РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
18 декември 2014 година(*)
„Преюдициално запитване — Свободно движение на капитали — Данъчно законодателство — Данък върху даренията — Освобождаване във връзка с „имение“ — Липса на освобождаване във връзка с имот, който се намира на територията на друга държава членка“
По дело C-133/13
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Raad van State (Нидерландия) с акт от 13 март 2013 г., постъпил в Съда на 18 март 2013 г., в рамките на производство по дело
Staatssecretaris van Economische Zaken,
Staatssecretaris van Financiën
срещу
Q,
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: R. Silva de Lapuerta, председател на състава, K. Lenaerts, заместник-председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия във втори състав, J.-C. Bonichot (докладчик), Aл. Арабаджиев и J. L. da Cruz Vilaça, съдии,
генерален адвокат: J. Kokott,
секретар: M. Ferreira, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 21 май 2014 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Q, от A. Bakker и D. Smit, подпомагани от M. Hamer, advocaat,
– за нидерландското правителство, от B. Koopman, K. Bulterman и J. Langer, в качеството на представители,
– за германското правителство, от T. Henze и K. Petersen, в качеството на представители,
– за испанското правителство, от A. Rubio González, в качеството на представител,
– за френското правителство, от D. Colas и J.-S. Pilczer, в качеството на представители,
– за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от P. Gentili, avvocato dello Stato,
– за правителството на Обединеното кралство, от S. Brighouse, в качеството на представител, подпомагана от R. Hill, barrister,
– за Европейската комисия, от W. Roels и W. Mölls, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 2 октомври 2014 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 63 ДФЕС.
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Staatssecretaris van Economische Zaken (държавен секретар по икономическите въпроси) и Staatssecretaris van Financiën (секретар по финансите), от една страна, и Q, от друга страна, по повод отказа на нидерландските органи да признаят качеството „имение“ („landgoed“) на имота, притежаван от заинтересованото лице в държава членка, различна от Кралство Нидерландия, като по този начин го лишават от възможността да получи освобождаване във връзка с дарението, което това лице иска да извърши.
Нидерландското право
3 Член 1 от Закона от 1956 г. за наследството (Successiewet 1956, наричан по-нататък „Законът за наследството“) гласи:
„1. По настоящия закон се събират следните данъци:
[…]
2° данък върху даренията върху стойността на имуществото, придобито по дарение от лице с местожителство в Нидерландия, към момента на извършване на дарението;
[…]“.
4 Член 5 от Закона за наследството предвижда следното:
„[…]
2. Данъкът върху даренията се начислява върху придобитото от дареното лице имущество, евентуално след предвидено в полза на дарителя или на трето лице приспадане на тежести и задължения“.
5 Член 1 от Закона от 1928 г. за опазване на природните дадености (Natuurschoonwet 1928, наричан по-нататък „Законът за опазване на природните дадености“) гласи:
„1. По смисъла на този закон:
a. „имение“ е недвижим имот в Нидерландия, върху който изцяло или частично са разположени зони от природни паркове, гори или други залесени територии, включително площи, върху които е разположена лятна резиденция или други постройки, съответстващи на характера на имението, ако опазването на характерния външен вид на този недвижим имот е желателно с оглед на опазването на природните дадености;
b. собственик означава:
1° собственикът на недвижим имот, върху който не е учредено ограничено вещно право на плодоползване или на дългосрочно ползване, с изключение на случаите по параграф 3;
2° плодоползвателят или лицето, което има право на дългосрочно ползване, с изключение на случаите по параграф 3;
c. икономическа собственост: съвкупност от права и задължения, свързана с недвижим имот, която обуславя интереса на притежателя от ползването на имота и добивите от него. Този интерес е свързан най-малкото с риск от промяна на стойността на имота и е за лице, различно от това, което е собственик съгласно гражданското право. Само предоставянето на права не се счита за прехвърляне на икономическата собственост;
d. министър: министъра на икономиката, на селското стопанство и на иновациите;
e. министри: министъра на икономиката, на селското стопанство и на иновациите и министъра на финансите.
2. Чрез или по силата на обща административна мярка се приемат правила относно условията, на които трябва да отговаря недвижимият имот, за да може да се счита за имение. Тези условия засягат:
a. площта на недвижимия имот, която може да включва и площта на съседен недвижим имот, който се счита за имение или заедно с първия недвижим имот образуват имение, ако между тези два имота съществува тясна историческа връзка;
b. минималния процент от площта на недвижимия имот, който трябва да е обхванат от природни зони, гори и други залесени площи, както и естеството на тези природни зони, гори и други залесени площи;
c. размера и естеството на терените, които не са природни зони, гори или други залесени площи, независимо дали са свързани с естеството на терените в непосредствена близост с недвижимия имот;
d. начина и вида на застрояване;
e. начина, по който се използват терените и постройките.
[…]“.
6 Член 2 от Закона за опазване на природните дадености предвижда:
„1. Собствениците, които искат техният недвижим имот да бъде признат за имение, подават подробна молба до компетентните министри чрез отговорния министър.
[…]
4. Компетентните министри се произнасят по тази молба със съвместно решение“.
7 Член 7 от Закона за опазване на природните дадености предвижда:
„1. Ако признат за имение недвижим имот е част от придобито по смисъла на [Закона за наследството] имущество и са изпълнени условията на следващия параграф, не се събира разликата между установения с надлежен акт данък върху даренията, съответно данък върху наследството, и данъка, който би бил дължим, ако този недвижим имот би бил оценен на половината от пазарната му стойност, която би следвало да бъде определена към момента на придобиването, в случай че недвижимият имот е придобит, под условие че трябва да бъде запазен в същия вид в продължение на 25 години и че не трябва да бъдат изсичани повече високостеблени дървета, отколкото се изисква или е обичайно според правилата за управление на едно нормално горско стопанство. Ако имението е общодостъпно при спазване на одобрените от компетентните министри правила, стойността му се оценява като нулева и предходното изречение не се прилага.
[…]“.
8 Член 1 от решението за класиране на имотите, взето в приложение на Закона за опазване на природните дадености, предвижда:
„1. В настоящото решение:
a. „имение“ означава: всеки имот, посочен в член 1, параграф 1, буква a) от Закона […] за опазване на природните дадености;
b. „горски площи“ означава горски терени, залесени с дървесна растителност, различна от овощарски видове, насаждения с коледни елхи, овощни градини от нискостеблени дървета или ракитак;
c. „резиденция“ означава недвижим имот, на който се намира първоначално построеното укрепено жилищно здание, замък, селска къща или благородническа селска къща, в това число с евентуалните стопански постройки, заобиколен от исторически градина или парк, които заедно образуват архитектурно цяло, с площ най-малко от един хектар, чийто строеж видимо датира отпреди 1850 г., ако този комплекс или поне някоя от неговите компоненти е защитена сграда, вписана в един от регистрите, посочени в член 6, параграф 1 от Закона от 1988 г. за историческите паметници;
d. природни зони:
1° пустеещи земи, торфени райони, мочурища, подвижни дюни, пясъчни дюни, солени ливади, канали, солени блата, алувиални терени, тинести плитчини, „зелени“ плажове, обрасли с тръстики места, храсталаци, гъсталаци, блатисти местности, блата, водоеми, потоци, малки реки, водоеми, затворени потоци, извори и подземни извори, доколкото тези терени не се използват като земеделска земя;
2° варовикови пасища, цветни ливади в хълмисти райони, в пясъчни и торфени райони или в речни и алувиални зони, бедни на хранителни вещества влажни пасища, заблатени ливади в речни долини или в торфени и глинести райони, умерено богати на хранителни вещества влажни пасища, сухи пасища и безводни високи терени, сухи и бедни на варовик дюнни тревни площи, богати на варовик дюнни тревни площи и влажни солени пасища във вътрешността на сушата, доколкото тези земи не се използват за пасища или сенокосни ливади, обрасли с характерна за такива пасища растителност.
[…]“.
9 Член 2 от постановлението за класиране, прието в приложение на Закона за опазване на природните дадености, предвижда:
„1. За да бъде признат за имение, недвижимият имот трябва да отговаря на следните условия:
a. площта на недвижимия имот трябва да е минимум 5 хектара;
b. терените и водните пространства, които са част от недвижимия имот, да формират едно цяло;
c. поне 30 % от недвижимия имот да се състои от залесени площи или природни зони;
d. при използването на недвижимия имот да не се уврежда природата.
2. Ако самите терени, постройки и водни обекти, от които се състои недвижимият имот, увреждат или при използването им се уврежда природата, същите не се вземат предвид за признаване на недвижимия имот на качеството „имение“.
[…]“.
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
10 Q, данъчнозадължено в Нидерландия лице, притежава имение в Обединеното кралство („Bean House“), което възнамерява да дари на своя син.
11 Съгласно нидерландското законодателство такова дарение би могло да бъде освободено изцяло или частично от данък, по-специално при условие че „Bean House“ представлява имение по смисъла на Закона за опазване на природните дадености и следователно, ако се намира в Нидерландия.
12 Нидерландските данъчни органи отхвърлят искането на Q имотът да бъде признат за имение.
13 Сезираната от Q първоинстанционна юрисдикция счита, че правото на освобождаване от данък върху даренията не може да бъде ограничено само до намиращите се в Нидерландия имения. Според тази юрисдикция пречката пред свободното движение на капитали, до която такова ограничение води, не е обоснована нито от интереса на тази държава членка да опази своето природно и културно наследство, нито от необходимостта да гарантира ефективност на данъчния контрол.
14 Сезиран с жалба от Staatssecretaris van Economische Zaken, Staatssecretaris van Financiën, Raad van State (Държавен съвет) — който също счита, че е налице ограничение на свободното движение на капитали — си задава въпрос по повод установените от първоинстанционната юрисдикция съображения, които обосновават това ограничение. Нидерландските данъчни органи твърдят пред Raad van State, че тази пречка е обоснована от практическите трудности, на които се натъква данъчният контрол в държава членка, различна от Кралство Нидерландия, по-специално поради необходимостта да се проверява дали собствениците изпълняват задължението си да задържат имението в продължение на 25 години. В това отношение запитващата юрисдикция иска да установи до каква степен органите на другите държави членки са длъжни да подпомагат нидерландските органи при извършвания от тях контрол.
15 При тези обстоятелства Raad van State решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Представлява ли интересът от опазване на националните природни дадености и на културното и историческо наследство, който е предмет на [Закона за опазване на природните дадености], императивно съображение от обществен интерес, обосноваващо съществуването на уредба, съгласно която прилагането на освобождаване от данък върху даренията (данъчно предимство) се ограничава до именията, които се намират в Нидерландия?
2) a) Могат ли в рамките на проверката дали недвижим имот, който се намира в друга държава членка, може да бъде признат за имение по смисъла на [Закона за опазване на природните дадености], органите на държава членка, позовавайки се на Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 година относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки [(OВ L 84, стр. 1)], да отправят искане за оказване на административна помощ към органите на държавата членка, в която се намира този недвижим имот, ако вследствие на признаването на недвижимия имот за имение съгласно този закон се предоставя освобождаване от облагане с данъка върху даренията, дължим към момента на даряване на посочения недвижим имот?
б) При утвърдителен отговор на втори въпрос, буква a), следва ли понятието „административно разследване“ в член 3, точка 7 от Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 година относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО [(OВ L 64, стр. 1)] да се тълкува в смисъл, че обхваща и проверките на място?
в) При утвърдителен отговор на втори въпрос, буква б), може ли за прецизиране на понятието „административни разследвания“ в член 5, параграф 1 от Директива [2010/24] да се използва определението на понятието „административно разследване“ в член 3, точка 7 от Директива [2011/16]?
3) При отрицателен отговор на втори въпрос, буква a), буква б) или буква в), следва ли принципът на лоялното сътрудничество, който е закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС във връзка член 167, параграф 2 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че ако държава членка отправи към друга държава членка искане за такова сътрудничество във връзка с проверката дали недвижим имот в тази държава членка може да бъде признат за имение по смисъла на закона, целящ опазване и защита на националните природни дадености и на културно-историческото наследство, този принцип задължава запитаната държава членка да оказва съдействие?
4) Може ли ограничение на свободното движение на капитали да бъде оправдано с позоваване на необходимостта да се гарантира ефективност на данъчния контрол, ако ефективността на този контрол, изглежда, се застрашава единствено от обстоятелството, че за период от 25 години националните органи трябва да пътуват в друга държава членка, за да извършват там необходимите проверки по смисъла на член 7, параграф 1 от [Закона за опазване на природните дадености]?“.
По преюдициалните въпроси
16 Със своите въпроси, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава членка като разглежданото в главното производство, съгласно което освобождаването от данък върху дарение на някои защитени територии е ограничено само до териториите, които се намират в рамките на тази държава членка.
17 Член 63, параграф 1 ДФЕС забранява всички ограничения върху движението на капитали между държавите членки, както и между държавите членки и трети страни.
18 Съдът вече е приел, че данъчното третиране на даренията, независимо дали са направени в пари, в недвижимо или в движимо имущество, попада в приложното поле на разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз относно движението на капитали, с изключение на случаите, в които съставните им елементи са в границите само на една държава членка (вж. решение Mattner, C-510/08, EU:C:2010:216, т. 20).
19 Следователно положение като разглежданото в главното производство, в което местно за държава членка лице дарява недвижим имот, който се намира в друга държава членка, попада в приложното поле на член 63, параграф 1, ДФЕС.
20 Съдът вече е приел във връзка с данъчното облагане при наследяване, че фактът, че предоставянето на данъчни предимства зависи от условието прехвърляната вещ да се намира на националната територия, представлява ограничение на свободното движение на капитали, което член 63, параграф 1, ДФЕС по принцип забранява (вж. решение Jäger, C-256/06, EU:C:2008:20, т. 28—35). Също така, що се отнася до даренията, мерките, които водят до намаляване на стойността на дарението на лице, местно за държава членка, различна от тази, на чиято територия се намират съответните имоти, и която облага дарението на тези имоти, също представляват такова ограничение (вж. решение Mattner, EU:C:2010:216, т. 26).
21 Следователно, щом национални разпоредби като разглежданите в главното производство поставят прилагането на освобождаване от данък върху даренията в зависимост от условието съответният недвижими имот да се намира на националната територия, по-голямата данъчна тежест върху дарението, извършено от местно за държава членка лице, когато това дарение е на имот, разположен в друга държава членка, представлява ограничение на свободното движение на капитали.
22 За да може такова ограничение да се счита за съвместимо с разпоредбите на Договора, свързани със свободното движение на капитали, различното третиране трябва по-специално да се отнася до положения, които не са обективно сходни, а сходството да се преценява с оглед целта и съдържанието на разглежданите в главното производство национални разпоредби (вж. решение X Holding, C-337/08, EU:C:2010:89, т. 20 и 22).
23 Съдът обаче счита, че случаят в главното производство е такъв.
24 Всъщност целта на освобождаването от данък върху даренията, предвидено в разглеждания в главното производство нидерландски режим, е да се запази целостта на типичните за традиционния нидерландски пейзаж имения („landgoed“) и да се избегнат раздробяването или съществените неблагоприятни промени, до които може да се стигне, в случай че за да платят данъка върху това прехвърляне, дарените лица се окажат принудени да разделят дадено имение на части, за да се разпоредят с една от тях, или да го стопанисват по начин, който ще се отрази неблагоприятно на специфичния му характер.
25 Ето защо, както самата запитваща юрисдикция отбелязва, целта, която преследва свързаното с прехвърлянето на „landgoed“ данъчно предимство, е опазването на националните природни дадености, която включва и целта за опазване на културното и историческо наследство. В частност тази цел може да бъде изведена както от определението за имение по член 1, параграф 1, буква a) от Закона за опазване на природните дадености, според което площи, върху които е разположена къща или други постройки, съответстващи на характера на имението, могат да се считат за неразделна част от него, а също така и от определението за резиденция, която е част от „landgoed“, съдържащо се в член 1 от решението за класиране на имотите, съгласно което комплексът трябва да е заобиколен от исторически градина или парк, чийто строеж датира отпреди 1850 г., като освен това е необходимо поне някоя от неговите компоненти да е паметник по смисъла на член 6, параграф 1 от Закона от 1988 г. за историческите паметници.
26 От представената на Съда преписка е видно, че в главното производство се разглежда дарението на имение от около 18 хектара, което се намира в Обединеното кралство и което включва паметници, обявени за такива съгласно приложимото в последната държава членка законодателство.
27 Предвид обаче целта, преследвана с разглежданата в главното производство национална правна уредба, не може да се счита, че данъчнозадължено лице, което възнамерява да дари включващо „резиденция“ „landgoed“, е в обективно сходно положение с това на данъчнозадължено лице, което, както е в главното производство, възнамерява да дари имение, разположено на територията на друга държава членка, дори то да включва паметници, обявени за такива съгласно приложимото в последната държава членка законодателство. Всъщност, поради това че разглежданото в главното производство данъчно предимство цели да се запази целостта на някои имения, които са част от националното културно и историческо наследство, неблагоприятното положение, в което това предимство поставя второто данъчнозадължено лице, е присъщо на преследваната от нидерландския законодател цел.
28 Положението би било различно, както бе посочено в точка 33 от решение от днес по дело X (C-87/13), само в хипотезата, в която такова данъчнозадължено лице докаже, че макар да се намира на територията на държава, различна от Кралство Нидерландия, даден имот все пак представлява част от нидерландското културно и историческо наследство и че поради това обстоятелство, ако се намираше на националната територия, той можеше да бъде обект на закрила от Закона за природните дадености.
29 Предвид изложените по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска законодателство на държава членка като разглежданото в главното производство, съгласно което от данък върху дарение на някои имоти, защитени, поради това че са част от националното културно и историческо наследство, са освободени само тези имоти, които се намират на територията на тази държава членка, стига такова освобождаване да не е изключено и за имоти, които биха могли да имат връзка с културното и историческо наследство на тази държава членка, дори да се намират на територията на друга държава.
По съдебните разноски
30 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
Член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска законодателство на държава членка като разглежданото в главното производство, съгласно което от данък върху дарение на някои имоти, защитени, поради това че са част от националното културно и историческо наследство, са освободени само тези имоти, които се намират на територията на тази държава членка, стига такова освобождаване да не е изключено и за имоти, които биха могли да имат връзка с културното и историческо наследство на тази държава членка, дори да се намират на територията на друга държава.
Подписи
* Език на производството: нидерландски.