Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

Дело C-248/09

Pakora Pluss SIA

срещу

Valsts ieņēmumu dienests

(Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts Administratīvo lietu departaments)

„Акт за присъединяване към Европейския съюз — Митнически съюз — Преходни мерки — Допускане до свободно обращение при освобождаване от мита — Стока, която към датата на присъединяването на Република Латвия се транспортира в разширената Общност — Формалности при износ — Вносни сборове — ДДС“

Резюме на решението

1.        Митнически съюз — Допускане до свободно обращение при освобождаване от мита — Акт за присъединяване от 2003 г.

(глава 5, точка 1 от приложение IV към Акта за присъединяване от 2003 г.; член 448 от Регламент № 2454/93 на Комисията)

2.        Митнически съюз — Допускане до свободно обращение при освобождаване от мита — Акт за присъединяване от 2003 г.

(глава 5, точка 1 от приложение IV към Акта за присъединяване от 2003 г.; Регламент № 2913/92 на Съвета; Регламент № 2454/93 на Комисията)

3.        Митнически съюз — Вносни сборове — Обхват — Данък върху добавената стойност

(член 4, параграф 10 от Регламент № 2913/92 на Съвета; член 2, параграф 2, член 11, част Б, параграф 3, буква а) и член 21, параграф 2 от Директива 77/388 на Съвета)

1.        След като към датата на присъединяването към Европейския съюз на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република, стоките се транспортират в разширената Общност, се прилага режимът, предвиден в глава 5, точка 1 от приложение IV към Акта за присъединяване, който изключва прилагането на другите митнически режими. Следователно, тъй като режимът, предвиден в глава 5, точка 1 от приложение IV към този Акт за присъединяване, е изчерпателен, в такъв случай не се прилага член 448 от Регламент № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 2787/2000, отнасящ се до облекчените процедури при транспортиране по море между държавите членки в рамките на режима на общностния транзит. Ето защо, включително когато е съставен товарен манифест, предвидените в член 448 от Регламента за прилагане № 2454/93 действия не могат да заместят формалностите при износ, посочени в глава 5, точка 1 от приложение IV към посочения Акт за присъединяване. От това следва, че за да се провери дали са спазени посочените в глава 5, точка 1 от приложение IV към Акта за присъединяване формалности при износ, е без значение дали са извършени действията, предвидени в член 448 от Регламента за прилагане, дори когато е съставен товарен манифест.

(вж. точки 32—35; точка 1 от диспозитива)

2.        Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 82/97, и Регламент № 2454/93, изменен с Регламент № 2787/2000, са приложими в новите държави членки, считано от 1 май 2004 г., без да е възможно да се твърди, че се прилага режимът, предвиден в глава 5, точка 1 от приложение IV към Акта за присъединяване към Европейския съюз на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република, когато предвидените в нея формалности при износ не са изпълнени за стоки, които към датата на присъединяването на тези нови държави членки към Европейския съюз се транспортират в разширената Общност.

(вж. точка 41; точка 2 от диспозитива)

3.        Член 4, параграф 10 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 82/97, трябва да се тълкува в смисъл, че вносните сборове не включват подлежащия на събиране при вноса на стоки данък върху добавената стойност. Освен това при внос на стока данъкът върху добавената стойност се дължи от лицето или лицата, посочено/посочени или прието/приети за платец/платци в държавата членка на вноса.

(вж. точки 47, 49 и 52; точки 3 и 4 от диспозитива)







РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

29 юли 2010 година(*)

„Акт за присъединяване към Европейския съюз — Митнически съюз — Преходни мерки — Допускане до свободно обращение при освобождаване от мита — Стока, която към датата на присъединяването на Република Латвия се транспортира в разширената Общност — Формалности при износ — Вносни сборове — ДДС“

По дело C-248/09

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Augstākās tiesas Senāts Administratīvo lietu departaments (Латвия) с акт от 26 юни 2009 г., постъпил в Съда на 7 юли 2009 г., в рамките на производство по дело

Pakora Pluss SIA

срещу

Valsts ieņēmumu dienests,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: г-н A. Tizzano, председател на състав, г-н E. Levits, г-н M. Ilešič, г-н M. Safjan (докладчик) и г-жа M. Berger, съдии,

генерален адвокат: г-н P. Mengozzi,

секретар: г-н R. Grass,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за Pakora Pluss SIA, от г-жа I. Petrova, член на съвета на директорите,

–        за Valsts ieņēmumu dienests, от г-н D. Jakāns, в качеството на представител,

–        за латвийското правителство, от г-жа K. Drēviņa и г-жа K. Krasovska, в качеството на представители,

–        за Комисията на Европейските общности, от г-н A. Sauka и г-н B.-R. Killmann, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, точка 10 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58), изменен с Регламент (EО) № 82/97 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 година (ОВ L 17, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 9, стр. 250, наричан по-нататък „Митнически кодекс“), на член 448 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92 (ОВ L 253, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3), изменен с Регламент (ЕО) № 2787/2000 на Комисията от 15 декември 2000 година (ОВ L 330, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 13, стр. 17, наричан по-нататък „Регламент за прилагане“), както и на глава 5, точка 1 от приложение IV към Акта относно условията на присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 236, 2003 г., стр. 33, наричан по-нататък „Акт за присъединяване“).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между Pakora Pluss SIA (наричано по-нататък „Pakora Pluss“) и Valsts ieņēmumu dienests (латвийската данъчна администрация, наричана по-нататък „VID“) относно плащането на мита и данък върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“), които дружеството дължи за извършения на 3 май 2004 г. внос по море на автомобил от Германия в Латвия.

 Правна уредба

 Правна уредба на Съюза

 Митническият кодекс

3        Според член 4, точка 10 от Митническия кодекс под „Вносни сборове“ следва да се разбира:

„—      митата и таксите с равностоен ефект, дължими при вноса на стоки,

—      [налозите] при внос, въведени съгласно общата селскостопанска политика или съгласно специфични режими, приложими за определени стоки, получени от преработката на селскостопански продукти“.

4        Член 79 от Митническия кодекс гласи следното:

„Допускането за свободно обращение придава на необщностните стоки митнически статут на общностни стоки.

Допускането за свободно обращение води до прилагането на мерките на търговската политика, извършването на други формалности, предвидени при вноса на стоки и облагането със законно дължимите сборове“.

5        Член 161 от Митническия кодекс предвижда:

„1.      Режимът износ позволява изнасяне на общностни стоки извън митническата територия на Общността.

Той включва прилагане на формалностите, предвидени за изнасянето, включително и на мерките на търговската политика, а когато е предвидено — облагане с износни сборове.

2.      Общностните стоки, предназначени да бъдат изнесени, трябва да се поставят под режим износ с изключение на стоките, поставени под режим пасивно усъвършенстване или транзит съгласно член 163 и без да се засяга член 164.

[…]

4.      Случаите и условията, при които стоки, напускащи митническата територия на Общността, не подлежат на деклариране за износ, се определят съгласно процедурата на комитета.

5.      Декларацията за износ трябва да бъде представена в митническото учреждение, в района на което износителят е установен или стоките се опаковат или товарят за износ. Дерогациите се определят съгласно процедурата на комитета“.

6        Член 162 от Митническия кодекс предвижда:

„Износът се разрешава, когато стоките напускат митническата територия на Общността в същото състояние, в което са били при приемане на декларацията за износ“.

 Регламентът за прилагане

7        Съгласно член 448 от Регламента за прилагане:

„1.      Шипингови компании имат право да кандидатстват за разрешително да използват единен манифест вместо транзитна декларация, когато извършва[т] значителен брой редовни рейсове между държави членки (опростен режим — ниво [2]).

По изключение от член 373, параграф 1, буква а), шипинговата компания не [трябва да е установена] на територията на Общността, ако разполага с регионални офиси там.

2.      При получаване на заявление за разрешение митническите органи известяват останалите държави членки, на чиято територия се намират началните и крайни пристанища.

Когато в рамките на 60 (шестдесет) дни от датата на известието не се получат възражения, митническите органи издават разрешителното.

Разрешителното е в сила във всички въпросни държави членки и се прилага само за митнически режим [общностен] транзит между пристанища, които упоменава.

3.      С цел облекчаване на режима, шипинговата компания има право да използва единен манифест за всички превозвани стоки; когато постъпи така, тя маркира със следните позиции манифестите си:

a)      със символа „Т1“ когато стоките се поставят под митнически режим [вътрешен общностен] транзит;

б)      със символа „ТF“ когато стоките се поставят под митнически режим вътрешен [общностен] транзит по реда на член 340в, параграф 1;

в)      с буквите „TD“ стоки поставени под митнически режим транзит, или пренасяни по реда на митнически режим активно усъвършенстване, митническо складиране или временен внос. В подобни случаи шипинговата компания вписва буквите „TD“ в съответната товарителница или друг подобен търговски документ, както и препратка към използвания митнически режим, референтния номер и датата на транзитната декларация или трансферния документ и името на издаващата служба;

г)      с буквата „С“ (равностойна на „Т2L“) стоки, чиито [общностен] статут може да се докаже;

д)      с буквата „Х“ [общностни] стоки, които предстои да бъдат изнесени и които не са поставени под режим транзит.

Манифестът съдържа задължително и информацията по реда на член 447, параграф 4.

4.      Митническият режим [общностен] транзит се счита за приключен, когато манифестът е на лице за митническите органи в крайното пристанище и стоките са им представени.

Записите водени от шипинговите компании по реда на член 373, параграф 2, буква б) съдържат като минимум информацията, посочена в първа алинея на параграф 3.

При необходимост от проверка или сверяване митническите органи от крайното пристанище изпращат до митническите органи от началното пристанище данните от получени манифести.

5.      Без да се [засяга действието на] разпоредбите на членове 365 и 366, членове от 450а до 450г и дял VII на Кодекса:

a)      шипинговите компании известяват митническите органи за всички нарушения или нередности;

б)      митническите органи от крайното пристанище известяват митническите органи на началното пристанище [и органа, издал разрешението,] за всички нарушения и нередности при първа предоставена им възможност.“

 Актът за присъединяване

8        Член 2 от Акта за присъединяване гласи:

„От датата на присъединяване разпоредбите на Учредителните договори и актовете, приети от институциите и от Европейската централна банка преди присъединяването, са задължителни за новите държави членки и се прилагат в тези държави при условията, предвидени в посочените договори и в настоящия акт“.

9        Според член 22 от Акта за присъединяване:

„Мерките, изброени в приложение ІV на настоящия акт, се прилагат съобразно условията, предвидени това приложение“.

10      Приложение IV към Акта за присъединяване е озаглавено „Списък по смисъла на член 22 от Акта за присъединяване“. Глава 5 от посоченото приложение, озаглавена „Митнически съюз“, предвижда:

„[…] [Митническият кодекс и Регламентът за прилагане] се прилагат в новите държави членки при спазването на следните особени разпоредби:

1.      Въпреки член 20 от Регламент (Е[И]О) № 2913/92, стоките, които към датата на присъединяването са временно складирани или попадат в обхвата на митнически направления и режими, посочени в член 4, параграф[…] 15, [буква] б) и [параграф] 16, [букви] б)—ж) от този [p]егламент в разширената Общност, или които се транспортират в рамките на разширената Общност след като са били предмет на износни формалности, се освобождават от мита и други митнически мерки, когато са пуснати за свободно [обращение] при условие, че е налице едно от следните:

a)      доказателство за преференциален произход, издадено преди датата на присъединяване по смисъла на едно от следните Европейски споразумения (изброени по-долу) или по силата на някое от идентичните споразумения, сключени между самите нови държави членки, и които съдържат забрана за избягване на, или освобождаване от митата, прилагани за материалите, които са използвани за производството на продуктите, за които е издадено или съставено доказателството за произход;

б)      всяко от доказателствата за статут на стока от Общността по смисъла на член 314 в и 315 от Регламент (ЕИО) № 2454/93.

[…]“

 Шеста директива

11      Считано от 1 януари 2007 г., Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) отменя и заменя съществуващата в областта на ДДС правна уредба на Съюза, и по-конкретно Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1). Въпреки това Директива 2006/112, която влиза в сила след настъпване на фактите по главното производство, не е приложима.

12      Член 2, параграф 2 от Шеста директива 77/388, изменена с Директива 91/680/ЕИО на Съвета от 16 декември 1991 година (ОВ L 376, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 110, наричана по-нататък „Шеста директива“), предвижда, че вносът на стоки се облага с ДДС.

13      Член 7 от Шеста директива, озаглавен „Внос“, предвижда в параграф 1, буква a):

„1.      „Внос на стоки“ означава:

a)      влизането в Общността на стоки, които не отговарят на условията, предвидени в членове 9 и 10 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност […]“

14      Член 11, част Б от Шеста директива, отнасящ се до вноса на стоки, предвижда в параграф 3, буква a):

„3.      Данъчната основа включва, доколкото вече не са включени::

a)      данъци, мита, налози и други такси, дължими извън внасящата държава членка, както и дължимите при внос, без [ДДС], подлежащ на събиране;

[…]“

15      Член 21 от Шеста директива, озаглавен „Лица — платци на данъка върху добавената стойност“ предвижда в параграф 2, че при внос ДДС се дължи от лицето или лицата, посочено/посочени или прието/приети за платец/платци в държавата членка на вноса.

 Национална правна уредба

16      Съгласно член 2, параграф 2, точка 3 от Закона за данъка върху добавената стойност (likums par pievienotās vērtības nodokļi, Latvijas Vēstnesis, 1995 г., № 49) в редакцията, действаща към момента на настъпване на фактите по главното производство (наричан по-нататък „Закон за ДДС“), вносът на стоки се облага с ДДС в рамките на икономическата дейност.

17      Член 2, параграф 8 от Закона за ДДС гласи:

„При внос на стоки облагаемата стойност е митническата стойност на стоките, стойността на услугите по транспортиране на стоките от границите на Европейския съюз до получателя им (или до първото място на претоварване на територията на Република Латвия, посочено в придружаващите документи), митата и акцизите, както и други данъци и такси, дължими по силата на отделни нормативни актове, с изключение на ДДС, като включва и стойността на услугите, посочени в член 7, първа част, параграф 2 от настоящия закон, ако тази стойност не е включена в митническата стойност.

[…]“

18      Член 12, параграф 2 от Закона за ДДС, уреждащ условията за възстановяване на данъка, предвижда:

„При внос на стоки данъкът се дължи от всяко лице, което пуска стоките в свободно обращение. Тогава данъкът върху внесените стоки става изискуем едновременно с митото“.

 Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

19      От акта за преюдициално запитване е видно, че на 30 април 2004 г. в Германия е съставен товарен манифест с оглед на транспортирането по море на автомобил с местоназначение Латвия. В Германия тази операция е обложена с ДДС при нулева ставка.

20      На 3 май 2004 г. Pakora Pluss в качеството му на главно отговорно лице поставя посочения автомобил под режим общностен транзит. Митническата процедура не е проведена докрай.

21      На 1 март 2006 г. с решение на Valsts ieņēmumu dienesta galvenā muitas pārvalde (главната митническа дирекция на VID) Pakora Pluss е осъдено да заплати в полза на бюджета сума, включваща мита и други такси, по съображение че не е представило документи, установяващи приключването на митническата процедура. Това решение е потвърдено от VID на 21 април 2006 г.

22      С решение от 9 август 2007 г. Administratīvā rajona tiesa (окръжен административен съд) уважава жалбата на Pakora Pluss срещу посоченото решение.

23      С решение от 22 юли 2008 г. Administratīvā apgabaltiesa (областен административен съд) отменя това съдебно решение.

24      Pakora Pluss подава касационна жалба пред Augstākās tiesas Senāts Administratīvo lietu departaments (административно отделение на Сената на Върховния съд). То изтъква по-конкретно, че апелативната юрисдикция е приложила членове 447 и 448 от Регламента за прилагане, отнасящи се до транзита между държавите членки, въпреки че разглежданият товарен манифест е изготвен преди присъединяването на Република Латвия към Съюза. Освен това апелативната юрисдикция била приложила неправилно член 96 от Митническия кодекс, като го определила като главно отговорно лице за плащането на ДДС.

25      При тези обстоятелства Augstākās tiesas Senāts Administratīvo lietu departaments решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Може ли да се приеме, че са изпълнени формалностите при износ по смисъла на [глава 5,] точка 1 [от приложение IV към] Акта за присъединяване, в случай че е подаден товарен манифест, но не са извършени действията, предвидени в член 448 от Регламент № 2454/93 (германската митническа служба не е уведомила надлежно латвийската митническа служба за заявлението на шипинговата компания)?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли да се приеме при обстоятелства като тези по главното производство, че изобщо не са приложими правилата за митническите процедури (Регламенти № 2913/92 и № 2454/93)?

3)      При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли глава 5, точка 1 от приложение IV към Акта за присъединяване […] да се тълкува в смисъл, че ако стока, която се транспортира в разширената Общност, след като е била предмет на формалности за износ, не е допусната до свободно обращение, тя не се ползва от освобождаване от мита и други митнически мерки, макар да няма съмнение за общностния ѝ характер? С други думи, при обстоятелствата в конкретния случай от решаващо значение ли е въпросът дали е приключила процедурата за допускане до свободно обращение?

4)      Следва ли [ДДС] да се включи в понятието „вносни сборове“ по член 4, точка 10 от Регламент № 2913/92?

5)      При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, тежи ли задължението за плащане на [ДДС], дължим като част от митните сборове при внос на стока, върху главното отговорно лице или върху крайния получател на стоката? Възможно ли е това задължение да се раздели и при какви обстоятелства?“.

 По преюдициалните въпроси

 По първия въпрос

26      С този въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали глава 5, точка 1 от приложение IV към Акта за присъединяване трябва да се тълкува в смисъл, че предвидените в нея формалности при износ са изпълнени, когато е съставен товарен манифест, но не са извършени действията, предвидени в член 448 от Регламента за прилагане.

27      В това отношение следва да се посочи, че глава 5, точка 1 от приложение IV към Акта за присъединяване предвижда по-специално че стоките, които към датата на присъединяването се транспортират в разширената Общност, след като са били предмет на формалности за износ, се допускат до свободно обращение при освобождаване от мита и други митнически мерки, ако се представи надлежно издадено преди датата на присъединяването доказателство за преференциален произход или някое от доказателствата за общностен характер, посочени в член 314 в и член 315 от Регламента за прилагане.

28      Така глава 5, точка 1 от приложение IV към Акта за присъединяване позволява стоки, които към 1 май 2004 г. се транспортират в разширената Общност, да бъдат внесени в нова държава членка при освобождаване от мита и други митнически мерки само ако са изпълнени три кумулативни условия.

29      На първо място, стоките, които напускат митническата територия на Съюза и са с местоназначение държава, която все още не е членка на Съюза, трябва да са поставени под режим износ. Следователно формалностите, които трябва да бъдат извършени, са предвидените в членове 161 и 162 от Митническия кодекс, уреждащи износа.

30      На второ място, тъй като транспортирането приключва след датата на присъединяване, стоките, внесени в държава — членка на Съюза, трябва да са допуснати до свободно обращение, за да получат митническия статут на общностна стока при условията, предвидени в член 79 от Митническия кодекс.

31      На трето място, трябва да се представи доказателство за преференциалния произход на стоките или за техния общностен характер като посоченото в член 314 в и член 315 от Регламента за прилагане.

32      След като към датата на присъединяването стоките се транспортират в разширената Общност, се прилага режимът, предвиден в глава 5, точка 1 от приложение IV към Акта за присъединяване, който изключва прилагането на другите митнически режими.

33      Следователно, тъй като режимът, предвиден в глава 5, точка 1 от приложение IV към Акта за присъединяване, е изчерпателен, в такъв случай не се прилага член 448 от Регламента за прилагане, отнасящ се до облекчените процедури при транспортиране по море между държавите членки в рамките на режима на общностния транзит.

34      Ето защо, включително когато е съставен товарен манифест при обстоятелствата, които следват от акта за преюдициално запитване, предвидените в член 448 от Регламента за прилагане действия не могат да заместят формалностите при износ, посочени в глава 5, точка 1 от приложение IV към Акта за присъединяване.

35      С оглед на изложените по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че глава 5, точка 1 от приложение IV към Акта за присъединяване трябва да се тълкува в смисъл, че за да се провери дали са спазени посочените в нея формалности при износ, е без значение дали са извършени действията, предвидени в член 448 от Регламента за прилагане, дори когато е съставен товарен манифест.

 По втория въпрос

36      Тъй като отговорът на първия въпрос е отрицателен, вторият въпрос следва да се разгледа.

37      Този въпрос следва да се схваща в смисъл, че по същество с него се иска да се установи до каква степен Митническият кодекс и Регламентът за прилагане са приложими за новите държави — членки на Съюза, в случай че не са извършени предвидените в глава 5, точка 1 от приложение IV към Акта за присъединяване формалности при износ по отношение на стоки, които към датата на присъединяването на тези нови държави членки се транспортират в разширената Общност.

38      В това отношение следва да се отбележи, че в глава 5 от приложение IV към Акта за присъединяване е посочено, че Митническият кодекс и Регламентът за прилагане „се прилагат в новите държави членки при спазване на […] особени разпоредби“, една от които е точка 1 от посочената глава.

39      От тази разпоредба, разглеждана във връзка с член 2 от Акта за присъединяване, следва, че считано от 1 май 2004 г., Митническият кодекс и Регламентът за прилагане са приложими в новите държави членки, освен ако към датата на присъединяването на тези държави към Съюза стоките се транспортират в разширената Общност. В такъв случай трябва да се приложи глава 5, точка 1 от приложение IV към Акта за присъединяване.

40      По аргумент за противното, когато по отношение на стоките, които се транспортират в разширената Общност, не са изпълнени формалностите при износ, не може да има позоваване на режима, предвиден в глава 5, точка 1 от приложение IV към Акта.

41      Поради това на втория въпрос следва да се отговори, че Митническият кодекс и Регламентът за прилагане са приложими в новите държави членки, считано от 1 май 2004 г., без да е възможно да се твърди, че се прилага режимът, предвиден в глава 5, точка 1 от приложение IV към Акта за присъединяване, когато предвидените в нея формалности при износ не са изпълнени за стоки, които към датата на присъединяването на тези нови държави членки към Съюза се транспортират в разширената Общност.

 По третия въпрос

42      Тъй като третият въпрос е зададен само в случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, не следва да му се отговаря.

 По четвъртия въпрос

43      С този въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 4, параграф 10 от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че вносните сборове включват подлежащия на събиране във връзка с вноса на стоките ДДС.

44      Съгласно член 4, точка 10 от Митническия кодекс вносните сборове включват по-специално митата и таксите с равностоен ефект, дължими при вноса на стоки.

45      От друга страна, член 2, параграф 2 от Шеста директива предвижда, че вносът на стоки се облага с ДДС. Член 11, част Б, параграф 3, буква a) от посочената директива уточнява по-специално че в данъчната основа трябва да се включат, доколкото вече не са включени, дължимите при внос данъци, мита, налози и други такси, с изключение на подлежащия на събиране ДДС.

46      От тези разпоредби следва, че вносните сборове по смисъла на член 4, точка 10 от Митническия кодекс се включват в данъчната основа на подлежащия на събиране при вноса на стоки ДДС.

47      При това положение на четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 10 от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че вносните сборове не включват подлежащия на събиране във връзка с вноса на стоки ДДС.

 По петия въпрос

48      С този въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали при внос на стока ДДС се дължи от главното отговорно лице или от крайния получател на стоката и дали това задължение е делимо.

49      Най-напред следва да се подчертае, че макар ДДС да не се включва във вносните сборове по смисъла на член 4, точка 10 от Митническия кодекс, той се дължи при вноса на стоки в съответствие с член 2, параграф 2 от Шеста директива.

50      Ето защо, въпреки че петият въпрос е поставен само в случай на утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, Съдът намира за уместно да му отговори.

51      В това отношение е важно да се посочи, че според член 21, параграф 2 от Шеста директива при внос ДДС се дължи от лицето или лицата, посочено/посочени или прието/приети за платец/платци в държавата членка на вноса.

52      Следователно на петия въпрос следва да се отговори, че при внос на стока ДДС се дължи лицето или лицата, посочено/посочени или прието/приети за платец/платци в държавата членка на вноса.

 По съдебните разноски

53      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

1)      Глава 5, точка 1 от приложение IV към Акта относно условията на присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в учредителните договори на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че за да се провери дали са спазени посочените в нея формалности при износ, е без значение дали са извършени действията, предвидени в член 448 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 2787/2000 на Комисията от 15 декември 2000 година, дори когато е съставен товарен манифест.

2)      Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (EО) № 82/97 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 година, и Регламент № 2454/93, изменен с Регламент № 2787/2000, са приложими в новите държави членки, считано от 1 май 2004 г., без да е възможно да се твърди, че се прилага режимът, предвиден в глава 5, точка 1 от приложение IV към посочения акт за присъединяване, когато предвидените в нея формалности при износ не са изпълнени за стоки, които към датата на присъединяването на тези нови държави членки към Европейския съюз се транспортират в разширената Общност.

3)      Член 4, параграф 10 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 82/97, трябва да се тълкува в смисъл, че вносните сборове не включват подлежащия на събиране при вноса на стоки данък върху добавената стойност.

4)      При внос на стока данъкът върху добавената стойност се дължи от лицето или лицата, посочено/посочени или прието/приети за платец/платци в държавата членка на вноса.

Подписи

* Език на производството: латвийски.