Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

11.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 39/18


Жалба, подадена на 2 декември 2011 г. — GFKL Financial Services/Комисия

(Дело T-620/11)

2012/C 39/35

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: GFKL Financial Services AG (Есен, Германия) (представители: M. Schweda, S. Schultes-Schnitzlein, J. Eggers и M. Knebelsberger)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска:

да се отмени Решение на Европейската комисия от 26 януари 2011 г. относно държавна помощ C-7/10 (ex CP 250/09 и NN 5/10), приведена в действие от Германия — схема за пренасяне на данъчни загуби в случай на преструктуриране на предприятия в затруднение („Sanierungsklausel“), нотифицирано под номер С(2011) 275, ОВ L 235, стр. 26,

ответникът да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят по същество твърди следното:

1.

Нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС: оздравителната клауза („Sanierungsklausel“) не е селективна мярка:

Според жалбоподателя решението на ответника се дължи на неправилно разбиране на германското право в областта на корпоративното подоходно облагане. По-точно ответникът определил неправилно меродавната референтна система. Ответникът неправилно приел, че референтната система обхваща изключението по член 8c, параграф 1 от германския закон за корпоративното подоходно облагане (Körperschaftsteuergesetz, наричан по-нататък „KStG“), съгласно което в определени случаи на придобиване на дялови участия не се пренасят иначе подлежащи на пренасяне загуби. Всъщност тази разпоредба била изключение от референтната система. Референтната система се състояла в общата възможност за пренасяне на загуби за следващи данъчни периоди. Това следвало не на последно място от (конституционния) принцип за облагане на обективните нетни доходи.

Според жалбоподателя оздравителната клауза освен това е обща мярка на данъчната политика, с която не се предоставят селективни предимства, тъй като тя не се прилага в полза на конкретни предприятия или производствени сектори и съответно не третира различно икономически оператори, които от гледна точка на целите на данъчната система се намират в сходно фактическо и правно положение.

Накрая, оздравителната клауза била обоснована и с оглед на цялостната структура на германската данъчна система, тъй като допринасяла за ефикасното действие на основните принципи на германското право в областта на корпоративното подоходно облагане (например на принципа за приспадането на загубите от предходни данъчни периоди), които произтичат пряко от германския Основен закон.

2.

Нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС: не е налице предоставяне на средства чрез държавни ресурси.

В това отношение жалбоподателят твърди, че запазената чрез оздравителната клауза възможност за пренасяне на загубите не може да се разглежда като предоставяне на средства чрез държавни ресурси по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като с прилагането на оздравителната клауза не се предоставят имуществени ползи, а просто не се променя вече съществуващият имуществен режим.

3.

Нарушение на задължението за мотивиране.

По този въпрос жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е издадено в нарушение на съществени процесуални правила. Според жалбоподателя ответникът не е изложил подробно съображенията, въз основа на които е определил референтната система. Освен това множеството грешки на ответника при анализа на меродавното германско право в областта на корпоративното подоходно облагане като цяло водели до невъзможност да се различат главните съображения на ответника. Жалбоподателят твърди, че от обжалваното решение е невъзможно да се установи въз основа на кои обстоятелства от фактическа и правна страна ответникът приема, че оздравителната клауза отговаря на критериите за наличие на държавна помощ.

4.

Нарушение на принципа за защита на оправданите правни очаквания.

В това отношение жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, доколкото изисква незабавно и реално връщане на (твърдените) помощи, без да се даде възможност на Германия да вземе предвид съществуващите оправдани правни очаквания на заинтересованите лица за стабилност на благоприятната за тях уредба. По този начин обжалваното решение било в нарушение на неписания принцип на правото на Съюза за защита на оправданите правни очаквания.