Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

10 ноември 2016 година(*)

„Обжалване — Държавни помощи — Схема за помощи в полза на националния обществен оператор за радио- и телевизионно разпространение — Задължения за обществена услуга — Компенсация — Член 106, параграф 2 ДФЕС — Решение, с което схемата за помощи е обявена за съвместима с вътрешния пазар — Изменение на начина на финансиране — Данъчни мерки — Данък, наложен на операторите на платена телевизия — Решение, с което изменената схема за помощи е обявена за съвместима с вътрешния пазар — Вземане предвид на начина на финансиране — Наличие на задължителна връзка по предназначение между данъка и схемата за помощи — Пряко въздействие на приходите от данъка върху размера на помощта — Покриване на нетните разходи за осъществяването на задачата за обществена услуга — Конкуренция между задълженото по данъка лице и получателя на помощта — Изопачаване на националното право“

По дело C-449/14 P

с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 23 септември 2014 г.,

DTS Distribuidora de Televisión Digital SA, установено в Трес Кантос (Испания), за което се явяват H. Brokelmann и M. Ganino, адвокати,

жалбоподател,

като другите страни в производството са:

Европейска комисия, за която се явяват C. Urraca Caviedes, B. Stromsky и G. Valero Jordana, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,

ответник в първоинстанционното производство,

Telefónica de España SA, установено в Мадрид (Испания),

Telefónica Móviles España SA, установено в Мадрид,

за които се явяват F. González Díaz, F. Salerno и V. Romero Algarra, адвокати,

Кралство Испания, за което се явява M. A. Sampol Pucurull, в качеството на представител,

Corporación de Radio y Televisión Española SA (RTVE), установено в Мадрид, за което се явяват A. Martínez Sánchez и J. Rodríguez Ordóñez, адвокати,

встъпили страни в първоинстанционното производство,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: R. Silva de Lapuerta, председател на състава, E. Regan (докладчик), Aл. Арабаджиев, C. G. Fernlund и S. Rodin, съдии,

генерален адвокат: Y. Bot,

секретар: L. Carrasco Marco, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 16 март 2016 г.,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 7 юли 2016 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си DTS Distribuidora de Televisión Digital SA (наричано по-нататък „DTS“) иска да бъде отменено решение на Общия съд на Европейския съюз от 11 юли 2014 г., DTS Distribuidora de Televisión Digital/Комисия (T-533/10, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2014:629), с което последният отхвърля жалбата му за отмяна на Решение 2011/1/ЕС на Комисията от 20 юли 2010 година относно схема за държавна помощ C 38/09 (ex NN 58/09), която Испания планира да отпусне на Corporación de Radio y Televisión Española (RTVE) (ОВ L 1, 2011 г., стр. 9, наричано по-нататък „спорното решение“).

 Обстоятелствата по спора

2        DTS е дружество, специализирано в управлението и експлоатацията на испанския пазар на платена платформа за цифрова сателитна телевизия, наречена Digital +, както и в разработването на тематични канали.

3        Corporación de Radio y Televisión Española SA (наричано по-нататък „RTVE“) е испанският обществен оператор за радио- и телевизионно разпространение, на когото с Ley 17/2006 de la radio y la televisión de titularidad estatal (Закон № 17/2006 за обществените радио и телевизия) от 5 юни 2006 г. (BOE № 134 от 6 юни 2006 г., стр. 21270) е възложена задачата да предоставя обществена услуга в тази област.

4        Закон № 17/2006 предвижда смесена система на финансиране, като RTVE получава, от една страна, приходи от търговските си дейности, по-специално от продажбата на рекламно време, и от друга страна, компенсация от испанската държава за осъществяването на задачата за обществена услуга.

5        Европейската комисия е одобрила тази система на финансиране с Решение C(2005) 1163 окончателен от 20 април 2005 година относно държавна помощ за RTVE (E 8/05) (резюме в ОВ C 239, 2006 г., стр. 17) и Решение C (2007) 641 окончателен от 7 март 2007 година относно финансирането на мерките за намаляване на наличния състав на RTVE (NN 8/07) (резюме в ОВ C 109, 2007 г., стр. 2).

6        Посочената система на финансиране е изменена с Ley 8/2009 de financiación de la Corporación de Radio y Televisión Española (Закон № 8/2009 за финансирането на RTVE) от 28 август 2009 г. (BOE № 210 от 31 август 2009 г., стр. 74003). Този закон влиза в сила на 1 септември 2009 г.

7        На първо място, Закон № 8/2009 предвижда, че считано от края на 2009 г., рекламата, телевизионният пазар, спонсорството и услугите за достъп до индивидуално платени събития вече не са източници на финансиране на RTVE. Единствените приходи от търговска дейност, с които RTVE продължава да разполага след тази дата, са приходите от предоставянето на услуги на трети лица, както и от продажбата на собствени продукции. Тези приходи възлизат на около 25 милиона евро.

8        На следващо място, за да се компенсира загубата на другите търговски приходи, в член 2, параграф 1, букви b)—d) и в членове 4—6 от Закон № 8/2009 се въвеждат или изменят няколко данъчни мерки (наричани по-нататък „разглежданите данъчни мерки“), сред които и данък от 1,5 % върху приходите на операторите на платена телевизия, установени в Испания (наричан по-нататък „данъкът върху приходите на операторите на платена телевизия“). Постъпленията от този данък в бюджета на RTVE не могат да надвишават 20 % от общата помощ, предназначена за RTVE всяка година, като данъчните приходи над тези размери се внасят в общия държавен бюджет. Посоченият закон предвижда по-специално и нов данък върху приходите на операторите на далекосъобщителни услуги, установени в Испания.

9        Освен това е запазена предвидената в Закон № 17/2006 компенсация за изпълнение на задълженията за обществена услуга. Следователно, ако горепосочените източници на финансиране са недостатъчни за покриване на всички разходи на RTVE за изпълнение на тези задължения, съгласно член 2, параграф 2 от Закон № 8/2009 и член 33 от Закон № 17/2006 държавата е длъжна да покрие разликата, като по този начин смесената система на финансиране на RTVE се преобразува в система на почти изцяло публично финансиране.

10      На последно място, член 3, параграф 2 от Закон № 8/2009 предвижда горна граница за приходите на RTVE. През двугодишния период 2010—2011 г. общият размер на тези приходи не може да надвишава 1 200 милиона евро годишно, като това съответства и на горната граница за разходите за всяка съответна финансова година. За тригодишния период 2012—2014 г. максималното увеличение на този размер е определено на 1 %, а за следващите години увеличението се определя според годишната промяна на индекса на потребителските цени.

11      След като на 22 юни 2009 г. е сезирана с жалба срещу законопроекта, довел до приемането на Закон № 8/2009, на 2 декември 2009 г. Комисията уведомява Кралство Испания за решението си да започне процедурата по член 108, параграф 2 ДФЕС във връзка с изменението на схемата на финансиране на RTVE (резюме в ОВ C 8, 2010 г., стр. 31).

12      На 18 март 2010 г. Комисията започва процедурата за установяване на неизпълнение на задължения, предвидена в член 258 ДФЕС, тъй като счита, че данъкът върху приходите на операторите на далекосъобщителни услуги, установени в Испания, е в противоречие с член 12 от Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (ОВ L 108, 2002 г., стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 183). На 30 септември 2010 г. с мотивирано становище Комисията иска от Кралство Испания да отмени този данък поради несъвместимостта му с посочената директива.

13      На 20 юли 2010 г. Комисията приема спорното решение, в което заключава, че изменението на системата на финансиране на RTVE, предвидено в Закон № 8/2009, е съвместимо с вътрешния пазар съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС. В този контекст тя приема по-специално, че разглежданите данъчни мерки не са неразделна част от предвидените в последния закон нови елементи на помощ и че поради това евентуалната несъвместимост на тези данъчни мерки с Директива 2002/20 не засяга проверката на съвместимостта на помощта с вътрешния пазар. Освен това Комисията приема, че изменената схема на финансиране на RTVE е в съответствие с член 106, параграф 2 ДФЕС, тъй като не нарушава принципа на пропорционалност.

 Обжалваното съдебно решение

14      На 24 ноември 2010 г. DTS подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорното решение. В подкрепа на искането си за отмяна DTS излага три основания, а именно нарушение съответно на понятието „помощ“ по смисъла на член 107 ДФЕС, що се отнася до отделимостта на разглежданите данъчни мерки, на член 106, параграф 2 ДФЕС, както и на членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС.

15      С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля всички основания по същество, а оттам и жалбата в нейната цялост.

 Производството пред Съда и исканията на страните в производството по обжалване

16      С жалбата си DTS, подкрепено от Telefónica de España SA и Telefónica Móviles España SA (наричани по-нататък заедно „дружествата Telefónica“), моли Съда:

–        да отмени обжалваното съдебно решение,

–        да отмени спорното решение или при условията на евентуалност да върне делото на Общия съд, и

–        да осъди Комисията и другите страни да заплатят направените в производствата пред Съда и пред Общия съд разноски.

17      Комисията моли Съда да отхвърли жалбата и да осъди DTS да заплати съдебните разноски. Като главно искане Кралство Испания и RTVE молят Съда да отхвърли жалбата като недопустима, а при условията на евентуалност да я отхвърли като неоснователна.

18      Дружествата Telefónica подават насрещна жалба, с която искат от Съда да отмени обжалваното съдебно решение и да осъди Комисията, както и встъпилите в нейна подкрепа страни, да заплатят направените в производствата пред Съда и пред Общия съд разноски. RTVE, Кралство Испания и Комисията искат насрещната жалба да бъде отхвърлена.

 По главната жалба

19      След като уточнява, че упреква Общия съд единствено в това, че в обжалваното съдебно решение е приел за правилен извода на Комисията в спорното решение, че тя не е била длъжна да разгледа съвместимостта на данъка върху приходите на операторите на платена телевизия с Договора за функционирането на ЕС, DTS излага три основания.

20      DTS изтъква като първо основание нарушението на член 107, параграф 1 ДФЕС поради неправилно тълкуване на понятието за помощ. То изтъква като второ основание нарушението на същата разпоредба, доколкото в обжалваното съдебно решение Общият съд не е упражнил достатъчно контрол за наличието на помощ и е изопачил испанското законодателство. Като трето основание се изтъква неправилното прилагане на член 106, параграф 2 ДФЕС.

 По допустимостта на жалбата

 Доводи на страните

21      RTVE твърди, че жалбата в нейната цялост е недопустима, тъй като е с обем от 40 страници и значително надхвърля максималната дължина от 25 страници, допустима съгласно Практическите указания към страните относно делата пред Съда (ОВ L 31, 2014 г., стр. 1, наричани по-нататък „Практическите указания“), без DTS да е обосновало надхвърлянето на тази дължина.

22      Освен това RTVE и Кралство Испания считат, че в жалбата не са посочени точно оспорваните точки от обжалваното съдебно решение. Така в жалбата само се възпроизвеждали доводите, изтъкнати в първоинстанционното производство.

23      DTS смята, че жалбата му е допустима.

 Съображения на Съда

24      На първо място, следва да се отбележи, че Практическите указания към страните са индикативни и нямат задължителна правна сила. Всъщност, както следва от съображения 1—3 от Практическите указания, последните са приети, за да може в интерес на доброто правораздаване да бъдат допълнени и изяснени правилата, които уреждат развитието на производството пред Съда, и не са предназначени да заместят релевантните разпоредби на Статута на Съда на Европейския съюз и на Процедурния правилник на Съда (вж. в този смисъл определение на председателя на Съда от 30 април 2010 г., Ziegler/Комисия, C-113/09 P(R), непубликувано, EU:C:2010:242, т. 33).

25      От точка 20 от Практическите указания, съгласно която „жалбата […] не би трябвало да надхвърля 25 страници, освен ако са налице особени обстоятелства“, ясно следва, че тази точка не предвижда абсолютна горна граница за броя страници, която да обуславя допустимостта на жалбата, а съдържа само препоръка за страните в това отношение.

26      Следователно не би могло жалбата да бъде отхвърлена като недопустима с мотива, че дължината ѝ надхвърля определен брой страници.

27      На второ място, следва да се припомни, че съгласно член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник жалбата трябва точно да посочва пороците на обжалваното съдебно решение, както и правните доводи, с които по специфичен начин се подкрепя такова искане, тъй като в противен случай жалбата или съответното основание ще бъдат недопустими (вж. по-специално решение от 10 юли 2014 г., Telefónica и Telefónica de España/Комисия, C-295/12 P, EU:C:2014:2062, т. 29 и цитираната съдебна практика).

28      Освен това от същите разпоредби следва, че е недопустима жалба, която само възпроизвежда вече изложените пред Общия съд основания и доводи, в това число и основаните на изрично отхвърлени от този съд фактически обстоятелства. Всъщност подобна жалба представлява в действителност само искане за преразглеждане на представената пред Общия съд искова молба или жалба, което е извън компетентността на Съда (вж. решение от 30 май 2013 г., Quinn Barlo и др./Комисия, C-70/12 P, непубликувано, EU:C:2013:351, т. 26 и цитираната съдебна практика).

29      За сметка на това, когато жалбоподателят оспорва тълкуването или прилагането на правото на Съюза от страна на Общия съд, разгледаните в първоинстанционното производство правни въпроси могат отново да бъдат обсъдени в хода на производството по обжалване. Всъщност, ако жалбоподателят не може по този начин да основе жалбата си на вече изложени пред Общия съд основания и доводи, посоченото производство отчасти би се обезсмислило (вж. решение от 30 май 2013 г., Quinn Barlo и др./Комисия, C-70/12 P, непубликувано, EU:C:2013:351, т. 27 и цитираната съдебна практика).

30      В случая обаче следва да се констатира, че видно от анализа на жалбата, DTS е посочило ясно и точно точките от обжалваното съдебно решение, до които се отнасят изложените от него основания, както и причините, поради които смята, че това решение е опорочено поради грешки при прилагане на правото.

31      Освен това, противно на твърденията на RTVE и Кралство Испания, DTS не се ограничава до това в жалбата си да възпроизведе изложените в първоинстанционното производство доводи. Всъщност то оспорва главно начина, по който Общият съд е тълкувал и приложил правото на Съюза, и по-конкретно член 107, параграф 1 ДФЕС, когато в обжалваното съдебно решение е приел, че наложеният на DTS данък върху приходите на операторите на платена телевизия не е неразделна част от предоставената на RTVE помощ, и освен това твърди, че посоченото решение страда от редица пороци, произтичащи от изопачаване.

32      Ето защо жалбата по настоящото дело трябва да бъде приета за допустима.

33      Поради това следва да бъде проверена нейната основателност, като на първо място бъде разгледано второто основание, а след това — първото и третото основание.

 По второто основание: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото Общият съд не е упражнил достатъчно контрол за наличието на помощ и е изопачил испанското законодателство

 Доводи на страните

34      DTS и дружествата Telefónica твърдят, че Общият съд не е упражнил достатъчно контрол върху изводите на Комисията относно условията, посочени в точки 106—111 от решение от 22 декември 2008, Régie Networks (C-333/07, EU:C:2008:764). Всъщност Общият съд не проверил до каква степен прогнозният размер на приходите оказва влияние върху изчисляването на помощта, като в това отношение в точки 65—70 от обжалваното съдебно решение изопачил разпоредбите на националното право, на които основал извода си, че размерът на постъпленията от данъка върху приходите на операторите на платена телевизия не влияе на размера на предназначената за RTVE помощ, като не отчел други релевантни разпоредби от това право.

35      На първо място, DTS поддържа, че противно на постановеното от Общия съд в точка 69 от решението му, член 2, параграф 2 от Закон № 8/2009 не задължава държавата, когато приходите на RTVE не са достатъчни, за да покрият нетните разходи за осъществяването на задачата за обществена услуга, да предостави средства от общия си бюджет с оглед на покриване на тези обективно определени разходи. Всъщност, от една страна, тази разпоредба задължавала държавата да допълни „бюджетното планиране за RTVE“, когато при изпълнението на този бюджет размерът на данъчните приходи бил по-нисък от бюджетните прогнози. От друга страна, вноските от общия бюджет на държавата не били разрешени, когато разходите надхвърляли бюджетните прогнози.

36      Освен това член 2, параграф 2 от Закон № 8/2009 трябвало да се тълкува във връзка с член 34 от Закон № 17/2006 и член 44 от Mandato-marco a la Corporación RTVE previsto en el articulo 4 de la Ley 17/2006 de la radio y la televisión de titularidad estatal, aprobado por los Plenos del Congreso de los Diputados y del Senado (рамков мандат за RTVE, предвиден в член 4 от Закон № 17/2006 и одобрен в пленарно заседание от камарата на депутатите и сената) (BOE бр. 157 от 30 юни 2008 г., стр. 28833).

37      Всъщност, видно от последните разпоредби, които не били взети предвид от Общия съд, RTVE изготвяло само бюджета си, като отчитало не само прогнозните разходи за осъществяване на задачата за обществена услуга, но и прогнозните приходи, включително тези от разглежданите данъчни мерки. Следователно в хипотезата, при която действителните приходи от тези мерки са по-ниски от прогнозния размер на събраните суми и не позволяват да се покрият бюджетните разходи на RTVE за обществената услуга, държавата била длъжна да допълни „бюджетното планиране“ от вноски от общия си бюджет. „Бюджетното планиране“ обаче трябвало да бъде изготвено въз основа на прогнозния размер на приходите, по-специално от данъка върху приходите на операторите на платена телевизия, и следователно този размер оказвал пряко влияние върху размера на помощта. Ето защо влиянието на приходите от този данък върху изпълнението на бюджета не трябвало да се бърка с това на прогнозния размер на приходите от посочения данък върху първоначалното изготвяне на бюджета, а следователно и върху размера на помощта.

38      Дружествата Telefónica добавят, че има очевидни признаци, които опровергават евентуални твърдени допълнителни вноски от общия бюджет на държавата, тъй като в изложението на мотивите към Закон № 8/2009 се посочва по-специално че „не изглежда разумно гаранцията за финансирането да води до увеличаване на вноските на държавата“. Освен това ставало въпрос за вторична хипотеза. Всъщност съгласно член 2, параграф 2 от Закон № 8/2009 две условия трябвало да бъдат изпълнени, за да финансира държавата част от разходите за изпълнението на задължението за обществена услуга. Първо, за дадена финансова година постъпленията от данъка върху приходите на операторите на платена телевизия трябвало да бъдат по-ниски от разходите за осъществяване на задачата за обществена услуга, и второ, размерът на средствата в резервния фонд трябвало да бъде недостатъчен за покриване на разходите на RTVE за тази финансова година. Фактът, че тази разпоредба въвежда ограничена по посочения начин гаранция от държавата, която представлява нова помощ, не бил пречка предоставената на RTVE помощ да се определя въз основа на приходите от данъка и ако те не са достатъчни, държавата да поеме задължението да покрие разликата.

39      На второ място, DTS упреква Общия съд, че в точки 66—68 от обжалваното съдебно решение е изопачил член 33 от Закон № 17/2006 и член 8 от Закон № 8/2009, що се отнася до ролята на държавата в случаите, в които постъпленията от данъка върху приходите на операторите на платена телевизия надхвърлят размера на нетните разходи за предоставяне на обществена услуга. Всъщност, от една страна, фактът, че за приходите на RTVE е предвидена абсолютна горна граница, бил ирелевантен, тъй като трябвало да се провери дали в рамките на тази горна граница размерът на помощта зависи от прогнозите за приходите от посочения данък. От друга страна, Общият съд само посочил, че видно от член 8, параграф 3 от Закон № 8/2009, надвнесените в резервния фонд средства могат да бъдат използвани от RTVE единствено с изричното разрешение на Министерството на икономиката и финансите, като пропуснал началото на този член, където се предвиждало, че „[ф]ондът може да се използва само за компенсиране на загуби от предходни финансови години и за справяне с непредвидени положения във връзка с доставката на обществената услуга“. Размерът на тези допълнителни средства обаче зависел задължително от приходите от данъците, тъй като този фонд се захранва с тях.

40      Освен това дружествата Telefónica твърдят, че Общият съд е тълкувал неправилно член 33, параграф 1 от Закон № 17/2006 и член 3, параграф 2 от Закон № 8/2009, като е констатирал, че тези разпоредби премахват всякаква връзка между размера на помощта и размера на сумите, събирани въз основа на разглежданите данъчни мерки. От една страна, хипотезата на прехвърляне на приходите в общия бюджет на държавата била вторична. Всъщност само приходите, които надхвърляли границата от 10 % от годишните разходи на RTVE, били прехвърляни в държавния бюджет. От друга страна, от това не следвало, че размерът на помощта не зависи от размера на данъчните приходи. Член 33, параграф 1 от Закон № 17/2006 установявал най-много граница на размера на помощта, което не било пречка общите приходи от данъците да бъдат преобразувани в помощ в границата, определена от законодателя.

41      Дружествата Telefónica добавят, че от редица доказателства е видно още, че държавата не е склонна да допълва бюджета на RTVE. Макар тези доказателства да са последващи спрямо спорното решение, те потвърждавали посоченото в мотивите към Закон № 8/2009, а именно че „не изглежда разумно гаранцията за финансирането да води до увеличаване на вноските на държавата“.

42      Според RTVE, Кралство Испания и Комисията второто основание е недопустимо и при всички случаи твърденията за наличието му са неоснователни.

 Съображения на Съда

43      Следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда, когато Общият съд е установил или преценил фактите, по силата на член 256 ДФЕС Съдът е компетентен единствено да упражни контрол върху правната квалификация на тези факти и правните последици, които Общият съд е извел от тях. Следователно, освен в случай на изопачаване на представените пред Общия съд доказателства, преценката на фактите не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда (вж. по-специално решение от 3 април 2014 г., Франция/Комисия, C-559/12 P, EU:C:2014:217, т. 78).

44      Следователно, що се отнася до проверка в производството по обжалване на изводите на Общия съд относно националното право, Съдът е компетентен единствено да провери дали това право е било изопачено (вж. решение от 3 април 2014 г., Франция/Комисия, C-559/12 P, EU:C:2014:217, т. 79 и цитираната съдебна практика).

45      В това отношение е важно да се припомни, че изопачаването трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактите и доказателствата (решение от 3 април 2014 г., Франция/Комисия, C-559/12 P, EU:C:2014:217, т. 80).

46      В случая следва да се припомни, че в точки 65—86 от обжалваното съдебно решение с оглед на Закон № 8/2009 Общият съд е заключил — както е заключила и Комисията, и според Общия съд нейният извод е правилен — че размерът на предназначената за RTVE помощ не зависи от размера на наложения на DTS данък, тъй като размерът на помощта се определя с оглед на нетните разходи за осъществяване на задачата за обществена услуга.

47      В това отношение Общият съд, от една страна, е отбелязал в точка 66 от обжалваното съдебно решение, че съгласно член 33 от Закон № 17/2006, когато приходите на RTVE надхвърлят размера на разходите за осъществяване на задачата за предоставяне на обществената услуга за радио- и телевизионно разпространение, средствата над този размер се преразпределят, като в зависимост от това дали са по-малко от 10 % от включените в бюджета годишни разходи на RTVE, или не те се прехвърлят съответно в резервен фонд или в държавния бюджет. По отношение на първата хипотеза Общият съд е уточнил в точка 67 от посоченото решение, че видно от член 8 от Закон № 8/2009, капиталът може да се използва само с изричното разрешение на Министерството на икономиката и финансите и, ако не бъде използван в период от четири години, трябва да послужи за намаляване на размера на компенсацията, която се изплаща от общия бюджет на испанската държава. Освен това в точка 68 от същото решение Общият съд е посочил, че член 3, параграф 2 от Закон № 8/2009 предвижда абсолютна граница за приходите на RTVE, която е определена на 1 200 милиона евро за 2010 г. и 2011 г., и че всички средства над тази граница се преразпределят пряко към общия бюджет на испанската държава.

48      От друга страна, в точки 69, 76 и 80 от обжалваното съдебно решение Общият съд е констатирал, че съгласно член 2, параграф 2 от Закон № 8/2009, когато приходите на RTVE не са достатъчни за покриване на разходите за осъществяване на задачата за предоставяне на обществената услуга за радио- и телевизионно разпространение, испанската държава е длъжна да изплати разликата с вноски от общия бюджет.

49      В случая обаче се налага изводът, че под предлог, че критикуват Общия съд поради допусната грешка при прилагане на правото при упражняване на съдебния контрол върху спорното решение и поради изопачаване на посочените разпоредби от националното право, като същевременно не са взети предвид други разпоредби, DTS и дружествата Telefónica в действителност само оспорват тълкуването на националното право, възприето от Общия съд в точки 65—86 от обжалваното съдебно решение. Следователно те целят това тълкуване да бъде заместено с друго, а оттам, като се позовават по-специално на национални разпоредби, които не са били обсъждани в първоинстанционното производство, да бъде направена нова проверка на фактите и доказателствата. Те ни най-малко не целят да докажат, че Общият съд е направил констатации, които явно са в разрез с разпоредбите на посоченото национално право, или че с оглед на материалите по преписката той е придал на тези разпоредби значение, каквото те явно нямат.

50      При това положение второто основание трябва да бъде отхвърлено като недопустимо.

 По първото основание: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС поради неправилно тълкуване на понятието за помощ

 По първото твърдение: съществуващото съотношение между данъка върху приходите на операторите на платена телевизия и предоставената на RTVE помощ не е сходно с това между данък с общ обхват и освобождаването от него

–       Доводи на страните

51      Според DTS Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 92 и 93 от обжалваното съдебно решение е приел, че с жалбата си то цели да постави под съмнение практиката на Съда, установена в решение от 20 септември 2001 г., Banks (C-390/98, EU:C:2001:456). Всъщност тази съдебна практика се отнасяла единствено до хипотезата, в която някои категории предприятия са освободени от данък с общ обхват. В случая обаче DTS не се противопоставяло на начисляването на данъка върху приходите на операторите на платена телевизия с мотива, че за RTVE е предвидено освобождаване, което представлява държавна помощ. За сметка на това, DTS твърди, че посоченият данък, доколкото му е наложен асиметрично с оглед на пряко финансиране на схемата за помощи в полза на RTVE, сам по себе си е помощ, подобно на данъка, във връзка с който е постановено решение от 7 септември 2006 г., Laboratoires Boiron (C-526/04, EU:C:2006:528, наричано по-нататък „решение Laboratoires Boiron“).

52      RTVE и Комисията поддържат, че това твърдение по първото основание е неотносимо и при всички случаи е неоснователно, както поддържа и Кралство Испания.

–       Съображения на Съда

53      Следва да се припомни, че в точки 92 и 93 от обжалваното съдебно решение Общият съд е констатирал, че с доводите си за нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС поради съществуващото съотношение между разглежданите данъчни мерки и конкурентното предимство за RTVE DTS цели да постави под въпрос принципа, възприет в постоянната практика на Съда и изведен в точка 80 от решение от 20 септември 2001 г., Banks (C-390/98, EU:C:2001:456), че данъчнозадължените лица не могат да се позовават на обстоятелството, че освобождаването от облагане на други лица представлява държавна помощ, за да избегнат плащането на данъка.

54      При все това критиката, изразена от DTS по отношение на тези констатации в рамките на първото твърдение по първото основание, по никакъв начин не може да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение, тъй като, както правилно твърдят RTVE и Комисията, Общият съд е отхвърлил въпросните доводи на DTS не по мотивите, посочени в точки 92 и 93 от това решение, а по тези в точки 94—105 от него, свързани с релевантността на решение Laboratoires Boiron за проверката на съответната помощ, а до тези мотиви се отнася второто твърдение по настоящото основание.

55      Поради това първото твърдение по първото основание трябва да бъде отхвърлено като неотносимо.

 По второто твърдение: данъкът върху приходите на операторите на платена телевизия е асиметричен данък, представляващ помощ по смисъла на решение Laboratoires Boiron

–       Доводи на страните

56      На първо място, DTS поддържа, че данъкът върху приходите на операторите на платена телевизия е неразделна част от предоставената на RTVE помощ, доколкото представлява асиметричен данък, който може да бъде приравнен на разглеждания в решение Laboratoires Boiron. Всъщност този данък бил налаган само на една категория оператори, а именно операторите на платена телевизия, които са в конкуренция с RTVE. Поради това помощта се изразявала едновременно в това, от една страна, че на конкурент на получателя на помощта е налаган данък, а от друга страна, че приходите от този данък са предназначени за финансиране на помощта.

57      На второ място, DTS твърди, че установените от Общия съд разлики между данъка върху приходите на операторите на платена телевизия и данъка, разглеждан в решение Laboratoires Boiron, не са релевантни.

58      Първо, не бил определящ установеният от Общия съд в точка 100 от обжалваното съдебно решение факт, че основната цел на данъка върху приходите на операторите на платена телевизия не е да се възстанови балансът в условията на конкуренция между RTVE и останалите оператори. Всъщност понятието за помощ било обективно. Във всеки случай целта на този данък била аналогична на тази на данъка, разглеждан в решение Laboratoires Boiron, тъй като с данъка върху приходите на операторите на платена телевизия се целяло да се допринесе за финансирането на разходите на RTVE за осъществяване на задачата му за обществена услуга.

59      Второ, не било правилно да се смята, както е приел Общият съд в точка 101 от обжалваното съдебно решение, че връзката между данъка върху приходите на операторите на платена телевизия и помощта не е толкова тясна, колкото тази в решение Laboratoires Boiron. В това отношение Общият съд неправилно констатирал, че евентуалната несъвместимост на този данък с правото на Съюза не би имала за пряка последица поставянето под въпрос на предоставената на RTVE помощ. Всъщност в обжалваното съдебно решение не било взето предвид, че задължението на DTS да допринася за финансирането на негов конкурент засилвало нарушението на конкуренцията, произтичащо от прехвърлянето на средства на конкурента. Следователно RTVE се ползвало с конкурентно предимство на пазарите на придобиване на аудио-визуално съдържание не само поради средствата, които получавало за осъществяване на задачата за обществена услуга, но и поради факта че конкурентите му не ползвали тези средства. Последното предимство обаче щяло да бъде напълно премахнато, ако бъде отменен данъкът върху приходите на операторите на платена телевизия.

60      Трето, Общият съд неправилно приел в точки 102—104 от обжалваното съдебно решение, че за разлика от случая, разглеждан в решение Laboratoires Boiron, размерът на предоставената на RTVE помощ не се определя с оглед на размера на данъка върху приходите на операторите на платена телевизия. Всъщност в случая конкурентното предимство за RTVE щяло да нарасне с размера на наложения на DTS данък, тъй като колкото по-висок е данъкът, толкова по-малко са средствата, с които DTS разполага, за да конкурира RTVE. Следователно връзката между посочения данък и помощта била по-тясна от тази в решение Laboratoires Boiron. Всъщност в спорното решение Комисията заключила, че прехвърлянето на държавни средства на RTVE представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

61      Дружествата Telefónica смятат, на първо място, че Общият съд неправилно е тълкувал стеснително необходимите условия, за да може начинът на финансиране на дадена помощ да бъде неразделна част от нея, при положение че за правилата в областта на държавните помощи следва да се приложи методът на телеологичното тълкуване.

62      На второ място, дружествата Telefónica твърдят, че установените в съдебната практика условия, за да се докаже, че дадена данъчна мярка е неразделна част от помощта, а именно че данъкът е предназначен за финансиране на помощта и приходите от него влияят пряко върху размера на помощта, не са различни и кумулативно предвидени условия. Всъщност самото използване на данъка за финансиране на помощта предполагало наличието на задължителна връзка между размера на приходите и размера на помощта. Така Общият съд тълкувал неправилно решение от 13 януари 2005 г., Streekgewest (C-174/02, EU:C:2005:10), доколкото в това решение Съдът разгледал единствено дали съществува задължителна връзка по предназначение между данъка и помощта съгласно релевантната национална правна уредба и приел, че при утвърдителен отговор прякото въздействие на данъчната мярка върху размера на помощта било логична последица.

63      На трето място, дружествата Telefónica смятат, че тълкуването, дадено от Общия съд на решения от 21 октомври 2003 г., van Calster и др. (C-261/01 и C-262/01, EU:C:2003:571) и от 27 ноември 2003 г., Enirisorse (C-34/01—C-38/01, EU:C:2003:640), е неправилно. Фактът, че Съдът не се произнесъл по изискването за пряко въздействие на данъчната мярка върху размера на помощта, не означавал, че той е приел, че става дума за допълнително условие за определяне дали начинът на финансиране на дадена помощ е част от нея, а това можело да се обясни с обстоятелството, че тези решения се отнасяли до първите дела, по които Съдът разяснил въпроса за отделимостта.

64      Според RTVE, Кралство Испания и Комисията второто твърдение по първото основание е неоснователно.

 Съображения на Съда

65      Следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда данъците не попадат в приложното поле на разпоредбите на Договора относно държавните помощи, освен ако не представляват начина на финансиране на мярка за помощ, превръщайки се в неразделна част от нея (решения от 13 януари 2005 г., Streekgewest, C-174/02, EU:C:2005:10, т. 25, от 13 януари 2005 г., Pape, C-175/02, EU:C:2005:11, т. 14 и от 27 октомври 2005 г., Distribution Casino France и др., C-266/04—C-270/04, C-276/04 и C-321/04—C-325/04, EU:C:2005:657, т. 34).

66      Всъщност, от една страна, е възможно дадена помощ в тесен смисъл да не нарушава съществено обмена между държавите членки и поради това да бъде призната за допустима, но вредоносното ѝ действие да бъде засилено поради начина ѝ на финансиране, вследствие на който помощта като цяло е несъвместима с вътрешния пазар. От друга страна, когато се окаже, че данък, предназначен конкретно за финансиране на дадена помощ, е в противоречие с други разпоредби от Договора, Комисията не може да обяви схемата за помощи, част от която е данъкът, за съвместима с вътрешния пазар (вж. в този смисъл решение от 21 октомври 2003 г., van Calster и др., C-261/01 и C-262/01, EU:C:2003:571, т. 47 и 48 и цитираната съдебна практика).

67      Следователно начинът на финансиране на дадена помощ може да доведе до несъвместимост на цялата финансирана по този начин схема за помощи с вътрешния пазар. Поради това дадена помощ не може да бъде разглеждана, без да се взема предвид начинът ѝ на финансиране (вж. в този смисъл решение от 14 април 2005 г., AEM и AEM Torino, C-128/03 и C-129/03, EU:C:2005:224, т. 45).

68      Съгласно практиката на Съда, за да се счита даден данък за неразделна част от мярка за помощ, съгласно релевантното национално законодателство трябва да съществува задължителна връзка по предназначение между съответните данък и помощ, в смисъл че приходът от данъка е предназначен по необходимост за финансирането на помощта и влияе пряко върху размера на последната, а следователно и върху преценката на съвместимостта ѝ с вътрешния пазар (вж. по-специално решения от 15 юни 2006 г., Air Liquide Industries Belgium, C-393/04 и C-41/05, EU:C:2006:403, т. 46 и цитираната съдебна практика, и от 22 декември 2008 г., Régie Networks, C-333/07, EU:C:2008:764, т. 99).

69      В случая Общият съд е констатирал в точки 65—86 от обжалваното съдебно решение, оспорени неуспешно в рамките на второто основание, че видно от приложимите разпоредби от националното право, размерът на предоставената на RTVE помощ не зависи пряко от приходите от разглежданите данъчни мерки, тъй като размерът на помощта се определя в зависимост от нетните разходи за осъществяване на поверената на RTVE задача за обществена услуга.

70      Както е видно от точки 47 и 48 от настоящото решение, в това отношение Общият съд е отбелязал по-конкретно, че когато данъчните приходи на RTVE надхвърлят размера на разходите за осъществяване на задачата му за обществена услуга, средствата над този размер се преразпределят според случая съответно в резервен фонд или в държавния бюджет, като освен това за тези приходи е предвидена абсолютна граница, така че всички средства над тази граница се преразпределят към общия държавен бюджет. От друга страна, Общият съд е констатирал, че когато посочените приходи не са достатъчни за покриване на разходите, испанската държава е длъжна да покрие разликата.

71      При това положение, макар предоставената на RTVE помощ безспорно да се финансира с разглежданите данъчни мерки, противно на твърденията на DTS и дружествата Telefónica, Общият съд все пак е имал основание да заключи в точка 104 от обжалваното съдебно решение, без да допусне грешка при прилагане на правото, че данъчните мерки не са неразделна част от посочената помощ.

72      Всъщност не може да се приеме, че е налице задължителна връзка по предназначение между разглежданите данъчни мерки и съответната помощ, тъй като приходите от данъчните мерки не влияят пряко върху размера на предоставената на RTVE помощ, като нито отпускането, нито размерът на помощта зависят от тези приходи и последните не са предназначени по необходимост за финансирането ѝ, доколкото част от тях може да бъде използвана за други цели.

73      В това отношение е без значение, че разглежданите данъчни мерки са въведени, за да се компенсира загубата на търговските приходи, получавани преди това от RTVE, и по-специално приходите от реклами (вж. по аналогия решение от 13 януари 2005 г., Streekgewest, C-174/02, EU:C:2005:10, т. 27).

74      Доводите, които DTS черпи от решение Laboratoires Boiron, не могат да оборят тези изводи.

75      В това отношение следва да се припомни, че в това решение Съдът е постановил по същество, че при асиметрично облагане с даден данък, тоест когато данъкът се дължи от само една от двете категории конкуриращи се оператори, задължените по данъка оператори могат да се позоват на неговата незаконосъобразност. Всъщност в такъв случай помощта произтича от факта, че друга категория икономически оператори, с която облаганата с данъка категория е в пряка конкуренция, не е облагана с посочения данък. Поради това мярката за помощ се изразява в самия данък, тъй като последният и помощта са две неразделни части от една и съща данъчна мярка. Следователно тази хипотеза не може да бъде приравнена на хипотезата на освобождаване от данък с общ обхват, което е отделимо от този данък (вж. в този смисъл решение Laboratoires Boiron, C-526/04, EU:C:2006:528, т. 30—48).

76      Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точки 98—103 от обжалваното съдебно решение, че данъкът върху приходите на операторите на платена телевизия, по който DTS е задължено лице, не е сходен с асиметричния данък, разглеждан в решение Laboratoires Boiron.

77      Всъщност в случая, както Общият съд е посочил в точка 101 от обжалваното съдебно решение, разглежданите данъчни мерки и помощта за RTVE не са две неразделни части от една и съща мярка, тъй като, за разлика от делото, по което е постановено решение Laboratoires Boiron, евентуалната неприложимост на разглежданите данъчни мерки поради евентуалната им несъвместимост с правото на Съюза не би имала за пряка последица поставянето под въпрос на помощта, доколкото, както е видно от точки 48 и 70 от настоящото решение, испанската държава е длъжна да покрие разликата между финансовите средства, с които разполага RTVE, и всички разходи на последното за изпълнение на задълженията му за обществена услуга.

78      Освен това, както Общият съд отново правилно е отбелязал в точка 102 от обжалваното съдебно решение, в решение Laboratoires Boiron размерът на помощта се определя само с оглед на размера на данъка, тъй като предимството, което получателите извличат от облагането на конкурентите им с този данък, задължително зависи от размера на последния. За сметка на това, в случая размерът на помощта се определя, както е видно от точки 69—71 от настоящото решение, с оглед на нетните разходи за изпълнение на задължението за обществена услуга.

79      Безспорно, както основателно твърди DTS, в настоящото дело данъкът върху приходите на операторите на платена телевизия е предназначен и за финансиране на схема за помощи в полза на RTVE, която Комисията е приела за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Следователно задължението за плащане на този данък поставя допълнително DTS в неблагоприятно конкурентно положение на пазарите, на които то осъществява дейност в конкуренция с RTVE, тъй като последното не е задължено по посочения данък лице.

80      При все това, както Общият съд правилно е отбелязал в точки 84 и 102 от обжалваното съдебно решение, това обстоятелство само по себе си не е достатъчно, за да се докаже, че данъкът е неразделна част от помощта.

81      Всъщност, от една страна, както Съдът вече е постановил, отговорът на въпроса дали даден данък е неразделна част от финансирана с данъка помощ не зависи от наличието на конкуренция между задълженото по данъка лице и получателя на помощта, а само от наличието на задължителна връзка по предназначение между посочения данък и съответната помощ съгласно релевантната национална правна уредба (вж. в този смисъл решение от 22 декември 2008 г., Régie Networks, C-333/07, EU:C:2008:764, т. 93—99).

82      Така от практиката на Съда следва, че няма задължителна връзка между данъка и освобождаването на категория предприятия от него, при това дори и последните да осъществяват дейност в конкуренция със задължените по данъка предприятия. Всъщност приложимостта на данъчното освобождаване и обхватът му не зависят от приходите от данъка. Следователно задължените по даден данък лица не могат да се позовават на обстоятелството, че освобождаването от облагане на други предприятия представлява държавна помощ, за да избегнат плащането на данъка или да искат възстановяването му (в този смисъл вж. по-специално решение от 27 октомври 2005 г., Distribution Casino France и др., C-266/04—C-70/04, C-276/04 и C-321/04—C-325/04, EU:C:2005:657, т. 41 и 42).

83      От друга страна и както вече бе посочено в точка 65 от настоящото решение, данъците по принцип не попадат в приложното поле на правилата относно държавните помощи. Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 96 от заключението си, ако се приемат доводите на DTS, това би означавало, че всеки данък, който се събира на секторно равнище и засяга оператори в конкуренция с получателя на финансираната с данъка помощ, трябва да бъде разглеждан с оглед на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС.

84      От изложените по-горе съображения следва, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че данъкът върху приходите на операторите на платена телевизия не е част от схемата за помощи в полза на RTVE.

85      Следователно второто твърдение по първото основание трябва да бъдат отхвърлено като неоснователно.

 По третото основание: неправилно прилагане на член 106, параграф 2 ДФЕС

 Доводи на страните

86      DTS твърди, че в обжалваното съдебно решение Общият съд е изопачил второто основание за отмяна, представено в първоинстанционното производство, а именно нарушение на член 106, параграф 2 ДФЕС. Всъщност, противно на приетото от Общия съд в точки 151 и 152 от обжалваното съдебно решение, DTS не изтъквало пред този съд довод относно последиците от предоставената на RTVE помощ в тесен смисъл, а само твърдяло, че начинът на финансиране на тази помощ засилвал произтичащото от нея нарушение на конкуренцията и водел до несъвместимостта на помощта и начина на финансирането ѝ в тяхната съвкупност с общия интерес. В това отношение Общият съд тълкувал неправилно редица негови доводи.

87      Според DTS вследствие на това изопачаване Общият съд се е произнесъл ultra petita, като по този начин е изменил предмета на спора. В хода на съдебното заседание пред Общия съд DTS пояснило, че второто основание за отмяна е относимо само в случай че бъде прието първото основание, и след като отхвърлил последното, Общият съд не можел да разгледа второто основание. При всички положения, дори да се приеме, че било възможно Общият съд да се произнесе по това основание, той можел да го отхвърли само по мотива, посочен в точка 151 от обжалваното съдебно решение, а именно че Комисията не е била длъжна да отчете последиците от данъка върху приходите на операторите на платена телевизия, тъй като тази данъчна мярка не е неразделна част от помощта. При все това Общият съд изменил предмета на спора, като в точка 152 от посоченото решение тълкувал второто представено от DTS основание като отнасящо се до последиците от помощта в тесен смисъл.

88      Според DTS по този начин Общият съд превишил пределите на правомощията си за съдебен контрол върху изводите на Комисията относно спазването на принципа на пропорционалност, залегнал в член 106, параграф 2 ДФЕС. Всъщност в рамките на този контрол Общият съд можел само да провери дали Комисията е допуснала явна грешка в преценката, без да замести преценката ѝ със своя или на по-силно основание да разглежда въпроси, които тя не е анализирала. Ето защо, след като е потвърдил решението на Комисията, че данъкът върху приходите на операторите на платена телевизия не е неразделна част от помощта, логически Общият съд е приел, че тази институция основателно е разрешила въпросната помощ. За сметка на това, той не можел да се произнася по въпроси като опасността RTVE да извърши антиконкурентни действия, по-специално да участва в наддавания, тъй като Комисията не е разгледала тези въпроси.

89      RTVE поддържа, че третото основание е недопустимо. При всички положения то смята, както Кралство Испания и Комисията, че това основание е неотносимо или че поне твърденията за наличието му са неоснователни.

 Съображения на Съда

90      Следва да се отбележи, че третото основание почива изцяло на предпоставката, че Общият съд е тълкувал неправилно обхвата на второто основание за отмяна, представено в първоинстанционното производство, а именно нарушение на член 106, параграф 2 ДФЕС.

91      Следва обаче да се констатира, че с жалбата си до Съда DTS не оспорва изводите на Общия съд в точки 113—167 от обжалваното съдебно решение, за да обоснове отхвърлянето на второто основание.

92      По-конкретно DTS ни най-малко не твърди, че тази част от обжалваното съдебно решение е опорочена поради грешки при прилагане на правото, тъй като от самото начало то подчертава, че жалбата му не се отнася до проверка на съвместимостта на предоставената на RTVE помощ с член 106, параграф 2 ДФЕС.

93      Следователно, дори и твърденията за наличието на третото основание да са основателни, то не може да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение.

94      При това положение третото основание следва да бъде отхвърлено като неотносимо.

 По представените от дружествата Telefónica основания: нарушение на член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз и на член 106, параграф 2 ДФЕС

95      В писмения си отговор дружествата Telefónica излагат като основание нарушението на член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз и поддържат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е отхвърлил като недопустими доводите им относно нарушение на член 108 ДФЕС.

96      В писмения отговор дружествата Telefónica излагат като основание и нарушението на член 106, параграф 2 ДФЕС и твърдят, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е упражнил прекалено ограничен контрол за това дали разглежданата схема за помощи спазва принципа на пропорционалност, позовавайки се в това отношение на свободата на преценка, с която разполага Комисията.

97      Безспорно е, че с тези основания се цели отмяна на обжалваното съдебно решение по мотиви, които не са били изтъкнати от DTS в жалбата му до Съда.

98      Всъщност, от една страна, в подкрепа на жалбата си до Съда DTS ни най-малко не изтъква нарушение на член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз. От друга страна, макар като трето основание формално да се изтъква нарушението на член 106, параграф 2 ДФЕС, DTS е уточнило в жалбата си до Съда, както е видно от точка 92 от настоящото решение, че не цели да оспори проверката на съвместимостта на предоставената на RTVE помощ с оглед на тази разпоредба, а в рамките на това основание само упреква Общия съд за това, че е изопачил някои от доводите му.

99      Съгласно член 174 от Процедурния правилник обаче исканията в писмения отговор са уважаване или отхвърляне, изцяло или частично, на жалбата.

100    Освен това съгласно член 172 от този правилник страните по съответното дело пред Общия съд могат да представят писмено изявление, което е отделно от писмения отговор и исканията в което съгласно член 178, параграф 1 и параграф 3, второ изречение от посочения правилник са за отмяна, изцяло или частично, на обжалваното съдебно решение, а представените в тяхна подкрепа правни основания и доводи са различни от изтъкнатите в писмения отговор.

101    От тези разпоредби, разгледани във връзка една с друга, следва, че в писмения отговор не може да се иска отмяна на обжалваното съдебно решение по мотиви, различни и самостоятелни спрямо изтъкнатите в жалбата, като такива мотиви могат да бъдат изтъквани само в насрещна жалба.

102    Ето защо изтъкнатите от дружествата Telefónica основания, а именно нарушение на член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз и на член 106, параграф 2 ДФЕС, следва да бъдат отхвърлени като недопустими.

 По насрещната жалба

103    В подкрепа на насрещната жалба дружествата Telefónica сочат едно-единствено основание, а именно нарушение на член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз, доколкото Общият съд е отхвърлил като недопустими доводите им за нарушение на член 108 ДФЕС.

 Доводи на страните

104    Дружествата Telefónica твърдят, че Общият съд не може да отхвърли като недопустимо изтъкнатото от тях в първоинстанционното производство основание за отмяна — а именно нарушение на член 108 ДФЕС — поради това че то не е свързано с предмета на спора, тъй като е повдигнато за първи път в изявлението при встъпване.

105    Най-напред, в точка 216 от обжалваното съдебно решение Общият съд не можел да черпи основание от решение от 19 ноември 1998 г., Обединено кралство/Съвет (C-150/94, EU:C:1998:547), след като дружествата Telefónica не се били позовали на това решение.

106    Освен това, в точка 217 от обжалваното съдебно решение Общият съд не пояснил защо решение от 8 юли 2010 г., Комисия/Италия (C-334/08, EU:C:2010:414), обосновава възможността, когато иска да изтъкне основание, което не е било представено от главната страна, встъпилата в производство за установяване на неизпълнение на задължения страна да разполага с по-голяма свобода от встъпилата в производство по жалба за отмяна страна. Ако встъпилата страна трябвало да се ограничава до основанията, изложени от главната страна, член 132, параграф 2 от Процедурния правилник, съгласно който встъпилата страна трябва да посочи основанията си, щял да бъде лишен от смисъл.

107    RTVE поддържа, че насрещната жалба е недопустима. От една страна, в тази жалба в противоречие с член 178, параграф 3, второ изречение от Процедурния правилник било посочено едно-единствено основание, идентично на едно от основанията, изтъкнати от дружествата Telefónica в писмения им отговор по главната жалба. От друга страна, в противоречие с първото изречение на споменатата разпоредба в насрещната жалба не били посочени точно оспорваните мотиви на обжалваното съдебно решение. При всички положения насрещната жалба била неоснователна. Кралство Испания и Комисията също смятат, че доводите на дружествата Telefónica трябва да бъдат отхвърлени.

 Съображения на Съда

 По допустимостта на насрещната жалба

108    По отношение на допустимостта на насрещната жалба следва да се припомни, че съгласно член 178, параграф 3, второ изречение от Процедурния правилник посочените в насрещната жалба правни доводи и основания трябва, както вече бе отбелязано в точка 100 от настоящото решение, да са различни от изтъкнатите в писмения отговор по главната жалба.

109    Безспорно в случая изтъкнатото от дружествата Telefónica в насрещната им жалба основание, а именно нарушение на член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз, видимо съвпада изцяло с едно от основанията, представени в писмения им отговор по подадената от DTS главна жалба.

110    При все това изискването по член 178, параграф 3, второ изречение от Процедурния правилник може да се разглежда само като почиващо на предпоставката, че самите основания и доводи в писмения отговор са аналогични на изтъкнатите в главната жалба, като в противен случай ще бъде поставено под въпрос проведеното в посочения правилник разграничение между главната и насрещната жалба.

111    В случая обаче, както е видно от точки 95—102 от настоящото решение, основанието, изтъкнато от дружествата Telefónica в писмения им отговор по подадената от DTS главна жалба, а именно нарушение на член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз, е недопустимо, тъй като е различно от изложените в жалбата.

112    По отношение на изпълнението на изискването по член 178, параграф 3, второ изречение от Процедурния правилник е достатъчно да се констатира, че в насрещната жалба изрично са посочени точки 207—218 от обжалваното съдебно решение и че поради това в него достатъчно точно са посочени оспорваните мотиви на това решение.

113    При това положение следва да се приеме, че насрещната жалба е допустима в частта относно точки 207—218 от обжалваното съдебно решение.

 По съществото на спора

114    По отношение на основателността на насрещната жалба следва да се припомни, че страните, допуснати да встъпят по дело пред Съда на основание член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз, не могат да променят предмета на спора, чиито граници се определят от исканията и основанията, изложени от главните страни. Следователно са допустими само онези доводи на встъпилите страни, които се вписват в рамката, очертана от тези искания и основания (решение от 7 октомври 2014 г., Германия/Съвет, C-399/12, EU:C:2014:2258, т. 27).

115    В случая с изложеното в насрещната им жалба основание дружествата Telefónica упрекват Общия съд за това, че в точки 207—218 от обжалваното съдебно решение е отхвърлил като недопустими основанията за отмяна, които са изложени в подаденото от тях пред този съд изявление при встъпване и с които се твърди, че Комисията е нарушила член 108 ДФЕС.

116    Безспорно е обаче, че в първоинстанционната си жалба DTS не е изтъкнало нарушение на тази разпоредба, като изложените от него основания за отмяна на спорното решение са нарушение съответно на член 107 ДФЕС, на членове 49 ДФЕС и 64 ДФЕС, както и на член 106, параграф 2 ДФЕС.

117    Следователно, както Общият съд е приел в точка 212 от обжалваното съдебно решение, основанията, изтъкнати от дружествата Telefónica в подаденото до Общия съд изявление при встъпване, не са свързани с предмета на спора, определен от DTS, и поради това променят обхвата му в степен, която е в противоречие с член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз.

118    В това отношение Общият съд правилно е приел в точка 217 от обжалваното съдебно решение, че изводът, направен в решение от 8 юли 2010 г., Комисия/Италия (C-334/08, EU:C:2010:414), във връзка с производство за установяване на неизпълнение на задължения по член 260 ДФЕС, не е относим към производство по жалба за отмяна по член 263 ДФЕС.

119    Всъщност производството за установяване на неизпълнение на задължения се основава на обективната констатация, че дадена държава членка не е изпълнила задълженията си по правото на Съюза (вж. по-специално решение от 6 октомври 2009 г., Комисия/Испания, C-562/07, EU:C:2009:614, т. 18).

120    Следователно, както Общият съд правилно е приел в точка 217 от обжалваното съдебно решение, в такова производство Съдът трябва да направи всички необходими констатации, за да заключи, че е налице неизпълнение на задължения, така че основание за защита, изтъкнато от встъпила страна и отнасящо се до фактическо или правно обстоятелство, което Комисията трябва задължително да разгледа в рамките на анализа си, не може да измени обхвата на спора, макар и да не е представено от съответната държава членка. За сметка на това, предметът на жалбата за отмяна е определен по-специално от изложените от жалбоподателя основания.

121    Освен това, макар съгласно член 132, параграф 2, буква б) от Процедурния правилник изявлението при встъпване да трябва да съдържа основанията и доводите, изтъкнати от встъпилата страна, това все пак не означава, че последната може да изтъква нови основания, различни от изложените от жалбоподателя. Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точка 219 от заключението си, тази разпоредба се вписва в рамките на определените за встъпването граници и трябва да се тълкува с оглед на член 129 от посочения правилник, съгласно който встъпването е допустимо само в подкрепа, изцяло или частично, на исканията на една от страните, акцесорно е по отношение на главния спор и встъпилата страна е обвързана от етапа, на който се намира производството към момента на встъпването.

122    Що се отнася до упрека на дружествата Telefónica, че в точка 216 от обжалваното съдебно решение Общият съд се е позовал на решение от 19 ноември 1998 г., Обединено кралство/Съвет (C-150/94, EU:C:1998:547), достатъчно е да се констатира, че той е напълно неотносим, тъй като това не може да доведе до опорочаване на обжалваното съдебно решение поради грешка при прилагане на правото, доколкото посочените дружества впрочем ни най-малко не твърдят, че направеният от Общия съд в тази точка извод е неправилен от правна гледна точка.

123    Ето защо следва да се приеме, че твърденията за наличие на основанието, изтъкнато в насрещната жалба, са неоснователни.

 По съдебните разноски

124    Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Член 138, параграф 1 от същия правилник, съответно приложим за производството по обжалване пред Съда по силата на член 184, параграф 1 от същия, предвижда, че загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

125    След като са отхвърлени изтъкнатите от DTS основания за обжалване и Комисията е направила искане за осъждането му, то следва да бъде осъдено да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези, направени от Комисията във връзка с главната жалба.

126    Що се отнася до насрещната жалба, след като са отхвърлени изтъкнатите от дружествата Telefónica основания и Комисията е направила искане за осъждането им, те трябва да бъдат осъдени да понесат, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези, направени от Комисията във връзка с насрещната жалба.

127    Съгласно член 184, параграф 4 от този правилник дружествата Telefónica трябва да понесат направените от тях разноски във връзка с главната жалба, а RTVE — да понесе направените от него разноски във връзка с главната и насрещната жалба.

128    Съгласно член 140, параграф 1 от посочения правилник, съответно приложим за производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, държавите членки, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. В съответствие с тези разпоредби Кралство Испания трябва да понесе направените от него съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда DTS Distribuidora de Televisión Digital SA да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези, направени от Европейската комисия във връзка с главната жалба.

3)      Осъжда Telefónica de España SA и Telefónica Móviles España SA да понесат, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези, направени от Европейската комисия във връзка с насрещната жалба.

4)      Corporación de Radio y Televisión Española SA (RTVE) и Кралство Испания понасят направените от тях съдебни разноски.

Подписи

* Език на производството: испански.