Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

28 юни 2012 година(*)

„Свободно движение на работници — Член 45 ДФЕС — Регламент (ЕИО) № 1612/68 — Член 7, параграф 4 — Принцип на недопускане на дискриминация — Увеличение на възнаграждението, изплащано на работниците, които работят на непълно работно време в периода преди пенсиониране — Погранични работници, подлежащи на облагане с данък върху дохода в държавата членка по местопребиваване — Фиктивно вземане предвид на данъка върху заплатите в държавата членка по месторабота“

По дело C-172/11

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Arbeitsgericht Ludwigshafen am Rhein (Германия) с акт от 4 април 2011 г., постъпил в Съда на 11 април 2011 г., в рамките на производство по дело

Georges Erny

срещу

Daimler AG – Werk Wörth,

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: г-н J. N. Cunha Rodrigues (докладчик), председател на състав, г-н U. Lõhmus, г-н A. Rosas, г-н Aл. Арабаджиев и г-н C. G. Fernlund, съдии,

генерален адвокат: г-н J. Mazák,

секретар: г-жа A. Impellizzeri, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 28 март 2012 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за M. Erny, от G. Turek, Rechtsanwalt,

–        за Daimler AG – Werk Wörth, от U. Baeck и N. Kramer, Rechtsanwälte,

–        за Европейската комисия, от г-н G. Rozet и г-жа S. Grünheid, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 45 ДФЕС и на член 7, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността (ОВ L 257, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 11).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между г-н Erny, френски гражданин, който пребивава във Франция и работи в Германия, и неговия работодател Daimler AG – Werk Wörth (наричан по-нататък „Daimler“) относно изчисляването на увеличение към заплатата (наричано по-нататък „увеличението“), което му се дължи в рамките на режим, известен като „работа на непълно работно време в периода преди пенсиониране“.

 Правна уредба

 Право на Съюза

3        Съгласно член 7 от Регламент № 1612/68:

„1.      Работник, който е гражданин на държава членка, не може поради своето гражданство да бъде третиран на територията на друга държава членка различно от работниците — нейни граждани, по отношение на условията за наемане на работа, и в частност по отношение на трудовото възнаграждение, уволнението и ако остане безработен — на възстановяването или новото наемане на работа.

[…]

4.      Клауза на [колективен или индивидуален трудов договор или друга колективна уредба] относно достъпа до работа, наемането на работа, трудовото възнаграждение и други условия на труда или уволнението е нищожна, ако установява или позволява дискриминационни условия относно работниците — граждани на други държави членки“.

4        Регламент № 1612/68 е отменен и заменен, считано от 16 юни 2011 г., с Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза (ОВ L 141, стр. 1).

 Национално право

 Законът за работа на непълно работно време в периода преди пенсиониране

5        Член 1 от Закона за работа на непълно работно време в периода преди пенсиониране (Altersteilzeitgesetz) гласи:

„1.      Чрез възможността за работата на непълно работно време в периода преди пенсиониране следва да се способства за плавния преход на работниците в напреднала възраст от етапа на активната им трудова заетост към етапа на пенсионирането им.

2.      С предоставяните по този закон финансови помощи Bundesanstalt für Arbeit (Федерална служба по заетостта) подпомага работата на непълно работно време на работниците в напреднала възраст, чието работно време се намалява, след като са навършили 55-годишна възраст, считано най-късно от 31 декември 2009 г., като по този начин се способства наемането на работа на безработни лица“.

6        Член 3, параграф 1, точка 1, буква a) от посочения закон в редакцията му, в сила до 30 юни 2004 г., предвижда:

„За да се получи плащането по член 4 [възстановяване на увеличението до законовия размер от Федералната служба по заетостта], се изисква:

1.      въз основа на клауза в колективен трудов договор […] или въз основа на клауза от колективно трудово споразумение в предприятието или от споразумение със съответния работник работодателят:

а)      да е предоставил на работника увеличение към заплатата му при работа на непълно работно време в периода преди пенсиониране, като размерът на това увеличение възлиза поне на 20 % от уговорената заплата при работа на непълно работно време, като при всички случаи обаче това увеличение следва да е равно на 70 % от получаваната в предходния момент заплата, след приспадане на законоустановените удръжки, които са обикновено за сметка на работника […] (минималното нетно трудово възнаграждение по член 6, параграф 1). […]“.

7        Съгласно член 15, първо изречение от същия закон:

„Bundesministerium für Arbeit und Soziales (Федералното министерство на труда и социалната политика) може да определи с наредба размера на минималното нетно трудово възнаграждение (Mindestnettobetrag) по член 3, параграф 1, точка 1, буква a) в редакцията му в сила до 30 юни 2004 г. […]“.

 Наредбата за минималната нетна заплата

8        Въз основа на правомощието, предоставено му с член 15 от Закона за работа на непълно работно време в периода преди пенсиониране, компетентният федерален министър на труда и социалната политика приема Наредбата за минималната нетна заплата (Mindestnettobetrags-Verordnung), чиято актуализирана редакция, приложима по делото, е от 19 декември 2007 г. (BGBl. 2007 I, стр. 3040).

9        Както отбелязва запитващата юрисдикция, в посочената наредба се съдържа таблица, в която са представени брутните заплати, закръглени към по-високия размер, делим на 5 EUR, като за всяка от тях се определят минималните нетни стойности в зависимост от данъчните класове при облагането с данъка върху заплатите. В зависимост от съответния данъчен клас, от тези стойности се удържа данък върху доходите (без да се взема предвид размерът на индивидуалните данъчни задължения), както и данък солидарност. Като социалноосигурителни вноски се удържа сума във фиксиран размер от 21 % до съответния максимален размер на заплатата за изчисляване на вноските за пенсия за осигурителен стаж и възраст. В посочената таблица са показани така изчислените стойности в размер до 70 %.

 Колективният трудов договор относно условията за работа на непълно работно време в периода преди пенсиониране

10      Член 7 от Колективния трудов договор относно условията за работа на непълно работно време в периода преди пенсиониране (Tarifvertrag zur Altersteilzeit), сключен на 23 ноември 2004 г. между асоциацията в металургичния и електроенергийния сектор на Пфалц и регионалното ръководство на синдиката в металургичния сектор (наричан по-нататък „колективният трудов договор“), предвижда:

„Работникът получава увеличение към заплатата си при работа на непълно работно време в периода преди пенсиониране съгласно член 3, параграф 1, точка 1, буква a) от Закона за работа на непълно работно време в периода преди пенсиониране в актуалната му редакция към съответния момент. Увеличението се изчислява по такъв начин, че месечната заплата да е в размер най-малко на 82 % от сумата, получена, като от предходната брутна месечна заплата […] се приспаднат обичайно дължимите от работниците удръжки по закон“.

 Колективното трудово споразумение в предприятието

11      На 24 юли 2000 г. в DaimlerChrysler AG (понастоящем Daimler) е сключено колективно трудово споразумение в предприятието (Gesamtbetriebsvereinbarung) относно условията за работа на непълно работно време в периода преди пенсиониране (наричано по-нататък „колективното трудово споразумение“, с което увеличението се повишава от 82 % на 85 %.

12      Точка 8.3 от това споразумение гласи:

„Увеличението се изчислява по такъв начин, че в етапа на полагане на труд на работника се изплаща поне 85 % от сумата, получена, като от получаваната от работника до този момент заплата (по член 8.2.2.) се приспаднат обичайно дължимите от него удръжки по закон, а в етапа на освобождаване от работа на работника се изплаща поне 85 % от сумата, получена, като от получаваното от работника до този момент трудово възнаграждение (по член 8.2.3.) се приспаднат обичайно дължимите от него удръжки по закон“.

 Споразумението за работа на непълно работно време в периода преди пенсиониране

13      В споразумението за работа на непълно работно време в периода преди пенсиониране, сключено между страните (Altersteilzeitvertrag der Parteien), се съдържа член 5, озаглавен „Допълнителни плащания от страна на работодателя“, чийто параграф 1 предвижда:

„С това [колективно трудово споразумение] изплащаното месечно нетно трудово възнаграждение за работа на непълно работно време се увеличава на 85 % от фиксираната нетна месечна заплата за работа на пълно работно време (основание: актуалната редакция на Наредбата за минималната нетна заплата). В допълнение към нетното трудово възнаграждение по член 4 всеки месец се изплаща съответно увеличение“.

 Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

14      Г-н Erny е пограничен работник по смисъла на спогодбата, сключена между Френската република и Федерална република Германия, за избягване на двойното данъчно облагане. Доходите, който той получава в Германия, се облагат във Франция след удържане на внасяните в Германия социалноосигурителни вноски. Доколкото ставката на данъка върху заплатите е по-ниска във Франция, отколкото в Германия, един работник като г-н Erny получава нетен доход, който е по-висок от нетния доход, получаван от подобен работник, пребиваващ в Германия.

15      На 17 ноември 2006 г. страните по главното производство сключват споразумение за работа на непълно работно време в периода преди пенсиониране, по силата на което от 1 септември 2007 г. първоначалният трудов договор на пълно работно време на г-н Erny се преобразува в трудов договор на непълно работно време.

16      Съгласно текста на това споразумение трудовото правоотношение между страните се прекратява най-късно на 31 август 2012 г. В периода преди пенсиониране г-н Erny получава увеличението в допълнение към трудовото възнаграждение на непълно работно време. Съгласно член 5 от посоченото споразумение нетното месечно трудово възнаграждение на непълно работно време „се увеличава на 85 % от фиксираната нетна месечна заплата за работа на пълно работно време (основание: актуалната редакция на Наредбата за минималната нетна заплата)“.

17      Както бе посочено в точка 9 от настоящото решение, в Наредбата за минималната нетна заплата се съдържа таблица, в която брутните заплати се свързват с така наречените съгласно споразумението минимални нетни стойности, в зависимост от данъчните класове по германското право. Според съответния данъчен клас, от брутната заплата се удържат германският данък върху заплатите (без да се взема предвид размерът на индивидуалните данъчни задължения), данъкът солидарност и сума във фиксиран размер от 21 % като социалноосигурителни вноски. Така установената нетна заплата е възпроизведена в таблицата в размер до 70 % като минимална нетна стойност.

18      Съгласно Закона за данъка върху дохода (Einkommensteuergesetz) изплащаните увеличения на облаганите в Германия работници се освобождават от данък, поради което върху тях не се дължат социалноосигурителни вноски, въпреки че увеличението се взема предвид при определянето на приложимата данъчна ставка.

19      Относно определянето на размера на увеличението Daimler определя, на първо място, за целите на изчисленията, една фиктивна заплата, съответстваща на 85 % от нетното месечно трудово възнаграждение, изплащано за работа на пълно работно време. За тази цел дружеството определя въз основа на брутната заплата, която г-н Erny би получавал, ако не беше започнал работа на непълно работно време в периода преди пенсиониране, една нетна заплата във фиксиран размер от 70 % с помощта на таблицата за минималните нетни стойности, след което увеличава тази заплата на 85 %. За целите на установяването на съответствията в посочената таблица, в делото по главното производство работодателят фиктивно се основава на данъчен клас III в Германия (женен работник).

20      На второ място, работодателят установява за съответния работник „индивидуална нетна заплата при работа на непълно работно време в периода преди пенсиониране“. За тази цел, в случая с подлежащите на облагане в Германия работници, той изважда реално дължимите данъци и социалноосигурителни вноски от размера на трудовото възнаграждение при работа на непълно работно време в периода преди пенсиониране (равен на 50 % от получаваната преди този период брутна заплата). Що се отнася до пограничните работници, той изважда реално дължимите социалноосигурителни вноски от съответното лице и фиктивно определен данък върху заплатите в Германия. Размерът на последния съответства на данъка върху заплатите, който би бил дължим от подлежащ на данъчно облагане в Германия работник с идентични на съответния пограничен работник индивидуални характеристики (брутна заплата, семейното положение).

21      Накрая, увеличението съответства на разликата между фиктивната заплата, равна на 85 % от фиксираната стойност на нетното месечно възнаграждение за работа на пълно работно време, и нетната индивидуална заплата за работа на непълно работно време в периода преди пенсиониране.

22      Daimler счита, че методът му на изчисление позволява да се установи единна основа за изчисление за всички работници на непълно работно време в периода преди пенсиониране. Индивидуалният размер на данъка не се вземал предвид за нито един работник, тъй като се прилагал само фиксираният размер на данъка върху заплатите и нито един работник, дори да подлежи на облагане в Германия, не получавал точно 85 % от нетната стойност на заплатата, която му е изплащана преди това. Прилагането на фиксирани стойности служело преди всичко за оценяване на цялостната тежест, за спестяване на административни разходи и за опростяване на процедурата. Противно на случая, по който е постановено Решение от 16 септември 2004 г. по дело Merida (C-400/02, Recueil, стр. I-8471), увеличението нямало компенсаторна функция и също така Daimler не било поело задължение да изплаща гарантирана нетна заплата, от която да понася изцяло или отчасти данъците и съответните социалноосигурителни вноски.

23      Противно на Daimler г-н Erny твърди, че увеличението подлежи на облагане с данък върху дохода във Франция и че фактическото двойно данъчно облагане, произтичащо от спорния метод на изчисление, води до дискриминация, тъй като различни положения били третирани по един и същ начин.

24      Ето защо г-н Erny сезира запитващата юрисдикция с иск срещу работодателя си да му заплати по-високо увеличение от това, което получава, и изчислява размера на исканото увеличение, както следва.

25      На първо място, той определя фиктивната заплата, равна на 85 %, като изважда от последната си брутна заплата, съответстваща на работа на пълно работно време, сумата във фиксиран размер от 21 % като социално осигурителни вноски, но не и, фиктивно, германския данък върху заплатите съгласно таблицата на нетните минимални стойности, възпроизведена в Наредбата за минималната нетна заплата. По-нататък той определя стойността, съответстваща на 85 % от така получения резултат. На второ място, той изчислява индивидуалната нетна заплата за работа на непълно работно време в периода преди пенсиониране, като изважда от трудовото си възнаграждение за работата през този период, равно на половината от брутната заплата за работа на пълно работно време, реално дължимите суми за социално осигуряване, но без да изважда, фиктивно, германския данък върху заплатите. При прилагането на този метод на изчисление разликата между увеличението, което Daimler изплаща на г-н Erny, и произтичащата от посочения метод на изчисление стойност представлява пропусната полза от 424,40 EUR месечно.

26      Запитващата юрисдикция отбелязва, че подлежащите на облагане във Франция погранични работници получават сума, която е много по-ниска от 85 % от нетния доход, който получават, преди да започнат работа на непълно работно време в периода преди пенсиониране, докато облагаемите в Германия работници получават сума, която съответства на фиксиран размер от 85 % от предходния им нетен доход. Това положение се обяснява главно с обстоятелството, че германските данъчни ставки са по-високи от тези във Франция. От друга страна, не е изключено лица, които са в положението на г-н Erny, да заплащат данък върху увеличението и във Франция.

27      При тези условия, предвид Решение по дело Merida, посочено по-горе, Arbeitsgericht Ludwigshafen am Rhein решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Нарушава ли се член 45 ДФЕС, прилаган посредством член 7, параграф 4 от [Регламент № 1612/68], с клауза, съдържаща се в споразумение за работа на непълно работно време в периода преди пенсиониране, съгласно която — както е предвидено в член 5, точка 1 от сключеното между страните споразумение за работа на непълно работно време в периода преди пенсиониране — уговореното увеличение следва да се изчислява въз основа на Наредбата за минималната нетна заплата (Mindestnettoentgeltverordnung) и по отношение на погранични работници от Франция?

2)      В случай че Съдът отговори утвърдително на първия въпрос:

Като се има предвид разпоредбата на член 45 ДФЕС, прилаган посредством член 7, параграф 4 от [Регламент № 1612/68], следва ли клаузите от съответните колективни трудови договори — каквито са член 8.3 от [колективното трудово споразумение] и член 7 от [колективния трудов договор] — да се тълкуват в смисъл, че размерът на увеличението за пограничните работници не следва се изчислява въз основа на таблицата по Наредбата за минималната нетна заплата?“.

 По преюдициалните въпроси

 По допустимостта

28      Daimler поддържа, че запитващата юрисдикция няма съмнение относно приложното поле на правото на Съюза, а всъщност иска Съдът да я подпомогне при тълкуването на относимото германско законодателство, както и на колективното трудово споразумение и колективния трудов договор. Съдът обаче бил компетентен да се произнесе само по тълкуването и валидността на правото на Съюза, така че преюдициалното запитване трябвало да се обяви за недопустимо.

29      Този довод трябва да се отхвърли.

30      Несъмнено, в рамките на член 267 ДФЕС Съдът не е компетентен да се произнася нито по тълкуването на договорни клаузи или на национални законови разпоредби, нито по съответствието на такива клаузи или разпоредби с правото на Съюза (в този смисъл вж. по-специално Решение от 11 март 2010 г. по дело Attanasio Group, C-384/08, Сборник, стр. I-2055, точка 16 и цитираната съдебна практика).

31      Както изрично отбелязва обаче запитващата юрисдикция, преюдициалното запитване се отнася до „тълкуването на правото на Съюза“, и по-специално на членове член 45 ДФЕС и член 7, параграф 4 от Регламент № 1612/68.

32      Съгласно постоянната съдебна практика Съдът трябва да се ограничи с разглеждането на разпоредбите на правото на Съюза, като им даде полезно за запитващата юрисдикция тълкуване, която ще трябва да прецени съответствието на националните законови разпоредби с посоченото право (Решение по дело Attanasio Group, посочено по-горе, точка 19).

33      При това положение следва да се отговори на преюдициалните въпроси.

 По съществото на спора

34      С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 45 ДФЕС и член 7, параграф 4 от Регламент № 1612/68 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат клаузи на колективен или индивидуален трудов договор, съгласно които увеличение като разглежданото в главното производство, което се изплаща от работодател в рамките на работа на непълно работно време в периода преди пенсиониране, трябва да се изчислява по такъв начин, че данъкът върху заплатите, дължим от работник в държавата членка по месторабота, се изважда фиктивно при определянето на основата за изчисление на това увеличение, докато съгласно спогодба за избягване на двойното данъчно облагане аналогичните заплати и възнаграждения, изплащани на работниците, които не пребивават в държавата членка по месторабота, подлежат на облагане в държавата членка по местопребиваване на последните. При утвърдителен отговор на този въпрос запитващата юрисдикция иска да се установят последиците за изчисляването на дължимото на тези работници увеличение.

35      Член 45, параграф 2 ДФЕС забранява всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците от държавите членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд.

36      Прогласената в посочената разпоредба забрана за дискриминация се налага не само по отношение на действията на органите на власт, но и спрямо всички споразумения, с които се цели колективно уреждане на труда на заетите лица, както и относно договорите, сключени между частноправни субекти (вж. по-специално Решение от 17 юли 2008 г. по дело Raccanelli, C-94/07, Сборник, стр. I-5939, точка 45 и цитираната съдебна практика).

37      От друга страна, член 7, параграф 4 от Регламент № 1612/68, с който се поясняват и прилагат някои права, които работниците черпят от член 45 ДФЕС (Решение по дело Merida, посочено по-горе, точка 19), предвижда, че е нищожна всяка клауза на колективно или индивидуално споразумение, отнасяща се по-специално до трудовото възнаграждение и други условия на труд, ако предвижда дискриминационни условия по отношение на работниците — граждани на други държави членки.

38      Плащане като увеличението, което се внася като добавка към възнаграждението, предоставяно на работниците, които работят на непълно работно време в периода преди пенсиониране, в качеството си на елемент от възнаграждението несъмнено попада в материалния обхват на цитираните в предходната точка разпоредби, независимо от обстоятелството, че по силата на Закона за работа на непълно работно време в периода преди пенсиониране финансирането на увеличението се осигурява отчасти с публични средства под формата на възстановяване в полза на работодателя. Пограничен работник, който се намира в положението на г-н Erny, може да се позовава на правата, които черпи от тези разпоредби по отношение на подобно увеличение (в този смисъл вж. по-специално Решение по дело Merida, посочено по-горе, точка 20).

39      Съгласно постоянната практика на Съда правилото за равно третиране, съдържащо се както в член 45 ДФЕС, така и в член 7 от Регламент № 1612/68, забранява не само явните дискриминационни практики, основани на гражданството, но и всички прикрити форми на дискриминация, които чрез прилагане на други критерии за разграничаване фактически водят до същия резултат (вж. по-специално Решение от 23 май 1996 г. по дело O’Flynn, C-237/94, Recueil, стр. I-2617, точка 17).

40      Принципът на недопускане на дискриминация изисква не само да не се третират по различен начин сходни положения, но и да не се третират еднакво различни положения (вж. по-специално Решение по дело Merida, посочено по-горе, точка 22).

41      Освен ако не е обективно обоснована и пропорционална на преследваната цел, разпоредба от националното право или договорна клауза трябва да се счита за непряко дискриминационна, когато поради естеството си може да засегне в по-голяма степен работниците мигранти, отколкото местните работници и следователно може да постави по-конкретно първата категория работници в по-неблагоприятно положение (вж. по-специално Решение по дело Merida, посочено по-горе, точка 23). За да може дадена мярка да бъде квалифицирана като непряко дискриминационна, не е необходимо тя да поставя в по-благоприятно положение всички граждани на съответната държава или в по-неблагоприятно положение единствено гражданите на други държави членки, а не гражданите на съответната държава (в този смисъл вж. по-специално Решение от 14 юни 2012 г. по дело Комисия/Нидерландия, C-542/09, точка 38).

42      В случая фиктивното вземане предвид на германския данък върху заплатите има неблагоприятно въздействие върху положението на пограничните работници, доколкото фиктивното изваждане на този данък при определянето на основата за изчисление на увеличението поставя в неблагоприятно положение лицата, които подобно на г-н Erny пребивават и подлежат на данъчно облагане в държава членка, различна от Федерална Република Германия, в сравнение с работниците, които пребивават и подлежат на данъчно облагане в последната държава.

43      Всъщност съгласно изводите на запитващата юрисдикция, когато увеличението се изчислява въз основа на Наредбата за минималната нетна заплата, подлежащите на данъчно облагане в Германия работници на непълно работно време в периода преди пенсиониране получават сума, която съответства на 85 % от нетния доход, който са получавали преди това за последната си работа на пълно работно време. Тъй като тази наредба се основава на класовете и особеностите на германския данък върху заплатите, в метода на изчисление се взема предвид и се отразява данъчноправното положение на тези работници, преди да започнат работа на непълно работно време.

44      За разлика от това, що се отнася до пограничните работници, получаваната сума е много по-ниска от 85 % от нетния доход, който са получавали до този момент. Според запитващата юрисдикция това се обяснява главно с обстоятелството, че съдържащата се в посочената наредба таблица обхваща ставките на германския данък върху заплатите, приложими от влизането в сила на тази наредба, и че тези ставки са по-високи от подобните данъчни ставки във Франция. Следователно методът на изчисление на увеличението се основава на „фиктивно“ данъчно положение, което няма никаква връзка с дохода, който са получавали тези погранични работници преди това за последната си работа на пълно работно време.

45      Ето защо в случая с пограничните работници фиктивното прилагане на ставката на германския данък върху заплатите е пречка да се изплаща увеличение, съответстващо приблизително на 85 % от нетното възнаграждение, получавано преди това за работа на пълно работно време, обратно на случая с пребиваващите в Германия работници.

46      От друга страна, както посочва г-н Erny, без твърдението му да е оспорено от Daimler в заседанието пред Съда, увеличението, изплащано на пограничните работници като г-н Erny, подлежи на облагане във Франция.

47      За да обоснове прилагането на този метод на изчисление спрямо пограничните работници, Daimler изтъква административните трудности, до които водело прилагането на различни методи на изчисление в зависимост от местопребиваването на заинтересованото лице, както и финансовите последици от невземането предвид на германския данък върху заплатите.

48      Тези доводи обаче, изведени от съображения за финансови тежести и евентуални административни трудности, трябва да бъдат отхвърлени. Всъщност подобни мотиви в никакъв случай не могат да оправдаят неспазването на задълженията, произтичащи от прогласената в член 45 ДФЕС забрана за дискриминация, основаваща се на гражданство (в този смисъл вж. по-специално Решение по дело Merida, посочено по-горе, точка 30), тъй като публичноправното или частноправното естество на спорните разпоредби няма никакво влияние върху обхвата или съдържанието на посочените доводи (в този смисъл вж. по-специално Решение от 15 декември 1995 г. по дело Bosman, C-415/93, Recueil, стр. I-4921, точка 86).

49      Освен това Daimler се позовава на автономността, от която би трябвало се ползват социалните партньори при определянето на условията на труд.

50      Макар от член 152, първа алинея ДФЕС да следва по-специално, че Европейският съюз зачита автономността на социалните партньори, това не променя обстоятелството, че както е прогласено в член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз, правото на работниците и работодателите, или съответните им организации, да преговарят и да сключват колективни договори на съответните равнища, трябва да се упражнява в съответствие с правото на Съюза (в този смисъл вж. по-специално Решение от 13 септември 2011 г. по дело Prigge и др., C-447/09, Сборник, стр. I-8003, точка 47) и следователно съобразно с принципа на недопускане на дискриминация.

51      Накрая е неотносимо обстоятелството, че работниците, намиращи се в положението на г-н Erny, са уведомени предварително от работодателя си за метода на изчисление на увеличението и че са могли да се откажат от възможността за работа на непълно работно време в периода преди пенсиониране. Както бе посочено в точка 36 от настоящото решение, прогласената в член 45 ДФЕС забрана за дискриминация се налага по отношение на всички споразумения, с които се цели колективно уреждане на труда на заетите лица, и спрямо договорите, сключени между частноправни субекти.

52      Съгласно член 7, параграф 4, от Регламент № 1612/68 клаузите на колективен или индивидуален трудов договор, с които установява пряка или непряка дискриминация, основаваща се на гражданство, са нищожни.

53      Нито член 45 ДФЕС, нито разпоредбите на Регламент № 1612/68 налагат на държавите членки или на частноправен работодател като Daimler определена мярка в случай на нарушение на забраната за дискриминация. Тези разпоредби им оставят възможност свободно да избират между различните разрешения, подходящи за постигане на целта, която преследват съответно тези разпоредби, в зависимост от различните хипотези, които могат да възникнат (Решение по дело Raccanelli, посочено по-горе, точка 50).

54      При тези условия на поставените въпроси следва да се отговори, че член 45 ДФЕС и член 7, параграф 4 от Регламент № 1612/68 не допускат клаузи на колективен или индивидуален трудов договор, съгласно които увеличение на възнаграждението като разглежданото в главното производство, което се изплаща от работодател в рамките на работа на непълно работно време в периода преди пенсиониране, трябва да се изчислява по такъв начин, че данъкът върху заплатите, дължим в държавата членка по месторабота, се изважда фиктивно при определянето на основата за изчисление на това увеличение, докато съгласно спогодба за избягване на двойното данъчно облагане аналогичните заплати и възнаграждения, изплащани на работниците, които не пребивават в държавата членка по месторабота, подлежат на облагане в държавата членка по местопребиваване на последните. Съгласно посочения член 7, параграф 4 такива клаузи са нищожни. Член 45 ДФЕС, както и разпоредбите на Регламент № 1612/68 оставят възможност на държавите членки и на социалните партньори свободно да избират между различните разрешения, подходящи за постигане на целта, която преследват съответно тези разпоредби.

 По съдебните разноски

55      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Член 45 ДФЕС и член 7, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността не допускат клаузи на колективен или индивидуален трудов договор, съгласно които увеличение на възнаграждението като разглежданото в главното производство, което се изплаща от работодател в рамките на работа на непълно работно време в периода преди пенсиониране, трябва да се изчислява по такъв начин, че данъкът върху заплатите, дължим в държавата членка по месторабота, се изважда фиктивно при определянето на основата за изчисление на това увеличение, докато съгласно спогодба за избягване на двойното данъчно облагане аналогичните заплати и възнаграждения, изплащани на работниците, които не пребивават в държавата членка по месторабота, подлежат на облагане в държавата членка по местопребиваване на последните. Съгласно посочения член 7, параграф 4 такива клаузи са нищожни. Член 45 ДФЕС, както и разпоредбите на Регламент № 1612/68 оставят възможност на държавите членки и на социалните партньори свободно да избират между различните разрешения, подходящи за постигане на целта, която преследват съответно тези разпоредби.

Подписи

* Език на производството: немски.