Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

20 юни 2013 година(*)

„Шеста директива ДДС — Член 4, параграфи 1 и 2 — Понятие за икономическа дейност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Експлоатация на фотоволтаична инсталация, монтирана на покрива на частна жилищна постройка — Доставка към мрежата — Възнаграждение — Производство на електричество, по-малко от потребяваното количество“

По дело C-219/12

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Verwaltungsgerichtshof (Австрия) с акт от 29 март 2012 г., постъпил в Съда на 9 май 2012 г., в рамките на производство по дело

Finanzamt Freistadt Rohrbach Urfahr

срещу

Unabhängiger Finanzsenat Außenstelle Linz,

в присъствието на:

Thomas Fuchs,

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: г-жа R. Silva de Lapuerta, председател на състав, г-н G. Arestis, г-н J.-C. Bonichot, г-н Ал. Арабаджиев (докладчик) и г-н J. L. da Cruz Vilaça, съдии,

генерален адвокат: г-жа E. Sharpston,

секретар: г-н A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за австрийското правителство, от г-жа C. Pesendorfer, в качеството на представител,

–        за германското правителство, от г-н T. Henze и г-жа K. Petersen, в качеството на представители,

–        за Европейската комисия, от г-жа C. Soulay и г-н B.-R. Killmann, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 7 март 2013 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1), изменена с Директива 95/7/ЕО на Съвета от 10 април 1995 г. (ОВ L 102, стр. 18, наричана по-нататък „Шеста директива“).

2        Запитването е представено в рамките на спор между Finanzamt Freistadt Rohrbach Urfahr (наричана по-нататък „Finanzamt“) и Unabhängiger Finanzsenat Außenstelle Linz във връзка с приспадането на данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“), начислен във връзка с фотоволтаична инсталация, монтирана на покрива на частна жилищна постройка.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

3        Член 2, озаглавен „Приложно поле“, от глава II от Шеста директива има следното съдържание:

„С [ДДС] се облага:

1.      доставката на стоки или услуги, извършена възмездно на територията на страната от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество;

[…]“.

4        Член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива гласят:

„1.      „Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, посочена в параграф 2, където и да е, независимо от целите и резултатите от тази дейност.

2.      Икономическа дейност по параграф 1 включва всички дейности на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително дейност в областта на минното дело и селското стопанство, и упражняването на свободни професии. Използването на материално или нематериално имущество с цел получаването на редовен приход от него също се счита за икономическа дейност“.

5        Съгласно член 5, параграфи 1 и 2 от Шеста директива:

„1.      „Доставка на стока“ означава прехвърлянето на правото на разпореждане с материално имущество като собственик.

2.      Електроенергията, газта, топлинната, хладилната енергия и други подобни се считат за материално имущество“.

6        Член 17 от посочената директива в редакцията му съгласно член 28е от същата гласи:

„1.      Правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.

2.      Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:

а)      дължимия или платен на територията на страната данък върху добавената стойност за стоки или услуги, които друго данъчнозадължено лице му е доставило или предстои да му достави;

[…]“.

 Австрийското законодателство

7        Член 2, параграф 1 от Закона за данъка върху оборота (Umsatzsteuergesetz, 1994, BGBl. № 663/1994) в редакцията му, приложима към спора по главното производство, има следното съдържание:

„Търговец е всяко лице, което упражнява независима търговска или професионална дейност. Предприятието обхваща изцяло търговската или професионалната дейност на търговеца. Търговска или професионална дейност означава всяка постоянно упражнявана дейност с цел получаването на приходи дори ако липсва намерение за реализиране на печалба или ако сдружение от лица упражнява дейността си само по отношение на своите членове“.

 Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос

8        Г-н Fuchs монтира през 2005 г. на покрива на частна жилищна постройка фотоволтаична инсталация на стойност 38 367,76 EUR брутен размер. Тази инсталация е субсидирана еднократно със сумата от 19 020 EUR.

9        Инсталацията няма капацитет за акумулиране и с цялото количество произведена електроенергия се захранва обществената мрежа въз основа на договор за достъп до тази мрежа, който е в сила от 1 юли 2005 г. и е сключен за неопределен срок с дружеството Ökostrom Solarpartner, Ö Vertriebs-GmbH. Тези доставки се заплащат по пазарни цени, а именно по 0,181 EUR бруто за kWh, и подлежат на облагане с ДДС. Електроенергията, необходима за нуждите на жилищната постройка, се купува от същото това дружество на цената, на която му е доставяна.

10      В периода от 2005 г. до 2008 г. потреблението за нуждите на домакинството на г-н Fuchs от мрежата е 44 600 kWh. Той доставя окончателно 11 156 kWh за мрежата, а неговото пряко потребление е 8 645 kWh. Така той подава към мрежата цялото количество електрическа енергия, произведено от неговата фотоволтаична инсталация, а именно 19 801 kWh.

11      В това отношение в отговор на искане за разяснения, направено съгласно член 101 от Процедурния правилник на Съда, Verwaltungsgerichtshof уточнява в акт от 10 януари 2013 г., получен в Съда на 28 януари същата година, като се основава на фактическата констатация, направена от въззивната инстанция, че понятието за „пряко“ потребената електроенергия следва да се разбира в смисъл, че тази електроенергия е получена от обществената мрежа непосредствено или в момент, близък до този, в който тя е подадена в мрежата.

12      Г-н Fuchs иска да му бъде възстановена сума в размер на 6 394,63 EUR за платения за получената доставка ДДС във връзка със закупуването на посочената фотоволтаична инсталация.

13      Finanzamt счита, че г-н Fuchs няма право на приспадане на платения за получената доставка ДДС с мотива, че използвайки своята фотоволтаична инсталация, последният не е извършил икономическа дейност. Г-н Fuchs подава жалба срещу това решение пред Unabhängiger Finanzsenat Außenstelle Linz, като изтъква, че е извършил икономическа дейност по смисъла на член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива.

14      Unabhängiger Finanzsenat Außenstelle Linz уважава жалбата и Finanzamt оспорва решението на тази юрисдикция пред Verwaltungsgerichtshof.

15      При тези условия Verwaltungsgerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Представлява ли „икономическа дейност“ по смисъла на член 4 от [Шеста директива] експлоатацията на присъединена към мрежата фотоволтаична инсталация без собствени възможности за акумулиране на електрическата енергия, която инсталация е монтирана на покрива или в близост до частна жилищна сграда, при положение че инсталацията е технически конструирана по такъв начин, че количеството произвеждана електрическа енергия да е изначално трайно по-малко от общото количество електрическа енергия, консумирана от експлоатиращия инсталацията за битови нужди в собствената му жилищна сграда?“.

 По преюдициалния въпрос

16      По смисъла на член 4, параграф 1 от Шеста директива за данъчнозадължено лице се смята всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, посочена в параграф 2 от същия член, където и да е, независимо от целите и резултатите от тази дейност. Понятието „икономическа дейност“ е определено в същия този параграф 2 като обхващащо всички дейности на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, и по-специално сделките, включващи използването на материално или нематериално имущество с цел получаването на редовен приход от него (вж. Решение от 26 юни 2007 г. по дело T-Mobile Austria и др., C-284/04, Сборник, стр. I-5189, точка 33 и Решение от 26 юни 2007 г. по дело Hutchison 3G и др., C-369/04, Сборник, стр. I-5247, точка 27).

17      От установената практика на Съда следва също, че при анализ на определенията за понятията „данъчнозадължено лице“ и „икономическа дейност“ ясно се разкрива обхватът на приложното поле на понятието „икономическа дейност“, както и неговият обективен характер, в смисъл че дейността се разглежда сама за себе си, независимо от нейните цели и резултати (вж. Решение по дело T-Mobile Austria и др., посочено по-горе, точка 35 и Решение по дело Hutchison 3G и др., посочено по-горе, точка 29).

18      По конкретното дело разглежданата в главното производство дейност се е изразявала в експлоатацията на фотоволтаична инсталация. Подобна дейност трябва да се разглежда като попадаща в обхвата на понятието „икономическа дейност“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Шеста директива, ако тя се извършва с цел получаване на редовен приход.

19      Въпросът дали съответната дейност се извършва с цел получаване на редовен приход, е фактически въпрос, който трябва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които в частност е естеството на разглежданата вещ (вж. Решение от 19 юли 2012 г. по дело Rēdlihs, C-263/11, точка 33).

20      Този критерий трябва да даде възможност и да се определи дали лицето е използвало вещта така, че дейността му следва да се квалифицира като „икономическа дейност“ по смисъла на директивата. Обстоятелството, че вещта може да бъде експлоатирана изключително за икономически цели, по правило е достатъчно, за да се приеме, че собственикът ѝ я експлоатира за целите на икономическа дейност и съответно за получаването на редовен приход. Обратно, ако поради естеството си вещта би могла да се използва както за икономически, така и за лични цели, ще трябва да се анализират всички условия на експлоатирането ѝ, за да се определи дали тя се използва за получаване на приход, който да е действително редовен (вж. Решение от 26 септември 1996 г. по дело Enkler, C-230/94, Recueil, стр. I 4517, точка 27 и Решение по дело Rēdlihs, посочено по-горе, точка 34).

21      В последния случай сравнението, от една страна, между обстоятелствата, при които засегнатото лице действително използва вещта, и от друга страна, обстоятелствата, при които съответната икономическа дейност се упражнява обичайно, представлява един от методите, чрез които може да се анализира дали съответната дейност се упражнява за получаване на редовни приходи. (вж. Решение по дело Enkler, точка 28 и Решение по дело Rēdlihs, точка 35, посочени по-горе).

22      В това отношение следва да се установи, че разглежданата в главното производство вещ, а именно фотоволтаична инсталация, свързана с мрежата и намираща се върху или в близост до жилищна постройка, поради самото си естество може да се използва както за икономически, така и за частни цели.

23      Що се отнася, на първо място, до въпроса дали съответната доставка на електроенергия е извършена с цел получаване на приходи, следва да се посочи, че понятието приходи трябва да се разбира в смисъла на заплащане, получавано за извършената дейност.

24      В това отношение, видно от акта за преюдициално запитване, от една страна, електроенергията, произвеждана от разглеждана в главното производство фотоволтаична инсталация, е захранвала мрежата, и от друга страна, в съответствие с договора за достъп до тази мрежа тези доставки са извършвани срещу заплащане.

25      Видно обаче както от самата редакция на член 4, параграф 1 от Шеста директива, така и от практиката на Съда, за да се прецени дали експлоатацията на дадено материално или нематериално имущество е извършвана с цел получаване на приходи, няма значение дали тази експлоатация има за цел или не генерирането на печалба.

26      След като инсталацията, разположена на покрива на жилищна постройка на експлоатиращия тази инсталация, произвежда електроенергия, която захранва мрежата срещу заплащане, следва да се приеме, че експлоатацията на тази инсталация се извършва с цел да се получат приходи от нея.

27      На второ място, видно от акта за преюдициалното запитване, договорът за достъп до мрежата, влязъл в сила на 1 юли 2005 г., е бил сключен „за неопределен срок“. И тъй като експлоатацията на тази фотоволтаична инсталация се вписва в този срок, следва да се установи, че доставката на електроенергия за мрежата от разглежданата фотоволтаична инсталация се извършва непрекъснато, а не само инцидентно. Следователно заплащане като получаваното от екплоатиращия посочената инсталация е редовно по смисъла на член 4, параграф 2 от Шеста директива.

28      Доколкото фотоволатичната инсталация, разглеждана в главното производство, произвежда електроенергия, която захранва мрежата срещу получаването на редовни приходи, следва да се установи, че необходимите условия, за да попадне тази дейност в обхвата на понятието „икономическа дейност“ по смисъла на член 4 от Шеста директива, са налице.

29      Този извод не се променя от обстоятелството, изтъкнато от запитващата юрисдикция, според която количеството произведена от посочената инсталация електроенергия винаги е било по-малко от количеството електроенергия, потребявана от експлоатиращия тази инсталация за нуждите на неговото домакинство.

30      Всъщност следва да се припомни, че в конкретния случай, видно от акта за преюдициално запитване, поради техническите характеристики на въпросната инсталация, от една страна, произвежданата електроенергия захранва мрежата, а от друга, потребяваната електроенергия се закупува от експлоатиращия тази мрежа. Както изтъква запитващата юрисдикция, тъй като става дума за свързана с мрежата инсталация за производство на електроенергия, би могло да бъде невъзможно да се класифицира и да се определи разглежданата заместима вещ, а именно електроенергията, след като тя бъде подадена в мрежата и бъде доставена обратно от нея.

31      В този контекст следва да се съобрази, че дейността, състояща се в разглежданата в главното производство доставка на електроенергия, е самостоятелна спрямо сделката, по силата на която експлоатиращият фотоволтаичната инсталация получава електроенергия от мрежата за нуждите на своето домакинство, и че следователно съотношението между количеството произведена електроенергия, от една страна, и количеството потребявана електроенергия, от друга, не е от значение за квалифицирането на тази дейност по доставката като икономическа дейност.

32      Вследствие на това трябва да се отхвърли доводът на австрийското правителство, съгласно който обстоятелството, че произвежданата от фотоволтаичната инсталация електроенергия не превишава нуждите на домакинството, доказва, че приходите, получавани от доставките на електроенергия за мрежата, са резултат от стремежа на експлоатиращия към намаляване на неговата сметка за електроенергия и че следователно експлоатацията на тази инсталация не се осъществява от него с цел получаване на приходи.

33      От друга страна, щом като, както е видно от точка 28 от настоящото решение, експлоатиращият инсталацията упражнява икономическа дейност по смисъла на член 4, параграф 2 от Шеста директива и е установено, че тази дейност се извършва самостоятелно, последният трябва да бъде считан за данъчнозадължено лице по смисъла на параграф 1 от този член.

34      Нещо повече, видно от преписката, представена пред Съда от запитващата юрисдикция, този експлоатиращ начислява ДДС на насрещната страна по договора за доставките на цялата електроенергия, произвеждана от неговата фотоволтаична инсталация, и данъчната администрация събира така начисленото ДДС върху тези доставки. Вследствие на това, от една страна, разглежданата в главното производство инсталация се използва изключително за целите на сделки, облагани за извършени доставки.

35      От друга страна, както посочва генералният адвокат в точка 28 от заключението си, становището на данъчния орган, както е изложено в акта за преюдициално запитване и на което се позовава австрийското правителство пред Съда, съгласно което експлоатиращият такава инсталация действа в качеството си на частно лице, не е съвместимо със събирането на ДДС върху извършваните от него доставки на електроенергия.

36      От друга страна, уместно е да се припомни, че съгласно логиката на въведената от Шеста директива система, на приспадане подлежи платеният данък по получени доставки на стоки или услуги, използвани от данъчнозадължено лице за негови облагаеми с ДДС сделки. Приспадането на платения данък върху получените доставки е свързано със събирането на данъка върху извършените доставки. Дотолкова, доколкото стоките или услугите се ползват за сделки, облагани за извършените доставки, за да се избегне двойното данъчно облагане, се налага да се приспадне данъкът, начислен върху получените доставки в рамките на тези сделки (вж. Решение от 30 март 2006 г. по дело Uudenkaupungin kaupunki, C-184/04, Recueil, стр. I-3039, точка 24 и Решение от 14 септември 2006 г. по дело Wollny, C-72/05, Recueil, стр. I-8297, точка 20).

37      С оглед на гореизложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива трябва да се тълкува в смисъл, че експлоатацията на фотоволтаична инсталация, разположена върху или в близост до жилищна постройка и разработена така, че количеството произведена електроенергия, от една страна, винаги е по-малко от количеството електроенергия, която се потребява за нуждите на домакинството на експлоатиращия тази инсталация, и от друга страна, захранва мрежата срещу получаването на редовен приход, попада в обхвата на понятието „икономическа дейност“ по смисъла на този член 4.

 По съдебните разноски

38      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 95/7/ЕО на Съвета от 10 април 1995 г., трябва да се тълкува в смисъл, че експлоатацията на фотоволтаична инсталация, разположена върху или в близост до жилищна постройка и разработена така, че количеството произведена електроенергия, от една страна, е винаги по-малко от количеството електроенергия, която се потребява за нуждите на домакинството на експлоатиращия тази инсталация, и от друга страна, захранва мрежата срещу получаването на редовен приход, попада в обхвата на понятието „икономическа дейност“ по смисъла на този член.

Подписи

* Език на производството: немски.