Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

7.6.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 142/20

Иск, предявен на 15 април 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания

(Дело C-153/08)

(2008/C 142/33)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: R. Lyal и L. Lozano Palacios)

Ответник: Кралство Испания

Искания на ищеца

—

Да се обяви, че като оставя в сила данъчно законодателство, по силата на което се облагат с данък доходите от всички лотарии, игри и залагания, организирани извън Кралство Испания, докато доходите от определени лотарии, игри и залагания, организирани в Кралство Испания, са освободени от данък върху дохода, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си, произтичащи от общностното право и по-специално — от член 49 ЕО и член 36 от Споразумението за Европейското икономическо пространство;

—

да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Съгласно испанското законодателство са освободени от данък върху дохода печалбите, получени от лотарии и залагания, организирани от публичното предприятие Loterías y Apuestas del Estado и от органите или образуванията на автономните области, както и тези, получени от тегления на печалби, организирани от Cruz Roja Española [Испански червен кръст] и от Organización Nacional de Ciegos Españoles [Национална организация на слепите в Испания]. Доходите от лотарии, игри и залагания, организирани от други национални и чуждестранни организации, включително от установените в държави-членки на ЕС или на ЕИП, обаче се прибавят към облагаемата основа и се облагат при прогресивна данъчна ставка.

Комисията се позовава по-конкретно на Решение по дело Lindman (1) и на Решение по дело Safir (2) и напомня, че според съдебната практика дейностите по организиране на лотарии трябва да се считат за дейности по „услуги“ по смисъла на Договора. Също според съдебната практика, член 49 ЕО забранява всяко ограничение и всяка пречка за свободното предоставяне на услуги, дори те да се прилагат по един и същи начин за националните доставчици на услуги и за тези от останалите държави-членки, и изключва прилагането на всяка национална правна уредба, която има за последица да направи по-трудно предоставянето на услуги между държавите-членки отколкото изцяло вътрешното предоставяне на услуги в една държава-членка. Като се имат предвид особеностите на сектора на хазартните игри, съдебната практика допуска държавите-членки да налагат определени ограничения, при условие че бъде установено, че мярката е подходяща и пропорционална, както и че няма дискриминационен характер.

Комисията счита, че испанското законодателство е дискриминационно, поради това че освобождаването е запазено за някои, точно определени образувания, с което от него са изключени образуванията от други държави-членки, които имат същия характер или преследват същите цели като испанските образувания, визирани от разпоредбата за освобождаване. Поради това, дори ако в рамките на производството за установяване на неизпълнение на задължения испанските власти бяха установили, че спорното законодателство представлява подходяща мярка, която е пропорционална на заявената цел за защита на потребителите и на обществения ред, което те не са направили, разглежданото законодателство не би могло в никакъв случай да се счита за съвместимо с общностното право, тъй като при всяко положение е дискриминационно.

(1)  Решение от 13 ноември 2003 г. по дело Lindman (С-42/02, Recueil, стр. I-13519).

(2)  Решение от 28 април 1998 г. по дело Safir (С-118/96, Recueil, стр. I-1897).