Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

References to this case

Share

Highlight in text

Go

30.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 223/25

Иск, предявен на 10 юни 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Белгия

(Дело C-250/08)

(2008/C 223/38)

Език на производството: нидерландски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: R. Lyal и P. van Nuffel)

Ответник: Кралство Белгия

Искания на ищеца

—

да се приеме за установено, че Кралство Белгия е нарушило задълженията си по членове 18 ЕО, 43 ЕО и 56 ЕО, както и по членове 31 и 40 от Споразумението за ЕИП, като при изчисляване на данъчните преимущества при покупката на недвижим имот, предназначен за ново основно жилище в региона Фландрия (Vlaams Gewest), взема предвид платените такси за вписване при покупката на предишно основно жилище само тогава, когато то се намира в региона Фландрия, но не и в друга държава-членка, различна от Белгия, или в държава от ЕФТА,

—

да се осъди Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Белгийските разпоредби относно таксите за вписване, които са в сила в регион Фландрия, предвиждат намаление на таксите за вписване при покупката на основно жилище в регион Фландрия, и то в размер, който отговаря на сумата на таксите за вписване, платени при покупката на предишно основно жилище в регион Фландрия, доколкото това предишно жилище се продава едновременно. Комисията счита, че при равни условия тези разпоредби предоставят данъчно преимущество на лицата, които се местят в рамките на регион Фландрия, но не и на лицата, които се преместват от държава-членка, различна от Белгия, в регион Фландрия. Тези разпоредби дискриминирали гражданите на Съюза, които се възползвали от свободата си на установяване, и представлявали ограничение за инвестирането на капитали, идващи от държави-членки, различни от Белгия, в недвижими имотr в регион Фландрия, и поради това тези разпоредби нарушавали основно членове 18 ЕО, 43 ЕО и член 31 от Споразумението за ЕИП, както и член 56 ЕО и член 40 от Споразумението за ЕИП. Комисията счита, че по това дело няма никакви императивни съображения от обществен интерес, които да оправдаят тези нарушения на Договора. Ответникът не можел да се позове и на необходимостта да осигури съгласуване на данъчната система, тъй като по настоящото дело става въпрос за два независими един от друг случая на данъчно облагане, всеки от който се уреждал само от собствени правила, приложими към съответния фактически състав.