Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори разширен състав)

7 ноември 2014 година(*)

„Държавни помощи — Разпоредби относно корпоративния данък, позволяващи на предприятията, които подлежат на данъчно облагане в Испания, да амортизират финансовата репутация, която произтича от придобиването на дялово участие в предприятия, подлежащи на данъчно облагане в чужбина — Решение, което квалифицира тази схема като държавна помощ, обявява същата за несъвместима с вътрешния пазар и разпорежда нейното възстановяване — Понятие за държавна помощ — Селективен характер — Установяване на категория предприятия, които са поставени в по-благоприятно положение от съответната мярка — Липса — Нарушение на член 87, параграф 1 ЕО“

По дело T-219/10,

Autogrill España, SA, установено в Мадрид (Испания), представлявано първоначално от J. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, M. Muñoz de Juan и R. Calvo Salinero, впоследствие от J. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro и R. Calvo Salinero, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват R. Lyal и C. Urraca Caviedes, в качеството на представители,

ответник,

с предмет жалба за отмяна на член 1, параграф 1 и член 4 от Решение 2011/5/ЕО на Комисията от 28 октомври 2009 г. година относно данъчна амортизация на финансовата репутация за придобиване на значителни дялови участия в чуждестранни дружества C 45/07 (ex NN 51/07, ex CP 9/07), приведена в действие от Испания (ОВ L 7, 2011 г., стр. 48),

ОБЩИЯТ СЪД (втори разширен състав),

състоящ се от: M. E. Martins Ribeiro, председател, N. J. Forwood, E. Bieliūnas, S. Gervasoni (докладчик) и L. Madise, съдии,

секретар: J. Palacio González, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 април 2014 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

 Административното производство

1        С писмени въпроси, отправени през 2005 г. и през 2006 г. (E 4431/05, E 4772/05, E 5800/06 и P 5509/06), няколко членове на Европейския парламент се обръщат към Комисията на Европейските общности във връзка с квалифицирането като държавна помощ на разпоредбата, предвидена в член 12, параграф 5, въведен в испанския Закон за корпоративния данък с Ley 24/2001, de Medidas Fiscales, Administrativas y del Orden Social (Закон 24/2001 за приемане на данъчни, административни и социални мерки) от 27 декември 2001 г. (BOE №°313 от 31 декември 2001 г., стр. 50493) и възпроизведен в Real Decreto Legislativo 4/2004, por el que se aprueba el texto refundido de la Ley del Impuesto sobre Sociedades (Кралски законодателен декрет 4/2004 за одобряване на изменения текст от Закона за корпоративния данък) от 5 март 2004 г. (BOE №°61, от 11 март 2004 г., стр. 10951) (наричана по-нататък „спорната схема“ или „спорната мярка“). Комисията отговаря по същество, че съгласно информацията, с която разполага, спорната схема не представлява държавна помощ.

2        С писма от 15 януари и 26 март 2007 г. Комисията иска от испанските власти да ѝ предоставят информация, за да прецени обхвата и последиците от спорната схема. С писма от 16 февруари и 4 юни 2007 г. Кралство Испания представя на Комисията исканата информация.

3        С факс от 28 август 2007 г. Комисията получава жалба от частен оператор, в която се твърди, че спорната схема представлява държавна помощ, несъвместима с общия пазар.

4        С Решение от 10 октомври 2007 г. (резюме в ОВ C 311, стр. 21) Комисията открива официалната процедура по разследване относно спорната схема.

5        С писмо от 5 декември 2007 г. Комисията получава становището на Кралство Испания относно решението за откриване на официална процедура по разследване на спорната схема. В периода 18 януари—16 юни 2008 г. Комисията получава становищата и на 32 трети заинтересовани страни. С писма от 30 юни 2008 г. и 22 април 2009 г. Кралство Испания представя отговори на становищата на третите заинтересовани страни.

6        На 18 февруари 2008 г., 12 май и 8 юни 2009 г. се провеждат технически заседания с испанските власти. Технически заседания се провеждат и с някои от 32-те трети заинтересовани страни.

7        С писмо от 14 юли 2008 г. и с електронно писмо от 16 юни 2009 г. Кралство Испания предоставя допълнителна информация на Комисията.

 Обжалваното решение

8        Комисията приключва процедурата по отношение на придобивания на дялови участия, извършвани в рамките на Европейския съюз, с Решение 2011/5/ЕО от 28 октомври 2009 година относно данъчна амортизация на финансовата репутация за придобиване на значителни дялови участия в чуждестранни дружества C 45/07 (ex NN 51/07, ex CP 9/07), приведена в действие от Испания (ОВ L 7, 2011 г., стр. 48, наричано по-нататък „обжалваното решение“).

9        Спорната мярка предвижда, че при придобиване на дялови участия в „чуждестранното дружество“ от страна на предприятие, което подлежи на данъчно облагане в Испания, ако придобиването е най-малко 5 % и е притежавано непрекъснато в продължение на най-малко една година, финансовата репутация, която произтича от това придобиване, отразена в счетоводството на предприятието като отделен нематериален актив, може да се приспадне от данъчната основа на дължимия от последното корпоративен данък под формата на амортизационни отчисления. Спорната мярка уточнява, че за да бъде квалифицирано като „чуждестранно“, съответното дружество трябва да подлежи на облагане с данък, сходен на прилагания в Испания, и приходите му трябва да са с произход главно от дейности в чужбина (съображение 21 от обжалваното решение).

10      От обжалваното решение следва, че съгласно испанския закон обединяване на търговска дейност означава операция, при която едно или повече дружества при прекратяване без ликвидация прехвърля(т) всички свои активи и пасиви на друго съществуващо дружество или на дружество, което учредяват, срещу издаване на акционерите им на ценни книжа, представляващи капитала на това друго дружество (съображение 23 от обжалваното решение).

11      Придобиването на дялове е определено в обжалваното решение като операция, чрез която едно дружество придобива дялово участие в капитала на друго дружество, без да придобива мажоритарно участие или контрол върху правата на глас в придобитото дружество (съображение 23 от обжалваното решение).

12      Освен това в обжалваното решение се посочва, че съгласно спорната мярка финансовата репутация се определя, като се приспадне пазарната стойност на материалните и нематериалните активи на придобитото дружество от цената, платена за придобиване на дяловото участие. Уточнява се още, че установена в спорната мярка концепция за финансова репутация въвежда в областта на придобиването на дялове понятие, което обикновено се използва при транзакции по прехвърлянето на активи или по обединяване на търговска дейност (съображение 20 от обжалваното решение).

13      На последно място следва да се отбележи, че съгласно испанското данъчно право придобиване на дялови участия в установено в Испания дружество от страна на предприятие, което подлежи на данъчно облагане в Испания, не позволява отделно осчетоводяване за целите на данъчното облагане на финансовата репутация, която произтича от придобиването. Това право обаче предвижда, че последната може да бъде амортизирана при обединяване на търговската дейност (съображение 19 от обжалваното решение).

14      Обжалваното решение обявява спорната схема за несъвместима с общия пазар (член 1, параграф 1 от обжалваното решение). Член 4 от това решение предвижда по-специално, че Кралство Испания пристъпва към възстановяване на отпуснатите помощи.

15      Комисията оставя отворена процедурата по отношение на придобиванията на дялови участия, извършвани извън Съюза, като Кралство Испания се задължава да предостави нови данни за пречките, които според него съществуват за трансграничните сливания извън Съюза.

 Производство и искания на страните

16      На 14 май 2010 г. жалбоподателят, Autogrill España, SA, подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

17      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени член 1, параграф 1 от обжалваното решение доколкото в него се обявява, че спорната схема съдържа елементи на държавна помощ,

–        при условията на евентуалност, да отмени член 1, параграф 1 от обжалваното решение, доколкото в него се обявява, че спорната схема съдържа елементи на държавна помощ, когато се прилага към придобивания на дялови участия, които предполагат поемане на контрол,

–        при условията на евентуалност, да отмени член 4 от обжалваното решение в частта, в която предвижда задължение за възстановяване на помощите, предоставени за операции отпреди публикуването на обжалваното решение в Официален вестник на Европейския съюз,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

18      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По искането за отмяна на член 1, параграф 1 от обжалваното решение

19      В рамките на искането за отмяна на член 1, параграф 1 от обжалваното решение жалбоподателят оспорва приетата в него квалификация на спорната схема като държавна помощ от страна на Комисията. Жалбоподателят изтъква по същество четири основания в подкрепа на своето искане, първото от които е грешка при прилагане на правото при преценката на Комисията на условието за селективност, второто, липса на селективност на мярката, тъй като въведената с нея диференциация произтичала от естеството или от структурата на системата, в която се вписва мярката, третото, че последната не предоставяла предимство за дружествата, за които се прилага спорната схема, а четвъртото е липса на мотиви за обжалваното решение с оглед както на критерия за селективност, така и на този за наличието на предимство.

20      Най-напред следва да се разгледа първото основание.

21      Жалбоподателят поддържа, че спорната схема няма селективен характер по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО и че става въпрос за мярка от общ характер, която може да се приложи за всяко предприятие, което подлежи на данъчно облагане в Испания. Така Комисията била приложила неправилно разпоредбата на член 87, параграф 1 ЕО, като приела, че спорната мярка е селективна.

22      Жалбоподателят добавя, че Комисията е трябвало да докаже наличието на категория предприятия, за които е предназначена спорната мярка, което тя не била направила.

23      Комисията поддържа, че анализът на селективния характер на спорната мярка в обжалваното решение е съобразен със съдебната практика, тъй като изхожда от определянето на относимата референтна рамка, след което установява наличието на изключение, въведено със спорната мярка.

24      Комисията се основава също на аналогия между предимството, предоставяно при износ на капитал, какъвто бил случаят по отношение на спорната мярка, и това, което се предоставя при износ на стоки, във връзка с което вече било прието, че това предимство представлява селективна мярка.

25      Преди да се разгледа основателността на настоящото основание с оглед на обстоятелствата на конкретния случай, следва да се уточни кои условия трябва да са изпълнени, за да може Комисията да приеме, че определена мярка е селективна, като се припомни, че селективността е един от кумулативните критерии, които позволяват квалифицирането на дадена мярка като държавна помощ.

 Критерии за установяване на наличие на държавна помощ

26      Член 87, параграф 1 ЕО гласи:

„Освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар“.

27      Съгласно съдебната практика квалификацията като държавна помощ изисква всички посочени в член 87, параграф 1 ЕО условия да са изпълнени (вж. Решение на Съда от 24 юли 2003 г. по дело Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, C-280/00, Recueil, стр. I-7747, точка 74 и цитираната съдебна практика).

28      Член 87, параграф 1 ЕО поставя следните условия за квалифицирането на национална мярка като държавна помощ: финансирането на подобна мярка от държавата или чрез държавни средства, наличието на предимство за определено предприятие, селективният характер на посочената мярка, както и въздействието на последната върху търговията между държавите членки и произтичащото от нея нарушаване на конкуренцията (Решение на Съда от 15 юни 2006 г. по дело Air Liquide Industries Belgium, C-393/04 и C-41/05, Recueil, стр. I-5293, точка 28).

 Метод за анализ, приложим за селективността в данъчната област

29      Съгласно постоянната съдебна практика член 87, параграф 1 ЕО изисква да се установи дали в рамките на даден правен режим една национална мярка може да постави в по-благоприятно положение „определени предприятия или производството на някои стоки“ спрямо други, които биха се оказали, от гледна точка на преследваните от този правен режим цели, в сходно фактическо и правно положение (вж. Решение на Съда от 6 септември 2006 г. по дело Португалия/Комисия, C-88/03, Recueil, стр. I-7115, точка 54 и цитираната съдебна практика и Решение на Съда от 15 ноември 2011 г. по дело Комисия и Испания/Government of Gibraltar и Обединено кралство, C-106/09 P и C-107/09 P, Сборник, стр. I-11113, точка 75 и цитираната съдебна практика; Решение на Общия съд от 22 януари 2013 г. по дело Salzgitter/Комисия, T-308/00 RENV, все още непубликувано в Сборника, точка 116).

30      Определянето на релевантния правен режим, квалифициран като „референтна рамка“, придобива по-голямо значение при данъчните мерки, тъй като самото съществуване на предимство може да бъде установено само в сравнение с едно „обичайно“ облагане (Решение по дело Португалия/Комисия, точка 29 по-горе, точка 56).

31      Следователно, за да се прецени дали дадена данъчна мярка има селективен характер, следва да се разгледа въпросът дали с оглед на референтната рамка посочената мярка представлява предимство за някои дружества в сравнение с други, които се намират в сходно фактическо и правно положение (Решение по дело Португалия/Комисия, точка 29 по-горе, точка 56).

32      При все това, дори когато в референтната рамка е налице такова различно третиране на сходни фактически и правни положения, съгласно постоянната съдебна практика понятието за държавна помощ не се отнася за държавните мерки, въвеждащи разграничение между предприятията и следователно поначало селективни, когато това разграничение е резултат от естеството или структурата на системата, в която те се вписват (Решение по дело Португалия/Комисия, точка 29 по-горе, точка 52).

33      От гореизложеното следва, че за да се квалифицира национална данъчна мярка като „селективна“, най-напред, трябва да се започне с установяване и разглеждане на общия или „обичаен“ данъчен режим, приложим в съответната държава членка. Именно по отношение на този общ или „обичаен“ данъчен режим трябва, на второ място, да се прецени евентуалният селективен характер на предимството, предоставено от разглежданата данъчна мярка, за да се установи, че тя дерогира посочената обща система, доколкото въвежда диференциация между оператори, намиращи се с оглед на целта, която е определена за данъчната система на съответната държава членка, в сходно фактическо и правно положение (вж. Решение на Общия съд от 7 март 2012 г. по дело British Aggregates/Комисия, T-210/02 RENV, все още непубликувано в Сборника, точка 49). На трето място, следва да евентуално да се провери дали съответната държава членка е успяла да докаже, че мярката е обоснована от характера или структурата на системата, в която се вписва (Решение по дело Португалия/Комисия, точка 29 по-горе, точка 53).

 Необходимо установяване на категория предприятия, на които разглежданата мярка предоставя предимство

34      Критерият за селективност на мярката позволява да се разграничат държавните помощи от общите мерки на данъчната или икономическата политика на държавите членки (вж. в този смисъл Решение по дело Air Liquide Industries Belgium, точка 28 по-горе, точка 32).

35      В това отношение Съдът е постановил, че селективният характер на дадена мярка може да се приеме дори когато прилагането ѝ не е ограничено до точно определен сектор.

36      Всъщност Съдът приема, че е налице държавна помощ в хипотеза, при която мярката е „насочена главно“ към даден сектор на дейност или когато е насочена към няколко сектора (Решение на Съда от 12 юли 1990 г. по дело COFAZ/Комисия, C-169/84, Recueil, стр. I-3083, точки 22 и 23 и Решение на Съда от 20 ноември 2003 г. по дело GEMO, C-126/01, Recueil, стр. I-13769, точки 37—39).

37      Съдът е приел също, че мярка, която се прилага за предприятията, произвеждащи телесни вещи, е селективна (Решение на Съда от 8 ноември 2001 г., Adria-Wien Pipeline и Wietersdorfer & Peggauer Zementwerke, C-143/99, Recueil, стр. I-8365, точка 40).

38      Освен това, Съдът е приел, че когато мярката е в полза само на предприятията, намиращи се в определен географски сектор, тя губи характера си на обща мярка на данъчната или икономическата политика (вж. в този смисъл Решение на Съда от 19 септември 2000 г. по дело Германия/Комисия, C-156/98, Recueil, стр. I-6857, точка 23).

39      Общият съд дори е квалифицирал като селективна мярка, която се прилага през ограничен период. Така той е постановил, че когато с оглед на краткия период, в който предприятията могат да предприемат необходимите действия, позволяващи им да изпълнят необходимите условия, за да се ползват от дадена мярка, последната всъщност е достъпна само за предприятията, които вече са започнали съответната процедурата, за предприятията, които поне планират да го направят, или за тези, които са готови да предприемат подобна инициатива в много кратък срок (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 4 септември 2009 г. по дело Италия/Комисия, T-211/05, Сборник, стр. II-2777, точки 120 и 121).

40      Когато категорията на получателите на помощта е особено широка или разнообразна, понякога не толкова определянето на последната е решаващо за преценката дали съответната мярка има селективен характер, а това кои предприятия са изключени (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 29 септември 2000 г. по дело CETM/Комисия, T-55/99, Recueil, стр. II-3207, точки 39, 40 и 47).

41      От цитираната в точки 27—40 по-горе съдебна практика следва, че определянето на категория предприятия, които единствено са поставени в по-благоприятно положение от съответната мярка, е необходимо условие, за да се приеме, че е налице държавна помощ.

42      Това тълкуване на понятието за селективност съответства на самия текст на член 87, параграф 1 ЕО, който предвижда, че предимството трябва да поставя в по-благоприятно положение „определени предприятия или производството на някои стоки“.

43      Освен това, както бе посочено в точки 29 и 33 по-горе, когато се позовава на описания в тези точки метод на анализ, Съдът припомня, че член 87, параграф 1 ЕО изисква да се установи дали в рамките на даден правен режим една национална мярка може да постави в по-благоприятно положение „определени предприятия или производството на някои стоки“ спрямо други, които се намират в сходно фактическо и правно положение от гледна точка на преследваната от този правен режим цел (Решение по дело Португалия/Комисия, точка 29 по-горе, точка 54).

44      Когато обаче съответната марка може да е достъпна за всички предприятия, макар да представлява дерогация от общия или „обичаен“ данъчен режим, не може да се извърши сравнение с оглед на целите, преследвани от посочения режим, между фактическото и правно положение на предприятия, които могат да се ползват от мярката и тези, които не могат да се ползват от същата.

45      От гореизложеното следва, че за да е изпълнено условието за селективност трябва във всички случаи да се установи категория предприятия, които единствено са поставени в по-благоприятно положение от съответната мярка, и че в посочената в точка 44 по-горе хипотеза селективността не може да се изведе само от констатацията, че е въведена дерогация от общия или „обичаен“ режим на данъчно облагане.

46      Впрочем Комисията трябва да докаже, че дадена мярка въвежда разграничения между предприятия, намиращи се в сходно фактическо и правно положение от гледна точка на преследваната цел (Решение на Съда от 8 септември 2011 г. по дело Комисия/Нидерландия, C-279/08 P, Сборник, стр. I-7671, точка 62).

47      В Решение по дело Комисия/Нидерландия, точка 46 по-горе (точка 63), Съдът е приел, че Комисията е доказала в достатъчна степен в оспореното решение, че само специфична група от големи индустриални предприятия, които са активни в търговията между държавите членки, ползват предимство, което не е на разположение на други предприятия. Следователно в случая, който стои в основата на това съдебно решение, Комисията е успяла да докаже, че съответната мярка се прилага селективно към определени предприятия или към производството на някои стоки.

48      По същия начин в Решение по дело Комисия и Испания/Government of Gibraltar и Обединено кралство, точка 29 по-горе (точка 96), Съдът е приел, че Комисията е доказала в достатъчна степен в оспореното решение, че някои предприятия, офшорни дружества, се ползват със селективни предимства.

49      Ето защо в настоящия случай следва да се прецени дали мотивите, на които Комисията се основава в обжалваното решение и които възпроизвежда в хода на съдебното производство, за да приеме, че спорната мярка е селективна, позволяват да се установи селективният характер на тази мярка.

50      На първо място, в обжалваното решение Комисията се основава главно на наличието на дерогация от референтната рамка, за да приеме спорната мярка за селективна. Всъщност Комисията посочва като референтна рамка, която приема за преценката на селективния характер на спорната мярка, „общата система за корпоративно данъчно облагане на Испания и по-точно […] правилата за данъчно третиране на финансовата репутация, които се съдържат в тази данъчна система“ (съображение 96 от обжалваното решение). Комисията счита, „като предварителна забележка и при условията на евентуалност“, че спорната мярка представлява дерогация на испанската счетоводна система (съображение 97 от обжалваното решение). Освен това Комисията отбелязва, че спорната мярка води до прилагане на различен данъчен режим за предприятията, които подлежат на данъчно облагане в Испания и придобиват дялове в дружества, установени в чужбина, спрямо прилагания за предприятията, които подлежат на данъчно облагане в Испания и придобиват дялове в дружества, установени в Испания, въпреки че тези две категории предприятия се намират в сходно положение (съображения 98 и 111 от обжалваното решение). Като се основава на това различно третиране, Комисията приема, че спорната мярка представлява „дерогация от референтната система“ (съображение 100 от обжалваното решение).

51      Следователно в обжалваното решение Комисията е приложила метода на анализ, описан в точки 29—33 по-горе.

52      Както основателно отбелязва жалбоподателят обаче, в настоящия случай описаният в точки 29—33 по-горе метод на анализ не може да доведе до установяване на селективен характер на спорната мярка. Всъщност, дори да се допусне, че е налице дерогация или изключение от референтната рамка, установена от Комисията, сама/само по себе си тази дерогация или това изключение не позволява да се установи, че спорната мярка поставя в по-благоприятно положение „определени предприятия или производството на някои стоки“ по смисъла на член 87 ЕО, доколкото тази мярка явно е достъпна за всички предприятия.

53      Следва най-напред да се отбележи, че спорната мярка се прилага за всички придобивания на най-малко 5 % дялово участие в чуждестранно дружество, притежавани непрекъснато в продължение на най-малко една година. Следователно тази мярка не се отнася до конкретна категория предприятия или до производството на някои стоки, а до категория икономически оператори.

54      Наистина в някои случаи определени предприятия могат да се окажат на практика изключени от приложното поле на дадена мярка, макар последната да има общ характер (вж. в този смисъл Решение на Съда от 10 декември 1969 г. по дело Комисия/Франция, 6/69 и 11/69, Recueil, стр. 523, точки 20 и 21 и Решение по дело Комисия и Испания/Government of Gibraltar и Обединено кралство, точка 29 по-горе, точки 101 и 107).

55      В настоящия случай, за да се ползва от спорната мярка, съответното предприятие трябва да придобие дялове в чуждестранно дружество (съображения 17 и 23 от обжалваното решение).

56      Следва да се отбележи, че тази чисто финансова операция явно не налага на придобиващото предприятие да измени дейността си и следователно по принцип води само до ограничена отговорност на това предприятие до размера на направената инвестиция.

57      В това отношение следва да се припомни, че мярка, която се прилага без оглед на предмета на дейност на предприятията, по принцип не е селективна (вж. в този смисъл Решение по дело Adria-Wien Pipeline и Wietersdorfer & Peggauer Zementwerke, точка 37 по-горе, точка 36).

58      Освен това спорната мярка не определя минимален размер, съответстващ на минималния праг от 5 % дялово участие, посочен в точка 53 по-горе, и следователно не е запазена само за предприятията с достатъчно финансови ресурси за тази цел, за разлика от съответната мярка в случая, до който се отнася Решение на Общия съд от 9 септември 2009 г. по дело Diputación Foral de Álava и др./Комисия (T-227/01—T-229/01, T-265/01, T-266/01 и T-270/01, Сборник, стр. II-3029, точки 161 и 162).

59      На последно място, спорната мярка предвижда предоставяна на данъчно предимство при условие, свързано с придобиването на особени икономически блага, а именно дялови участия в чуждестранни дружества.

60      В Решение по дело Германия/Комисия, точка 38 по-горе (точка 22), Съдът обаче е постановил, че данъчно облекчение в полза на данъчнозадължените лица, които продават определени икономически блага и могат да приспаднат печалбата от тази продажба в случай на придобиване на дялове в капиталови дружества със седалище в определени региони, предоставя на тези лица предимство, което като обща мярка, приложима без разграничение за всички икономически оператори, не представлява помощ по смисъла на релевантните разпоредби на Договора.

61      Следователно спорната мярка явно не изключва нито една категория предприятия от възможността да се ползват от нея.

62      Поради това, дори да се допусне, че спорната мярка представлява дерогация от референтната рамка, установена от Комисията, във всички случаи това обстоятелство не представлява мотив, позволяващ да се установи, че спорната мярка поставя в по-благоприятно положение „определени предприятия или производството на някои стоки“ по смисъла на член 87 ЕО.

63      На второ място, Комисията посочва, че „[спорната] мярка е избирателна, поради това че тя поставя в по-благоприятно положение само определени групи предприятия, които осъществяват определени инвестиции в чужбина“ (съображение 89 от обжалваното решение“). Комисията изтъква, че мярка, която е от полза само за предприятията, отговарящи на условията за отпускането ѝ, е селективна „по право“, без да е необходимо да се доказва, че с оглед на последиците от нея мярката е можела да предостави предимство само за някои предприятия или за производството на някои стоки.

64      Този следващ мотив на обжалваното решение обаче също не позволява да се установи селективният характер на спорната мярка.

65      Всъщност съгласно постоянната съдебна практика член 87, параграф 1 ЕО разграничава държавната намеса в зависимост от нейните последици (Решение на Съда от 2 юли 1974 г. по дело Италия/Комисия, 173/73, Recueil, стр. 709, точка 27 и Решение на Съда от 29 април 2004 г. по дело Нидерландия/Комисия, C-159/01, Recueil, стр. I-4461, точка 51). Следователно именно въз основа на последиците на съответната мярка следва да се преценява дали последната представлява държавна помощ, по-специално поради това, че е селективна (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия и Испания/Government of Gibraltar и Обединено кралство, точка 29 по-горе, точки 87 и 88).

66      Освен това в Решение от 29 март 2012 г. по дело 3M Italia (C-417/10, все още непубликувано в Сборника, точка 42) Съдът е постановил, че сам по себе си фактът, че само данъчнозадължените лица, отговарящи на условията за прилагане на мярка, до която се отнася това дело, могат да се възползват от последната, не може да ѝ придаде селективен характер.

67      На последно място, в Решение по дело Комисия и Испания/Government of Gibraltar и Обединено кралство, точка 29 по-горе (точки 103, 104 и 107), Съдът постановява, че не всяко данъчно разграничение предполага наличието на помощ и че за да се квалифицира такова разграничение като помощ е необходимо да може да се установи определена категория предприятия, които се отличават с оглед на специфичните им характеристики.

68      Избраният от Комисията подход обаче може да доведе, в противоречие с посочената в точка 67 по-горе съдебна практика, до установяване на селективност за всяка данъчна мярка, която се ползва при определени условия, макар ползващите се от нея предприятия да нямат общи специфични характеристики, които да ги разграничават от другите предприятия, освен обстоятелството, че евентуално отговарят на необходимите условия, за да се ползват от мярката.

69      На трето място, Комисията изтъква в съображение 129 от обжалваното решение, че „[п]о отношение на разглеждания случай [тя] счита също така и че [спорната] мярка има за цел да постави в по-благоприятно положение износа на капитал извън територията на Испания, за да укрепи положението на испанските дружества в чужбина, като по този начин подобри конкурентоспособността на бенефициерите на схемата“.

70      В това отношение следва да се припомни, че държавна мярка, от която се ползват без разграничение всички предприятия, намиращи се на националната територия, не може да представлява държавна помощ с оглед на критерия за селективност (Решение по дело Adria-Wien Pipeline и Wietersdorfer & Peggauer Zementwerke, точка 37 по-горе, точка 35).

71      Докато преценката на закрепеното в член 87, параграф 1 ЕО условие относно засягането на търговията между държавите членки се изразява в проверката дали на предприятията или на производството на стоки в дадена държава членка е предоставено предимство по отношение на тези в другите държави членки, закрепеното в същия параграф на този член условие за селективност може да се преценява само на равнището на една-единствена държава членка и се свежда до анализ на разликите в третирането единствено на предприятията или на производството на стоки в тази държава (вж. в този смисъл Решение на Съда от 11 ноември 2004 г. по дело Испания/Комисия, C-73/03, непубликувано в Recueil, точка 28).

72      Ето защо обстоятелството, че дадена мярка поставя в по-благоприятно положение предприятията, подлежащи на данъчно облагане в една държава членка, в сравнение с тези, които подлежат на данъчно облагане в другите държави членки, по-специално като улеснява придобиването от страна на установени в дадена държава членка предприятия на дялове в капитала на предприятия, установен в чужбина, е без значение за преценката на условието за селективност.

73      В Решение по дело Комисия/Франция, точка 54 по-горе (точка 20), Съдът действително е постановил, че предимство, предоставено „само в полза на изнасяните национални стоки с цел подпомагане на конкурентоспособността им в другите държави членки спрямо произведените в последните стоки“, представлява държавна помощ. В този случай обаче позоваването на стоки с произход от други държави членки се отнася до условието, свързано с нарушаване на конкуренцията и засягане на търговията.

74      Това тълкуване на Решение по дело Комисия/Франция, точка 54 по-горе, се потвърждава от Решение на Съда от 7 юни 1988 г. по дело Гърция/Комисия (57/86, Recueil, стр. 2855, точка 8), в което разграничението между национални стоки и стоки от други държави членки не се разглежда в рамките на преценката на критерия относно селективността. По същия начин в Решение на Съда от 15 юли 2004 г. по дело Испания/Комисия (C-501/00, Recueil, стр. I-6717, точка 120) разграничението между национални стоки и стоки от други държави членки не е взето предвид в рамките на проверката за селективност на мярката.

75      От тази съдебна практика следва, че установяването на селективност на дадена мярка се основава на разлика в третирането на категории предприятия, подчинени на законодателството на една и съща държава членка, а не на различно третиране на предприятията на една държава членка в сравнение с тези на други държави членки.

76      От гореизложеното следва, че направената в съображение 129 от обжалваното решение, цитирано в точка 69 по-горе, връзка между износа на капитал и износа на стоки, ако се приеме за установена, би позволила само да се констатира засягане на конкуренцията и на търговията, но не и селективен характер на спорната мярка, който трябва да се преценява на национално равнище.

77      На четвърто място, от изтъкната от Комисията съдебна практика не може да се направи извод, че юрисдикциите на Съюза вече са приели за възможно квалифицирането на данъчна мярка като селективна, без да е установено, че съответната мярка поставя в по-благоприятно положение определена категория предприятия или производството на някои стоки, като изключва други предприятия и производството на други стоки.

78      Така Съдът е постановил, че преференциален процент за ресконтиране при износ, предоставен от държавата само в полза на изнасяните национални стоки с цел подпомагане на конкурентоспособността им в другите държави членки спрямо произведените в последните стоки, представлява помощ (Решение по дело Комисия/Франция, точка 54 по-горе, точка 20) и че възстановяването на лихви върху експортните кредити (Решение по дело Гърция/Комисия, точка 74 по-горе, точка 8), както и данъчното приспадане само в полза на предприятия, които осъществяват дейности по износ и правят определени инвестиции, попадащи в обхвата на съответната мярка (Решение от 15 юли 2004 г. по дело Испания/Комисия, точка 74 по-горе, точка 120), изпълняват условието за селективност.

79      В трите съдебни решения, посочени в точка 78 по-горе, категорията на предприятията получатели, която позволява да се приеме, че съответната мярка е селективна, е тази на предприятията износители.

80      Трябва да се констатира обаче, че макар да е изключително широка, подобно например на категорията предприятия, произвеждащи телесни вещи (вж. точка 37 по-горе), категорията на предприятията износители включва предприятия, които могат да бъдат разграничени поради общите характеристики, свързани с дейността им по износ.

81      Следователно посочената в точка 78 по-горе съдебна практика относно предприятията, упражняващи дейности по износ, не позволява да се заключи, че юрисдикциите на Съюза са приели за възможно квалифицирането на данъчна мярка като селективна, без да е установена особена категория предприятия или производство на някои стоки, които могат да бъдат разграничени с оглед на специфичните им характеристики.

82      Този анализ не се поставя под въпрос от довода на Комисията, че в случая, във връзка с който е постановено Решение от 115 юли 2004 г. по дело Испания/Комисията, точка 74 по-горе, съответното данъчно предимство се е отнасяло по-конкретно до изкупуване на дялови участия на чуждестранни дружества. Всъщност, за да се ползват от съответното предимство, предприятията е трябвало да придобият дялови участия в дружества, пряко свързани с дейността по износ на стоки или услуги. Освен това приложното поле на мярката, квалифицирана от Съда като селективна по това дело, не е било ограничено до тези придобивания на дялове, а е обхващало и други дейности по износ: учредяване на филиали или постоянни формирования в чужбина, учредяване на филиали, пряко свързани с дейността по износ на стоки и услуги, както и разходи за реклама за пускането на пазара на стоки, отваряне и проучване на пазари в чужбина и участие в панаири, изложби и други сходни мероприятия. Следователно предимството, предоставено от съответната мярка в случая, който стои в основата на посоченото съдебно решение, е било запазено за определени предприятия, упражняващи дейност по износ, което явно не е така в настоящия случай.

83      От всички изложени по-горе съображения следва, че Комисията не е установила чрез мотивите, на които се основава, че спорната мярка е селективна.

84      Следователно, като е приела, че спорната мярка е селективна, Комисията е приложила неправилно разпоредбите на член 87, параграф 1 ЕО.

85      Ето защо разглежданото основание трябва да се приеме по същество. Поради това следва да се отмени член 1, параграф 1 от обжалваното решение, без да е необходимо да се разглеждат останалите основание, изтъкнати от жалбоподателя в подкрепа на главното му искане.

 По искането за отмяна на член 4 от обжалваното решение

86      Искането на жалбоподателя, което се отнася по-специално до член 4 от обжалваното решение, се основава на оспорване на установения в последното преходен режим за целите на възстановяването на разглежданата помощ. Жалбоподателят оспорва по-конкретно приетата референтна дата за определяне на подлежащите на възстановяване помощи. С това свое искане „при условията на евентуалност“, насочено срещу този член, жалбоподателят следователно цели да ограничи възможностите за възстановяване на предоставените му помощи, в случай че възстановяването на тези помощи не е отпаднало изцяло въз основа на главното му искане. Ето защо трябва да се приеме, че главното искане на жалбоподателя цели да премахне всички възможности за възстановяване на помощите и следователно че то във всички случаи включва искане за отмяна на член 4 от обжалваното решение.

87      Освен това би било твърде формалистичен подход да се приеме, че с главното си искане жалбоподателят не цели отмяна на член 4 от обжалваното решение, който е правното основание за възстановяване на помощта, предвид че процесуалната му легитимация да обжалва това решение следва от възможността срещу него да бъде насочена мярка за възстановяване (вж. в този смисъл Решение на Съда от 9 юни 2011 г. по дело Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия, C-71/09 P, C-73/09 P и C-76/09 P, Сборник, стр. I-4727, точка 56).

88      Поради това следва да се приеме, че макар жалбоподателят да представя искане за отмяна на член 4 от обжалваното решение, който се отнася до възстановяването на помощта, само „при условията на евентуалност“, той все пак цели, включително като главно искане, отмяната на разпоредбата, представляваща правното основание за възстановяване на помощта, която е получил.

89      Тъй като разгледаното по-горе основание относно селективния характер на спорната мярка бе прието по същество, следва да се отмени не само член 1, параграф 1 от обжалваното решение, в който се установява наличието на помощ, но и член 4 от това решение, предвиждащ възстановяването на последната.

 По съдебните разноски

90      По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателя.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (втори разширен състав)

реши:

1)      Отменя член 1, параграф 1 и член 4 от Решение 2011/5/ЕО от 28 октомври 2009 година относно данъчна амортизация на финансовата репутация за придобиване на значителни дялови участия в чуждестранни дружества C 45/07 (ex NN 51/07, ex CP 9/07), приведена в действие от Испания.

2)      Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Martins Ribeiro

Forwood

Bieliūnas

Gervasoni

 

      Madise

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 7 ноември 2014 година.

Подписи

* Език на производството: испански.