EU tax law WEB Kik - C-266/13

—

за г-н Kik, от H. Menger,

—

за нидерландското правителство, от B. Koopman, K. Bulterman, C. Schillemans и M. Gijzen, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от M. van Beek и J. Enegren, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в изменената му и актуализирана редакция съгласно Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 година (ОВ L 28, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35 и поправка в ОВ L 32, 2008 г., стр. 31), изменен с Регламент (ЕО) № 307/1999 на Съвета от 8 февруари 1999 година (ОВ L 38, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 103, наричан по-нататък „Регламент № 1408/71“).

2

Това запитване е отправено в рамките на спор между г-н Kik и Staatssecretaris van Financiën (държавен секретар по финансите) и е относно осигуряването на г-н Kik по общата схема за социална сигурност в Нидерландия за периода от 1 юни до 24 август 2004 г.

3

Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, подписана в Монтего Бей (Ямайка) на 10 декември 1982 г., влязла в сила на 16 ноември 1994 г., ратифицирана от Кралство Нидерландия на 28 юни 1996 г. и от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия на 25 юли 1997 г., е одобрена от името на Европейската общност с Решение 98/392/ЕО на Съвета от 23 март 1998 г. (OВ L 179, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 4, том 4, стр. 103, наричана по-нататък „Конвенцията по морско право“).

4

Член 60 от тази конвенция е озаглавен „Изкуствени острови, съоръжения и конструкции в изключителната икономическа зона“ и гласи:

„1.   В изключителната икономическа зона крайбрежната държава има изключително право да изгражда, да разрешава и регулира изграждането, експлоатацията и използването на:

2.   Крайбрежната държава има изключителна юрисдикция върху такива изкуствени острови, съоръжения и конструкции, включително и юрисдикция по отношение на митнически, данъчни, санитарни и имиграционни закони и правила и закони и правила, отнасящи се до безопасността.

[…]“.

5

Член 77 от Конвенцията по морско право е озаглавен „Права на крайбрежната държава върху континенталния шелф“ и предвижда:

„1.   Крайбрежната държава упражнява върху континенталния шелф суверенни права по отношение на промишленото проучване и експлоатацията на неговите природни ресурси.

2.   Правата, посочени в параграф 1, са изключителни в смисъл, че ако крайбрежната държава не извършва промишлено проучване на континенталния шелф или не експлоатира неговите природни ресурси, никой друг не може да предприема тези видове дейност без изричното съгласие на крайбрежната държава.

3.   Правата на крайбрежната държава върху континенталния шелф не зависят от неговото окупиране, реално или символично, или от каквото и да е изрично заявление в този смисъл.

[…]“.

6

Съгласно член 79 от тази конвенция, озаглавен „Подводни кабели и тръбопроводи върху континенталния шелф“:

„1.   Всички държави имат право да полагат подводни кабели и тръбопроводи върху континенталния шелф съгласно разпоредбите на този член.

2.   При условие че се спазва правото ѝ да взема разумни мерки за изследването на континенталния шелф, за разработването на неговите природни ресурси и за предотвратяването, намаляването и контролирането на замърсяването от тръбопроводи крайбрежната държава не може да създава пречки за полагането или поддържането на такива кабели или тръбопроводи.

3.   Провеждането на трасето за полагане на такива тръбопроводи върху континенталния шелф става със съгласието на крайбрежната държава.

4.   Ни[коя разпоредба от] тази част не засяга правото на крайбрежната държава да установява условия, които се прилагат по отношение на кабели и тръбопроводи, навлизащи в нейната територия или в териториалното ѝ море, или да установява своята юрисдикция върху кабели и тръбопроводи, съоръжени или използвани във връзка с разработването на нейния континентален шелф или с [експлоатирането] на нейните ресурси, или във връзка с управлението на изкуствените острови, [на] конструкции и структури под нейна юрисдикция.

[…]“.

7

Член 80 от Конвенцията по морско право е озаглавен „Изкуствени острови, съоръжения и конструкции върху континенталния шелф“ и постановява, че член 60 от тази конвенция се прилага mutatis mutandis по отношение на изкуствени острови, съоръжения и конструкции върху континенталния шелф.

8

Регламент № 1408/71 препраща по-специално към член 51 от Договора за ЕИО (впоследствие член 51 от Договора за ЕО, който, е изменен и става член 42 ЕО), на който понастоящем съответства член 48 ДФЕС. Тези членове по принцип се отнасят до координирането на схемите за социална сигурност на държавите членки и до заплащането на обезщетения в рамките на тези координирани схеми. Вследствие на това препращане този регламент съдържа по-специално следните съображения:

„като има предвид, че разпоредбите за координиране на националните законодателства в областта на социалното осигуряване спадат към свободното движение на [хората] и следва да допринасят за подобряване на техния жизнен стандарт и условия за трудова заетост;

[…]

като има предвид, че поради съществуващите значителни различия между националните законодателства по отношение на лицата, за които те се прилагат, е препоръчително да се установи принципът, че Регламентът се прилага за всички лица, които са осигурени по схеми за социално осигуряване на заети и самостоятелно заети лица или въз основа на упражняването на трудова или самостоятелна трудова заетост;

като има предвид, че е необходимо да се зачитат особеностите на националните законодателства в областта на социалното осигуряване и да се изготви само система за координиране;

[…]

като има предвид, че заетите и самостоятелно заетите лица, които се движат в рамките на Общността, следва да подлежат на прилагане на схемата за социална сигурност на една-единствена държава членка, за да се избегне припокриване на приложимите национални законодателства и усложненията, които биха могли да произтекат от това;

[…]

като има предвид, че с оглед на възможно най-ефективно гарантиране на еднакво третиране на всички работници, които са заети на територията на дадена държава членка, за приложимо законодателство е целесъобразно по принцип да се определи законодателството на държавата членка, в която съответното лице упражнява трудова или самостоятелна трудова заетост;

като има предвид, че в някои случаи, в които е обосновано да се прилагат други критерии за при[вързване], са възможни изключения от това общо правило;

[…]“.

9

Съгласно член 1 от Регламент № 443/92:

„По смисъла на настоящия регламент:

[…]“.

10

Член 2 е озаглавен „Лица, обхванати от регламента“, като параграф 1 от този член гласи:

„Настоящият регламент се прилага за заети лица, самостоятелно заети лица и студенти, към които се прилага или е било прилагано законодателството на една или повече държави членки и които са граждани на държава членка, или са лица без гражданство или бежанци, живеещи на територията на някоя от държавите членки, както и към членовете на техните семейства и преживелите ги лица“.

11

В дял II от Регламент № 1408/71 се съдържат членове 13—17 а относно определянето на приложимото законодателство. След като в член 13, параграф 1 се установява правилото, че лицата, за които се прилага този регламент, са подчинени на законодателството само на една-единствена държава членка, разпоредбата продължава по следния начин:

„2.   [Без да се нарушава предвиденото в] разпоредбите на членове от 14 до 17:

[…]

[…]

12

Озаглавеният „Особени правила, приложими за други лица, освен моряците, които са наети на платена работа“ член 14 от Регламент № 1408/71 съдържа следните разпоредби:

„Разпоредбите на член 13, параграф 2, буква а) се прилагат при съблюдаване на следните изключения и обстоятелства:

[…]

[…]“.

13

Член 14 б от Регламент № 1408/71, установяващ особени правила, приложими за моряците, гласи:

„Разпоредбите на член 13, параграф 2, буква в) се прилагат при съблюдаване на следните изключения и обстоятелства:

[…]

14

Член 15 от този регламент е озаглавен „Правила за доброволно осигуряване или продължено осигуряване по избор на лицето“ и съгласно него:

„1.   Разпоредбите на членове от 13 до 14г не се прилагат за доброволно осигуряване или продължено осигуряване по избор на лицето[…] освен ако по отношение на някой от посочените в член 4 клонове в дадена държава членка не съществува само схема за доброволно осигуряване.

2.   Когато прилагането на законодателството на две или повече държави членки води до припокриване на осигуряване[то]:

[…]“.

15

Съгласно член 8 от Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Швейцарската конфедерация, от друга страна, относно свободното движение на хора, подписано в Люксембург на 21 юни 1999 г., одобрено от името на Европейската общност с Решение 2002/309/ЕО, Евратом на Съвета и на Комисията от 4 април 2002 година относно споразумение за научно и технологично сътрудничество (ОВ L 114, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 27, стр. 25, както и поправки в L 353/71 от 31.12.2009 г. и L 19/11 от 23.1.2010 г., наричано по-нататък „Споразумението ЕО—Швейцария“):

„Договарящите се страни предоставят условия в съответствие с приложение II за съгласуване на системите за социална сигурност с конкретната цел да:

16

Съгласно член 1 от приложение II към Споразумението ЕО—Швейцария относно съгласуване на системите за социална сигурност:

„1.   Договарящите се страни се споразумяха, по отношение на координацията на схемите за социална сигурност, да прилагат помежду си актовете на Общността, на които се прави позоваване, които са в сила към датата на сключване на споразумението и така както [са изменени] с раздел А от настоящото приложение, или правила, равносилни на тези актове.

2.   Терминът „държава членка (държави членки)“, съдържащ се в актовете, посочени в раздел А от настоящото приложение, трябва да се разбира като включващ Швейцария в допълнение на страните, обхванати от съответните актове на Общността“.

17

Раздел A от посоченото приложение се позовава по-специално на Регламент № 1408/71.

18

Регламент № 1408/71 е заменен с Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в ОВ L 33, 2008 г., стр. 12), който се прилага от 1 май 2010 г., откогато Регламент № 1408/71 е отменен. Приложение II към Споразумението ЕО—Швейцария е актуализирано с решение № 1/2012 на Съвместния комитет, създаден по силата на Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Швейцарската конфедерация, от друга страна, относно свободното движение на хора, от 31 март 2012 година за замяна на приложение II към посоченото споразумение относно координацията на схемите за социална сигурност (ОВ L 103, стр. 51), което решение е влязло в сила на 1 април 2012 г. Понастоящем посоченото приложение препраща към Регламент № 883/2004. Въпреки това към настъпилите преди датата на влизане в сила на това решение факти продължава да се прилага Регламент № 1408/71, и по-специално член 90, параграф 1 от Регламент № 883/2004, съгласно който Регламент (EИО) № 1408/71 остава в сила и продължава да поражда правно действие за целите на, наред с всичко останало, Споразумението ЕО—Швейцария, докато това споразумение не бъде изменено, и на приложение II, раздел A, точка 3 от посоченото споразумение в редакцията му след измененията, която отново препраща към Регламент № 1408/71, „когато става въпрос за случаи в миналото“.

19

От акта за преюдициално запитване е видно, че съгласно нидерландското законодателство относно общата схема за социално осигуряване работниците с местоживеене в Нидерландия, са по принцип задължително осигурени по различни клонове от тази схема. По изключение и по силата на член 12, параграф 1 от Декрета от 1999 г. за увеличаване и ограничаване на кръга на социално осигурените лица (Besluit uitbreiding en beperking kring verzekerden volksverzekeringen 1999) това осигуряване се преустановява, ако лицето работи извън Нидерландия за срок от минимум три последователни месеца, освен ако този труд е положен в полза на установен в тази държава членка работодател. Според уточненията от страна на нидерландското правителство Декретът относно задължението за социално осигуряване на моряците (Besluit verzekeringspflicht zeevarenden) предвижда, че когато моряк, който има местоживеене в държава членка, упражнява своята дейност на кораб, плаващ под флага на трета държава, която не е страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство от 2 май 1992 г. (OВ L 1, 1994 г., стр. 3), към работодател, установен в Нидерландия, е приложимо нидерландското законодателство относно социалното осигуряване на работниците.

20

През 2004 г. г-н Kik, гражданин на Нидерландия, който живее в тази държава, работи на борда на полагащ тръбопроводи кораб, плаващ под панамски флаг. До 31 май от същата година той е нает от установено в Нидерландия дружество и е подчинен на общата схема за социална сигурност на тази държава членка. От 1 юни същата година той е нает да извършва същата работа от дружество, установено в Швейцария. Заплатата му продължава да подлежи на облагане с нидерландския данък върху доходите. Съгласно нидерландското законодателство осигуряването по посочената обща схема за социална сигурност се преустановява, ако лицето работи извън Нидерландия за срок от минимум три последователни месеца в полза на работодател, който не е установен в тази държава членка.

21

Основният въпрос, поставен в главното производство, е относно обстоятелството дали, като се вземат предвид разпоредбите на Регламент № 1408/71, за периода 1 юни—24 август 2004 г. г-н Kik е дължал осигурителни вноски към схемата за социална сигурност на Нидерландия. През посочения период корабът, на борда на който работи г-н Kik, се намира последователно върху прилежащия континентален шелф на трета държава, в открито море и върху участъци от прилежащия континентален шелф на някои държави членки (Нидерландия и Обединеното кралство).

22

Г-н Kik твърди, че от Регламент № 1408/71 следва, че през посочения период той не бил подчинен на схемата за социална сигурност на Нидерландия.

23

Сезиран с подадена от г-н Kik касационна жалба срещу решението, постановено от съда, правораздаващ като последната инстанция, с което се установява, че г-н Kik дължи осигурителни вноски към схемата за социална сигурност на Нидерландия през посочения период, Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) поставя въпроса за приложимостта на този регламент.

24

Тази юрисдикция търси отговор на въпроса преди всичко дали посоченият регламент се прилага изключително към работниците мигранти и ако това е така, дали г-н Kik може да бъде смятан за такъв работник с оглед на местата, където той последователно упражнявал дейността си през спорния период, като се имат предвид специалните характеристики на кораба, на борда на който той полагал труд, и класификацията на този кораб съгласно Конвенцията по морско право, както и при необходимост предназначението на полаганите тръбопроводи.

25

Запитващата юрисдикция поставя по-специално въпроса дали в периодите, през които разглежданият кораб се е намирал върху участъци от прилежащия континентален шелф било на Нидерландия, било на Обединеното кралство, г-н Kik трябва да се счита за лице, полагащо труд на територията на тези държави членки. От отговора на този въпрос би следвало да се установи дали в продължение на целия спорен период, или на голяма част от него заинтересованото лице е полагало труд извън територията на Европейския съюз и не може да бъде считано за работник мигрант, който на това основание попада в персоналното приложно поле на Регламент № 1408/71.

26

Въпреки това, позовавайки се на решение Aldewereld (C-60/93, EU:C:1994:271), запитващата юрисдикция счита, че дори и трудовата дейност да се упражнява извън територията на Съюза, към съответния работник, гражданин на дадена държава членка, следва да се приложат разпоредбите на дял II от този регламент, ако е налице достатъчно тясна връзка с тази територия.

27

Във връзка с това запитващата юрисдикция допуска възможността да бъдат запазени релевантните фактори за привързване както с Конфедерация Швейцария — която с оглед на прилагането на посочения регламент трябва да бъде приравнена на държава членка — (мястото, където е установен работодателят), така и със Съюза (облагането с данък върху доходите в Нидерландия и евентуално полагането на труд на територията на Кралство Нидерландия и на Обединеното кралство, ако трудовата дейност на борда на полагащия кабели кораб, когато съответната дейност се упражнява върху участъци от прилежащия континентален шелф на тези държави членки, може да бъде приравнена на труд, полаган на територията на тези държави). Въпреки това, що се отнася до този последен фактор, ако се предположи, че е релевантен, следва да се установи дали той трябва да бъде вземан предвид само по отношение на периодите, през които съответната дейност с кораба се извършва върху участъци от прилежащия континентален шелф на посочените държави членки, или същият фактор следва да бъде отчитан по отношение на целия спорен период, което би могло да зависи от обстоятелството дали това е било планирано от самото начало или не.

28

Ако се приеме, че г-н Kik попада в персоналното приложно поле на Регламент 1408/71 и поради това би следвало да се прилагат съдържащите се в дял II от този регламент разпоредби за определяне на приложимото право в областта на социалната сигурност, запитващата юрисдикция иска да установи кои биха били относимите разпоредби.

29

Запитващата юрисдикция смята, че мястото на работа е важен елемент и следователно, че в това отношение е необходимо да се установи също така дали трудовата дейност, упражнявана на борда на полагащ тръбопроводи кораб върху участъци от прилежащия континентален шелф на дадена държава членка, следва да се приравнява на труд, полаган на територията на тази държава членка.

30

При отрицателен отговор на този въпрос никоя от съдържащите се в дял II разпоредби не била сама по себе си приложима. Поради това, тъй като било неприемливо работник, спрямо когото се прилага Регламент № 1408/71, да не бъде подчинен на никоя схема за социална сигурност, следвало да се определи най-подходящият фактор на привързване. В конкретния случай следвало да се изключи местоживеенето на работника, тъй като между него и полагания труд липсвала каквато и да е връзка. Същото се отнасяло и за мястото на облагане на доходите от трудова дейност, тъй като Регламент № 1408/71 по никакъв начин не отчитал това обстоятелство. Чрез елиминиране на останалите възможности мястото на установяване на работодателя разкривало особеното си значение, като във връзка с това се препраща към решение Aldewereld (EU:C:1994:271).

31

В хипотезата, в която трудовата дейност, упражнявана на борда на полагащ тръбопроводи кораб върху участъци от прилежащия континентален шелф на дадена държава членка, следва да се приравни на труд, полаган на територията на тази държава членка, Hoge Raad der Nederlanden смята, че възможните разрешения са две.

32

Една от възможностите била да се препрати към принципното правило по член 13, параграф 2, буква a) от Регламент № 1408/71, което определя за приложимо законодателството по мястото на полагане на труда и поради това, имайки предвид същите мотиви като изложените в точка 30 от настоящото решение, да се приложат законодателствата на Нидерландия и на Обединеното кралство за периодите, през които следва да се счита, че трудът е положен на територията на всяка от тези държави членки, а за останалите периоди да се приложи швейцарското законодателство.

33

Според второто предвиждано разрешение било уместно да се счита, че трудът се полагал обичайно на територията на няколко държави членки по смисъла на в член 14, точка 2 от този регламент, и поради това следвало да се приложи правилото, посочено в точка 2, буква б), подточка i), първо предложение, което би имало за последица обстоятелството, че щяло да се запази прилагането на правото на държавата членка по местоживеенето на лицето, тъй като част от дейността била упражнявана там.

34

Запитващата юрисдикция счита, че обстоятелството, че съгласно неговото заглавие член 14 от Регламент № 1408/71 съдържа особените правила, приложими към други лица, които не са моряци, наети на платена работа, можело да не се окаже от определящо значение, тъй като член 14 б от този регламент, в който се съдържат особените правила за моряците, не съдържал никаква разпоредба, която да можела да се приложи в настоящия случай.

35

За разлика от това запитващата юрисдикция поставя въпроса по какъв начин настоящият случай следва да се различава от уреденото в член 13, параграф 2 от Регламент № 1408/71 положение, в което трудова дейност се упражнява първо в една, а след това в друга държава членка, тъй като, строго погледнато, едно и също лице никога не можело да упражнява две дейности по едно и също време на две различни места. Следователно използваният в член 14, точка 2 от този регламент израз „обичайно заето на работа на територията на две или повече държави членки“ също така обхващал дейности, упражнявани последователно на територията на няколко държави членки. Въпреки това прекалено стриктното тълкуване на този израз щяло да засегне свободното движение на работници, тъй като това би предполагало, че работниците, които не попадат в приложното поле на специалната разпоредба на член 14 параграф 2, щели да бъдат подчинени на член 13, параграф 2, буква а) от посочения регламент и поради това щели да търпят чести промени на приложимото законодателство.

36

В този контекст Hoge Raad der Nederlanden решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

37

С първия въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали Регламент № 1408/71 следва да бъде тълкуван в смисъл, че в персоналното приложно поле на този регламент попада работник като г-н Kik — гражданин на държава членка, където той живее и където подлежат на данъчно облагане неговите доходи — който работи на поставящ тръбопроводи кораб, плаващ под флага на трета държава из различни части на света, по-специално върху прилежащия континентален шелф на някои държави членки, като този работник първоначално е нает от предприятие, установено в държавата членка, в която живее, но впоследствие сменя работодателя си и понастоящем е нает от предприятие, установено в Швейцария, но през цялото време продължава да живее в същата държава членка и да плава на същия кораб.

38

В това отношение следва, на първо място, да се вземе предвид, че съгласно член 2, параграф 1 от Регламент № 1408/71 този регламент се прилага по-специално за работниците, към които се прилага или е било прилагано законодателството на една или повече държави членки и които са граждани на държава членка.

39

От акта за преюдициално запитване следва, че такъв е случаят на г-н Kik през разглеждания в главното производство период. Всъщност той е нидерландски гражданин и е осигуряван през този период по общата схема за социална сигурност на Нидерландия, тъй като живее в тази държава членка. Освен това, независимо че в главното производство се спори по въпроса дали през посочения период към г-н Kik се е прилагало нидерландското или швейцарското законодателство, все пак страните не спорят, че той е бил подчинен на едното или на другото от тези законодателства.

40

На второ място, следва да се констатира, че трудът, полаган на борда на полагащия тръбопроводи кораб, не следва да се приравнява на труд, полаган на територията на дадена държава членка, защото този кораб се намира върху участъци от прилежащия континентален шелф на тази държава членка.

41

В действителност суверенните правомощия, предоставени на крайбрежната държава с член 79, параграф 4 от Конвенцията за морското право, се ограничават до кабели и тръбопроводи, инсталирани или използвани във връзка с разработването на нейния континентален шелф или с експлоатирането на нейните ресурси, и следователно не се разпростират към кораб, с който се извършва дейност по полагане на тези кабели или тръбопроводи. Освен това подобен кораб се приравнява на „изкуствен остров“, на „съоръжение“ или на „конструкция“, разположени върху континенталния шелф по смисъла на член 80 от тази конвенция. При всички положения от акта за преюдициално запитване не е следва, че тръбопроводите, полагани с кораба, на който работи г-н Kik през периодите, през които този кораб се намира върху участъци от прилежащия континентален шелф на някои държави членки, са предназначени за разработването на континенталния шелф или за експлоатирането на неговите ресурси.

42

Въпреки това в положение като това, в която се намира г-н Kik, сама по себе си констатацията, че трудът, полаган на борда на полагащия тръбопроводи кораб, не следва да се приравнява на труд, полаган на територията на дадена държава членка, защото този кораб се намира върху участъци от прилежащия континентален шелф на тази държава членка, не е в състояние да оспори приложимостта на Регламент № 1408/71. В действителност единствено обстоятелството, че даден работник упражнява своята дейност извън територията на Съюза, е недостатъчно, за да отклони приложението на разпоредбите от правото на Съюза относно свободното движение на работници, когато с трудовото правоотношение се запазва достатъчно тясна връзка с тази територия (решение Aldewereld, EU:C:1994:271, т. 14).

43

В това отношение от практиката на Съда следва, че между трудовото правоотношение и територията на Съюза е налице достатъчно тясна връзка, когато гражданин на Съюза, живеещ в държава членка, е нает на работа от предприятие, установено в друга държава членка, за сметка на което той упражнява дейността си (вж. в този смисъл решение Petersen, C-544/11, EU:C:2013:124, т. 42).

44

Както обаче посочва генералният адвокат в точка 40 от представеното заключение, трудът, полаган от г-н Kik през разглеждания в главното дело период, се характеризира с определен брой фактори на привързване с територията на Нидерландия и на Конфедерация Швейцария, която е приравнена на държава членка за целите на регламента. Достатъчно е да се констатира, че г-н Кiк живее в Нидерландия и че седалището на неговия работодател е в Швейцария.

45

С оглед на изложените съображения на първия въпрос трябва да се отговори, че Регламент № 1408/71 следва да бъде тълкуван в смисъл, че в персоналното приложно поле на този регламент попада работник като г-н Kik — гражданин на държава членка, където той живее и където подлежат на данъчно облагане неговите доходи — който работи на поставящ тръбопроводи кораб, плаващ под флага на трета държава из различни части на света, по-специално върху прилежащия континентален шелф на някои държави членки, като този работник първоначално е нает от предприятие, установено в държавата членка, в която живее, но впоследствие сменя работодателя си и понастоящем е нает от предприятие, установено в Швейцария, но през цялото време продължава да живее в същата държава членка и да плава на същия кораб.

46

С втория въпрос, поставен в случай че Регламент № 1408/71 би бил приложим към работник като г-н Kik, на който въпрос следователно трябва да бъде отговорено, запитващата юрисдикция иска да установи кое е законодателството, което разпоредите от дял II от този регламент, уреждащи определянето на приложимото национално законодателство, посочват като приложимо към такъв работник.

47

В това отношение следва да се припомни, че когато дадено лице попада в персоналното приложно поле на Регламент № 1408/71, както то е определено в член 2 от този регламент, по принцип е приложимо прогласеното в член 13, параграф 1 от този регламент правило за единство на приложимото законодателство, като приложимото национално законодателство се определя в съответствие с дял II от този регламент (решение Aldewereld, EU:C:1994:271, т. 10).

48

В точка 11 от това решение Съдът посочва, че никоя от разпоредбите на този дял II не се отнася пряко до положението на работник, който е нает на работа от предприятие от Съюза, но не упражнява никаква дейност на територията Съюза, тъй като работи само на територията на трета държава.

49

Уместно е тази хипотеза да се приравни на хипотезата, в която даден работник е нает на работа от предприятие от Съюза, за да работи на борда на кораб, плаващ под знамето на трета държава.

50

Това е така, независимо че впоследствие, след релевантния за разгледания в това дело период, е въведен член 13, параграф 2, буква е) от Регламент № 1408/71, съгласно който лице, към което бъде преустановено прилагането на законодателството на дадена държава членка, без за това лице да започне да се прилага законодателството на друга държава членка в съответствие с някоя друга разпоредба от дял II от този регламент, е подчинено на законодателството на държавата членка, на чиято територия това лице има местоживеене.

51

В това отношение следва да се припомни, от една страна, че преустановяването на прилагането на законодателството на дадена държава членка съставлява предпоставка за прилагането на тази разпоредба, а от друга страна, че тази разпоредба сама по себе си не определя условията, при които спира да бъде приложимо законодателството на дадена държава членка (вж. решение Комисия/Белгия, C-347/98, EU:C:2001:236, т. 31). Както Съдът е посочвал, по-специално в точка 33 от решение Van Pommeren-Bourgondiën (C-227/03, EU:C:2005:431), националното законодателство на всяка държава членка трябва да определи тези условия.

52

В действителност, както се пояснява в член 10 б от Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 година относно определяне на реда за прилагане на Регламент № 1408/71 (OВ L 74, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 74), изменен и актуализиран с Регламент (EИО) № 118/97, датата и условията, при които законодателството на дадена държава членка престава да бъде приложимо към лице, посочено в член 13, параграф 2, буква е) от Регламента № 1408/71, се определят в съответствие с разпоредбите от това законодателство.

53

Съгласно нидерландското право обаче законодателството в областта на социалната сигурност на тази държава членка остава приложимо към г-н Kik през целия спорен период. Условието, свързано с преустановяването на прилагането на законодателството на държава членка, не е изпълнено, а член 13, параграф 2, буква е) от Регламент № 1408/71 не е приложим към положение като разглежданото в главното производство.

54

Поради това следва да се приеме, че при това положение, доколкото трудовото правоотношение запазва достатъчно тясна връзка с територията на Съюза, приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на дял II от Регламент № 1408/71 без оглед на предвиденото в член 13, параграф 2, буква е) от този регламент.

55

Както обаче бе установено в точка 44 от настоящото решение, в случай като този на г-н Kik е налице достатъчно тясна връзка с територията на Съюза.

56

Що се отнася до определянето на приложимото законодателство съгласно Регламент № 1408/71 в подобен случай, следва да се посочи, че съдържащото се в член 13, параграф 2, буква в) от този регламент общо правило, което определя за приложимо към моряците законодателството на държавата членка на съответния флаг, не е приложимо по аналогия, тъй като в конкретния случай става въпрос за лице, което полага труд на борда на кораб, плаващ под флага на трета държава.

57

В идентична хипотеза Съдът приема, че е приложимо законодателство, определено в съответствие с разпоредбите на дял II от този регламент, като се имат предвид елементите, които привързват разглеждания случай със законодателството на държавите членки (вж. решение Aldewereld, EU:C:1994:271, т. 20).

58

В конкретния случай, точно както в разгледания в решение Aldewereld (EU:C:1994:271, т. 21) случай, единствените фактори на привързване със законодателството на дадена държава членка или на приравнена на такава държава са местоживеенето на работника и седалището на работодателя. Както Съдът обаче посочва в точка 22 от това решение, изглежда, че в рамките на структурата на Регламент № 1408/71 прилагането на законодателството на държавата членка по местоживеенето на работника се явява като акцесорно правило, до чието прилагане се стига единствено когато това законодателство има връзка с трудовото правоотношение. Така, ако работникът няма местоживеене в някоя от държавите членки, където той упражнява своята дейност, обичайно се прилага правото на държавата по седалището или по местоживеенето на работодателя.

59

В положение като разглежданото в главното производство тази констатация се подкрепя от член 14, параграф 2, буква а), първо изречение от Регламент № 1408/71 — разпоредбата е показателна за структурата на този регламент, що се отнася до лицата, упражняващи такава трудова дейност, която е от такова естество, че да бъде упражнявана основно докато тези лица пътуват и при такива условия, че нейното упражняване да може да бъде привързано към определено място, което да позволи към тези лица да се приложи законодателството на държавата членка по седалището на работодателя.

60

В действителност, въпреки че тази разпоредба, видно от нейното заглавие, съдържа правила, приложими към други лица, които не са моряци, разглежданият в главното производство казус, а именно случаят на работник, упражняващ трудова дейност извън територията на Съюза — на борда на кораб, плаващ под флага на трета държава — е съпоставим с положението на лицата, които са обхванати пряко от тази разпоредба, доколкото нито държавата на флага, нито мястото на полагане на труда не разкриват връзка със законодателството на дадена държава членка.

61

Следователно към положението на работник като г-н Kik е приложимо законодателството на държавата членка или на приравнената на такава държава по седалището на предприятието, наело на работа този работник.

62

Независимо от това, с оглед на обстоятелството, че Съдът не разполага с информация относно естеството на предвидената в швейцарското законодателство схема за социална сигурност, и предвид факта че съгласно нидерландското законодателство, което, за да уреди положението на работник като г-н Kik през разглеждания в главното производство период, предвижда изискването за осигуряване на този работник по задължителната схема за социална сигурност, следва да се отбележи, че съгласно член 15, параграф 2, първо тире от Регламент № 1408/71, когато вследствие на прилагането на законодателството на няколко държави членки, към които трябва да бъде приравнена и Конфедерация Швейцария, се стига до осигуряване по доброволна и по задължителна схема за социална сигурност, заинтересованото лице следва да бъде подчинено само на задължителната схема за социална сигурност.

63

Когато в съответствие с Регламент № 1408/71 законодателството на държавата по седалището на работодателя не предвижда, че работник като г-н Kik не следва да се осигурява по никоя схема за социална сигурност, приложение би намерило законодателството на държавата членка по местоживеенето на такъв работник. В действителност следва да се припомни, че разпоредбите на дял II от този регламент имат за цел същевременно и да не се допусне лицата, попадащи в приложното поле на този регламент, да бъдат лишени от защита в областта на социалната сигурност поради липса на законодателство, което би било приложимо към тях (решение Van Pommeren-Bourgondiën, EU:C:2005:431, т. 34 и цитираната съдебна практика).

64

С оглед на всички изложени съображения на втория въпрос трябва да се отговори, че разпоредбите, съдържащите се в дял II от Регламент № 1408/71, уреждащи определянето на приложимото национално законодателство, следва да бъдат тълкувани в смисъл, че гражданинът на дадена държава членка или на Конфедерация Швейцария, която е приравнена на държава членка за целите на прилагането на този регламент, който упражнява трудова дейност на борда на кораб, плаващ под флага на трета държава извън територията на Европейския съюз, включително върху континенталния шелф на дадена държава членка, но който е нает на работа от предприятие, установено на територията на Конфедерация Швейцария, е подчинен на законодателството на държавата по седалището на неговия работодател. Независимо от това, при наличието на обстоятелства като тези в главното дело и при положение че в съответствие с посочения регламент вследствие на прилагането на това законодателство се стига до осигуряване по доброволна схема за социална сигурност или не се стига до осигуряване по никаква схема за социална сигурност, този гражданин би следвало да бъде подчинен на законодателството на държавата членка по неговото местоживеене.

65

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Подписи