 – Вж. точка 100 по-горе.

59 – Решение от 18 юли 2006 г. по дело De Cuyper (C-406/04 Recueil, стр. I-6947, точка 39) и Решение от 26 октомври 2006 г. по дело Tas-Hagen и Tas (C-192/05, Recueil, стр. I-10451, точка 31).

60 – Събитието, което поставя на фокус задължението за възстановяване, е промяната на държавата членка по месторабота на работника или промяната на пребиваването на гражданина на Съюза и загубата на качеството на лице, неограничено данъчнозадължено в Германия. Следователно считам за силно убедителен довода на Комисията, че задължението за възстановяване може да разубеди заинтересованото лице от самото начало да иска получаване на тази добавка, на първо място за да избегне последващо възстановяване; вж. точка 77 по-горе.

61 – Съдът постановява, че необходимостта да се гарантира съгласуваността на данъчната система може да обоснове правила, които евентуално биха ограничили основните свободи. Вж. Решение от 28 януари 1992 г. по дело Bachmann (C-204/90, Recueil, стр. I-249, точка 28) и Решение от от 28 януари 1992 г. по дело Комисия/Белгия (C-300/90, Recueil, стр. I-305, точка 21).

62 – Вж. също Решение по дело Wielockx, посочено в бележка под линия 8, точки 23—26.

63 – В Решение по дело Bachmann и Решение по дело Комисия/Белгия (посочени в бележка под линия 61) Съдът постановява, че „между възможността за приспадане на вноските, платени по договори за осигуряване за старост и за застраховка „Живот“, и данъчното облагане на сумите, платени по силата на тези договори, съществува тясна връзка, която следва да се запази с оглед защита на съгласуваността на разглежданата данъчна система“. Вж. Решение от 12 декември 2002 г. по дело de Groot (C-385/00, Recueil, стp. I-11819, точка 108).

64 – Тъй като по принцип бъдещото им германско пенсионноосигурително обезщетение ще бъде намалено поради реформите в системата.