Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)

3 септември 2015 година(*)

„Преюдициално запитване — Държавни помощи — Определяне на метода за изчисляване на лихвите при възстановяване на несъвместими с общия пазар помощи — Прости лихви или сложни лихви — Национално законодателство, което препраща за изчисляване на лихвите, към разпоредбите на Регламент (ЕО) № 794/2004 — Решение за възстановяване, за което е изпратено уведомление преди датата на влизане в сила на този регламент“

По дело C-89/14

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Corte suprema di cassazione (Италия) с акт от 14 ноември 2013 г., постъпил в Съда на 21 февруари 2014 г., в рамките на производство по дело

A2A SpA

срещу

Agenzia delle Entrate,

СЪДЪТ (пети състав),

състоящ се от: T. von Danwitz (докладчик), председател на състава, C. Vajda, A. Rosas, E. Juhász и D. Šváby, съдии,

генерален адвокат: M. Wathelet,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за A2A SpA, от A. Santa Maria, G. Russo Corvace, G. Pizzonia, G. Zoppini и E. Gambaro, avvocati,

–        за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от G. De Bellis, avvocato dello Stato,

–        за Европейската комисия, от D. Grespan и B. Stromsky, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 26 март 2015 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, глава 8, том 1, стр. 41), както и на членове 9, 11 и 13 от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането от Регламент 659/1999 (ОВ L 140, стр. 1 и поправка в ОВ L 286, 2004 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 2, стр. 42).

2        Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор между A2A SpA (наричано по-нататък „A2A“) и Agenzia delle entrate (Агенцията за данъци и такси) във връзка със задължението на A2A да възстанови, с прилагането на сложна лихва, държавна помощ, обявена за несъвместима с общия пазар с Решение 2003/193/ЕО на Комисията от 5 юни 2002 година относно държавна помощ чрез освобождаване от данъци и заеми при преференциални условия, предоставяна от Италия на акционерни дружества с мажоритарно публично участие, извършващи обществени услуги (ОВ L 77, стр. 21).

 Правна уредба

 Правото на Съюза

 Регламент № 659/1999

3        Съображение 13 от Регламент № 659/1999 има следната редакция:

„като има предвид, че в случаите на неправомерна помощ, която не е съвместима с Общия пазар, ефективната конкуренция трябва да бъде възстановена; като има предвид, че за тази цел е необходимо помощта, включително лихвите, да бъдат възстановени незабавно; като има предвид, че е подходящо възстановяването да бъде извършено в съответствие с процедурите от националното законодателство; като има предвид, че прилагането на тези процедури не трябва, предотвратявайки незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията, да попречи на възстановяването на ефективната конкуренция; като има предвид, че за да се постигне този резултат, държавите членки трябва да вземат всички необходими мерки, гарантиращи ефективността на решението на Комисията“.

4        Озаглавеният „Право на обезщетение“ член 14 от този регламент гласи:

„1.      Когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя (наричано по-долу „решение за възстановяване“). Комисията не изисква възстановяване на помощта, ако това противоречи на общ принцип на правото на Общността.

2.      Помощта, която трябва да се възстанови съгласно решение за възстановяване, включва всички лихви с подходящ процент, фиксиран от Комисията. Лихвата е дължима от датата, на която неправомерната помощ е била на разположение на получателя, до датата на нейното възстановяване.

3.      Без това да накърнява разпореждане на Съда на Европейските общности съгласно член 185 от Договора [за ЕО], възстановяването се извършва незабавно и в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията. За тази цел и в случая на производство пред националните съдилища съответните държави членки предприемат всички необходими стъпки, които са предвидени в съответните им правни системи, включително и временни мерки, без да се засяга правото на Общността“.

 Известие на Комисията относно лихвените проценти, приложими при възстановяване на неправомерни помощи

5        Известие на Комисията относно лихвените проценти, приложими при възстановяване на неправомерни помощи, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 8 май 2003 г. (ОВ C 110, стр. 21) гласи:

„[…]

В рамките на процеса на лоялно сътрудничество между Комисията и държавите членки при изпълнението на определени решения за възстановяване възниква обаче въпросът дали тези лихви трябва да бъдат прости или сложни. […] Като се има предвид целта за възстановяване на неправомерните помощи и нейното значение в рамките на системата за контрол върху държавните помощи, предвидена в Договора за ЕО, Комисията преценява, че следва спешно да изясни позицията си в това отношение.

[…]

Съгласно пазарните практики прости лихви се начисляват обикновено когато получателят на средствата не се ползва от сумата на тези лихви преди края на разглеждания период, например когато съответната сума се плаща едва в края на този период; в замяна на това сложните лихви обикновено се начисляват, ако може да се приеме, че всяка година (или период), сумата на лихви е платена на получателя, като първоначално полученият капитал се увеличава с нейния размер. В този случай всъщност той получава лихви върху платените за всеки период лихви.

[…] Вследствие на това изглежда, че въпреки многообразието от възможни ситуации незаконосъобразната помощ има за последица предоставянето на средства на бенефициера при същите условия като за средносрочен безлихвен заем. От това следва, че прилагането на сложна лихва изглежда наложително, за да се гарантира пълното отстраняване на финансовите предимства, произтичащи от такова положение.

Ето защо Комисията желае да уведоми държавите членки и заинтересованите страни, че във всяко бъдещо нейно решение, разпореждащо възстановяване на незаконосъобразна помощ, тя ще прилага референтния лихвен процент, използван за изчисляването на еквивалентната нетна субсидия на регионалните помощи, с натрупване. В съответствие с обичайните практики на пазара изчисляването на тази сложна лихва следва да се прави на годишна основа. По същия начин Комисията ще очаква от държавите членки да прилагат сложна лихва при изпълнението на всяко решение за възстановяване във висящо производство, освен ако това не противоречи на общ принцип на общностно право“ [неофициален превод].

 Регламент № 794/2004

6        Членове 9 и 11 от Регламент № 794/2004, които са част от глава V, от същия регламент, се отнасят до лихвените проценти, приложими при възстановяване на неправомерни помощи.

7        Озаглавен „Метод за фиксиране на лихвения процент“, член 9 от посочения регламент гласи:

„1.      Освен ако не е записано друго в специално решение, лихвеният процент, който ще се използва при възстановяването на помощта, която е била предоставена в нарушение на член 88, параграф 3 [ДФЕС], следва да бъде [годишен] лихвен процент, фиксиран за всяка календарна година.

Той следва да се изчислява на базата на средната аритметична стойност на междубанковите лихвени проценти за междубанковите заеми за период от пет години, като се разглежда периодът септември, октомври и ноември на предходната година, плюс 75 базисни пункта. В надлежно обосновани случаи Комисията може да увеличи лихвения процент с повече от 75 базисни пункта по отношение на една или повече държави членки.

2.      Ако последната тримесечна средна аритметична стойност на междубанковите лихвени проценти за междубанковите петгодишни заеми, която е на разположение, [увеличена със 75 базисни пункта,] се различава с повече от 15 % от лихвения процент за възстановяване на помощта, приложим към момента, Комисията следва да преизчисли последния.

Новият лихвен процент се прилага от първия ден на месеца, който започва след преизчислението от страна на Комисията. Комисията следва да информира държавите членки с писмо за преизчислението и за датата, от която то влиза в сила.

3.      Лихвеният процент ще бъде фиксиран индивидуално за всяка държава членка или заедно за две или повече държави членки.

4.      При липса на достоверни данни за паричния пазар или за процента на доходност на търгуваните на борсата облигации или на еквивалентни данни или при изключителни обстоятелства Комисията може, в тясно сътрудничество със засегнатата държава членка или засегнатите държави членки, да фиксира лихвен процент за възстановяване на помощта, изчислен на базата на различен метод и въз основа на информацията, с която разполага“.

8        Озаглавен „Метод за прилагане на лихвения процент“, член 11 от Регламент № 794/2004 предвижда в параграф 2:

„Лихвеният процент ще се прилага с натрупване до датата на възстановяване на помощта. Лихвата, която се е натрупала за предходна година, се добавя към главницата и върху нея също се дължи лихва през всяка от последващите години“.

9        Член 13, първа алинея от от Регламент № 794/2004 предвижда, че той влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. След като този регламент е публикуван в Официален вестник на Европейския съюз на 30 април 2004 г., той влиза в сила на 20 май 2004 г. Съгласно член 13, пета алинея от посочения регламент член 11 от същия се прилага за всяко решение за възстановяване, за което е направено уведомление след датата на влизане в сила на този регламент.

 Решение 2003/193

10      На 5 юни 2002 г. Комисията приема Решение 2003/193, за което на 7 юни 2002 г. е изпратено уведомление до Италианската република. В член 2 от това решение Комисията констатира, че предвиденото в този член освобождаване от корпоративен данък, предоставяно от Италианската република на акционерните дружества с мажоритарно публично участие, съставлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, несъвместима с общия пазар.

11      Съгласно член 3 от посоченото решение:

„Италия следва да вземе всички необходими мерки, за да изиска от получателя възстановяването на описаната в член 2 помощ, която му е била предоставена неправомерно.

Възстановяването на помощта следва да стане незабавно в съответствие с националните процедури, доколкото те позволяват ефективното и незабавно изпълнение на решението.

Подлежащата на възстановяване помощ включва лихвата, считано от датата, на която получателят е получил неправомерната помощ, до датата на нейното реално възстановяване. Тази лихва следва да се изчисли въз основа на референтния лихвен процент, приложим при изчисляване на еквивалентната субсидия на помощите с регионална насоченост“.

 Италианското право

12      Член 1283 от Гражданския кодекс гласи:

„Когато няма други обичаи в практиката, натрупване на лихви върху лихви се допуска единствено от момента на предявяване на иск или по силата на договор, последващ настъпването на падежа на лихвите, ако такива са изтекли за период от най-малко шест месеца“.

13      Член 24 от Декрет-закон № 185 за приемане на спешни разпоредби за подпомагане на домакинствата, труда, заетостта и предприятията и за преориентиране на националната стратегическа рамка към антикризисни действия (decreto-legge n. 185 — Misure urgenti per il sostegno a famiglie, lavoro, occupazione e impresa e per ridisegnare in funzione anti-crisi il quadro strategico nazionale) от 29 ноември 2008 г., преобразуван в закон и изменен със Закон № 2 от 28 януари 2009 г. (наричан по-нататък „Декрет-закон № 185/2008“), озаглавен „Изпълнение на европейските решения за възстановяване на неправомерните помощи“, предвижда в параграф 4, че:

„Лихвите по параграф 2 се определят въз основа на разпоредбите на глава V от Регламент […] № 794/2004 […]“.

14      Член 36 от посочения декрет-закон определя за дата на неговото влизане в сила деня на публикуването му в Gazzetta ufficiale della Repubblica italiana. Той е публикуван на 29 ноември 2008 г.

 Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

15      A2A е образувано в резултат от сливането на ASM Brescia SpA и AEM SpA. Последните две дружества са се ползвали с тригодишно освобождаване от корпоративен данък, прието от Италианската република в полза на акционерните дружества с мажоритарно публично участие. В своето Решение 2003/193, за което Италианската република е уведомена на 7 юни 2002 г., Комисията счита, че такова освобождаване съставлява държавна помощ, несъвместима с общия пазар.

16      В Решение Комисия/Италия (C-207/05, EU:C:2006:366, т. 54) Съдът е установил, че като не е приела в определените срокове необходимите мерки, за да си възстанови от получателите помощите, обявени за неправомерни и несъвместими с общия пазар с Решение 2003/193, Италианската република не е изпълнила задълженията си, произтичащи от това решение.

17      Вследствие на това съдебно решение, за да уреди възстановяването на въпросните помощи, Италианската република приема последователно член 1 от Декрет-закон № 10 от 15 февруари 2007 г. относно изпълнението на общностните и международните задължения (decreto-legge n. 10 — Disposizioni volte a dare attuazione ad obblighi comunitari ed internazionali) от 15 февруари 2007 г., изменен и преобразуван със Закон № 46 от 6 април 2007 г. (наричан по-нататък „Декрет-закон № 10/2007), който е озаглавен „Изпълнение на решението, постановено от Съда на Европейските общности на 1 юни 2006 г. по дело C-207/05. Привеждане в изпълнение на Решение 2003/193/ЕО на Комисията от 5 юни 2002 г. Производство за неизпълнение на задължения № 2006/2456 на основание предишен член 228 от Договора за ЕО“, член 24 от Декрет-закон № 185/2008 и член 19 от Декрет-закон № 135 относно неотложни разпоредби за изпълнение на общностните задължения и изпълнението на решенията на Съда на Европейските общности (decreto-legge n. 135 — Disposizioni urgenti per l’attuazione di obblighi comunitari e per l’esecuzione di sentenze della Corte di giustizia delle Comunità europee) от 25 септември 2009 г., изменен и преобразуван в закон със Закон № 166 от 20 ноември 2009 г.

18      През 2009 г. Agenzia delle entrate изпраща на A2A данъчни актове за възстановяване на дължимите като корпоративен данък суми, които ASM Brescia SpA и AEM SpA не са внесли на основание на освобождаването, прието от Италианската република. С тези актове за установяване на данъчни задължения се изисква плащането, освен сумата от 170 милиона евро като главница, и на сумата от 120 милиона евро като лихви, изчислени въз основа на натрупване.

19      A2A обжалва посочените актове за установяване на данъчни задължения. Пред запитващата юрисдикция, Corte suprema di cassazione (Касационният съд), дружеството изтъква, че член 24, параграф 4 от Декрет-закон № 185/2008 противоречи на правото на Съюза. Всъщност за изчисляване на лихвите тази разпоредба препращала към членове 9 и 11 от Регламент № 794/2004, докато съгласно член 13, пета алинея от него този регламент не бил приложим ratione temporis към Решение 2003/193, тъй като Италианската република била уведомена за това решение преди влизането в сила на посочения регламент.

20      В преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция посочва в това отношение, като се позовава на решение Комисия/Département du Loiret (C-295/07 P, EU:C:2008:707, т. 46), че нито правото на Съюза, нито практиката на Съда са уточнявали към момента на приемането на Решение 2003/193, че лихвите, които е следвало да се начисляват при възстановяването на посочените в това решение държавни помощи, е следвало да се изчисляват с натрупване. Запитващата юрисдикция добавя, че практиката на Комисията към онзи момент се е състояла в това да препраща към разпоредбите на националното право. А съгласно член 1282 от Гражданския кодекс италианското право прилагало прости лихви и не допускало прилагането на лихви с натрупване по отношение на имуществени задължения освен при условията, предвидени в член 1283 от Гражданския кодекс, условия, които не били налице при възстановяването на разглежданите в главното производство помощи.

21      При тези обстоятелства Corte suprema di cassazione иска да установи дали правото на Съюза не допуска национална правна разпоредба като член 24, параграф 4 от Декрет-закон № 185/2008, или то допуска да се предвиди прилагането на сложни лихви при възстановяването на държавна помощ, когато уведомлението за съответното решение за възстановяване е получено преди влизането в сила на Регламент № 794/2004.

22      С оглед на тези съображения Conseil d’État решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 14 от Регламент [№ 659/1999], както и членове 9, 11 и 13 от Регламент [№ 794/2004] да се тълкуват в смисъл, че те не допускат национално законодателство, което предвижда при възстановяване на държавна помощ по решение на Комисията, оповестено на 7 юни 2002 г., лихвите да се определят въз основа на разпоредбите на глава V от Регламент [№ 794/2004] (по-специално на членове 9 и 11) и следователно като се прилага лихвен процент, изчислен на основата на сложна лихва?“.

 По преюдициалния въпрос

23      Със своя преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали правото на Съюза, и по-конкретно член 14 от Регламент № 659/1999, както и членове 11 и 13 от Регламент № 794/2004, допускат национална правна уредба като член 24, параграф 4 от Декрет-закон № 185/2008, която с препращане към Регламент № 794/2004 предвижда прилагането на сложни лихви към възстановяването на държавна помощ, обявена за несъвместима с общия пазар, дори когато решението, с което тази помощ е обявена за несъвместима с общия пазар и се разпорежда нейното възстановяване, е прието и съобщено на съответната държава членка преди влизането в сила на този регламент.

24      В самото начало следва да се констатира, че преюдициалното запитване препраща не само към член 24, параграф 4 от Декрет-закон № 185/2008, но и към член 1 от Декрет-закон № 10/2007, както и към член 19 от Декрет-закон № 135 от 25 септември 2009 г., посочени в точка 17 от настоящото съдебно решение. Запитващата юрисдикция изтъква, че доколкото се отнасят до делото в главното производство, член 1, параграф 3 от Декрет-закон № 10/2007 от 15 февруари 2007 г. и член 24, параграф 4 от Декрет-закон № 185/2008 имат еднаква редакция.

25      Преюдициалното запитване не сочи ясно коя от тези разпоредби е приложима към делото в главното производство. В него само се установява, че съдебното решение, което е предмет на спора пред запитващата юрисдикция, се основава на съображението, че „изчисляването на лихвите на сложна основа е правилно, доколкото то е извършено съгласно член 24, параграф 4 от Декрет-закон № 185/2008“. При тези обстоятелства следва да се изхожда от хипотезата, според която тази последна разпоредба е приложима към делото в главното производство, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

26      Съгласно член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999, когато в случаи с неправомерна помощ са взети отрицателни решения, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя. Помощта, която трябва да се възстанови съгласно решение за възстановяване, съгласно член 14, параграф 2 от този регламент включва лихви. Тази последна разпоредба обаче не уточнява дали тези лихви трябва да бъдат прости или с натрупване.

27      В това отношение следва да се посочи, на първо място, че макар и съгласно член 11, параграф 2 от Регламент № 794/2004 лихвеният процент да се прилага с натрупване до датата на възстановяване на помощта и през всяка от следващите години върху лихвата, която се е натрупала за една година, да се дължи също лихва, следва да се констатира, че съгласно член 13, пета алинея от посочения регламент тази разпоредба е приложима само за решенията за възстановяване, за които е изпратено уведомление след датата на влизане в сила на посочения регламент, а именно след 20 май 2004 г.

28      Затова, като се има предвид, че Италианската република е била уведомена на 7 юни 2002 г. за Решение 2003/193, с което са обявени за несъвместими с общия пазар помощите, които са предмет на възстановяване по делото в главното производство, т.е. преди влизането в сила на Регламент № 794/2004, сам по себе си член 11, параграф 2 от този регламент не е приложим ratione temporis към делото в главното производство.

29      Що се отнася, на второ място, до въпроса коя правна уредба е била приложима преди влизането в сила на Регламент № 794/2004 с цел да се определи дали лихвите трябва да бъдат прости или сложни, следва да се припомни, че в решение Комисия/Département du Loiret (C-295/07 P, EU:C:2008:707, т. 46) Съдът констатира, че към момента на приемане на разглежданото решение, а именно 12 юли 2000 г., нито общностното право, нито практиката на Съда и на Общия съд са уточнявали дали лихвите към подлежащата на възстановяване помощ е трябвало да се изчисляват с или без натрупване. С оглед на отсъствието на разпоредба на правото на Съюза в тази област, Съдът е преценил, че практиката на Комисията, подробно разгледана в нейното писмо SG (91) D/4577 от 4 март 1991 г. до държавите членки, е свързвала въпроса за начисляването на лихви с процедурните условия на възстановяването и е препращала в това отношение към националното право (решение Комисия/Département du Loiret, C-295/07, EU:C:2008:707, т. 82—84).

30      Едва в своето Известие относно лихвените проценти, приложими при възстановяване на неправомерни помощи, публикувано на 8 май 2003 г., Комисията изрично обявява, че във всяко бъдещо свое решение, с което се разпорежда възстановяване на неправомерна помощ, ще прилага лихвен процент с натрупване (решение Комисия/Département du Loiret, C-295/07, EU:C:2008:707, т. 46) и че очаква от държавите членки да прилагат сложна лихва при изпълнението на всяко решение за възстановяване.

31      Що се отнася до Решение 2003/193, то изисква в член 3, параграф 2 възстановяването на помощта да се извърши незабавно в съответствие с националните процедури, без обаче да дава допълнителни указания за това дали лихвите трябва да се прилагат без или с натрупване.

32      След като Италианската република е уведомена за това решение на 7 юни 2002 г., т.е. преди промяната в практиката на Комисията, обявена в нейното известие относно приложимите лихвени проценти при възстановяване на неправомерни помощи, следва да се направи изводът, че въз основа на съдебната практика, изведена в решение Комисия/Département du Loiret (C-295/07, EU:C:2008:707), въпросът за това дали в конкретния случай следва да се прилагат лихвени проценти без или с натрупване се решава от националното право.

33      В това отношение запитващата юрисдикция посочва в преюдициалното запитване, че текстът на член 24, параграф 4 от Декрет-закон № 185/2008 препраща само към глава V от Регламент № 794/2004, но не и към глава VI от него, в която се съдържа преходната разпоредба на член 13, така че националното право не подчинява посоченото препращане на предвиденото в този член темпорално ограничение.

34      В тълкуването, което му е дадено от запитващата юрисдикция, член 24, параграф 4 от Декрет-закон № 185/2008 не може да бъде разглеждан като противоречащ на член 13 от Регламент № 794/2004. Всъщност, макар и последният член да определя в първа алинея датата на влизане в сила на този регламент и пета алинея да уточнява, че член 11, параграф 2 от посочения регламент, отнасящ се до изчисляването на сложните лихви, се прилага единствено към решенията за възстановяване, за които е получено уведомление след датата на влизане в сила на същия този регламент, от такова ограничение на приложимостта ratione temporis на Регламент № 794/2004 не може да се изведе принцип, който да забранява на държавите членки, единствено които са били компетентни към датата на приемането на Решение 2003/193 да определят основата за изчисляване на лихвите, да приемат едни или други законодателни решения. Следователно член 13 от Регламент № 794/2004 не въвежда правило за забрана с обратно действие, приложима към националните законодателства преди влизането в сила на Регламент № 794/2004.

35      На трето място, важно е да се посочи, че Декрет-закон № 185/2008, като урежда метода за изчисляване на лихвите, които трябва да се предвидят при възстановяването на държавна помощ, обявена за несъвместима с общия пазар, има за цел по-конкретно да изпълни член 3 от Решение 2003/193. По този начин той прилага член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999. От постоянната съдебна практика обаче следва, че когато приемат мерки, с които прилагат правото на Съюза, държавите членки трябва да спазват общите принципи на това право (решение Ålands Vindkraft, C-573/12, EU:C:2014:2037, т. 125).

36      Сред тези общи принципи са по-конкретно принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания.

37      В това отношение е важно да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда, макар и принципът на правна сигурност да не допуска обратно действие на регламент, т.е действие по отношение на положение, възникнало преди неговото влизане в сила, независимо от благоприятните или неблагоприятни последици, които такова прилагане би могло да има за заинтересованото лице, същият принцип изисква всяко фактическо положение, извън случаите, в които е налице изрично указание в обратен смисъл, обикновено да бъде преценявано от гледна точка на правните норми, които са действали по време на неговото съществуване. Ако обаче новата норма има действие само за в бъдеще, тя се прилага, извън случаите, в които е предвидено изключение, и по отношение на бъдещите последици от положения, възникнали при действието на старата норма (вж. в този смисъл решение Bavaria, C-120/08, EU:C:2010:798, точки 40 и 41 и цитираната съдебна практика).

38      Също така, видно от постоянната практика на Съда, приложното поле на принципа на защита на оправданите правни очаквания не може да бъде толкова широко, че да възпрепятства изобщо прилагането на новата правна норма спрямо бъдещите последици от положения, възникнали при действието на предходната норма (решение Stadt Papenburg, C-226/08, EU:C:2010:10, т. 46 и цитираната съдебна практика).

39      В конкретния случай следва да се припомни, че прилагането на сложни лихви е въведено с националната правна уредба, посочена в точки 24 и 25 от настоящото решение. Преди влизането в сила на тази правна уредба италианското право е прилагало, съгласно член 1282 от Гражданския кодекс, проста лихва.

40      Като предвижда прилагането на сложна лихва при възстановяване на помощите, обявени за несъвместими с общия пазар с Решение 2003/193, Декрет-закон № 185/2008 няма каквото и да било обратно действие и се ограничава до това да приложи нова правна уредба спрямо бъдещите последици от положения, възникнали при действието на предходната правна уредба.

41      Всъщност, от една страна, член 36 от този Декрет-закон № 185/2008 определя за дата на влизането си в сила деня на публикуването му в Gazzetta ufficiale della Repubblica italiana, което е извършено на 29 ноември 2008 г., така че този Декрет-закон не е влязъл в сила преди датата на неговото публикуване. От друга страна, актовете за установяване на данъчни задължения, които предвиждат прилагането на лихви с натрупвания, са изпратени на A2A след влизането в сила на този декрет-закон. Щом като обявената за несъвместима с общия пазар помощ, разглеждана в главното производство, не е била възстановена, нито е била предмет на акт за установяване на данъчни задължения към момента на влизане в сила на посочения декрет-закон, не би могло да се приеме, че последният засяга заварено положение.

42      От друга страна, с оглед на дългия период, изминал от приемането на 5 юни 2002 г. на Решение 2003/193, с което Комисията иска възстановяването на разглежданата в главното производство държавна помощ, и издаването през 2009 г. на акта за установяване на данъчни задължения, имащо за цел ефективното възстановяване на тази помощ, следва да се приеме, че прилагането на сложна лихва съставлява особено подходящо средство, за да се постигне отстраняване на конкурентното предимство, неправомерно предоставяно на предприятията — получатели на посочената държавна помощ.

43      Вследствие на това общите принципи на правната сигурност и защитата на оправданите правни очаквания допускат национална правна уредба като разглеждания в главното производство Декрет-закон № 185/2008.

44      Що се отнася, на последно място, до въпроса, повдигнат от A2A в писменото му становище, дали Декрет-закон № 185/2008 нарушава принципа на равно третиране, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика не следва да се разглеждат други въпроси, поставяни на Съда от страните в главното производство, различни от въпросите, които са предмет на акта за отправяне на преюдициално запитване от националната юрисдикция (вж. в този смисъл решение Kersbergen-Lap и Dams-Schipper, C-154/05, EU:C:2006:449, т. 21 и 22 и цитираната съдебна практика).

45      В преюдициалното си запитване обаче запитващата юрисдикция не повдига този въпрос.

46      Във всички случаи Съдът не разполага и с данни, които да му позволят да провери дали A2A прави опит да се позове в своя полза на национална практика във вземането на решения, която евентуално нарушава спазването на законосъобразността. Според постоянна съдебна практика на Съда обаче принципът на равно третиране трябва да се съчетава със спазването на принципа на законност, съгласно който никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго (решение The Rank Group, C-259/10 и C-260/10, EU:C:2011:719, т. 62 и цитираната съдебна практика).

47      Вследствие на това Съдът не е в състояние да разгледа довода, повдигнат от A2A относно евентуална разлика в третирането, противоречаща на принципа за недопускане на дискриминация.

48      С оглед на всички предходни съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 14 от Регламент № 659/1999, както и членове 11 и 13 от Регламент № 794/2004 допускат национална правна уредба като член 24, параграф 4 от Декрет-закон № 185/2008, която с препращане към Регламент № 794/2004 предвижда прилагането на сложни лихви към възстановяването на държавна помощ, дори когато решението, с което тази помощ е обявена за несъвместима с общия пазар и се разпорежда нейното възстановяване, е прието и съобщено на съответната държава членка преди влизането в сила на този регламент.

 По съдебните разноски

49      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО, както и членове 11 и 13 от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането на Регламент № 659/1999, допускат национална правна уредба като член 24, параграф 4 от Декрет-закон № 185 от 29 ноември 2008 г. за приемане на спешни разпоредби за подпомагане на домакинствата, труда, заетостта и предприятията и за преориентиране на националната стратегическа рамка към антикризисни действия, преобразуван в закон с измененията със Закон № 2 от 28 януари 2009 г., която с препращане към Регламент № 794/2004 предвижда прилагането на сложни лихви към възстановяването на държавна помощ, дори когато решението, с което тази помощ е обявена за несъвместима с общия пазар и се разпорежда нейното възстановяване, е прието и съобщено на съответната държава членка преди влизането в сила на този регламент.

Подписи

* Език на производството: италиански.