Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

26.1.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/19

Жалба, подадена на 21 ноември 2014 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 11 септември 2014 г. по дело T-425/11, Гърция/Комисия

(Дело C-530/14 P)

(2015/C 026/23)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: A. Bouchagiar и P.J. Loewenthal)

Друга страна в производството: Република Гърция

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени решението на Общия съд (втори състав) от 11 септември 2014 г., съобщено на Комисията на 12 септември 2014 г., по дело T-425/11, Гърция/Комисия (ECLI: EU: T: 2014: 768),

—

делото да бъде върнато на Общия съд за ново произнасяне,

—

Съдът да се произнесе по съдебните разноски в настоящото производство.

Основания и основни доводи

В жалбата се посочва само едно основание: неправилно Общият съд е изтълкувал и приложил член 107, параграф 1 ДФЕС, като е приел, че оспорената мярка не предоставя предимство на публичните казина. Това единствено основание за обжалване на Комисията се състои от три части.

На първо място, в точки 52 — 58 от обжалваното решение Общият съд нарушил член 107, параграф 1 ДФЕС, като приел, че публичните казина не са получили предимство от заплащането, вследствие на спорната мярка, на по-малка входна такса за клиент, тъй като получените постъпления съответствали на 80 % от определената за входните билети цена, събирана от частните и публичните казина.

На второ място, в точки 59 — 68 от обжалваното решение Общият съд нарушил член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като приел, че не е достатъчно Комисията да прецени, че предоставеното чрез спорната мярка предимство е пряка фискална дискриминация de iure, а е трябвало тя да обоснове наличието на предимство с икономически анализ на последиците от спорната мярка.

На трето място, в точки 74 — 80 от обжалваното решение Общият съд нарушил член 107, параграф 1 ДФЕС, приемайки, от една страна, че практикуваното предоставяне на свободен вход не би могло да засили предимството от спорната мярка, тъй като мярката не предоставяла предимство, и от друга страна, че за да възприеме подобен довод, Комисията е трябвало на практика да докаже, че прекалено високия брой безплатно предоставени входни билети е съответствал на целта на гръцкото законодателство, допускащо подобна практика, с произтичащо от това нарушение на предвидените от разглежданото национално законодателство условия.