Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

References to this case

Share

Highlight in text

Go

9.4.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/8

Иск, предявен на 11 февруари 2011 г. — Европейска комисия/Кралство Испания

(Дело C-64/11)

2011/C 113/17

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: R. Lyal и J. Baquero Cruz)

Ответник: Кралство Испания

Искания на ищеца

—

да се установи, че като е приело член 17, параграф 1 от Кралски законодателен декрет 4/2004 от 5 март за одобряване на консолидирания текст на Закона за корпоративния данък, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 31 от Споразумението за Европейското икономическо пространство.

—

да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Спорната разпоредба въвежда специален режим по отношение на потенциалните доходи от активи на дружества, които преместват седалището си в друга държава — членка на Европейския съюз, прекратяват дейността си в Испания, за да я продължат в друга държава членка или прехвърлят активите си в друга държава членка. В тези случаи испанската държава предвижда по отношение на потенциалните доходи данъчно облагане на изхода, в резултат на което засегнатите дружества трябва да изпълнят данъчно задължение във връзка с потенциални и хипотетични доходи, които може би никога няма да реализират. Този режим е изключение от обичайното правило, че данъчнозадължените лица се облагат за действително получените от тях през данъчния период доходи.

Комисията счита, че този аспект на испанското законодателство е несъвместим с ДФЕС и Споразумението за ЕИП, тъй като става въпрос за дискриминационна мярка и във всички случаи за непропорционално ограничение на свободата на установяване. Испанската правна уредба е пречка за движението на предприятия или активи, което би осигурило по-добро разпределение на икономическите ресурси.

Според Комисията дружествата трябва да имат право да преместват седалището си в друга държава членка и да прехвърлят в нея притежаваните от тях активи, без да трябва да спазват прекалено сложни и скъпоструващи процедури. Според тази институция няма никакво основание за незабавното събиране на данъци върху нереализирани доходи в случаите, когато испанско дружество премества седалището си в друга държава членка или когато постоянен обект прекратява дейността си в Испания или прехвърля притежаваните от него в Испания активи в друга държава членка, ако този данъчен режим не се прилага в сходни случаи на национално равнище.