Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)

14 април 2016 година(*)

„Преюдициално запитване — Свобода на установяване — Член 49 ДФЕС — Правна уредба на държава членка, съгласно която кредитните институции са длъжни да информират данъчните органи за активите на починалите им клиенти за целите на събирането на данъка върху наследството — Прилагане на тази уредба по отношение на клонове, установени в друга държава членка, в която по принцип поради банковата тайна е забранено да се предоставя такава информация“

По дело C-522/14

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд, Германия), с акт от 1 октомври 2014 г. г., постъпил в Съда на 19 ноември 2014 г., в рамките на производство по дело

Sparkasse Allgäu,

срещу

Finanzamt Kempten,

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: L. Bay Larsen, председател на състав, D. Šváby, J. Malenovský, M. Safjan, и M. Vilaras (докладчик), съдии,

генерален адвокат: M. Szpunar,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за Sparkasse Allgäu, от W.- R. Bub, Rechtsanwalt,

–        за Finanzamt Kempten, от L. Bachmann, в качеството на представител,

–        за германското правителство, от T. Henze и B. Beutler, в качеството на представители,

–        за гръцкото правителство, от A. Dimitrakopoulou и A. Magrippi, в качеството на представители,

–        за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

–        за Европейската комисия, от W. Mölls и M. Wasmeier, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 26 ноември 2015 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 49 ДФЕС.

2        Запитването е отправено в рамките на спор между Sparkasse Allgäu и Finanzamt Kempten (данъчна администрация на Кемптен) по повод на отказа на тази кредитна институция да уведоми посочената администрация относно сметките, притежавани в неин несамостоятелен клон, установен в Австрия, от лица, които към момента на смъртта си са били установени за данъчни цели в Германия.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

 Директива 2006/48/ЕО

3        Член 23 от Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (преработена) (ОВ L 177, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 9, стр. 3) гласи:

„Държавите членки предвиждат, че изброените в приложение I дейности могат да се извършват на тяхна територия в съответствие с член 25, член 26, параграфи от 1 до 3, член 28, параграфи 1 и 2 и членове от 29 до 37 или чрез учредяване на клон, или чрез предоставяне на услуги от всяка кредитна институция, която е получила разрешение и е обект на надзор от компетентните власти на друга държава членка, при условие че тези дейности са включени в разрешението“.

4        Сред дейностите, посочени в приложение I от Директива 2006/48, е по-специално „[п]риемане на депозити и други възстановими средства“.

5        Член 31 от посочената директива гласи:

„Разпоредбите на членове 29 и 30 не засягат правото на приемащите държави членки да предприемат подходящи мерки, за да предотвратят или да санкционират извършваните на тяхна територия нередности, които противоречат на правните норми, които те са приели в интерес на общото благо. Мерките включват също и предотвратяване на възможността кредитните институции нарушители да извършват нови сделки на тяхна територия“.

 Директива 2011/16/ЕС

6        Член 8, параграф 3а от Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 година относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (ОВ L 64, стр. 1), изменена с Директива 2014/107/ЕС на Съвета от 9 декември 2014 г. (ОВ L 359, стр. 1) (наричана по-нататък „Директива 2011/16“), гласи:

„Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да изиска от своите „предоставящи информация финансови институции“ да прилагат правилата за предоставяне на информация и комплексна проверка, включени в приложения I и II, и да гарантира ефективното прилагане и спазване на тези правила в съответствие с раздел IX от приложение I.

Съгласно приложимите правила за предоставяне на информация и комплексна проверка, съдържащи се в приложения I и II, компетентният орган на всяка държава членка чрез автоматичен обмен изпраща в рамките на крайния срок, установен в параграф 6, буква б), на компетентния орган на всяка друга държава членка следната информация относно дадена „сметка, за която се предоставя информация“, по отношение на данъчните периоди, започващи на 1 януари 2016 г.:

а)      името, адреса, „данъчния(данъчните) номер(а)“, датата и мястото на раждане (в случай на физическо лице) на всяко „лице, за което се предоставя информация“, което е „титуляр на сметка“ за съответната сметка и, в случай на „образувание“, което е „титуляр на сметка“ и което след прилагане на правилата за комплексна проверка в съответствие с приложенията е идентифицирано като имащо едно или повече „контролиращи лица“, които са „лица, за които се предоставя информация“ — името, адреса и „данъчния(данъчните) номер(а)“ на „образуванието“ и името, адрес а, „данъчния(данъчните) номер(а)“, датата и мястото на раждане на всяко „лице, за което се предоставя информация“;

б)      номерът на сметката (или функционалният еквивалент при липсата на номер на сметка);

в)      наименованието и идентификационният номер (ако има такъв) на „предоставящата информация финансова институция“;

г)      наличността или стойността по сметката (включително при „застрахователен договор с откупна стойност“ или „анюитетен договор“ — „откупната стойност“ или стойността при отказ) към края на съответната календарна година или друг подходящ отчетен период, а ако тази сметка е била закрита през съответната година или период — при закриването на сметката;

[…]“.

7        Съгласно точка Г, подточка 1 от раздел VIII на приложение I към Директива 2011/16 понятието „сметка, за което се предоставя информация“ означава по-конкретно финансова сметка, която се поддържа от предоставяща информация финансова институция на държава членка и чийто титуляр са едно или повече лица, за които се предоставя информация, при условие че е идентифицирана като такава съгласно процедурата за комплексна проверка, описана в раздели II—VII от същото приложение.

 Германското право

8        Съгласно член 33, параграф 1 от Erbschaftsteuer- und Schenkungsteuergesetz (Закон за данък върху наследствата и данък дарение, наричан по нататък „ErbStG“) лицата, които съхраняват или управляват чужди активи по занятие, са длъжни да уведомяват компетентната за данъка върху наследството данъчна служба за съхраняваните при тях активи и предявените спрямо тях вземания, които при смъртта на наследодателя са били част от неговото имущество.

 Австрийското право

9        Съгласно член 9, параграфи 1 и 7 от Bankwesengesetz (Закон за банковото дело, наричан по-нататък „BWG“) клоновете на кредитни институции със седалище в други държави членки могат да извършват дейност на територията на Австрия, във връзка с което са длъжни да спазват редица разпоредби на австрийското право, в това число член 38 от BWG.

10      Член 38 от BGB има следното съдържание:

„1.      Кредитните институции, техните съдружници, членовете на органите им, служителите и другите работещите за тях лица нямат право да разкриват или използват тайните, които са им поверени или са им станали известни единствено въз основа на търговските връзки с клиентите […] (банкова тайна) […].

2.      Задължението за спазване на банковата тайна не е налице:

[…]

5)      когато клиентът е дал изрично писмено съгласие за разкриване на тайната;

[…]“.

11      Член 101 от BWG предвижда, че нарушенията на банковата тайна се санкционират по наказателен ред.

 Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

12      Sparkasse Allgäu е кредитна институция по смисъла на Директива 2006/48, която извършва дейност въз основа на лиценз, издаден от германските власти. Тази институция има по-конкретно несамостоятелен клон в Австрия.

13      На 25 септември 2008 г. данъчната администрация на Кемптен иска от Sparkasse Allgäu да ѝ предостави за периода, започнал на 1 януари 2001 г., информацията, посочена в член 33 ErbStG, що се отнася до клиентите на нейния клон, установен в Австрия, които са били местни лица в Австрия към момента на смъртта си.

14      Sparkasse Allgäu обжалва това решение, но и жалбата по административен ред, и жалбата ѝ до първоинстанционния съд са отхвърлени. При това положение жалбоподателят в главното производство подава ревизионна жалба пред Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд).

15      Запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 33, параграф 1 от ErbStG ограничава свободата на установяване, въпреки факта, че предвиденото в тази разпоредба задължение за уведомяване важи еднакво за всички германски кредитни институции. Всъщност поради това задължение германските кредитни институции се разубеждавали да извършват, посредством клон, търговски дейности в Австрия. При все това посочената юрисдикция иска освен това да се установи, от една страна, дали ограничение на свободата на установяване може също да произтича от комбинираното действие на разпоредбите на правото на държавата членка по седалището на кредитната институция, тоест Федерална република Германия, и тези на правото на държавата членка, в която се намира клонът, тоест Република Австрия, и от друга страна, коя държава членка трябва да носи отговорност за подобно ограничение.

16      При тези обстоятелства Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Допуска ли свободата на установяване (член 49 ДФЕС, предишен член 43 ЕО) правна уредба на държава членка, съгласно която при смърт на местно лице съответната кредитна институция със седалище на територията на страната трябва да уведоми компетентната за данъка върху наследството данъчна служба и за тези активи на наследодателя, които се съхраняват или управляват от несамостоятелен клон на кредитната институция в друга държава членка, при положение че в другата държава членка не е налице подобно задължение за уведомяване и кредитните институции там имат скрепено със санкция задължение да спазват банковата тайна?“.

 По преюдициалния въпрос

17      С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която налага на кредитните институции със седалище в тази държава членка да уведомяват националните власти за активите, които се съхраняват или управляват от техните несамостоятелни клонове, установени в друга държава членка, в случай на смърт на собственика на тези активи, местно лице в първата държава членка, когато втората държава членка не предвижда подобно задължение за уведомяване и кредитните институции в нея са длъжни да спазват банковата тайна, защитена с наказателни санкции.

18      В самото начало следва да се припомни, че член 49 ДФЕС налага премахването на ограниченията върху свободата на установяване. В съответствие с тази разпоредба тази свобода включва за гражданите на държава членка достъпа на територията на друга държава членка до дейности като самостоятелно заети лица и тяхното упражняване, както и да учредяват и управляват предприятия при същите условия като тези, определени от законодателството на държавата членка на установяване за собствените ѝ граждани. Премахването на ограниченията на свободата на установяване обхваща ограниченията за създаване на търговски представителства, клонове или дъщерни дружества от гражданите на държава членка, установени на територията на друга държава членка (вж. по-специално решения Комисия/Франция, 270/83, EU:C:1986:37, т. 13, Royal Bank of Scotland, C-311/97, EU:C:1999:216, т. 22 и CLT-UFA, C-253/03, EU:C:2006:129, т. 13).

19      По силата на член 54, втора алинея ДФЕС юридическите лица, които се регулират от публичното право, с изключение на тези с нестопанска цел, представляват също дружества, към които член 49 ДФЕС е приложим. Според предоставените сведения от запитващата юрисдикция Sparkasse Allgäu е юридическо лице, което се регулира от публичното право и към което член 49 ДФЕС е приложим.

20      Съгласно постоянната съдебна практика, макар според текста им разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС, отнасящи се до свободата на установяване, да имат за цел да осигурят ползването от национално третиране в приемащата държава членка, те все пак не допускат държавата по произход да препятства установяването на свои граждани или на учредени по нейното законодателство дружества в друга държава членка (решение Verder LabTec, C-657/13, EU:C:2015:331, т. 33 и цитираната съдебна практика).

21      Трябва да се напомни също, че от член 33, параграф 1 ErbStG следва, че лицата, които съхраняват или управляват чужди активи по занятие, са длъжни да уведомяват писмено компетентната за данъка върху наследството данъчна служба за съхраняваните при тях активи и предявените спрямо тях вземания, които при смъртта на наследодателя са били част от неговото имущество.

22      Следва да се констатира, че тази разпоредба е съставена общо и не прави разграничение в зависимост от мястото, където се извършват посочените в нея дейности по съхраняване или управляване на чужди активи. Вследствие на това жалбоподателят по главното производство, който е юридическо лице, установено в съответствие с германското право и има седалище в Германия, е длъжно да спазва произтичащите от тази разпоредба задължения не само що се отнася до сметките, държани от неговите различни търговски представителства и клонове, установени в Германия, но и що се отнася до сметките, открити при неговия несамостоятелен клон, установен в Австрия.

23      Запитващата юрисдикция иска да се установи дали дейността на германска кредитна институция, която е открила клон в Австрия, е затруднена същевременно поради предвиденото в член 33, параграф 1 ErbStG задължение за предаване на информация и задължението за спазване в Австрия на банковата тайна, защитена с член 38, параграф 2 и член 101 BWG. В това отношение тази юрисдикция посочва, че за да се съобрази с тези две задължения, кредитна институция, намираща се в положението на жалбоподателя по главното производство, е длъжна да поиска в съответствие с член 38, параграф 2, точка 5 BWG съгласието на своите клиенти за евентуално предаване на отнасяща се до тях информация на германските власти. Изискването за подобно съгласие би могло да има за последица да ориентира евентуално потенциалните клиенти на австрийския клон на подобна кредитна институция към австрийските банки или към австрийските дъщерни дружества на германските банки, доколкото нито едните, нито другите имат подобно задължение за предаване на информация.

24      Безспорно, макар да не може да се изключи, че член 33, параграф 1 ErbStG е от естество да разубеди установените в Германия кредитни институции да открият клонове в Австрия, доколкото спазването на това задължение би ги поставило в по-неблагоприятно положение само поради факта, че в този случай те ще имат задължение, каквото не тежи върху кредитните институции, установени в тази последна държава членка, при все това не би могло от това да се направи изводът, че съществуването на това задължение може да се квалифицира като ограничение на свободата на установяване по смисъла на член 49 ДФЕС.

25      С оглед на предоставените от запитващата юрисдикция сведения всъщност следва да се установи, че при обстоятелства като тези по делото в главното производство, неблагоприятните последици, до които би могло да доведе задължение като предвиденото в член 33, параграф 1 ErbStG, произтичат от паралелното упражняване от две държави членки на тяхната компетентност в областта, от една страна, на уредбата на задълженията на банките и другите кредитни институции по отношение на техните клиенти, що се отнася до спазването на банковата тайна, и от друга страна, на данъчните проверки (вж. в този смисъл решения Kerckhaert и Morres, C-513/04, EU:C:2006:713, т. 20, Columbus Container Services, C-298/05, EU:C:2007:754, т. 43 и CIBA, C-96/08, EU:C:2010:185, т. 25).

26      По-специално съгласно германското право спазването на банковата тайна не би могло да има предимство пред изискването да се гарантира ефикасността на данъчните проверки, щом като член 33, параграф 1 от ErbStG въвежда при предвидените в него обстоятелства задължение за предаване на данни на данъчните власти без съгласието на притежателя на съответната сметка. За разлика от това, австрийското право в член 38 BWG е направило обратния избор, тоест банковата тайна трябва по принцип да се спазва по отношение на всички, включително данъчните власти.

27      Вярно е, че двустранно споразумение, сключено между двете засегнати държави членки, също както взети на равнището на Съюза мерки, като автоматичния и задължителен обмен на сведения, предвиден в член 8, параграф 3а от Директива 2011/16, са годни да осигурят административно сътрудничество в данъчната област и да улеснят по този начин, при обстоятелства като тези по делото в главното производство, получаването от германските данъчни власти на данните, засегнати от разглежданата в главното производство мярка.

28      При все това запитващата юрисдикция посочва, че макар да съществува споразумение, предвиждащо обмена на информация в данъчната област, сключено между Федерална република Германия и Република Австрия и влязло в сила на 1 март 2012 г., същото е приложимо едва към счетоводните години или данъчни периоди след 1 януари 2011 г., за които не се отнася искането, което данъчната администрация на Кемптен е отправила до Sparkasse Allgäu. Също така Директива 2011/16 е била приета едва след настъпването на фактите, стоящи в основата на делото по главното производство.

29      Следователно трябва да се констатира, че при състоянието на правото на Съюза към момента на настъпване на фактите, разглеждани в делото по главното производство, и при пълната липса на мерки за хармонизация в областта на обмена на информация за нуждите на данъчните проверки, държавите членки са били свободни да наложат на националните кредитни институции задължение като разглежданото в делото по главното производство, що се отнася до техните действащи в чужбина клонове, с цел да се осигури ефикасността на данъчните проверки, при условие че осъществените в рамките на посочените клонове дейности не са предмет на дискриминационно третиране спрямо дейностите, осъществени от техните национални клонове (вж. в този смисъл решение Columbus Container Services, C-298/05, EU:C:2007:754, т. 51 и 53 и определение KBC Bank и Beleggen, Risicokapitaal, Beheer, C-439/07 и C-499/07, EU:C:2009:339, т. 80).

30      Както обаче вече беше посочено в точка 22 от настоящото решение, член 33, параграф 1 ErbStG се прилага съгласно неговото съдържание към кредитните институции със седалище в Германия, що се отнася до техните дейности, извършени както в Германия, така и в чужбина.

31      Единствено фактът, че задължение за уведомяване като разглежданото в главното производство не е предвидено в австрийското право, не би могъл да доведе до изключване на възможността Федерална република Германия да въведе подобно задължение. Всъщност от практиката на Съда следва, че свободата на установяване не би могла да се разбира в смисъл, че една държава членка е длъжна да установява данъчните си норми, и в частност задължение за уведомяване като разглежданото в главното производство, в зависимост от тези на друга държава членка, за да гарантира при всички положения премахване на всякаква разлика, произтичаща от националните правни уредби (вж. в този смисъл решения Columbus Container Services, C-298/05, EU:C:2007:754, т. 51 и National Grid Indus, C-371/10, EU:C:2011:785, т. 62).

32      С оглед на гореизложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която налага на кредитните институции със седалище в тази държава членка задължението да уведомят националните власти за активите, които се съхраняват или управляват от техните несамостоятелни клонове, установени в друга държава членка, в случай на смърт на собственика на тези активи, местно лице в първата държава членка, когато втората държава членка не предвижда подобно задължение за уведомяване и кредитните институции в нея са длъжни да спазват банковата тайна, защитена с наказателни санкции.

 По съдебните разноски

33      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която налага на кредитните институции със седалище в тази държава членка задължението да уведомят националните власти за активите, които се съхраняват или управляват от техните несамостоятелни клонове, установени в друга държава членка, в случай на смърт на собственика на тези активи, местно лице в първата държава членка, когато втората държава членка не предвижда подобно задължение за уведомяване и кредитните институции в нея са длъжни да спазват банковата тайна, защитена с наказателни санкции.

Подписи

* Език на производството: немски.