Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

Дело C-270/10

Lotta Gistö

(Преюдициално запитване, отправено от Korkein hallinto-oikeus)

„Протокол за привилегиите и имунитетите на Европейските общности — Член 14, първа алинея — Определяне на местоживеенето за данъчни цели на съпруг на длъжностно лице на Европейския съюз — Национално законодателство, предвиждащо правило, съгласно което заинтересованото лице, което е пребивавало три години в чужбина, вече не се счита за пребиваващо в страната, поради което спрямо неговите доходи не е приложимо неограниченото данъчно облагане“

Резюме на решението

Привилегии и имунитети на Европейските общности — Длъжностни лица и други служители на Общностите — Местоживеене за данъчни цели на съпруг на длъжностно лице на Европейския съюз, който не упражнява дейност срещу заплащане

(член 14, първа алинея от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности)

Член 14, първа алинея от Протокола относно привилегиите и имунитетите на Европейските общности трябва да се тълкува в смисъл, че съпругът на лице, който само поради това че това лице постъпва на служба в Съюза, установява своето местопребиваване на територията на държава членка, различна от местоживеенето му за данъчни цели до момента на встъпване на посоченото лице на служба в Съюза, се счита, че е запазил в тази предишна държава членка своето местоживеене за данъчни цели, ако той самият не упражнява никаква дейност срещу заплащане.

(вж. точка 22 и диспозитива)







РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)

28 юли 2011 година(*)

„Протокол за привилегиите и имунитетите на Европейските общности — Член 14, първа алинея — Определяне на местоживеенето за данъчни цели на съпруг на длъжностно лице на Европейския съюз — Национално законодателство, предвиждащо правило, съгласно което заинтересованото лице, което е пребивавало три години в чужбина, вече не се счита за пребиваващо в страната, поради което спрямо неговите доходи не е приложимо неограниченото данъчно облагане“

По дело C-270/10

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Korkein hallinto-oikeus (Финландия) с акт от 27 май 2010 г., постъпил в Съда на 31 май 2010 г., в рамките на производство, образувано по искане на

Lotta Gistö,

СЪДЪТ (пети състав),

състоящ се от: г-н J.-J. Kasel (докладчик), председател на състав, г-н A. Borg Barthet и г-н M. Ilešič, съдии,

генерален адвокат: г-н P. Cruz Villalón,

секретар: г-н A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за финландското правителство, от г-н J. Heliskoski, в качеството на представител,

–        за естонското правителство, от г-жа M. Linntam, в качеството на представител,

–        за Европейската комисия, от г-н I. Koskinen и г-н D. Martin както и от г-жа M.-I. Martínez del Peral, в качеството на представители,

предвид взетото след изслушване на генералния адвокат решение делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 14, първа алинея от Протокола относно привилегиите и имунитетите на Европейските общности, първоначално приложен към Договора за създаване на единен Съвет и единна Комисия на Европейските общности (ОВ 152, 1967 г., стр. 13), а след това, по силата на Договора от Амстердам — към Договора за ЕО (наричан по-нататък „Протоколът“).

2        Запитването е отправено в рамките на образувано по искане на г-жа Gistö производство, целящо да се установи дали за данъчната 2007 година тя е била изцяло или само частично данъчнозадължена за данъка върху дохода във Финландия.

 Правна уредба

 Право на Съюза

3        Член 13 от Протокола гласи:

„Длъжностните лица и другите служители на Общностите подлежат на данъчно облагане в полза на Общността върху изплатените им от Общностите заплати, надници и възнаграждения, в съответствие с условията и процедурата, приети от Съвета по предложение на Комисията.

Те се освобождават от националните данъци върху заплатите, надниците и възнагражденията, които са им били изплатени от Общностите“.

4        Член 14, първа алинея от Протокола гласи:

„За целите на прилагането на данъка върху дохода, на имуществения данък и на данъка върху наследството, както и за целите на прилагането на конвенциите за избягване на двойното данъчно облагане, сключени между държавите членки на Общността, длъжностните лица и другите служители на Общността, които единствено поради изпълнение на задълженията им в служба на Общността установяват своето пребиваване на територията на държава членка, различна от тази на тяхното местоживеене за данъчни цели по времето, когато са постъпили на работа в Общностите, се считат както в държавата на тяхното действително пребиваване, така и в държавата на местоживеене за данъчни цели, че са запазили местоживеенето си в последната държава, при условие че тя е член на Общностите. Тази разпоредба се прилага също така и спрямо съпруга, доколкото последният/ата не упражнява някаква дейност срещу заплащане, и спрямо децата, които са зависими от и се намират под грижата на лицата, посочени в настоящия член“.

 Национално право

5        Член 9, параграф 1 от Закона за данъка върху дохода (Tuloverolaki (1992/1535) от 30 декември 1992 г. предвижда:

„На подоходно облагане подлежат:

1)      за получените през съответната данъчна година във Финландия и в чужбина доходи (неограничено данъчно облагане) — всяко установено през този период във Финландия физическо или юридическо лице, сдружение, или всяко открито там наследство;

2)      за получените във Финландия доходи (частично данъчно облагане) — всяко физическо лице, което не е пребивавало във Финландия през съответната данъчна година и всяко чуждестранно юридическо лице“.

6        Член 11, параграф 1 от същия закон има следния текст:

„Счита се, че дадено физическо лице има установено във Финландия местоживеене, ако там е неговото действително местопребиваване или пребивава там постоянно повече от шест месеца, при което временното отсъствие не се счита за прекъсване на постоянното пребиваване. Въпреки това, счита се, че даден финландски гражданин има установено във Финландия местоживеене дори когато не е пребивавал там постоянно повече от шест месеца, ако не са изтекли три години от края на годината, в която е напуснал страната, освен ако не докаже, че не е имал съществена връзка с Финландия през разглежданата данъчна година. След посочения период се счита, че той вече няма установено във Финландия местоживеене, освен при доказване на противното“.

 Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

7        Г-жа Gistö, която има финландско гражданство, се установява със семейството си в Люксембург през пролетта на 2003 г., когато нейният съпруг започва работа като преводач в Европейския парламент. Оттогава мястото на пребиваване на съпрузите Gistö е в Люксембург.

8        През 2007 г. г-жа Gistö е в родителски отпуск от работата си на детска учителка в Turku (Финландия) и не упражнява някаква дейност срещу заплащане в Люксембург. Във Финландия тя е собственик на известно количество ценни книжа и на няколко имота, придобити в качеството на инвестиции, които тя отдава под наем.

9        За да установи дали през данъчната 2007 година спрямо нея все още е било приложимо неограниченото облагане за данъка върху доходите във Финландия, г-жа Gistö сезира Keskusverolautakunta (Централна комисия по данъците) — орган на данъчната администрация, който може по искане на данъчнозадължено лице да постановява задължителни предварителни решения по данъчни въпроси. В издаденото по искане на г-жа Gistö предварително решение комисията приема, че нейното местоживеене за данъчни цели все още е във Финландия по смисъла на член 14 от Протокола, поради което спрямо нея все още е приложимо действащото там неограничено облагане за данъка върху доходите, доколкото тя не упражнява някаква дейност срещу заплащане в Люксембург.

10      Г-жа Gistö подава жалба срещу това решение пред Korkein hallinto-oikeus.

11      Тази юрисдикция установява, че разрешаването на спора съгласно Протокола би довело до налагането на заинтересованото лице на неблагоприятно данъчно третиране вследствие на неговото установяване в Люксембург, доколкото във Финландия то ще бъде обвързано винаги от неограничена данъчна отговорност, а при прилагане на националното законодателство то би могло да ползва ограничена данъчна отговорност в тази държава, считано от данъчната 2007 година.

12      При тези условия Korkein hallinto-oikeus решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Следва ли член 14 от Протокола […] да се тълкува във връзка с делото на [г-жа] Gistön в смисъл, че по силата на разпоредбите от Протокола нейното местоживеене за данъчни цели през 2007 г. продължава да бъде във Финландия, или Протоколът трябва да се разбира в смисъл, че в конкретния случай все пак разпоредбите от вътрешното законодателство на държавата членка определят окончателно неограничената данъчна отговорност в дадена държава членка, която в дадения случай е Финландия?“.

 По преюдициалния въпрос

13      Чрез своя въпрос запитващата юрисдикция иска да установи по същество следва ли член 14, първа алинея от Протокола да се тълкува в смисъл, че когато съпругът на лице, който само поради това че това лице постъпва на служба в Европейския съюз, установява своето местопребиваване на територията на държава членка, различна от местоживеенето му за данъчни цели до момента на встъпване на посоченото лице на служба в Европейския съюз, то той запазва в тази предишна държава членка своето местоживеене за данъчни цели, ако не упражнява някаква дейност срещу заплащане.

14      За да се отговори на този въпрос, следва да се посочи, че членове 13 и 14 от Протокола разпределят данъчната компетентност между Съюза и държавата членка, в която длъжностното лице или служителят е имал местоживеене за данъчни цели, преди да постъпи на работа в Съюза (вж. Решение от 25 май 1993 г. по дело Kristoffersen, C-263/91, Recueil, стр. I-2755, точка 9 и Решение от 17 юни 1993 г. по дело X, C-88/92, Recueil, стр. I-3315, точка 11).

15      Съгласно член 13 от Протокола длъжностните лица и служителите на Съюза подлежат на облагане в полза на Съюза върху изплатените им от Съюза заплати, надници и възнаграждения, които са освободени от национални данъци (вж. Решение по дело Kristoffersen, посочено по-горе, точка 10).

16      Съгласно член 14, първа алинея от Протокола по отношение на прилагането по-конкретно на данъците върху доходите длъжностните лица и другите служители на Съюза, които единствено поради изпълнение на задълженията им в служба на Съюза установяват своето пребиваване на територията на държава членка, различна от тази на тяхното местоживеене за данъчни цели по времето, когато са постъпили на работа в Съюза, се счита, както в държавата членка на тяхното действително пребиваване, така и в държавата членка на местоживеене за данъчни цели, че са запазили местоживеенето си в последната държава, при условие че тя е член на Съюза (вж. Решение по дело Kristoffersen, посочено по-горе, точка 11 и Решение по дело X, посочено по-горе, точка 9).

17      Следователно в изпълнение на член 14, първа алинея държавата членка по произход, в която се запазва местоживеенето за данъчни цели на длъжностното лице или служителя, поначало остава компетентна да облага всички доходи на тези лица, различни от изплатените от Съюза заплати, надници и възнаграждения, включително и да ги облага с данък върху доходите, дори когато тяхното действително местоживеене не е там (вж. в този смисъл Решение от 13 ноември 2003 г. по дело Schilling и Fleck-Schilling, C-209/01, Recueil, стр. I-13389, точка 31). Понятието за данък върху доходите по смисъла на член 14, първа алинея от Протокола следва да се определи според критериите на приложимото национално право (вж. Решение по дело Kristoffersen, посочено по-горе, точка 12).

18      Освен това от съдебната практика следва, че установеното в член 14 от Протокола разпределение на компетентността би било поставено под съмнение, ако длъжностното лице или служителят имаше свобода да избира своето местоживеене за данъчни цели (вж. Решение по дело X, посочено по-горе, точка 12).

19      С оглед на това, че съгласно член 14, първа алинея, второ изречение от Протокола неговите разпоредби в данъчната област се прилагат и спрямо съпруга на длъжностното лице или служителя на Съюза в хипотезата, при която този съпруг не упражнява някаква дейност срещу заплащане, то определянето на местоживеенето за данъчни цели на този съпруг също не би могло да зависи от волята на заинтересованото лице.

20      Следователно в случай като този в главното производство държавата членка, в която е било местоживеенето за данъчни цели на заинтересованото лице преди встъпването в длъжност на неговия съпруг в служба на Съюза, запазва компетентност да облага всички доходи на това лице освен изплатените от Съюза заплати, надници и възнаграждения, ако то не упражнява някаква дейност срещу заплащане.

21      Предходното тълкуване не противоречи на принципа на равно третиране, тъй като съгласно установената съдебна практика от данъчна гледна точка не може да се счита, че длъжностните лица и служителите на Съюза, както и техните съпрузи, ако последните не упражняват някаква дейност срещу заплащане в държавата членка, в която длъжностното лице или служителят упражнява своите задължения в служба на Съюза, се намират в същото положение, в което е работник мигрант, който се установява в държава членка, различна от неговата държава по произход (вж. в този смисъл Решение по дело Schilling и Fleck-Schilling, посочено по-горе, точка 29).

22      С оглед на гореизложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 14, първа алинея от Протокола следва да се тълкува в смисъл, че съпругът на лице, който само поради това че това лице постъпва на служба в Съюза, установява своето местопребиваване на територията на държава членка, различна от местоживеенето му за данъчни цели до момента на встъпване на посоченото лице на служба в Европейския съюз, се счита, че е запазил в тази предишна държава членка своето местоживеене за данъчни цели, ако той самият не упражнява никаква дейност срещу заплащане.

 По съдебните разноски

23      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Член 14, първа алинея от Протокола относно привилегиите и имунитетите на Европейските общности, първоначално приложен към Договора за създаване на единен Съвет и единна Комисия на Европейските общности, а след това, по силата на Договора от Амстердам — към Договора за ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, че съпругът на лице, който само поради това че това лице постъпва на служба в Европейския съюз, установява своето местопребиваване на територията на държава членка, различна от местоживеенето му за данъчни цели до момента на встъпване на посоченото лице на служба в Европейския съюз, се счита, че е запазил в тази предишна държава членка своето местоживеене за данъчни цели, ако той самият не упражнява никаква дейност срещу заплащане.

Подписи

* Език на производството: фински.