Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

References to this case

Share

Highlight in text

Go

Дело C-285/07

A.T.

срещу

Finanzamt Stuttgart-Körperschaften

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof)

„Директива 90/434/ЕИО — Презгранична замяна на акции — Данъчен неутралитет — Условия — Членове 43 EO и 56 ЕО — Законодателство на държава членка, което поставя запазването на отчетната стойност на прехвърлените дялове за новополучените дялове, а с това и данъчния неутралитет по отношение на прехвърлянето, в зависимост от записването на тази стойност в данъчния баланс на чуждестранното придобиващо дружество — Съвместимост“

Резюме на решението

Сближаване на законодателствата — Обща система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави членки — Директива 90/434

(член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 90/434 на Съвета)

Член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 90/434 относно общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави членки, не допуска правна уредба на държава членка, според която замяната на акции води до данъчно облагане на акционерите в придобитото дружество за капиталовата печалба от прехвърлянето, съответстваща на разликата между първоначалните разходи за придобиването на прехвърлените дялове и тяхната пазарна стойност, освен ако придобиващото дружество запише в данъчния си баланс историческата отчетна стойност на прехвърлените дялове.

Всъщност императивният и ясен текст на член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 90/434 по никакъв начин не разкрива волята на общностния законодател да предостави на държавите членки свобода при транспонирането, която да им позволява да поставят допълнителни условия за данъчния неутралитет, предвиден в полза на акционерите на придобитото дружество, които не са сред условията по параграф 2 от посочения член. Предоставянето на държавите членки на подобна свобода при транспонирането освен това би противоречало на самата цел на тази директива, която се състои в установяване на единна система за данъчно облагане вместо в разширяване до равнище Общност на обхвата на системите за данъчно облагане, действащи понастоящем в държавите членки, тъй като разликите между тези системи водят до несъответствия.

Освен това подобна данъчна уредба, която в крайна сметка има за цел да предотврати заобикалянето на данъчното облагане на сделка по замяна на ценни книжа дори на етап след тази замяна и съдържа общ отказ за предоставяне на предвидените от Директива 90/434 данъчни предимства по отношение на обхванатите от тази директива сделки по замяна на акции само поради това, че придобиващото дружество не е оценило в своя данъчен баланс прехвърлените дялове по историческата им отчетна стойност, не би могла да се основава на член 11, параграф 1, буква а) от Директива 90/434 и поради това не може да се счита за съвместима с нея. Всъщност държавите членки трябва да предоставят предвидените от Директива 90/434 данъчни предимства по отношение на сделките по замяна на акции, посочени в член 2, буква г) от нея, освен ако основната цел или една от основните цели на тези сделки е данъчна измама или избягване на данъци по смисъла на член 11, параграф 1, буква а) от тази директива. Държавите членки обаче могат само по изключение и в особени случаи по силата на този член да откажат да прилагат всички или част от разпоредбите на тази директива или да премахнат последиците от прилагането им. Ето защо при проверката дали предвидената сделка има подобна цел компетентните национални органи не могат да се ограничат само с прилагането на предварително определени общи критерии, а трябва да извършват цялостна преценка на сделката във всеки отделен случай.

При тези обстоятелства, доколкото подобна данъчна уредба цели и да позволи данъчно облагане в хипотезите, в които може да се окаже, че съществува празнота в системата на данъчно облагане, не може да се допусне държава членка едностранно да попълва подобни празноти, ако се предположи, че такива съществуват, тъй като това би могло да попречи на осъществяването на целта на Директива 90/434, която се състои в установяване на единна система за данъчно облагане. Така фактът, че приложимото право задължава акционера на придобитото дружество да извърши последващи прехвърляния на получените в замяна дялове и че борсовата котировка на акциите на приемащото дружество бележи силен спад, не обосновава възприемането на самата замяна на дялове като обстоятелство, което поражда задължение за данъчно облагане, тъй като скритите резерви остават нереализирани към тази дата.

(вж. точки 26, 27, 30—32, 34, 36 и 39 и диспозитива)








РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

11 декември 2008 година(*)

„Директива 90/434/ЕИО — Презгранична замяна на акции — Данъчен неутралитет — Условия — Членове 43 EO и 56 ЕО — Законодателство на държава членка, което поставя запазването на отчетната стойност на прехвърлените дялове за новополучените дялове, а с това и данъчния неутралитет по отношение на прехвърлянето, в зависимост от записването на тази стойност в данъчния баланс на чуждестранното придобиващо дружество — Съвместимост“

По дело C-285/07

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Bundesfinanzhof (Германия) с акт от 7 март 2007 г., постъпил в Съда на 14 юни 2007 г., в рамките на производство по дело

A.T.

срещу

Finanzamt Stuttgart-Körperschaften,

в присъствието на:

Bundesministerium der Finanzen,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: г-н P. Jann (докладчик), председател на състав, г-н A. Tizzano, г-н A. Borg Barthet, г-н E. Levits и г-н J. J. Kasel, съдии,

генерален адвокат: г-жа E. Sharpston,

секретар: г-н B. Fülöp, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 17 април 2008 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за A.T., от адв. M. Schaden и адв. H. Winkler, Rechtsanwälte, както и от г-н W. Schön, Professor,

–        за германското правителство, от г-н M. Lumma и г-н C. Blaschke, в качеството на представители,

–        за Комисията на Европейските общности, от г-н R. Lyal и г-н W. Mölls, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 6 ноември 2008 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 90/434/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави членки (ОВ L 225, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 92), както и на членове 43 EО и 56 ЕО.

2        Запитването е отправено в рамките на спор между A.T. и Finanzamt Stuttgart-Körperschaften (компетентния по отношение на дружествата данъчен орган със седалище в Щутгарт, наричан по-нататък „Finanzamt“) по повод решението на последния да обложи капиталовата печалба от прехвърляне при презгранична замяна на акции.

 Правна уредба

 Общностна правна уредба

3        Съгласно първо съображение от Директива 90/434 тя цели да гарантира сделките за преобразуване на дружества от различни държави членки като сливания, разделяния, прехвърляния на активи и замени на акции да не бъдат възпрепятствани от ограничения, неблагоприятно третиране или несъответствия, които произтичат в частност от данъчните уредби на държавите членки.

4        За тази цел директивата въвежда система, съгласно която посочените сделки сами по себе си не подлежат на данъчно облагане. Свързаните с тях евентуални капиталови печалби по принцип могат да бъдат облагани с данък, но само към момента, в който са действително реализирани.

5        Първите четири съображения и девето съображение от Директива 90/434 гласят следното:

„като има предвид, че сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави членки могат да бъдат необходими с цел създаване на условия в Общността, които да са аналогични на тези на вътрешен пазар, за да може по този начин да се гарантират създаването и ефикасното функциониране на общия пазар; като има предвид, че подобни действия не трябва да бъдат възпрепятствани от ограничения, неблагоприятно третиране или несъответствия, които произтичат в частност от данъчните разпоредби в държавите членки; като има предвид, че за тази цел по отношение на такива действия е необходимо въвеждане на данъчни правила, които да бъдат неутрални от гледна точка на конкуренцията с цел да се позволи на предприятията да се приспособят към изискванията на общия пазар, да увеличат своята производителност и да подобрят конкурентоспособността си на международно равнище;

като има предвид, че данъчните разпоредби поставят в неблагоприятно положение такива сделки в сравнение с тези, отнасящи се до дружествата на същата държава членка; като има предвид, че е необходимо такива неблагоприятни положения да бъдат прекратени;

като има предвид, че е невъзможно тази цел да бъде постигната чрез разширяване до равнище Общност на обхвата на системите за данъчно облагане, действащи понастоящем в държавите членки, тъй като разликите между тези системи водят до несъответствия; като има предвид, че само една единна система за данъчно облагане е в състояние да даде задоволително решение в този аспект;

като има предвид, че единната система за данъчно облагане следва да избегне облагането с данъци във връзка със сливания, разделяния, прехвърляния на активи и замени на акции, като в същото време защитава финансовите интереси на държавата на прехвърлящото или на придобитото дружество;

[…]

като има предвид, че е необходимо държавите членки да имат възможност да откажат да прилагат настоящата директива в случаите, когато сливането, разделянето, прехвърлянето на активи или обменът на акции има за цел избягване на данъци или отклонение от данъчно облагане [другаде в текста: „данъчна измама или избягване на данъци“] […].“

6        Според член 2, буква г) от Директива 90/434 „замяна на акции“ е „сделка, при която едно дружество придобива дял от капитала на друго дружество, който му предоставя мнозинство от правото на глас в това дружество срещу издаване на акционерите на второто дружество в замяна на техните ценни книжа на ценни книжа, които представляват капитала на първото дружество, и ако е приложимо, срещу заплащане на не повече от 10 % от номиналната стойност или при липса на такава — на счетоводната стойност на ценните книжа, издадени с цел замяна“.

7        Съгласно член 2, букви ж) и з) от тази директива „придобито дружество“ е „дружество, дял от чийто капитал е придобит от друго дружество чрез замяна на ценни книжа“, а „придобиващо дружество“ — „дружество, което придобива дял чрез замяна на ценни книжа“.

8        Член 8, параграфи 1 и 2, който се намира в дял II от Директива 90/434 във връзка с правилата, приложими по отношение на сливанията, разделянията и замените на акции, предвижда:

„1. При сливане, разделяне или замяна на акции разпределянето на ценни книжа, представляващи капитала на приемащото или придобиващото дружество към акционер на прехвърлящото или придобитото дружество в замяна на ценните книжа, представляващи капитала на второто дружество, само по себе си няма да води до облагане на доходите, печалбата или капиталовите печалби на съответния акционер.

2. Държавите членки поставят като условие за прилагането на параграф 1 обявяването от страна на акционера на по-ниска данъчна стойност [да се чете: „необявяването от страна на акционера на по-висока данъчна стойност“] за обменените ценни книжа от тази, която те са имали непосредствено преди сливането, разделянето или замяната.

Прилагането на параграф 1 не възпрепятства държавите членки да обложат печалбите от последващото прехвърляне на получените ценни книжа по същия начин, по който са били обложени печалбите от прехвърлянето на ценните книжа, съществуващи преди придобиването.

В настоящия параграф изразът „данъчна стойност“ означава сумата, която служи за изчисляване на печалбите или загубата с цел облагане на доходите, печалбите или капиталовите печалби на акционер на едно дружество.“

9        Член 11, параграф 1, буква а) от Директива 90/434 гласи по-специално, че държава членка има право да откаже да прилага или да премахне последиците от прилагането на всички или на част от разпоредбите на дял II от тази директива, когато стане ясно, че замяната на акции има за своя основна цел или една от основните ѝ цели е данъчна измама или избягване на данъци.

 Германска правна уредба

10      § 23, алинея 4 от Закона за данъчното облагане на преобразуването на предприятия (Umwandlungssteuergesetz) от 28 октомври 1994 г. (BGBl. 1994 г., I, стр. 3267, наричан по-нататък „UmwStG“), с измененията, урежда прехвърлянето на дялове на капиталово дружество от Европейския съюз, като определеното в член 3 от Директива 90/434 по отношение на отличителните му характеристики, в друго капиталово дружество от Европейския съюз.

11      Следователно ако може да се докаже, че след такова прехвърляне приемащото капиталово дружество разполага пряко, поради участието си, изчислено предвид прехвърлените дялове, с мнозинството от правата на глас в дружеството, от което е получило дялове, оценяването на дяловете, които получава приемащото капиталово дружество, се подчинява, по аналогия, на § 20, алинея 2, първо — четвърто и шесто изречение от UmwStG, а оценяването на новите дялове, които прехвърлителят получава от приемащото капиталово дружество, се урежда, по аналогия, от § 20, алинея 4, първо изречение от UmwStG.

12      По силата на § 20, алинея 2, първо изречение от UmwStG капиталовото дружество може да оцени прехвърленото имущество на предприятието по отчетна или по по-висока стойност. Съгласно второто изречение на тази разпоредба, оценяването по отчетна стойност е разрешено и когато прехвърленото имущество на предприятието трябва да се впише, в съответствие с търговскоправните норми, в счетоводния баланс по по-висока стойност.

13      Според § 20, алинея 4, първо изречение от UmwStG стойността, по която капиталовото дружество оценява прехвърленото имущество на предприятието, се приема, че представлява за прехвърлителя цената на прехвърлянето и разходите за придобиване на дяловете на дружеството. Като създава това правило, UmwStG налага двустранно обвързване на отчетните стойности, правило, според което прехвърлителят може да запази отчетната стойност на прехвърлените дялове само ако приемащото капиталово дружество от своя страна оцени посочените дялове по отчетната стойност. По този въпрос UmwStG не провежда никакво разграничение между извършените в Германия прехвърляния и прехвърлянията, извършени в чужбина, като и двете положения се третират по един и същи начин.

 Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

14      Част от групата от предприятия на A.T., германско акционерно дружество, е и C-GmbH — германско дружество с ограничена отговорност, в което A.T. има 89,5 % участие.

15      На 28 април 2000 г. A.T. прехвърля това участие във френското акционерно дружество G-SA срещу предоставяне на нови акции на това дружество, които представляват 1,47 % от дружествения капитал и са резултат от увеличаване на капитала. Тези акции, чиято борсова котировка впоследствие бележи силен спад, след това е трябвало да бъдат прехвърлени в рамките на пет години по силата на разпоредби относно надзора на финансовите пазари.

16      Тъй като след прехвърлянето им дяловете на дружеството майка A.T. в C-GmbH са оценени в данъчния и счетоводен баланс на G-SA не по отчетната стойност, възприета дотогава в данъчния баланс на A.T., а по определената в договора за прехвърляне пазарна стойност,, Finanzamt, като се основава на § 23, алинея 4, първо изречение и § 20, алинея 4, първо изречение от UmwStG и на свързана с него инструкция на Bundesministerium der Finanzen (BMF — Федерално министерство на финансите), в рамките на данъчното облагане на A.T. за 2000 г. отказва да запази, по отношение на акциите, които това дружество е придобило като насрещна престация в капитала на G-SA, историческите отчетни стойности на прехвърлените дялове в C-GmbH. Следователно Finanzamt приема, че сделката по прехвърляне подлежи на данъчно облагане и съответно облага капиталова печалба от прехвърлянето, съответстваща на разликата между първоначалните разходи за придобиването на дяловете в C-GmbH и тяхната пазарна стойност.

17      Жалбата, подадена по съдебен ред от A.T. срещу приетите по силата на тези разпоредби данъчни решения, е уважена на първа инстанция. Тогава Finanzamt подава ревизионна жалба пред препращащата юрисдикция. Последната счита, че жалбата на A.T. следва да се отхвърли в съответствие с UmwStG. Всъщност съгласно UmwStG дяловете в C-GmbH е трябвало да бъдат оценени по отчетната стойност в баланса на G-SA, което освен това е било възможно според френското право.

18      Тъй като Bundesfinanzhof все пак има съмнения относно съвместимостта с общностното право на изискването за двустранно обвързване на отчетните стойности в случаи на презгранично прехвърляне, той решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1.      Допуска ли член 8, параграфи 1 и 2 от Директива [90/434] данъчните разпоредби на държава членка, според които при прехвърлянето на дялове на капиталово дружество от ЕС в друго капиталово дружество от ЕС прехвърлителят може да запази отчетната стойност на прехвърлените дялове само когато приемащото капиталово дружество е оценило от своя страна посочените дялове по отчетната стойност (т.нар. „двустранно обвързване на отчетните стойности“ („doppelte Buchwertverknüpfung“)?

2.      При утвърдителен отговор на първия въпрос: противоречи ли горепосочената уредба на членове 43 ЕО и 56 ЕО, въпреки че двустранното обвързване на отчетните стойности е задължително и при прехвърляне на дялове на капиталово дружество към неограничено данъчнозадължено капиталово дружество?“

 По преюдициалните въпроси

19      С първия си въпрос препращащата юрисдикция иска да се установи по същество дали член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 90/434 допуска правна уредба на държава членка, според която замяната на акции води до данъчно облагане на акционерите в придобитото дружество за капиталовата печалба от прехвърлянето, съответстваща на разликата между първоначалните разходи за придобиването на прехвърлените дялове и тяхната пазарна стойност, освен ако придобиващото дружество запише в данъчния си баланс историческата отчетна стойност на прехвърлените дялове.

20      Най-напред следва да се напомни, че съгласно член 8, параграф 1 от Директива 90/434 при замяна на акции разпределянето на ценни книжа, представляващи капитала на придобиващото дружество към акционер на придобитото дружество в замяна на ценните книжа, представляващи капитала на второто дружество, само по себе си няма да води до облагане на доходите, печалбата или капиталовите печалби на съответния акционер.

21      Чрез това изискване за данъчен неутралитет спрямо акционерите на придобитото дружество Директива 90/434 цели, както следва от първо и четвърто съображение от нея, да гарантира замяната на акции по отношение на дружества от различни държави членки да не бъде възпрепятствана от ограничения, неблагоприятно третиране или несъответствия, които произтичат в частност от данъчните уредби на държавите членки.

22      Това изискване за данъчен неутралитет обаче не е безусловно. Всъщност съгласно член 8, параграф 2 от Директива 90/434 държавите членки поставят като условие за прилагането на параграф 1 от посочения член необявяването от страна на акционера на по-висока данъчна стойност за обменените ценни книжа от тази, която те са имали непосредствено преди замяната.

23      Както обаче е видно от акта за препращане, и по-специално от първия преюдициален въпрос, съгласно разглежданата германска уредба в главното производство акционерът на придобитото дружество може да запази отчетната стойност на прехвърлените дялове за получените в замяна ценни книжа само ако и придобиващото дружество е отчело посочените дялове по историческата им отчетна стойност.

24      В това отношение германското правителство изтъква, че подобно изискване за двустранно обвързване на отчетните стойности е съвместимо с Директива 90/434, тъй като при липсата на уредба в нея относно оценяването на прехвърлените дялове в баланса на придобиващото дружество тази директива предоставя на държавите членки свобода при транспонирането.

25      Подобно тълкуване на посочената директива не може да се приеме.

26      Най-напред следва да се установи, че императивният и ясен текст на член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 90/434 по никакъв начин не разкрива волята на общностния законодател да предостави на държавите членки свобода при транспонирането, която да им позволява да поставят допълнителни условия за данъчния неутралитет, предвиден в полза на акционерите на придобитото дружество.

27      По-нататък, предоставянето на държавите членки на подобна свобода при транспонирането би противоречало на самата цел на тази директива, която, видно още от самото заглавие, и по-конкретно от третото съображение от Директивата, се състои в установяване на единна система за данъчно облагане вместо в разширяване до равнище Общност на обхвата на системите за данъчно облагане, действащи понастоящем в държавите членки, тъй като разликите между тези системи водят до несъответствия.

28      Освен това поставянето пред предвидения в член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 90/434 данъчен неутралитет при замяна на акции на дружества от различни държави членки на допълнителното условие придобиващото дружество да запише в данъчния си баланс историческата отчетна стойност на прехвърлените дялове би било в противоречие с целта на тази директива да премахне данъчните пречки пред презграничното преобразуване на предприятия, като гарантира, че евентуално повишаване на стойността на дружествените дялове няма да се облага преди действителното им реализиране (вж. в това отношение Решение от 5 юли 2007 г. по дело Kofoed, C-321/05, Сборник, стр. I-5795, точка 32).

29      Германското правителство обаче изтъква, че разглежданата германска уредба в главното производство допринася за постигане целта на Директива 90/434, която е да се предостави отлагане на данъчното облагане, а не окончателно освобождаване. Изискването за двустранно обвързване на отчетните стойности в случай на презгранична замяна на дялове целяло именно да предотврати заобикаляне на данъчното облагане — извършвано само еднократно — чрез прехвърляне на дялове извън границите, което в резултат би довело до пълна липса на облагане на прехвърлянето на дялове както по отношение на чуждестранното придобиващо дружество, така и по отношение на националното прехвърлящо дружество.

30      Доколкото с това германското правителство изтъква, че разглежданата германска уредба в главното производство е необходима, за да предотврати в крайна сметка заобикаляне на данъчното облагане дори на етап след замяната на дялове, следва да се напомни, че Съдът вече е имал повод да установи, че държавите членки трябва да предоставят предвидените от Директива 90/434 данъчни предимства по отношение на сделките по замяна на акции, посочени в член 2, буква г) от нея, освен ако основната цел или една от основните цели на тези сделки е данъчна измама или избягване на данъци по смисъла на член 11, параграф 1, буква a) от тази директива (Решение от 17 юли 1997 г. по дело Leur-Bloem, C-28/95, Recueil, стр. I-4161, точка 40).

31      Държавите членки обаче могат само по изключение и в особени случаи по силата на член 11, параграф 1, буква а) от Директива 90/434 да откажат да прилагат всички или част от разпоредбите на тази директива или да премахнат последиците от прилагането им (Решение по дело Kofoed, посочено по-горе, точка 37). При проверката дали предвидената сделка има подобна цел компетентните национални органи не могат да се ограничат само с прилагането на предварително определени общи критерии, а трябва да извършват цялостна преценка на сделката във всеки отделен случай (Решение по дело Leur-Bloem, посочено по-горе, точка 41).

32      Ето защо следва да се установи, че данъчната уредба на държава членка, която по подобие на разглежданата в главното производство съдържа общ отказ за предоставяне на предвидените от Директива 90/434 данъчни предимства по отношение на обхванатите от тази директива сделки по замяна на акции само поради това че придобиващото дружество не е оценило в своя данъчен баланс прехвърлените дялове по историческата им отчетна стойност, не би могла да се основава на член 11, параграф 1, буква a) от Директива 90/434 и поради това не може да се счита за съвместима с нея.

33      В този контекст допълнително следва да се отбележи, без това да е било оспорено от германското правителство, че в своето становище A.T. изтъква, че разглежданата в главното производство сделка по замяна на акции е извършена единствено с оглед съобразяване с американските борсови правила и че G-SA е съхранявало до този момент дяловете на C-GmbH, които е придобило.

34      Доколкото разглежданата уредба в главното производство, както изтъква германското правителство по време на съдебното заседание, цели не само да предотврати злоупотребите, но и да позволи данъчно облагане в хипотезите, в които може да се окаже, че съществува празнота в системата на данъчно облагане, трябва да се установи, че допускането държава членка едностранно да попълва подобни празноти, ако се предположи, че такива съществуват, би могло да попречи на осъществяването на целта на Директива 90/434, която, както бе напомнено в точка 27, се състои в установяване на единна система за данъчно облагане.

35      В това отношение следва да се напомни, че съгласно четвърто съображение от Директива 90/434 самата тя цели да защитава финансовите интереси на държавата на придобитото дружество. Така член 8, параграф 2, втора алинея от Директива 90/434 гласи, че прилагането на параграф 1 от посочения член не възпрепятства държавите членки да обложат печалбите от последващото прехвърляне на получените ценни книжа по същия начин, по който са били обложени печалбите от прехвърлянето на ценните книжа, съществуващи преди придобиването.

36      Както впрочем отбелязва Комисията на Европейските общности, фактът, че в главното производство борсовото право задължава A.T. да извърши последващи прехвърляния на получените в замяна дялове и че борсовата котировка на акциите на G-SA бележи силен спад, не обосновава възприемането на самата замяна на дялове като обстоятелство, което поражда задължение за данъчно облагане, тъй като скритите резерви остават нереализирани към тази дата.

37      Освен това следва да се отбележи, както признава германското правителство, че не германският фиск е този, който би се ползвал, за целите на данъчно облагане при последващо разпореждане с прехвърлените дялове, от записването от страна на придобиващото дружество на историческата отчетна стойност на посочените дялове, а най-вече френският фиск, което прави още по-малко вероятно наличието на интерес германското законодателство да поставя подобно изискване.

38      Впрочем още по-трудно е да се открие действителен интерес от това изискване за двустранно обвързване на историческата отчетна стойност на прехвърлените дялове, както отбелязват A.T. и Комисията в съответните си писмени становища и както потвърждава германското правителство по време на съдебното заседание, след като междувременно UmwStG е изменен в смисъл, че от 2007 г. посоченото изискване повече не се прилага по отношение на сделките по замяна на акции на дружества от различни държави членки.

39      Предвид всички гореизложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 90/434 не допуска правна уредба на държава членка, според която замяната на акции води до данъчно облагане на акционерите в придобитото дружество за капиталовата печалба от прехвърлянето, съответстваща на разликата между първоначалните разходи за придобиването на прехвърлените дялове и тяхната пазарна стойност, освен ако придобиващото дружество запише в данъчния си баланс историческата отчетна стойност на прехвърлените дялове.

40      Предвид отговора на първия преюдициален въпрос не е необходимо да се отговаря на втория въпрос.

 По съдебните разноски

41      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 90/434/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави членки, не допуска правна уредба на държава членка, според която замяната на акции води до данъчно облагане на акционерите в придобитото дружество за капиталовата печалба от прехвърлянето, съответстваща на разликата между първоначалните разходи за придобиването на прехвърлените дялове и тяхната пазарна стойност, освен ако придобиващото дружество запише в данъчния си баланс историческата отчетна стойност на прехвърлените дялове.

Подписи

* Език на производството: немски.