EU tax law WEB Dilly’s Wellnesshotel - C-493/14

—

за Dilly’s Wellnesshotel GmbH, от M. Kroner, Rechtsanwalt, и K. Caspari,

—

за австрийското правителство, от C. Pesendorfer и M. Klamert, в качеството на представители,

—

за естонското правителство, от K. Kraavi-Käerdi, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от R. Sauer, P. Němečková и K. Herrmann, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 17, параграф 1 и член 25 от Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията от 6 август 2008 година относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове [107 ДФЕС и 108 ДФЕС] (Общ регламент за групово освобождаване) (OB L 214, 2008 г., стр. 3).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Dilly’s Wellnesshotel GmbH, доставчик на услуги, и Finanzamt Linz (Данъчна служба Линц, Австрия) относно отказа на последната да уважи молбата на посоченото дружество за възстановяване на енергийните данъци за 2011 г.

3

Член 2 от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) е озаглавен „Уведомяване за нова помощ“ и предвижда:

„1.   Освен когато е предвидено друго в нормативните актове, приети съгласно член [109 ДФЕС] или други релевантни разпоредби от него, за всички планове за предоставяне на нова помощ трябва да бъде отправено уведомление до Комисията в подходящ срок от съответните държави членки […]“.

4

Съображения 4—7 от Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета от 7 май 1998 година по прилагането на членове [107 ДФЕС и 108 ДФЕС] към някои категории хоризонтална държавна помощ (ОВ L 142, 1998 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 31) гласят следното:

5

Съгласно член 1 от този регламент, озаглавен: „Групови изключения“:

„1.   Комисията може да обявява чрез регламенти, приети в съответствие с процедурите, предвидени в член 8 от настоящия регламент и в съответствие с член [107 ДФЕС], следните категории помощи за съвместими с [вътрешния] пазар и да ги освобождава от задължението за уведомяване, предвидено в член [108, параграф 3 ДФЕС]:

2.   Регламентите, посочени в параграф 1, трябва да уточняват за всеки вид помощ:

[…]

[…]“.

6

Член 3 от посочения регламент е озаглавен „Прозрачност и контрол“ и предвижда:

„1.   При приемане на регламентите по член 1 Комисията налага подробни правила на държавите членки с оглед гарантиране на прозрачност и контрол на помощите, освободени от задължението за уведомяване в съответствие с тези регламенти. Тези правила, по-специално, включват изискванията по параграфи 2, 3 и 4.

[…]“.

7

Регламент № 994/98 е изменен с Регламент (ЕС) № 733/2013 на Съвета от 22 юли 2013 г. (ОВ L 204, 2013 г., стр. 11) и впоследствие е отменен с Регламент (ЕС) № 2015/1588 на Съвета от 13 юли 2015 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към определени категории хоризонтална държавна помощ (ОВ L 248, 2015 г., стр. 1).

8

Съображения 5, 7 и 46 от Регламент № 800/2008 гласят следното:

[…]

[…]

9

Член 1 от Регламент № 800/2008 се съдържа в глава I от него, озаглавена „Общи разпоредби“, озаглавен е „Приложно поле“ и параграф 1 от него предвижда:

„Настоящият регламент се прилага за следните категории помощ:

[…]

[…]“.

10

Член 3 от този регламент също се съдържа в глава I от него, озаглавен е „Условия за освобождаване“ и параграф 1 от него предвижда:

„Схемите за помощ, изпълняващи всички условия на глава I от настоящия регламент, както и всички съответни разпоредби на глава II от настоящия регламент, са съвместими с [вътрешния] пазар по смисъла на член [107, параграф 3 ДФЕС] и се освобождават от задължението за уведомяване по член [108, параграф 3 ДФЕС], при условие че всяка индивидуална помощ, предоставена по такава схема, отговаря на всички условия на настоящия регламент и схемата съдържа изрично позоваване на настоящия регламент чрез цитиране на неговото заглавие и данни за публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз“.

11

Съгласно член 25 от посочения регламент, който е озаглавен „Помощ под формата на намаления на данъците за околната среда“ и се съдържа в раздел 4, озаглавен „Помощ за опазване на околната среда“, на глава II от Регламент № 800/2008, озаглавена от своя страна „Специални разпоредби за различните категории помощи“:

„1.   Схемите за помощ за опазване на околната среда под формата на намаления на данъците за околната среда, изпълняващи условията на Директива 2003/96/ЕО [на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, 2003 г., стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 98)], са съвместими с [вътрешния] пазар по смисъла на член [107], параграф 3 [ДФЕС] и се освобождават от задължението за уведомяване по член [108], параграф 3 [ДФЕС], ако са изпълнени условията, определени в параграфи 2 и 3 от настоящия член.

[…]“.

12

С Регламент (ЕС) № 1224/2013 на Комисията от 29 ноември 2013 г. (ОВ L 320, 2013 г., стр. 22) е изменен периодът на прилагане на Регламент № 800/2008. Той е удължен до 30 юни 2014 г. Впоследствие Регламент № 800/2008 е отменен с Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (ОВ L 187, 2014 г., стр. 1).

13

Съгласно Budgetbegleitgesetz (Закон за изпълнение на държавния бюджет) от 30 декември 2010 г. (BGBl. I, 111/2010, наричан по-нататък „BBG 2011“) е изключено възстановяването на енергийни данъци на доставчиците на услуги.

14

Член 2, параграф 1 от Energieabgabenvergütungsgesetz (Закон за възстановяване на енергийните данъци, наричан по-нататък „EAVG“), в редакцията му след изменението с член 72 от BBG 2011, гласи:

„Право на възстановяване имат само предприятията, за които е доказано, че основната им дейност е свързана с производството на стоки, и които не предоставят посочените в член 1, параграф 3 енергийни източници или топлина (пара или топла вода), произведена от посочените в член 1, параграф 3 енергийни източници“.

15

Действието по време на член 2 е уредено в член 4, параграф 7 от EAVG, който предвижда:

„Членове 2 и 3 [от EAVG] се прилагат към молби за възстановяване, отнасящи се за периода след 31 декември 2010 г., при условие че Европейската комисия даде разрешение за това“.

16

В рамките на подготвителните дейности по EAVG е посочено следното по отношение на член 4, параграф 7 от този закон:

„Приложението на изменените разпоредби зависи от одобрението на Европейската комисия. Изменението влиза в сила за използването на енергия след 31 декември 2010 г. Следователно молбите на доставчиците на услуги, отнасящи се за периоди след 31 декември 2010 г., повече няма да бъдат приемани. Ако изменението на EAVG бъде одобрено от Комисията като разрешена държавна помощ, предвиденото в закона ограничаване до производствените предприятия следва да се прилага, считано от 1 януари 2011 г., поради което след тази дата доставчиците на услуги повече няма да имат право на възстановяване на енергийни данъци за използваната енергия. Ако изменението не бъде одобрено от Комисията, настоящото правно положение ще остане непроменено и както производствените предприятия, така и доставчиците на услуги ще имат право на възстановяване на енергийните данъци“.

17

На 29 декември 2011 г. Dilly’s Wellnesshotel подава молба за възстановяване на енергийните данъци за 2011 г.

18

С решение от 21 февруари 2012 г. тази молба е отхвърлена, с мотива че съгласно въведената с BBG 2011 нова правна уредба, считано от 1 януари 2011 г., право на възстановяване на енергийните данъци имат само производствените предприятия. Жалбата на Dilly’s Wellnesshotel до Unabhängiger Finanzsenat (Независима финансова камара, Австрия), понастоящем Bundesfinanzgericht (Федерален финансов съд, Австрия), е отхвърлена.

19

В решение от 19 март 2013 г. (2013/15/0053) Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд, Австрия) приема, че вследствие на постановено на 22 август 2012 г. от същия съд решение (2012/17/0175) доставчиците на услуги все още имат право на възстановяване на енергийните данъци за януари 2011 г. Според посочения съд за този месец Комисията все още не е одобрила новата правна уредба, за която е изпратено известие съгласно Регламент № 800/2008, отнасящо се само до периода от 1 февруари 2011 г. нататък.

20

Dilly’s Wellnesshotel подава допълнителна жалба по административен ред пред Unabhängiger Finanzsenat (Независима финансова камара), с която по същество иска по-специално да бъде уважена изцяло молбата му за възстановяване на енергийния данък за периода от януари до декември 2011 г. Според Dilly’s Wellnesshotel, в случай че прилагането на член 2, параграф 1 от EAVG във връзка с член 4, параграф 7 от него е в противоречие с правото на Съюза, въведената с BBG 2011 нова правна уредба не би била приложима и би могло на доставчиците на услуги да продължат да се възстановяват енергийните данъци за цялата 2011 г. и за периода след тази година.

21

Видно от акта за преюдициално запитване, член 2, параграф 1 от първоначалната редакция на EAVG (BGBl. бр. 201/1996) предвижда възстановяване на енергийните данъци на предприятията, чиято основна дейност е „производството на стоки“. Било е изключено възстановяването на енергийния данък за доставките на услуги.

22

В решение от 8 ноември 2001 г., Adria-Wien Pipeline и Wietersdorfer & Peggauer Zementwerke (C-143/99, EU:C:2001:598), Съдът е постановил, че националните мерки, които предвиждат частично възстановяване на енергийните данъци върху природния газ и електроенергията само на предприятията, за които е доказано, че имат за основна дейност производството на стоки, трябва да се приемат за държавни помощи по смисъла на член 107 ДФЕС.

23

Впоследствие австрийската правна уредба относно възстановяването на енергийните данъци е многократно изменяна.

24

По настоящото дело запитващата юрисдикция има съмнения относно съвместимостта на въведената с BBG 2011 нова правна уредба за възстановяването на енергийните данъци с Регламент № 800/2008.

25

На първо място, тази юрисдикция се съмнява, че Република Австрия може да се позове на освобождаването по член 25 от Регламент № 800/2008, що се отнася до разглежданата в главното производство национална правна уредба, при положение че не са спазени три условия, посочени в глава I от този регламент.

26

Първо, в тази правна уредба не е посочен Регламент № 800/2008, нито данните за публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Второ, съгласно член 9, параграф 1 от посочения регламент обобщената информация за мярката за помощ трябва да бъде изпратена на Комисията в срок от двадесет работни дни „след влизане в сила на схема за помощ“, а в настоящия случай информацията е изпратена след този срок. Трето, запитващата юрисдикция отбелязва, че текстът на разглежданата мярка за помощ не е бил публикуван в интернет в съответствие с член 9, параграф 2 от Регламент № 800/2008, тъй като на указания на Комисията интернет адрес не е бил възможен и все още не е възможен достъпът до съответния текст.

27

На второ място, запитващата юрисдикция иска да установи дали освобождаването по член 25 от Регламент № 800/2008 може да се приложи за дадена мярка за помощ, ако не са изпълнени някои задължения по глава II от този регламент. По-конкретно разглежданата в главното производство схема за помощи не е довела до намаляване на замърсяването на околната среда или до предотвратяване на това замърсяване, нито до по-ефективно използване на природните ресурси или до енергоспестяване. Поради това запитващата юрисдикция се съмнява дали разглежданата в главното производство национална правна уредба предвижда помощ за „опазване на околната среда“ по смисъла на член 17, параграф 1 от посочения регламент.

28

На трето място, запитващата юрисдикция изразява съмнения за това дали е изпълнено условието по член 25, параграф 3 от Регламент № 800/2008 намаленията на данъците да се предоставят за максимални периоди от десет години, тъй като в разглежданата в главното производство схема за помощи не е изрично ограничен периодът, през който се допуска възстановяване на данъците, нито е посочен периодът, споменат в изпратеното на Комисията на 7 февруари 2011 г. известие за освобождаване.

29

При тези обстоятелства Bundesfinanzgericht (Федерален финансов съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

30

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 3, параграф 1 от Регламент № 800/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че ако в схема за помощи като разглежданата в главното производство не е посочен изрично този регламент, чрез цитиране на заглавието му и на данните за публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз, не може да се приеме, че тази схема отговаря на условията, за да бъде освободена съгласно член 25, параграф 1 от посочения регламент от задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 ДФЕС.

31

В това отношение следва да се припомни, че задължението за уведомяване е един от основните елементи на системата за контрол, предвидена в Договора за функционирането на ЕС в областта на държавните помощи. В рамките на тази система държавите членки са длъжни, от една страна, да уведомят Комисията за всяка мярка за предоставяне или за изменение на помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, и от друга страна, в съответствие с член 108, параграф 3 ДФЕС да не прилагат такава мярка до приемането на окончателно решение по нея от посочената институция (решение от 8 декември 2011 г., France Télécom/Комисия, C-81/10 P, EU:C:2011:811, т. 58).

32

Задължението на съответната държава членка да уведомява Комисията за всяка нова помощ е предвидено в член 2 от Регламент № 659/1999.

33

Съгласно член 109 ДФЕС обаче Съветът на Европейския съюз има правомощието да приема подходящи регламенти за прилагането на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС, и в частност да определя условията за прилагане на член 108, параграф 3 ДФЕС, както и категориите помощи, които са изключени от предвидената в последната разпоредба процедура.

34

Освен това съгласно член 108, параграф 4 ДФЕС Комисията може да приема регламенти относно категориите държавни помощи, за които Съветът е определил, в съответствие с член 109 ДФЕС, че могат да бъдат освободени от процедурата, предвидена в член 108, параграф 3 ДФЕС.

35

Именно на основание член 94 от Договора за ЕО (впоследствие член 89 ЕО и понастоящем член 109 ДФЕС) е приет Регламент № 994/98, съгласно който впоследствие е приет Регламент № 800/2008.

36

Следователно, независимо от задължението за предварително уведомяване за всяка мярка за предоставяне или изменение на нова помощ, което е предвидено за държавите членки в Договорите и е един от основните елементи на системата за контрол на държавните помощи, ако приета от държава членка мярка за помощ отговаря на съответните условия по Регламент № 800/2008, тази държава членка може да се позове на възможността за освобождаване от задължението за уведомяване. Обратно, както е видно от съображение 7 от Регламент № 800/2008, за държавните помощи, които не попадат в обхвата на този регламент, продължава да се прилага задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 ДФЕС.

37

Следователно, както отбелязва генералният адвокат в точка 1 от заключението си, Регламент № 800/2008 и предвидените в него условия трябва да се тълкуват ограничително, доколкото с тях се облекчава задължението за уведомяване като общо правило.

38

Този подход се потвърждава от целите на общите регламенти за освобождаване по категории държавни помощи, както са набелязани в съображения 4 и 5 от Регламент № 994/98. Всъщност, макар Комисията да има правомощието да приема такива регламенти, за да се гарантира ефикасният контрол за спазване на правилата на конкуренцията в областта на държавните помощи и опростяването на административните процедури, без да се отслабва упражняваният от нея контрол в тази област, такива регламенти имат за цел и да се увеличи прозрачността и правната сигурност. Изпълнението на условията, предвидени в тези регламенти, а оттам и в Регламент № 800/2008, позволява да се гарантира пълното постигане на тези цели.

39

В случая изглежда безспорно, че Комисията не е била уведомена за разглежданата национална правна уредба в съответствие с член 2 от Регламент № 659/1999 и че единственото освобождаване от задължението за уведомяване, което би било приложимо, е предвиденото в член 25 от Регламент № 800/2008.

40

Член 25 от Регламент № 800/2008 се съдържа в глава II от последния, озаглавена „Специални разпоредби за различните категории помощи“, и параграф 1 от него предвижда, че схемите за помощи за опазване на околната среда под формата на намаления на данъците за околната среда, които отговарят на условията по Директива 2003/96 и на тези по член 25, параграфи 2 и 3 от Регламент № 800/2008, са съвместими с вътрешния пазар и се освобождават от задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 ДФЕС.

41

Без да е необходимо обаче да се разглеждат посочените в член 25 от Регламент № 800/2008 условия, които са предмет на втория и третия въпрос, следва да се отбележи, че съгласно глава I („Общи разпоредби“), член 3, параграф 1 от този регламент, дадена схема за помощи може да бъде освободена от задължението за уведомяване само ако по-специално в тази схема е посочен изрично Регламент № 800/2008, чрез цитиране на заглавието му и на данните за публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

42

В главното производство е безспорно, че в разглежданата схема за помощи не е посочен Регламент № 800/2008.

43

В това отношение австрийското правителство отбелязва в хода на съдебното заседание, че впоследствие на национално равнище е приета мярка за изпълнение, за да се отстрани допуснатата нередовност поради непосочване на Регламент № 800/2008 в разглежданата в главното производство схема за помощи, и че Комисията е била уведомена за тази мярка през 2014 г. на основание Регламент № 651/2014.

44

Достатъчно е да се отбележи обаче, че независимо от евентуалното правно естество на посочената мярка, тя при всички положения не би могла да отстрани допуснатата нередовност поради непосочване на Регламент № 800/2008 в разглежданата в главното производство национална правна уредба за съответния период.

45

Следва също да се отбележи, както е направил генералният адвокат в точки 54 и 55 от заключението си, че задължителният характер на условието Регламент № 800/2008 да е посочен в схемата за помощи, за да може държавата членка съгласно този акт да се позове на възможността за освобождаване на схемата, произтича от самия текст на член 3, параграф 1 от Регламент № 800/2008, съгласно който схемите за помощи, които отговарят по-специално на „всички условия“ по глава I от посочения регламент, се освобождават от задължението за уведомяване, при условие че всяка индивидуална помощ, предоставена по такава схема, отговаря на „всички условия“ по Регламента и схемата съдържа „изрично позоваване“ на Регламента.

46

В подкрепа на това тълкуване може да се изтъкнат както целта на член 3, параграф 1 от Регламент № 800/2008, така и контекстът на тази разпоредба.

47

На първо място, по отношение на контекста на посочената разпоредба следва да се отбележи, от една страна, че член 3 от Регламент № 800/2008 е озаглавен „Условия за освобождаване“, което предполага, че е необходимо да бъдат изпълнени условията по този член, за да бъде освободена дадена мярка за помощ от задължението за уведомяване съгласно този регламент. От друга страна, член 3, параграф 1 от Регламент № 800/2008 трябва да се тълкува с оглед на съображенията към последния, и по-специално на съображение 5 от него, съгласно което посоченият регламент следва да освобождава всяка помощ, която изпълнява „съответните условия“ на Регламента, и всяка схема за помощ, при условие че всяка индивидуална помощ, която би могла да бъде предоставена по тази схема, изпълнява „съответните условия“.

48

На второ място, що се отнася до целта на изискването за изрично посочване на Регламент № 800/2008, тя може също да бъде изведена от съображение 5, съгласно което „[з]а осигуряване на прозрачност, както и за по-ефикасен мониторинг на помощите, всяка мярка за индивидуална помощ, предоставена по настоящия регламент, следва да съдържа изрично позоваване на приложимата разпоредба от глава II и на националното законодателство, на което се базира индивидуалната помощ“.

49

Освен това в по-общ план член 3, параграф 1 от Регламент № 994/98 предвижда, че „[п]ри приемане на регламентите по член 1 Комисията налага подробни правила на държавите членки с оглед гарантиране на прозрачност и контрол на помощите, освободени от задължението за уведомяване в съответствие с тези регламенти […]“. Също така в съображение 5 от този регламент се посочва, че „регламентите за изключения по категория увеличават прозрачността и правната сигурност […]“.

50

Всъщност, както поддържа Комисията и както отбелязва генералният адвокат в точка 58 от заключението си, изричното посочване на Регламент № 800/2008 в дадена мярка за помощ позволява на получателите, както и на конкурентите им, да разберат причините, поради които тази мярка може да бъде приложена, при положение че Комисията не е уведомена за нея и не я е разрешила. Следователно това посочване дава възможност не само на Комисията да упражни своя контрол, но и на третите заинтересовани лица да получат информация за планираните мерки за помощ, за да могат евентуално да упражнят процесуалните си права.

51

С оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се констатира, че условието по член 3, параграф 1 от Регламент № 800/2008 последният да бъде изрично посочен в схемата за помощи, за да бъде тя освободена от задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 ДФЕС, не е само формално, а задължително, поради което неизпълнението му е пречка за освобождаване от това задължение съгласно посочения регламент.

52

Ето защо на първия въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1 от Регламент № 800/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че ако в схема за помощи като разглежданата в главното производство не е посочен изрично този регламент, чрез цитиране на заглавието му и на данните за публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз, не може да се приеме, че тази схема отговаря на условията, за да бъде освободена съгласно член 25, параграф 1 от посочения регламент от задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 ДФЕС.

53

Предвид отговора на първия въпрос не следва да се дава отговор на втория и третия въпрос.

54

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията от 6 август 2008 година относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове [107 ДФЕС и 108 ДФЕС] (Общ регламент за групово освобождаване) трябва да се тълкува в смисъл, че ако в схема за помощи като разглежданата в главното производство не е посочен изрично този регламент, чрез цитиране на заглавието му и на данните за публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз, не може да се приеме, че тази схема отговаря на условията, за да бъде освободена съгласно член 25, параграф 1 от посочения регламент от задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 ДФЕС.

Подписи