24.9.2011 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 282/36 |
Жалба, подадена на 29 юли 2011 г. — Banco Santander и Santusa/Комисия
(Дело T-399/11)
2011/C 282/71
Език на производството: испански
Страни
Жалбоподатели: Banco Santander, SA (Сантандер, Испания), Santusa Holding, SL (Boadilla del Monte, Испания) (представители: J. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro и R. Calvo Salinero, abogados, M. Muñoz de Juan, abogada)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
— |
да приеме и уважи съдържащите се в жалбата доводи за отмяна и вследствие на това да отмени член 1, параграф 1 от Решението, с който член 12, параграф 5 от TRLIS се квалифицира като държавна помощ; |
— |
при условията на евентуалност, да отмени член 1, параграф 1, доколкото в него се посочва, че член 12, параграф 5 от TRLIS съдържа елементи на държавна помощ, когато се прилага за придобивания на мажоритарни дялови участия; |
— |
при условията на евентуалност, да отмени член 4, доколкото в него разпореждането за възстановяване се прилага спрямо операции, извършени преди публикуването на окончателното решение в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ, 21.5.2011 г.); |
— |
при условията на евентуалност, да отмени член 1, параграф 1 и при условията на евентуалност член 4, доколкото се отнася до операции в Мексико, Съединените щати и Бразилия, и |
— |
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по това производство. |
Правни основания и основни доводи
Настоящата жалба е насочена срещу Решение на Комисията C(2010) 9566 от 12 януари 2011 година относно данъчната амортизация на финансовата репутация за придобиване на дялови участия в чуждестранни дружества.
В подкрепа на своята жалба жалбоподателят изтъква три правни основания.
1. |
Първо правно основание, отнасящо се до явна грешка при прилагане на правото, допусната при анализа на понятието за избирателност и при квалифицирането на въпросната мярка като държавна помощ.
|
2. |
Второ правно основание, свързано с допускането на грешка при прилагане на правото при установяването на бенефициера на мярката.
|
3. |
Трето правно основание, свързано с нарушението на общия принцип на оправданите правни очаквания по отношение определянето на приложното поле във времето на нареждането за възстановяване.
|