Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)

16 октомври 2014 година(*)

„Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 44 — Понятие „постоянен обект“ на получателя на услуга — Място, в което услугите следва да бъдат доставени на данъчнозадължени лица — Вътреобщностна сделка“

По дело C-605/12

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Naczelny Sąd Administracyjny (Полша) с акт от 25 октомври 2012 г., постъпил в Съда на 24 декември 2012 г., в рамките на производство по дело

Welmory sp. z o.o.

срещу

Dyrektor Izby Skarbowej w Gdańsku,

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Ó Caoimh, C. Toader, E. Jarašiūnas и C. G. Fernlund (докладчик), съдии,

генерален адвокат: J. Kokott,

секретар: M. Aleksejev, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 6 март 2014 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за Welmory sp. z o.o., от M. Gorazda, adwokat,

–        за Dyrektor Izby Skarbowej w Gdańsku, от T. Tratkiewicz и J. Kaute, в качеството на представители,

–        за полското правителство, от B. Majczyna и A. Kramarczyk, в качеството на представители,

–        за кипърското правителство, от K. Kleanthous и E. Symeonidou, в качеството на представители,

–        за правителството на Обединеното кралство, от L. Christie, в качеството на представител, подпомаган от O. Thomas, barrister,

–        за Европейската комисия, от K. Herrmann, L. Lozano Palacios и R. Lyal, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 15 май 2014 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 44 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7), изменена с Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. (ОВ L 44, стр. 11, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между Welmory sp. z o.o., седалището на което е установено в Полша (наричано по-нататък „полското дружество“) и Dyrektor Izby Skarbowej w Gdańsku (директорът на данъчната администрация на Гданск, наричан по-нататък „Dyrektor“), във връзка с облагането с данък върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“) за услугите, предоставяни от това дружество, на дружество, чието седалище на стопанската дейност е в друга държава членка.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

3        Съгласно членове 411 и 413 от нея Директивата за ДДС отменя и заменя, считано от 1 януари 2007 г., законодателството на Европейския съюз в областта на ДДС, по-конкретно Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1, наричана по-нататък „Шеста директива“). Член 9, параграф 1 от Шеста директива, озаглавен „Доставки на услуги“, е имал следната редакция:

„За място на доставка на услуги се счита мястото, където доставчикът е установил стопанската си дейност или има постоянен обект, от който се доставя услугата, или при липса на такова място на стопанска дейност или постоянен обект — мястото, където се намира постоянният му адрес или обичайното му местоживеене“.

4        До 31 декември 2009 г. член 43 от Директива 2006/112, който е бил част от глава 3 от нея, „Място на доставката на стоки“, предвижда:

„За място на доставка на услуги се счита мястото, където доставчикът е установил стопанската си дейност или има постоянен обект, от който се доставя услугата, или при липса на такова място на стопанска дейност или постоянен обект — мястото, където се намира постоянният му адрес или обичайното му местоживеене“.

5        Директива 2008/8 заменя, считано от 1 януари 2010 г., членове 43—59, които са били част от тази глава на Директива 2006/112.

6        Член 44 от Директивата за ДДС предвижда:

„Мястото на доставка на услуги на данъчнозадължено лице, действащо като такова, е мястото, където това лице е установило стопанската си дейност. Ако обаче тези услуги се предоставят на постоянен обект на данъчнозадълженото лице, който се намира на място различно от мястото, където е установило стопанската си дейност, мястото на доставка на тези услуги е мястото, където се намира този постоянен обект. При отсъствие на такова място на установяване или на постоянен обект мястото на доставка на услугите е мястото на постоянния адрес или обичайното местоживеене на данъчнозадълженото лице, което получава такива услуги“.

7        Съображение 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112 (ОВ L 77, стр. 1, наричан по-нататък „регламентът за изпълнение“), приложим от 1 юли 2011 г., гласи:

„Целта на настоящия регламент е да се гарантира еднакво прилагане на действащата система на ДДС чрез установяване на правила за прилагане на Директива 2006/112/ЕО, и по-специално по отношение на данъчнозадължените лица, доставката на стоки и услуги и мястото на облагаемите доставки. […]“.

8        Съображение 14 от регламента за изпълнение гласи:

„За да се осигури еднаквото прилагане на правилата за определяне на мястото на облагаемата доставка, следва да се изяснят някои понятия, като „място на установяване на стопанска дейност“, „постоянен обект“, „постоянен адрес“ и „обичайно местоживеене“. Съобразяването със заключенията на Съда на Европейския съюз, както и изборът на възможно най-ясни и обективни критерии, би следвало да улесни прилагането на тези понятия на практика“.

9        Член 11, параграф 1 от регламента за изпълнение има следната редакция:

„За прилагането на член 44 от Директивата [за ДДС] „постоянен обект“ е всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност […], който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствените нужди на този обект“.

 Полското законодателство

10      По отношение на делото в главното производство е приложим Законът за данъка върху добавената стойност (ustawa o podatku od towarów i usług) от 11 март 2004 г. (Dz. U. № 54, позиция 535) в неговата редакция, която е в сила от 1 януари 2010 г. до 30 юни 2011 г., наричан по-нататък „Законът за ДДС“).

11      Член 19, параграфи 1 и 4 от Закона за ДДС гласи:

„1.      Данъчното задължение възниква от момента на доставката на стоката или услугата при условията по параграфи 2—21 от настоящия член, член 14, параграф 6, член 20, както и член 21, параграф 1.

[…]

4.      Когато доставката на стоката или услугата трябва да се удостовери с фактура, данъчното задължение възниква от момента на издаването на фактурата, но не по-късно от 7 дни след датата на доставката на стоката или услугата“.

12      Съгласно член 28b, параграфи 1 и 2 от този закон:

„1.      За място на доставка на услугата при предоставянето на услуги на данъчно задължени лица се счита мястото, в което е седалището на данъчно задължения получател на услугата, или неговото местожителство, при условие че са спазени параграфи 2—4, както и член 28e, член 28f, параграф 1, член 28g, параграф 1, член 28i, член 28j и член 28n.

2.      Ако обаче тези услуги се предоставят на постоянен обект на данъчнозадълженото лице, който се намира на място, различно от мястото, където е неговото седалище, или от неговото местожителство, мястото на доставка на тези услуги е мястото, където се намира този постоянен обект“.

 Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

13      Welmory LTD, установено в Никозия (Кипър) (наричано по-нататък „кипърското дружество“), организира аукционни продажби чрез електронна платформа за търговия. За тази цел то продава пакети от „bids“ (бидове), т.е. ценни книжа, които дават правото на представяне на оферти за закупуването на стока, за която е обявен аукцион, с предлагането на по-висока от последната предложена цена.

14      Видно от представената пред Съда преписка, кипърското дружество сключва на 2 април 2009 г. договор за сътрудничество с полското дружество, съгласно който първото се ангажира да достави на второто услуга за предоставяне на уебсайт за аукционни продажби с име на домейна www.za10groszy.pl, включващо също така доставка на свързаните допълнителни услуги, от една страна, с наемането на необходимите за функционирането на интернет домейна сървъри, и от друга страна, с представянето на продуктите, предлагани в рамките на аукционите. Полското дружество от своя страна се ангажира основно да продава стоки на този сайт.

15      Процедурата по продажбите е следната. Първо, клиентът закупува определен брой бидове от кипърското дружество на сайта за електронна търговия. След това тези бидове дават правото на клиента да участва в продажбата на стоките, предлагани в рамките на аукциона от полското дружество на същия този сайт, и да прави оферта за закупуването на някоя от стоките. За разлика от класическата системата на аукциона, при наддаването клиентът не трябва чисто и просто да се ангажира да заплати парична сума, по-висока от последната предложена, а за целта той трябва да „се издължи“ за бидовете. И накрая, стоката се продава на клиента, предложил с притежаваните от него бидове най-високата цена за купуването ѝ.

16      Видно и от преписката, представена пред Съда, източникът на доход на полското дружество се формира, от една страна, от продажната цена, получена в рамките на електронния аукцион, и от друга страна, от възнаграждението, получавано от кипърското дружество, съответстващо на част от приходите от продажбата на бидовете, от които се ползват клиентите в Полша, за да правят оферти в рамките на аукциона.

17      На 19 април 2010 г. кипърското дружество придобива 100 % от капитала на полското дружество.

18      За услугите, предоставени през периода януари—април 2010 г., предхождащ това придобиване, полското дружество издава четири ДДС фактури за доставките на услуги, извършени за кипърското дружество (реклама, обслужване, предоставяне на информация и обработка на данни).

19      Преценявайки, че тези доставки на услуги са извършени в седалището на кипърското дружество и че вследствие на това за тях е следвало да бъде начислен ДДС в Кипър, полското дружество, като посочва, че този данък е трябвало да бъде платен от получателя на услугите, не начислява ДДС.

20      Dyrektor обаче счита, че става въпрос за доставки на услуги за постоянен обект на кипърското дружество на полска територия и че вследствие на това е трябвало те да бъдат обложени в Полша с нормалната ставка от 22 %, в съответствие с член 28b, параграф 2, от Закона за ДДС.

21      Полското дружество подава жалба за отмяна на решението на Dyrektor пред Wojewódzki Sąd Administracyjny w Gdańsku (Административен съд на воеводство Гданск), в която изтъква, че независим оператор, който извършва самостоятелна дейност и има качеството на данъчнозадължено за ДДС лице, не може да съставлява постоянен обект на друго данъчнозадължено лице.

22      Wojewódzki Sąd Administracyjny w Gdańsku отхвърля тази жалба по-конкретно от гледна точка на специфичния характер на услугите, доставяни от кипърското дружество на полска територия. Той счита, че за да се приеме, че дружеството разполага с постоянен обект на полска територия, не е необходимо това дружество да притежава там постоянни материални и човешки ресурси в класическия смисъл на понятието, нито да ползва пряко помещения, намиращи се на тази територия, нито да наема персонал на нея.

23      Wojewódzki Sąd Administracyjny w Gdańsku преценява, че дейностите на тези две дружества съставляват неделимо цяло от стопанска гледна точка, като целта, към която е насочена съвкупността от техните дейности, се осъществява в Полша единствено благодарение на сътрудничеството помежду им.

24      В подкрепа на своето решение Wojewódzki Sąd Administracyjny w Gdańsku преценява, че на полска територия кипърското дружество е ползвало техническите средства и човешките ресурси на полското дружество, така че последното трябва да бъде третирано като постоянен обект на кипърското дружество в Полша. Вследствие на това той преценява, че доставките на услуги от полското на кипърското дружество са били извършвани на постоянния обект на последното в Полша и затова са подлежали на данъчно облагане на територията на тази държава членка.

25      Полското дружество подава касационна жалба срещу решението на Wojewódzki Sąd Administracyjny w Gdańsku пред Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд).

26      С оглед на специфичния характер на делото, отнесено пред нея, запитващата юрисдикция има съмнения относно това дали член 44 от Директивата за ДДС може да се тълкува в смисъл, че мястото на облагане на доставките на услуги е в Полша, когато услугите са доставяни от полско дружество на друго дружество със седалище в Кипър, когато двете дружества са независими едно от друго като капитал и доколкото кипърското дружество упражнява своята икономическа дейност, използвайки инфраструктурата на полското дружество.

27      Запитващата юрисдикция отбелязва, че практиката на Съда по отношение на понятието за постоянен обект се отнася до правни и фактически хипотези, които са различни от положението, разглеждано в отнесеното пред него дело.

28      Последното се отнасяло до положение, в което към момента на настъпване на обстоятелствата двете дружества са били независими едно от друго. Освен това практиката на Съда се отнасяла до положение, в което мястото на постоянния обект е определено по отношение на доставчика на услуги, и нещо повече, тя се отнасяла до положение, в което постоянният обект се определя по отношение на доставките за услуги на трети лица, а именно крайният потребител.

29      При тези условия Naczelny Sąd Administracyjny решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„За целите на облагането с данък на услугите, предоставяни от [полското] дружество със седалище в Полша на [кипърското] дружество със седалище в друга държава — членка на Съюза, представлява ли мястото, където се намира седалището на [полското] дружество, постоянен обект по смисъла на член 44 от Директивата за ДДС, когато при извършването на своята стопанска дейност [кипърското] дружество използва инфраструктурата на [полското] дружество?“.

 По преюдициалния въпрос

 Предварителни бележки

30      Няколко от страните в производството изтъкват, че въпросът, който се поставя в спора в главното производство, е не за това дали доставките на услуги от полското дружество за кипърското дружество са доставки на услуги за постоянен обект на последното в Полша, а в коя страна — Полша или Кипър — трябва да бъдат облагани с ДДС бидовете, продавани от кипърското дружество на клиентите в Полша.

31      Полското правителство твърди от своя страна, че данъчната основа за облагане на стоките, продавани на аукцион от полското дружество на сайта за електронна търговия на кипърското дружество, би могла да не бъде правилно определена. Това правителство си поставя въпроса дали в съответствие с член 73 от Директивата за ДДС облагаемата основа, която полското дружество е било длъжно да декларира, не е трябвало да бъде съставена, от една страна, от цената на продаваните на аукцион стоки, и от друга страна, от възнаграждението, получавано от кипърското дружество, съответстващо на част от приходите от продажбите на бидовете, от които се ползват клиентите в Полша в рамките на аукциона.

32      Следва обаче да се уточни, че предметът на преюдициалния въпрос се отнася по същество до мястото на облагане на доставките на услуги, предоставяни от полското дружество на кипърското дружество, и вследствие на това, до тълкуването на член 44 от Директивата за ДДС, а не до мястото на облагане на бидовете, нито до определяне на данъчната основа за стоките, продавани от полското дружество в рамките на аукциона.

33      Съгласно постоянната практика на Съда, в рамките на предвиденото от член 267 ДФЕС сътрудничество между последния и националните юрисдикции само националният съд, който е сезиран със спора и който трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на висящото пред него дело — както необходимостта от преюдициално заключение, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно единствено националният съд има възможност да определя въпросите, които да постави на Съда, и страните в главното производство не биха могли да променят съдържанието им (вж. по-специално решение Danske Svineproducenter, C-316/10, EU:C:2011:863, т. 32 и цитираната съдебна практика).

34      Впрочем да се измени същността на преюдициалните въпроси или да се отговори на допълнителни въпроси, посочени от страните, би било несъвместимо със задължението на Съда да гарантира на правителствата на държавите членки и на заинтересованите страни възможността да представят становища съгласно член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз предвид факта, че по силата на последната разпоредба само актовете за преюдициално запитване се съобщават на заинтересованите лица (вж. в този смисъл решение Danske Svineproducenter, EU:C:2011:863, т. 33 и цитираната съдебна практика).

35      Затова в рамките на настоящото дело следва да се отговори единствено на въпроса, поставен от запитващата юрисдикция, който се отнася до определянето на мястото на облагане на доставките на услуги, предоставяни от полското за кипърското дружество.

 Отговорът на Съда

36      Със своя въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи при какви условия трябва да се приеме, че едно първо данъчнозадължено лице, установило седалището на своята стопанска дейност в дадена държава членка, което се ползва от услуги, доставяни от второ данъчнозадължено лице, установено в друга държава членка, разполага в споменатата друга държава членка с „постоянен обект“ по смисъла на член 44 от Директивата за ДДС с оглед на определянето на мястото на облагане на тези услуги.

37      Дял V от Директивата за ДДС, както и Шеста директива, която тя заменя, е посветен на мястото на облагаемите сделки. Глава 3, която е част от този дял, се отнася до мястото на доставките на услуги, като раздели 2 и 3 от нея установяват общите правила за определяне на мястото на облагане на такава доставка, така и специални разпоредби относно специфични доставки на услуги.

38      Подобно на член 9 от Шеста директива членове 44—59б от Директивата за ДДС съдържат правила, които определят мястото на данъчна привръзка. Така, както член 9, параграф 1 от Шеста директива е установявал общи правила по този въпрос, такива правила са предвидени и в членове 44 и 45 от Директивата за ДДС. Също така членове 46—59б от последната директива посочват, подобно на член 9, параграфи 2 и 3 от Шеста директива, поредица от специфични привръзки.

39      Същевременно обаче делото в главното производство се отнася до тълкуването на член 44 от Директивата за ДДС, съгласно който мястото на доставките за данъчнозадължените лица се определя вече не по отношение на данъчнозадълженото лице, доставчик на услугите, а по отношение на данъчнозадълженото лице, което е техен получател.

40      Затова се поставя въпросът дали практиката на Съда относно тълкуването на член 9, параграф 1 от Шеста директива продължава да бъде релевантна, като се имат предвид промените, въведени по този въпрос с член 44 от Директивата за ДДС.

41      В това отношение е важно да се припомни, че при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземе предвид не само нейното съдържание, но и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част (решение ADV Allround, C-218/10, EU:C:2012:35, т. 26 и цитираната съдебна практика).

42      Съгласно добре установената практика на Съда целта на разпоредбите, които определят мястото на данъчна привръзка на доставките на услуги, е да се избегнат, от една страна, спорове за компетентност, които могат да доведат до двойно данъчно облагане, и от друга — необлагането на приходи (вж. в този смисъл решение ADV Allround, EU:C:2012:35, т. 27 и цитираната съдебна практика).

43      Следва да се отбележи, че редакцията на член 44 от Директивата за ДДС е сходна с тази на член 9, параграф 1 от Шеста директива. Нещо повече, както член 44 от Директивата за ДДС, така и член 9, параграф 1 от Шеста директива са разпоредби, които определят мястото на данъчната привръзка за доставките на услуги и преследват същата цел, така че практиката на Съда относно тълкуването на член 9, параграф 1, от Шеста директива по принцип е приложима mutatis mutandis за целите на тълкуването на член 44 от Директивата за ДДС.

44      Това съображение се подкрепя от регламента за изпълнение, който има за цел, съгласно съображение 4 от него, да се гарантира в по-голяма степен еднакво прилагане на системата на ДДС чрез установяване на правила за изпълнение на Директивата за ДДС, и по-специално по отношение на данъчнозадължените лица, на доставката на стоки и услуги, както и на мястото на облагаемите доставки.

45      Видно от съображение 14 от този регламент, волята на законодателя на Съюза е била да уточни някои понятия, необходими за определянето на критериите относно мястото на облагаемите сделки, като същевременно се взема предвид практиката на Съда по този въпрос.

46      Макар и посоченият регламент все още да не е бил в сила към момента на настъпване на обстоятелствата в главното производство, при тези условия е необходимо да бъде взет предвид и той.

47      От това следва, че за да се отговори на въпроса, поставен от запитващата юрисдикция, са релевантни практиката на Съда относно член 9, параграф 1 от Шеста директива, както и регламентът за изпълнение.

48      Въпросът, който се поставя в контекста на делото в главното производство, е да се определи мястото на доставките на услуги, извършвани от полското за кипърското дружество, и по-конкретно да се определят критериите, по които може да се установи дали последното разполага с постоянен обект в Полша.

49      Съгласно член 44 от Директивата за ДДС мястото на доставка на услуги на данъчнозадължено лице, действащо като такова, е мястото, където това лице е установило стопанската си дейност. Ако обаче тези услуги се предоставят на постоянен обект на данъчнозадълженото лице, който се намира на място, различно от мястото, където е установило стопанската си дейност, мястото на доставка на тези услуги е там, където се намира този постоянен обект. При отсъствие на такова място на установяване или на постоянен обект мястото на доставка на услугите е мястото на постоянния адрес или обичайното местоживеене на данъчнозадълженото лице, което получава такива услуги.

50      В този контекст е важно да се припомни, както е видно от точка 42 от настоящото съдебно решение, че разпоредба като член 44 от Директивата за ДДС съставлява правило, определящо мястото на данъчно облагане на доставките на услуги, като посочва мястото на данъчната привръзка и вследствие на това разграничава компетентността на държавите членки.

51      За тази цел предназначението на посочената разпоредба е да извърши рационално разпределение на приложното поле на националните законодателства в областта на ДДС, определяйки по еднакъв начин мястото, в което доставките на стоки и на услуги подлежат на облагане.

52      Вследствие на това е уместно на първо място да се определи основният критерий за привръзка с цел да се установи мястото на доставките на услуги, и на второ място, да се уточнят критериите, които трябва да са налице, за да се приеме, че данъчнозадължено лице, получател на услуги, като това в главното производство, със седалище в една държава членка, разполага с постоянен обект в държава членка, различна от тази, в която е установено неговото седалище.

 Основният критерий за привръзка

53      Видно от постоянната практика на Съда по член 9 от Шеста директива, най-полезният критерий за привръзка за определяне на мястото на доставките на услуги от данъчна, и вследствие на това водеща гледна точка, е критерият за мястото, в което данъчнозадълженото лице е установило седалището на своята икономическа дейност. Отчитането на друг обект е полезно единствено в случая, в който това седалище не води до рационално решение или поражда спор с друга държава членка (вж. по-конкретно решения Berkholz, 168/84, EU:C:1985:299, т. 17, Faaborg-Gelting Linien, C-231/94, EU:C:1996:184, т. 16 и ARO Lease, C-190/95, EU:C:1997:374, т. 15).

54      Това тълкуване е валидно и в рамките на член 44 от Директивата за ДДС.

55      Всъщност, както и при действието на Шеста директива, седалището на стопанска дейност като основен критерий за привръзка изглежда съставлява обективен, прост и практичен критерий, който дава голяма правна сигурност и чието съществуване е по-лесно проверимо, отколкото например съществуването на постоянен обект. Освен това презумпцията, че услугите са доставени в мястото, в което данъчнозадълженото лице получател е установило седалището на своята стопанска дейност, позволява както на компетентните органи на държавите членки, така и на доставчиците на услуги да избегнат предприемането на комплексни проучвания, за да определят критерия за данъчна привръзка.

56      Освен това седалището на стопанска дейност е посочено в първото изречение на член 44 от Директивата за ДДС, докато постоянният обект е посочен едва в следващото изречение. Последното изречение, което започва с думите „ако обаче“ не може да се разбира по друг начин, освен в смисъл, че то въвежда дерогация от общото правило, предвидено в предходното изречение.

 Понятието за постоянен обект

57      Следва да се припомни, както е видно от точка 39 от настоящото съдебно решение, че в рамките на член 44 от Директивата за ДДС мястото на доставките на услуги се определя по отношение не на данъчнозадълженото лице, доставчик на услугите, а на данъчнозадълженото лице, което е техен получател. Затова понятието постоянен обект следва да се определя по отношение на данъчнозадълженото лице получател.

58      От практиката на Съда в тази област (вж. по-конкретно решение Planzer Luxembourg, C-73/06, EU:C:2007:397, т. 54 и цитираната съдебна практика), от която редакцията на член 11 от регламента за изпълнение е повлияна пряко, постоянният обект се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствените нужди на този обект.

59      Така, за да бъде прието при обстоятелства като свързаните с делото в главното производство, че разполага с постоянен обект по смисъла на член 44 от Директивата за ДДС, кипърското дружество трябва да разполага в Полша най-малкото с една структура, която се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и е подходяща от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да му позволи да получава в Полша услугите, предоставяни от полското дружество и да ги ползва за нуждите на своята стопанска дейност, а именно за управлението на разглежданата система на електронен аукцион, както и за издаването на бидове и за търговията с тях.

60      Обстоятелството, че стопанска дейност като осъществяваната от кипърското дружество в делото в главното производство, която се състои се в управление на система за електронни аукциони, включваща, от една страна, предоставяне на полското дружество на уебсайт за аукционни продажби, и от друга страна, издаването и продажбата на бидове на клиентите в Полша, може да бъде извършвана, без да е необходима реална материална структура и човешки ресурси на полска територия, не е определящо. Въпреки своята особена природа, такава стопанска дейност изисква най-малкото подходяща структура, по-конкретно от гледна точка на човешките ресурси и в техническо отношение, като например съответното компютърно оборудване, сървъри и софтуер.

61      В писменото си становище и в съдебното заседание полското дружество изтъква, че инфраструктурата, предоставяна от него на кипърското дружество, не позволява на последното да получава и да ползва за целите на своята стопанска дейност услугите, които са му предоставяни от посоченото полско дружество. Според последното човешките и техническите ресурси за целите на стопанската дейност, извършвана от кипърското дружество, като компютърни сървъри, софтуер, компютърно обслужване, както и системата за сключване на договорите с потребителите и за събиране на приходите от тях, се намират извън полска територия. Тези фактически обстоятелства не били проверени в рамките на главното производство.

62      От изключителната компетентност на националния съдия обаче е проверката на тези елементи, за да прецени дали кипърското дружество разполага в Полша с необходимите човешки и технически ресурси, които му позволяват да получава услугите, доставяни от полското дружество, и да ги използва за управлението и поддръжката на уебсайта за аукционни продажби, както и за издаването на бидове и търговията с тях.

63      Ако фактическите доказателства, които се твърдят от полското дружество, се окажат точни, тогава запитващата юрисдикция би следвало да направи извода, че кипърското дружество не разполага в Полша с постоянен обект, тъй като не притежава необходимата инфраструктура, позволяваща му да получава доставките на услуги от полското дружество и да ги използва за целите на своята стопанска дейност.

64      Обстоятелството, че стопанските дейности на двете дружества, обвързани с договор за сътрудничество, съставляват едно икономическо цяло и че от резултатите от тях се ползват основно от потребители в Полша, не е релевантно при определянето на това дали кипърското дружество притежава постоянен обект в Полша. Както основно посочват полското дружество, кипърското правителство, както и Европейската комисия, важно е действително да се разграничат доставките на услуги, извършвани от полското за кипърското дружество, от тези, които последното доставя за потребителите в Полша. Става въпрос за предоставянето на различни услуги, за които се прилагат различни режими на ДДС.

65      С оглед на предходните съображения на преюдициалния въпрос следва да се отговори, че за едно първо данъчнозадължено лице, което е установило седалището на своята икономическа дейност в една държава членка и се ползва от услуги, доставяни от второ данъчнозадължено лице, установено в друга държава членка, трябва да се приеме, че разполага в споменатата друга държава членка с „постоянен обект“ по смисъла на член 44 от Директивата за ДДС с оглед на определянето на мястото на облагане на тези услуги, ако този обект се характеризира с достатъчна степен на постоянство и подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, която да му позволи да получава доставки на услуги и да ги ползва за целите на своята стопанска дейност, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

 По съдебните разноски

66      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

За едно първо данъчнозадължено лице, което е установило седалището на своята икономическа дейност в една държава членка и се ползва от услуги, доставяни от второ данъчнозадължено лице, установено в друга държава членка, трябва да се приеме, че разполага в споменатата друга държава членка с „постоянен обект“ по смисъла на член 44 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г., с оглед на определянето на мястото на облагане на тези услуги, ако този обект се характеризира с достатъчна степен на постоянство и подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, която да му позволи да получава доставки на услуги и да ги ползва за целите на своята стопанска дейност, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

Подписи

* Език на производството: полски.