Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

9 октомври 2014 година(*)

„Преюдициално запитване — Свободно движение на капитали — Член 63 ДФЕС — Облагане на доходите от инвестиционни фондове — Задължения за съобщаване и публикуване на определена информация от инвестиционните фондове — Фиксирано облагане на доходите от инвестиционни фондове, които не изпълняват тези задължения за съобщаване и публикуване на информация“

По дело C-326/12

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Finanzgericht Düsseldorf (Германия) с акт от 3 май 2012 г., постъпил в Съда на 10 юли 2012 г., в рамките на производство по дело

Rita van Caster,

Patrick van Caster

срещу

Finanzamt Essen-Süd,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: A. Tizzano, председател на състава, S. Rodin, A. Borg Barthet, E. Levits (докладчик) и M. Berger, съдии,

генерален адвокат: M. Wathelet,

секретар: M. Aleksejev, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 9 октомври 2013 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за R. van Caster и P. van Caster, от V. Heidelbach, Rechtsanwalt,

–        за Finanzamt Essen-Süd, от U. Weise, в качеството на представител,

–        за германското правителство, от T. Henze и A. Wiedmann, в качеството на представители,

–        за правителството на Обединеното кралство, от C. Murrell, в качеството на представител, подпомагана от R. Hill, barrister,

–        за Европейската комисия, от W. Roels и W. Mölls, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 21 ноември 2013 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС.

2        Запитването е отправено в рамките на спор между г-жа Van Caster и сина ѝ, живущи в Германия (наричани по-нататък „жалбоподателите в главното производство“), от една страна, и Finanzamt Essen-Süd (наричана по-нататък „Finanzamt“), от друга, по повод на обособеното единно определяне на данъчната основа за доходите им от чуждестранни инвестиционни фондове за данъчните 2004—2008 г.

 Германската правна уредба

3        Раздел 1 от Закона за данъка върху инвестициите (Investmentsteuergesetz, наричан по-нататък „InvStG“), в сила от 2004 г., включва членове 1—10, които съдържат общи разпоредби за дяловете в местни и чуждестранни инвестиционни фондове.

4        Член 2, параграф 1 от InvStG предвижда, че разпределените доходи от инвестиционни дялове, приравнените на тях доходи и междинният доход принадлежат, с някои изключения, към капиталовите доходи на инвеститора.

5        Член 5 от този закон, в редакцията му от 15 декември 2003 г. (BGBl. 2003 I, стр. 2676), гласи следното:

„(Данъчни основи)

(1)      Членове 2 и 4 се прилагат само когато:

1.      при всяко разпределяне на доход инвестиционното дружество съобщава на инвеститорите на немски език и за всеки инвестиционен дял:

a)      размера на разпределяната сума (с най-малко четири цифри след десетичния знак);

b)      размера на разпределените доходи (с най-малко четири цифри след десетичния знак);

c)      включените в разпределяната сума:

aa)      доходи от предходни години, приравнени на разпределен доход;

bb)      доходи от прехвърляния, освободени по смисъла на член 2, параграф 3, точка 1, първо изречение;

cc)      доходи по смисъла на член 3, точка 40 от Закона за данъка върху доходите [Einkommensteuergesetz];

dd)      доходи по смисъла на член 8b, параграф 1 от Закона за корпоративния данък [Körperschaftsteuergesetz];

ee)      доходи от прехвърляния по смисъла на член 3, точка 40 от Закона за данъка върху доходите;

ff)      доходи от прехвърляния по смисъла на член 8b, параграф 2 от Закона за корпоративния данък;

gg)      доходи по смисъла на член 2, параграф 3, точка 1, второ изречение, освен ако не са капиталови доходи по смисъла на член 20 от Закона за данъка върху доходите;

hh)      доходи от прехвърляния, освободени по смисъла на член 2, параграф 3, точка 2;

ii)      доходи по смисъла на член 4, параграф 1;

jj)      доходи по смисъла на член 4, параграф 2, за които не е направено приспадане съгласно параграф 4;

kk)      доходи по смисъла на член 4, параграф 2, които по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане дават право на приспадане на считания за платен данък от данъка върху доходите или от корпоративния данък;

d)      частта от разпределяната сума, за която е налице право на приспадане или възстановяване на данъка върху капиталовите доходи по смисъла на:

aa)      член 7, параграфи 1 и 2;

bb)      член 7, параграф 3;

e)      размера на данъка върху капиталовите доходи, който следва да се приспадне или възстанови по смисъла на:

aa)      член 7, параграфи 1 и 2;

bb)      член 7, параграф 3;

f)      размера на чуждестранните данъци, които се отнасят към съдържащите се в разпределените суми доходи по смисъла на член 4, параграф 2 и които

aa)      подлежат на данъчно приспадане по силата на член 34c, параграф 1 от Закона за данъка върху доходите или на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане;

bb)      подлежат на данъчно приспадане по силата на член 34c, параграф 3 от Закона за данъка върху доходите, ако не е направено приспадане в приложение на член 4, параграф 4;

cc)      се считат за платени по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане;

g)      размера на приспадането поради амортизация или обезценка по силата на член 3, параграф 3, първо изречение;

h)      размера на намалението на корпоративния данък, което ползва разпределящото дружество по силата на член 37, параграф 3 от Закона за корпоративния данък;

2.      за доходи, приравнени на разпределен доход, инвестиционното дружество съобщава на инвеститорите на немски език и за всеки инвестиционен дял информацията по точка 1 най-късно четири месеца след края на финансовата година, през която доходът се счита за получен;

3.      инвестиционното дружество публикува информацията по точки 1 и 2 във връзка с годишния отчет по смисъла на член 45, параграф 1 и член 122, параграф 1 или 2 от Закона за инвестициите [Investmentgesetz] във Федералния електронен бюлетин за официални съобщения; към сведенията се прилага удостоверение, че са изготвени съгласно правилата на германското данъчно право, като удостоверението трябва да е издадено от специалист, оправомощен да предоставя консултантски услуги с търговска цел съгласно член 3 от Закона за данъчните консултанти [Steuerberatungsgesetz], от призната от администрацията организация за одит или от сходна организация; член 323 от Търговския закон [Handelsgesetzbuch] се прилага съответно. Ако годишният доклад не се публикува във Федералния електронен бюлетин за официални съобщения съгласно разпоредбите на Закона за инвестициите, посочва се референция за мястото, на което докладът е публикуван на немски език;

4.      чуждестранното инвестиционно дружество изчислява и съобщава, заедно с цената за обратно изкупуване, сумата на доходите, които се считат за получени от притежателите на чуждестранни инвестиционни дялове след 31 декември 1993 г. и върху които още не е удържан данък;

5.      по искане на Федералната данъчна служба чуждестранното инвестиционно дружество в тримесечен срок изцяло доказва верността на информацията по точки 1, 2 и 4. Ако удостоверенията са съставени на чужд език, може да бъде изискан заверен превод на немски език. Ако е съобщило неточен размер, чуждестранното инвестиционно дружество следва по своя инициатива или по искане на Федералната данъчна служба да отчете разликата при съобщаването на информацията за текущата финансова година.

Ако не е налице информацията по точка 1, буква c) или f), доходите се облагат по реда на член 2, параграф 1, първо изречение и член 4 не се прилага […]“.

6        Член 6 от InvStG е озаглавен „Облагане при липса на публикувана информация“ и в редакцията му, приложима от 9 декември 2004 г. (BGBl. 2004 I, стр. 3310), предвижда:

„Когато не са изпълнени условията по член 5, параграф 1, като облагаем доход на инвеститора се определят разпределеният доход от инвестиционните дялове, междинният доход, както и 70 % от разликата между първата и последната определена през календарната година цена за обратно изкупуване на всеки дял, но не по-малко от 6 % от последната определена през календарната година цена за обратно изкупуване. Ако не е определена цена за обратно изкупуване, вместо нея се взема предвид борсовата или пазарната цена […]“.

7        Според посоченото от германското правителство членове 5 и 6 от InvStG впоследствие са многократно изменяни, но тези изменения са без значение за спора в главното производство.

 Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

8        Жалбоподателите в главното производство притежават дялове в чуждестранни капитализиращи инвестиционни фондове, депозирани в белгийска банка.

9        Считано от 2003 г., доходите от тези капиталови инвестиции се определят обособено и единно и се разделят поравно между жалбоподателите в главното производство.

10      През отчетните 2003—2006 г. всички инвестиционни дялове на жалбоподателите в главното производство са или дялове в т.нар. „черни“ фондове, които до 2003 г. се облагат по реда на член 18, параграф 3 от Закона за търговията с чуждестранни инвестиционни дялове и за облагането на доходите от чуждестранни инвестиционни дялове (Gesetz über den Vertrieb ausländischer Investmentanteile und über die Besteuerung der Erträge aus ausländischen Investmentanteilen, BGBl. 1998 I, стр. 2820), или дялове в т.нар. „непрозрачни“ фондове, които се облагат по реда на член 6 от InvStG.

11      През отчетните 2007 г. и 2008 г. жалбоподателите в главното производство декларират доходи от дялове в шест инвестиционни фонда, три от които са непрозрачни.

12      Жалбоподателите в главното производство декларират доходите си от дяловете в тези инвестиционни фондове, като определят размера им по метода на оценка, въз основа на документи, приложени към декларациите, или на информация от борсовия бюлетин. Така за 2003—2008 г. те декларират доходи в размер съответно на 8 435,43 EUR, 10 500,94 EUR, 12 318,18 EUR, 13 263,04 EUR, 12 672,46 EUR и 14 272,88 EUR, тоест общо 71 462,93 EUR.

13      Finanzamt определя доходите от непрозрачните фондове по фиксирания метод, предвиден в член 6 от InvStG. Според изчисленията на Finanzamt доходите на жалбоподателите в главното производство през 2003—2008 г. възлизат съответно на 38 503,53 EUR, 32 691,41 EUR, 63 603,62 EUR, 49 463,21 EUR, 37 045,03 EUR и 25 139,27 EUR, тоест общо 246 446,07 EUR.

14      Жалбоподателите в главното производство обжалват това решение на Finanzamt пред Finanzgericht Düsseldorf (Дюселдорфски финансов съд). В хода на производството страните постигат съгласие от фактическа страна, че доходите за 2003 г. трябва да се оценят на 4 % от цената за обратно изкупуване към 31 декември 2003 г., тоест на 19 848,07 EUR.

15      За отчетните 2004—2008 г. жалбоподателите в главното производство искат данъчните актове да бъдат изменени и капиталовите им доходи за тези години да бъдат определени в декларирания от тях размер, като във връзка с това поддържат, че член 6 от InvStG е в противоречие с разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение на капитали.

16      Запитващата юрисдикция отбелязва, че макар методът на фиксирано облагане по член 6 от InvStG да се прилага без разлика за местните и за чуждестранните непрозрачни инвестиционни фондове, тази разпоредба може би води до непряка дискриминация спрямо чуждестранните непрозрачни фондове, доколкото местните фондове почти без изключение отговарят на условията по член 5, параграф 1 от InvStG, докато за чуждестранните фондове това в общия случай не е така.

17      При тези обстоятелства Finanzgericht Düsseldorf решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Фиксираното облагане на доходите от т.нар. „непрозрачни“ (местни и) чуждестранни инвестиционни фондове съгласно член 6 от [InvStG] в противоречие ли е с правото на Европейския съюз (член [63 ДФЕС]), доколкото представлява прикрито ограничение на свободното движение на капитали (член [65, параграф 3 ДФЕС])?“.

 По преюдициалния въпрос

 Предварителни бележки

18      От представената на Съда преписка по делото личи, че в зависимост от това как инвестиционното дружество изпълнява задълженията по член 5, параграф 1 от InvStG, инвеститорите се облагат по три различни режима.

19      Ако инвестиционното дружество представя цялата информация по член 5, параграф 1 от InvStG в предвидената форма и в предвидения срок, доходите от инвестиционните дялове се облагат по общия режим на т.нар. „прозрачно“ облагане съгласно член 2, параграф 1, първо изречение и член 4 от InvStG.

20      Ако инвестиционното дружество нито публикува, нито другояче съобщава информацията по член 5, параграф 1, точка 1, букви c) и f) от InvStG, за дяловете във фонда може съгласно член 5, параграф 1, второ изречение от този закон да се приложи режимът на т.нар. „полупрозрачно“ облагане. В този случай данъчната основа за доходите на данъчнозадълженото лице се изчислява, без да се прилагат данъчните намаления, във връзка с които не е предоставена определена информация.

21      Ако условията по член 5, параграф 1 от InvStG не са изпълнени, за дяловете в инвестиционния фонд се прилага фиксираното облагане по член 6 от InvStG, като данъчнозадълженото лице е длъжно да плати данък върху сума, определяна съобразно предвидените в този член правила за изчисляване.

22      От една страна, в член 5, параграф 1, точки 1—3 от InvStG са установени задължения, приложими за всички местни и чуждестранни инвестиционни дружества, да съобщават на акционерите на немски език посочената в този член информация и да я публикуват във Федералния електронен бюлетин за официални съобщения, заедно с удостоверение от акредитиран данъчен консултант, че сведенията са изготвени съгласно правилата на германското данъчно право, а от друга страна, в точки 4 и 5 от същия член са установени допълнителни задължения, приложими само за чуждестранните инвестиционни дружества.

23      Запитващата юрисдикция не уточнява кои задължения не са изпълнявани от чуждестранните инвестиционни фондове, за които става дума в главното производство, но от мотивите към преюдициалното запитване личи, че тя в частност храни съмнения дали разпоредбите на германското законодателство, приложими без разлика спрямо местните и спрямо чуждестранните инвестиционни фондове, са съвместими с принципа за свободното движение на капитали.

24      При тези условия следва да се приеме, че с въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като приложимото в главното производство, което предвижда, че ако чуждестранен инвестиционен фонд не изпълнява предвидените в това законодателство задължения за съобщаване и публикуване на определена информация, важащи без разлика за местните и за чуждестранните фондове, доходите на данъчнозадълженото лице от този инвестиционен фонд подлежат на фиксирано облагане.

 По наличието на ограничение

25      Съгласно постоянната практика на Съда мерките, които член 63, параграф 1 ДФЕС забранява като ограничения на движението на капитали, обхващат мерките, които могат да възпрат чуждестранните лица да инвестират в държава членка или да възпрат местните лица от тази държава членка да инвестират в други държави (вж. решения Santander Asset Management SGIIC и др., C-338/11—C-347/11, EU:C:2012:286, т. 15 и цитираната съдебна практика, както и Bouanich, C-375/12, EU:C:2014:138, т. 43).

26      За конкретния случай следва да се отбележи, че приложимата в главното производство национална правна уредба се характеризира с това, че когато инвестиционните фондове не изпълняват задълженията по член 5, параграф 1 от InvStG за съобщаване и публикуване на определена информация, последиците от това неизпълнение настъпват в правната сфера на данъчнозадължените лица, които инвестират в тези фондове.

27      Режимът на фиксирано облагане, който се прилага в случай на неизпълнение на тези задължения, се състои в определянето на минимална данъчна основа от 6 % от цената за обратно изкупуване в края на календарната година, независимо от това дали стойността на инвестиционния дял се е понижила или повишила през съответната година.

28      Фиксираното определяне на основата може да доведе до надценяване на реалните доходи на данъчнозадълженото лице, особено когато лихвените проценти се задържат ниски за дълго време, както отбелязва генералният адвокат в точка 43 от заключението си. Впрочем и германското правителство признава, че при конюнктура на ниски лихвени проценти минималната данъчна основа от 6 % от цената за обратно изкупуване често се оказва по-висока от основата, която отразява действително изплатените доходи от съответния фонд.

29      Наистина не е изключено през годините, в които инвестиционните фондове генерират особено високи доходи, фиксираното облагане да е по-изгодно от общия режим на прозрачно облагане, нито пък е изключено така изчисляваните доходи средно да отговарят на реалните, ако дяловете са притежавани през дълъг период от време, както изтъкват съответно Finanzamt и германското правителство.

30      Следва обаче да се отбележи, от една страна, че прилагането на фиксираното облагане не зависи от продължителността на периода, през който са притежавани дяловете.

31      От друга страна, съгласно постоянната практика на Съда неблагоприятното данъчно третиране, което противоречи на дадена основна свобода, не може да се оправдае с наличието на други данъчни предимства, дори и да се предположи, че такива предимства съществуват (вж. решение Lakebrink и Peters-Lakebrink, C-182/06, EU:C:2007:452, т. 24 и цитираната съдебна практика).

32      Ето защо следва да се приеме, че фиксирано облагане като произтичащото от прилагането на член 6 от InvStG може да бъде неизгодно за данъчнозадълженото лице.

33      Същевременно при тези обстоятелства от приложимата в главното производство правна уредба следва, че данъчнозадълженото лице, инвестирало във фонд, който не изпълнява задълженията по член 5, параграф 1 от InvStG, няма право да представи документи или сведения, с които да докаже действителните си доходи.

34      Следователно фиксираното облагане може да възпре това данъчнозадължено лице да инвестира във фондове, които не изпълняват задълженията, предвидени в посочената разпоредба от националното право.

35      Както заявява германското правителство в съдебното заседание, инвестиционните фондове имат право на избор дали да изпълняват тези задължения, а решението им зависи най-вече от това дали искат да спечелят клиенти в Германия.

36      Следователно поради естеството си тези задължения най-вероятно няма да бъдат изпълнявани от инвестиционен фонд, който няма дейност на германския пазар и който не се е насочил активно към този пазар. Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точка 42 от заключението си, такъв фонд няма никакъв интерес да се подчинява на тези изисквания.

37      Тъй като в общия случай този тип фондове са чуждестранни, следва да се констатира, че приложимото в главното производство национално законодателство може да възпре германските инвеститори да купуват дялове в чуждестранни инвестиционни фондове, ако за тази инвестиция може да бъдат обложени по неизгодния фиксиран метод, без да получат възможност да представят документи или сведения, с които биха могли да докажат размера на действителните си доходи.

38      Ето защо подобно законодателство създава ограничение за свободното движение на капитали, което по-принцип е забранено от член 63 ДФЕС.

 По обосноваността на ограничението за свободното движение на капитали

39      От трайно установената практика на Съда обаче следва, че националните мерки, които биха могли да затруднят или да възпрепятстват упражняването на основните свободи, гарантирани от Договора, могат все пак да бъдат допуснати, при условие че преследват цел от общ интерес, в състояние са да гарантират осъществяването на тази цел и не надхвърлят необходимото за постигането ѝ (вж. по-специално решение Комисия/Белгия, C-296/12, EU:C:2014:24, т. 32 и цитираната съдебна практика).

40      Според Finanzamt и германското правителство приложимото в главното производство законодателство е обосновано, на първо място, от необходимостта да се запази балансираното разпределение на данъчните правомощия между държавите членки.

41      В това отношение следва да се напомни, че запазването на балансираното разпределение на данъчните правомощия между държавите членки е призната от Съда легитимна цел (вж. решение National Grid Indus, C-371/10, EU:C:2011:785, т. 45 и цитираната съдебна практика), която може да обоснове дадено ограничение по-специално когато съответният режим цели да предотврати определени практики, които могат да застрашат правото на държавата членка да упражнява данъчните си правомощия по отношение на извършваните на нейна територия дейности (вж. по-специално решения Santander Asset Management SGIIC и др., EU:C:2012:286, т. 47, както и Argenta Spaarbank, C-350/11, EU:C:2013:447, т. 53 и цитираната съдебна практика).

42      Според твърденията на Finanzamt и германското правителство приложимото в главното производство национално законодателство цели да гарантира, че от данъчна гледна точка германските данъчнозадължени лица с преки инвестиции в акции или облигации ще бъдат третирани еднакво с тези, които са закупили дялове в инвестиционни фондове, от една страна, и от друга, че инвестиралите в местни фондове германски данъчнозадължени лица ще бъдат третирани еднакво с тези, които са инвестирали в чуждестранни фондове, като се спазва принципът за равенство при облагането.

43      Това национално законодателство няма за цел да предотврати определени практики, които могат да застрашат правомощията на Федерална република Германия да облага извършваните на нейна територия дейности или да облага придобитите в друга държава членка доходи на местните лица.

44      Следователно, що се отнася до условията за прилагане на посоченото национално законодателство, изобщо не стои въпросът за разпределянето на данъчните правомощия между държавите членки.

45      На второ място, Finanzamt, германското правителство и правителството на Обединеното кралство посочват, че приложимото в главното производство национално законодателство е обосновано от необходимостта да се гарантира ефективността на данъчния контрол. Германското правителство уточнява, че това законодателство е обосновано и от необходимостта да се осигури ефективното събиране на данъците.

46      Както вече е постановил Съдът, императивни съображения от общ интерес, които могат да обосноват ограничаването на гарантираните от Договора свободи на движение, са както необходимостта да се гарантира ефективността на данъчния контрол (в този смисъл вж. по-специално решения A, C-101/05, EU:C:2007:804, т. 55, X и Passenheim-Van Schoot, C-155/08 и C-157/08, EU:C:2009:368, т. 55, Meilicke и др., C-262/09, EU:C:2011:438, т. 41, както и SIAT, C-318/10, EU:C:2012:415, т. 36), така и необходимостта да се осигури ефективното събиране на данъка (вж. в този смисъл решения Комисия/Испания, C-269/09, EU:C:2012:439, т. 64, X, C-498/10, EU:C:2012:635, т. 39, както и Strojírny Prostějov и ACO Industries Tábor, C-53/13 и C-80/13, EU:C:2014:2011, т. 46).

47      Присъща последица от принципа на данъчната автономия на държавите членки е, че те определят каква информация трябва да бъде предоставена и какви материални и процесуални предпоставки трябва да бъдат изпълнени, за да може данъчната администрация да установи правилно дължимия данък върху доходите от инвестиционни фондове (вж. по аналогия решение Meilicke и др., EU:C:2011:438, т. 37).

48      Що се отнася до делото в главното производство, приложимото национално законодателство се опира на принципа, че единствено самите инвестиционни фондове могат да предоставят необходимата информация за определянето на данъчната основа за данъчнозадължените лица, закупили дялове в тези фондове, и че тази информация може да се предостави единствено чрез публикуването ѝ във Федералния електронен бюлетин за официални съобщения заедно с удостоверение от акредитиран данъчен консултант, че сведенията са изготвени съгласно правилата на германското данъчно право.

49      Правна уредба на държава членка, която създава абсолютна пречка за данъчнозадължените лица, закупили дялове в чуждестранни инвестиционни фондове, да представят доказателства, които, по-специално от гледна точка на начина на представянето им, отговарят на различни критерии от предвидените в законодателството на тази държава членка за националните инвестиции, надхвърля необходимото за гарантирането на ефективността на данъчния контрол (вж. в този смисъл решение Meilicke и др., EU:C:2011:438, т. 43).

50      Всъщност не бива поначало да се изключва възможността тези данъчнозадължени лица да са в състояние да представят относими доказателства, които да позволят на данъчните органи на държавата членка по мястото на облагане да проверят ясно и точно информацията, необходима за правилното определяне на данъка върху доходите от инвестиционните фондове (вж. по аналогия решение Meilicke и др., EU:C:2011:438, т. 44).

51      Вярно е, че самите германски данъчнозадължени лица може да не разполагат с цялата информация, изисквана съгласно InvStG, но не е изключено да могат да я получат от съответните чуждестранни инвестиционни фондове и да я предоставят на германските данъчни органи.

52      Съдържанието, формата и степента на прецизност на информацията, която трябва да представи германското данъчнозадължено лице с дялове в чуждестранен инвестиционен фонд, за да бъде обложено по прозрачния метод, трябва да бъдат определени от данъчната администрация, за да може тя правилно да приложи данъка (вж. по аналогия решение Meilicke и др., EU:C:2011:438, т. 45).

53      Разбира се, както поддържат Finanzamt и германското правителство, публикуването на информацията за данъчните основи и проверката ѝ от акредитиран данъчен консултант, който да потвърди, че сведенията са изготвени съгласно правилата на германското данъчно право, гарантират еднаквото облагане на данъчнозадължените лица с дялове в един и същ инвестиционен фонд.

54      Както изтъква Комисията обаче, еднаквото облагане би могло да се гарантира чрез вътрешен обмен на тази информация в рамките на германската данъчна администрация.

55      Освен това данъчните органи на държавата членка по мястото на облагане разполагат с възможността — съгласно Директива 77/799/ЕИО на Съвета от 19 декември 1977 година относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите членки в областта на прякото данъчно облагане и облагане на застрахователните премии (ОВ L 336, стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 21), изменена с Директива 2004/106/ЕО на Съвета от 16 ноември 2004 г. (OB L 359, стр. 30; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 154), която е била в сила към меродавния за спора в главното производство момент, както и съгласно Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 година относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799 (ОВ L 64, стр. 1) — да се обърнат към органите на друга държава членка, за да получат всяка необходима информация за правилното определяне на данъка на данъчнозадължено лице (вж. в този смисъл решения Haribo Lakritzen Hans Riegel и Österreichische Salinen, C-436/08 и C-437/08, EU:C:2011:61, т. 101, както и Meilicke и др., EU:C:2011:438, т. 51).

56      Що се отнася до административното натоварване, което би произтекло за данъчните органи, ако дадат възможност на данъчнозадължените лица да представят такава информация, за да докажат доходите си, следва да се отбележи, че административните затруднения сами по себе си не са достатъчни, за да оправдаят създаването на пречки за свободното движение на капитали (вж. в този смисъл решения Комисия/Франция, C-334/02, EU:C:2004:129, т. 29, Centro di Musicologia Walter Stauffer, C-386/04, EU:C:2006:568, т. 48 и Papillon, C-418/07, EU:C:2008:659, т. 54).

57      Следователно национално законодателство като приложимото в главното производство не може да бъде обосновано с необходимостта да се гарантира ефективността на данъчния контрол и да се осигури ефективното събиране на данъците, доколкото това законодателство не дава възможност на данъчнозадължените лица да представят документи или сведения, с които биха могли да докажат действителните си доходи.

58      Предвид всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като приложимото в главното производство, което предвижда, че ако чуждестранен инвестиционен фонд не изпълнява предвидените в това законодателство задължения за съобщаване и публикуване на определена информация, важащи без разлика за местните и за чуждестранните фондове, доходите на данъчнозадълженото лице от този инвестиционен фонд подлежат на фиксирано облагане, доколкото това законодателство не дава възможност на данъчнозадълженото лице да представи документи или сведения, чрез които може да се установи действителният размер на доходите му.

 По съдебните разноски

59      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като приложимото в главното производство, което предвижда, че ако чуждестранен инвестиционен фонд не изпълнява предвидените в това законодателство задължения за съобщаване и публикуване на определена информация, важащи без разлика за местните и за чуждестранните фондове, доходите на данъчнозадълженото лице от този инвестиционен фонд подлежат на фиксирано облагане, доколкото това законодателство не дава възможност на данъчнозадълженото лице да представи документи или сведения, чрез които може да се установи действителният размер на доходите му.

Подписи

* Език на производството: немски.