Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

Дело C-153/08

Комисия на Европейските общности

срещу

Кралство Испания

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Свободно предоставяне на услуги — Член 49 ЕО и член 36 от Споразумението за ЕИП — Пряко данъчно облагане — Данък върху доходите — Освобождаване от данъци, което е ограничено само до печалбите от лотарии и хазартни игри, организирани от някои национални организации и образувания“

Резюме на решението

Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Данъчно законодателство

(член 46, параграф 1 ЕО и член 49 ЕО; член 36 от Споразумението за ЕИП)

Не изпълнява задълженията си по член 49 ЕО и по член 36 ЕО от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) държава членка, която оставя в сила данъчно законодателство, което освобождава печалбите, получени от участие в лотарии, игри и залагания, организирани в тази държава членка от някои установени в нея публични организации и образувания, упражняващи социални дейности или дейности по подпомагане с нестопанска цел, без да предоставя същото освобождаване за печалбите от лотарии, игри и залагания, организирани от организации и образувания, установени в друга държава — членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство, които упражняват дейности от същия вид.

Всъщност публичните организации и образуванията, упражняващи социални дейности или дейности по подпомагане с нестопанска цел, установени в държави членки, различни от въпросната държава членка, които преследват същите цели като преследваните от организации и образувания в посочената държава членка, се намират в сходно положение с последните.

При тези обстоятелства, тъй като води до по-благоприятно третиране на печалбите, разпределени от организациите и образуванията, установени на националната територия, такова данъчно освобождаване представлява дискриминационно ограничение на свободното предоставяне на услуги в ущърб на публичните организации и образуванията, упражняващи социални дейности или дейности по подпомагане с нестопанска цел, които са установени в друга държава членка и преследват същите цели като организациите и образуванията от първата държава членка.

Доколкото има дискриминационен характер, това ограничение може да бъде обосновано само при условие че преследваните от националния законодател цели се основават на съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве по смисъла на член 46, параграф 1 ЕО, и са съобразени с принципа на пропорционалност.

В това отношение ограничението не е обосновано от целта за предотвратяване на изпирането на пари и борбата срещу данъчните измами, тъй като органите на държава членка не биха могли основателно да предполагат, по общ начин и без да правят разграничение, че установените в друга държава членка организации и образувания извършват престъпна дейност. Освен това обстоятелството, че тези организации и образувания са изключени по общ начин от възможността да се ползват от данъчно освобождаване, изглежда непропорционално, тъй като надхвърля необходимото за борба срещу престъпността. Що се отнася до борбата срещу пристрастяването към игрите, следва да се отбележи, че макар да не може да се изключи възможността да се приеме относимостта на тази цел към понятието за закрила на общественото здраве, освобождаването на печалбите при все това може да насърчи потребителите да участват в лотарии, в хазартни игри и в залагания, които могат да се ползват от това освобождаване, и следователно не е в състояние да гарантира по съгласуван начин осъществяването на целта, която се твърди, че преследва. Що се отнася до финансирането на инфраструктурни мерки и проекти от обществена полза благодарение на доходите, получавани от организациите и образуванията, за които се отнася освобождаването, то това са икономически съображения, които също не са част от съображенията по член 46 ЕО, които биха могли да обосноват ограничение на гарантираното от Договора свободно предоставяне на услуги. Същото се отнася и до защитата на обществения ред и до защитата на потребителите, които представляват императивни съображения от обществен интерес и следователно не могат да обосноват ограничения, разкриващи дискриминационен характер.

От това следва, че тази дискриминация не е обоснована по смисъла на член 46, параграф 1 ЕО.

Доколкото предвиденото в член 36 от Споразумението за ЕИП има същия правен обхват като този на идентичните по същество разпоредби на член 49 ЕО, гореизложените съображения се отнасят mutatis mutandis към посочения текст.

(вж. точки 33, 34, 38—41, 43, 45 и 47—49 и диспозитива)







РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

6 октомври 2009 година(*)

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Свободно предоставяне на услуги — Член 49 ЕО и член 36 от Споразумението за ЕИП — Пряко данъчно облагане — Данък върху доходите — Освобождаване от данъци, което е ограничено само до печалбите от лотарии и хазартни игри, организирани от някои национални организации и образувания“

По дело C-153/08

с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 226 ЕО на 15 април 2008 г.,

Комисия на Европейските общности, за която се явяват г-н R. Lyal и г-жа L. Lozano Palacios, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,

ищец,

срещу

Кралство Испания, за което се явява г-н F. Díez Moreno, в качеството на представител, със съдебен адрес в Люксембург,

ответник,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: г-н P. Jann, председател на състав, г-н M. Ilešič, г-н A. Tizzano, г-н E. Levits и г-н J.-J. Kasel (докладчик), съдии,

генерален адвокат: г-н P. Mengozzi,

секретар: г-н R. Grass,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 16 юли 2009 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С исковата си молба Комисията на Европейските общности иска от Съда да установи, че като оставя в сила данъчно законодателство, съгласно което печалбите, получени от участие във всички видове лотарии, игри и залагания, организирани извън Кралство Испания, се облагат с данък върху доходите, докато печалбите от някои видове лотарии, игри и залагания, организирани в същата тази държава членка, са освободени от такъв, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по общностното право, и по-специално по член 49 ЕО и по член 36 от Споразумението за Европейско икономическо пространство от 2 май 1992 г. (OВ L 1, 1994 г., стp. 3, наричано по-нататък „Споразумението за ЕИП“).

 Правна уредба

 Договорът за ЕО и Споразумението за ЕИП

2        По смисъла на член 49, първа алинея ЕО:

„В следващите разпоредби се урежда забраната на ограниченията на свободното предоставяне на услуги в рамките на Общността по отношение на гражданите на държавите членки, които са се установили в държава от Общността, различна от тази, в която се намира лицето, за което са предназначени услугите.“

3        Член 36, параграф 1 от Споразумението за ЕИП предвижда:

„В настоящото споразумение се урежда забраната на всяко ограничение на свободното предоставяне на услуги на територията на договарящите страни по отношение на гражданите на държавите — членки на ЕО, и на държавите от ЕАСТ [Европейската асоциация за свободна търговия], установени в държава членка на ЕО или в държава от ЕАСТ, различна от тази, в която се намира лицето, за което са предназначени услугите.“ [неофициален превод]

 Национална правна уредба

4        Член 7 от Закон 35/2006 от 28 ноември 2006 г. за данъка върху доходите на физическите лица, който изменя частично законите за корпоративните данъци, и за данъците върху доходите на чуждестранните лица и върху имуществото (BOE № 285 от 29 ноември 2006 г., стp. 41734, наричан по-нататък „Закон за данъка върху доходите“), който предвижда освобождаване на определени доходи от данък, гласи:

„Освободени са следните доходи:

[…]

ñ)      Печалбите от лотарии и залагания, организирани от публичното предприятие „Loterías y Apuestas del Estado“ [национално публично предприятие за лотарии и залагания] и от органи или образувания на автономните области, както и печалбите от томболи, организирани от испанския Червен кръст и видовете игри, за които е дадено разрешение на Organización Nacional de Ciegos Españoles [национална организация на незрящите в Испания].

[…]“

5        В приложение на други разпоредби от Закона за данъка върху доходите, по-специално членове 33.1 и 45 и член 63, параграф 1 от същия, печалбите от лотарии, игри и залагания, организирани от други национални или чуждестранни организации, в това число установените в други държави — членки на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство, се прибавят към облагаемата основа и се облагат при прогресивна ставка на данъка върху доходите.

 Досъдебна процедура

6        С официално уведомително писмо от 4 април 2006 г. Комисията уведомява Кралство Испания, че счита данъчното третиране, което испанската правна уредба предвижда само за печалби от организирани извън тази държава членка лотарии, игри и залагания, за несъвместимо с член 49 ЕО и член 36 от Споразумението за ЕИП, доколкото тези печалби се облагат с данък върху доходите, а печалбите от някои лотарии и някои испански игри са освободени от този данък, и приканва посочената държава да представи съображенията си по този въпрос.

7        В отговора си Кралство Испания изтъква, че разглежданото освобождаване се прилага само в някои случаи и е свързано с особения характер на образуванията организатори. Не съществувала никаква дискриминация, тъй като установените в Испания организатори на лотарии като цяло се намирали в същото положение като организаторите на лотарии, които не са установени в тази държава членка. За да обоснове разглежданото освобождаване, Кралство Испания изтъква борбата срещу вредните последици от този вид дейности и широкото право на преценка, с което разполагат държавите членки при приемането на правната уредба на този вид игри.

8        На 15 декември 2006 г. Комисията издава мотивирано становище, с което отправя покана до Кралство Испания да предприеме необходимите мерки, за да се съобрази с него в двумесечен срок, считано от получаването му.

9        С писмо от 22 февруари 2007 г. испанското правителство уведомява Комисията, че поддържа становището си. Законът за данъка върху доходите не съдържал никаква дискриминация, основана на националността, пребиваването или мястото на установяване на организаторите на лотарии или на хазартни игри, и бил обоснован от съображения за защита на потребителите и на обществения ред.

10      Тъй като не е удовлетворена от отговора на Кралство Испания, Комисията решава да предяви настоящия иск.

 По иска

 Доводи на страните

11      Комисията изтъква, че предвид практиката на Съда в областта на свободното предоставяне на услуги, и по-специално Решение от 13 ноември 2003 г. по дело Lindman (C-42/02, Recueil, стp. I-13519), Законът за данъка върху доходите е дискриминационен, тъй като вследствие на него предоставянето на услуги между Кралство Испания и другите държави членки се затруднява в по-голяма степен, отколкото предоставянето на услуги само в рамките на Испания, и може да възпре пребиваващите в Испания лица да участват в лотарии, чиито организатори са установени в други държави — членки на Европейския съюз или Европейското икономическо пространство. Следователно това законодателство противоречало на член 49 ЕО и на член 36 от Споразумението за ЕИП.

12      Несъмнено разглежданото освобождаване в случая не обхващало всички установени в Испания организатори на лотарии и на хазартни игри, а се ограничавало само до някои определени образувания. Това обаче не променяло факта, че тъй като от него се ползвали само установени в тази държава членка образувания, това освобождаване разкривало дискриминационен характер.

13      Правото на преценка, с което разполагат държавите членки, за да уредят този вид дейности, не позволявало да се обоснове предвиденото в Закона за данъка върху доходите освобождаване. Всъщност вместо да изисква определени характеристики, за да предостави благоприятно данъчно третиране, законът освобождавал само някои конкретно посочени образувания, макар че позволявал предоставянето на подобни услуги от страна на други образувания, които не се ползват от това благоприятно данъчно третиране, сред които образуванията от същия вид, намиращи се в държави членки, различни от Кралство Испания, или такива, които преследват същите цели като посочените в този закон испански образувания.

14      Освен това от точка 25 от Решение по дело Lindman, посочено по-горе, следвало, че съображенията, на които може да се позове една държава членка, трябва да се придружават от анализ на пригодността и пропорционалността на приетата от тази държава ограничителна мярка. В случая обаче Кралство Испания не предоставило каквато и да било информация, с която да обоснове спорното освобождаване.

15      Комисията също отбелязва, че използването на мярка, свързана с освобождаване от данъци, не е най-подходящото средство за постигане на преследваната от Кралство Испания цел, която била да се възпират хазартните игри, тъй като посоченото освобождаване можело по-скоро да насърчи участието на гражданите в тези игри.

16      Що се отнася до целите за предотвратяване на изпирането на пари и борбата срещу данъчните измами Комисията твърди, че не разбира как разглежданото в случая данъчно освобождаване би могло, както изтъква Кралство Испания, да допринесе за осъществяването на посочените цели. Комисията счита, че обратно, борбата срещу тези практики в зависимост от случая би могла да обоснове премахването на разглежданото освобождаване, но в никакъв случай оставянето му в сила. Тя добавя, че мерките, свързани с предотвратяване на изпирането на пари, осигуряват вече достатъчно равнище на защита, което прави излишни мерки от вида на разглежданите в настоящия случай.

17      Що се отнася до необходимостта да се гарантира защита на потребителите в съответствие с определените в Испания правила, Комисията е на мнение, че не би могло основателно да се твърди, че тази защита е застрашена поради факта, че въпросните лотарии са организирани от образувания, установени в други държави членки. Всъщност освен факта, че въпросните дейности са вече регламентирани във всяка държава членка, съществували механизми за контрол, които можели да гарантират тази защита и били съвместими с общностното право.

18      Във всеки случай Законът за данъка върху доходите имал дискриминационен характер и следователно изложената обосновка не можело да бъде приета.

19      Кралство Испания оспорва, че е налице неизпълнение на задължения, като твърди главно че разглежданото в настоящия случай освобождаване от данъци не представлява дискриминационно ограничение. Това освобождаване, чието действие по отношение на лицата било ограничено до някои публични организации на държавата или на автономните области, до испанския Червен кръст и до Националната организация на незрящите в Испания, несъмнено пораждало разлика в третирането по отношение на организациите и образуванията, за които не се отнасяло. Тази разлика обаче не била нито дискриминационна, нито противоречаща на принципа на равно третиране, тъй като образуванията, за които посоченото освобождаване не се отнасяло, не били в същото положение като лицата, попадащи в неговия обхват на действие.

20      Кралство Испания уточнява, че действието на разглежданото освобождаване не обхваща всички лотарии, хазартни игри и залагания, организирани в Испания или от местни за Испания образувания. Така като се изключи това освобождаване, печалбите, разпределени в рамките на организираните от местни лица игри, се облагат по същия начин като печалбите, разпределени в рамките на игрите, организирани от чуждестранни лица. Следователно не можело да се заключи, че посоченото освобождаване води или може да доведе до дискриминация срещу организаторите на лотарии, които не са установени в Испания. Не съществувала никаква дискриминация срещу чуждестранните образувания, чиито характеристики са аналогични на изброените в Закона за данъка върху доходите образувания, тъй като последният не дефинира обхвата на действие на разглежданото освобождаване в зависимост от някои определени характеристики и не се основава нито на националността, нито на мястото на установяване на съответните образувания.

21      Обратно на твърдението на Комисията, съдебната практика, установена с посоченото по-горе Решение по дело Lindman, в настоящия случай не можела да се приложи, тъй като за разлика от финландското законодателство, разглеждано в делото, по което е постановено това решение, Законът за данъка върху доходите по принцип облагал с данък върху доходите печалбите от лотарии, хазартни игри и залагания, независимо от мястото, където са организирани, и местопребиваването на техния организатор.

22      При условията на евентуалност Кралство Испания изтъква, че дори да се предположи, че спорното освобождаване би представлявало ограничение на свободното предоставяне на услуги, предвид спецификата на въпросните дейности това ограничение е обосновано от мотиви от обществен ред, от съображения за предотвратяване на изпирането на пари и борбата срещу данъчните измами, както и от цели, свързани със защитата на потребителите.

23      На първо място, що се отнася до обществения ред, Кралство Испания счита, че доколкото разглежданата в настоящия случай правна уредба е аналогична на разгледаните от Съда в рамките на делата, по които са постановени Решение от 24 март 1994 г. по дело Schindler (C-275/92, Recueil, стp. I-1039), Решение от 21 септември 1999 г. по дело Läärä и др. (C-124/97, Recueil, стp. I-6067) и Решение от 21 октомври 1999 г. по дело Zenatti (C-67/98, Recueil, стp. I-7289), съображенията на Съда по тези решения се прилагат в настоящия случай.

24      От тези съдебни решения по-специално следвало, че държавите членки разполагат с широко право на преценка в областта на лотариите и другите хазартни игри с оглед на защитата на потребителите и на обществения ред.

25      Спорното освобождаване обаче било прието точно в този контекст, а именно, от една страна, за да се възпират игрите като цяло, като се въведе принцип на данъчно облагане на тези доходи, и от друга страна, да се предостави преференциално третиране на печалбите от лотарии и игри, организирани от публични организации, поради финансирането на инфраструктурни мерки за цели от обществена полза.

26      На второ място, що се отнася до предотвратяване на изпирането на пари и борбата срещу данъчните измами, Кралство Испания изтъква, че осъществяването на тези цели би било сериозно застрашено, ако спорното освобождаване трябваше да се прилага спрямо печалби от игри, организирани от някои публични организации или организации за подпомагане, за които не се прилага испанското законодателство, тъй като данъчната администрация нямала да има възможност да контролира тези доходи по начин, аналогичен на настоящия.

27      На трето място, що се отнася до защитата на потребителите, Кралство Испания напомня, че в Испания организирането на лотарии, хазартни игри и залагания е дейност, регулирана от правна уредба, чиято цел е да защити правата и интересите на играещите, като гарантира непрекъснато прилагане на действащата правна уредба. Ако разглежданото освобождаване обхваща и образувания, за които не се прилага правната уредба, регулираща организацията на посочените игри, това щяло да доведе до намаляване на равнището на защита на потребителите. Поради това посоченото освобождаване било обосновано от необходимостта на потребителите да се гарантира защитата, която испанските органи считат за подходяща — мотив, който бил широко приет в практиката на Съда.

 Съображения на Съда

 По наличието на неравно третиране, основано на националност

28      В самото начало следва да се напомни, че макар прякото данъчно облагане да е от компетентността на държавите членки, последните все пак трябва да упражняват тази компетентност при спазване на общностното право (Решение от 11 август 1995 г. по дело Wielockx, C-80/94, Recueil, стp. I-2493, точка 16, Решение от 16 юли 1998 г. по дело ICI, C-264/96, Recueil, стp. I-4695, точка 19, Решение от 29 април 1999 г. по дело Royal Bank of Scotland, C-311/97, Recueil, стp. I-2651, точка 19, Решение от 6 юни 2000 г. по дело Verkooijen, C-35/98, Recueil, стp. I-4071, точка 32 и Решение по дело Lindman, посочено по-горе, точка 18).

29      Що се отнася до разпоредбите на Договора относно свободното предоставяне на услуги, както Съдът вече е приел по отношение на организирането на лотарии, те се прилагат към дейност, която дава възможност на ползвателите да участват срещу възнаграждение в игра на пари (вж. Решение по дело Lindman, посочено по-горе, точка 19). Освен това свободното предоставяне на услуги е в полза както на доставчика, така и на получателя на услугите (вж. Решение от 8 септември 2009 г. по дело Liga Portuguesa de Futebol Profissional и Bwin International, C-42/07, все още непубликувано в Сборника, точка 51).

30      Освен това Съдът многократно е постановявал, че макар да е оправдано да предостави данъчни предимства само на организациите, които преследват някои от нейните цели от обществен интерес, държавата членка все пак не може да ограничи тази възможност само до организациите, които са установени на нейната територия и чиято дейност следователно може да я освободи от някои от отговорностите ѝ (вж. по-специално Решение от 27 януари 2009 г. по дело Persche, C-318/07, все още непубликувано в Сборника, точка 44).

31      В частност когато призната в държава членка организация с общественополезна дейност отговаря на предвидените за тази цел условия в законодателството на друга държава членка и има за цел да подкрепя идентични обществени интереси, така че да може да бъде призната за организация с общественополезна дейност в последната държава членка, органите на тази държава членка не могат да откажат на тази организация правото на равно третиране само защото не е установена на територията на посочената държава членка (вж. в този смисъл Решение от 14 септември 2006 г. по дело Centro di Musicologia Walter Stauffer, C-386/04, Recueil, стp. I-8203, точка 40, Решение от 11 септември 2007 г. по дело Schwarz и Gootjes-Schwarz, C-76/05, Сборник, стp. I-6849, точка 81 и Решение по дело Persche, посочено по-горе, точка 49).

32      От това Съдът заключава, че организация, която е установена в една държава членка и отговаря на условията, предвидени от друга държава членка за предоставянето на данъчни предимства, се намира в сходно положение с установените и признати в тази друга държава членка организации с общественополезна дейност по отношение на предоставянето от последната държава членка на данъчни предимства, целящи да насърчат съответната общественополезна дейност (Решение по дело Persche, посочено по-горе, точка 50).

33      Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 66 от своето заключение, налага се изводът, че публичните организации и образуванията, упражняващи социални дейности или дейности по подпомагане с нестопанска цел, установени в държави членки, различни от Кралство Испания, които преследват същите цели като преследваните от изброените в член 7, буква ñ) от Закона за данъка върху доходите организации и образувания, се намират в сходно положение с последните.

34      При тези обстоятелства следва да се заключи, че тъй като води до по-благоприятно третиране на печалби, разпределени от организациите и образуванията, изброени в член 7, буква ñ) от Закона за данъка върху доходите, данъчното освобождаване, предвидено в посочената разпоредба, представлява дискриминационно ограничение на свободното предоставяне на услуги в ущърб на публичните организации и образуванията, упражняващи социални дейности или дейности по подпомагане с нестопанска цел, които са установени в държава членка, различна от Кралство Испания, и преследват същите цели като организациите и образуванията, изброени в тази разпоредба.

35      Този извод обаче се прилага само за организациите и образуванията, които са сходни с визираните в посочената разпоредба, и не може, обратно на поддържаното от Комисията, да се отнася до всички организатори на лотарии, игри и залагания, установени в държава членка, различна от Кралство Испания. Всъщност не всички тези организатори са в сходно положение с организациите и образуванията, изброени в член 7, буква ñ) от Закона за данъка върху доходите. От това следва, че искът на Комисията трябва да се отхвърли в частта, в която се отнася до организаторите на лотарии и на залагания, които са установени в държава членка, различна от Кралство Испания, и не са обективно сходни с изброените в посочената разпоредба.

 По обосновката на дискриминацията

36      Най-напред следва да се напомни, че макар практиката на Съда без съмнение да е посочила известен брой императивни съображения от обществен интерес като целите за защита на потребителите, за предотвратяване на измамите и на подтикването на гражданите към прекалено харчене във връзка с игрите, както и най-общо за предотвратяването на нарушенията на обществения ред (вж. по-специално Решение по дело Liga Portuguesa de Futebol Profissional и Bwin International, посочено по-горе, точка 56), на които е възможно позоваване, за да се обоснове ограничение на свободното предоставяне на услуги, това не променя факта, че с позоваването на тези цели не е възможно да се обосноват ограничения, прилагани по дискриминационен начин (вж. в този смисъл Решение от 30 ноември 1995 г. по дело Gebhard, C-55/94, Recueil, стp. I-4165, точка 37, Решение от 6 ноември 2003 г. по дело Gambelli и др., C-243/01, Recueil, стp. I-13031, точка 65, Решение от 6 март 2007 г. по дело Placanica и др., C-338/04, C-359/04 и C-360/04, Сборник, стр. I-1891, точка 49 и Решение по дело Liga Portuguesa de Futebol Profissional и Bwin International, посочено по-горе, точка 60).

37      От практиката на Съда следва също, че доколкото разкрива дискриминационен характер, ограничение като това в случая е съвместимо с общностното право само ако е основано на изрична дерогираща разпоредба като член 46 ЕО, към който препраща член 55 ЕО, а именно на съображения за обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве (Решение от 16 януари 2003 г. по дело Комисия/Италия, C-388/01, Recueil, стp. I-721, точка 19).

38      Следователно разглежданото в настоящия случай ограничение може да бъде обосновано само при условие че преследваните от испанския законодател цели се основават на съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве по смисъла на член 46, параграф 1 ЕО, и са съобразени с принципа на пропорционалност. Във връзка с това следва да се добави, че национално законодателство е в състояние да гарантира осъществяването на изтъкнатата цел единствено ако действително отговаря на грижата за съгласуваното и систематичното ѝ постигане (Решение от 10 март 2009 г. по дело Hartlauer, C-169/07, все още непубликувано в Сборника, точка 55, както и Решение по дело Liga Portuguesa de Futebol Profissional и Bwin International, посочено по-горе, точка 61).

39      На първо място, що се отнася до целта за предотвратяване на изпирането на пари и борбата срещу данъчните измами, не е необходимо да се определя дали тази цел може да се отнесе към понятието за обществен ред. В това отношение е достатъчно да се констатира, че както следва от практиката на Съда, органите на държава членка не биха могли основателно да предполагат, по общ начин и без да правят разграничение, че установените в друга държава членка организации и образувания извършват престъпна дейност. Освен това обстоятелството, че тези организации и образувания са изключени по общ начин от възможността да се ползват от данъчно освобождаване, изглежда непропорционално, тъй като надхвърля необходимото за борба срещу престъпността. Всъщност съществуват множество средства за контрол върху дейността и сметките на тези лица (вж. в този смисъл Решение по дело Gambelli и др., посочено по-горе, точка 74, както и Решение по дело Centro di Musicologia Walter Stauffer, посочено по-горе, точка 61).

40      На второ място, що се отнася до борбата срещу пристрастяването към игрите, следва да се отбележи, че макар да не може да се изключи възможността да се приеме относимостта на тази цел към понятието за закрила на общественото здраве, в случая се налага изводът, първо, че Кралство Испания не е представило нищо, от което да се установи, че в Испания това заболяване е разпространено сред населението дотолкова, че може да се счита за представляващо опасност за общественото здраве.

41      На следващо място, както се уточнява в точка 85 от заключението на генералния адвокат, освобождаването на печалбите може да насърчи потребителите да участват в лотарии, в хазартни игри и в залагания, които могат да се ползват от него, и следователно не е в състояние да гарантира по съгласуван начин осъществяването на целта, която се твърди, че преследва.

42      На последно място, доколкото спорното освобождаване не отчита особеностите на различните видове игри, Кралство Испания не би могло основателно да поддържа, че посоченото освобождаване има за цел да пренасочи желаещите да играят лица към други игри, чиито правила ги правят по-малко вероятен обект на пристрастяване.

43      На трето място, що се отнася до довода на Кралство Испания, че доходите, получавани от организациите и образуванията, чиито игри се ползват от въпросното освобождаване, допринасяли за финансирането на инфраструктурни мерки и проекти от обществена полза, следва да се напомни, че според вече постановеното от Съда макар да не е без значение обстоятелството, че лотариите и другите игри на пари могат да участват в значителна степен във финансирането на дейности с нестопанска цел или в обществен интерес, не може да се приеме, че сам по себе си такъв мотив обективно обосновава ограничения на свободното предоставяне на услуги (вж. по-специално Решение по дело Schindler, посочено по-горе, точка 60 и Решение по дело Zenatti, посочено по-горе, точка 36). Освен това от практиката на Съда следва, че икономическите съображения също не са част от съображенията по член 46 ЕО, които биха могли да обосноват ограничение на гарантираното от Договора свободно предоставяне на услуги (вж. по-специално Решение по дело Комисия/Италия, посочено по-горе, точки 19 и 22, като и Решение по дело Gambelli и др., посочено по-горе, точка 61).

44      На четвърто място, относно защитата на обществения ред, както и защитата на потребителите, следва да се уточни, че обратно на твърдението на Кралство Испания, що се отнася до тази обосновка разсъжденията на Съда в посочените по-горе Решение по дело Schindler, Решение по дело Läärä и др., както и Решение по дело Zenatti, не биха могли да се приложат в настоящия случай.

45      Всъщност за разлика от ограниченията, разглеждани в делата, по които са постановени посочените съдебни решения, разглежданото в настоящия случай ограничение не се прилага еднакво, а разкрива дискриминационен характер. Следователно то не би могло да се обоснове с императивни съображения от обществен интерес като защитата на обществения ред или защитата на потребителите.

46      Следва да се допълни, че както се отбелязва по-специално в точки 93 и 104 от заключението на генералния адвокат, спорното освобождаване не позволява във всеки случай да се постигне, от една страна, свързаната със защитата на обществения ред цел, тъй като насърчава участието в лотариите и залаганията, вместо да го възпира, и от друга страна, свързаната със защитата на потребителите цел, тъй като не съществува каквато и да било пряка връзка между посоченото освобождаване и административните мерки, целящи да защитят интересите на потребителите.

47      От това следва, че разглежданата в настоящия случай дискриминация не е обоснована по смисъла на член 46, параграф 1 ЕО.

48      Доколкото предвиденото в член 36 от Споразумението за ЕИП има същия правен обхват като този на идентичните по същество разпоредби на член 49 ЕО, гореизложените съображения се отнасят mutatis mutandis към посочения текст.

49      Предвид гореизложените съображения следва да се констатира, че като оставя в сила данъчно законодателство, което освобождава печалбите, получени от участие в лотарии, игри и залагания, организирани в Кралство Испания от някои установени в тази държава членка публични организации и образувания, упражняващи социални дейности или дейности по подпомагане с нестопанска цел, без да предоставя същото освобождаване за печалбите от лотарии, игри и залагания, организирани от организации и образувания, установени в друга държава — членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство, които упражняват дейности от същия вид, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 49 ЕО и по член 36 от Споразумението за ЕИП.

 По съдебните разноски

50      Съгласно член 69, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно член 69, параграф 3, първа алинея от същия правилник Съдът може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея съдебни разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания. Тъй като Комисията и Кралство Испания частично са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да понесат направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

1)      Като оставя в сила данъчно законодателство, което освобождава печалбите, получени от участие в лотарии, игри и залагания, организирани в Кралство Испания от някои установени в тази държава членка публични организации и образувания, упражняващи социални дейности или дейности по подпомагане с нестопанска цел, без да предоставя същото освобождаване за печалбите от лотарии, игри и залагания, организирани от организации и образувания, установени в друга държава — членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство, които упражняват дейности от същия вид, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 49 ЕО и по член 36 ЕО от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г.

2)      Отхвърля иска в останалата му част.

3)      Комисията на Европейските общности и Кралство Испания понасят направените от тях съдебни разноски.

Подписи

* Език на производството: испански.