Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

21 февруари 2013 година(*)

„Пряко животозастраховане — Годишен данък върху застрахователни дейности — Директива 2002/83/ЕО — Член 1, параграф 1, буква ж) и член 50 — Понятие „държава членка на задължението“ — Застрахователно предприятие, установено в Нидерландия — Титуляр на застрахователна полица, сключил застрахователен договор в Нидерландия, който след сключването на договора е преместил обичайното си местопребиваване в Белгия — Свободно предоставяне на услуги“

По дело C-243/11

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Rechtbank van eerste aanleg te Brussel (Белгия) с акт от 6 май 2011 г., постъпил в Съда на 20 май 2011 г., в рамките на производство по дело

RVS Levensverzekeringen NV

срещу

Belgische Staat,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: г-н A. Tizzano, председател на състав, г-н A. Borg Barthet, г-н M. Ilešič, г-н E. Levits (докладчик) и г-н J.-J. Kasel, съдии,

генерален адвокат: г-жа J. Kokott,

секретар: г-жа M. Ferreira, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 14 юни 2012 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за RVS Levensverzekeringen NV, от S. Lodewijckx и A. Claes, advocaten,

–        за белгийското правителство, от г-жа M. Jacobs и г-н J. C. Halleux, в качеството на представители,

–        за естонското правителство, от г-жа M. Linntam, в качеството на представител,

–        за австрийското правителство, от г-жа C. Pesendorfer, в качеството на представител,

–        за Европейската комисия, от г-жа N. Yerrell както и от г-н K.-P. Wojcik и г-н F. Wilman, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 6 септември 2012 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 1, буква ж) и член 50 от Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 година относно животозастраховането (ОВ L 345, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 192), както и на членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС.

2        Запитването е отправено в рамките на спор между RVS Levensverzekeringen NV (наричано по-нататък „RVS“) и Belgische Staat във връзка с плащането на годишен данък върху договорите за животозастраховане.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

3        Директива 2002/83 е отменена, считано от 1 ноември 2012 г., с Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, стр. 1). Към спора в главното производство е приложима Директива 2002/83.

4        Съображение 3 от Директива 2002/83 гласи следното:

„Необходимо е да се завърши изграждането на вътрешния пазар в областта на прякото животозастраховане от гледна точка както на правото на установяване, така и на правото на свободно предлагане на услуги в държавите членки, за да се улеснят застрахователните предприятия, чието главно управление е в Общността, да поемат задължения в Общността и да се даде възможност на титулярите на полици да се обърнат не само към застрахователи, установени в тяхната собствена страна, но и към застрахователи, чиито главни управления се намират в Общността и са установени в други държави членки“.

5        Съображение 13 от посочената директива гласи:

„От практически съображения е желателно да се определи предоставянето на услуги, като се вземат предвид както [мястото на стопанска дейност] на застрахователното предприятие, така и мястото, където следва да се покрива задължението. Поради това [на] задължението също [така] трябва да се даде [определение]. […]“.

6        Съображение 55 от Директива 2002/83 гласи:

„Някои държави членки не подлагат застрахователните операции на каквато и да е форма на непряко данъчно облагане, като мнозинството от тях прилагат специални данъци и други форми на облагане. В различните държави членки, в които се прилагат, структурата и ставката на такива данъци и налози се различават значително. Желателно е да се предотвратява възникването на различия, водещи до нарушаване на условията на конкуренция в областта на застрахователните услуги в държавите членки. До последваща хармонизация прилагането на данъчните системи и други форми на облагане, предвидени от държавите членки, в които са поети задълженията, може да реши този проблем, като от държавите членки зависи да осигурят условия за събирането на тези данъци и вноски“.

7        Член 1, параграф 1 от посочената директива гласи:

„По смисъла на настоящата директива:

[…]

г)      „задължение“ означава задължение, представено от един от видовете застраховки или операции, посочени в член 2;

[…]

ж)      „държава членка на задължението“ означава държавата членка, където е обичайното пребиваване на титуляр[я] на полица или ако титуляр[я]т на полица е юридическо лице — държавата членка, където е организацията на последния, за когото се отнася договорът;

з)      „държава членка по предоставянето на услуги“ означава държавата членка на задължението, ако задължението се покрива от застрахователно предприятие или клон, които се намират в друга държава членка;

[…]“.

8        Съгласно член 32 от същата директива:

„1.      Правото, приложимо към договори, свързани с дейностите, посочени в настоящата директива, е правото на държавата членка на задължението. Въпреки това, когато правото на тази държава го позволява, страните могат да изберат правото на друга страна.

2.      Когато титулярят на полица е физическо лице и мястото на обичайно му/ѝ пребиваване е в държава членка, различна от тази, на която той/тя е гражданин, страните могат да изберат правото на държавата членка, на която той/тя е гражданин.

[…]“.

9        Член 36 от Директива 2002/83, озаглавен „Информация за титулярите на полици“, предвижда:

„1.      Преди да бъде сключен договорът, на титуляр[я] на полица се предоставя най-малко информацията, включена в приложение III, част А.

2.      Титулярят на полица трябва да бъде осведомяван през целия срок на действие на договора за всички промени, засягащи информацията, включена в приложение III, част Б.

[…]“.

10      Член 41 от посочената директива, озаглавен „Свободно предоставяне на услуги: предварително уведомяване на държавата членка по произход“, гласи следното:

„Застрахователно предприятие, което възнамерява да извършва дейност за първи път в една или повече държави членки съгласно свободното предоставяне на услуги, първо уведомява компетентните органи на държавата членка по произход, като посочва характера на задълженията, които възнамерява да покрива“.

11      Член 50 („Данък върху премиите“), който е част от дял IV, озаглавен „Разпоредби, отнасящи се до правото на установяване и свободното предоставяне на услуги“, от Директива 2002/83, предвижда:

„1.      Без да се засяга последващата хармонизация, всеки застрахователен договор подлежи изключително на косвени данъци и парафискални такси върху застрахователните премии в държавата членка на задължението.

2.      Приложимото към договора право съгласно член 32 не засяга приложимия данъчен режим.

3.      До предстоящата хармонизация всяка държава членка прилага към застрахователните предприятия, които покриват задължения на нейна територия, своите национални разпоредби за мерки, които да гарантират събирането на дължимите косвени данъци и парафискални такси съгласно параграф 1“.

 Белгийското право

12      Член 173 от code des droits et taxes divers (кодекса за различни данъци и такси, наричан по-нататък „CDTD“):

„Застрахователните сделки подлежат на облагане с годишен данък, когато рискът е разположен в Белгия.

Рискът се счита за разположен в Белгия, ако титулярят на полицата е с обичайно местопребиваване в Белгия или, в случай че титулярят на полицата е юридическо лице, ако мястото на стопанска дейност на това юридическо лице, за което се отнася договорът, се намира в Белгия.

[…]

Под място на стопанска дейност се разбира основното място на управление на юридическо лице и всяко друга форма на постоянно присъствие на това юридическо лице, независимо от неговата форма“.

13      Член 175/3 от CDTD гласи:

„Размерът на данъка върху сделките в областта на животозастраховането, дори когато те са свързани с инвестиционен фонд и върху договорите за пожизнена или срочна рента, когато те са сключени от физически лица, се намалява на 1,10 %.

Понятието „животозастраховане“ означава лично застраховане, при което се заплаща фиксирана сума и настъпването на застрахователното събитие зависи изключително от продължителността на човешкия живот“.

14      Член 176/1 от CDTD предвижда, че дължимият данък се изчислява въз основа на общия размер на застрахователните премии, на личните вноски и на вноските от работодателите, заедно с разходите, които следва да се заплатят или понесат през данъчната година от титулярите на полиците или от осигурените лица и техните работодатели“.

 Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

15      RVS е нидерландско застрахователно предприятие, което няма нито място на управление, нито представителство, клон, представител или определено място на дейност в Белгия. RVS сключва договори за животозастраховане с определен брой лица, които към датата на подписване на застрахователния договор пребивават в Нидерландия, но които впоследствие преместват своето местоживеене в Белгия.

16      RVS и белгийската данъчна администрация са страни по спор във връзка с това дали годишният данък от 1,10 % върху застрахователните сделки, сключени с физически лица, въведен от 1 януари 2006 г., е дължим и при договорите за животозастраховане, сключени с установен в Нидерландия застраховател, който няма място на дейност в Белгия, когато към датата на подписването на застрахователния договор титулярят на полицата пребивава в Нидерландия, а след това се премества в Белгия.

17      След съгласуване с Belgische Staat на 29 януари 2009 г. RVS представя, „без да се отказва от изложените от него съображения“, декларация във връзка с годишния данък върху застрахователните сделки за данъчните 2006 г. и 2007 г., в която предприятието посочва съответно застрахователни премии, възлизащи на 801 178 EUR за 2006 г. и 702 636 EUR за 2007 г. Белгийската данъчна администрация му начислява за това данък 8 813 EUR за данъчната 2006 г. и 7 729 EUR за данъчната 2007 г., който RVS плаща на 4 февруари 2009 г., отново без да се отказва от изложените си съображения.

18      Считайки, че този годишен данък не е бил дължим от него, на 16 юни 2009 г. RVS подава до данъчната администрация молби за възстановяване, които последната с решение от 1 септември 2009 г. отхвърля като неоснователни.

19      На 30 април 2010 г. RVS подава жалба срещу решението от 1 септември 2009 г. пред запитващата юрисдикция.

20      Пред посочената юрисдикция страните в главното производство спорят за тълкуването на член 1, параграф 1, буква ж) и на член 50 от Директива 2002/83, по-конкретно що се отнася до въпроса дали обичайното местопребиваване трябва да бъде определяно към датата на поемането на задължението, или към датата на плащането на застрахователната премия.

21      При тези условия Rechtbank van eerste aanleg te Brussel решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли член 50 от Директива 2002/83 […] да се тълкува в смисъл, че той не допуска национална правна уредба като съдържащата се в членове 173 и 175/3 от [CDTD], съгласно които застрахователните сделки (включително сделките в областта на животозастраховането) подлежат на облагане с годишен данък, когато рискът е разположен в Белгия, и по-специално когато обичайното местопребиваване на титуляря на полицата е в Белгия или, ако титулярят на полицата е юридическо лице, когато мястото на стопанска дейност на това юридическо лице, за което се отнася договорът, се намира в Белгия, без да се отчита мястото на пребиваване на титуляря на полицата към момента на сключването на договора?

2)      Противоречи ли на произтичащите от членове 49 [ДФЕС] и 56 [ДФЕС] общностни принципи относно премахването между държавите членки на Общността на пречките за свободното движение на хора и услуги национална правна уредба като съдържащата се в членове 173 и 175/3 от [CDTD], съгласно които застрахователните сделки (включително сделките в областта на животозастраховането) подлежат на облагане с годишен данък, когато рискът е разположен в Белгия, и по-специално когато обичайното местопребиваване на титуляря на полицата е в Белгия или ако титулярят на полицата е юридическо лице, когато мястото на стопанска дейност на това юридическо лице, за което се отнася договорът, се намира в Белгия, без да се отчита местопребиваването на титуляря на полицата към момента на сключване на договора?“.

 По преюдициалните въпроси

 По първия въпрос

22      С първия си въпрос запитващата юрисдикция пита по същество дали член 50 от Директива 2002/83 трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска държава членка да събира косвен данък върху премиите в животозастраховането, заплащани от титуляри на полици, които са физически лица с обичайно местопребиваване в тази държава членка, когато съответните застрахователни договори са сключени в друга държава членка, в която посочените титуляри на полици са имали обичайно местопребиваване към датата на сключването на застрахователния договор.

23      Съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза трябва да се взема предвид не само нейното съдържание, но и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. по-специално Решение от 17 ноември 1983 г. по дело Merck, 292/82, Recueil, стр. 3781, точка 12, Решение от 14 юни 2001 г. по дело Kvaerner, C-191/99, Recueil, стр. I-4447, точка 30, Решение от 1 март 2007 г. по дело Schouten, C-34/05, Сборник, стр. I-1687, точка 25 и Решение от 19 юли 2012 г. по дело ebookers.com Deutschland, C-112/11, точка 12).

24      Видно от съображение 3 от Директива 2002/83, последната е приета с оглед на необходимостта да се завърши изграждането на вътрешния пазар в областта на прякото животозастраховане в двойния аспект на свободата на установяване и на свободното предлагане на услуги в държавите членки, за да се улеснят застрахователните предприятия с място на управление в Съюза да поемат задължения в него и да се даде възможност на титулярите на полици да се обръщат не само към застрахователи, установени в тяхната държава членка, но и към предприятия, чието място на управление е в рамките на Съюза и които са установени в други държави членки.

25      Като се има предвид, че до настоящия момент косвеното данъчно облагане на сделките в областта на животозастраховането не е било предмет на хармонизиране в рамките на Съюза, както е установено и в съображение 55 от Директива 2002/83, някои държави членки не облагат застрахователните сделки с никаква форма на косвени данъци, докато други прилагат по отношение на тях специфични такси и други форми на налози, чиято структура и размери се различават чувствително.

26      Видно от същото съображение, с приемането на Директива 2002/83 законодателят на Съюза се е стремил да се избегне превръщането на съществуващите различия в нарушения на конкуренцията между държавите членки в областта на застрахователните услуги и е съобразил, до една последваща хармонизация, че прилагането на данъчния режим, както и на други форми на налози, предвидени от държавата членка, в която е поето задължението, е от естество да поправи такова неудобство.

27      Затова член 50 от Директива 2002/83, съставляващ част от дял IV от нея, в който се съдържат разпоредбите, отнасящи се до правото на установяване и до свободното предоставяне на услуги, предвижда в параграф 1, че до последващата хармонизация всеки застрахователен договор подлежи изключително на облагане с косвени данъци и парафискални такси върху застрахователните премии в държавата членка на задължението. Държавата членка на задължението, съгласно член 1, параграф 1, буква ж) от тази директива, се определя като държавата членка по обичайното местопребиваване на титуляря на полица в случаите, в които титулярят на полица е физическо лице.

28      В това отношение RVS, както и естонското правителство, изтъква по същество, че член 50, параграф 1 от Директива 2002/83 във връзка с член 1, параграф 1, буква ж) от нея трябва да се тълкува в смисъл, че държавата членка на задължението е държавата членка, в която е обичайното местопребиваване на титуляря на полица към датата на сключването на договора за животозастраховане и че вследствие на преместването в друга държава членка на посочения титуляр на полицата при запазване на неговия застрахователен договор посочената държава членка на задължението не се променя. По този начин те защитават по отношение на това положение тълкуване на израза „държава членка на задължението“, което те окачествяват като „статично“.

29      Белгийското и австрийското правителство, както и Европейската комисия обаче преценяват, че държавата членка по изпълнение на задължението се определя към датата на плащането на застрахователната премия, върху която трябва да бъде събран данъкът. Тези правителства, както и Комисията, се обявяват в полза на тълкуване на посочения израз, което те окачествяват като „динамично“.

30      Най-напред в това отношение следва да се изтъкне, че член 1, параграф 1, буква ж) от Директива 2002/83, който съдържа определението за „държава членка на задължението“ по смисъла на тази директива, не уточнява датата, към която следва да се определя обичайното местопребиваване на титуляря на полицата, и не уточнява също така дали фактическата промяна в обичайното местопребиваване на титуляря на застрахователната полица в рамките на срока на действие на договора за животозастраховане може да се отрази върху определянето на държавата членка на задължението.

31      Също така член 50, параграф 1 от Директива 2002/83 не уточнява, че следва да се взема предвид обичайното местопребиваване на титуляря към датата на сключването на застрахователния договор, нито определя друга конкретна дата, относима към определянето на държавата членка, компетентна за облагане на застрахователния договор с косвени данъци и с парафискални такси през целия срок на действие на съответния договор, въпреки евентуалната промяна на обичайното местопребиваване на титуляря на полицата, настъпила в рамките на срока на действие на застрахователния договор.

32      Всъщност анализът на текста на член 50, параграф 1 от Директива 2002/83 във връзка с член 1, параграф 1, буква ж) от тази директива не позволява да се установи, че обичайното местопребиваване на титуляря на полицата е относим критерий за определянето на държавата членка, компетентна за облагане на застрахователния договор с косвени данъци и с парафискални такси върху застрахователните премии.

33      Както обаче изтъква напълно основателно Комисията, обичайното местопребиваване на титуляря на полицата по своето естество съставлява критерий, който подлежи на промяна, по-конкретно в срока на действие на дългосрочен договор, какъвто е договорът за животозастраховане.

34      Вследствие на това изборът на такъв критерий, както и отсъствието на данни за обичайното местопребиваване на титуляря на полицата към датата на сключването на застрахователния договор или на друга относима конкретна дата в текста на член 50, параграф 1 от Директива 2002/83 са в полза на така нареченото „динамично“ тълкуване на тази разпоредба.

35      Що се отнася след това до общата структура на Директива 2002/83, на първо място е уместно да се установи, че видно от анализа на член 50, параграф 3 от тази директива, компетентната държава членка за облагането прилага своите национални разпоредби относно мерките, предназначени да гарантират събирането на съответните косвени данъци и на таксите. Тази разпоредба не позволява обаче да се прецени начинът, по който е определена тази компетентна държава членка.

36      Всъщност, противно на това, което се изтъква от RVS, употребата в текстовете на някои езици на посочената разпоредба, като например в текстовете на френски и нидерландски, на думите „застрахователни […] предприятия, които покриват задължения на нейна територия“ за обозначаване на предприятията, по отношение на които компетентната държава членка прилага посочените мерки, не дава възможност да се направи изводът, че данъчната компетентност се определя към датата на подписването на застрахователния договор.

37      Освен обстоятелството, че използваната формулировка в посочените текстове на различни езици може да бъде предмет на различни тълкувания, доколкото тя може да означава както подписването на застрахователния договор, така и мястото, в което са разположени задълженията, както посочва генералният адвокат в точка 40 от своето заключение, други текстове на различни езици, като например на английски език, не подкрепят прочита, предлаган от RVS. В действителност текстът на английски език, в който ясно са посочени предприятия, които покриват задължения, разположени в определена държава членка, не съдържа никакво позоваване на сключването или на подписването на застрахователния договор.

38      На второ място, що се отнася до член 32, параграф 1 от Директива 2002/83, на който се позовават RVS и естонското правителство и който предвижда, че правото, приложимо към договори, свързани с дейностите, посочени в тази директива, е правото на държавата членка на задължението, следва да се установи, че макар и действително да е възможно тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че приложимото право не може да се променя, когато титулярят на полицата сменя обичайното си местопребиваване, това обстоятелство не означава, че подобно тълкуване трябва да бъде възприето и по отношение на тълкуването на член 50, параграф 1 от посочената директива.

39      От една страна, както бе посочено в точка 30 от настоящото решение, определението за „държава членка на задължението“, дадено в член 1, параграф 1, буква ж) от Директива 2002/83, не уточнява подходящата дата, към която следва да се определя обичайното местопребиваване на титуляря на полицата. Вследствие на това, както посочва генералният адвокат в точка 43 от своето заключение, доколкото относимата дата не е част от определението на израза „държава членка на задължението“, този израз може да получи различно определение в зависимост от разпоредбата, в която е употребен.

40      От друга страна, член 50, параграф 2 от Директива 2002/83 предвижда, че приложимото право съгласно член 32 от тази директива не засяга приложимия данъчен режим, което доказва, както посочва генералният адвокат в точка 45 от своето заключение, независимостта на приложимото право и на приложимия данъчен режим.

41      На трето място, естонското правителство изтъква, че член 41 от Директива 2002/83, който предвижда, че застрахователно предприятие, което възнамерява да извършва дейност за първи път в една или повече държави членки съгласно свободното предоставяне на услуги, първо уведомява компетентните органи на държавата членка по произход, като посочва характера на рисковете и задълженията, които възнамерява да покрива, не допуска така нареченото „динамично“ тълкуване на израза „държава членка на задължението“. В действителност, ако за определяне на обичайното местопребиваване на титуляря на полицата следва да се взема датата на плащането на застрахователната премия, би могло да възникне положение, при което застрахователното предприятие извършва своята дейност, без да осъзнава това и без да е уведомило компетентните органи, в държава членка, различна от държавата членка по произход, в рамките на свободното предоставяне на услуги.

42      Важно е в това отношение да се посочи, че в положение като това в главното производство обстоятелството, че обичайното местопребиваване на титуляря на полицата се оказва преместено в държава членка, различна от тази, в която е установено застрахователното предприятие, в което е сключен договорът за животозастраховане, е в състояние да включи посоченото положение в обхвата на разпоредбите относно свободното предоставяне на услуги, независимо от данъчния режим, приложим към съответния договор. Всъщност, за да може да се изтъкнат разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободното предоставяне на услуги, достатъчно е да е налице предоставяне на услуги на граждани на държава членка на територията на друга държава членка (вж. в този смисъл Решение от 28 октомври 1999 г. по дело Vestergaard, C-55/98, Recueil, стр. I-7641, точка 18).

43      Директива 2002/83 предвижда също така в член 1, параграф 1, буква з), че държавата членка по предоставянето на услуги се определя като държавата членка на задължението, ако задължението се покрива от застрахователно предприятие, което се намира в друга държава членка. Видно от съображение 13 от тази директива, от практически съображения предоставянето на услуги се определя, като се вземат предвид, от една страна, както мястото на стопанска дейност на застрахователното предприятие, така и от друга страна, мястото, където следва да се покрива задължението.

44      Отговорът на въпроса в каква степен задълженията по член 41 от Директива 2002/83 се прилагат по отношение на застрахователно предприятие, което се оказва обвързано с договор с титуляр на полица, чието обичайно местопребиваване е в държава членка, различна от тази, в която е мястото на дейност на това предприятие вследствие на промяна на посоченото местопребиваване от страна на титуляря на полицата в рамките на срока на действие на договора, произтича от тълкуването на посочения член 41 във връзка с цитираните в предходната точка разпоредби, но не се отразява върху определянето на държавата членка, компетентна по отношение на данъчното облагане по смисъла на член 50, параграф 1 от Директива 2002/83.

45      Следва да се установи, на четвърто място, че видно от приложение III, част Б от Директива 2002/83, към което препраща член 36, параграф 2 от тази директива, обстоятелството, че съгласно приложение III, част A от Директива 2002/83, към което препраща член 36, параграф 1 от тази директива, на титуляря на застрахователната полица трябва да бъде съобщена информация за данъчния режим, приложим към типа полица преди сключването на застрахователния договор, но не и той да бъде информиран за този режим в рамките на срока на действие на застрахователния договор, не означава, че не може да бъде възприето така нареченото „динамично“ тълкуване на член 50, параграф 1 от посочената директива.

46      Всъщност безспорно е, че в отсъствието на хармонизация в рамките на Съюза държавите членки могат във всеки момент да въвеждат или да отменят косвени данъци върху застрахователни сделки или да променят данъчната ставка или данъчната основа. Член 36, параграф 2 от Директива 2002/83 и приложение III, част Б от нея обаче също така не предвиждат съобщаване на информация на титуляря на полицата в случаите, в които настъпи подобна промяна в данъчния режим на същата държава. Следователно, дори и да се възприеме така нареченото „статично“ тълкуване на член 50, параграф 1 от посочената директива, титулярят на застрахователната полица може да се окаже в положение, при което първоначално приложимият данъчен режим към застрахователния договор е изменен по същество, без предприятието да бъде задължено да му съобщава информация за подобни промени.

47      Следователно трябва да се установи, че редакцията на член 50, параграф 1 от Директива 2002/83, както и неговото тълкуване във връзка с други разпоредби от тази директива, позволяват както едното, така и другото тълкуване на тази разпоредба и че е уместно неговият обхват да се определя главно от гледна точка на преследваните от посочената разпоредба цели, както и от Директива 2002/83 като цяло.

48      Като предвижда, че всеки застрахователен договор подлежи изключително на косвени данъци и парафискални такси върху премиите в животозастраховането в държавата членка на задължението, член 50, параграф 1 от Директива 2002/83 има за цел да възложи компетентност за данъчно облагане на премиите в животозастраховането на една-единствена държава членка, за да може по този начин да се избегне двойното данъчно облагане на тези премии.

49      Макар и от практиката на Съда да е видно, че подобно предоставяне на компетентност трябва, доколкото е възможно, да се основава на материален и обективен критерий (вж. в този смисъл Решение по дело Kvaerner, посочено по-горе, точка 52), нищо не сочи, че възлагането на компетентност, извършено по този критерий, трябва да остане непроменено през целия срок на действието на договора.

50      Избраният в Директива 2002/83 критерий предполага, че компетентността на една държава членка за облагане с косвени данъци и парафискални такси на застрахователните премии зависи от съществуването на привръзка между територията на тази държава членка и титуляря на полицата, състояща се в обичайното местопребиваване на последния.

51      Така нареченото „статично“ тълкуване на член 50, параграф 1 от Директива 2002/83 би имало за последица да се даде предимство на привръзка, която е съществувала към датата на подписване на застрахователния договор, в ущърб на една настояща привръзка, съществуваща към датата на плащането на застрахователните премии.

52      Така, както изтъкват обаче и RVS, и белгийското правителство, когато става дума за косвени данъци върху застрахователните премии, данъчното събитие е не сключването на застрахователния договор, а плащането на застрахователните премии.

53      От това следва, че държавата членка, компетентна да облага застрахователните премии, би следвало да бъде държавата членка, към територията на която титулярят на полицата има привръзка към датата на плащането на тези премии под формата на обичайно местопребиваване, и че следва да се възприеме така нареченото „динамично“ тълкуване на член 50, параграф 1 от Директива 2002/83.

54      Тази констатация не се поставя под съмнение от необходимостта при всяко плащане на застрахователна премия да се установява обичайното местопребиваване на титуляря на полицата.

55      Всъщност, дори и при обратно тълкуване, съгласно което обичайното местопребиваване на титуляря на полицата се определя само еднократно, в деня на подписването на застрахователния договор, би следвало към датата на плащането на застрахователната премия след всяка промяна на държавата членка на обичайното местопребиваване на титуляря на полицата да се установява къде е било неговото обичайно местопребиваване към датата на сключването на застрахователния договор.

56      Що се отнася обаче до дългосрочните договори, каквито често пъти са договорите за животозастраховане, привеждането на доказателства за обичайното местопребиваване на титуляря на полицата към датата на сключването на застрахователния договор може да се окаже по-трудно, отколкото да се представят доказателства за настоящото положение на този титуляр.

57      По-нататък следва също така да се разгледа член 50, параграф 1 от Директива 2002/83 в светлината на неговата цел, състояща се в предотвратяване на превръщането на съществуващите различия между действащите данъчни режими в различните държави членки в нарушения на конкуренцията в областта на застрахователните услуги между държавите членки.

58      С привръзката на компетентността за облагане на застрахователните премии към обичайното местопребиваване на титуляря на полицата Директива 2002/83 си поставя за цел да гарантира, че достъпното за титулярите на полици предлагане на договори за животозастраховане е подчинено на един и същ данъчен режим, независимо от държавата членка, в която е мястото на стопанска дейност на застрахователното предприятие, и че вследствие на това изборът на доставчик на животозастрахователни услуги не е повлиян от съображения, свързани с данъчното облагане на тези премии. По този начин застрахователните предприятия не са нито облагодетелствани, нито ощетени от повече или по-малко благоприятна данъчна уредба в държавата членка по своя произход и могат да участват в конкуренцията при равни условия със застрахователните предприятия, установени в държавата членка по обичайното местопребиваване на титуляря на полицата.

59      Единствено обаче така нареченото „динамично“ тълкуване на член 50, параграф 1 от Директива 2002/83 позволява да се гарантира подобно равенство и да се предотвратяват нарушенията на конкуренцията, като се гарантира, че към договор с вече започнал срок на действие и към евентуален нов договор се прилага един и същ данъчен режим.

60      Както посочва генералният адвокат в точки 67 и 70 от своето заключение, макар и с по-ограничен характер от конкуренцията в предлагането на нови застрахователни договори, съществува конкуренция между застрахователните договори, срокът на чието действие вече е започнал да тече, и потенциално сключваните с друго застрахователно предприятие, в които се залага на смяна на застрахователното предприятие от страна на титуляря на застрахователна полица. Възможността след промяна на държавата членка по обичайното местопребиваване да се запази ползването на приложимия режим на държавата членка, в която титулярят е имал обичайно местопребиваване към датата на сключването на застрахователния договор, режим, по-изгоден от действащия в държавата членка по неговото ново обичайно местопребиваване, е в състояние да възпре титуляря на полицата да смени застрахователното предприятие. При едно така наречено „динамично“ тълкуване на член 50, параграф 1 от Директива 2002/83 подобно възпиране, свързано с данъчни съображения, не възниква.

61      От това следва, че целите, преследвани от член 50, параграф 1 от Директива 2002/83, дават възможност да се отчита смяната на обичайното местопребиваване на титуляря на застрахователната полица.

62      Освен това следва да се провери дали едно такова тълкуване е съвместимо с общата цел на Директива 2002/83. Както беше припомнено в точка 24 от настоящото решение, тя се отнася до завършването на изграждането на вътрешния пазар в областта на прякото животозастраховане в двойния аспект на свободата на установяване и на свободното предлагане на услуги в държавите членки, за да се улеснят застрахователните предприятия с място на управление в Съюза да поемат задължения в Съюза и да се даде възможност на титулярите на полици да се обръщат не само към установени в тяхната държава членка застрахователи, но и към предприятия, чието място на управление е в рамките на Съюза и които са установени в други държави членки.

63      Доколкото въпросът за така нареченото „статично“ или „динамично“ тълкуване на член 50, параграф 1 от Директива 2002/83 възниква, когато държавата членка по обичайното местопребиваване на титуляря на застрахователната полица към датата на подписването на застрахователния договор е различна от държавата членка по обичайното местопребиваване към датата на заплащането на застрахователната премия, и застрахователното предприятие се оказва или се е намирало преди това в друга държава членка, различна от държавата по обичайното местопребиваване на титуляря на застрахователната полица, тълкуването на тази разпоредба следва да се обсъди от гледна точка на свободното предоставяне на услуги.

64      В това отношение определено трябва да се приеме, че смяната на приложимия към застрахователния договор данъчен режим поради установяването на обичайното местопребиваване на титуляря на застрахователната полица в държава членка, различна от тази, в която е мястото на дейност на застрахователното предприятие, с което той е сключил застрахователния договор, поражда допълнителна тежест за застрахователното предприятие, доколкото то трябва да се запознава с различни данъчноправни норми и да ги прилага, макар и да не е направило избора да предоставя застрахователни услуги в посочената държава членка.

65      Трябва да се припомни обаче, както това бе посочено в точка 46 от настоящото съдебно решение, че в отсъствието на хармонизация в рамките на Съюза държавите членки могат във всеки момент да въвеждат или да отменят косвени данъци върху застрахователни сделки или да променят тяхната данъчна ставка или данъчна основа. Следователно, дори и да се възприеме така нареченото „статично“ тълкуване на член 50, параграф 1 от Директива 2002/83, застрахователните предприятия могат да се окажат в положение, при което, без да се променя държавата членка, компетентна по данъчното облагане на застрахователните премии, към получените от посочените предприятия застрахователни премии са приложими нови данъчни правила.

66      Що се отнася до довода, изтъкнат от RVS и естонското правителство относно допълнителните разходи и административните трудности, пораждани от необходимостта да се събира информация за държавата членка по обичайното местопребиваване на титуляря на застрахователната полица през целия срок на действие на застрахователния договор, както и за действащата система на данъчно облагане в тази държава членка, се налага изводът, от една страна, че информирането от страна на титуляря на полицата на неговия застраховател при преместване обикновено е предвидено или във всички случаи то може да бъде предвидено в договора. От друга страна, задължението за събиране на информация за действащото законодателство се изисква както при така нареченото „статично“ тълкуване на член 50, параграф 1 от Директива 2002/83, така и при така нареченото „динамично“ тълкуване на тази разпоредба. Освен това в положения, при които предоставянето на застрахователната услуга е извършено в рамките на свободното предоставяне на услуги и както застрахователното предприятие, така и титулярят на полицата са напуснали държавата членка по предоставяне на услугите, така нареченото „статично“ тълкуване на посочената разпоредба може да задължи застрахователно предприятие да събира информация за системата на данъчно облагане на държава членка, с която нито предприятието, нито титулярят на полицата вече са свързани по какъвто и да било начин.

67      Що се отнася до изтъкнатата от естонското правителство опасност от прекратяване на застрахователния договор при преместване на титуляря на полицата в държава членка, различна от тази, в която той е имал обичайно местопребиваване към датата на сключването на договора, ако се предположи, че съществува такава опасност, тази опасност произтича не пряко от така нареченото „динамично“ тълкуване на член 50, параграф 1 от Директива 2002/83, а от една бъдеща и хипотетична дейност на застрахователното предприятие и следователно тя трябва да бъде разглеждана като прекалено несигурна и непряка, за да може да засегне тълкуването на тази разпоредба.

68      Вследствие на това трябва се направи изводът, че така нареченото „динамично“ тълкуване на член 50, параграф 1 от Директива 2002/83 позволява да се постигнат в по-голяма степен целите за избягване на двойното данъчно облагане и за предотвратяване на нарушенията на конкуренцията, като същевременно то е съвместимо с общата цел на тази директива за завършване на изграждането на вътрешния пазар в сектора на прякото животозастраховане, и по-конкретно в аспекта на свободното предоставяне на услуги.

69      С оглед на предходното на първия въпрос следва да се отговори, че член 50 от Директива 2002/83 допуска държава членка да събира косвен данък върху премиите в животозастраховането, заплащани от титуляри на полици, които са физически лица с обичайно местопребиваване в тази държава членка, когато съответните застрахователни договори са сключени в друга държава членка, в която посочените титуляри на полици са имали обичайно местопребиваване към датата на сключването на застрахователния договор.

 По втория въпрос

70      Предвид отговора, даден на първия въпрос, не следва да се отговаря на втория въпрос.

 По съдебните разноски

71      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 50 от Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 година относно животозастраховането трябва да се тълкува в смисъл, че той допуска държава членка да събира косвен данък върху премиите в животозастраховането, заплащани от титуляри на полици, които са физически лица с обичайно местопребиваване в тази държава членка, когато съответните застрахователни договори са сключени в друга държава членка, в която посочените титуляри на полици са имали обичайно местопребиваване към датата на сключването на застрахователния договор.

Подписи

* Език на производството: нидерландски.