Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-Н J. MAZÁK

представено на 3 май 2012 година(1)

Дело C-115/11

Format Urządzenia i Montaże Przemysłowe Spółka z o. o.

срещу

Zakład Ubezpieczeń Społecznych I Oddział w Warszawie

(Преюдициално запитване, отправено от Sąd Apelacyjny — Sąd Pracy i Ubezpieczeń Społecznych w Warszawie (Полша)

„Социална сигурност на работниците мигранти — Определяне на приложимото законодателство — Лице, което е обичайно заето на работа на територията на две или повече държави членки — Изпълнение на работа през последователни периоди и въз основа на последователни трудови договори — Удостоверение Е 101 — Разминаване между трудов договор и действително изпълнение“





I –  Въведение

1.        С определение от 15 декември 2010 г., постъпило в Съда на 2 март 2011 г., Sąd Apelacyjny w Warszawie (Апелативният съд на Варшава) (Полша) съгласно член 267 ДФЕС отправя до Съда въпроси за постановяване на преюдициално заключение относно тълкуването на член 14, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в редакцията, произтичаща от Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 година(2), изменен с Регламент (ЕО) № 1992/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година(3) (наричан по-нататък „Регламент № 1408/71“ или „регламентът“).

2.        Преюдициалното запитване е отправено в рамките на производство между дружеството Format Urządzenia i Montaże Przemysłowe Sp. z o. o. (наричано по-нататък „Format“) и заетото лице по трудово правоотношение г-н Wiesław Kita, от една страна, и Zakład Ubezpieczeń Społecznych I Oddział w Warszawie (Социалноосигурителен институт, Служба 1, Варшава; наричан по-нататък „ZUS“), от друга страна, във връзка с определянето на законодателството, приложимо към г-н Kita съгласно Регламент № 1408/71.

3.        В това отношение запитващият съд по същество иска да узнае дали лице, намиращо се в обстоятелства като тези на г-н Kita, може да се счита за „лице, което е обичайно заето на работа на територията на две или повече държави членки“ за целите на прилагането на член 14, параграф 2, буква б) от Регламент № 1408/71, в който случай, по изключение, може да бъде приложимо законодателството на държавата членка по пребиваване на заетото лице — в този случай полското законодателство.

II –  Правна рамка

4.        Доколкото е релевантен за настоящите цели, член 13 от Регламент № 1408/71, озаглавен „Общи правила“, предвижда следното във връзка с определянето на приложимото право:

„1. [При спазване на] членове 14в и 14е, лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една-единствена държава членка. Това законодателство се определя в съответствие с разпоредбите в настоящия дял.

2. Съобразно разпоредбите на членове от 14 до 17:

а)      лице, което е заето на работа на територията на една държава членка, е подчинено на законодателството на тази държава, дори и ако пребивава на територията на друга държава членка, или ако седалището или мястото на стопанска дейност на предприятието или лицето, което го е наело на работа, се намира на територията на друга държава членка;

[…]“.

5.        Член 14, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1408/71, озаглавен „Особени правила, приложими за други лица, освен моряците, които са наети на платена работа“, предвижда, доколкото е релевантно, следното:

„Разпоредбите на член 13, параграф 2, буква а) се прилагат при съблюдаване на следните изключения и обстоятелства:

1. а) Лице, което е заето на работа на територията на държава членка от предприятие, в което обичайно работи, и което е командировано от това предприятие на територията на друга държава членка да извършва работа там за въпросното предприятие, продължава да бъде подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие че очакваната продължителност на въпросната работа не превишава 12 месеца и че лицето не е изпратено да замести друго лице, чийто срок на командироване е изтекъл.

б)      Ако поради непредвидими обстоятелства продължителността на работата, която трябва да се извърши, превишава първоначално очакваната продължителност и превишава 12 месеца, законодателството на първата държава членка продължава да се прилага до завършването на въпросната работа, при условие че е налице съгласие от страна на компетентния орган на държавата членка, на чиято територия е командировано съответното лице, или от страна на определената от този орган институция; такова съгласие трябва да се поиска преди края на първоначалния 12-месечен срок. Въпреки това, такова съгласие не може да се дава за срок, по-голям от 12 месеца.

2.      Лице, което е обичайно заето на работа на територията на две или повече държави членки, е подчинено на законодателството, което се определя по следния начин:

а)      лице, което е член на екипажа на предприятие, което за своя или за чужда сметка извършва услуги по международен железопътен, автомобилен, въздушен или речен превоз на пътници или стоки, и чието седалище или място на стопанска дейност се намира на територията на държава членка, е подчинено на законодателството на последно споменатата държава при следните ограничения:

[…]

б)      лице, различно от посоченото в буква а), е субект на:

i)      законодателството на държавата членка, в която пребивава, ако отчасти упражнява дейността си на тази територия, или ако работи за няколко предприятия или няколко работодатели, чиито седалища или места на стопанска дейност се намират на територията на различни държави членки;

ii)      законодателството на държавата членка, на чиято територия се намира седалището или мястото на стопанска дейност на наелото го на работа предприятие или физическо лице, ако лицето не пребивава на територията на нито една от държавите членки, в които упражнява дейността си“.

III –  Факти, производство и отправени въпроси

6.        Според преюдициалното запитване Format, чието седалище се намира във Варшава, е строително дружество подизпълнител, което развива дейност на пазарите в различните държави членки. През 2008 г. то участва в около 15—18 строителни проекта, които се реализират на пет или шест пазара едновременно. Мodus operandi на Format е бил да наема набиран в Полша персонал, но да го командирова на строителни обекти, намиращи се в процес на осъществяване в различните държави членки, в зависимост от нуждите на дружеството и естеството на работата, която трябва да се извършва.

7.        Заето лице, което е трябвало да бъде командировано на друг строителен обект, е получавало инструкции да отиде. При изтичане на договор за строителство и липса на работа за това заето лице, то се връща в Полша и чака работа, като през това време или получава неплатен отпуск, или трудовият му договор се прекратява. Това е зависело от броя работни места, които през 2008 г. и 2009 г. (години на криза) са били по-малко. По принцип се е предполагало заетото лице да работи в държавите от Европейския съюз. Нито едно от заетите лица на Format не е извършвало каквато и да било работа в Полша през 2008 г. и 2009 г.

8.        По-специално, доколкото става въпрос за г-н Kita, неговото пребиваване по смисъла на съдържащото се в член 1, буква з) от Регламент № 1408/71 определение (неговото обичайно пребиваване) според запитващия съд е Полша.

9.        Трикратно г-н Kita е бил наеман на работа от Format на пълно работно време, въз основа на срочни трудови договори.

10.      Първият срочен трудов договор е бил сключен за периода от 17 юли 2006 г. до 31 януари 2007 г. и е продължен до 22 декември 2007 г. Този договор е бил прекратен на 30 ноември 2006 г. В клауза 2(2) мястото на работа е било посочено като: експлоатационни и строителни обекти в Полша и на територията на Европейския съюз (Ирландия, Франция, Великобритания, Германия, Финландия), съобразно инструкциите на работодателя. По силата на този договор обаче г-н Kita е работил само във Франция.

11.      В качеството си на компетентната пенсионна служба ZUS е издал за периода от 17 юли 2006 г. до 22 декември 2007 г. удостоверение E 101, предвидено в член 11а от Регламент (ЕИО) № 574/72(4), с което въз основа на член 14, параграф 2, буква б) от Регламент № 1408/71 потвърждава, че полското законодателство е било приложимото към г-н Kita законодателство. След прекратяването на договора удостоверението е било впоследствие изменено, така че да се прилага до 30 ноември 2006 г.

12.      Вторият срочен трудов договор е бил сключен между Format и г-н Kita на 2 януари 2007 г. за периода от 4 януари 2007 г. до 21 декември 2008 г. В клауза 2(2) от този договор мястото на работа е било посочено като намиращо се в Полша и на територията на Европейския съюз (Ирландия, Франция, Великобритания, Германия, Финландия), съобразно инструкциите на работодателя.

13.      Въз основа на този договор г-н Kita е работил извън Полша — във Франция. Договорът е бил прекратен със споразумение между страните от 5 август 2008 г., но от 22 август 2007 г. до 31 декември 2007 г. г-н Kita не е бил в състояние да работи поради заболяване. Ето защо на 8 януари 2008 г. ZUS е изменил удостоверението E 101, издадено във връзка с обхванатия от договора период, така че то се е прилагало до 22 август 2007 г.

14.      С решение от 23 юли 2008 г. (наричано по-нататък „оспорваното решение“), адресирано до Format и г-н Kita, ZUS — действайки въз основа на полското право и на член 14, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 2, буква б) от Регламент № 1408/71 — е отказал да издаде удостоверение E 101 относно приложимото към г-н Kita законодателство или да потвърди в такова удостоверение, че в периодите от 1 януари 2008 г. до 21 декември 2008 г. и от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2009 г. той е попадал в приложното поле на полската система за социална сигурност. Според това решение г-н Kita не е бил лице, обичайно заето на работа на територията на няколко държави — членки на Европейския съюз или Европейското икономическо пространство, а заето лице, командировано в зависимост от положението на работодателя.

15.      На 24 юли 2008, след произнасянето на оспорваното решение, между Format и г-н Kita е бил сключен трети срочен трудов договор. Този договор се е отнасял за периода от 30 юли 2008 г. до 31 декември 2012 г. и за място на работа е било посочено същото място, както съгласно двата предишни договора. В допълнително споразумение към договора от 24 юли 2008 г. обаче е включена клауза, че мястото на работа във Финландия е щяло да бъде атомната централа в Olkiluoto. След като работи във Финландия, г-н Kita е получил неплатен отпуск от 1 ноември 2008 г. до 30 септември 2009 г. и съответно е бил освободен от всякакво задължение да полага платен труд. На 16 март 2009 г. трудовият договор е бил прекратен по взаимно съгласие между страните.

16.      Format е обжалвало оспорваното решение пред Sąd Okręgowy — Sąd Ubezpieczeń Społecznych w Warszawie (Районен съд — Съд по социална сигурност във Варшава), който отхвърля жалбата с решение от 12 февруари 2009 г. въз основа на това, че предпоставките да се приеме, че г-н Kita е бил командирован по реда на член 14, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71, не са били удовлетворени, тъй като Format не е извършвало своята дейност основно в държавата, в която се е намирало неговото седалище. Sąd Okręgowy приема също, че г-н Kita „не е бил обичайно зает на работа на територията на две или повече държави членки“, а че за период от няколко месеца или за повече от 10 месеца той е работил постоянно на територията на една-единствена държава членка (най-напред Франция, а след това Финландия), което означавало, че това положение се урежда от общото правило на общностната система за координиране, според което подлежащото на прилагане законодателство се определя чрез позоваване на принципа за мястото, където работата се упражнява.

17.      Както Format, така и г-н Kita обжалват пред запитващия съд решението на Sąd Okręgowy.

18.      В производството пред запитващия съд Format твърди, че системата, според която неговите работници и служители работят, е тази, уредена в член 14, параграф 2, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71, който не изисква да бъде налице заетост на територията на две или повече държави членки в рамките на един и същ период, също както не съдържа никакво позоваване на периоди за изчисляване от какъвто и да било вид или на честотата, с която дадено заето лице сменя местоработи или прекосява граници.

19.      Г-н Kita изтъква същия довод, като в своята жалба твърди, че прилагането на съдържащото се в член 14, параграф 2, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71 правило е уместно в неговото положение, тъй като той винаги е бил „обичайно зает на работа на територията на повече от две държави членки“ в хода на своето трудово правоотношение с Format, тоест по силата на договори, които са били сключени за територията на шест държави членки, макар и изпълнявани досега на територията само на две държави членки (Франция и Финландия). Освен това, ако се е налагало да се премести на работа на строителен обект в Полша, член 14, параграф 2, буква б), подточка i) също е щял да бъде приложим.

20.      Запитващият съд отбелязва в определението за преюдициално запитване, че в друг случай, отнасящ се до работещо за Format заето лице, Sąd Najwyższy (Върховният съд) е приел, че понятието „лице, обичайно заето на работа на територията на две или повече държави членки“, както е използвано то в член 14, параграф 2, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71, не е напълно ясно. Този израз би могъл да означава или: i) заето лице, което в рамките на едно трудово правоотношение полага труд в няколко държави членки по едно и също време (едновременно), или ii) лице, което работи в множество държави членки през последователни периоди от време въз основа на трудов договор, сключен с един-единствен работодател. В светлината обаче на целите на регламента, и по-специално на целта по преодоляване на административните и технически трудности, които биха произтекли от прилагането на принципа lex loci laboris в случая на временно наемане на работа и по насърчаване свободното движение на работници, според този съд би било уместно определено лице да се счита за „обичайно заето“ на територията на няколко държави членки за целите на член 14, параграф 2, буква б), подточка ii) от регламента, когато в контекста на едно трудово правоотношение това лице е задължено постоянно (обичайно) да полага труд в няколко държави членки, различни от тази, в която то пребивава.

21.      Според запитващия съд това тълкуване повдига два въпроса. Първо, не е ясно дали продължителността на последователните периоди от време, през които се изпълняват задължения в отделните държави членки, и на интервалите между тези периоди е значим фактор. При определянето на това не могат да бъдат оставени без внимание изразите на член 14, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71, който въвежда времево ограничение от 12 месеца във връзка с временното командироване на заети лица.

22.      Второ, възниква въпросът дали член 14, параграф 2, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71 се прилага, когато произтичащо от трудов договор задължение за полагане на труд в няколко държави членки на постоянна основа включва изпълнение на задължения в държавата членка по пребиваване на заетото лице, когато изпълнението на работа в тази именно държава членка въпреки това изглежда е било изключено в момента на сключване на договора. В случай че отговорът е отрицателен, възниква следващият въпрос — дали приложим е член 14, параграф 2, буква б), подточка i) от регламента.

23.      При тези обстоятелства Sąd Apelacyjny взе решение да спре производството и да отправи до Съда следните въпроси за постановяване на преюдициално заключение:

„1.      Обстоятелството, че член 14, параграф 2, първо изречение от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета […] се прилага по отношение на „лице, което е обичайно заето на работа на територията на две или повече държави членки“ — като в буква б) от същата разпоредба допълнително се пояснява, че това е различно от посоченото в буква а) лице, — означава ли, ако лицето в конкретния случай е заето по трудово правоотношение при един-единствен работодател,

а)      че то следва да се счита за такова лице, при положение че поради естеството на заетостта си работи по едно и също време (едновременно), включително и през относително кратки периоди, в различни държави членки и във връзка с това често прекосява държавни граници,

      и

б)      че то следва да се счита за такова лице също така, ако в рамките на едно-единствено трудово правоотношение е задължено да работи трайно (обичайно) в няколко държави членки, включително държавата, в която пребивава постоянно, или в няколко държави членки, сред които не е държавата членка на неговото постоянно пребиваване,

–      било без да се взема предвид продължителността на последователните периоди, през които това лице изпълнява задълженията си в отделните държави членки, и продължителността на прекъсванията между тези периоди, било с ограничена продължителност?

2.      В случай че Съдът отговори утвърдително на въпроса по буква б) по-горе, възможно ли е да се приложи член 14, параграф 2, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71 в ситуация, при която в рамките на трудовото правоотношение с един-единствен работодател заетото лице поема задължение трайно да изпълнява трудовите си задължения в няколко държави членки, като в това се включва и изпълнение на трудовите задължения в държавата членка по постоянното пребиваване на заетото лице, независимо че към момента на учредяване на трудовото правоотношение в конкретната ситуация възможността за полагане на труд именно в държавата по постоянното пребиваване на заетото лице изглежда изключена; при отрицателен отговор на този въпрос може ли да се приложи член 14, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент № 1408/71?“.

IV –  Правен анализ

 А –      Предварителни бележки

24.      Преди започване на анализа изглежда уместно да се направят някои предварителни бележки, за да се идентифицират проблемите, произтичащи от поставените въпроси.

25.      Със своите въпроси, които е уместно да се разглеждат заедно, запитващият съд по същество иска да се установи дали през периодите, разглеждани във висящото пред него дело, г-н Kita е трябвало да се счита — при надлежно прилагане на Регламент № 1408/71, и по-специално на изключенията, предвидени в член 14 от него — като подчинен на полското законодателство в областта на социалната сигурност, тоест законодателството на държавата членка, където той пребивава постоянно, което би означавало, че ZUS в качеството на компетентна институция е следвало да издаде удостоверение Е 101, потвърждаващо принадлежност към тази система за социална сигурност.

26.      В това отношение следва преди всичко да се отбележи, че от определението за преюдициално запитване изглежда, че запитващият съд изхожда от предположението, че член 14, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71 относно временното командироване на работници не е приложим към ситуацията на г-н Kita, тъй като — както би изглеждало — Format в качеството на наемащото го дружество обичайно не развива значителни дейности в Полша, държавата членка, където дружеството е установено, както се изисква от тази разпоредба(5).

27.      Няма да поставям под въпрос тази преценка с оглед целите на настоящото производство, тъй като по време на устните състезания бе потвърдено, че в течение на релевантните периоди от време Format всъщност не е развивало никаква строителна дейност в Полша.

28.      Съответно в своите въпроси националният съд се ограничава да пита по същество дали ситуация като тази на г-н Kita може да попадне в приложното поле било на член 14, параграф 2, буква б), подточка i), било на член 14, параграф 2, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71, като съгласно първото изречение на член 14, параграф 2 от този регламент прилагането на двете разпоредби се намира в зависимост от наличието на „лице, което е обичайно заето на работа на територията на две или повече държави членки“.

29.      В това отношение е важно да се отбележи, на следващо място, че фактите по настоящото дело са белязани — както правилно отбелязват някои от страните в настоящото производство и както по-специално е отразено във формулировката на първия въпрос — от разминаване между, от една страна, условията на съответните трудови договори, сключени между Format и г-н Kita, и от друга страна, начина, по който тези договори всъщност са били приложени на практика, на което се дължи също определена степен на двусмисленост в зададените от националния съд въпроси.

30.      Така в трудовите договори мястото на работа във всеки един случай е било описано като: експлоатационни и строителни обекти в Полша и на територията на Европейския съюз (Ирландия, Франция, Великобритания, Германия, Финландия), съобразно инструкциите на работодателя.

31.      В действителност обаче, както проличава от информацията, предоставена от националния съд и страните, ситуацията на г-н Kita е била такава, че последователни срочни трудови договори са били сключени с един-единствен работодател (Format), като според всеки от тях заетото лице трайно е извършвало работа за период от няколко месеца или повече от 10 месеца на територията на една-единствена държава членка, тоест според първия разглеждан договор — както според други срочни трудови договори преди това — във Франция и според следващия договор във Финландия. Следва да се добави, че съгласно констатациите на националния съд обичайното пребиваване на г-н Kita по смисъла на член 1, буква з) от Регламент № 1408/71 е останало в Полша, дори през периодите, когато той е полагал труд във Франция или Финландия.

32.      Изглежда също, че във всеки един случай при прекратяване на работата заетото лице е получавало неплатен отпуск и впоследствие трудовият договор е бил преждевременно прекратяван по споразумение между страните. Освен това изглежда, че не е обект на спор, а също че е заложено в основата на втория въпрос предположение, че по силата на тези договори г-н Kita всъщност не е извършвал никаква работа на територията на Полша — неговата държава членка по пребиваване.

33.      По мое мнение следователно е необходимо, с оглед това на националния съд да се даде правилен и полезен отговор, да се направи концептуално разграничение между, на първо място, тълкувателния въпрос относно условията за приложимост съответно на член 14, параграф 2, буква б), подточка i) и на член 14, параграф 2, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71 и на второ място, аспекта на наличното в разглежданото дело разминаване между трудовите договори и на „предсказаните“ в тях места на работа — въз основа на което Format е поискало удостоверение E 101 — и начина, по който задълженията всъщност са били изпълнявани на практика според тези договори.

34.      Съответно, с оглед действителната ситуация на г-н Kita, както е описана тя по-горе, сега аз ще обсъдя изискванията по горепосочените разпоредби на член 14, параграф 2 от Регламент № 1408/71 и след това ще се насоча към проблема за разминаването между условията на съответните договори и тяхното действително изпълнение. Този втори аспект по същество се свежда до въпроса как — или по-скоро върху каква фактическа и доказателствена основа — компетентният орган трябва за целите по издаване на удостоверение Е 101 да определи дали изискванията за прилагане на едно от изключенията съгласно член 14, параграф 2 от регламента са изпълнени в даден случай.

 Б –      Основни твърдения на страните

35.      Във връзка с настоящото преюдициално запитване са представени писмени становища от Format и ZUS, а също от полското, белгийското и германското правителство и от Комисията. С изключение на германското правителство, тези страни присъстваха и на съдебното заседание, проведено на 29 февруари 2012 г.

36.      Format твърди, че член 14, параграф 2 от Регламент № 1408/71 се отнася и до лице, което в контекста на едно-единствено трудово правоотношение е задължено да полага труд трайно в няколко държави членки, независимо от продължителността на последователните периоди, през които задължения се изпълняват в съответните държави членки, и продължителността на интервалите между тези периоди, и по същество предлага на поставените въпроси да се даде утвърдителен отговор. Другите страни — чиито съответни изявления също не резюмирам подробно — предлагат разнообразни определения на понятието „лице, което е обичайно заето на работа на територията на две или повече държави членки“, както е използвано то в тази разпоредба, като повечето настояват за по-стеснително тълкуване на член 14, параграф 2, буква б), подточка ii) от регламента в сравнение с отстояваното от Format.

 В –      Преценка

37.      В самото начало следва да се напомни, че съгласно установената практика на Съда разпоредбите на дял II от Регламент № 1408/71, част от който е член 14, параграф 2, представляват пълна и единна система от стълкновителни норми, чиято цел е да осигури, че движещите се в рамките на Общността работници са подчинени на схемата за социална сигурност на само една държава членка, така че да се предотврати приложимостта на законодателството на повече от една държава членка и да се избегнат съпътстващите усложнения. По по-специфичен начин този принцип намира израз в член 13, параграф 1 от Регламент № 1408/71, който предвижда, че работник, за който се прилага това законодателство, следва да бъде подчинен на законодателството на една-единствена държава членка(6).

38.      В тази връзка член 14, параграф 2 от Регламент № 1408/71 съдържа изключения от това правило, заложено в член 13, параграф 2, буква а) от същия регламент, съгласно който лице, което е заето на работа на територията на една държава членка, е подчинено на законодателството на тази държава (принципа на lex loci laboris)(7).

39.      Както става ясно от първото изречение на член 14, параграф 2 от Регламент № 1408/71, тези изключения се отнасят до лица, които са „обичайно зает[и] на работа на територията на две или повече държави членки“.

40.      В това отношение член 14, параграф 2, буква б) от Регламент № 1408/71, който се прилага към такива лица (различни от членовете на железопътния или летателния екипаж на предприятие по смисъла на член 14, параграф 2, буква а), предвижда, първо, в член 14, параграф 2, буква б), подточка i), че законодателството на държавата членка по пребиваване следва да се прилага, ако съответното лице отчасти упражнява дейността си на територията на тази държава членка(8).

41.      Във връзка с това следва да се отбележи обаче — както подчертава белгийското правителство, — че положението на г-н Kita не се очертава като съответстващо на тези условия, доколкото изглежда установено, че през релевантния период от време той не е упражнявал никаква дейност на територията на Полша, държавата членка по пребиваване. Следователно според мен — като се държи сметка обаче за окончателното разрешаване на този въпрос от националния съд и за стойността, която трябва да се придаде в този контекст на съдържащата се в трудовия договор формулировка, както е посочено по-долу, — само на това основание следва вече да се изключи, че член 14, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент № 1408/71 е приложим при обстоятелствата по настоящия случай.

42.      От друга страна, член 14, параграф 2, буква б), подточка ii) от регламента предвижда, че дадено лице е подчинено на отнасящото се до социалната сигурност законодателство на държавата членка, на чиято територия се намира седалището или мястото на стопанска дейност на наелото го на работа предприятие, ако лицето не пребивава на територията на нито една от държавите членки, в които упражнява дейността си.

43.      Въпреки че според съдържащата се в определението за преюдициално запитване информация г-н Kita изглежда отговаря на това последно условие, приложимостта към неговото положение на член 14, параграф 2, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71 зависи — както зависи приложимостта на член 14, параграф 2, буква б), подточка i) — от това дали г-н Kita може да се счита за „лице, което е обичайно заето на работа на територията на две или повече държави членки“.

44.      Вярно е, че регламентът не дава по-нататъшно определение на това понятие, но поне в общ смисъл може да се каже, като начало, че понятието очевидно обозначава трудова заетост, която не е ограничена до територията на една и съща държава членка, а нормално и обичайно — тоест като правило, вместо просто по изключение или временно — се разпростира на територията на няколко държави членки(9).

45.      Някои примери за вида заетост, която се има предвид в първото изречение на член 14, параграф 2, са предоставени от самия регламент и от практиката на Съда.

46.      Така, както следва от член 14, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71, членовете на железопътния или летателния екипаж на предприятие, извършващо услуги по международен превоз на пътници, по принцип следва да се считат за лица, които обичайно са заети на работа на територията на няколко държави членки.

47.      Освен това Съдът е приел например, че в приложното поле на член 14, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент № 1408/71 попада положението на заето лице, пребиваващо в една държава членка и наето на работа единствено от предприятие със седалище в друга държава членка, като в хода на трудовото правоотношение лицето редовно — по няколко часа всяка седмица и за период, който не е ограничен до 12 месеца — извършва своята дейност в първата държава членка(10).

48.      Тези случаи се отнасят до ситуации, при които по принцип в рамките на трудово правоотношение дадено лице извършва работа в по-голяма или по-малка степен едновременно или съвместно в няколко — тоест поне в две — държави членки.

49.      Според мен обаче е възможно също така понятието за обичайна заетост на територията на няколко държави членки да обхваща ситуация като представената от националния съд, която се характеризира с последователното или редуващо се осъществяване на трудови задачи или проекти в повече от една държава членка.

50.      В това отношение следва да се изтъкне, че целта на предвидените в член 14, параграф 2, буква б) от Регламент № 1408/71 изключения — както в случая с другите предвидени в членове 14—17 от регламента изключения от правилото на държавата по месторабота — е да се преодолеят пречките, които е възможно да възпрепятстват свободата на движение за работниците, и да се насърчи икономическото взаимопроникване, като същевременно се избегнат административни усложнения, по-специално за работниците и предприятията(11).

51.      Ясно е, че такива пречки и усложнения могат да възникнат също в случая, отнасящ се до работник, чиято заетост не се простира едновременно на територията на няколко държави членки — в използваното по-горе значение, — а се изразява в трудови задачи, осъществявани в различни държави членки през последователни периоди или при условия на редуване.

52.      В този контекст и във връзка със същата тема е показателно и това — макар то да се отнася до новия Регламент (ЕО) № 883/2004(12), който не е приложим ratione temporis в настоящия случай, — че съгласно член 14, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 987/2009(13) лице, което „обичайно осъществява дейност като заето лице в две или повече държави членки“, се отнася както до лице, което прави това едновременно, така и до лице, което в изпълнение на своите дейности постоянно осъществява редуване между две или повече държави членки.

53.      В това отношение следва да се отбележи, че според посочената разпоредба последният случай намира приложение независимо от честотата или периодичността на редуването.

54.      Също така при отсъствието на каквато и да било разпоредба в този смисъл, изглежда трудно от член 14, параграф 2 на Регламент № 1408/71 да се направи извод за съществуването на специфична честота на редуване или на специфична продължителност, която даден период на дейност в една от съответните държави членки не може да надхвърля, с оглед приложимостта на тази разпоредба, както в различен смисъл предлагат по-специално страните в съдебното заседание.

55.      От друга страна, както отбелязват запитващият съд и Комисията, не може да се подмине без внимание фактът, че за целите на съдържащото се в член 14, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71 изключение законодателят очевидно е считал изпращането на работник в друга държава членка с продължителност до 12 месеца за „временно“ и „краткосрочно“, като това следователно обосновава изключение от правилото относно държавата членка по месторабота, мотивирано с насърчаването на икономическо взаимопроникване и избягването на административни усложнения(14).

56.      Освен това навярно може да се допусне, че лице, което в течение на последователни периоди на работа осъществява дейности в различни държави членки, би могло да се квалифицира като „лице, което е обичайно заето на работа на територията на две или повече държави членки“, ако продължителността на период на непрекъсната работа в дадена държава членка възлиза на — но не надхвърля — 12 месеца.

57.      Съществува обаче и друг аспект, на който също се спират някои от страните и който ми се струва по-решаващ с оглед на фактите, върху които се основава настоящото дело. Навярно въпросът дали някой е „обичайно“ зает на работа на територията на няколко държави членки — тоест дали профилът на работа на това лице наистина се характеризира с последователно, редуващо се извършване на работа в различни държави членки — може да се определи само във връзка с референтна рамка, която според мен е трудовото правоотношение, както е дефинирано то от трудовия договор.

58.      По мое мнение ситуацията на заетост, предвидена в първото изречение на член 14, параграф 2 от Регламент № 1408/71, не е например ситуацията, при която през определена година дадено лице започва работа в държава членка А и през следващата година, въз основа на различен трудов договор, започва друга работа в държава членка Б, но по-скоро трудово правоотношение с последователно и непрекъснато естество, което било едновременно, било през последователни периоди се разпростира на територията на няколко държави членки(15).

59.      В такъв случай е ясно, че — в обратната хипотеза — ако лице извършва работа по силата на един-единствен трудов договор и през обхванатия от това трудово правоотношение период работи само в една-единствена държава членка, това лице не може да бъде считано като лице, което е обичайно заето на работа на територията на две или повече държави членки. Следва да се добави, че това трябва да се прилага дори когато по силата на следващ, отделен трудов договор със същия работодател лицето може да бъде заето на работа на територията на държава членка, различна от държавата, посочена в първия трудов договор(16).

60.      В светлината на всички изложени по-горе съображения бих предложил като първа част на отговора, който да се даде на запитващия съд, да се посочи, че понятието „лице, което е обичайно заето на работа на територията на две или повече държави членки“ следва да се тълкува като включващо лице, което през периода, обхванат от един и същ трудов договор, и в рамките на такъв договор, сключен с един-единствен работодател, изпълнява трудови задачи не едновременно или съвместно, а през последователни периоди на територията на поне две държави членки, макар че периодът на непрекъсната работа във всяка държава членка не трябва да превишава продължителност от 12 месеца.

61.      На следващо място, що се отнася до свързания с издаването на удостоверение Е 101 въпрос за възможно разминаване между условията на съответния трудов договор и действителното положение на работника, за който се отнася този договор, ясно е най-напред, че при преценка дали дадено лице е обхванато от определена разпоредба на член 14, параграф 2 от Регламент № 1408/71 компетентният орган трябва да действа правилно, тоест той може да обяви, че отнасящото се до социалната сигурност законодателство на държавата членка по пребиваване остава приложимо в течение на даден период само ако положението на съответния работник фактически и действително отговаря на релевантните изисквания на регламента.

62.      В това отношение и за тази цел, съгласно практиката на Съда, заложеният в член 4, параграф 3 ДЕС (предишен член 10 ЕО) принцип за лоялно сътрудничество изисква издаващата институция да направи надлежна преценка на фактите, релевантни за прилагане на правилата за определяне на приложимото законодателство в областта на социалната сигурност, и следователно да гарантира точността на информацията, внесена в удостоверение Е 101(17).

63.      В този смисъл трябва въпреки всичко да се има предвид, че по правило удостоверението Е 101 се издава — и следователно посочената по-горе фактическа преценка се прави — преди началото на периода, за който удостоверението се отнася, и по същество установява презумпция за приложимото законодателство(18). Така удостоверението се издава от компетентната институция въз основа на предвижданото трудово положение на съответния работник, което следователно трябва да бъде установено главно въз основа на трудовия договор, описващ естеството на трудовата заетост.

64.      Ако обаче въз основа на други релевантни фактори и косвени доказателства изглежда, че всъщност трудовото положение на даден работник се различава по същество от положението, описано в неговия трудов договор, посоченото по-горе задължение за правилно прилагане на Регламент № 1408/71 означава, че компетентната институция е задължена, независимо от формулировката на договора, да базира своите констатации върху действителното положение на работника и евентуално да откаже издаването на удостоверението Е 101. Също така, ако фактите, на които се основава удостоверението, по-късно се окажат неточни по същество, от компетентната институция — или от съответния съд при съдебно производство — може да се изисква, ако това е подходящо, отнемането на удостоверението или обявяването му за невалидно(19).

65.      При преценка на фактите с оглед определяне на приложимото законодателство в областта на социалната сигурност за целите на издаване на удостоверение Е 101 издаващата институция може да вземе предвид, освен формулировката на трудовия договор, и фактори като начина, по който подобни договори от този вид между работодателя и съответния работник преди това са били прилагани на практика, или, в по-общ смисъл, характерните особености на извършваните от съответното предприятие дейности(20), доколкото тези фактори могат да хвърлят светлина върху действителното естество на съответната работа или пък да указват наличието на злоупотреби.

66.      Следва също, че ако въз основа на тази преценка изглежда, че въпреки формулировката на представения трудов договор веднага става ясно, че съответното заето лице не отговаря на някое от изискванията за прилагането на определена разпоредба от Регламент № 1408/71 — като изтъкваното от запитващия съд във втория въпрос изискване, че за целите на прилагането на член 14, параграф 2, буква б), подточка i) от регламента работа трябва да се извършва в държавата членка, в която заетото лице пребивава, — тази разпоредба не може да бъде приложена.

67.      В светлината на изложеното по-горе бих предложил като втора част на отговора, който да се даде на запитващия съд, да се посочи, че за да се определи — за целите на издаване на удостоверение Е 101 — дали положението на дадено лице попада в обхвата на член 14, параграф 2, буква б), подточка i) или член 14, параграф 2, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71, трябва да се направи надлежна преценка на фактите, релевантни за прилагането на тези правила, с оглед да се осигури, че положението на съответния работник действително отговаря на релевантните изисквания според тези правила. По принцип тази преценка трябва да се предприеме въз основа на трудовия договор, но може да се вземат предвид и други релевантни фактори, като начинът, по който подобни договори между предприятието и съответния работник преди това са били прилагани на практика, или, в по-общ смисъл, характерните особености на дейностите, с които е ангажирано съответното предприятие. Ако тогава изглежда ясно, че въпреки формулировката на трудовия договор положението на лицето всъщност не отговаря на изискване според правило, заложено в Регламент № 1408/71 — като правилото по член 14, параграф 2, буква б), подточка i) или член 14, параграф 2, буква б), подточка ii), — това правило не може да бъде приложено.

V –  Заключение

68.      Въз основа на гореизложените съображения предлагам на въпросите, отправени от Sąd Apelacyjny, да се отговори, както следва:

–        понятието „лице, което е обичайно заето на работа на територията на две или повече държави членки“, използвано в първото изречение на член 14, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в редакцията, произтичаща от Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 година, изменен с Регламент (ЕО) № 1992/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година (наричан по-нататък „Регламент № 1408/71“), следва да се тълкува като включващо лице, което през периода, обхванат от един и същ трудов договор, и в рамките на такъв договор, сключен с един-единствен работодател, изпълнява трудови задачи не едновременно или съвместно, а през последователни периоди на територията на поне две държави членки, макар че периодът на непрекъсната работа във всяка държава членка не трябва да превишава продължителност от 12 месеца,

–        за да се определи — за целите на издаване на удостоверение Е 101 — дали положението на дадено лице попада в обхвата на член 14, параграф 2, буква б), подточка i) или член 14, параграф 2, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71, трябва да се направи надлежна преценка на фактите, релевантни за прилагането на тези правила, с оглед да се осигури, че положението на съответния работник действително отговаря на релевантните изисквания според тези правила. По принцип тази преценка трябва да се предприеме въз основа на трудовия договор, но може да се вземат предвид и други релевантни фактори, като начинът, по който подобни договори между предприятието и съответния работник преди това са били прилагани на практика, или, в по-общ смисъл, характерните особености на дейностите, с които е ангажирано съответното предприятие. Ако тогава изглежда ясно, че въпреки формулировката на трудовия договор положението на лицето всъщност не отговаря на изискване според правило, заложено в Регламент № 1408/71 — като правилото по член 14, параграф 2, буква б), подточка i) или член 14, параграф 2, буква б), подточка ii), — това правило не може да бъде приложено.

1 – Език на оригиналния текст: английски.

2 –      ОВ L 28, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35.

3 –      ОВ L 392, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 288.

4 –      Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 година относно определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 74, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 74), в приложимата по настоящото дело редакция.

5 –      За тази цел вж. по-конкретно Решение по дело FTS (C-202/97, Recueil, стр. I-883, точка 45).

6 –      Вж. по-специално Решение по дело Bosmann (C-352/06, Recueil, стр. I-3827, точка 16), Решение по дело FTS (посочено в бележка под линия 5, точка 20), Решение по дело Calle Grenzshop Andresen (C-425/93, Recueil, стр. I-269, точка 9), Решение по дело Huijbrechts (C-131/95, Recueil, стр. I-1409, точка 17) и Решение по дело Kuusijärvi (C-275/96, Recueil, стр. I-3419, точка 28).

7 –      Вж. в този смисъл Решение по дело Plum (C-404/98, Recueil, стр. I-9379, точки 14 и 15).

8 –      Вторият случай, предвиден от тази разпоредба — принадлежност към няколко предприятия или няколко работодатели, — не е релевантен в настоящото дело.

9 –      Следва да се отбележи, че в контекста на тълкуването на други разпоредби на член 14 от Регламент № 1408/71, по-специално като член 14а, параграф 1 и член 14, параграф 1, буква а), Съдът в някои случаи е съпоставял „обичайно“ с „временно“ или е приемал „обичайно“ като синоним на „обикновено“: вж. напр. Решение по дело Plum, посочено в бележка под линия 7, точки 20 и 21, Решение по дело FTS, посочено в бележка под линия 5, точки 22 и 23 и Решение по дело Banks и др. (C-178/97, Recueil, стр. I-2005, точка 25).

10 –      Вж. Решение по дело Calle Grenzshop Andresen, посочено в бележка под линия 6, точка 15.

11 –      Вж. в този смисъл по-специално Решение по дело Plum, посочено в бележка под линия 7, точки 19 и 20, Решение по дело FTS, посочено в бележка под линия 5, точки 28 и 29 и Решение по дело Manpower (35/70, Recueil, стр. 1251, точка 10).

12 –      Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82).

13 –      Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 284, 2009 г., стр. 1).

14 –      Вж. в този смисъл по-специално Решение по дело Plum, посочено в бележка под линия 7, точки 19 и 20; вж. също Решение по дело Calle Grenzshop Andresen, посочено в бележка под линия 6, точки 9—11.

15 –      Сравни в този смисъл Решение по дело Hakenberg (13/73, Recueil, стр. 935, точка 19).

16 –      Както основателно посочва в този смисъл белгийското правителство, да се считат за целите на прилагането на член 14, параграф 2, буква б) от Регламент № 1408/71 последващи и отделни договорни правоотношение като тези, които формират фактическата обстановка по настоящото дело, като едно непрекъснато трудово правоотношение, всъщност би довело до това a posteriori да се установи променливият, последователно изменящ се характер на заетостта, което наистина би изглеждало изкуствено и може да отвори вратата за способи на злоупотреба и заобикаляне.

17 –      Вж. Решение по дело Banks и др., посочено в бележка под линия 9, точка 38, както и Решение по дело FTS, посочено в бележка под линия 5, точка 38.

18 –      Сравни в този контекст Решение по дело Banks и др., посочено в бележка под линия 9, точки 40 и 53.

19 –      Сравни Решение по дело FTS, посочено по-горе в бележка под линия 5, точка 55 и Решение по дело Banks и др., посочено в бележка под линия 9, точка 43.

20 –      Сравни в този смисъл Решение по дело FTS, посочено в бележка под линия 5, точки 42 и 43.