EU tax law WEB Gardella - C-233/12

—

за г-н Gardella, от T. Truppa, R. Ciancaglini и M. Rossi, avvocati,

—

за Istituto nazionale della previdenza sociale (INPS), от A. Sgroi, avvocato,

—

за италианското правителство, от г-жа G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от г-жа G. De Socio, avvocato dello Stato,

—

за чешкото правителство, от г-н M. Smolek, в качеството на представител,

—

за германското правителство, от г-н T. Henze и г-н J. Möller, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от г-жа C. Cattabriga и г-н V. Kreuschitz, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 20 ДФЕС, 45 ДФЕС, 48 ДФЕС и 145—147 ДФЕС, както и на член 15 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г-н Gardella, работещ в Европейското патентно ведомство (ЕПВ) в Мюнхен (Германия), и Istituto nazionale della previdenza sociale (INPS) (Национален осигурителен институт) по повод на отказа на INPS да прехвърли в схемата за социална сигурност на ЕПВ капитала, представляващ пенсионните права, които е придобил през периодите си на заетост в Италия.

3

Член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, приет с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 година за установяване на Правилник за длъжностните лица и Условия за работа на другите служители на Европейските общности и установяване на специални мерки, временно приложими за длъжностни лица на Комисията (ОВ L 56, 1968 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 12), изменен с Регламент (EО, Евратом) № 723/2004 на Съвета от 22 март 2004 г. (ОВ L 124, стр. 1, наричан по-нататък „Правилникът“), гласи:

„Длъжностно лице, което постъпи на служба за Общностите след:

или

след назначаването му като длъжностно лице, но преди да придобие право на пенсия по смисъла на член 77 от Правилника за персонала, може да поиска капиталовата стойност на придобитите от него пенсионни права, актуализирана към датата на реалния трансфер, да бъде прехвърлена на Общностите.

В този случай институцията на длъжностното лице, като взема предвид неговата основна заплата и възраст и обменния курс към датата на подаване на заявлението за прехвърляне, определя чрез общите разпоредби за изпълнение броя на годините осигурителен стаж, които ще му бъдат признати по пенсионната схема на Общностите по отношение на стажа от предишната му работа въз основа на прехвърления капитал, след приспадане на сума, представляваща ревалоризацията на капитала между датата на заявлението за прехвърляне и действителната дата на прехвърлянето.

Длъжностните лица могат да се ползват от този механизъм само по веднъж за всяка държава членка и за съответния пенсионен фонд“.

4

Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на социална сигурност (OB L 166, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82), който замества Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в редакцията му, изменена и актуализирана с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г. (ОВ L 28, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35 и поправка в ОВ L 32/31 от 6.2.2008 г.), изменен с Регламент (ЕО) № 1992/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година (ОВ L 392, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 288, наричан по-нататък „Регламент № 1408/71“), съдържа разпоредби относно съгласуването на системите за социална сигурност в Европейския съюз.

5

Член 2 от Регламент № 883/2004, озаглавен „Персонален обхват“, гласи в параграф 1:

„Настоящият регламент се прилага към граждани на държава членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица“.

6

Член 3 от същия регламент, озаглавен „Материален обхват“, предвижда в параграф 1:

„Настоящият регламент се прилага към всички законодателства относно следните клонове на социална сигурност:

[…]

[…]“.

7

Съгласно член 6 от Регламент № 883/2004, озаглавен „Сумиране на периоди“:

„Освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент, компетентната институция на държава членка съгласно чието законодателство:

зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство“.

8

Член 52 от посочения регламент, озаглавен „Отпускане на обезщетения“, гласи в параграф 1:

„Компетентната институция изчислява размера на дължимото обезщетение:

9

ЕПВ е международна организация, учредена с Конвенцията за издаване на европейски патенти, подписана в Мюнхен на 5 октомври 1973 г., със седалище в този град.

10

ЕПВ притежава собствена пенсионна схема, която е самостоятелна спрямо пенсионните схеми на държавите членки и тази на Съюза.

11

Съгласно член 12 от Правилника на Европейското патентно ведомство за пенсионно осигуряване, приет от административния му съвет на основание член 33 от посочената конвенция, персоналът на ЕПВ може да прехвърли капитала, представляващ придобитите по-рано права в други пенсионни схеми, доколкото тези схеми го позволяват. В този случай ЕПВ определя по собствените си правила броя на придобитите по схемата по произход години осигурителен стаж, които могат да бъдат признати в полза на съответното лице, а оттам и полагащата му се пенсия за осигурителен стаж и възраст.

12

От акта за преюдициално запитване обаче личи, че Правилникът на Европейското патентно ведомство за пенсионно осигуряване не предвижда сумиране на осигурителните периоди, тоест възможност за кумулиране на години осигурителен стаж, придобити в ЕПВ, с придобитите в други пенсионни схеми права.

13

Както личи от акта за преюдициално запитване, в Италия прехвърлянето или събирането на пенсионни права, така както е предвидено в Закон № 29 за събиране на осигурителни периоди за целите на социалното осигуряване (legge n. 29 — Ricongiunzione dei periodi assicurativi dei lavoratori ai fini previdenziali) от 7 февруари 1979 г. (GURI № 40 от 9 февруари 1979 г.) и в последващите му изменения, е запазено за работещите в публичния сектор и за работниците от частния сектор, които са плащали вноски за задължително пенсионно осигуряване към национални институти, фондове или пенсионноосигурителни схеми. Прехвърлянето се извършва възмездно и е за сметка на заинтересованото лице.

14

Запитващата юрисдикция посочва още, че съгласно Правилника за длъжностните лица и служителите на Съюза, както и — по силата на отделни споразумения — служителите на Европейския университетски институт и тези на Европейската инвестиционна банка, могат да се ползват от този механизъм на прехвърляне на капитала, представляващ пенсионните права, придобити по-рано на територията на Италианската република.

15

Служителите на ЕПВ обаче са изключени от този механизъм, тъй като не съществува спогодба между ЕПВ и Италианската република, която да допуска прехвърляне към тази международна организация на капитала, представляващ придобитите пенсионни права на работниците, които по-рано са били осигурени към INPS.

16

По отношение на сумирането на осигурителните периоди, видно от информацията, предоставена от запитващата юрисдикция, механизмът съгласно Регламент № 883/2004 функционира по принцип в полза на всички заети и самостоятелно заети лица и на свободните професии. Той обаче не се прилага за служителите на ЕПВ, които в качеството си на служители на международна организация не могат да се считат за „подчинени на законодателството на една или повече държави членки“ съгласно текста на член 2 от Регламент № 883/2004.

17

Г-н Gardella е италиански гражданин и работи в ЕПВ от 1 май 2002 г.

18

Преди да заеме тази длъжност, той е работил в Италия от 21 декември 1992 г. до 30 април 2002 г. Той внася 485 седмични осигурителни вноски, което съответства на 9 години и 17 седмици.

19

На 15 септември 2008 г. г-н Gardella отправя до INPS молба за прехвърляне в схемата за социална сигурност на ЕПВ на капитала, представляващ пенсионните права, които е придобил през този период.

20

INPS отхвърля тази молба, като изтъква, че в Италия не съществуват разпоредби, допускащи поисканото прехвърляне.

21

Жалбоподателят в главното производство обжалва решението, с което INPS отхвърля молбата му, пред Tribunale di La Spezia.

22

Посочената юрисдикция счита, че липсата на правни норми в италианската правна система, които да позволяват прехвърлянето към ЕПВ на капитала, представляващ придобитите по-рано в Италия пенсионни права, в комбинация с липсата на разпоредби в Правилника на Европейското патентно ведомство за пенсионно осигуряване, които да позволяват сумиране на осигурителните периоди, завършени преди наемането на работа, изглежда представлява пречка пред свободното движение на работниците в Съюза. Всъщност вероятността да не могат да се позоват, за целите на пенсията, на внесени вноски и завършени години осигурителен стаж преди постъпването им на работа в ЕПВ щяло да разубеди работниците, придобили пенсионни права в Италия, да приемат предложенията за работа на ЕПВ. Това положение представлявало явно нарушение на правата, предоставени на гражданите на Съюза с членове 20 ДФЕС, 45 ДФЕС и 48 ДФЕС и било освен това несъвместимо с членове 145—147 ДФЕС, както и с член 15 от Хартата.

23

При тези обстоятелства Tribunale di La Spezia решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

24

Със своите въпроси, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали членове 20 ДФЕС, 45 ДФЕС, 48 ДФЕС и 145—147 ДФЕС, както и член 15 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която не позволява на гражданите на последната, наети на работа в международна организация като ЕПВ, установена на територията на друга държава членка, да прехвърлят към пенсионната схема на тази организация капитала, представляващ пенсионните права, които са придобили по-рано на територията на тяхната държава членка на произход, при липса на международно споразумение между тази държава членка и посочената международна организация, което да предвижда възможност за такова прехвърляне.

25

Съгласно постоянната съдебна практика независимо от своето местопребиваване и гражданство всеки гражданин на Съюза, който упражнява правото на свободно движение на работниците и извършва професионална дейност в държава членка, различна от тази на неговия произход, попада в приложното поле на член 45 ДФЕС. Гражданин на Съюза, който работи в държава членка, различна от държавата му на произход, и е приел да изпълнява длъжност в международна организация, също попада в приложното поле на тази разпоредба (вж. в този смисъл Решение от 16 февруари 2006 г. по дело Öberg, C-185/04, Recueil, стр. I-1453, точки 11 и 12, както и цитираната съдебна практика).

26

Всъщност той не губи качеството си на „работник“ по смисъла на член 45 ДФЕС, поради обстоятелството че заема длъжност в международна организация (вж. в този смисъл Решение от 15 март 1989 г. по дело Echternach и Moritz, 389/87 и 390/87, Recueil, стр. 723, точка 11).

27

От това следва, че положението на г-н Gardella попада в приложното поле на член 45 от ДФЕС.

28

При разглеждането на въпроса дали липсата на право за г-н Gardella да прехвърли капитала, представляващ пенсионните му права, към пенсионната схема на ЕПВ може да представлява пречка пред свободното движение на работници в рамките на Съюза, следва в самото начало да се установи, че предоставената съгласно Правилника възможност за длъжностните лица и за другите служители на институциите на Съюза да прехвърлят към пенсионната схема на Съюза капитала, представляващ придобитите пенсионни права от по-ранни дейности, е неприложима към служителите на ЕПВ, нито към отношенията между държава членка и международна организация като ЕПВ.

29

Всъщност ЕПВ не е институция или орган на Съюза, за която/който се прилага посоченият правилник.

30

Докато същият този правилник е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки, Правилникът на Европейското патентно ведомство за пенсионно осигуряване не може да има такова действие в държавите членки по силата на правото на Съюза, тъй като не е правен акт на Съюза. Освен това последният правилник предвижда изрично като условие за прехвърляне на капитала, представляващ правата на пенсия, разрешение от страна на органа, който управлява пенсионната схема, към която съответният служител е бил осигурен.

31

Освен това ЕПВ е международна организация, за която се прилага международното право.

32

Ето защо положението на г-н Gardella трябва да се преценява, като се сравни с това на гражданите, упражняващи правото си на свободно движение в рамките на Съюза и наети на работа от работодатели, които не са институция на Съюза или международна организация като ЕПВ, и с това на гражданите, упражняващи дейности като самонаети лица. Това категорично са голямата част от дейностите, за които гражданите упражняват това право.

33

Трябва обаче да се констатира, че по отношение на съгласуването на системите за социална сигурност между държавите членки нито Договорът за функционирането на ЕС, нито Регламенти № 1408/71 и № 883/2004 са предвиждали или предвиждат правни норми относно прехвърлянето на капитала, представляващ вече придобитите пенсионни права, а се основават на принципа на сумиране на периоди, както личи от член 48 ДФЕС, съгласно мерките за прилагане в посочените регламенти.

34

Трябва да се отбележи, че член 48 ДФЕС, който жалбоподателят в главното производство изтъква пред запитващата юрисдикция в подкрепа на молбата си и на който е направено позоваване и в поставените въпроси, предвижда, че Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз приемат такива мерки в областта на социалната сигурност, които са „необходими за гарантиране на свободно движение на работниците“ като установят по-специално система, която позволява да се осигури за работниците мигранти „сумиране на всички периоди, които се зачитат по съответните национални законодателства“. Такава система за сумиране на периоди е въведена с Регламент № 1408/71, а впоследствие — с Регламент № 883/2004.

35

Следователно от член 45 ДФЕС във връзка с член 48 ДФЕС не може да се изведе задължение за държава членка да предвиди възможност за служителите на международна организация като ЕПВ да прехвърлят капитала, представляващ придобитите по-рано пенсионни права, към пенсионната схема на тази международна организация, нито задължение да сключат международно споразумение за тази цел.

36

Ето защо липсата на такава възможност за служителите на международна организация като ЕПВ не може да се приеме за пречка пред свободното движение на работници по смисъла на член 45 ДФЕС.

37

По отношение на другите членове от Договора и на Хартата, посочени в поставените въпроси, следва да се направят следващите по-долу констатации.

38

Съгласно постоянната съдебна практика член 20 ДФЕС, който формулира по общ начин правото на всеки гражданин на Съюза да се придвижва и да пребивава свободно на територията на държавите членки, намира специфичен израз в член 45 ДФЕС относно свободното движение на работници (вж. Решение от 1 октомври 2009 г. по дело Leyman, C-3/08, Recueil, стр. I-9085, точка 20 и цитираната съдебна практика).

39

Що се отнася до член 15, параграф 2 от Хартата, следва да се припомни, че член 52, параграф 2 от същата предвижда, че признатите от Хартата права, които са предмет на разпоредби на Договорите, се упражняват при определените в тях условия и граници. Такъв е случаят по отношение на член 15, параграф 2 от Хартата, който възпроизвежда по-специално свободното движение на работниците, гарантирано от член 45 ДФЕС, както личи от разясненията във връзка с тази разпоредба.

40

Членове 145—147 ДФЕС установяват целите и общите мерки на политиката по заетостта в Съюза. От тези разпоредби не може да бъде изведено правото, на което се позовава жалбоподателят в главното производство, или задължение за дадена държава членка да гарантира такова право.

41

Следователно анализът на членове 45 ДФЕС и 48 ДФЕС е достатъчен, за да се даде отговор на поставения въпрос.

42

Жалбоподателят в главното производство твърди, че ако не се уважи искането, което е предявил пред запитващата юрисдикция, той рискува да загуби придобити пенсионни права, тъй като, от една страна, ЕПВ не прилага метода на сумиране, а от друга страна, периодите му на заетост или на осигурителен стаж в Италия може да не достигнат изисквания от националното законодателство минимален период за придобиване на право на пенсия.

43

INPS оспорва тези твърдения, въпреки че по време на съдебното заседание признава, че такава възможност не е изключена.

44

Наистина член 48 ДФЕС предвижда въвеждане на система, която да гарантира на работниците мигранти сумирането на периодите, „които се зачитат по съответните национални законодателства“, а член 18 от Регламент № 1408/71, както и впоследствие член 6 от Регламент № 883/2004 предвиждат, че трябва да се сумират периодите, „завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка“, като тези разпоредби не обхващат периодите на заетост в ЕПВ.

45

При все това, ако не може да се приложи механизмът на прехвърляне на капитали, представляващи придобити по-рано в държава членка пенсионни права, към пенсионната схема на нов работодател в друга държава членка, лишаването на работника от сумиране на периодите, завършени съгласно законодателството на няколко държави членки — право, от което по принцип се ползват всички работници при наемане на работа от всички работодатели в дадена държава членка, с изключение на международните организации като ЕПВ, — ще представлява по принцип пречка пред свободното движение на работниците по смисъла на член 45 ДФЕС.

46

Всъщност като последица от такава правна уредба упражнилите правото си на свободно движение лица, чиито периоди на заетост или осигурителен стаж не достигат изисквания от националното законодателство минимален период за придобиване на право на пенсия, рискуват да загубят възможността да ползват обезщетение за старост, което биха имали право да получат, ако не бяха приели да работят в международна организация в друга държава членка, поради което посочената правна уредба може да попречи на упражняването на правото на свободно движение. Запитващата юрисдикция трябва да определи дали италианската правна уредба относно обезщетението за старост има такива последици.

47

По време на съдебното заседание INPS не посочва съображения от общ интерес, които да обосноват подобно ограничение на свободното движение.

48

Ето защо работник като г-н Gardella, който е навършил възрастта за пенсиониране, трябва да може да поиска сумиране на периодите му на заетост в Италия с тези на заетост в ЕПВ, за да придобие право на обезщетение за старост.

49

Въз основа на гореизложените съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че членове 45 ДФЕС и 48 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат правна уредба на държава членка, която не позволява на гражданите на последната, наети на работа в установена на територията на друга държава членка международна организация като ЕПВ, да прехвърлят към пенсионната схема на тази организация капитала, представляващ пенсионните права, които са придобили по-рано на територията на тяхната държава членка на произход, при липса на споразумение между тази държава членка и посочената международна организация, което да предвижда възможност за такова прехвърляне. Ако не може да се приложи механизмът на прехвърляне на капитали, представляващи придобити по-рано в държава членка пенсионни права, към пенсионната схема на нов работодател в друга държава членка, член 45 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която не позволява да се вземат предвид периодите на заетост на гражданин на Съюза, завършени в установена на територията на друга държава членка международна организация като ЕПВ, за целите на придобиване на право на обезщетение за старост.

50

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Членове 45 ДФЕС и 48 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат правна уредба на държава членка, която не позволява на гражданите на последната, наети на работа в установена на територията на друга държава членка международна организация като Европейското патентно ведомство, да прехвърлят към пенсионната схема на тази организация капитала, представляващ пенсионните права, които са придобили по-рано на територията на тяхната държава членка на произход, при липса на споразумение между тази държава членка и посочената международна организация, което да предвижда възможност за такова прехвърляне.

Когато не може да се приложи механизмът на прехвърляне на капитали, представляващи придобити по-рано в държава членка пенсионни права, към пенсионната схема на нов работодател в друга държава членка, член 45 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която не позволява да се вземат предвид периодите на заетост на гражданин на Европейския съюз, завършени в установена на територията на друга държава членка международна организация като Европейското патентно ведомство, за целите на придобиване на право на обезщетение за старост.

Подписи