Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

J. KOKOTT

от 12 май 2016 година(1)

Дело C-593/14

Masco Denmark ApS,

Damixa ApS

срещу

Skatteministeriet

(Преюдициално запитване, отправено от Vestre Landsret (Апелативен съд, Западен регион, Дания)

„Данъчно законодателство — Свобода на установяване (член 43 ЕО) — Национален корпоративен данък — Доходи от лихви — Заем на дъщерно дружество — Данъчно освобождаване при забрана за дъщерно дружество със слаба капитализация да приспадне разходите си по лихви — Дружества майки с установени в други държави дъщерни дружества — Забрана за приспадане на разходите по лихви в друга държава членка“





I –  Въведение

1.        През изминалите години схемите за избягване на данъци на международните групи занимаваха в голяма степен общността на държавите. Класическа възможност за намаляващо данъците прехвърляне на печалби от една държава в друга представлява финансирането на чуждестранни дъщерни дружества със заеми вместо със собствен капитал. По този начин може да се постигне избягване на данъчното облагане на част от печалбата на дъщерно дружество в държавата по седалището му, като тази част бъде подложена на данъчно облагане под формата на доходи от лихви при евентуално по-благоприятни условия в държавата по седалището на дружеството майка.

2.        Тази възможност за прехвърляне на печалбата е в основата на настоящото датско преюдициално запитване. Датските данъчни органи се опитват да противодействат на това прехвърляне чрез забрана за приспадане на разходите по лихви от т.нар. дъщерни дружества със слаба капитализация, тоест по отношение на които се счита, че всъщност дружеството майка би трябвало да ги обезпечи с повече собствен капитал. Ефектът от забраната за приспадане е, че печалбата на датските дъщерни дружества подлежи на данъчно облагане в пълен размер, който не се намалява с прекомерни плащания на лихви. За да се предотврати обаче двойното данъчно облагане на разходите по лихви в самата Дания, в този случай е предвидено данъчно освобождаване на съответните доходи от лихви, реализирани от датското дружество майка.

3.        Това данъчно освобождаване обаче не се предоставя на датските дружества майки, когато тяхното дъщерно дружество е установено в друга държава членка, в която за дружеството също се прилага забрана за приспадне на разходите по лихви. При тези обстоятелства Съдът следва да изясни дали такава уредба, имаща за цел защита от прехвърляне на печалби, е съвместима със свободата на установяване. В това отношение по-специално става въпрос за запазване на съгласуваността на нашата съдебна практика в областта на директното данъчно облагане.

II –  Правна уредба

 Правото на Съюза

4.        По време на спорния период в главното производство член 43 ЕО(2) (понастоящем член 49 ДФЕС(3)) урежда свободата на установяване, както следва:

„В рамките на следващите разпоредби ограниченията върху свободата на установяване на граждани на държава членка на територията на друга държава членка се забраняват. Тази забрана се прилага също и по отношение на ограниченията за създаване на търговски представителства, клонове или дъщерни дружества от граждани на всяка държава членка, установили се на територията на друга държава членка.

Свободата на установяване включва правото на достъп до и упражняване на дейност като самостоятелно заето лице, както и да се създават и ръководят предприятия, в частност дружества по смисъла на член [54], втора алинея при условията, определени от правото на държавата, където се извършва установяването[,] за нейните собствени граждани, при спазване на разпоредбите на главата относно капиталите“.

5.        Член 48 ЕО (понастоящем член 54 ДФЕС) разширява приложното поле на свободата на установяване, както следва:

„Дружествата, създадени в съответствие със законодателството на държава членка, които имат седалище, централно управление или основно място на дейност в рамките на Съюза, за целите на тази глава се третират по същия начин като физическите лица, които са граждани на държавите членки.

[...]“.

 Националното право

6.        В Кралство Дания доходите на датските дружества, включително доходите от лихви, подлежат на облагане с корпоративен данък.

7.        Съгласно член 11, параграф 1 от Закона за корпоративния данък (Selskabsskattelov (наричан по-нататък „датският ЗКД“) датско дружество, което е част от група предприятия, поначало не може да отчита направените от него разходи по лихви за вътрешно-групови задължения като разходи за дейността си, доколкото е със слаба капитализация. Налице е слаба капитализация когато съотношението между задълженията и собствения капитал на въпросното дружество е над 4:1.

8.        В случаите, в които член 11, параграф 1 от датския ЗКД забранява приспадане на разходите по лихви, параграф 6 от този член предвижда, че кредиторът по вземането за лихви се ползва от данъчно освобождаване на своите съответни приходи от лихвите.

III –  Спорът в главното производство

9.        Спорът в главното производство се отнася до определянето на датския корпоративен данък, дължим от датското дружество Damixa ApS (наричано по-нататък „Damixa“) за 2005 и 2006 г., и по-специално отчитането за данъчни цели на определени приходи от лихви. През спорния период Damixa е било дъщерно дружество на Masco Denmark ApS и е подлежало на общо данъчно облагане на групата дружества, поради което Masco Denmark ApS също е жалбоподател в главното производство.

10.      Damixa отпуска заем на своето установено в Германия дъщерно дружество Damixa Armaturen GmbH, в което притежава 100 % от дяловете. През 2005 и 2006 г. Damixa реализира приход от лихви по този заем в общ размер на 9 584 745 датски крони. Разходите на неговото германско дъщерно дружество по тези лихви не са признати за разход във връзка с дейността, а са третирани като изплатени дивиденти, тъй като съгласно германското законодателство то се е считало за дружество със слаба капитализация (съотношението между неговите задължения и собствения му капитал е било над 1,5).

11.      В този случай датската данъчна администрация счита, че не е възможно да се предостави данъчно освобождаване на приходите от лихви съгласно член 11, параграф 6 от датския ЗКД. Всъщност, за да се предостави освобождаване, трябвало да е осъществен фактическият състав по член 11, параграф 1 от датския ЗКД, който забранява длъжникът по вземането за лихви да приспадне разходите си по лихви. Тази забраната за приспадане обаче важи само за дружества, които подлежат на данъчно облагане в Дания, тоест по правило само установените в Дания дружества.

12.      От своя страна Damixa поддържа, че въпросната уредба накърнява нейната свобода на установяване. В крайна сметка ѝ се отказвало предоставяне на данъчното освобождаване всъщност само поради това, че нейното дъщерно дружество, от което получава лихви, е установено в друга държава членка.

IV –  Производството пред Съда

13.      На 19 декември 2014 г. сезираният междувременно със спора Vestre Landsret (Апелативен съд, Западен регион, Дания) отправя на основание член 267 ДФЕС следния преюдициален въпрос до Съда:

Изключва ли член 43 ЕО във връзка с член 48 ЕО възможността дадена държава членка да не предоставя данъчно освобождаване на доходите от лихви на местно дружество, когато установено в друга държава членка свързано дружество от същата група няма право да му бъдат приспаднати съответните разходи по лихви съгласно нормите (като в настоящия случай) в последната държава членка, ограничаващи правото на приспадане на лихвите в случаи на слаба капитализация, когато първата държава членка предоставя данъчно освобождаване на доходите от лихви на местно дружество, когато свързано дружество от същата група в същата държава членка няма право на приспадане за съответните разходи по лихви съгласно националните норми (като в настоящия случай), ограничаващи правото на приспадане на лихвите в случаи на слаба капитализация?

14.      По този въпрос писмени становища представят жалбоподателите в главното производство, Кралство Дания и Европейската комисия, като същите са направили и устни изявления в съдебното заседание от 3 март 2016 г.

V –  Правен анализ

15.      С преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали предоставеното от държава членка данъчно освобождаване на доходите от лихви, които дружество майка получава от своето дъщерно дружество, е съвместимо със свободата на установяване, когато данъчното право на тази държава членка забранява дъщерното дружество да приспадне съответните си разходи по лихви в случаите на слаба капитализация, но не и когато дъщерното дружество е установено в друга държава членка, в която при подоходното данъчно облагане плащанията на лихви също не подлежат на приспадане в случаите на слаба капитализация.

 А – Ограничение на свободата на установяване

16.      Съгласно член 43 ЕО във връзка с член 48 ЕО ограниченията върху свободата на установяване на дружества на държава членка на територията на друга държава членка се забраняват. Тази забрана се прилага не само по отношение на приемащата държава, но и по отношение на държавата по произход на дружеството(4). Принципно е налице ограничение на свободата на установяване по забранен начин, ако съгласно законодателството на държавата по произход местно дружество майка, което притежава чуждестранно дъщерно дружество в друга държава членка, е подложено на по-неблагоприятно третиране в сравнение с местно дружество, което притежава местно дъщерно дружество в първата държава членка(5).

17.      В настоящия случай на пръв поглед изглежда, че по този начин Damixa е поставено в неблагоприятно положение. За разлика от положението, при което на Damixa е отказано данъчно освобождаване на лихвите, които е получило от своето чуждестранно дъщерно дружество, въпреки че в рамките на корпоративното подоходно облагане последното няма право да приспадне лихвите като оперативни разходи, Damixa щеше да се ползва от такова данъчно освобождаване, ако притежаваше местно дъщерно дружество, на което също би било отказано приспадне на лихвите.

18.      В крайна сметка обаче уредба като датската не ограничава свободата на установяване на Damixa, тъй като неговото неблагоприятно положение не се дължи единствено на мерките на Кралство Дания. Тази гледна точка следва от утвърдения в съдебната практика принцип на автономност (по този въпрос в точка 1 по-долу) и по същество не се поставя под въпрос и от линията в съдебната практика, водеща началото си от решение Manninen (по този въпрос в точка 2 по-долу).

1.     Принципът на автономност

19.      Съдът многократно приема, че от изискването за спазване на основните свободи не може да се извежда задължение за дадена държава членка при прилагането на собственото си данъчно законодателство да взема предвид възможните неблагоприятни последици, произтичащи от особеностите на правната уредба на друга държава членка(6). Действително, Съдът приема, че по-специално свободата на установяване не означава, че дадена държава членка е длъжна да съобрази собствената си данъчна система с тази на друга държава членка, за да гарантира при всички положения данъчно облагане, което премахва всякаква разлика, произтичаща от националните данъчни законодателства(7).

20.      В крайна сметка смисълът на този „принцип на автономност“(8) се състои в това, че дадена държава членка не нарушава основните свободи, когато третира трансграничните положения по-неблагоприятно единствено от гледна точка на данъчната система на друга държава членка. Всъщност данъчните системи на държавите членки следва да се разглеждат самостоятелно(9).

21.      Така например, в съответствие с този принцип Съдът приема, че дадена държава членка не е длъжна да приспособява собствената си данъчна система в зависимост от обстоятелството дали и друга държава членка налага данък по отношение на същата сделка(10).

22.      В друг случай, в рамките на т.нар. „данъчно облагане при напускане на страната“, отново в съответствие с принципа на автономност Съдът приема, че дадена държава членка не е длъжна да отчете обезценяванията на стойността на активите на предприятие, които възникват след преместване на седалището му в друга държава членка, в зависимост от това дали приемащата държава членка предвижда в данъчната си система отчитане на тези обезценявания(11).

23.      Съгласно принципа на автономност, трансграничното отчитане на загуби също не може да зависи от това дали данъчната система на друга държава членка изключва възможността за чуждестранното дъщерно дружество да пренася загуби(12) или поначало изключва отчитане на загубата от продажба на недвижим имот в същата държава членка(13).

24.      Във всички тези случаи по-неблагоприятното третиране на трансграничното положение се дължи най-малкото и на мерките на другата държава членка, и следователно е вследствие на разпределението на данъчните правомощия между държавите членки(14), съответно от паралелното упражняване на данъчната им компетентност(15). Когато обаче по-неблагоприятното третиране произтича единствено от взаимното действие на разпоредбите на две държави членки, нито една от тях не може да бъде упрекната в ограничаване на основна свобода(16).

25.      Двойното данъчно облагане при трансгранични положения между две държави членки е особено нагледен пример, в който, според постоянната практика на Съда, макар да са очевидни негативните отражения на облагането върху вътрешния пазар, тази последица не представлява нарушение на основните свободи(17). При все това съображението за спазване на основните свободи не може да предотврати подобно засягане на вътрешния пазар в резултат на автономните мерки на две държави членки, а това може да бъде преодоляно само посредством съответни правни актове на равнище на Съюза(18) или по пътя на спогодби или многостранни споразумения между държавите членки, който вариант понастоящем е най-често използваният и е втори по ефективност(19).

26.      В настоящия случай conditio sine qua non за по-неблагоприятното третиране на трансграничното установяване на Damixa е приложимата по отношение на неговото дъщерно дружество чуждестранна германска данъчна система да изключва възможността за приспадане на лихвите. За разлика от това, ако към настоящия случай не беше приложима подобна уредба, дължаща се на мерките на друга държава членка, трансграничното положение нямаше да бъде третирано по-неблагоприятно от вътрешното национално положение. Действително, ако възможността за приспадане на лихвите не беше изключена в чужбина, Damixa щеше да се третира по същия начин, както дружество майка, чието местно дъщерно дружество също не попада под режим на изключване на възможността за приспадане на лихвите. И в двата случая дружествата майки не биха могли да извлекат изгода от данъчното освобождаване на техните доходи от лихви.

27.      Ако напротив, отнесено към настоящия случай се приеме, че датската уредба ограничава свободата на установяване, Кралство Дания щеше да е длъжно да постави данъчното освобождаване при трансгранични положения в зависимост от това дали данъчната система на друга държава членка изключва възможността за своите данъчнозадължени лица да приспаднат разходите си по лихви, освен когато това ограничение е обосновано. Такава теза би се намирала в ясно противоречие със съдебната практика по принципа на автономността.

2.     Решението Manninen

28.      Макар постановено през 2004 г., още преди да бъде развит принципът на автономността в нашата съдебна практика, решение Manninen(20), чието значение за отговора на преюдициалния въпрос беше пространно обсъдено от участниците в производството, също е съвместимо с този принцип.

29.      В решение Manninen, в което се разглежда въпросът за данъчното облагане на доходите от дивиденти на съдружниците в местно дружество, Съдът намира, че е налице нарушение на свободното движение на капиталите. Действително, в този случай националното данъчно законодателство поначало е предоставяло на съдружниците данъчен кредит за корпоративния данък, вече заплатен от тяхното дружество върху разпределената от него печалба. Законът обаче е изключил съдружниците в чуждестранни дружества от обхвата на приложение на тази мярка за избягване на икономическото двойно облагане на печалбата на дружествата. В случая законът не е допускал приспадане на корпоративния данък, заплатен от чуждестранни дружества в друга държава членка. В това отношение Съдът приема, че е налице ограничаване на трансграничните инвестиции, като не открива обстоятелство, което да обосновава мярката.

30.      Отнесено към настоящия случай, би могло да се изтъкне като довод, че увеличеното облагане на дъщерното дружество вследствие изключването на възможността за приспадане на лихвите също е данък, поради което на съдружника в местното дружество, а именно дружеството майка, следва да се предостави възможност за „приспадане“, като доходите на съдружника от лихви се освободят от данъчно облагане. От тази съпоставка би било видно, че, както в решение Manninen, и в настоящия случай би следвало да се приеме, че е налице ограничаване на свободата на установяване, тъй като по отношение на съдружниците в чуждестранни дружества е изключена възможността за „приспадане“. Така действието на принципа на автономност би било поставено въпрос.

31.      Същевременно обаче следва да се подчертае, че в мотивите си към тогавашното решение Съдът изрично е тълкувал спорната национална уредба в смисъл, че приспадането на корпоративния данък на дружеството от данъка върху доходите на неговия съдружник в крайна сметка е довело до данъчно освобождаване на доходите на съдружника от дивиденти(21). Така единствено съответната държава членка е била отговорна за неблагоприятните данъчни последици за съдружниците в чуждестранни дружества, на които в крайна сметка не е било предоставено данъчно освобождаване на доходите им от дивиденти. Този елемент на тълкуването съществено отличава решение Marinnen от настоящия случай. Всъщност предвиденото в датския закон данъчно освобождаване на дружествата майки не е приложимо във всички случаи, а само когато е било ограничено правото на техните дъщерни дружества да приспаднат разходите си по лихви, но при чуждестранните дъщерни дружества това зависи от данъчната система на друга държава членка.

32.      Това тълкуване на решение Marinnen би могло обаче да се окаже в противоречие с виждането на Съда, че съответната държава членка не е длъжна също да освободи съдружника изцяло от данъчно облагане на дивидентите от неговото чуждестранно дружество. Напротив, съгласно постоянната съдебна практика, от данъка на съдружника се приспада само корпоративният данък, ефективно платен в държавата членка по седалището на дружеството(22). Така в това отношение може да се открие противоречие с принципа на автономността, тъй като обхватът на приспадането зависи тъкмо от размера на чуждестранния данък и следователно от данъчната система на друга държава членка.

33.      Това предполагаемо противоречие обаче отпада, като се вземе предвид, че Съдът е зачел по този начин становището на съответната държава само във връзка с избора на средството за отстраняване на установеното нарушение. За да се избегне нарушение на свободното движение на капитали, не е необходимо тази държава членка също да предвиди данъчно освобождаване в полза на съдружниците в чуждестранни дружества, а е достатъчно да допусне приспадане само на конкретния чуждестранен корпоративен данък(23). Обстоятелството, че за разлика от това, съгласно линията в съдебната практика, водеща началото си от решение Manninen, съображението за спазване на основните свободи не изисква приспадане на чуждестранния данък като такъв и следователно няма зависимост от данъчната система на друга държава членка, става ясно от по-специално от факта, че, действително, в трансграничните случаи впоследствие съдружникът трябва да бъде освободен в максимална степен от данъка върху неговите доходи от дивиденти, но няма право да му бъде възстановена горницата от платения чуждестранен корпоративен данък(24).

3.     Резултат

34.      Следователно уредба като датската относно данъчното освобождаване на доходите от лихви в зависимост от това дали е изключена възможността за приспадане на съответните разходи по лихви не представлява ограничение на свободата на установяване и поради това не нарушава членове 43 и 48 ЕО.

 Б – Алтернативно: обосноваване на възможно нарушение

35.      Ако обаче Съдът приеме, че в настоящия случай е налице ограничение на свободата на установяване на Damixa, съответно следва да се провери дали това неблагоприятно третиране е обосновано.

36.      Неблагоприятното третиране на Damixa би могло да се обоснове със съображението, че в неговия случай невъзможността дъщерното му дружество да приспадне разходите си по лихви става в рамките на чуждестранното данъчно облагане на доходите, а не на системата на датския корпоративен данък.

1.     Разпределение на данъчните правомощия между държавите членки

37.      В това отношение най-напред следва да се припомни, че в постоянната си практика Съдът признава, че неблагоприятното данъчно третиране е обосновано от принципа за запазване на балансираното разпределение на правомощията за данъчно облагане между държавите членки(25). Съгласно този принцип държавите членки имат право да упражняват и защитават предоставените им данъчни правомощия(26). Мерките въз основа на това съображение надхвърлят рамката, свързана единствено с интереса на отделната държава членка да избегне намаляване на данъчните си приходи, който като такъв не представлява императивно съображение от общ интерес(27), тъй като има за цел да се предотврати необоснованото изместване на данъчния субстрат от една държава членка в друга.

38.      Настоящият случай се характеризира с това, че критериите за разпределение на данъчните правомощия между държавите членки не са определени от самите тях чрез спогодби или едностранно, както е в други случаи(28), а с правен акт на Съюза. Действително, лихвите, които Damixa е получило от своето германско дъщерно дружество, очевидно попадат в обхвата на приложение на Директива 2003/49/EG(29). Като предвижда освобождаване от данък на лихвите в държавата източник, член 1, параграфи 1 и 2 от тази директива предоставя правомощието за данъчно облагане на тези лихви на държавата членка по произход на кредитора по вземането за лихви.

39.      Макар Директива 2003/49 съгласно член 4, параграф 1, буква а) от нея да не препятства държавата източник по изключение да облага с данък плащанията на лихви като разпределена печалба, което може да се постигне посредством изключване на възможността за приспадане на лихвите, все пак тази директива недвусмислено установява, че правомощието за данъчно облагане на трансграничните плащания на лихви принадлежи на държавата членка по произход на кредитора по вземането за лихви(30).

40.      Разглежданото в настоящия случай данъчно правомощие на Кралство Дания обаче не би било гарантирано, когато обстоятелството, че държавата източник Федерална република Германия облага с данък плащането на лихви посредством изключването на възможността за приспадането им, би довело до това Дания да бъде задължена да се откаже от данъчното си правомощие, като предвиди и в тази случаи данъчно освобождаване. Действително, данъчните правни актове на Съюза като Директива 2003/49 също са обвързани от изискването за спазване на основните свободи(31). Щом като обаче в областта на данъчното право обосновката за накърняване на основните свободи трябва да е в зависимост от разпределението на правомощията за данъчно облагане между държавите членки(32), това следва да важи на още по-голямо основание за разпределението на правомощията на равнище на Съюза.

41.      Тъй като извън ограничаването на разглежданото данъчно освобождаване на лихвите, плащани от местните дъщерни дружества, не може да се намери по-умерено средство за предотвратяване на изместването на правомощието за данъчно облагане към държавата източник, което противоречи на разпределението на данъчните правомощия, установено в Директива 2003/49, тази мярка за запазване на разпределението на данъчните правомощия между държавите членки следователно би била обоснована.

2.     Съгласуваност на данъчната система

42.      Освен това изключването на възможността за данъчно освобождаване по отношение на чуждестранни дъщерни дружества би могло да се обоснове със съображението за запазване на съгласуваността на данъчната система(33).

43.      В това отношение трябва да се установи пряка връзка между съответното данъчно предимство и компенсирането му с определено данъчно задължение(34). При това прекият характер на връзката между предимството и задължението трябва да се преценява с оглед на целта, преследвана от разглежданата данъчна уредба(35). В такава хипотеза данъчното предимство може да бъде отказано на ползващия се от съответната основна свобода, ако той не е адресат на задължението, което данъчната система на държава членка неделимо свързва с исканото данъчно предимство.

44.      В настоящия случай може да се установи наличие на такава пряка връзка между датското данъчно освобождаване на приходите от лихви на дружеството майка и датското изключване на възможността за приспадане на разходите по лихви, плащани от дъщерното дружество. Така Damixa иска да се ползва от предимството, произтичащо от данъчното освобождаване на неговите приходи от лихви, без неговото дъщерно дружество да е адресат на пряко свързаното с него задължение под формата на датското изключване на възможността за приспадане на лихвите.

45.      Гореизложените съображения не се разколебават от практиката на Съда, който в различни случаи приема, че липсва пряка връзка по смисъла на съгласуваността на данъчната система, когато става въпрос по-конкретно за данъчно третиране на различни данъчнозадължени лица(36). Впрочем, както съм изложила по-пространно на друго място(37), в такива случаи все пак по изключение може да съществува пряка връзка, когато — както е и в настоящия случай — една и съща стопанска операция води до огледални последици по отношение на две данъчнозадължени лица. По-специално в решение Papillon Съдът имплицитно признава това положение, което пък го прави приложимо и към настоящия случай. Всъщност той намира, че е налице пряка връзка между данъчното предимство, изразено в консолидиране на резултатите от дейността на всички дружества в групата, и данъчното утежнение, изразено в неутрализиране на вътрешните за групата операции(38). Така в упоменатия случай предимствата и неблагоприятните последици са засягали съответно различни дружества в рамките на една група.

46.      Впрочем, съгласно скорошната съдебната практика, пропорционално се явява и изключването на възможността за данъчно освобождаване по отношение на установени в друга държава членка дъщерни дружества, които попадат под чуждестранния режим на изключване възможността за приспадане на лихвите. Всъщност в тази връзка Съдът приема, че отчитането на чуждестранни операции, които не подлежат на данъчно облагане от съответната държава, би противоречало на целта на закона, която, както е и настоящият случай, е да се избегне двойното данъчно облагане в рамките на данъчната система на дадена държава членка(39).

47.      Ето защо съображението за запазване на съгласуваността на данъчната система също обосновава мярката, ограничаваща разглежданото в настоящия случай данъчно освобождаване до доходите от лихви, платени от местни дъщерни дружества.

VI –  Заключение

48.      Предвид на всичко гореизложено, предлагам на преюдициалния въпрос на Vestre Landsret (Апелативен съд, Западен регион, Дания) да се отговори по следния начин:

Член 43 ЕО във връзка с член 48 ЕО допуска уредба на държава членка, която отказва данъчно освобождаване на доходите от лихви на местно дружество, когато установено в друга държава членка свързано дружество от същата група няма право да му бъдат приспаднати съответните разходи по лихви съгласно нормите в последната държава членка, ограничаващи правото на приспадане на лихвите в случаи на слаба капитализация, когато първата държава членка предоставя данъчно освобождаване на доходите от лихви на местно дружество в случаите, в които свързано дружество от същата група, установено в същата държава членка, няма право на приспадане на съответните разходи по лихви съгласно националните норми, ограничаващи правото на приспадане на лихвите в случаи на слаба капитализация.

1 –      Език на оригиналния текст: немски.

2 – Договор за създаване на Европейската общност в редакцията му съгласно Договора от Маастрихт (ОВ C 340, 1997 г., стр. 173).

3 – Договор за функционирането на Европейския съюз (ОВ C 326, 2012 г., стр. 47).

4 –      Вж. например решения Daily Mail и General Trust (81/87, EU:C:1988:456, т. 16), National Grid Indus (C-371/10, EU:C:2011:785, т. 35), Nordea Bank Danmark (C-48/13, EU:C:2014:2087, т. 18) и Sparkasse Allgäu (C-522/14, EU:C:2016:253, т. 20).

5 –      Вж. например решения X и Y (C-200/98, EU:C:1999:566, т. 27 и 28), Papillon (C-418/07, EU:C:2008:659, т. 31 и 32), SCA Group Holding и др. (C-39/13—C-41/13, EU:C:2014:1758, т. 23—27), Nordea Bank Danmark (C-48/13, EU:C:2014:2087, т. 19) и Groupe Steria (C-386/14, EU:C:2015:524, т. 15).

6 –      Вж. решения Krankenheim Ruhesitz am Wannsee-Seniorenheimstatt (C-157/07, EU:C:2008:588, т. 49) и K (C-322/11, EU:C:2013:716, т. 79).

7 –      Решения Deutsche Shell (C-293/06, EU:C:2008:129, т. 43), Krankenheim Ruhesitz am Wannsee-Seniorenheimstatt (C-157/07, EU:C:2008:588, т. 50) и National Grid Indus (C-371/10, EU:C:2011:785, т. 62); вж. в този смисъл и решения Columbus Container Services (C-298/05, EU:C:2007:754, т. 51) и X (C-686/13, EU:C:2015:375, т. 33) във връзка с избора между различни държави по отношение на установяването на дружество; относно двойното данъчно облагане решения вж. по-специално CIBA (C-96/08, EU:C:2010:185, т. 28), Комисия/Унгария (C-253/09, EU:C:2011:795, т. 83) и X (C-302/12, EU:C:2013:756, т. 29); относно задължението за информиране на данъчните органи вж. освен това решение Sparkasse Allgäu (C-522/14, EU:C:2016:253, т. 31); в допълнение относно свободното движение на капитали вж. решения Block (C-67/08, EU:C:2009:92, т. 31) и Banco Bilbao Vizcaya Argentaria (C-157/10, EU:C:2011:813, т. 39).

8 –      Във връзка с цитираните принципи Съдът многократно споменава за „определена автономност“ на държавите членки в законодателната им компетентност в областта на прякото данъчно облагане; вж. решения Columbus Container Services (C-298/05, EU:C:2007:754, т. 51), Block (C-67/08, EU:C:2009:92, т. 31) и Комисия/Унгария (C-253/09, EU:C:2011:795, т. 83).

9 –      Това виждане важи и в обратната посока: уредбата на държава членка нарушава основните свободи и в случаите, в които предизвиканото единствено от нея по-неблагоприятно третиране се компенсира от уредбата на друга държава членка, по този въпрос представеното вж. заключението ми по свързани дела SCA Group Holding и др. (C-39/13—C-41/13, EU:C:2014:104, т. 50 и цитираната съдебна практика); вж. в този смисъл и решение Amurta (C-379/05, EU:C:2007:655, т. 78).

10 –      Вж. решения Block (C-67/08, EU:C:2009:92, точки 28—31) и CIBA (C-96/08, EU:C:2010:185, т. 28).

11 –      Вж. решение National Grid Indus (C-371/10, EU:C:2011:785, т. 61 и 62).

12 –      Вж. решение Комисия/Обединено Кралство (C-172/13, EU:C:2015:50, т. 33 и цитираната съдебна практика).

13 –      Вж. решение K (C-322/11, EU:C:2013:716, т. 79—81).

14 –      Вж. в този смисъл решение Krankenheim Ruhesitz am Wannsee-Seniorenheimstatt (C-157/07, EU:C:2008:588, т. 51 и 52).

15 –      Вж. в този смисъл решение Kerckhaert и Morres (C-513/04, EU:C:2006:713, т. 20) и CIBA (C-96/08, EU:C:2010:185, т. 25).

16 –      Случаите, в които правните последици, които са проявление на принципа на автономността, не се квалифицират като ограничение на съответната свобода, са разгледани в решенията Columbus Container Services (C-298/05, EU:C:2007:754, т. 50—54), Block (C-67/08, EU:C:2009:92, т. 23—31), X (C-686/13, EU:C:2015:375, точки 33—35) и Sparkasse Allgäu (C-522/14, EU:C:2016:253, т. 24—32); за разлика от това, проявленията на принципа на автономност се разглеждат като обосновано ограничение на съответната свобода в решенията Deutsche Shell (C-293/06, EU:C:2008:129, т. 41—44), National Grid Indus (C-371/10, EU:C:2011:785, т. 50—64), Комисия/Унгария (C-253/09, EU:C:2011:795, т. 81—83) и K (C-322/11, EU:C:2013:716, т. 74—82).

17 –      Вж. само решения Damseaux (C-128/08, EU:C:2009:471, т. 34), CIBA (C-96/08, EU:C:2010:185, т. 28), Haribo Lakritzen Hans Riegel и Österreichische Salinen (C-436/08 и C-437/08, EU:C:2011:61, т. 170) и X (C-302/12, EU:C:2013:756, т. 29).

18 –      Вж. само решения Kerckhaert и Morres (C-513/04, EU:C:2006:713, т. 22), Columbus Container Services (C-298/05, EU:C:2007:754, т. 45), Block (C-67/08, EU:C:2009:92, т. 30) и CIBA (C-96/08, EU:C:2010:185, т. 27).

19 –      Вж. само решения Deutsche Shell (C-293/06, EU:C:2008:129, т. 41 и 42) и Krankenheim Ruhesitz am Wannsee-Seniorenheimstatt (C-157/07, EU:C:2008:588, т. 48 и 49).

20 –      Решение Manninen (C-319/02, EU:C:2004:484).

21 –      Вж. решение Manninen (C-319/02, EU:C:2004:484, т. 20 и 44).

22 –      Вж. решение Manninen (C-319/02, EU:C:2004:484, т. 54); вж. в същия смисъл по-специално решения Test Claimants in the FII Group Litigation (C-446/04, EU:C:2006:774, т. 70), Meilicke и др. (C-292/04, EU:C:2007:132, т. 15), Haribo Lakritzen Hans Riegel и Österreichische Salinen (C-436/08 и C-437/08, EU:C:2011:61, т. 61) и Meilicke и др. (C-262/09, EU:C:2011:438).

23 –      Вж. решение Manninen (C-319/02, EU:C:2004:484, т. 46).

24 –      Вж. решение Test Claimants in the FII Group Litigation (C-446/04, EU:C:2006:774, т. 52).

25 –      Вж. по-специално решения Marks & Spencer (C-446/03, EU:C:2005:763, т. 45), National Grid Indus (C-371/10, EU:C:2011:785, т. 45) и Finanzamt Linz (C-66/14, EU:C:2015:661, т. 41).

26 –      Вж. по-подробно представеното от мен заключение по дело Nordea Bank Danmark (C-48/13, EU:C:2014:153, точки 38—41 и цитираната съдебна практика).

27 –      Вж. по-специално решения ICI (C-264/96, EU:C:1998:370, т. 28), Manninen (C-319/02, EU:C:2004:484, т. 49) и Комисия/Австрия (C-10/10, EU:C:2011:399, т. 40).

28 –      Вж. по-специално решения Aberdeen Property Fininvest Alpha (C-303/07, EU:C:2009:377, т. 25), National Grid Indus (C-371/10, EU:C:2011:785, т. 45) и Finanzamt Linz (C-66/14, EU:C:2015:661, т. 41).

29 –      Директива 2003/49/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 година относно общата система на данъчно облагане на плащания на лихви и роялти между свързани дружества от различни държави членки (ОВ L 157, стр. 49; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 75).

30 –      Вж. също съображение 4 от Директива 2003/49.

31 –      Вж. в този смисъл относно Директива 90/435/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки (ОВ L 225, стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 97) решение Groupe Steria (C-386/14, EU:C:2015:524, т. 39 и цитираната съдебна практика).

32 –      Вж. по-подробно представеното от мен заключение по дело Nordea Bank Danmark (C-48/13, EU:C:2014:153, т. 35—37 и цитираната съдебна практика).

33 –      Вж. по-специално решения Bachmann (C-204/90, EU:C:1992:35, т. 28), Manninen (C-319/02, EU:C:2004:484, т. 42), Papillon (C-418/07, EU:C:2008:659, т. 43), SCA Group Holding и др. (C-39/13 до C-41/13, EU:C:2014:1758, т. 33) и Timac Agro Deutschland (C-388/14, EU:C:2015:829, т. 39).

34 – Вж. само решения Svensson и Gustavsson (C-484/93, EU:C:1995:379, т. 18), ICI (C-264/96, EU:C:1998:370, т. 29), Rewe Zentralfinanz (C-347/04, EU:C:2007:194, т. 62), Test Claimants in the FII Group Litigation (C-35/11, EU:C:2012:707, т. 58) и Timac Agro Deutschland (C-388/14, EU:C:2015:829, т. 39).

35 – Вж. само решения Deutsche Shell (C-293/06, EU:C:2008:129, т. 39), Presidente del Consiglio dei Ministri (C-169/08, EU:C:2009:709, т. 47) и Timac Agro Deutschland (C-388/14, EU:C:2015:829, т. 39); вж. в подобен смисъл още решение Manninen (C-319/02, EU:C:2004:484, т. 43).

36 – Вж. само решение F. E. Familienprivatstiftung Eisenstadt (C-589/13, EU:C:2015:612, т. 83 и цитираната съдебна практика).

37 – Вж. представеното от мен заключение по дело Manninen (C-319/02, EU:C:2004:164, точки 50—65).

38 –      Вж. решение Papillon (C-418/07, EU:C:2008:659, точки 45—50).

39 –      Вж. решение Комисия/Унгария (C-253/09, EU:C:2011:795, точки 81 и 82).