Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав)

9 октомври 2014 година(*)

„Преюдициално запитване — Конкуренция — Държавни помощи — Член 107, параграф 1 ДФЕС — Понятие за държавна помощ — Данък върху застроените и незастроените недвижими имоти — Освобождаване от данъци“

По дело C-522/13

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Juzgado Contencioso-Administrativo № 1, Ferrol (Испания) с акт от 12 април 2013 г., постъпил в Съда на 1 октомври 2013 г., в рамките на производство по дело

Ministerio de Defensa,

Navantia SA

срещу

Concello de Ferrol,

СЪДЪТ (седми състав),

състоящ се от: J.-C. Bonichot, председател на състава, Aл. Aрабаджиев (докладчик) и J. L. da Cruz Vilaça, съдии,

генерален адвокат: M. Wathelet,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за Concello de Ferrol, от M. Villalba López, procuradora, и D. Vidal Lorenzo, abogado,

–        за испанското правителство, от L. Banciella Rodríguez-Miñón, в качеството на представител,

–        за Европейската комисия, от É. Gippini Fournier и B. Stromsky, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 107, параграф 1 ДФЕС.

2        Запитването е представено в рамките на спор между Ministerio de Defensa (испанското министерство на отбраната) и Navantia SA (наричано по-нататък „Navantia“), от една страна, и Concello de Ferrol (Община Ферол) — от друга, по повод освобождаване от данък върху недвижимите имоти за парцел, предоставен на това дружество.

 Правна уредба

3        Кралският законодателен декрет № 2/2004 за одобряване на преработения текст на Закона за местните данъци (Real Decreto Legislativo 2/2004 por el que se aprueba el texto refundido de la Ley Reguladora de las Haciendas Locales) от 5 март 2004 г. (BOE № 59 от 9 март 2004 г., стр. 10284), в редакцията му, приложима към спора по главното производство (наричан по-нататък „Законът от 2004 г.“), определя данъка върху недвижимите имоти като „пряк данък с вещен характер, който се начислява върху стойността на недвижимите имоти при условията и по реда, определени в настоящия закон“.

4        Член 61, параграф 1 от Закона от 2004 г. предвижда:

„Данъчното събитие за данъка се състои в притежаването на следните права върху селските или градските недвижими имоти и върху недвижимите имоти със специални характеристики:

a)      административна концесия върху самите недвижими имоти или върху обществените услуги, за които те са предназначени,

b)      вещно право на строеж,

c)      вещно право на ползване,

d)      право на собственост“.

5        Член 62 от посочения закон, озаглавен „Освобождавания“, предвижда в параграф 1, буква а):

„Освобождават се следните недвижими имоти:

a)      Тези, които са собственост на държавата, на автономните области или на местните образувания, които са пряко предназначени за гражданска сигурност и за образователни услуги, и тези за затворите, както и тези на държавата, посветени на националната отбрана“.

6        Член 63, параграфи 1 и 2 от Закона от 2004 г. гласи:

„1.      Данъчнозадължени лица, платци на данъка, са физическите и юридическите лица […], притежатели на правото, което във всеки конкретен случай представлява данъчното събитие за този данък.

[…]

2.      Разпоредбите на предходния параграф се прилагат, без да засягат възможността за данъчнозадълженото лице да прехвърли понесената данъчна тежест в съответствие с общите правила.

Публичните администрации и образуванията или органите, посочени в предходния параграф, прехвърлят частта от размера на дължимия данък, която се прилага към лицата, които, като нямат качеството на данъчнозадължени лица, ползват своите владелчески или собственически правомощия срещу възнаграждение. Те са длъжни да поемат за своя сметка прехвърлянето. За тази цел прехвърленият размер се определя в зависимост от частта от кадастралната стойност, съответстваща на ползваната площ и на постройката, пряко свързана с всеки наемател или приобретател на правото на ползване“.

 Фактите в спора по главното производство и преюдициалният въпрос

7        Navantia е предприятие, притежавано изцяло от испанската държава. Неговата дейност се състои в изграждането и поддръжката на военни кораби за сметка на последната и на други държави — членки на Европейския съюз или нечленуващи в него, както и производството, ремонта и поддръжката на различни стоки за частния сектор, основно в областта на корабостроенето и енергетиката.

8        Navantia разполага с корабостроителница, разположена на територията на Concello de Ferrol, чиято площ възлиза на 932 348 m2. По силата на спогодба, сключена на 6 септември 2001 г., испанската държава предоставя парцела, на който е собственик и който съответства на тази корабостроителница, на Navantia, под формата на отстъпване на право на ползване, за сумата от едно евро годишно (наричана по-нататък „спогодбата от 2001 г.“).

9        Данъкът върху недвижимите имоти за този парцел, в размер на 590 308,77 EUR за 2010 г., е събиран от Concello de Ferrol за данъчните години преди 2008 г.

10      Като собственик на посочения парцел и поради отстъпването само на правото на ползване на Navantia данъчнозадълженото лице за данъка върху недвижимите имоти е испанската държава в съответствие с член 61, параграф 1, буква d) от Закона от 2004 г. По силата на спогодбата от 2001 г. испанската държава прехвърля размера на този данък върху Navantia по такъв начин, че в крайна сметка то е субектът, който трябва да понесе неговата тежест.

11      За 2008 г. и следващите данъчни години испанската държава и Navantia са поискали от Concello de Ferrol на основание член 62, параграф 1, буква а) от Закона от 2004 г. да се ползват от данъчно освобождаване от данъка върху недвижимите имоти, дължим за парцела, върху който се намира корабостроителницата, и това искане е било отхвърлено. Отказът е обжалван пред компетентните съдилища и този спор е предмет на главното производство.

12      С решение от 22 октомври 2012 г. Tribunal Superior de Justicia de Galicia (Върховен съд на Галиция) отменя предходно решение на Juzgado Contencioso-Administrativo № 1 de Ferrol от 25 ноември 2011 г., с което последният е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, като посоченият съд указва, че трябва да се признае поисканото данъчно освобождаване. Поради това делото е върнато на запитващата юрисдикция.

13      Според Juzgado Contencioso-Administrativo № 1 de Ferrol ползването от поисканото данъчно освобождаване може да включва предоставяне в полза на Navantia на държавна помощ, противоречаща на член 107, параграф 1 ДФЕС, при положение че освобождаването бъде предоставено чрез обществени средства на предприятие, принадлежащо на държавата, и че е от естество да наруши или да заплаши да наруши конкуренцията.

14      Всъщност запитващата юрисдикция смята, че като краен получател на поисканото освобождаване Navantia би придобило селективно предимство, тъй като нормално понасяните данъчни разходи — понасяни и от неговите частни конкуренти в областта на корабостроенето — биха се намалили посредством загуба на приходи за Concello de Ferrol. Предвид това укрепване на конкурентното положение на Navantia на засегнатите от неговите военни и граждански дейности пазари, от една страна, конкуренцията би била потенциално нарушена, и от друга страна, търговията между държавите членки би била засегната.

15      При тези обстоятелства Juzgado Contencioso-Administrativo № 1 de Ferrol решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Съвместимо ли е данъчното освобождаване от данъка върху недвижимите имоти, от което се ползва [Navantia], с член [107 ДФЕС]? Съвместимо ли е с член 107 ДФЕС една държава членка [Кралство Испания] да може да установи данъчно освобождаване на имот […], нейна собственост, отстъпен на частно предприятие с изцяло обществен капитал […] и от който същото доставя стоки и предоставя услуги, които могат да се търгуват между държавите членки?“.

 По преюдициалния въпрос

16      С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че представлява държавна помощ, забранена на основание на тази разпоредба, освобождаването от данъка върху недвижимите имоти на парцел, собственост на държавата и отстъпен на предприятие, чийто капитал принадлежи изцяло на последната и от който парцел същото доставя стоки и предоставя услуги, които могат да се търгуват между държавите членки на отворени за конкуренция пазари.

17      Следва да се отбележи в самото начало, че Съдът не е сезиран с въпроса за съвместимостта с член 107 ДФЕС на отстъпването на парцел от държава членка на частно предприятие за символична цена.

18      Що се отнася до поставения въпрос, следва да се припомни, че съгласно член 107, параграф 1 ДФЕС, освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар.

19      Според постоянната практика на Съда, за да се квалифицира дадена мярка като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, трябва да са изпълнени всички условия, посочени в тази разпоредба (решение Комисия/Deutsche Post, C-399/08 P, EU:C:2010:481, т. 38 и цитираната съдебна практика).

20      Така, за да може една национална мярка да се квалифицира като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, първо, трябва да става въпрос за намеса на държавата или чрез ресурси на държавата, второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки, трето, тя трябва да предоставя селективно предимство на своя получател, и четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (решение Комисия/Deutsche Post, EU:C:2010:481, т. 39 и цитираната съдебна практика).

21      Трябва да се разгледа на първо място третото от тези условия, според което съответната мярка трябва да се анализира като предоставяне на предимство на нейния получател. В това отношение следва да се напомни, че също според постоянната практика на Съда за държавни помощи се считат мерките, които под каквато и да било форма са в състояние пряко или непряко да поставят определени предприятия в по-благоприятно положение или които трябва да се разглеждат като икономическо предимство, което съответното предприятие не би получило в нормални пазарни условия (решение Комисия/Deutsche Post, EU:C:2010:481, т. 40 и цитираната съдебна практика).

22      Така за държавни помощи се считат по-специално други видове намеса, облекчаващи под различна форма тежестите, които обичайно натоварват бюджета на едно предприятие и които, без да са субсидии в строгия смисъл на думата, имат същото естество и последици (решение Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия и др. и Комисия/Франция и др., C-399/10 P и C-401/10 P, EU:C:2013:175, т. 101).

23      От това следва, че мярка, с която публичните власти предоставят на някои предприятия представляващо предимство данъчно третиране, което, макар и да не се изразява в прехвърляне на държавни ресурси, поставя получателите в по-благоприятно финансово положение от другите данъчнозадължени лица, съставлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. В замяна на това данъчни предимства, произтичащи от мярка с общ характер, приложима без разлика към всички стопански субекти, не съставляват държавни помощи по смисъла на член 107 ДФЕС (решение P, C-6/12, EU:C:2013:525, т. 18 и цитираната съдебна практика).

24      В конкретния случай от преписката, с която разполага Съдът, е видно, от една страна, че Navantia е длъжно по силата на спогодбата от 2001 г. да плаща на испанската държава данъка върху недвижимите имоти, дължим на Concello de Ferrol, в съответствие с членове 60 и 61 от Закона от 2004 г., за парцела, който има на свое разположение и в който се намира неговата корабостроителница, и от друга страна, че спорното данъчно освобождаване, предвидено в член 62 от същия закон, има за последица това, че никакво плащане на този данък не е извършено нито на Concello de Ferrol от испанската държава, нито, вследствие на това — на последната от Navantia.

25      Освен това е безспорно, че съгласно член 61, параграф 1 от Закона от 2004 г. всяко предприятие, което развива дейност в частен или публичен парцел и отговаря на едно от изброените в тази разпоредба условия, е данъчнозадължено лице за данъка върху недвижимите имоти. В това отношение Concello de Ferrol изтъква, че почти всички предприятия отговарят на едно от тези условия и че само особеният механизъм на отстъпване на правото на ползване, въведен със спогодбата от 2001 г., позволява на Navantia да избегне квалификацията на данъчнозадължено лице.

26      Впрочем, както уточнява Concello de Ferrol, от член 63, параграф 2 от посочения закон произтича, че в нетипични случаи като този по делото в главното производство, в които ползването на имот не е съпроводено от едно от правата, съставляващи данъчното събитие за данъка върху недвижимите имоти, съществува законово задължение за испанската държава да събере този данък от ползвателя на имота, като спогодбата от 2001 г. отговаря на това законово задължение.

27      При тези обстоятелства трябва да се приеме, че данъкът върху недвижимите имоти представлява данък, който нормално се дължи от Navantia, и че освобождаването, от което то се ползва, има за последица да облекчава пряко, без да е необходимо никакво друго действие, разходите, които обичайно натоварват бюджета на едно предприятие, намиращо се в положение, идентично на неговото. Следователно такова данъчно освобождаване явно предоставя икономическо предимство на Navantia.

28      Доколкото испанското правителство отбелязва, че според текста на член 62, параграф 1, буква а) от Закона от 2004 г. предвиденото в тази разпоредба освобождаване е въведено не в полза на предприятия като Navantia, а изключително в полза на испанската държава като данъчнозадължено лице за данъка върху недвижимите имоти, и че преследваните цели се отнасят до съображения за национална отбрана, уместно е да се напомни, че съображенията в основата на дадена мярка за помощ не са достатъчни, за да изключат предварително квалифицирането на такава мярка като „помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като тази разпоредба не разграничава в зависимост от причините или целите на държавните мерки, а определя тези мерки в зависимост от техните последици (решения Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия, C-71/09 P, C-73/09 P и C-76/09 P, EU:C:2011:368, т. 94 и Комисия/EDF, C-124/10 P, EU:C:2012:318, т. 77 и цитираната съдебна практика).

29      В конкретния случай обаче, както произтича от точки 24—26 от настоящото решение, се оказва, че по силата на член 62, параграф 1, буква а) и член 63, параграф 2 от Закона от 2004 г., както и в изпълнение на спогодбата от 2001 г. освобождаването от данъка върху недвижимите имоти има за последица да облекчава пряко, без да е необходимо никакво друго действие, разходите, които при липсата на такова освобождаване биха натоварили бюджета на Navantia.

30      Доколкото испанското правителство изтъква, че такова освобождаване трябва да се приема като компенсация, представляваща насрещната престация за услугите, които Navantia осъществява, за да изпълни задълженията за обществена услуга, така че тази мярка не съдържа предимство за това предприятие, е важно да се констатира, че наличието на връзка между това освобождаване, от една страна, и евентуални услуги от обществен интерес, предоставени от Navantia, от друга страна, изобщо не е видно от преписката, с която разполага Съдът.

31      При тези условия трябва да се приеме, че поисканото освобождаване от данъка върху недвижимите имоти предоставя икономическо предимство на Navantia.

32      Следва по-нататък да се припомни, че член 107 ДФЕС забранява помощите, които „поставят в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на някои стоки“, тоест селективните помощи (решение P, EU:C:2013:525, т. 17).

33      Затова, въпреки че мярка, с която публичните власти предоставят на някои предприятия представляващо предимство данъчно третиране, което, макар и да не се изразява в прехвърляне на държавни ресурси, поставя получателите в по-благоприятно финансово положение от другите данъчнозадължени лица, съставлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, това не е така по отношение на предимства, произтичащи от мярка с общ характер, приложима без разлика към всички стопански субекти, които не съставляват държавни помощи по смисъла на същата разпоредба (решение P, EU:C:2013:525, т. 18).

34      В това отношение от постоянната практика на Съда произтича, че член 107, параграф 1 ДФЕС изисква да се установи дали в рамките на съответния правопорядък една национална мярка може да постави в по-благоприятно положение „определени предприятия или производството на някои стоки“ спрямо други, които биха се оказали, от гледна точка на преследваните от споменатия правопорядък цели, в сходно фактическо и правно положение (решение Португалия/Комисия, C-88/03, EU:C:2006:511, т. 54 и цитираната съдебна практика).

35      Следователно, за да се квалифицира национална данъчна мярка като „селективна“, най-напред трябва да се започне с установяване и разглеждане на общия или „обичаен“ данъчен режим, приложим в съответната държава членка. Именно по отношение на този общ или „обичаен“ данъчен режим трябва, на второ място, да се прецени и установи евентуалният селективен характер на предимството, предоставено от разглежданата данъчна мярка, доказвайки, че тя дерогира посочената обща система, доколкото въвежда диференциация между операторите, намиращи се с оглед на целта, която е определена за данъчната система на съответната държава членка, в сходно фактическо и правно положение (решение Paint Graphos и др., C-78/08—C-80/08, EU:C:2011:550, т. 49).

36      В това отношение от данните, с които разполага Съдът, от една страна, следва, че съгласно членове 60—63 от Закона от 2004 г. всяко притежаване или ползване на парцел поражда по принцип задължение за плащане на данък върху недвижимите имоти. Следователно трябва да се приеме, че режимът на този данък представлява правният режим, който следва да се има предвид, за да се прецени дали разглежданата мярка за освобождаване евентуално има селективен характер.

37      От друга страна, вече бе отбелязано, че в отклонение от посоченото в предходната точка общо правило ползването на парцела, в който се намира корабостроителницата на Navantia, е освободено от данък върху недвижимите имоти в изпълнение на спорното освобождаване и по силата на спогодбата от 2001 г., тъй като тя предвижда прехвърлянето на това предприятие само на правото на ползване на този парцел.

38      При това положение е важно да се определи дали данъчно освобождаване като разглежданото по главното производство може да постави Navantia в по-благоприятно положение в сравнение с други предприятия, които се намират в сходно фактическо и правно положение от гледна точка на преследваната от режима на испанския данък върху недвижимите имоти цел, тоест облагането на собствеността или ползването на имот.

39      В това отношение от преписката е видно, че предвиденото в член 62, параграф 1, буква а) от Закона от 2004 г. освобождаване на недвижимите имоти на държавата, „посветени на националната отбрана“, може да се прилага към всички дейности на предприятие като Navantia, без да се налага да се прави разграничение според това дали те са с военен или граждански характер, което трябва да се провери от запитващата юрисдикция.

40      Следователно трябва да се приеме, че се намират в сходно фактическо и правно положение като това на Navantia, от гледна точка на целта да се облага собствеността или ползването на имот, не само предприятията, които притежават или ползват имоти за цели отчасти свързани с националната отбрана, но и тези, които притежават или ползват имоти изключително за граждански цели.

41      При това положение е очевидно, че спрямо последната група предприятия Navantia би се ползвало, що се отнася до неговите граждански дейности, от данъчно предимство, което други дружества, намиращи се в сходно фактическо и правно положение, не могат да претендират. Поради това следва да се приеме, че разглежданото данъчно предимство има поначало селективен характер.

42      Същевременно според постоянната съдебна практика понятието „държавна помощ“ не се отнася за държавните мерки, въвеждащи разграничение между предприятията и следователно поначало селективни, когато това разграничение е резултат от естеството или структурата на системата на разходи, в която те се вписват, което трябва да бъде доказано от съответната държава членка (решение Португалия/Комисия, EU:C:2006:511, точки 52 и 80, както и цитираната съдебна практика).

43      Mярка, която предвижда изключения от прилагането на общата данъчна система, може всъщност да бъде обоснована от естеството и общата структура на данъчната система, ако съответната държава членка може да докаже, че тази мярка произтича пряко от основните или ръководните принципи на нейната данъчна система. В това отношение трябва да се разграничават, от една страна, целите, поставени на конкретен данъчен режим и които са външни за него, и от друга страна, вътрешноприсъщите на самата данъчна система механизми, които са необходими за постигането на тези цели (решение Португалия/Комисия, EU:C:2006:511, т. 81).

44      В конкретния случай от предадената на Съда преписка не е видно испанското правителство да е изтъквало какъвто и да е довод, от естество да установи, че поисканото данъчно освобождаване произтича пряко от основните или ръководните принципи на данъчната система на тази държава членка, нито че то е необходимо за функционирането и ефективността на тази данъчна система. Освен това, както отбелязва Европейската комисия, освобождаването на недвижимите имоти на държавата, посветени на националната отбрана, не изглежда да е в пряка връзка с целите на самия данък върху недвижимите имоти. Запитващата юрисдикция обаче трябва да провери наличието на евентуална обосновка в светлината на всички релевантни обстоятелства по спора, с който е сезирана.

45      С оглед на всички изложени съображения следва да се приеме, че в случая третото условие, свързано с наличието на икономическо предимство в полза на получателя на поисканото данъчно освобождаване, би могло да бъде изпълнено.

46      На второ място, що се отнася до първото условие, свързано с намеса на държавата или чрез ресурси на държавата, трябва да се припомни, че само предимствата, предоставени пряко или непряко чрез държавни ресурси или представляващи допълнителна тежест за държавата, следва да се считат за помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Всъщност от самия текст на тази разпоредба и от процесуалните правила, установени в член 108 ДФЕС, следва, че предимствата, предоставени чрез средства, различни от държавни ресурси, не попадат в приложното поле на разглежданите разпоредби (решение Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия и др. и Комисия/Франция и др., EU:C:2013:175, т. 99 и цитираната съдебна практика).

47      Следователно е важно да се провери дали съществува достатъчно пряка връзка между, от една страна, предимството, предоставено на получателя на помощта, и от друга, намаляването на държавния бюджет или дори възникването на достатъчно конкретен икономически риск за обременяването му с тежести (вж. в този смисъл решение Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия и др. и Комисия/Франция и др., EU:C:2013:175, т. 109).

48      В това отношение, от една страна, не се оспорва, че поисканото данъчно освобождаване е било въведено от испанската държава и следователно представлява намеса на същата. От друга страна, е безспорно, че произтичащото от това освобождаване облекчаване от тежест, която обичайно би трябвало да обременява бюджета на Navantia, има за последица намаляване на бюджета на Concello de Ferrol.

49      При тези условия свързаното с намесата на държавата чрез държавни ресурси условие може да се приеме за изпълнено, което трябва да се провери от запитващата юрисдикция.

50      Тази констатация не се обезсилва от довода на испанското правителство, с който то се позовава на решение Streekgewest (C-174/02, EU:C:2005:10), както и на решение Distribution Casino France и др.(C-266/04—C-270/04, C-276/04 и C-321/04—C-325/04, EU:C:2005:657). Всъщност тази съдебна практика е ирелевантна за делото по главното производство, тъй като се отнася до случай, различен от разглеждания по него, където данъкът е неделима част от мярка за помощ и затова самият той съставлява помощ. За разлика от това в делото по главното производство изобщо не се твърди, че самият данък върху недвижимите имоти представлява мярка за помощ, а само че освобождаването от него води в конкретния случай до предоставянето на помощ в полза на Navantia.

51      На трето място, що се отнася до второто и четвъртото условие, свързани със засягането на търговията между държавите членки и на конкуренцията от данъчно освобождаване като разглежданото по главното производство, следва да се припомни, че за да се квалифицира дадена национална мярка като държавна помощ, не е необходимо да се установи действително въздействие на въпросната помощ върху търговията между държавите членки и действително нарушаване на конкуренцията, а следва само да се прецени дали помощта би могла да засегне тази търговия и да наруши конкуренцията (решение Libert и др., C-197/11 и C-203/11, EU:C:2013:288, т. 76 и цитираната съдебна практика).

52      В частност, когато предоставена от държава членка помощ укрепва позицията на предприятие спрямо тази на други конкурентни предприятия в рамките на вътреобщностната търговия, същата трябва да се счита за повлияна от помощта (решение Libert и др., EU:C:2013:288, т. 77 и цитираната съдебна практика).

53      В случая е безспорно, че секторът на корабостроенето е пазар, отворен за конкуренция и за търговия между държавите членки, на който следователно Navantia е в състояние на конкуренция с други предприятия. Освен това, както е видно от съдържащите се в акта за преюдициално запитване индикации, това е така не само за гражданските дейности на това предприятие, но и по отношение на неговите дейности във военния сектор.

54      При тези условия поисканото данъчно освобождаване би могло да засегне търговията между държавите членки и да наруши конкуренцията, което следва да се определи от запитващата юрисдикция.

55      От това произтича, че четирите условия, обявени в точка 20 от настоящото решение, могат да бъдат изпълнени в случая. Запитващата юрисдикция обаче е тази, която трябва да провери дали предвид всички релевантни обстоятелства по спора, с който е сезирана, преценени в светлината на насоките за тълкуване, дадени от Съда, посоченото данъчно освобождаване трябва да се квалифицира като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

56      С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че може да представлява държавна помощ, забранена на основание на тази разпоредба, освобождаването от данъка върху недвижимите имоти на парцел, собственост на държавата и отстъпен на предприятие, чийто капитал принадлежи изцяло на последната и от който парцел същото доставя стоки и предоставя услуги, които могат да се търгуват между държавите членки на отворени за конкуренция пазари. Запитващата юрисдикция обаче трябва да провери дали предвид всички релевантни обстоятелства по спора, с който е сезирана, преценени в светлината на насоките за тълкуване, дадени от Съда, такова данъчно освобождаване трябва да се квалифицира като държавна помощ по смисъла на същата разпоредба.

 По съдебните разноски

57      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (седми състав) реши:

Член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че може да представлява държавна помощ, забранена на основание тази разпоредба, освобождаването от данъка върху недвижимите имоти на парцел, собственост на държавата и отстъпен на предприятие, чийто капитал принадлежи изцяло на последната и от който парцел същото доставя стоки и предоставя услуги, които могат да се търгуват между държавите членки на отворени за конкуренция пазари. Запитващата юрисдикция обаче трябва да провери дали предвид всички релевантни обстоятелства по спора, с който е сезирана, преценени в светлината на насоките за тълкуване, дадени от Съда на Европейския съюз, такова данъчно освобождаване трябва да се квалифицира като държавна помощ по смисъла на същата разпоредба.

Подписи

* Език на производството: испански.