Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

References to this case

Share

Highlight in text

Go

Дело C-49/09

Европейска комисия

срещу

Република Полша

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Последващо присъединяване на държави членки — Преходни разпоредби — Прилагане във времето — Прилагане на намалена ставка — Бебешко облекло, аксесоари за него и детски обувки“

Резюме на решението

Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възможност за държавите членки да прилагат намалена ставка като преходна мярка

(членове 98 и 115 от Директива 2006/112 на Съвета и приложение III към нея)

Държавата членка не изпълнява задълженията си по член 98 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност във връзка с приложение III към тази директива, когато прилага намалена ставка от 7 % на данъка върху добавената стойност за доставката, вноса и вътреобщностното придобиване на бебешко облекло, аксесоари за него и детски обувки, въпреки че към 1 януари 1991 г. не е прилагала данък върху добавената стойност по смисъла на Директива 2006/112, нито данъчен режим с основните характеристики на данъка върху добавената стойност и в този смисъл не са били налице условията за прилагане на член 115 от тази директива.

Всъщност дерогацията по член 115 се прилага при наличието на две кумулативни условия. Първото изисква към 1 януари 1991 г. съответната държава членка да е прилагала данък върху добавената стойност по смисъла на Директива 2006/112 или най-малкото данъчен режим със същите характеристики като общата система на данъка върху добавената стойност. Второто условие предполага, че в рамките на този данъчен режим към 1 януари 1991 г. посочената в този член доставка на стоки и услуги се е облагала с намалена ставка.

(вж. точки 42, 54 и 57 и диспозитива)







РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)

28 октомври 2010 година(*)

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Последващо присъединяване на държави членки — Преходни разпоредби — Прилагане във времето — Прилагане на намалена ставка — Бебешко облекло, аксесоари за него и детски обувки“

По дело C-49/09

с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 226 ЕО на 2 февруари 2009 г.,

Европейска комисия, за която се явяват г-н D. Triantafyllou и г-жа K. Herrmann, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,

ищец,

срещу

Република Полша, за която се явяват г-н M. Szpunar, г-н M. Dowgielewicz, г-н M. Jarosz и г-жа A. Rutkowska, в качеството на представители,

ответник,

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: г-н K. Lenaerts, председател на състав, г-н D. Šváby (докладчик), г-жа R. Silva de Lapuerta, г-н E. Juhász и г-н J. Malenovský, съдии,

генерален адвокат: г-жа J. Kokott,

секретар: г-н K. Malacek, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 22 април 2010 г.,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 10 юни 2010 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С исковата си молба Комисията на Европейските общности иска от Съда да установи, че като прилага намалена ставка от 7 % на данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“) за доставката, вноса и вътреобщностното придобиване на бебешко облекло, аксесоари за него и детски обувки, Република Полша не изпълнява задълженията си по член 98 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) във връзка с приложение III към тази директива.

 Правна уредба

 Правна уредба на Съюза

2        Считано от 1 януари 2007 г., Директива 2006/112 отменя и заменя Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година за хармонизиране на законодателството на държавите членки във връзка с данъците върху оборота — обща система на данък върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1, наричана по-нататък „Шеста директива“).

3        Член 96 от Директива 2006/112, който съответства на член 12, параграф 3, буква а), първа алинея от Шеста директива, гласи:

„Държавите членки прилагат стандартна ставка на ДДС, която се определя от всяка държава членка като процент от данъчната основа и която е една и съща за доставката на стоки и за доставката на услуги“.

4        Член 97, параграф 1 от Директива 2006/112 предвижда:

„От 1 януари 2006 г. до 31 декември 2010 г. стандартната данъчна ставка не може да бъде по-малка от 15 %“.

5        Член 98, параграфи 1 и 2 от тази директива гласи:

„1.      Държавите членки могат да прилагат една или две намалени ставки.

2.      Намалените ставки се прилагат само за доставки на стоки или услуги в категориите, предвидени в приложение III. […]“.

6        Съгласно член 99, параграф 1 от Директива 2006/112 намалените ставки се определят като процент от данъчната основа, който не може да бъде под 5 %.

7        Член 109 и сл. от Директива 2006/112 уреждат условията, при които до въвеждането на окончателен режим определени държави членки могат да прилагат различни мерки в областта на намалените ставки на ДДС. Тези мерки се отнасят до прилагането на намалени ставки под 5 %, запазването на намалени ставки за стоки и услуги, които не са посочени в приложение ІІІ към Директива 2006/112, и прилагането на не по-малка от 12 % намалена ставка.

8        Съгласно член 114, параграф 1 от Директива 2006/112:

„Държавите членки, които на 1 януари 1993 г. са били задължени да повишат стандартната си ставка, действаща към 1 януари 1991 г. с повече от 2 % могат да прилагат намалена ставка, по-ниска от минималната, предвидена в член 99 по отношение на доставката на стоки и услуги в категориите, изложени в приложение III.

Държавите членки, посочени в първата алинея, могат също да прилагат такава ставка за ресторантьорски услуги, детско облекло, детски обувки и жилища“.

9        Член 115 от Директива 2006/112 гласи:

„Държавите членки, които към 1 януари 1991 г. са прилагали намалена ставка за ресторантьорски услуги, детско облекло, детски обувки и жилища могат да продължат да прилагат такава ставка за доставката на тези стоки или услуги“.

10      Дял VIII, глава 5 (озаглавена „Временни разпоредби“) от Директива 2006/112 включва членове 123—130, чиито разпоредби предоставят възможност на някои държави членки, присъединили се към Европейския съюз на 1 май 2004 г., да разрешават освобождаване с възможност за приспадане на платения на предходния етап ДДС по отношение на доставката на определени стоки и да прилагат намалена ставка на ДДС за определени стоки.

11      Що се отнася до Република Полша, член 128 от Директива 2006/112 предвижда:

„1.      Полша може до 31 декември 2007 г. да продължи да дава освобождаване с възможност за приспадане на платения на предходния етап ДДС по отношение на доставката на някои книги и специализирани периодични издания.

2.      Полша може до 31 декември 2007 г. или до въвеждането на окончателен режим, както е посочено в член 402, което от двете настъпи по-рано, да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 7 % за доставката на ресторантьорски услуги.

3.      Полша може до 30 април 2008 г. да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 3 % за доставката на хранителни продукти, както е посочено в точка 1 от приложение III.

4.      Полша може до 30 април 2008 г. да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 3 % за доставката на стоки и услуги от вид, нормално предназначен за използване в земеделското производство, но с изключение на капиталови стоки като машини или сгради, както е посочено в точка 11 от приложение III.

5.      Полша може до 31 декември 2007 г. да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 7 % за доставката на услуги, които не се предоставят като част от социална политика, за строителство, обновяване и променяне на жилища, с изключение на строителни материали и за доставката преди първото обитаване на жилищни сгради или части от жилищни сгради, както е посочено в член 12, параграф 1, буква а)“.

12      Тези дерогации са установени при преговорите по присъединяването, в резултат от които е приет Актът относно условията на присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 236, 2003 г., стр. 33, наричан по-нататък „Актът за присъединяване“). Те са уредени в глава 9, точка 1, букви а) и б) от приложение ХІІ към Акта за присъединяване.

13      Член 24 от Акта за присъединяване гласи:

„Мерките, изброени в приложения V, VI, VII, VIII, IХ, Х, ХI, ХII, ХIII и ХIV на настоящия акт, се прилагат по отношение на новите държави членки в съответствие с условията, предвидени в тези приложения“.

14      Приложение XII към Акта за присъединяване е озаглавено „Списък по член 24 от Акта за присъединяване: Полша“. Съгласно глава 9 („Данъчна политика“), точка 1 от това приложение се прилагат следните разпоредби относно общата система на ДДС:

„31977 L 0388: Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145 […], стp. 1), последно изменена с:

–        32002 L 0038: Директива 2002/38/ЕО на Съвета от 7.5.2002 г. (ОВ L 128 […], стр. 41).

а)      чрез дерогация от член 12, параграф 3, буква а) от Директива 77/388/EИО, Полша може (i) да прилага освобождаване чрез възстановяването на платения данък на предходната фаза при предлагането на определени книги и специализирани периодични издания до 31 декември 2007 г., и (ii) да прилага намалена ставка на данък добавена стойност не по-ниска от 7 % за предлагането на ресторантьорски услуги до 31 декември 2007 г. или до края на преходния период по смисъла на член 28л от директивата, в зависимост от това кое от двете настъпи по-рано.

б)      чрез дерогация от член 12, параграф 3, буква а) от Директива 77/388/EИО, Полша може да прилага (i) намалена ставка на данък добавена стойност не по-ниска от 3 % върху храните (включително напитките, но с изключение на алкохолните напитки) за човешка или животинска употреба; живи животни, семена, растения и съставки, обикновено предназначени за приготвяне на храни; продукти обичайно предназначени за добавяне или заменяне на храните; и за доставките на стоки и услуги, които обикновено са предназначени за използване в земеделското производство, но с изключение на оборудване като машини или сгради, по смисъла на точки 1 и 10 от приложение З към директивата до 30 април 2008 г., (ii) намалена ставка на данък добавена стойност не по-ниска от 7 % за предоставянето на услуги, които не са включени като част от социалната политика за строителство, подновяване и изменение на жилищни сгради, с изключение на строителните материали, и за доставката преди първото настаняване в жилищните сгради или частите от жилищните сгради по смисъла на член 4, параграф 3а от директивата до 31 декември 2007 г.

в)      За целите на прилагането на член 28, параграф 3б от Директива 77/388/EИО, Полша може да продължи да освобождава от данък добавена стойност международния превоз на пътници по смисъла на точка 17 от приложение Е към тази директива, до изпълнение на условията в член 28, параграф 4 от директивата или докато същото освобождаване се прилага от някоя от настоящите държави членки, в зависимост от това кое от двете настъпи по-рано“.

 Национална правна уредба

15      Съгласно член 41 от Закона от 11 март 2004 г. за данъка върху добавената стойност (Dz. U., 2004 г., бр. 54, позиция 535), съгласно измененията (наричан по-нататък „Законът за ДДС“), стандартната ставка на ДДС е 22 %, като се допускат определени изключения. Съответно член 41, параграф 2 от този закон предвижда намалена ставка от 7 % за стоките и услугите, посочени в приложение III към закона.

16      В точка 45 от приложение III към Закона за ДДС се посочва „бебешко облекло и аксесоари за него“, а в точка 47 — „детски обувки“.

 Досъдебна процедура

17      Тъй като приема, че прилагането на намалена ставка на ДДС от 7 % за доставката, вноса и вътреобщностното придобиване на бебешко облекло, аксесоари за него и детски обувки е в противоречие с разпоредбите на член 98 от Директива 2006/112 във връзка с приложение ІІІ към нея, Комисията образува производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка на основание член 226 ЕО. С официално уведомително писмо от 23 март 2007 г. тя дава възможност на Република Полша да представи становище.

18      В отговора си от 22 май 2007 г. Република Полша изтъква, че прилагането на намалена ставка на ДДС за посочените стоки е една от мерките за семейно подпомагане и за насърчаване на раждаемостта в Полша, която съответства на целите от „Лисабонската стратегия“. Освен това тя сочи прилагането на намалена ставка на ДДС за същите стоки в Ирландия, Люксембург и Обединеното кралство. На последно място, Република Полша поддържа, че прилагането на спорната намалена ставка няма да доведе до нарушаване на конкуренцията, тъй като е ограничено по време.

19      Комисията не приема този отговор за удовлетворителен и на 1 февруари 2008 г. издава мотивирано становище, в което приканва Република Полша да вземе необходимите мерки, за да се съобрази с него в двумесечен срок, считано от получаването му.

20      С писмо от 31 май 2008 г. Република Полша потвърждава позицията си.

21      Тъй като приема за неубедителни доводите на Република Полша, Комисията предявява настоящия иск.

 По иска

 Доводи на страните

22      Комисията поддържа, че като прилага намалена ставка на ДДС от 7 % за доставката, вноса и вътреобщностното придобиване на бебешко облекло, аксесоари за него и детски обувки, Република Полша нарушава член 98 от Директива 2006/112 във връзка с приложение ІІІ към нея.

23      Комисията напомня, че целта на Директива 2006/112 е да хармонизира ДДС. Доколкото намалената ставка на ДДС е изключение от правилото, прилагането ѝ трябвало да се ограничава до ясно посочените в тази директива конкретни особени случаи.

24      Комисията подчертава, че член 98, параграф 2 от Директива 2006/112 недвусмислено предвижда намалените ставки да се прилагат единствено за доставката на стоки, които попадат в някоя от категориите от приложение ІІІ към тази директива, в което обаче не се споменават нито „бебешкото облекло и аксесоарите за него“, нито „детските обувки“.

25      Фактът, че както на основание член 114, така и на основание член 115 от Директива 2006/112 някои държави членки са запазили намалена ставка на ДДС за въпросните стоки, доколкото са прилагали такава ставка към 1 януари 1991 г., не давал основание да се смята, че и Република Полша има право да прилага намалена ставка на ДДС за тези стоки.

26      Като основен довод Комисията поддържа, че предвид смисъла и целта на член 115 от Директива 2006/112, който съответства на член 28, параграф 2, буква г) от Шеста директива, изменена с Директива 92/77/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. (ОВ L 316, стр. 1), тази разпоредба е адресирана единствено до държавите членки, които са били част от Европейската общност към момента на приемането на Директива 92/77, и по изключение им разрешава да запазят намалените ставки на ДДС, при условие че са ги прилагали към 1 януари 1991 г. (вж. в този смисъл Решение от 11 октомври 2001 г. по дело Adam, C-267/99, Recueil, стр. I-7467, точка 34).

27      Комисията подчертава, че Република Полша не е била държава членка към момента на приемането на Директива 92/77 и че Актът за присъединяване не предвижда възможност към тази държава членка да се прилагат преходните разпоредби на членове 114 и 115 от Директива 2006/112 (вж. по аналогия Решение от 7 март 2002 г. по дело Комисия/Финландия, C-169/00, Recueil, стр. I-2433, точка 30).

28      При условията на евентуалност Комисията поддържа, че при всички случаи не са налице предпоставките за прилагане на член 115 от Директива 2006/112.

29      От една страна, прилаганият към 1 януари 1991 г. данък, установен със Закона от 16 декември 1972 г. за данъка върху оборота (пълен текст в Dz. U., 1983 г., бр. 43, позиция 191), изменен (наричан по-нататък „Законът от 16 декември 1972 г.“), не представлявал ДДС по смисъла на член 115 от Директива 2006/112.

30      От друга страна, към 1 януари 1991 г. Република Полша не прилагала намалена ставка за разглежданите стоки.

31      Република Полша счита, че съгласно правото на Съюза, и в частност съгласно член 115 от Директива 2006/112, има право да запази намалена ставка на ДДС за разглежданите стоки и че в подкрепа на тази възможност са налице социални съображения, съответстващи на общите цели на Съюза.

32      Република Полша подчертава, че макар да е възможно политическото положение в съответната държава членка в хода на преговорите по присъединяването да подтикне тази държава изрично да посочи в договора за присъединяване категориите случаи на освобождаване, които имат особена обществена значимост или са били предмет на сериозни дебати преди присъединяването, това все пак не означава, че прилагането на член 115 от Директива 2006/112 е невъзможно за държава членка, която не е осигурила включването на неговите разпоредби в условията на акта за присъединяване.

33      Република Полша твърди, че съгласно Закона от 16 декември 1972 г. към 1 януари 1991 г. в Полша се е прилагала намалена ставка за продажбата на определени стоки, включително детски облекла и обувки. Режимът на ДДС в Полша, въведен след това с влизането в сила на Закона от 8 януари 1993 г. за данъка върху стоките и услугите (Dz. U., 1993 г., бр. 11, позиция 50), изменен, бил много близък до режима в Съюза, тъй като бил установен по негов модел. В този смисъл Република Полша винаги е прилагала намалена ставка от 7 % за тези стоки. Ето защо тя отговаряла на условията за прилагане на член 28, параграф 2, буква г) от Шеста директива, а следователно и на член 115 от Директива 2006/112, въпреки че тази разпоредба не е посочена в Акта за присъединяване.

34      Доводът на Комисията, че Актът за присъединяване не съдържа разпоредби, които да отговарят на текста на член 115 от Директива 2006/112 за разглежданите стоки, а същевременно съдържа разпоредби в този смисъл за прилагането на намалена ставка за ресторантьорските услуги и за жилищата, представлявал недопустим аргумент за противното. Според Република Полша, макар в Акта за присъединяване да са изброени определени разпоредби, уреждащи прилагането на намалена ставка на ДДС за някои стоки и услуги въз основа на дерогации от разпоредбите на Шеста директива, това не означава, че тази ставка не може да се прилага за други стоки и услуги, посочени единствено в разпоредбите на вторичното право. Изброяването на разпоредби на вторичното право в Акта за присъединяване било само примерно.

35      Ако на „новите“ държави членки се откаже възможността да прилагат член 115 от Директива 2006/112, щяло да се стигне до облагодетелстване на „старите“ държави членки. Евентуалните съществени разлики в равнището на облагане — от порядъка на 10 процентни пункта в ставката на ДДС — щели да доведат до разлики в цените на едни и същи стоки в отделните държави членки, което би нарушило вътреобщностната конкуренция по смисъла на съображения 4 и 7 от тази директива.

36      Република Полша изтъква, че запазването на намалена ставка на ДДС трябва да се допусне по социални съображения, съответстващи на целите на Съюза, които се отнасят не само до икономическия растеж, но и до социалния напредък.

37      Видно от съображение 6 от Директива 2006/112 и от съдебната практика, целта на дерогациите от разпоредбите на тази директива била да се намалят колкото е възможно повече неблагоприятните последици за икономиката и обществото от твърде ограничителната хармонизация (вж. по аналогия Решение от 6 юли 2006 г. по дело Talacre Beach Caravan Sales, C-251/05, Recueil, стр. I-6269, точка 22 и Решение от 10 април 2008 г. по дело Marks & Spencer, C-309/06, Recueil, стр. I-2283, точка 24).

38      В това отношение Република Полша напомня, че още в административното производство е поддържала, че запазването на намалената ставка на ДДС за разглежданите стоки е изключително важно и за икономическия растеж, но най-вече за стратегиите за ефикасно насърчаване на раждаемостта в Полша.

 Съображения на Съда

39      Установено е, че към момента на изтичането на определения в мотивираното становище срок Република Полша прилага намалена ставка на ДДС от 7 % за разглежданите стоки и че тези стоки не попадат в категориите стоки и услуги от приложение ІІІ към Директива 2006/112, които съгласно член 98 от тази директива са единствените, за които могат да се прилагат намалени ставки. Установено е също така, че в това отношение Актът за присъединяване на Полша не предвижда дерогации.

40      Република Полша обаче изтъква, че облагането с намалена ставка е допустимо на основание член 115 от Директива 2006/112. Като основен довод Комисията поддържа, че тази разпоредба се прилага само за държавите, които са били членки на Общността към момента на приемането на Директива 92/77, а при условията на евентуалност — че в случая не са налице предпоставките за прилагане на посочения член 115.

41      В началото следва да се напомни, че член 115 от Директива 2006/112 е преходна разпоредба, която първоначално е въведена с Директива 92/77 като член 28, параграф 2, буква г) от Шеста директива и по изключение допуска държавите членки, които са били длъжни да изменят системите си на ДДС, за да се съобразят с броя и равнището на хармонизираните ставки, да запазят прилаганите намалени ставки на ДДС за определени стоки и услуги, при условие че са прилагали такива ставки към 1 януари 1991 г. След като става въпрос за дерогационен и преходен режим, член 115 от Директива 2006/112 следва да се тълкува стриктно (вж. по аналогия Решение от 12 юни 2008 г. по дело Комисия/Португалия, C-462/05, Сборник, стр. І-4183, точка 54).

42      В това отношение е достатъчно да се посочи, че дерогацията по член 115 се прилага при наличието на две кумулативни условия. Първото изисква към 1 януари 1991 г. съответната държава членка да е прилагала ДДС по смисъла на Директива 2006/112 или най-малкото данъчен режим със същите характеристики като общата система на ДДС. Второто условие предполага, че в рамките на този данъчен режим към 1 януари 1991 г. посочената в този член доставка на стоки и услуги се е облагала с намалена ставка.

43      Що се отнася до първото условие, Република Полша посочва, че общата система на ДДС е въведена във вътрешното ѝ законодателство едва със Закона за ДДС. Следователно трябва да се провери дали за сметка на това полският данък, предвиден в Закона от 16 декември 1972 г. съгласно редакцията му към 1 януари 1991 г., може да се разглежда като данък, равностоен на ДДС.

44      В това отношение следва да се напомни, че принципът на общата система на ДДС изисква до етапа на търговията на дребно към стоките и услугите да се прилага общ данък върху потреблението, точно пропорционален на цената на стоките и услугите, колкото и сделки да се изпълняват в процеса на производството и разпространението преди етапа, на който се начислява данъкът. При всяка сделка обаче ДДС е изискуем само след приспадане на размера на ДДС, начислен пряко върху себестойността на различните съставни елементи на цената. Механизмът на приспадане е уреден по такъв начин, че данъчнозадължените лица да имат право да приспаднат от ДДС, за който са лица платци, размера на начисления вече ДДС върху получените стоки или услуги и на всеки етап с този данък да се облага само добавената стойност, като накрая същият се понася от крайния потребител (вж. Решение от 3 октомври 2006 г. по дело Banca popolare di Cremona, C-475/03, Recueil, стр. I-9373, точки 21 и 22).

45      Съдът е уточнил кои са основните характеристики на ДДС. Независимо от някои разлики в редакцията, от съдебната му практика е видно, че посочените характеристики са четири на брой, а именно общо прилагане на данъка за сделките със стоки или услуги; определяне на неговия размер пропорционално на цената, получена от данъчнозадълженото лице като насрещна престация за стоките и услугите, които то предоставя; събиране на този данък на всеки етап от процеса на производство и разпространение, включително на етапа на продажбата на дребно, колкото и сделки да са изпълнени преди това; приспадане на данъка, платен от данъчнозадълженото лице на предходните етапи от процеса на производство и разпространение, от дължимия от него данък, така че този данък да се начислява на определен етап само върху добавената стойност в този етап и крайната тежест на посочения данък накрая да се поема от потребителя (вж. Решение по дело Banca popolare di Cremona, посочено по-горе, точка 28, както и Решение от 11 октомври 2007 г. по дело KÖGÁZ и др., C-283/06 и C-312/06, Сборник, стр. I-8463, точка 37).

46      Липсата на една от посочените основни характеристики е достатъчна, за да не може съответният данък да се разглежда като равностоен на ДДС (вж. в този смисъл Определение от 5 февруари 2009 г. по дело UAB Mechel Nemunas, C-119/08, точка 37).

47      В случая, що се отнася до втората основна характеристика на ДДС, следва да се отбележи, че докато ДДС се начислява при всяка отделна сделка на етапа на търговията и неговият размер е пропорционален на цената на предоставените стоки или услуги (Решение по дело KÖGÁZ и др., посочено по-горе, точка 39), от членове 4 и 5 от Закона от 16 декември 1972 г. следва, че за разлика от това с прилагания към 1 януари 1991 г. полски данък се облага брутният размер на реализирания през определен период оборот на данъчнозадълженото лице.

48      Тъй като по този начин полският данък се изчислява на основата на периодичен оборот, не е възможно да се определи с точност размерът на този данък, който евентуално се прехвърля върху клиента при всяка продажба на стоки, така че не е изпълнено условието за пропорционалност на този размер спрямо цената, получена от данъчнозадълженото лице (вж. Решение по дело KÖGÁZ и др., посочено по-горе, точка 40).

49      Що се отнася, по-нататък, до четвъртата основна характеристика на ДДС, следва да се посочи, че докато общностният механизъм на ДДС предвижда приспадане на дължимия или платен ДДС за всяка стока или услуга, използвана за целите на облагаеми сделки, така че с данъка да се облага само добавената стойност на съответния етап от производството или разпространението, то видно от информацията, предоставена от страните в съдебното заседание и в отговор на поставените им от Съда писмени въпроси, Законът от 16 декември 1972 г. не предвижда право на приспадане на данъка по получени доставки, а само дава възможност от общия данък върху реализирания оборот да се приспадне данъкът, платен за получени доставки на определени материали и суровини. Следователно посоченият данък не се прилага към добавената стойност на стоките или услугите, а към общия размер на получените приходи.

50      Република Полша обаче изтъква, че съгласно член 9 от Наредбата на министъра на финансите от 17 април 1990 г. (Dz. U., 1990 г., бр. 27, позиция 156) по принцип от данък върху оборота е освободена продажбата на стоки за снабдяване, капиталови и спомагателни стоки.

51      Макар да е вярно, че съществуването на различия в начина на изчисляване на подлежащия на приспадане платен данък не означава, че съответният данък няма една от основните характеристики на ДДС, ако тези различия са по-скоро от техническо естество и не са пречка данъкът да има по същество същия механизъм като този на ДДС, все пак това не се отнася за данъка, с който производствените дейности се облагат по такъв начин, че не е сигурно дали в крайна сметка тежестта му ще бъде понесена от крайния потребител подобно на данъците върху потреблението като ДДС (Решение по дело Banca popolare di Cremona, посочено по-горе, точка 31).

52      В случая обаче, най-вече поради неясния механизъм на различните видове освобождаване и многократно облагане, изобщо не е сигурно, че полският данък върху оборота в крайна сметка се е понасял от крайния потребител по начина, който е характерен за данъците върху потреблението като ДДС, нито че е водел до същия резултат като ДДС.

53      От тези съображения следва, че данъкът върху оборота, който се е прилагал в Полша към 1 януари 1991 г., не притежава основните характеристики на ДДС.

54      Доколкото към 1 януари 1991 г. Република Полша не е прилагала ДДС по смисъла на Директива 2006/112, нито данъчен режим с основните характеристики на ДДС, не са налице предпоставките са прилагане на член 115 от Директива 2006/112.

55      Следователно Република Полша е била длъжна да прилага стандартната ставка на ДДС за разглежданите стоки.

56      Накрая, доколкото може да се приеме, че Република Полша излага и самостоятелен защитен довод в смисъл, че целта на прилагането на намалена ставка на ДДС за разглежданите стоки е да се увеличи раждаемостта в Полша и че то би допринесло за ускоряване на темповете на икономически растеж в духа на Лисабонската стратегия, достатъчно е да се констатира, че подобен довод от социалнополитическо естество евентуално би могъл да обоснове предоставянето на дерогация от Съвета посредством изменение на Директива 2006/112, но за сметка на това в рамките на настоящото производство по иск за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка не би могъл от правна гледна точка да обоснове нарушението от страна на тази държава членка на разпоредбите на член 98, параграф 2 от Директива 2006/112.

57      При това положение следва да се приеме, че като прилага намалена ставка на ДДС от 7 % за доставката, вноса и вътреобщностното придобиване на бебешко облекло, аксесоари за него и детски обувки, Република Полша не изпълнява задълженията си по член 98 от Директива 2006/112 във връзка с приложение ІІІ към нея.

 По съдебните разноски

58      Съгласно член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Република Полша и последната е загубила делото, Република Полша следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

1)      Като прилага намалена ставка от 7 % на данъка върху добавената стойност за доставката, вноса и вътреобщностното придобиване на бебешко облекло, аксесоари за него и детски обувки, Република Полша не изпълнява задълженията си по член 98 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност във връзка с приложение III към тази директива.

2)      Осъжда Република Полша да заплати съдебните разноски.

Подписи

* Език на производството: полски.