Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

M. SZPUNAR,

представено на 4 февруари 2015 година(1)

Дело C-584/13

Directeur général des finances publiques

срещу

Mapfre Asistencia compania internacional de seguros y reaseguros

и

Mapfre Warranty SpA

срещу

Directeur général des finances publiques

(Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Франция)

„Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Приложно поле — Случаи на освобождаване — Понятие за застрахователни сделки — Понятие за доставка на услуги — Предварително определена сума, заплащана за предоставяне на гаранция срещу повреда на употребяван автомобил“





1.        Освобождаването на застрахователните сделки от данък върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“) вече е обсъждано в няколко решения на Съда. Въпреки това, както показва настоящото дело, тези решения не са разсеяли всички съмнения, които могат да възникнат във връзка с освобождаването на тези сделки. Сега Съдът ще има възможност да доизясни практиката си в тази област, особено що се отнася до дефинирането на самото понятие за застрахователни сделки.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

2.        По настоящото дело приложими ratione temporis са разпоредбите на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа(2) (наричана по-нататък „Шеста директива“). Член 2, точка 1 от нея гласи:

„С [ДДС] се облага:

1)      доставката на стоки или услуги, извършена възмездно на територията на страната от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество“. [неофициален превод]

3.        Член 13, Б, буква a) от Шеста директива гласи:

„Без да се засягат други общностни разпоредби, държавите членки при условия, които те определят, за да осигурят правилно и ясно прилагане на правилата за освободени доставки и да предотвратят възможно отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци или злоупотреба, освобождават от данък върху добавената стойност:

a)      застрахователните и презастрахователните сделки, включително свързаните с тях услуги, извършвани от застрахователни брокери и агенти“. [неофициален превод]

4.        Член 33, параграф 1 от Шеста директива предвижда:

„При спазване на останалите общностни разпоредби и в частност действащите общностни разпоредби относно общите условия и ред на притежаване, движение, наблюдение и контрол на продукти, върху които се начислява акциз, директивата не възпрепятства държавите членки да запазват или въвеждат данъци върху застрахователните договори, данъци върху залаганията и хазарта, акцизи, гербови такси и — по-общо — всякакви данъци, налози или такси, които не могат да бъдат [х]арактеризирани като данъци върху оборота, при условие обаче, че тези данъци, налози или такси не пораждат в търговията между държави членки формалности при преминаването на границите“.

 Френското право

5.        Във френското право застрахователните сделки са освободени от ДДС с член 261 C от Code général des impôts (Общ данъчен кодекс). По силата на член 991 от този кодекс застрахователните договори, сключени на територията на Франция, подлежат на облагане с годишен данък върху застрахователните премии.

 Фактите, производството и преюдициалният въпрос

6.        Mapfre Warranty SpA (по-рано Nuovi Servizi Auto, наричано по-нататък „дружеството Mapfre Warranty“) е учредено по италианското право дружество, което извършва дейност във Франция под търговската фирма NSA Sage, като предоставя гаранции(3) срещу повреда на употребявани автомобили. Всъщност търговците на употребявани автомобили предлагат на клиентите си при покупката на такива автомобили да закупят и допълнителна гаранция срещу повреда на определени части за определен срок от датата на покупката. В случай на настъпване на покрита от гаранцията повреда в гаранционния срок купувачът на автомобила се обръща към избран автосервиз (не е задължително това да е сервизът на продавача на автомобила), който изготвя оферта за ремонт и я изпраща на дружеството Mapfre Warranty. Ако дружеството приеме офертата, автосервизът извършва ремонта, а дружеството Mapfre Warranty покрива цената му. През част от периода, до който се отнася главното производство, дружеството Mapfre Warranty е било застраховано за евентуалните загуби от тази дейност в дружеството Mapfre Asistencia compania internacional de seguros y reaseguros (наричано по-нататък „дружеството Mapfre Asistencia“). По-нататък в това заключение пак ще се върна на въпроса за особеностите на дейността на дружеството Mapfre Warranty и правоотношенията му с отделните страни по сделката, тъй като този въпрос е с централно значение за спора в главното производство.

7.        Тъй като смята, че дейността му съставлява облагаема по общия режим доставка на услуги, дружеството Mapfre Warranty начислява и внася ДДС за извършваните от него сделки. С решение от 23 октомври 2007 г., отнасящо се до периода от 1 април 2004 г. до 31 януари 2005 г., компетентният данъчен орган обаче задължава дружеството да плати за тези сделки данък върху застрахователните премии по член 991 от Общия данъчен кодекс. Отхвърлени са както жалбата на дружеството Mapfre Warranty пред горестоящия данъчен орган, така и жалбата му пред Tribunal de grande instance de Lyon (Лионски първоинстанционен съд) и въззивната жалба пред Cour d’appel de Lyon (Лионски апелативен съд). Тогава дружеството обжалва по касационен ред пред Cour de cassation (Касационният съд, който е запитващата юрисдикция по настоящото дело). В същото време се води и спор между дружеството Mapfre Asistencia и данъчните власти по въпроса за ставката на данъка върху застрахователните премии, по която трябва да се обложат договорите между дружествата Mapfre Warranty и Mapfre Asistencia, спор, по който също има отнесена касационна жалба (този път от данъчните органи) до запитващата юрисдикция. Тази юрисдикция съединява двете дела, но преюдициалното ѝ запитване е отправено само във връзка с касационната жалба на дружеството Mapfre Warranty, доколкото по другото дело не възникват въпроси относно тълкуването на правото на Съюза.

8.        При тези обстоятелства запитващата юрисдикция спира производството и поставя на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 2 и член 13, Б, буква a) от Шеста директива […] да се тълкуват в смисъл, че услугата, при която срещу заплащане на предварително определена сума независим от продавача на употребявани превозни средства икономически оператор предоставя гаранция за механичната повреда на някои части на употребяваното превозно средство, попада в категорията на застрахователните сделки, освободени от данък върху добавената стойност, или обратно, попада в категорията на доставките на услуги?“.

9.        Актът за преюдициално запитване постъпва в Съда на 19 ноември 2013 г. Писмени становища представят страните в главното производство, френското правителство и Европейската комисия. Същите страни се представляват и в съдебното заседание на 12 ноември 2014 г.

 Анализ

10.      Запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали услугата, при която независим от продавача на употребявани автомобили оператор предоставя за определен срок и срещу заплащане на предварително определена сума гаранция за покриване на разходите по ремонт на тези автомобили в случай на покрита от гаранцията механична повреда, попада в обхвата на понятието за застрахователни сделки по смисъла на член 13, Б, буква а) от Шеста директива и съответно е освободена от ДДС.

11.      Анализът на този въпрос изисква да се дефинира понятието за застрахователни сделки, а след това въз основа на тази дефиниция да се прецени каква е услугата, разглеждана в главното производство.

 Понятието за застрахователни сделки

12.      Съгласно постоянната съдебна практика предвидените в член 13 от Шеста директива освободени доставки са самостоятелни понятия на правото на Съюза, поради което трябва да се дефинират от гледна точка на това право, така че да се предотвратят различия в прилагането на системата на ДДС в отделните държави членки(4). Поради това и понятието за застрахователни сделки по член 13, Б, буква а) от Шеста директива трябва да се дефинира самостоятелно, а не според евентуално възприетото разбиране за него в правото на държавите членки.

13.      Шеста директива не съдържа дефиниция на понятието за застрахователни сделки. В едно предложение на Комисията за директива обаче има такава дефиниция(5). Тя гласи:

„застраховане и презастраховане“ означава ангажимент, съгласно който едно лице се задължава, срещу заплащане, да предостави на друго лице в случай на материализиране на риск, обезщетение или полза съгласно определеното от ангажимента“.

Това предложение обаче още не е прието. Освен това цитираната дефиниция според мен не премахва всички съмнения, възникващи по настоящото дело.

14.      Директива 73/239/ЕИО на Съвета от 24 юли 1973 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане(6), също не дава дефиниция на понятията за застрахователни договори или сделки(7).

15.      Историята на приемането на Шеста директива също не дава много насоки нито за дефинирането на застрахователните сделки, нито за причината за освобождаването им от ДДС(8).

16.      Някои насоки относно тълкуването на анализираното понятие са дадени в практиката на Съда. Обобщени са в решение BGŻ Leasing(9). Съгласно тази практика според общоприетото разбиране за застрахователната сделка е характерно, че застрахователят се задължава срещу авансово изплащане на премия при настъпване на риска, покрит от застраховката, да предостави на застрахованото лице договорената при сключването на договора услуга. Освен това застрахователните сделки предполагат по естеството си съществуването на договорно отношение между доставчика на застрахователната услуга и лицето, чиито рискове са покрити от застраховането, а именно застрахованото лице. Използваното в член 13, Б, буква a) от Шеста директива понятие „застрахователни сделки“ има по принцип достатъчно широко съдържание, за да включва предоставянето на застрахователно покритие от данъчнозадължено лице, което само по себе си не е застраховател, но което в рамките на групово застраховане предоставя на клиентите си такова покритие, като използва услугите на застраховател, който се задължава да поеме риска, предмет на застраховане(10). В същото решение Съдът постановява, че това договорно правоотношение между застрахователя и застрахованото лице може да бъде установено чрез трето лице, действащо от свое име, но за сметка на застрахования(11).

17.      Така очертаното разбиране за застрахователна сделка тогава обхваща ли и услуги като разглежданата в главното производство?

 Преценка на гаранцията срещу повреда на употребяван автомобил от гледна точка на понятието за застрахователна сделка

18.      Поначало изглежда, че услугата, при която независим от продавача на автомобила оператор се задължава срещу заплащане на предварително определена сума да покрива разходите по ремонт на автомобила в случай на обхваната от договора повреда, разходи, които без този договор биха останали за сметка на купувача на автомобила, попада в обхвата на понятието за застрахователна сделка по смисъла на член 13, Б, буква а) от Шеста директива. Както в становището си пред запитващата юрисдикция, приложено към акта за преюдициално запитване, така и в становището, което представя по настоящото дело, дружеството Mapfre Warranty възразява срещу подобна квалификация на разглежданата в главното производство сделка. Следва да се обсъдят неговите твърдения, тъй като това ще даде възможност да се задълбочи анализът на въпросната категория сделки.

 Правоотношението между отделните участници в сделката

19.      Дружеството Mapfre Warranty преди всичко отрича да съществува договорно отношение между него и купувача на автомобила. Според дружеството такова правоотношение съществува единствено между него и продавача на автомобила, който просто възлагал на него изпълнението на задълженията спрямо купувача, които носи като продавач по силата на закона или на договора. Според твърденията на дружеството Mapfre Warranty продавачът на автомобила покрива и премията за предоставяната от дружеството гаранция, приспадайки я от постигнатата надценка, с цел да увеличи привлекателността на предложения за продажба автомобил.

20.      Преценката какви правоотношения обвързват отделните участници в сделката, очевидно е от компетентността на националните съдилища. Според мен обаче обстоятелствата по делото не подкрепят твърденията на дружеството Mapfre Warranty. Освен това не мисля, че този въпрос има определящо значение за тълкуването на член 13, Б, буква а) от Шеста директива.

21.      Що се отнася до наличието на правоотношение между дружеството Mapfre Warranty и купувача на автомобила, следва да се вземат предвид следните обстоятелства. Първо, съгласно констатациите на запитващата юрисдикция, които страните не оспорват, в случай на обхваната от договора повреда купувачът на автомобила не е длъжен да го ремонтира в притежаван или посочен от продавача автосервиз, а може сам да избере какъвто и да е сервиз. Съответният автосервиз се свързва с дружеството Mapfre Warranty за одобряване на офертата за ремонта, а след това дружеството покрива цената на този ремонт. Продавачът на автомобила не участва изобщо в изпълнението на гаранционния договор.

22.      Второ, видно от формуляра, чрез който може да се сключи предоставяната от дружеството Mapfre Warranty гаранция и който бе представен в съдебното заседание от френското правителство, без дружеството да оспорва автентичността му, тази гаранция не замества законовите задължения на продавача, нито евентуалната му отговорност на друго основание, например за скрити недостатъци. Това опровергава твърденията на дружеството Mapfre Warranty, че предоставяната от него гаранция е просто начин за продавача да изпълни своите задължения, тъй като в гаранцията изрично е посочено, че напротив, тя не освобождава продавача от тези задължения. Покритият от гаранцията риск е риск на купувача на автомобила и се състои в това, че при евентуална повреда би му се наложило да поеме разходите за ремонт. Би било нелогично купувачът на автомобила да плаща допълнително за нещо, което вече му се полага по закон или на друго основание(12).

23.      Трето, дружеството Mapfre Warranty твърди, че именно продавачът на автомобила заплаща премията за предоставяната от дружеството гаранция, приспадайки я от уговорената цена. В такъв случай обсъжданата тук гаранция би била не факултативна услуга, предоставяна на купувача на автомобила по негово желание и срещу допълнително заплащане, а неразделна част от офертата за продажба на автомобила. Не мисля, че това описва вярно същината на този вид услуги. Дори и да е така обаче, пак е безспорно, че премията е тясно свързана с всеки конкретен автомобил, а размерът ѝ зависи от обстоятелства като възрастта и пробега на автомобила и срока на гаранцията. Последно, във всички случаи купувачът на автомобила покрива стойността на премията, дори тя да е включена в цената на автомобила.

24.      Както вече посочих, преценката какви правоотношения свързват отделните лица, в конкретния случай е от компетентността на националните съдилища. Това обаче не следва да влияе на тълкуването на член 13, Б, буква а) от Шеста директива. Независимо дали купувачът на автомобила сключва договора с дружеството Mapfre Warranty, а продавачът е само посредник, или самият продавач сключва този договор от свое име, но за сметка на купувача, или пък в крайна сметка продавачът на автомобила прехвърля на купувача правата си по договор, който е сключил от свое име и за своя сметка с дружеството Mapfre Warranty, понятието за застрахователни сделки, използвано в посочената разпоредба на Директивата, е достатъчно широко, за да обхваща всяка от описаните хипотези.

25.      Във всяка от тях всъщност са налице всички характерни белези на застрахователната сделка. Налице е застраховано лице, а именно купувачът на автомобила, налице е и застраховател, в този случай — дружеството Mapfre Warranty. Налице е риск — купувачът на автомобила би имал разходи по ремонт в случай на покрита от гаранцията повреда, а застрахователят се задължава да покрие тези разходи. Накрая, налице е и премия, заплащана от купувача на автомобила било като част от покупната цена на автомобила, било допълнително. Според мен това е достатъчно, за да се приеме, че между застрахователя и застрахования е налице такова правоотношение, каквото се изисква в практиката на Съда, за да се окачестви сделката като застрахователна по смисъла на член 13, Б, буква а) от Шеста директива.

 Проблемът с така нареченото обединяване на риска

26.      Дружеството Mapfre Warranty също така твърди, че за да може сделката да се смята за застрахователна по смисъла на член 13, Б, буква а) от Шеста директива, е необходимо застрахователят да управлява и неутрализира застрахования риск по метода на обединяването (тоест като го разпределя върху всички застраховани лица и го компенсира чрез формирани от платените премии резерви с размер, определян по статистически правила). Според дружеството Mapfre Warranty извършваната от него дейност обаче се състои единствено в това, че поема от продавача на автомобила задължението да го ремонтира, като впоследствие възлага ремонта на подизпълнител, а именно на автосервиза, избран от купувача на съответния автомобил.

27.      Не мисля, че тези доводи са убедителни. Първо, както вече напомних, покритият от гаранцията риск е риск не на продавача на автомобила, а на купувача. Предоставяната от дружеството Mapfre Warranty гаранция не освобождава продавача от произтичащите му от закона или договора задължения спрямо купувача.

28.      Второ, същността на застраховането (или поне на имущественото застраховане) се състои в това, че застрахованото лице се предпазва от риска да понесе в бъдеще несигурна, но потенциално голяма финансова загуба, като заплаща сигурна, но ограничена сума пари.

29.      Всъщност е безспорно, че сумите, които дружеството Mapfre Warranty събира като премии, не се връщат на купувачите на автомобилите нито ако гаранционният срок изтече без настъпването на повреда, нито ако цената на ремонта се окаже по-малка от сумата на премията, а същевременно в случай на повреда, налагаща разходи над размера на платената премия, купувачът на автомобила не е длъжен да заплаща допълнителни суми. Следователно премиите, които събира дружеството Mapfre Warranty, изобщо не са форма на авансово плащане на цената на евентуалния ремонт, а са типична застрахователна премия, чието плащане изцяло освобождава застрахованото лице от застрахования риск.

30.      Всъщност дружеството Mapfre Warranty разпределя застрахования риск така, че премиите, платени за всички автомобили с гаранция, да покриват цената на ремонта на онези от тях, които действително се повреждат. В противен случай дейността на дружеството не би имала икономически смисъл. За сметка на това начинът, по който дружеството Mapfre Warranty изчислява размера на премията или управлява обема на разходите за ремонт (например като закупува резервни части по цени на едро от производителите или като възлага някои ремонти на избрани от него автосервизи), е вътрешен за дружеството организационен въпрос и е без всякакво значение от гледна точка на квалифицирането на дейността му като застрахователна. Би било в разрез с принципа на неутралност на данъка, ако обхватът на предвидените в Шеста директива освободени доставки зависеше от вътрешни аспекти на икономическия модел на работа на отделните предприятия, които не се отразяват на естеството на извършваните от тях сделки.

31.      Същото се отнася до обстоятелството, че дружеството Mapfre Warranty на свой ред е застраховано срещу финансови загуби в дружеството Mapfre Asistencia. Застраховането на извършваната дейност срещу финансови загуби не я лишава от застрахователния ѝ характер. Доколкото нито един статистически метод не е напълно надежден, застрахователната дейност все пак може да донесе загуби. Освен това съгласно член 4, параграф 1 от Шеста директива данъчнозадължено по ДДС е всяко лице, което извършва икономическа дейност, „независимо от […] резултатите от тази дейност“. Не виждам причина защо това да не се отнася и до освободените дейности.

32.      В обобщение смятам, че определянето на сделките като застрахователни по смисъла на член 13, Б, буква а) от Шеста директива не зависи от начина, по който застрахователят управлява големината на застрахования риск и изчислява съответния размер на премиите.

 Проблемът с различното данъчно третиране на сходни услуги

33.      Дружеството Mapfre Warranty също така твърди, че допълнителните гаранции, предоставяни от производителите или продавачите на автомобили срещу доплащане на определена сума, се третират като следпродажбено обслужване и съответно като облагаеми с ДДС. Поради това освобождаването от ДДС на извършваните от дружеството Mapfre Warranty сделки като застрахователни било в разрез с принципа на неутралност на данъка, доколкото води до различно третиране на сходни услуги.

34.      Според мен обаче тези два вида услуги не са сходни. Производителят, който предоставя гаранция за своя продукт, гарантира безаварийната му работа за определено време. Следва да се констатира, че това е обстоятелство, което зависи основно, ако не и изцяло от самия производител. В този смисъл с предоставянето на гаранцията той не поема същински риск, доколкото е в състояние с голяма точност да предвиди в какъв срок продуктът му най-вероятно няма да се повреди. Несъмнено гаранцията, че продуктът няма да се повреди, трябва да включва задължение за безплатен ремонт или замяна, в случай че все пак настъпи повреда. В противен случай гаранцията не би имала икономически смисъл. Дори и така обаче производителят не покрива разходите за ремонт в свободно избран от купувача автосервиз, а сам извършва ремонта или го възлага на оторизиран сервизен център. По този начин той си запазва контрол над разходите по ремонта. На аналогичен принцип продавачите на употребявани автомобили, познавайки техническото състояние на всеки продаван автомобил, могат да гарантират, че конкретен автомобил няма да претърпи дадена повреда в рамките на определен срок, а в случай на нужда могат да предложат безплатен ремонт в собствения си автосервиз или при посочен от тях подизпълнител. Това е част от така нареченото следпродажбено обслужване, което е тясно свързано с продаваната стока и именно поради това се облага аналогично на доставката на тази стока(13).

35.      Следователно производителите и продавачите не толкова се задължават да извършат определена услуга в случай на настъпване на определен риск, а по-скоро гарантират, че този риск няма да настъпи, като осигуряването на безплатен ремонт или замяна на намиращия се в гаранция продукт е част от изпълнението на задълженията им към купувачите. Това произтичащо от гаранцията задължение е акцесорно спрямо главната цел на договора, а именно продажбата на вещта.

36.      Съвсем различно е положението на застрахователя, който не е производител, нито продавач на застрахования автомобил, поради което няма никакво влияние върху техническото му състояние и то даже не му е известно. Следователно той застрахова риск, който не зависи от него. Той може само статистически да предвиди за достатъчно голям брой застраховани лица каква е вероятността от настъпването на този риск и какъв е средният размер на щетата, като по този начин може да изчисли съответния размер на премиите. Ето защо механизмът на тази дейност е съвсем различен от механизма на гаранциите, предоставяни от производители и продавачи. Различна е и икономическата логика на дейността и поради това тя може да бъде облагана различно.

 Обобщение

37.      Предвид изложените по-горе съображения смятам, че услугата, при която независим от продавача на употребявани автомобили оператор предоставя за определен срок и срещу заплащане на предварително определена сума гаранция за покриване на разходите по ремонт на тези автомобили в случай на покрита от гаранцията механична повреда, попада в обхвата на понятието за застрахователни сделки по смисъла на член 13, Б, буква а) от Шеста директива и съответно е освободена от ДДС.

38.      По настоящото дело е безспорно, че дружеството Mapfre Warranty е оператор, независим от продавачите на употребявани автомобили, и именно това е хипотезата, визирана в преюдициалното запитване. Изложеният по-горе извод обаче не бива да се тълкува по аргумент за противното в смисъл, че не са застрахователни сделките, извършвани от някои оператори, които са свързани с производители или продавачи на определени стоки, по-конкретно действащи под формата на застрахователни дружества.

 Въпросът за самостоятелността на разглежданите в главното производство сделки от сделките по доставка на употребявани автомобили

39.      Дружеството Mapfre Warranty най-накрая твърди, че дори ако извършваните от него сделки се приемат за застрахователни, пак би трябвало да подлежат на облагане с ДДС, тъй като са така неразривно свързани със сделките по продажба на обхванатите от гаранцията употребявани автомобили, че всъщност образуват една сделка, която трябва да се облага еднакво. Запитващата юрисдикция изобщо не поставя този проблем в преюдициалното запитване, но той несъмнено има значение за правилното облагане на разглежданите в главното производство сделки, поради което следва да бъде обсъден.

40.      Съгласно постоянната практика на Съда за целите на ДДС всяка доставка на услуги в общия случай трябва да се счита за отделна и самостоятелна, но при определени обстоятелства няколко формално самостоятелни доставки, които могат да бъдат извършени поотделно и по този начин могат да бъдат обложени или освободени поотделно, трябва да се считат за една-единствена сделка, когато всъщност не са самостоятелни. Това е така в частност когато разделянето на доставките би било изкуствено от икономическа гледна точка или когато съпътстващата доставка следва да се обложи по същия начин като главната. Това следва да се преценява в зависимост от фактическите обстоятелства по всяко конкретно дело и следователно е въпрос от компетентността на националните съдилища. Същевременно Съдът следва да предостави на тези съдилища всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които могат да им бъдат полезни за решаване на делата, с които са сезирани(14).

41.      Що се отнася до застрахователните сделки, Съдът приема, че по естеството си всяка застрахователна сделка има връзка с предмета на застраховката. Сама по себе си обаче подобна връзка не е достатъчна, за да се определи дали съществува единна комплексна доставка за целите на ДДС. Действително, ако всяка застрахователна сделка беше облагаема с ДДС в зависимост от облагането с този данък на услугите, свързани с предмета на застраховката, това щеше да постави под въпрос самата цел на освобождаването на застрахователните сделки от ДДС(15).

42.      За настоящото дело според мен е достатъчно да се констатира, че разглежданата гаранция е допълнителна услуга към сделката по доставката на автомобила и има отделен, самостоятелен икономически смисъл. Купувачът на автомобила може да го купи и да го използва без гаранция срещу повреда, а и може да сключи гаранционен договор с друг оператор, а не с дружеството Mapfre Warranty, без посредничеството на продавача на автомобила. Съществено значение има и обстоятелството, че разглежданата тук гаранция е предоставяна от оператор, който е независим от продавача на автомобила, поради което не може да се смята за гаранция, предоставяна от продавача. Накрая, дружеството Mapfre Warranty си запазва в определени случаи правото да развали гаранционния договор, което обаче изобщо не се отразява на договора за продажбата на автомобила. Тези обстоятелства според мен еднозначно сочат, че гаранция като разглежданата в главното производство не е неразривно свързана със сделката по доставката на автомобила, поради което не е задължително да се облага по същия начин като тази доставка.

 Заключение

43.      По изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалния въпрос на Cour de cassation, както следва:

Услугата, при която независим от продавача на употребявани автомобили оператор предоставя за определен срок и срещу заплащане на предварително определена сума гаранция за покриване на разходите по ремонт на тези автомобили в случай на покрита от гаранцията механична повреда, попада в обхвата на понятието за застрахователни сделки по смисъла на член 13, Б, буква а) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, и съответно е освободена от данък върху добавената стойност.

1 – Език на оригиналния текст: полски.

2 – ОВ L 145, стр. 1.

3 – Дружеството Mapfre Warranty обозначава предоставяната от него услуга с термина „гаранция“ (на френски „garantie“) и аз също ще използвам този термин в настоящото заключение. Трябва обаче да се има предвид, че става дума за гаранция в широк смисъл, което означава всички механизми за предпазване от имуществени загуби (вж. Cornu, G. Vocabulaire juridique, ed. 8. Paris: PUF, 2009, p. 436). Гаранцията в този смисъл трябва да се разграничава от договорната гаранция за качество, която продавачът на вещта предоставя на купувача, а също и от отговорността за недостатъци. По този въпрос вж. също точки 33—35 от настоящото заключение.

4 – Вж. по-специално решения Stichting Uitvoering Financiële Acties (348/87, EU:C:1989:246, т. 11) и Abbey National (C-169/04, EU:C:2006:289, т. 38 и цитираната съдебна практика).

5 – Предложение за директива за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на третирането на застрахователните и финансовите услуги (СOM(2007) 747 окончателен). Директива 2006/112 заменя Шеста директива. В член 135, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112 са предвидени освободени доставки, съответстващи на посочените в член 13, Б, буква а) от Шеста директива.

6 – ОВ L 228, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 14.

7 – В решение CPP (C-349/96, EU:C:1999:93, т. 18) Съдът наистина постановява, че понятието за застраховане в контекста на Шеста директива не бива да се тълкува по-различно, отколкото в контекста на Директива 73/239. В разглежданото тогава дело обаче е ставало дума не за дефинирането, а единствено за обхвата на това понятие, и по-точно дали то се отнася не само до покриването на щетите, но и до други форми на помощ за увреденото лице. Според мен разбирането на понятието за застрахователни сделки за целите на ДДС не бива да зависи от разпоредбите относно принципите на застрахователната дейност, тъй като целите на тези две уредби са различни.

8 – Вж. заключението на генералния адвокат Fennelly по дело CPP (С-349/96, EU:C:1998:281, т. 26).

9 – C-224/11, EU:C:2013:15.

10 – Решение BGŻ Leasing, С-224/11, EU:C:2013:15, т. 58 и 59, както и цитираната съдебна практика.

11 – Пак там, т. 62 и 63.

12 – Тук бих искал да отбележа, че несъмнено на теория е възможно трето лице срещу определено възнаграждение да поеме задълженията, които продавачът на автомобила носи по закон или на друго основание (например по договор). Тогава също би трябвало тази сделка да се разглежда като застрахователна, само че застрахован би бил продавачът на автомобила, а не купувачът. Не такива са обаче сделките, за които става дума в главното производство, и не в този контекст са отправени преюдициалните въпроси.

13 – По този въпрос вж. също точки 39—42 от настоящото заключение.

14 – Решение BGŻ Leasing, С-224/11, EU:C:2013:15, т. 29—33 и цитираната съдебна практика.

15 – Пак там, т. 36.