Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

References to this case

Share

Highlight in text

Go





Определение на Съда (седми състав) от 7 юли 2010 г. — Gennaro Curia/Ministero dell’Economia e delle Finanze и Agenzia delle Entrate

(Дело C-381/09)

„Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник — Шеста директива ДДС — Приложно поле — Случаи на освобождаване от ДДС — Член 13, част Б, буква г), точка 1 — Предоставяне, договаряне и управление на кредити — Лихварска дейност — Дейност, която е незаконна съгласно националното законодателство“

1.                     Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Материален обхват (Директива 77/388 на Съвета) (вж. точки 18—20 и диспозитива)

2.                     Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Случаи на освобождаване на сделките по предоставяне на кредити (член 13, част Б, буква г), точка 1 от Директива 77/388 на Съвета) (вж. точки 18—20 и диспозитива)

Предмет

Преюдициално запитване — Тълкуване на член 13, част Б, буква г), точка 3 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1) — Случаи на освобождаване — Операции по предоставяне, договаряне и управление на кредити — Лихварска дейност, която е незаконна съгласно националното законодателство

Диспозитив

Лихварската дейност, която представлява престъпление по националното наказателно право, попада, въпреки незаконния си характер, в приложното поле на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа. Член 13, част Б, буква г), точка 1 от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка не може да облага тази дейност с данък върху добавената стойност, при положение че съответстващата ѝ дейност по предоставяне на парични заеми с незавишени лихви е освободена от този данък.