EU tax law WEB

Available languages

Taxonomy tags

State Aid

Info

Referral date: 09-04-2015
Show case reference
Opinion date: 05-07-2016
Ruling date: 21-12-2016
AG: Mengozzi

References in this case

Highlight in text

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

PAOLO MENGOZZI

представено на 5 юли 2016 година(1)

Съединени дела C-164/15 P и C-165/15 P

Европейска комисия

срещу

AerLingus и Ryanair

„Обжалване — Държавни помощи — Ирландски данък върху пътниците, ползващи въздушен транспорт — Прилагане на диференцирани данъчни ставки — Намалена ставка за полетите към дестинации, намиращи се на разстояние до 300 км от летище Дъблин — Предимство — Селективен характер — Становище по случая, в който данъчната мярка може да представлява ограничаване на свободното предоставяне на услуги — Възстановяване — Акциз — Отражение на предимството върху клиентите на предприятието получател“

1. В настоящите съединени дела Комисията иска частична отмяна на решенията на Общия съд от 5 февруари 2015 г. по дела T-473/12, Aer Lingus/Комисия (EU:T:2015:78, наричано по-нататък „решение Aer Lingus“) и T-500/12 Ryanair/Комисия (EU:T:2015:73, наричано по-нататък „решение Ryanair“ или там, където се споменават заедно — „обжалваните решения“). В жалбите се повдига въпросът дали и в каква степен Комисията, при определяне на размера на подлежащата на възстановяване помощ, трябва да има предвид обстоятелството, че полученото от бенефициерите икономическо предимство може да е било прехвърлено от тях в ущърб на клиентите.

2. Срещу същите решения Aer Lingus и Ryanair (наричани по-нататък, когато се споменават заедно, „жалбоподателите“) подават поотделно насрещни жалби, повдигайки редица въпроси относно квалификацията на дадена държавна мярка като помощ, особено ако тази мярка може същевременно да представлява ограничение на основна свобода.

I – Предхождащи споровете обстоятелства

3. Видно от обжалваните решения, предхождащите споровете обстоятелства могат да бъдат обобщени по следния начин.

4. Считано от 30 март 2009 г., Ирландия въвежда акциз, наречен „Air Travel Tax“ (данък върху въздушните пътувания, наричан по-нататък „ДВП“), събиран от всеки пътник, който отпътува с полет от ирландско летище, и плащан пряко на авиокомпаниите(2). Към момента на неговото въвеждане ДВП се изчислява въз основа на разстоянието между летището на заминаване и летището на пристигане и е в размер на 2 EUR при полет до летище, намиращо се на разстояние до 300 км от летище Дъблин, и 10 EUR във всички останали случаи.

5. Ryanair подава пред Комисията две отделни жалби срещу ДВП: едната за нарушение на разпоредбите относно държавните помощи, а другата — на основание член 56 ДФЕС и на Регламент № 1008/2008(3). Вследствие на втората жалба Комисията започва разследване на възможно нарушение на разпоредбите относно свободното предоставяне на услуги и на 18 март 2010 г. изпраща на ирландските органи официално уведомително писмо (наричано по-нататък „официалното уведомително писмо до ирландските органи“). Поради това Ирландия изменя, считано от 1 март 2011 г., правилата за изчисляване на ДВП, въвеждайки единна ставка от 3 EUR, приложима независимо от разстоянието на полета(4). След това Комисията прекратява разследването.

6. На 13 юли 2011 г. Комисията открива официална процедура по разследване съгласно член 108, параграф 2 ДФЕС, която има за предмет намалената ставка, прилагана в рамките на ДВП за периода 30 март 2009 г. – 1 март 2011 г. На 25 юли 2012 г. тя приема Решение 2013/199/ЕС относно дело за държавна помощ SA.29064 (11/C, ex 11/NN) — Диференцирани данъчни ставки върху пътуване с въздушен транспорт, приведени в действие от Ирландия (наричано по-нататък „спорното решение“)(5). В член 1 от това решение е посочено, че помощта — под формата на по-ниска данъчна ставка върху пътуването с въздушен транспорт за всички полети, осъществени от самолети, които могат да превозват над 20 пътници и които не се използват за военни или държавни цели, отпътуващи от летище с над 10 000 пътници годишно до дестинация, намираща се на разстояние най-много 300 km от летище Дъблин — приведена в действие неправомерно от Ирландия в периода от 30 март 2009 г. до 1 март 2011 г. в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС е несъвместима с вътрешния пазар. Член 4, точка 1 налага на Ирландия възстановяване на помощта. В съображение 70 от това решение размерът на помощта е определен като разликата между намалената ставка на ДВП и стандартната ставка в размер 10 EUR (т.е. 8 EUR за всеки превозен пътник), а жалбоподателите са посочени сред получателите на помощта.

II – Производството пред Общия съд и обжалваните решения

7. На 1 ноември 2012 г. и на 15 ноември 2012 г. съответно Aer Lingus и Ryanair подават жалби пред Общия съд за отмяна на спорното решение. Всеки от жалбоподателите изтъква пет основания в подкрепа на жалбата си.

8. В обжалваните решения Общият съд разглежда и отхвърля посоченото и в двете жалби пето основание, в което се твърди нарушение на задължението за мотивиране(6), както и четвъртото основание от жалбата на Ryanair относно предполагаем недостатък на съобщаването на решението за възстановяване от страна на Комисията(7). Насрещните жалби не се отнасят за тези части на обжалваните решения. След това Общият съд разглежда и отхвърля изтъкнатото и в двете жалби първо основание, с което по същество се оспорва направената квалификация на намалената ставка на ДВП като помощ. Тези части на обжалваните решения са предмет на насрещните жалби. Накрая Общият съд разглежда и приема частично третото и четвъртото основание от жалбата на Aer Lingus и второто и третото основание от жалбата на Ryanair, отнасящи се до начина на изчисляване на помощта. Жалбите на Комисията се отнасят до тези части на обжалваните решения.

9. В точка 1 от диспозитива на обжалваните решения Общият съд отменя член 4 от спорното решение на Комисията „в частта му, в която се разпорежда възстановяването на помощта от бенефициерите в размер, установен в точка 70 от това решение, на 8 EUR на пътник“. С обжалваните решения се отхвърлят жалбите в останалата им част (точка 2 от съответните диспозитиви) и се осъжда Комисията да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и половината от разноските, направени от Aer Lingus и Ryanair (точка 3 от съответните диспозитиви).

III – Анализ

10. Жалбите на Комисията са насочени срещу точка 1 от диспозитива на обжалваните решения. Комисията, подкрепена от Ирландия, иска Съдът да отмени тази точка от диспозитива, да отхвърли изцяло подадените пред Общия съд жалби или, при условията на евентуалност, да върне делата на Общия съд за ново разглеждане и да осъди Aer Lingus и Ryanair да заплатят съдебните разноски (или да не се произнася относно разноските в случай на връщане на делата на Общия съд). В подкрепа и на двете си жалби Комисията привежда само едно основание, а именно, че Общият съд е нарушил член 108, параграф 3 ДФЕС и член 14 от Регламент № 659/1999(8).

11. Насрещните жалби от своя страна са насочени срещу точка 2 от диспозитива на обжалваните решения, в която Общият съд отхвърля „в останалата част“ жалбите на Aer Lingus и Ryanair. Последните искат от Съда да отмени тази точка от диспозитива, да отмени спорното решение и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Във всяка от насрещните жалби е посочено само едно основание, разделено на четири части и насочено срещу отхвърлянето от страна на Общия съд на основанията за обжалване, на които се позовават Aer Lingus и Ryanair във връзка с квалифицирането на приложената в рамките на ДВП намалена ставка като държавна помощ.

12. Ще започна с анализ на насрещните жалби, тъй като същите се отнасят до аспект на обжалваните решения (квалифициране на разглежданата мярка като помощ), който логически предшества предмета на главните жалби (законосъобразност на разпоредбата за възстановяване).

А – По насрещните жалби

13. Основанията, изложени от Aer Lingus и Ryanair в съответните жалби и развитите в тяхна подкрепа доводи съвпадат до голяма степен. За удобство на разглеждането им ще ги групирам и обсъдя заедно, когато това е възможно.

1. По оплакването за грешка при прилагане на правото, която според жалбоподателите Общият съд е допуснал, като е приел, че незаконосъобразността на една мярка е ирелевантна за целите на квалифицирането ѝ като държавна помощ (първа част от единственото основание, посочено в насрещната жалба на Aer Lingus):

а) Решение Aer Lingus

14. Първото оплакване, изтъкнато от Aer Lingus в единственото му основание за обжалване, е насочено срещу точка 43 от решение Aer Lingus, в която Общият съд прави предварителната уговорка, че понятието „помощ“ е обективно и че въпросът за съществуването на предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС „трябва да бъде разгледан предвид антиконкурентните последици, предизвикани от въпросната мярка за помощ, а не с оглед на други елементи като например законосъобразността на мярката, чрез която е била предоставена помощта“.

б) Кратко представяне на доводите на страните

15. Aer Lingus поддържа, че ако точка 43 от решение Aer Lingus следва да се тълкува в смисъл, че при анализа относно наличието на селективно предимство в никакъв случай не бива да се взема предвид обстоятелството, че разглежданата по делото национална мярка е частично незаконосъобразна или е неделима част от незаконосъобразна мярка, то тази точка е била опорочена от грешка при прилагане на правото. Според Aer Lingus неразглеждането на незаконосъобразността на националната мярка, от която произтича горното предимство, е в противоречие със съдебната практика на Съда и на Общия съд, според която съществуването на дадена помощ трябва да се преценява в светлината на мярката като цяло и на контекста, в който тя се вписва. Aer Lingus напомня изтъкнатите от нея пред Общия съд доводи, а именно, че по-високата ставка на ДВП е незаконосъобразна, тъй като противоречи на член 56 ДФЕС и на Регламент № 1008/2008, и че платеният при такава ставка ДВП подлежи на възстановяване. Там, където е констатирана, тази незаконосъобразност е релевантна за разглеждането било на съществуването, било по размера на предполагаемото икономическо предимство в полза на авиокомпаниите, прилагали по-ниска ставка. Всъщност такова предимство не може да произтича от обстоятелството, че Ирландия е пропуснала да събере от тези компании незаконосъобразен данък и във всеки случай то би се изразявало само в ползата от незабавното прилагане на по-ниската ставка, без да е нужно да се иска възстановяване.

16. Комисията и ирландското правителство отхвърлят оплакването с много сходни доводи.

в) Становище

17. Според мен разглежданото оплакване е породено от погрешен прочит на точка 43 от решение Aer Lingus. В първата част от тази точка Общият съд припомня, перифразирайки я, постоянната съдебна практика, на която впрочем се позовава самата Aer Lingus в насрещната си жалба и според която член 107, параграф 1 ДФЕС определя държавните мерки в зависимост от техните последици(9). Съгласно тази съдебна практика нито положението на предоставящите помощта публични или частни организации(10), нито поведението или изявленията на институциите на Съюза(11), нито формата, причината или целта(12) на предприетите от държавата мерки са достатъчни основания за изключване на последните ipso facto от квалифицирането като помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото могат, ако случаят е такъв, да бъдат релевантни за преценката на съвместимостта на тези мерки с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3 ДФЕС(13) или при определяне на задължението за възстановяване(14).

18. Основавайки се на цитираната по-горе съдебна практика, във втората част на точка 43 от решение Aer Lingus Общият съд приема по същество, че законосъобразността на държавната мярка е ирелевантна по отношение на преценката относно наличието на предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Аргументацията в подкрепа на това становище — а именно, че когато е установено селективно предимство, фактът, че мярката може да се окаже незаконосъобразна според вътрешното право или правото на Съюза, или и двете, сам по себе си не е достатъчен, за да изключи квалифицирането ѝ като помощ — присъства ясно, макар и имплицитно, при прочита на точка 43 в нейната цялост и се потвърждава от позоваването на решение от 7 октомври 2010 г., DHL Aviation и DHL Hub Leipzig/Комисия (T—452/08, EU:T:2010:427). В това решение Общият съд отхвърля приведения от дружествата жалбоподатели довод, че вследствие на обстоятелството, че разглежданите по делото мерки за помощ се съдържат в клаузите на договор, които съгласно германското право трябва да се считат за нищожни — като сключени в нарушение на член 88, параграф 3 ЕО — и следователно не подлежат на изпълнение, те реално не са ползвали никакво икономическо предимство, подлежащо на възстановяване(15). В точка 40 от решението, цитирана в точка 43 от решение Aer Lingus, Общият съд приема, че евентуалната нищожност ab origine на клаузите на договора въз основа на германското право не поставя под въпрос факта, че дружествата жалбоподатели са се възползвали реално от тези клаузи, които са им дали предимство на пазара пред техните конкуренти, както и в дадения случай не отменя задължението за възстановяване на помощта, която те конкретно са ползвали(16). Следователно, макар Общият съд да оставя открита възможността евентуалната незаконосъобразност на държавната мярка да повлияе по някакъв начин върху реда на възстановяване, той от друга страна решително изключва възможността тази незаконосъобразност да попречи да се използва квалификацията „поставяне в по-благоприятно положение“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС спрямо конкретно извлечена икономическа полза за въпросното предприятие или предприятия.

19. Противно на твърдяното от Aer Lingus, да се приеме, както прави Общият съд, че евентуалната незаконосъобразност на държавната мярка (или на свързана с нея мярка) е ирелевантна, ако от анализа на нейните последици се окаже, че тя предоставя конкретно селективно и антиконкурентно предимство на едно или повече предприятия, не означава, че може a priori да се изключи възможността тази незаконосъобразност да повлияе върху установяването на споменатите последици, и следователно не е в противоречие с прецедентите, на които се позовава Aer Lingus, свързани с възстановяване на данъци, събрани в нарушение на правото на Съюза или с изплащане на обезщетения за вреди, нанесени от публичните органи(17). Всъщност във всеки един от тези прецеденти Съдът изключва квалифицирането на разглежданата мярка като помощ не въз основа на незаконосъобразния или неправомерен характер на свързаната с нея държавна намеса(18), а защото не открива никакво нарушаващо конкуренцията предимство в мярка, насочена към премахване на последиците от тази намеса за нейния адресат. Така възстановяването на данък, събран в нарушение на правото на Съюза, ако се разглежда съвместно с извършеното преди това плащане от страна на дружествата данъкоплатци — плащане, което се оказва недължимо предвид незаконосъобразността на облагателния акт —представлява икономически неутрална за тези дружества операция(19). Същото важи за обезщетяването от страна на държавата на понесени преди това вреди вследствие на поведението на публични органи(20). В разглеждания случай обаче ситуацията е съвсем различна. Предимството, от което според спорното решение се е възползвала Aer Lingus при осъществяване на вътрешните полети (т.е. прилагането на по-ниска данъчна ставка спрямо считаната от Комисията за нормална), не е имало за цел да компенсира неблагоприятно положение, в което компанията е изпаднала вследствие на предшестващо незаконосъобразно действие на държавата, и следователно се е оказало за нея чисто предимство (независимо от установяването и определянето на количествените параметри на това предимство) Във връзка с решение от 1 юли 2010 г., ThyssenKrupp Acciai Speciali Terni/Комисия (T-62/08, EU:T:2010:268), на което Aer Lingus също се позовава в подкрепа на доводите си, Комисията съвсем правилно изтъква, че то се отнася не за възмездяване от страна на държавата на вреди, причинени от предишно незаконосъобразно действие, а за обезщетение, предоставено за отчуждено имущество(21).

20. Следователно, прочетена по изложения по-горе начин, точка 43 от решение Aer Lingus съответства на съдебната практика на Общия съд и на Съда, цитирана в точка 17 по-горе, и не е в противоречие с прецедентите, посочени по-горе в точка 19. Следователно в нея не е допусната грешката при прилагане на правото, която изтъква Aer Lingus в първото си оплакване от единственото си правно основание.

2. Относно оплакванията, свързани с твърдените грешки при прилагане на правото, които е допуснал от Общия съд, като е счел, че незаконосъобразността на по-високата ставка на ДВП не препятства квалифицирането ѝ като нормална ставка за целите на прилагане на член 107 ДФЕС (втора част от единственото основание в насрещната жалба на Aer Lingus; втора част от единственото основание в насрещната жалба на Ryanair)

а) Обжалваните решения

21. В съответните жалби на първа инстанция Aer Lingus и Ryanair поддържат в първите си основания за обжалване, че по-високата ставка на ДВП не бива да се счита от Комисията за референтна ставка при преценката за съществуването на селективно предимство, тъй като тази ставка противоречи на член 56 ДФЕС. В точка 58 от решение Aer Lingus и в точка 83 от решение Ryanair Общият съд приема, че тези оплаквания се основават на погрешна предпоставка, т.е. че в официалното уведомително писмо, изпратено до ирландските органи, Комисията е констатирала, че тази ставка, а не налагането на диференцирани ставки за вътрешните полети и за тези в рамките на Съюза, представлява ограничение на разпоредбите относно свободното движение на услуги.

б) Кратко представяне на доводите на страните

22. Жалбоподателите изтъкват, че ако облагането, за полети в рамките на Съюза, с по-висока ставка от прилаганата за вътрешните полети представлява ограничаване на свободното предоставяне на услуги, тази ставка трябва по необходимост да бъде призната за незаконосъобразна. Това ясно произтича от практиката на Съда(22) и по-специално от решение от 6 февруари 2003 г., Stylianakis (C-92/01, EU:C:2003:72)(23). Ryanair добавя, че приемането на по-висока ставка, призната за незаконосъобразна, като референтна ставка за целите на анализа в областта на държавните помощи, е не само неразумно, но и против принципите на единство и съгласуваност на правото на Съюза и накърнява полезния ефект на контрола върху помощите, тъй като възпира дружествата да критикуват подобни данъчни разпоредби, ако са се възползвали макар и в минимална степен от по-ниската ставка.

23. С много сходни доводи Комисията и ирландското правителство поддържат, че въпросните оплаквания са неоснователни. Според Комисията доводите на Ryanair са и неотносими.

а) Становище

24. Според мен изложените от Aer Lingus и Ryanair доводи не са от такова естество, че сериозно да поставят под съмнение извода на Общия съд, че изхождат от погрешна предпоставка. Независимо от окончателния или неокончателния характер и съдържанието на констатацията в официалното уведомително писмо, изпратено до ирландските органи(24), по мое мнение е ясно, че не самото налагане на ставка от 10 EUR за полети до дестинации, намиращи се на над 300 км от летище Дъблин (на практика почти всички полети в Съюза) буди съмнения относно съвместимостта с разпоредбите относно свободното движение на услуги, а структурата на данъка като цяло. За уточнение, считам, че дори не самото диференциране на ставките подхранва посочените съмнения, а по-скоро фактът, че това диференциране се извършва чрез налагането, без обосновка, която изглежда приемлива(25), на по-неблагоприятни условия за полетите в Съюза отколкото за вътрешните полети или — което е едно и също — чрез налагането на по-благоприятни условия за вторите в сравнение с първите. Противно на претендираното от жалбоподателите, този анализ се потвърждава, а не се опровергава от решение Stylianakis (C-92/01, EU:C:2003:72), в което е разгледан данък, подобен по структура на този, който е предмет на настоящите дела(26). В това решение Съдът констатира, че тъй като летищните такси се отразяват пряко и автоматично върху цената на отсечката, въвеждането на различен размер такси за сметка на пътниците автоматично влияе върху цената на превоза(27). След като установява, че въпреки привидно неутралния характер на критерия за диференциране на размера на въпросната такса, по-високият размер на такса се е отнасял конкретно за полети, различни от националните(28), той заключава, че разпоредбите относно свободното движение на услуги са пречка „пред мярка, приета от държава членка […], която налага върху съществена част от полетите към други държави членки летищна такса, която е по-висока от таксата за вътрешните полети в посочената държава членка“. Освен това този извод е изрично обусловен от изискването да не е доказано, „че тези такси са възнаграждения за летищни услуги, които са необходими за обслужването на пътниците, както и че цената на посочените услуги, предоставяни на пътници с дестинация в други държави членки, е пропорционално по-висока от цената на услугите, които са необходими за обслужване на пътниците от националните полети“. Ясно е, че според Съда именно данъчната система, разглеждана като цяло и в контекста на нейните цели и въздействие, а не отделен неин елемент, може да създаде пречки пред свободното предоставяне на услуги, които са несъвместими с правото на Съюза.

25. Следователно Общият съд не е допуснал грешките, вменени му от жалбоподателите, нито пък е изпаднал в някакво противоречие, като е приел в точка 58 от решение Aer Lingus и в точка 83 от решение Ryanair, че тезите на жалбоподателите тръгват от погрешната предпоставка, че по-високата ставка на ДВП сама по себе си е незаконосъобразна.

26. Освен това дори и разглеждайки ДВП от по-ограничената гледна точка, възприета от жалбоподателите, изобщо не считам, че автоматично се стига до извода за противоречието му с правилата за свободно предоставяне на услуги, което по необходимост предполага незаконосъобразността на по-високата ставка (по-точно на частта от тази ставка, която надвишава по-ниската ставка). Всъщност, предвид съдържащите се в спорното решение данни – от които е видно, че само 10—15 % от всички облагани с данъка полети са отговаряли на условията за прилагане на ставката от 2 EUR – би било по-правилно да се поддържа, че „незаконосъобразният елемент“ на данъка е по-скоро по-ниската ставка, тъй като дерогира обичайно прилаганата ставка и фактически предоставя намаление на данъчната тежест на компаниите, извършващи вътрешни полети (до размера на разликата между по-високата и по-ниската ставка)(29). Следователно обратно на изтъкваното от Aer Lingus, констатираното от Комисията в спорното решение предимство в полза на компаниите, които в разглеждания период са извършвали вътрешни полети, не се състои в обстоятелството, че тези компании не са били задължени да заплащат незаконосъобразно завишение на данъка, а във факта, че за тези полети те са ползвали данъчно освобождаване, което същевременно би могло да се счете за държавна помощ и за ограничаване на свободното предоставяне на услуги съгласно положение, което Съдът вече е имал повод да разгледа(30).

27. Накрая, дори да се счете, както жалбоподателите искат, че предвид констатацията, съдържаща се в официалното уведомително писмо, изпратено до ирландските органи, ставката от 10 EUR за полетите в рамките на Съюза е незаконосъобразна, доколкото поражда ограничение на свободното предоставяне на услуги, според мен това не изключва възможността за Комисията да възприеме тази ставка като референтна за анализа на селективния характер на предимството, от което са се възползвали авиокомпаниите, облагани с по-ниската ставка. Всъщност не считам, че такава правна квалификация сама по себе си може да влияе върху годността на тази ставка да отчита материалността и селективността на предимството, получено от такива компании. В тази фаза на разглеждане на държавната мярка анализът на Комисията всъщност е фокусиран върху въздействието на тази мярка през референтния период. От това следва, че факторите, които не са повлияли конкретно върху това въздействие, по принцип са ирелевантни. Някои насоки в този смисъл могат да бъдат извлечени от споменатото от Комисията решение от 3 март 2005 г., Heiser (C-172/03, Rеc., EU:C:2005:130), въпреки че обстоятелствата по настоящите дела обективно се различават от тези по делото, по което е постановено посоченото решение. В онзи случай Съдът изключва възможността евентуално противоречие с правото на Съюза на мярката, съгласно която разходът, от който жалбоподателят е бил освободен, да попречи това освобождаване да се счита за предимство по смисъла на разпоредбите относно помощите. Според Съда посочената мярка е в състояние „да постигне всички предвидени въздействия през цялото време до нейната отмяна или най-малкото, докато не бъде констатирана нейната незаконосъобразност“. По настоящите дела дори да се предположи, както отбелязва Aer Lingus, че за разлика от дело Heiser незаконосъобразността на ДВП с диференцирани ставки е била вече окончателно констатирана в официалното уведомително писмо до ирландските органи, трябва да се отбележи, че все пак тази констатация не е попречила на събирането на данъка през референтния период — а близо половината от този период предшества изпращането на официалното уведомително писмо(31) — и на ефекта от прилагането на диференцирани ставки.

28. От гореизложеното следва, че е неоснователен и доводът на Ryanair, че приемайки за референтна ставката от 10 EUR, която счита за незаконосъобразна, Комисията е нарушила принципите на единство и съгласуваност на правото на Съюза. Както ще стане ясно по-нататък, настоящото производство несъмнено повдига деликатния въпрос за съчетаване на двете групи правила в Договора, касаещи свободата и държавните помощи, но не в смисъла на разглежданото оплакване на Ryanair.

29. Въз основа на гореизложените съображения считам, че оплакванията на жалбоподателите, свързани с въздействието на претендираната от тях неправомерност на по-високата ставка на ДВП, са лишени от основание, поради което трябва да бъдат отхвърлени.

3. По отношение на оплакването за твърдяна грешка при прилагане на правото, която е допуснал Общият съд, като е счел за ирелевантно обстоятелството, че по-ниската и по-високата ставка на ДВП са били въведени с една и съща правна уредба (четвърта част от единственото основание в насрещната жалба на Ryanair)

а) Решението Ryanair

30. Пред Общия съд Ryanair критикува решението на Комисията да приеме за „нормална“ по-високата ставка от 10 EUR и от друга гледна точка. Според Ryanair, противно на типичната хипотеза в областта на помощи с данъчен характер, в конкретния случай не се установява съществуващ от по-рано общ данъчен режим и въведени впоследствие мерки с цел да се облагодетелства или дискриминира конкретна категория данъчнозадължени лица. Според компанията липсата на такава конфигурация е възпрепятствала тълкуването на по-ниската ставка на ДВП като изключение от по-високата ставка. В точка 89 от решение Ryanair Общият съд отхвърля този довод, напомняйки, че член 107, параграф 1 ДФЕС не прави разлика между държавните мерки в зависимост от използваните от националните органи техники поради което обстоятелството, че двете ставки на ДВП са били въведени едновременно, е ирелевантно, след като Комисията в достатъчна степен е обосновала причините, поради които приема, че ставката от 2 EUR представлява дерогация от ставката от 10 EUR.

б) Кратко представяне на доводите на страните

31. Според Ryanair едновременното въвеждане на по-високата и по-ниската ставка на ДВП не е само въпрос на „техника“, както твърди Общият съд. Всъщност ирландските органи никога не биха въвели по-високата ставка, без едновременно с това да въведат и по-ниската, доказателство за което е фактът, че впоследствие те са заменили двете ставки с една в размер на 3 EUR, вместо просто да отменят „изключението“, а именно ставката от 2 EUR. Освен това Ryanair твърди, че честотата на облагаемите сделки е най-много само един от елементите, които трябва да се вземат предвид при определяне на размера на „нормалната“ ставка, като при това не е решаващ.

32. Комисията счита за неоснователно това оплакване, а според ирландското правителство то е отчасти неотносимо и отчасти недопустимо.

в) Становище

33. Подобно на Комисията считам, че разглежданото оплакване е неоснователно(32). Обстоятелството, че в рамките на определен режим мярката, която облагодетелства някои предприятия под формата на пълно или частично освобождаване от извършване на разход, който нормално те би трябвало да понесат, е била приета едновременно с мярката, налагаща този разход, по принцип е ирелевантно за преценката на селективността на посоченото облагодетелстване и не пречи първата мярка да се счита за изключение от втората. Както правилно напомня Общият съд в спорната точка от решение Ryanair, Съдът вече е имал повод да уточни в решение от 22 декември 2008 г., British Aggregates/Комисия (C-487/06 P, EU:C:2008:757, т. 89), че член 107, параграф 1 ДФЕС дефинира държавните мерки в зависимост от последиците им и следователно независимо от използваните техники. В резултат на това в посоченото решение Съдът приема за ирелевантно обстоятелството, че предимството за предприятията получатели е резултат не на освобождаването от плащане, а на начина, по който е очертано приложното поле ratione materiae на въпросната данъчна мярка(33). В решение от 15 ноември 2011 г., Комисия/Правителство на Гибралтар и Обединено кралство (C-106/09 P и C-107/09 P, EU:C:2011:732, т. 92), което също е цитирано в точка 89 от решение Ryanair, Съдът уточнява, че би противоречало на съдебната практика, даваща предимство на анализа на последиците в областта на помощите, да се включи критерият за селективност в смисъл че за да може един данъчен режим да бъде квалифициран като селективен, той трябва да е разработен по определена законодателна техника, като последицата от това би била, че някои от националните норми в данъчната област от самото начало биха били извън контрола в областта на държавните помощи поради самия факт, че те са подчинени на друга законодателна техника, макар и да произвеждат в правно или във фактическо отношение същите последици. Впрочем такива уточнения са правени от Съда в случаи, отличаващи се със сложни данъчни системи, които вместо да предвидят общи правила за всички предприятия, от които се прави изключение в полза на някои предприятия, водят до същия резултат, като адаптират и комбинират данъчните норми по начин, по който самото им прилагане води до диференцирана данъчна тежест за различните предприятия (решение от 15 ноември 2011 г., Комисия/Правителство на Гибралтар и Обединено кралство, C-106/09 P и C-107/09 P, EU:C:2011:732, т. 93), или като ограничават приложното поле на данъка, така че да изключат определени предприятия, чието положение е сравнимо по отношение на целите на разглежданата система (решение от 22 декември 2008 г., British Aggregates/Комисия, C-487/06 P, EU:C:2008:757, т. 89). В конкретния случай обаче системата е относително проста и предвижда облагането с данъка, макар и на различни нива, на всички предприятия, извършващи икономически дейности, възприети като данъчно събитие.

34. Освен това, макар и допускайки, че, както твърди Ryanair, честотата на облагаемите с данък сделки сама по себе си не представлява решаващ фактор за определянето на нормалния размер на данъка в сферата на определен данъчен режим с двойствена конфигурация като този на ДВП с диференцирани ставки, в който малък процент на облаганите с данък полети (10 %—15 % според данните, изпратени на Комисията от ирландските органи и неоспорени от Ryanair) се облага с по-ниска единна ставка, докато останалата част от сделките се облага с по-висока ставка, е трудно първата ставка да бъде счетена за изключение от втората. Струва ми се, че единственият довод, изтъкнат от Ryanair, за да обори този извод — т.е. че тези проценти просто отразяват намерението на ирландските органи да отпуснат помощ на компанията Aer Arann и да подкрепят вътрешните полети и дейността на националните летища в ущърб на компаниите, извършващи международни полети, които са по-многобройни и икономически по-значими — потвърждава, а не опровергава характера на дерогация на по-ниската ставка. Освен това с този си довод Ryanair сякаш намеква, че подкрепата за Aer Arann не се е ограничила единствено с данъчни облекчения за вътрешните полети, а се е конкретизирала и в прекалено високо и „ненормално“ данъчно облагане в тежест на извършващите международни полети компании. Дори да се приеме, че размерът на данъчно облагане, на което подлежат почти всички международни полети, умишлено е бил фиксиран на ненормално високо ниво с цел поставяне на Aer Arann в по-благоприятно положение, ми се струва, че единственият подход, позволяващ напълно да бъде оценен размерът на това предимство, е именно този да се приеме това ниво на облагане като отправна точка за целите на прилагане на разпоредбите относно помощите. От друга страна, не може да се счита, нито това действително се твърди от Ryanair, че — дори да се допусне, че намерението на ирландските органи е било да дискриминират или пък да отслабят извършващите международни полети компании, за да дадат предимство на една компания, която е техен конкурент във вътрешните полети — предимствата, които първите реално са ползвали по тези отсечки, трябва да бъдат оценявани другояче, тъй като са просто „страничен ефект“ от държавната намеса. Всъщност освен намеренията на държавата, отпуснала помощта, това, което е релевантно в областта на помощите, както вече съм имал повод да напомня, са последиците от въпросната мярка. От тази гледна точка обстоятелството, че Ryanair е ползвала предимството на ставката от 2 EUR пропорционално по-малко в сравнение с други авиокомпании(34), е ирелевантно, доколкото компанията действително е ползвала такова предимство(35).

35. Накрая, както подчертава Комисията, Съдът и Общият съд вече са имали случай да разгледат данъчни системи, при които нормата, налагаща разхода, и тази, която предвижда освобождаване от него, са въведени едновременно. Освен цитираните от Комисията случаи, препращам например към решения от 8 ноември 2001 г., Adria-Wien Pipeline и Wietersdorfer & Peggauer Zementwerke (C-143/99, EU:C:2001:598)(36) и от 15 юни 2006 г., Air Liquide Industries Belgium (C-393/04 и C-41/05, EU:C:2006:403)(37).

36. Поради гореизложените съображения считам, че четвъртото оплакване от единственото основание за обжалване на Ryanair трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

4. По отношение на оплакването относно предполагаема грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд поради това, че е изключил релевантността на таксата от 3 EUR, приета през март 2011 г. от ирландските органи (първа част от единственото основание в насрещната жалба на Ryanair)

а) Решението Ryanair

37. В първото си основание за обжалване пред Общия съд Ryanair поддържа също така, че предвид незаконосъобразността на ДВП с диференцирани ставки единствената ставка, която Комисията е оправомощена да приеме като референтна е тази от 3 EUR, въведена през март 2011 г. В точки 74—76 от решение Ryanair Общият съд отхвърля това оплакване, като сочи, че тъй като не е била действително приложена през разглеждания от Комисията период, тази ставка е била неподходяща, за да отчете изцяло последиците от разглежданата мярка и следователно – за да бъде подходяща референтна ставка.

б) Кратко представяне на доводите на страните

38. Според Ryan Air обстоятелството, че ставката от 3 EUR не е била приложена през разглеждания в спорното решение период, не пречи тя да бъде избрана за референтна ставка, след като данъчната система и целите, които тя си поставя, са останали непроменени. Освен това компанията изтъква, че тъй като по-високата и по-ниската ставка на ДВП, прилаган през разглеждания в спорното решение период, са били въведени и отменени едновременно, в конкретния случай изобщо не е имало предшестваща ставка, която да може да се определи като „нормална“.

39. Комисията и ирландското правителство считат оплакването за неотносимо и неоснователно по същество поради същите причини.

в) Становище

40. Както Комисията и ирландското правителство, считам че доводите на жалбоподателя не отговарят на мотивите, съдържащи се в точки 75 и 76 от решение Ryanair и че поради това са преди всичко неотносими. По-специално Ryanair не отговаря на повдигнатото от Общия съд възражение, според което една въведена впоследствие ставка, вмъкната между две конкретно прилагани ставки, не дава възможност за цялостна оценка на въздействието на разглежданата по делото мярка, нито обяснява поради каква причина тази ставка би била по-подходяща от ставките, действително прилагани за целите на отчитането на това въздействие.

41. По същество припомням, че според постоянната съдебна практика условието за селективност, което е част от понятието за помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, се счита за изпълнено от национална мярка, която в рамките на даден правопорядък поставя в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на някои стоки спрямо други, които биха се оказали, от гледна точка на преследваните от споменатия правопорядък цели, в сходно фактическо и правно положение(38). За да може правилно да се оцени положението на засегнатите предприятия, като се установят разходите за тяхна сметка и евентуалните ползи, които те получават в резултат на въздействието на разглежданата мярка, е нужно да се вземат предвид преобладаващите към момента на прилагане на мярката фактически и правни обстоятелства, както и обстоятелствата, които, макар и да не са съпътстващи, могат конкретно да повлияят върху тази оценка(39). В конкретните случаи не е видно как обстоятелството, че ставката на ДВП е била — след разглеждания период — уеднаквена в размер на 3 EUR, може да влияе конкретно върху възстановяването на разходите и ползите, които съответно са били понесени и ползвани от предприятията, облагани с ДВП с диференцирани ставки. Във всеки случай Ryanair не е дала никакви индикации по този въпрос. Напротив, компанията твърди, че по-високата ставка от 10 EUR не може да бъде избрана за референтна ставка, тъй като е била въведена едновременно с по-ниската и тъй като е незаконосъобразна. И двата довода са лишени от основание. В това отношение ще се огранича с препращане към вече изложеното в точки 33—35 по-горе, що се отнася до първия довод, и към точки 24—29 по-горе, що се отнася до втория.

42. Накрая отбелязвам, че тезата на жалбоподателя би довела до парадоксалния резултат да се определи като „нормален“ един размер на данъчна ставка, който в референтния период не е бил прилаган спрямо нито едно от заинтересованите предприятия.

43. Въз основа на гореизложените съображения считам, че първата част от единственото основание за обжалване на Ryanair трябва да бъде отхвърлена като несъстоятелна. Освен това по мое мнение доводите в подкрепа на това оплакване са неоснователни.

5. По отношение на оплакванията относно предполагаема грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд, който приема, че правото на компаниите да им бъде върнат надвнесения ДВП не влияе върху възможността Комисията да приеме за нормална ставката от 10 EUR (втора, трета и четвърта част от единственото основание в насрещната жалба на Aer Lingus и трета част от единственото основание в насрещната жалба на Ryanair)

а) Обжалваните решения

44. След като отбелязва, че измежду различните възможни решения за прекратяване на съществуващата данъчна дискриминация ирландското правителството е разполагало и с възможността да уеднакви ставките, привеждайки ги към по-високата ставка (точка 60 от решение Aer Lingus и точка 85 от решение Ryanair), и че евентуалното право на компаниите, облагани с данък при по-високата ставка, да им бъде върнато надплатеното, не може да се признае автоматично, а зависи от редица фактори, сред които са приложимите съгласно националното право погасителни срокове и спазването на някои общи принципи, като например недопускане на неоснователно обогатяване (точка 61 от решение Aer Lingus и точка 86 от решение Ryanair), Общият съд заключава, в точка 63 от решение Aer Lingus и точка 88 от решение Ryanair, че Комисията е могла съвсем законосъобразно да приеме ставката от 10 EUR за референтна данъчна ставка на ДВП, без да взема предвид евентуални искове за връщане на надплатеното, които са чисто хипотетични и с несигурен изход.

б) Кратко представяне на доводите на страните

45. Жалбоподателите твърдят, че обратно на приетото от Общия съд, правото на връщане на данъци, заплатени по силата на национални разпоредби, които са в противоречие с правото на Съюза, не е чисто хипотетично, а произтича от установената практика на Съда. Такова връщане не попадало в правото на преценка на заинтересованата държава членка. Следователно в конкретния случай Ирландия не би могла да поправи констатираната от Комисията данъчна дискриминация чрез налагане, и то с обратно действие, на по-високата ставка на компаниите, спрямо които е била прилагана по-ниската ставка. Според Aer Lingus Общият съд смесва въпроса за действията, които заинтересованата държава членка трябва да предприеме, за да преустанови тази дискриминация, с въпроса за мерките, необходими, за да се поправи допуснатата в периода, през който са прилагани дискриминационните ставки незаконосъобразност. Дори да се приеме, че незаконосъобразността на ДВП се състои в диференцирането на ставките, принципното задължение на ирландските органи да върнат недължимо събрания от тях данък би попречило при всички случаи да се приеме като „нормална“ ставката от 10 EUR, от която трябва да се приспадне подлежащата на връщане сума, а компаниите, заплатили по-ниската ставка от 2 EUR да се разглеждат като получатели на селективно предимство. В този контекст изходът от процедурите за връщане би бил изцяло лишен от релевантност.

46. Комисията и ирландското правителство твърдят, че въпросните оплаквания са неоснователни, и представят доводи, които в основни линии съвпадат.

в) Становище

47. Както Комисията и ирландското правителство, и аз съм на мнение, че доводът на Aer Lingus, че Общият съд е смесил мерките, които една държава членка може да предприеме за преустановяване на данъчна дискриминация, с мерките, необходими, за да бъдат премахнати нейните последици, трябва да бъде отхвърлен, тъй като се основава на погрешен прочит на решение Aer Lingus. Всъщност в точка 60 от това решение (както и в точка 87 от решение Ryanair, която е със същото съдържание), Общият съд се ограничава да приеме, че тъй като заинтересованата държава членка може „да сложи край“ на тази дискриминация чрез уеднаквяване на ставките, привеждайки ги към по-високата ставка, последната не може сама по себе си да се счита за незаконосъобразна, както и че единствено едновременното прилагане на различни данъчни ставки може да доведе до ограничаване на свободното предоставяне на услуги. Тези изводи попадат в обхвата на тема, започната в предходните две точки, която следва от въпроса за съществуването на задължение за Ирландия да върне разликата от двете ставки на ДВП — въпрос, по който Общият съд впрочем съзнателно не заема окончателна позиция.

48. Предвид гореизложеното, доводите на жалбоподателите най-общо се характеризират, както отбелязват Комисията и ирландското правителство, с прекалено голям формализъм, който по принцип не се съвместява с правото в областта на помощите, в което, напротив, преобладава подходът по същество, основан на анализа на последиците от държавните помощи. Следвайки този подход, анализът, насочен към установяване на това дали и в какви срокове данъкът е „нормално“ дължим, за да се провери дали дадена държавна мярка, която изключва или облекчава данъчната тежест за определени предприятия, дава на тези предприятия селективно предимство по смисъла на член 107 ДФЕС, трябва да се провежда в зависимост от естеството и структурата на референтната данъчна система, както и в зависимост от фактическите (например съотношението между облаганите и освободените сделки) и правните обстоятелства (например правното положение на облаганите предприятия), които пряко и конкретно влияят върху този анализ(40). В конкретните случаи връщането на разликата между по-високата и по-ниската ставка на ДВП, което по принцип ирландските органи щяха да бъдат длъжни да направят, ако беше констатирано ограничение на свободното предоставяне на услуги, не е съставна част на разглежданата данъчна система и не може да се счита за нормативен елемент от същата, въз основа на който да се определя нормално дължимото ниво на облагане.

49. Освен това отбелязвам, че тезата на Aer Lingus би довела до това фактически да се възпрепятства прилагането на правилата в областта на помощите за данъчни облекчения, които попадат в приложното поле на забраната по член 107, параграф 1 ДФЕС, като същевременно включват ограничения на основна свобода, като по този начин пораждат задължението за въпросната държава да прилага по принцип същото данъчно третиране и спрямо дискриминираните предприятия. Ясно е, че такъв резултат не е желателен. Разпоредбите относно помощите и основните свободи трябва да могат да се прилагат кумулативно към един и същ случай(41), макар че, както ще стане ясно по-нататък, е необходимо да бъдат координирани, за да се запази съгласуваността между двете нормативни области и да се избегне приемането на несъвместими помежду си мерки.

50. Въз основа на гореизложените съображения считам, че разглежданите оплаквания, предмет на втора, трета и четвърта част от единственото основание в насрещната жалба на Aer Lingus и на трета част от единственото основание в насрещната жалба на Ryanair, трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

6. Заключения относно насрещните жалби

51. Тъй като в контекста на горния анализ считам, че никое от оплакванията в насрещните жалби не трябва да бъде уважено, предлагам на Съда да отхвърли тези жалби изцяло.

Б – По главните жалби

52. В подкрепа на двете си жалби Комисията с еднакви доводи привежда едно-единствено основание, което се отнася до нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС и на член 14 от Регламент № 659/99. Това основание е насочено срещу точки 88—127 от решение Aer Lingus и точки 119—152 от решение Ryanair.

1. Обжалваните решения

53. Съображенията на Общия съд в частта от мотивите на обжалваните решения, които Комисията критикува — по същество еднакви в двете решения,— могат да се обобщят накратко, както следва.

54. Преди всичко Общият съд изтъква, че ДВП е акциз и като такъв е предназначен да се прехвърли на пътниците, включително по силата на задължението, наложено на авиокомпаниите от член 23 от Регламент № 1008/2008(42), в цената на всеки билет да указва отделно сумата на таксите. След това Общият съд отбелязва, че, подобно на таксата, също и предимството, произтичащо от прилагането на по-ниската ставка, т.е. осемте евро разлика между нормалната ставка и по-ниската ставка, може да се прехвърли частично или изцяло на клиентите на авиокомпаниите. В такъв случай, продължава Общият съд, тези компании няма да запазят това предимство или ще го запазят само отчасти. Предвид тези обстоятелства Комисията не може да изхожда от презумпцията, че действително полученото и запазено от авиокомпаниите предимство, произтичащо от прилагането на по-ниската ставка, във всички случаи възлиза на 8 EUR на пътник. Всъщност според Общия съд действително полученото от авиокомпаниите предимство не се състои непременно в разликата между двете ставки, а във възможността да предложат по-привлекателни цени на своите клиенти и оттук — да увеличат своя оборот. Следователно Комисията е трябвало да определи в каква степен те действително са прехвърлили на пътниците си финансовите ползи, произтичащи от прилагането на намалената ставка на ДВП, за да може да определи с точност размера на предимството, от което те действително са се ползвали, освен ако не реши да възложи тази задача на националните органи. Освен това, изхождайки от презумпцията, че във всички случаи това предимство отговаря на разликата между по-високата и по-ниската ставка на ДВП, според Общия съд Комисията не е отчела в достатъчна степен конкурентната ситуация на разглеждания пазар и обстоятелството, че всички авиокомпании, извършващи полети на разстояние до 300 км от летище Дъблин, подлежат на облагане със същата ставка от 2 EUR. Накрая Общият съд изтъква, че в спорното решение Комисията не е обяснила в достатъчна степен причините, поради които връщането на разликата между нормалната и намалената ставка е необходимо с оглед на възстановяване на положението, предшестващо отпускането на помощта. Общият съд заключава, че Комисията, определяйки сумата на подлежащата на възстановяване помощ като разлика между по-ниската и нормалната ставка на ДВП, е допуснала грешка в преценката и грешка при прилагане на правото.

2. Кратко представяне на доводите на страните

55. Комисията, подкрепяна от Ирландия, поддържа по същество, че Общият съд, като отменя спорното решение заради това, че с него не е взета предвид степента, в която произтичащото от прилагането на по-ниската ставка на ДВП предимство е било прехвърлено от авиокомпаниите получатели върху пътниците, приема нов икономически критерий за определяне на размера на подлежащите на възстановяване суми от данъчна помощ, представляваща прилагане на ставка, която е по-ниска от нормалната.

56. Aer Lingus счита, че в конкретния случай съществува непряка помощ, която Комисията в спорното решение е възприела за пряка помощ. Компанията изтъква, че след като самата Комисия определя размера на помощта, която трябва да бъде възстановена, тя трябва да го направи по възможно най-точния начин, без да се основава на опростенчески презумпции. Освен това Aer Lingus отбелязва, че не ѝ е било позволено да получава от пътниците на облагани с по-ниската ставка полети надвишаващи тази ставка суми и че, ако бъде задължена на върне исканите от Комисията 8 EUR на билет, тази сума не може да бъде изискана със задна дата от пътниците, закупили билет при по-ниската ставка. Противно на твърдяното от Комисията, компанията не би могла да събере тази сума нито конкретно, нито теоретично. Според Aer Lingus Комисията неправилно поддържа, че съображенията на Общия съд биха довели до невъзможност да се иска възстановяване от компаниите получатели. Този довод се основавал на погрешен прочит на решение Aer Lingus. Накрая, Aer Lingus счита, че не е налице изтъкнатата от Комисията непоследователност спрямо съществуващата съдебна практика.

57. Основното твърдение на Ryanair е, че единственото основание на жалбата на Комисията е неотносимо. Според компанията Комисията е изказала становище само по първия от трите отделни мотива на Общия съд, с който той обосновава отмяната на член 4 от спорното решение, а именно неотчитане на въздействието на ДВП върху пътниците, невземане предвид на пазарната ситуация и липса на доводи за необходимостта от връщане на разликата между по-високата и по-ниската ставка на ДВП с оглед на възстановяването на status quo ante. При условията на евентуалност Ryanair твърди, че основанието за обжалване на Комисията трябва да се отхвърли по същество. Според нея всъщност Общият съд само е приложил принципа, според който трябва да се изчисли реалната стойност на предимството, получено чрез помощта. Освен това Комисията ще увеличи затрудненията при точното определяне на сумата, в случай че приетото в решението на Общия съд трябва да бъде изпълнено. Накрая Ryanair отбелязва, че би било непоследователно да не се отчита въздействието върху клиентите на предимството, получено от получателя на помощта, след като въздействието на надценката, произтичаща от нарушение на антитръстовото законодателство, върху клиентите на считащото се за ощетено конкурентно предприятие позволява на извършителя на нарушението да не изпълни искането за възстановяване(43).

3. Становище

58. Преди всичко трябва да се отхвърли основният довод на Ryanair, че единственото основание на жалбата на Комисията е неотносимо. Всъщност, от една страна, в логиката на разсъждение на Общия съд трите групи изтъкнати от Ryanair доводи не са самостоятелни мотиви за отмяна на спорното решение, а от друга страна, Комисията, в контекста на единственото си основание, е разгледала различните аспекти на мотивите на решение Ryanair, довели Общия съд до отмяна на спорното решение.

59. В тази връзка трябва предварително да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика задължението на заинтересованата държава членка да отмени чрез възстановяване помощ, считана от Комисията за несъвместима с общия пазар, цели да се възстанови положението, съществувало преди нейното отпускане(44). Възстановяването на положението quo ante се постига чрез „връщане на помощта“, т.е. чрез възстановяване на предоставената от държавата сума на дадено предприятие, към която, ако е предвидено, се прибавят и лихви(45). В резултат от това възстановяване получателят е лишен от предимството пред своите конкуренти, от което се е ползвал на пазара(46).

60. Определянето на подлежащата на възстановяване сума се извършва по различни начини в зависимост от формата на отпускане на помощта. Така например, когато държавата предоставя парични суми на предприятията получатели или им доставя безвъзмездно или на преференциални цени стоки или услуги, тези предприятия по принцип ще бъдат длъжни да върнат сума, равностойна на номиналната отпусната сума или по равностойност (или разликата спрямо пазарната цена) на стоките или услугите, които са ползвали(47), ведно със съответните лихви.

61. Когато помощта е под формата на данъчно предимство, възстановяването на предишното положение по правило води до връщане от страна на предприятията получатели на сума, съответстваща на дължимия данък или такса, по силата на приложимото данъчно законодателство, в случай че няма неправомерно отпусната помощ, ведно със съответните лихви(48). Основната идея е, че по-благоприятно данъчно третиране, макар да е различно от субсидия в тесния смисъл на думата, има въздействие на нарушение на конкуренцията, което по принцип е аналогично и съответства на въздействието от предоставянето на парична сума в размер, равен на понесената по-малка данъчна тежест. Такова предимство може да произтече от мерки за пряко облагане на дружествата — например под формата на намаляване на данъчната основа, пълно или частично намаляване на размера на данъка или отлагане, анулиране или дори специално разсрочване на данъчната тежест — или от мерки за косвено облагане като освобождаването от плащане или намаляването на акциз или други косвени данъци, но при условие че това освобождаване или намаляване представлява облекчаване на обичайната финансова тежест върху предприятието получател (49).

62. При определяне на размера на подлежащата на възстановяване сума Комисията по принцип не е длъжна да разследва начина, по който предимството от предоставената помощ е било конкретно използвано от предприятието получател. Целта на връщането не е премахване на ползата, която дружеството реално е постигнало в резултат на предоставената му помощ, а премахване на конкурентното предимство, което то първоначално е придобило в резултат на това предоставяне. Това означава, от една страна, че възстановяването по правило ще трябва да се ограничи до пряката полза, произтичаща от предоставянето на помощта, и не може да обхване евентуалните косвени ползи, които така или иначе са следствие от това предоставяне(50). Следователно, ако в резултат от начина на използване на помощта (например намаление на цените или инвестиции в реклама) предприятието получател е придобило нови пазарни дялове или ако благодарение на помощта му е бил възложена обществена поръчка или е избегнало неплатежоспособност, то при всички случаи е длъжно да върне сума, съответстваща само на предимството, произтекло от предоставянето на помощта. От друга страна, то е длъжно да върне изцяло размера на помощта и когато, вследствие на лошо управление на помощта или поради особеностите на пазара, на който извършва дейност, на заеманата от него пазарна позиция, финансовото му състояние или начина на осъществяване на стопанска дейност, то не се е възползвало изцяло от конкурентното предимство, произтичащо от отпускането на помощта. С други думи, взетите от дружеството решения след предоставянето на помощта или последващи предоставянето събития по принцип са ирелевантни за определянето(51) на размера на задължението за връщане(52). Освен това помощта трябва да бъде върната независимо от отрицателните последици — дори когато те количествено надвишават произтеклите от предоставената помощ предимства — които тя може да има за икономическото и финансовото положение на получателя. В това отношение Съдът уточнява, че предвид функцията на задължението за възстановяване на помощта се оказва, че Комисията поначало и ако не са налице извънредни обстоятелства, не злоупотребява с правото си да действа по свое усмотрение, когато иска от заинтересованата държава членка да възстанови незаконосъобразно предоставените като помощ суми(53), дори когато това възстановяване е такъв разход за предприятието получател, който може да доведе до вероятното му излизане от пазара(54).

63. От гореизложеното следва, че „възстановяването на съществуващото преди предоставянето на помощта положение“ — което, както видяхме, е главната цел на възстановяването — не означава създаване отново на конкурентните условия, съществували към момента на предоставяне на помощта. Всъщност някои нейни ефекти се необратими и би било илюзорно да се счита, че връщането на сумите, съответстващи на полученото от предприятието или предприятията получатели е достатъчно да постави участниците на пазара при същите конкурентни условия, в каквито са се намирали преди отпускането на помощта(55). Следователно дори и след връщането на помощта е възможно предприятието или предприятията получатели да продължат конкретно да се ползват от положителните ефекти от публичната намеса върху конкурентното им положение. Възможно е също така въпреки придобитото предимство тяхното конкурентно положение след връщането на помощта да се окаже влошено в сравнение с положението преди отпускането на помощта.

64. Накрая, съдебната практика е признала възможността на компетентните да извършат възстановяването национални органи да вземат предвид в определени граници обстоятелства, които могат да намалят постигнатото от предприятието получател предимство вследствие на отпускането на помощта и следователно да влияят върху определянето на размера на подлежащите на връщане суми. Така например, когато отпускането на помощта е довело до допълнителни данъчни разходи, които въпросното дружество трябва да понесе, надплатеното трябва да бъде приспаднато от подлежащата на връщане сума. Също така трябва да се отчитат данъчните облекчения, на които дружеството при всички случаи би имало право въз основа на националното законодателство, което съответства на правото на Съюза и е приложимо към момента на предоставяне на помощта(56). Въпреки че се спазва правото на предприятията да се защитават в хода на националното производство за възстановяване — особено когато с дейностите по идентифициране на получателите и определяне на размера на помощта са натоварени националните органи — възможността да се претендира намаление или неутрализиране на полученото благодарение на помощта предимство, като се изтъкнат обстоятелства, свързани с организационния и стратегическия модел, въз основа на който предприятието получател действа на пазара, или с конкурентната среда, в която то извършва своята дейност, все пак изглежда малка.

65. Накрая, трябва да се припомни, че освен функцията си на премахване на полученото от получателя или получателите на помощта конкурентно предимство, възстановяването има за цел и да възпира от нарушения предприятията, спрямо които трябва да се провежда контрол, целящ да се установи дали помощта е била предоставена при спазване на процедурата, предвидена от Договора(57). Както правилно е подчертано от Комисията по време на съдебното заседание, задължението на предоставилата помощта държава да възстанови незаконосъобразно отпуснатата помощ е предвидено с цел отстраняване на една нездрава ситуация, а именно нарушение на задължението за standstill, предвидено член 108, параграф 2 ДФЕС. Макар да няма санкционен характер, то има за последица да разубеди предприятията да участват в такова нарушение или да ги убеди да вземат превантивни мерки срещу риска да им се наложи да връщат полученото, в случай че не са конкретно в състояние да избегнат предоставянето на помощта, както често се случва, когато помощта е предоставена в рамките на даден данъчен режим.

66. От гореизложените принципи произтича, че възстановяването на данъчна помощ, състояща се в прилагане на по-ниска от нормалната данъчна ставка, по принцип ще има за предмет разликата между нормалната и конкретно приложената ставка. По този начин, както правилно подчертава Комисията, предприятието получател ще понесе в крайна сметка данъчната тежест, от която е било незаконосъобразно освободено. Следователно в такива хипотези определянето на размера на помощта предполага единствено установяване на приблизителната сума на държавния кредит и не изисква сложни преценки от икономически характер, нито, по принцип, анализ на конкурентните условия на въпросния пазар или анализ на поведението на заинтересованите участници на този пазар.

67. Следователно, налагайки на Ирландия задължение за възстановяване на разликата между по-високата и по-ниската ставка на ДВП за всеки издаден билет, в спорното решение Комисията се е съобразила с разгледаните по-горе принципи.

68. Ето защо трябва да се провери дали отмяната на разпореждането за възстановяване от Общия съд в обжалваните решения е обоснована от конкретните обстоятелства, характерни за настоящите дела.

69. Преди да пристъпя към разглеждане на този въпрос, считам все пак за нужно да отхвърля довода на Комисията, според който от логиката на разсъждение, довела Общия съд до отмяна на това разпореждане, следва, че не може да бъде поискано никакво връщане на суми от авиокомпаниите, спрямо които се е прилагала по-ниската ставка на ДВП. Противно на това, което изглежда твърди тази институция, приемането на възможността предприятията получатели да се възползват от евентуалното цялостно или частично прехвърляне върху клиентите на полученото предимство, не означава те да бъдат освободени от всякакво задължение за връщане, а налага да се възприемат специфични начини за определяне на подлежащата на възстановяване сума. В обжалваните решения Общият съд се произнася съвсем ясно, че в случай на цялостно или частично прехвърляне върху пътниците на предимството от намаляване на ставката на ДВП, това предимство при всички случаи не може да се счита равно на разликата между двете ставки на ДВП, а съответства на увеличението на оборота, произтичащо от предлагането на пазара на по-изгодни цени. Това предимство вероятно трябва да се оцени, като се използва методика на изчисление, аналогична на тази, която Комисията използва за оценка на непреките помощи(58), т.е. като се оцени въздействието на намалената самолетна тарифа върху търсенето, с цел да се определи броят на допълнително продадените в резултат на това намаление билети. Използването на такава методика прави несъмнено по-сложна, но не и невъзможна, операцията по изчисляване на подлежащата на връщане сума и следователно не изключва изначално, както изглежда твърди Комисията, всяка претенция за възстановяване, срещу авиокомпаниите получатели.

70. След тази уговорка напомням, че логиката на разсъждение, довела Общия съд до отхвърляне на определения от Комисията размер на подлежащата на възстановяване сума, има за отправна точка, както стана ясно, това, че ДВП е акциз, т.е. косвен данък, който формално и икономически е предназначен да се прехвърли върху пътниците. Според Общия съд формалното прехвърляне на ДВП произтича по-конкретно от задължението на авиокомпаниите по силата на член 23 от Регламент № 1008/2008 да посочват отделно неговия размер в цената на всеки продаден билет — задължение, което Общият съд счита за „безспорно между страните“.

71. Комисията оспорва тези предпоставки, като изтъква, от една страна, че Общият съд погрешно е счел, че тя се е възприела направеното в обжалваните решения тълкуване на член 23 от Регламент № 1008/2008, и от друга страна, че естеството на акциз на ДВП е ирелевантно при оценката на предимството, което авиокомпаниите са получили благодарение на прилагането на по-ниската ставка.

72. Що се отнася до първата точка, Комисията изтъква, че тя винаги е твърдяла пред Общия съд, че член 23 от Регламент № 1008/2008 не задължава авиокомпаниите винаги да посочват отделно размера на данъка в цената на билета, а само ако решат да го включат в тарифата. В това отношение ще се огранича с това да отбележа, че не само текстът на тази разпоредба, но и нейната обосновка, видна от съображение 16(59) от Регламента, изглежда са в полза на прочита, направен от Комисията, т.е. че задължението да се посочва отделно размерът на прилаганите данъци и такси в общата цена на билета съществува само в случая и в размера, в който компанията реши да прехвърли цената им върху пътниците. Същевременно, без да е нужно тук да изразявам окончателна позиция по тълкуването на член 23 от Регламент № 1008/2008, трябва да изтъкна, че ако се приеме че по силата на тази разпоредба авиокомпаниите са длъжни винаги и независимо от обстоятелствата да отразяват цялата сума на ДВП в цената на билета, това не означава, че те не са свободни — намалявайки цената на билета, без да се вземат предвид данъците, и вследствие на това, и маржовете на печалба от всяка трансакция — да поемат част или дори цялата цена на ДВП(60). С други думи, фактът, че ДВП е формално предназначен да се прехвърля върху пътниците, не означава, че предприятията нямат свобода на действие по отношение на икономическото отражение на данъка.

73. Що се отнася до втората точка от оплакването на Комисията, посочено в точка 71 по-горе, съгласен съм с тази институция, че значението, което Общият съд придава в своите мотиви на обстоятелството, че ДВП е акциз, трябва да бъде намалено.

74. На първо място, въпреки че тези данъци са предназначени да бъдат прехвърляни върху потребителите, те са за сметка, най-малкото формално, на бюджета на предприятието – данъчнозадължено лице. Те се заплащат поради и във връзка с дейността на предприятието(61), като в случая с ДВП това става при предоставяне на транспортната услуга. За предприятието получател евентуалното намаление на такива данъци е пряко предимство по смисъла на правната уредба за помощите, тъй като намалява неговите данъчни разходи, но не може да се приравнява, противно на твърдяното от Aer Lingus, на косвеното предимство, което то придобива в случая със субсидиите, отпуснати на потребителите за закупуване на произведените от това дружество стоки(62).

75. На второ място, формалното прехвърляне на акциза може да не съответства на икономическото му прехвърляне, тъй като съответстващата на данъка цена може да бъде изцяло или частично понесена от предприятието, което доставя стоката или услугата, чрез адаптиране на цената(63). Също така, когато общата цена на предлагания продукт или услуга остане непроменена или се намали в по-малка степен от размера на намаления данък, намаленият данък може да се преобразува изцяло или частично в печалба на предприятието. В този смисъл положението на авиокомпаниите, подлежащи на облагане с ДВП, се отличава от това на гръцките казина в рамките на системата на диференцирани входни такси, разгледана от Общия съд по делото, завършило с решение от 11 септември 2014 г., Гърция/Комисия (T-425/11, EU:T:2014:768), и обсъдена от страните по време на съдебното заседание. Въз основа на тази система всъщност цената на входните билети в казината и процентът от тази цена, който всяко казино може да задържи за себе си като такса за издаване на билета, са били определени от държавата. Тъй като казината не са можели да променят нито цената на входния билет(64), нито платимата за тях такса, те, противно на облаганите с ДВП авиокомпании, са действали в качеството си на посредници, отговорни за получаване на парите(65).

76. На трето място, механизмът на прехвърляне се отнася не само за акциза за производство или за потребление(66), а като цяло всеки косвен данък, например внесена в държавния или общински бюджет такса за предоставена услуга, който, влизайки в производствените разходи, се отразява върху крайната цена на продукта или услугата.Впрочем както и по отношение на преките данъци, може да има някаква форма на прехвърляне на данъчен разход. Например увеличението на данъка върху печалбата на предприятието, особено когато става дума за специален данък, може да принуди производителя да прехвърли повишението на данъка върху произведените от него стоки чрез увеличаване на цената им, или да го принуди да намали инвестициите си в сектора, обложен с увеличения данък, което да доведе до намаляване на предлагането и повишение на цените. Освен това производителят може да прехвърли данъка не само напред — върху потребителите, но и назад — върху доставчиците, и напречно (така нареченото диагонално прехвърляне), увеличавайки например цената на продукти, различни от тези, обложени с данъка. С други думи, съществуват различни механизми, позволяващи на обложеното с данък, включително косвен, предприятие да прехвърли данъка изцяло или частично върху други субекти. Когато тези механизми са приведени в действие, не може да се изключи, че и евентуалното произтичащо от намаление на данъчната тежест предимство може да се отрази, в зависимост от особеностите на разглеждания пазар, върху субекти, различни от фактическия данъкоплатец.

77. Въз основа на гореизложеното считам, че нито особените обстоятелства на разглежданите случаи, в частност естеството на въпросния данък, нито евентуалното задължение на авиокомпаниите да съобразят тарифите си с критериите по член 23 от Регламент № 1008/2008 сами по себе си обосновават отклонение от обичайно прилаганите критерии за определяне на размера на помощ, предоставена под формата на намалена данъчна ставка.

78. Общият съд основава извода си, че Комисията е трябвало да отчете възможното отражение върху пътниците на предимството, произтичащо от прилагането на намалената ставка на ДВП и върху някои прецеденти в съдебната практика и особено решения от 29 март 2007 г., Scott/Комисия (T—366/00, EU:T:2007:99) и от 22 януари 2013 г., Salzgitter/Комисия (T—308/00, EU:T:2013:30), които поставят ударението върху задължението на Комисията да ограничи разпореждането за възстановяване до финансовите предимства, произтичащи от предоставянето на помощта.

79. Съмнително е обаче доколко тези прецеденти се отнасят до настоящите дела. Всъщност делата, по които са постановени посочените решения, се отнасят до случаи, при които определянето на размера на свързаното с помощта предимство (безвъзмездно авансово плащане, направено след разсрочване на данъка, по дело Salzgitter/Комисия и финансиране, произтичащо от отчуждаване на парцел на преференциална цена – по дело Scott/Комисия) е изисквало сложни икономически оценки, чиято правилност е била критикувана от предприятията получатели. В настоящите случаи обаче това, което Комисията оспорва пред Общия съд,е, че не са взети предвид обстоятелствата, последвали предоставянето на помощта (възможното отражение на предимството върху пътниците), които биха могли да променян естеството и размера на първоначално полученото предимство от компаниите получатели под формата на намалена данъчна ставка с правилно определен размер от Комисията(67). С други думи, настоящите дела са свързани с въпроса доколко е легитимно предприятията — получатели на помощта да използват прехвърлянето като защита с цел намаляване на размера на подлежащите на връщане суми, а не — или поне не пряко — грешка в изчисляването на интензитета на помощта, както е по другите дела, които са предмет на цитираните от Общия съд решения.

80. Както беше подчертано, точното определяне на размера на предимствата, произтичащи от предоставяне на помощ, по принцип не изисква разследване на начина, по който тя е била използвана след отпускането ѝ. Следователно степента, в която тези предимства са били прехвърлени от получателите върху други субекти след отпускането на помощта, не би трябвало да е релевантна за целите на определяне на подлежащата на връщане сума. Това се вижда ясно в решение от 20 март 1997 г., Alcan Deutschland (C-24/95, EU:C:1997:163), в което Съдът се е произнесъл срещу възможността да се възразява срещу разпореждане за възстановяване на помощта чрез позоваване на вътрешната правна уредба на дадена държава членка, въз основа на която връщането се изключва, в случай че действалият добросъвестно получател може да докаже, че не е постигнал произтичащото от предоставената помощ обогатяване(68). В заключението, представено по това дело, генералният адвокат Jacobs изрично заема позиция срещу използването на прехвърлянето като защита в областта на държавните помощи(69), което Съдът обаче е допуснал в областта на помощите от ЕС в решение от 21 септември 1983 г., Deutsche Milchkontor и др. (205/82 – 215/82, EU:C:1983:233).

81. Както видяхме по-горе, по принцип се счита, че възстановяването на сума, равна на предоставената помощ (в настоящите случаи — приблизителната сума на данъчния кредит), увеличена с лихвите при необходимост, е подходящ начин за премахване на полученото от получателя на помощта конкурентно предимство и за възстановяване на съществувалото преди това положение. Всяка друга норма, даваща например възможност на получателя на помощ да възрази срещу реда за възстановяване, претендирайки прехвърляне на получената полза върху купувачите чрез намаляване на цената, би била — както подчертава генералният адвокат Jacobs в посоченото в предходната точка заключение — трудно приложима и ако предвижда връщане на сума в по-малък размер, би застрашила осъществяването на прогласените от Договора цели(70).

82. Ryanair изтъква, че недопускането на използването на прехвърлянето като защита в областта на помощите би нарушило последователността на правото на Съюза, тъй като такава защита е разрешена в делата за обезщетения за вреди, причинени от нарушение на антитръстовото законодателство в полза на предприятия, извършили нарушения от почти наказателно естество, а не е разрешена на предприятия, като авиокомпаниите в настоящите дела, които не са имали конкретната възможност да възразят срещу предоставянето на помощта. В това отношение, дори да се допусне, че механизмът, чрез който дадено предприятие прехвърля върху своите клиенти полученото вследствие на предоставяне на помощ предимство, от правна и икономическа гледна точка е подобен на този, който позволява на ощетения конкурент да прехвърли понесената от него вреда върху потребителите, подчертавам, че исканото по настоящите дела използване на прехвърлянето като защита е в сферата на public enforcement на правото в областта на помощите, а не както в случаите с антитръстовото законодателство – в сферата на private enforcement. Последното следва логиката на обезщетяване в защита на частни интереси, различна от логиката на прилагане на правилата за конкуренция от страна на Комисията, която е водена от публичния интерес да се поддържа конкурентна среда на пазарите. Следователно подсказаното от Ryanair сравнение не ми се струва, най-малкото от тази гледна точка, относимо към разглежданите дела. Освен това като private enforcement по член 108, параграф 3 ДФЕС нищо не пречи на предприятията — получатели на помощта, когато те са посочени в производство за възстановяване, да се позоват срещу предприятието, считащо се за ощетено, на евентуалното цялостно или частично прехвърляне на вредата върху техните купувачи. Следователно дори от тази гледна точка непоследователността, на която се позовава Ryanair, липсва.

83. Накрая, Aer Lingus и Ryanair посочват обстоятелството, изтъкнато и от Общия съд в обжалваните решения(71), че авиокомпаниите, които са длъжни да върнат разликата между по-високата и по-ниската ставка на ДВП, нямат възможността да си възстановят с обратна сила от пътниците, закупили билет с по-ниска ставка, по-високия неплатен данък. Не мисля, че това обстоятелство има решаващо значение, тъй като заинтересованите компании така или иначе ще имат възможността, когато издават нови билети, да прехвърлят разхода, свързан с възстановяването на помощта, върху своите клиенти(72). Напомням впрочем, че в цитираното по-горе решение от 4 март 2009 г., Associazione italiana del risparmio gestito и Fineco Asset Management/Комисия (Т-445/05, EU:T:2009:50) Общият съд е приел, че заинтересованите инвестиционни структури или предприятията, които ги управляват, са длъжни да върнат разликата, произтичаща от разглежданата по делото мярка, между стандартния и намаления данък, независимо от възможността, която не е била установена, да я поискат от записалите дялове лица въз основа на разпоредбите на националното право(73). Накрая, ако е вярно, че фактически възстановяването на сума, равна на разликата между по-високата и по-ниската ставка на ДВП, има действие, аналогично на налагането със задна дата на по-високата ставка, както се подразбира от твърденията на Ryanair и Aer Lingus, Съдът вече е имал повод да уточни, че това обстоятелство е нормална последица от квалифицирането на въпросното данъчно намаление като помощ(74).

84. Въз основа на всички изложени по-горе съображения и основания считам, че като отменя с обжалваните решения член 4 от спорното решение в частта, с която същото разпорежда възстановяване на сума, равна на разликата между по-високата и по-ниската ставка на ДВП, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото. Ето защо предлагам на Съда да уважи жалбата на Комисията и да отмени обжалваните решения.

В – По връщането на делата на Общия съд

85. Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда последният може, ако отмени решението на Общия съд, сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение. В това отношение отбелязвам, че Общият съд не е разгледал второто основание от жалбата, както и част от четвъртото основание от жалбата по дело T-473/12 и втората част на третото основание от жалбата по дело T-500/12. Поради това считам за уместно настоящите съединени дела да бъдат върнати на Общия съд за разглеждане на тези основания и доводи.

86. Следващите по-долу бележки се отнасят все пак за в случай, че Съдът реши да се произнесе окончателно по спора.

87. Поради изложеното в настоящото заключение причини третото и четвъртото основание на жалбата по дело T-473/12 и второто и третото основание на жалбата, доколкото са разгледани от Общия съд, по дело T-500/12, трябва да бъдат отхвърлени по същество.

88. В неразгледаното от Общия съд второ основание на жалбата по дело T-473/12 Aer Lingus изтъква, че при изготвяне на решението за възстановяване на помощта Комисията е трябвало да вземе предвид правото на авиокомпаниите, облагани с по-високата ставка на ДВП, да им бъде върнато надплатеното от тях в нарушение на член 56 ДФЕС и на Регламент № 1008/2008, както и на член 108, параграф 3 ДФЕС. С разпореждането за възстановяване на разликата между по-високата и по-ниската ставка на ДВП при описаните обстоятелства Комисията била нарушила член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999 и принципите на правна сигурност, ефективност и добра администрация.

89. Във втората част от третото основание на жалбата по дело T-500/12, която също не е разгледана от Общия съд, Ryanair привежда аналогични доводи срещу законосъобразността на разпореждането за възстановяване. Тя изтъква по-специално сериозното нарушаване на конкуренцията, което произтичало от комбинирането на правото на иск пред националните съдилища за връщане на платения в нарушение на член 56 ДФЕС данък с решението за възстановяване — нарушаване, което увреждало особено малките авиокомпании като Aer Arann.

90. В самото начало подчертавам, че твърдението на Aer Lingus, според което по силата на член 108, параграф 3 ДФЕС съществува право да се иска връщане на ДВП пред национални съдилища, вече е отхвърлено от Общия съд в точки 65—76 от решение Aer Lingus. Тази част от мотивите не е предмет на обжалване.

91. Предвид гореизложеното, считам, че доводите на Aer Lingus и на Ryanair трябва да бъдат отхвърлени и в частта, в която се основават на твърдяното право на връщане на ДВП по силата на разпоредбите относно свободното предоставяне на услуги.

92. Според постоянната съдебна практика възстановяването на помощта е логическо следствие от установяването на нейната незаконосъобразност(75). Следователно по правило нарушаването на конкуренцията, породено от незаконосъобразна помощ, се отстранява чрез разпореждане до получателите да възстановят помощта на предоставилия я орган.

93. Връщането на помощта има за цел възстановяване на съществувалото преди това положение. В случая на помощ, предоставена под формата на освобождаване (цялостно или частично) от данък, тази цел поначало се постига чрез предприемане от заинтересованата държава членка на необходимите мерки за налагане на предприятията получатели да платят суми, съответстващи на тези, за които освобождаването е било незаконосъобразно предоставено(76). Ако Комисията, след като е констатирала незаконосъобразността на разглежданото освобождаване, се въздържи да наложи на предоставилата го държава членка вземането на такива мерки с оглед на това да даде възможност на заинтересованите предприятия да упражнят правото на връщане на данъка, в случай че данъчната мярка като цяло представлява ограничение на основните свободи, постигането на горепосочената цел непременно би се оказало застрашено.

94. Обратно на това, което изглежда счита Aer Lingus, разглеждането пред националните съдилища на производствата за връщане на ДВП на основание член 56 ДФЕС не може да е механизъм, алтернативен на възстановяването, за премахване на отрицателните последици върху конкуренцията на констатираната от Комисията помощ. На практика, дори да се приеме, че евентуалната мярка за връщане може да допринесе за ограничаване на това въздействие, като намали броя на ощетените икономически оператори(77), остава фактът, че приемането на такава мярка зависи от инициативата на заинтересованите предприятия и е обусловено от спазването на материалноправните и процесуалните правила. Освен това премахването на последиците от помощта по този начин би станало единствено ако всички обложени с по-високата ставка предприятия поискат и получат това връщане. Очевидно е, че такава ситуация не дава никаква гаранция за ефективно постигане на целта за възстановяване на съществувалото преди това положение.

95. Следователно разпореждайки възстановяване на помощта, без да вземе предвид твърдяното право на връщане на надвзетото, което платилите по-високата ставка на ДВП авиокомпании би трябвало да имат, Комисията според мен не е нарушила член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999, както и общите принципи на правото на Съюза, на които се позовава Aer Lingus(78).

96. Предвид изложеното, след като производството за връщане на надвзетото не е убедителна алтернатива на разпореждането за възстановяване, е ясно, че тези два механизма не могат да се прилагат едновременно, тъй като техните въздействия са несъвместими помежду си. Всъщност евентуална мярка за връщане на надвзетото би довела до това обложените с по-голямата ставка на ДВП авиокомпании да получат предимството, изразяващо се в прилагане на по-ниската ставка, докато разпореждането за възстановяване задължава обложените с по-ниската ставка авиокомпании да върнат това си предимство. Ето защо, както правилно подчертават Aer Lingus и Ryanair, ако трябва да се разреши едновременното прилагане на двата механизма, отрицателното отражение на ДВП върху конкуренцията би се запазило, въпреки че групата на облагодетелстваните оператори и тази на необлагодетелстваните ще разменят местата си.

97. С цел да се избегне подобен парадоксален резултат, националният съд, сезиран в рамките на производство за връщане на надвзетия размер, трябва да вземе предвид последиците от решението за възстановяване. Струва ми се очевидно, че последното, включвайки фактически в прилагането на стандартната ставка на ДВП облаганите с по-ниската ставка компании, премахва със задна дата дискриминацията, произтичаща от прилагането на диференцирани ставки. При такива обстоятелства, ако връщането на надвзетия размер бъде разрешено, кръгът от получатели би се разширил и въздействието му в ущърб на конкуренцията би се увеличило(79).

98. Въз основа на гореизложеното второто основание на жалбата по дело T-473/12 и втората част от третото основание на жалбата по дело T-500/12, ако бъдат разгледани от Съда, според мен следва да бъдат отхвърлени по същество.

99. В четвъртото основание на жалбата си Aer Lingus твърди, че тъй като не е възможно осемте евро, предмет на разпореждането за възстановяване, да се възстановят със задна дата от пътниците, които са се ползвали от по-ниската ставка на ДВП, това разпореждане би действало като допълнителен данък и следователно като незаконосъобразна санкция, и би нарушило както принципа за пропорционалност, така и член 14 от Регламент № 659/1999. В това отношение ще се огранича да препратя към вече направените коментари в точка 83 по-горе.

100. В контекста на всички изложени съображения считам, че ако Съдът реши да разгледа първоинстанционните дела вследствие на отмяната на обжалваните решения, съответните жалби следва да бъдат отхвърлени изцяло.

IV – Заключение

101. Въз основа на всички изложени съображения предлагам на Съда да отхвърли насрещните жалби, да уважи главните жалби и да отмени обжалваните решения, като върне делата на Общия съд. Ако вследствие на отмяната Съдът реши да разгледа дело T-473/12 и дело T-500/12, предлагам да отхвърли изцяло жалбите по всяко от делата и да осъди Aer Lingus и Ryanair да платят съдебните разноски по настоящите дела и по производствата пред Общия съд.

1 – Език на оригиналния текст: италиански.

2 – ДВП е въведен с член 55 от Finance Act (№ 2) 2008, влязъл в сила на 30 март 2009 г.

3 – Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 година относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (преработен) (ОВ L 293, 2008 г., стр. 3).

4 – Впоследствие тази ставка е сведена до нула и ДВП фактически е отменен.

5 – ОВ L 119, 2013 г., стр. 30.

6 – Точки 22—37 от Решение Aer Lingus и точки 23—41 от Решение Ryanair.

7 – Точки 42—56 от Решение Ryanair.

8 – Регламент на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагане на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41). Считано от 13 октомври 2015 г., Регламент № 659/1999 е отменен и заменен от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 г. за установяване на подробни правила за прилагане на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9), с който се извърши кодифицирането му.

9 – Вж. по-специално точка 85 от решение от 22 декември 2008 г., British Aggregates/Комисия (C-487/06 P, EU:C:2008:757), към което Общият съд препраща в точка 43 от решение Aer Lingus.

10 – Вж. решения от 22 март 1977 г., Steinike & Weinlig (78/76, EU:C:1977:52, т. 21) и от 13 септември 2010 г., Гърция и др./Комисия (T-415/05, T-416/05 и T-423/05, EU:T:2010:386, т. 212).

11 – Вж. решение от 10 декември 2013 г., Комисия/Ирландия и др. (C-272/12 P, EU:C:2013:812, т. 53).

12 – Вж. решения от 22 декември 2008 г., British Aggregates/Комисия (EU:C:2008:757, т. 84 и цитираната съдебна практика) и от 10 май 2000 г., SIC/Комисия от 10 май 2000 г. (T-46/97, Racc., EU:T:2000:123, т. 83 и 84).

13 – Вж., наред с други, решения от 22 декември 2008 г., British Aggregates/Комисия (EU:C:2008:757, т. 92) и от 10 май 2000 г., решение SIC/Комисия (T-46/97, EU:T:2000:123, т. 84).

14 – Вж. например решение от 10 декември 2013 г., Комисия/Ирландия и др. (EU:C:2013:812, т. 53).

15 – Добре е да се отбележи, че в дадения случай дружествата жалбоподатели не оспорват съществуването на помощ и следователно — на предимство, а само срещу наложеното от Комисията задължение за възстановяване на това предимство (вж. т. 38).

16 – Вж. решение от 7 октомври 2010 г., DHL Aviation и DHL Hub Leipzig/Комисия (T-452/08, EU:T:2010:427, т. 40).

17 – Жалбоподателят цитира решения от 27 март 1980 г., Denkavit italiana (61/79, EU:C:1980:100), от 10 юли 1980 г., Ariete (811/79, EU:C:1980:195) и от 1 юли 2010 г., ThyssenKrupp Acciai Speciali Terni/Комисия (T-62/08, EU:T:2010:268).

18 – Незаконосъобразност или неправомерност, която освен това, за разлика от настоящите дела, се отнася за мярка, предприета след тази, с която се предоставя твърдяното предимство.

19 – Вж. т. 31 от решение Denkavit italiana (EU:C:1980:100) и т. 15 от решение Ariete (811/79, EU:C:1980:195).

20 – Решение от 27 септември 1988 г., Asteris и др. (106/87–120/87, EU:C:1988:457, т. 23 и 24).

21 – Вж. точки 62 и 63.

22 – Aer Lingus цитира решения от 9 ноември 1983 г., Amministrazione delle finanze dello Stato/San Giorgio (199/82, EU:C:1983:318, т. 12), от 14 януари 1997 г., Comateb и др. (C-192/95–C-218/95, Rec, EU:C:1997:12, т. 20), от 8 март 2001 г., Metallgesellschaft и др. (C-397/98 и C-410/98, Rec, EU:C:2001:134, т. 87) и от 12 декември 2006 г., Test Claimants in the FII Group Litigation, (C-446/04 Rec, EU:C:2006:774, т. 205).

23 – Aer Lingus цитира по-конкретно точка 10.

24 – Комисията прави това предварително заключение в официалното уведомително писмо, изпратено до ирландските власти.

25 – В решение от 6 февруари 2003 г., Stylianakis (C-92/01, EU:C:2003:72) Съдът споменава възможността данъкът да представлява възнаграждение за летищни услуги и че цената на тези услуги може да е по-висока за пътуващите с трансгранични полети (т. 27 и 29).

26 – Главният спор, довел до делото, по което е произнесено това решение, има за предмет подадената от г-н Stylianakis жалба срещу гръцката държава с искане да му бъде възстановена сума, равна на половината от таксата за модернизация и развитие на летищата, която той е трябвало да заплати във връзка с полет от Ираклион до Марсилия. Таксата е подлежала на заплащане от заминаващите от гръцките летища пътници и размерът ѝ е бил определен, както по настоящите дела, в зависимост от разстоянието между крайната дестинация на полета и летището на заминаване: за полетите с крайна дестинация на над 750 км от летището на заминаване тази сума е била двойно по-голяма от сумата, заплащана от пътници на полети, чиято крайна дестинация е от 100 до 750 км от летището на заминаване.

27 – Точка 28.

28 – Точка 26.

29 – Такъв прочит е направила Комисията в спорното решение, според което намалената ставка за полетите с крайна дестинация, разположена на не повече от 300 км от летище Дъблин, представлява изключение от нормалната ставка („an exception from the reference system“); вж. съображения 14 и 45 от спорното решение. Същото мнение е било изложено в хода на административното производство от ирландските власти, които уточняват, че дерогацията от стандартната ставка е била предвидена с цел да се въведе елемент на пропорционалност в размера на данъка в зависимост от разстоянието (вж. съображения 33 и 40 от спорното решение), и потвърждават това в представените пред Общия съд и Съда становища.

30 – Вж. накрая решение от 17 ноември 2009 г., Presidente del Consiglio dei Ministri (C-169/08, EU:C:2009:709).

31 – Официалното уведомително писмо до ирландските власти е с дата 18 март 2010 г., а разглежданият в спорното решение период е от 30 март 2009 г. до 1 март 2011 г. (вж. съображение 11 от решението).

32 – Не мисля обаче, че е неотносимо. Изтъкнатите от Ryanair доводи, макар и недостатъчни, всъщност имат за цел да оспорят или твърдението на Общия съд, според което едновременното въвеждане на ставки е въпрос просто на законодателна техника и следователно е ирелевантно, или констатацията, че Комисията е привела достатъчни основания в полза на извода си относно характера на дерогация на по-ниската ставка спрямо по-високата.

33 – Вж. също точка 100 от заключението ми по дело British Aggregates/Комисия (EU:C:2008:419).

34 – В жалбата си пред Общия съд Ryanair твърди, че през 2008 г. по-ниската ставка е приложена спрямо 50 % от пътниците на Aer Arann и спрямо едва 1,9 % от нейните пътници.

35 – Обръщам внимание, че пред Общия съд Ryanair е твърдяла, че един глобален анализ на икономическите резултати от разглеждания данъчен режим би трябвало да накара Комисията да признае отрицателното като цяло въздействие на този режим върху положението на компанията и следователно да изключи възможността тя да е извлякла каквото и да било предимство от предоставената чрез този режим помощ. Ryanair обаче не е оспорила пред Съда частта от решение Ryanair, в която Общият съд е отговорил на този довод.

36 – Двата акта, които въвеждат в Австрия данъка върху енергията и този, които предвижда правото на частично възстановяване на този данък само за предприятията — производители на стоки, макар че са отделни, са били приети и са влезли в сила едновременно; вж. т. 3 от решението.

37 – Разглежданият по делото правилник, приет от Общинския съвет на белгийския град Seraing, въвежда данък върху мощността на двигателите, като в тази връзка предвижда различни случаи на освобождаване от данъка; вж. т. 6—9 от решението.

38 – Решения от 22 юни 2006 г., Белгия и Forum187/Комисия (C-182/03 и C-217/03, т. 119); от 15 ноември 2011 г., Комисия/Government of Gibraltar и Обединено кралство (C-106/09 P и C-107/09 P, EU:C:2011:732, т. 75); от 14 януари 2015 г., Eventech (C-518/13, EU:C:2015:9, точка 55), от 9 октомври 2014 г., Ministerio de Defensa и Navantia (C-522/13, EU:C:2014:2262, т. 34 и цитираната съдебна практика).

39 – Вж. в този смисъл решения от 8 декември 2011 г., France Télécom/Комисия (C-81/10 P, EU:C:2011:811, т. 21); от 1 октомври 2015 г., Electrabel и Dunamenti Erőmű/Комисия (C 357/14 P, EU:C:2015:642, т. 105).

40 – Вж. например решение от 8 декември 2011 г. France Télécom/Комисия (C-81/10 P, EU:C:2011:811, т. 23).

41 – Вж. например решение от 17 ноември 2009 г., Presidente del Consiglio dei Ministri (C-169/08, EU:C:2009:709).

42 – Посочен в бележка под линия 3 по-горе.

43 – Във връзка с това Ryanair препраща към Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 година относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията (ОВ 2014, L 349, стр. 1).

44 – Вж. наред с останалото, решение от 4 април 1995 г., Комисия/Италия (C-350/93, EU:C:1995:96, т. 21).

45 – Вж. наред с останалото, решения от 4 април 1995 г., Комисия/Италия (C-348/93, EU:C:1995:95, т. 22), от 29 април 2004 г., Германия/Комисия (C-277/00, EU:C:2004:238, т. 75), и от 17 септември 2009 г., Комисия/MTU Friedrichshafen (C-520/07 P, EU:C:2009:557, т. 57).

46 – Вж. наред с останалото, решения от 4 април 1995 г., Комисия/Италия (C-348/93, EU:C:1995:95, т. 27), от 29 април 2004 г., Германия/Комисия (C-277/00, EU:C:2004:238, т. 74–76) и от 8 декември 2011 г. , Residex Capital IV (C-275/10, EU:C:2011:814, т. 34).

47 – Вж. например решения от 16 декември 2010 г., SEYDALAND (C-239/09, EU:C:2010:778), от 2 септември 2010 г., Комисия/Scott (C-290/07 P, EU:C:2010:480).

48 – За някои примери, аналогичи на конкретния случай, вж. решение от 4 март 2009 г., Associazione italiana del risparmio gestito и Fineco Asset Management/Комисия (T-445/05, EU:T:2009:50, т. 201) и Решение 2006/323/ЕО на Комисията за освобождаване от акциз на минералните масла, използвани като гориво за производството на двуалуминиев триокис в района на Гардан, в района на Шанън и в Сардиния, прилагано съответно от Франция, Ирландия и Италия, последно потвърдено от Общия съд в решение от 21 март 2012 г., Ирландия/Комисия (T-50/06 RENV, T-56/06 RENV, T-60/06 RENV, T-62/06 RENV и T-69/06 RENV, EU:T:2012:134).

49 – Всъщност, когато дружеството действа само като посредник, натоварен да събира данъка за сметка на данъчните органи, събраните суми не се осчетоводяват в баланса на дружеството и евентуалното намаление на дължимия от него данък не е предимство под формата на облекчаване на данъчните разходи на дружеството, както Съдът неотдавна поясни по повод входната такса в гръцките казина, вж. определение от 22 октомври 2015 г., Комисия/Гърция (C-530/14 P, EU:C:2015:727, т. 32).

50 – Тези ползи обаче, доколкото са в ущърб на конкурентите или на трети лица, могат да бъдат взети предвид по иск за обезщетение за претърпени вреди, заведен от тях срещу получателя на помощта или отпусналата помощта държава; вж. Известие на Комисията относно прилагането на законодателството за държавната помощ от националните съдилища, 2009/C 85/01, раздел 2.2.4, по-специално точка 49, буква б).

51 – Могат обаче да повлияят върху определянето на лицето, задължено да възстанови сумата.

52 – Вж. в този смисъл относно помощите от данъчен характер решение от 15 декември 2005 г., Unicredito (C-148/04, EU:C:2005:774, т. 118). Вж. също решение от 20 март 1997 г., Alcan Deutschland (C-24/95, EU:C:1997:163).

53 – Вж. решения от 17 юни 1999 г., Белгия/Комисия (C-75/97, EU:C:1999:311, т. 66) и от 7 март 2002 г., Италия/Комисия (C-310/99, EU:C:2002:143, т. 99).

54 – Решение от 29 април 2004 г., Италия/Комисия (C-372/97, EU:C:2004:234, т. 105).

55 – Нека отбележим например случая, при който помощта е позволила на предприятието получател да избегне излизане от пазара, да увеличи стабилно пазарния си дял или да се настани на друг пазар, или обратния случай, при който помощта е довела до елиминиране от пазара на конкурентно предприятие.

56 – Решение от 1 юли 2010 г., BNP Paribas и BNL/Комисия (T-335/08, EU:T:2010:271, т. 50).

57 – Вж. наред с други, решение от 20 март 1997 г., Alcan Deutschland (C-24/95, EU:C:1997:163, т. 34—36).

58 – Става дума за субсидии, пряко предоставени на потребителите за закупуване на стоки от селективно подбрани предприятия, които са непреки техни получатели. Вж. например Решение 2007/374/ЕО на Комисията от 2007 г. относно държавна помощ C 52/2005, изпълнено от Италианската република чрез отпускане на суми за закупуване на телевизионни декодери (ОВ L 147, стр. 1).

59 – Съображение 16 от Регламент № 1008/2008 гласи: Потребителите следва да бъдат в състояние ефективно да сравняват цените на въздухоплавателните услуги на различните авиокомпании. Затова крайните цени, заплащани от потребителя за въздухоплавателни услуги с произход от Общността, следва по всяко време да указват, че включват всички данъци, такси и налози. Въздушните превозвачи от Общността се насърчават също така да указват крайната цена за извършваните от тях въздухоплавателни услуги от трети страни към Общността.

60 – В зависимост от бизнес модела на компанията, една такава опция би могла да се окаже задължителна. По този повод отбелязвам посоченото от Комисията в точка 57 от обжалваното решение, че в жалбата си Ryanair е подчертала, че тъй като е нискотарифна компания, прехвърлянето на ДВП върху пътниците би имало несъразмерно отрицателно отражение върху цената на билетите.

61 – Вж. като пример за акцизи върху енергийни продукти и електроенергия, алкохол и алкохолни напитки и върху обработен тютюн, Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО (ОВ L 9, 2009 г., стр. 12), съгласно която данъчното задължение се поражда в момента на производство, а неговата изискуемост се поражда от момента на пускането за потребление.

62 – Пример за такива помощи има в решението, посочено в бележка по линия 60 по-горе.

63 – Това ще се случи в частност, когато конкурентните условия и еластичността на търсенето на стоката не позволяват лесното прехвърляне на данъка. На пазарите, в които операторите могат да прилагат значително различаващи се помежду си цени, както и когато търсенето на продукти или услуги не е еластично, прехвърлянето на даден данък на практика може да се окаже ограничено.

64 – Освен в изключителната хипотеза за издаване на безплатни входни билети.

65 – Вж. в този смисъл определение от 22 октомври 2015 г., Комисия/Гърция (C-530/14 P, EU:C:2015:727, точка 32).

66 – В точка 119 от решение Aer Lingus Общият съд отхвърля довода на Комисията, основан на практиката в областта на акциза върху енергията, твърдейки, наред с другото, че тази практика се отнася за освобождаването от данъци, които не са предназначени, както е ДВП, за прехвърляне върху клиентите. Фактът обаче, че този вид акциз е дължим от момента на предоставянето за потребление, а не само във фазата на продажба на потребителите, не изключва все пак възможността те да бъдат включени в механизма на прехвърляне.

67 – От редица текстове на обжалваните решения е видно, че Общият съд не счита за погрешен сам по себе си критерия за изчисление, който Комисията е използвала за определяне на размера на предимството, произтичащо от прилагането на намалената ставка на ДВП, а по-скоро факта, че тази институция не е взела предвид възможността така изчисленото предимство да се прехвърли от авиокомпаниите получатели върху пътниците (вж. т. 97-101 и 116 от решение Aerlingus и т. 129—133 и 147 от решение Ryanair).

68 – Точки 44—54. Съдът свързва възможността за позоваване на такъв довод с принципа за защита на оправданите правни очаквания и напомня, че предприятията — получатели на помощ, могат да се позовават на правомерност на помощта само когато тя е била предоставена при спазване на предвидената в Договора процедура (т. 48 и 49).

69 – EU:C:1996:433, т. 40.

70 – Т. 39.

71 – Точка 115 от решение Aer Lingus и точка 146 от решение Ryanair.

72 – По този повод отбелязвам, че задължението за възстановяване, чийто размер би могъл да бъде предмет на прехвърляне, важи за всички авиокомпании, опериращи по маршрути с по-ниска ставка на ДВП и конкуриращи се помежду си по тези маршрути.

73 – Вж. точки 196–201.

74 – Решение от 10 юни 1993 г., Комисия/Гърция (C-183/91, EU:C:1993:233, т. 17).

75 – Вж. наред с други, решение от 21 март 1990 г., Белгия/Комисия (C-142/87, EU:C:1990:125, т. 66).

76 – Решение от 10 юни 1993 г., Комисия/Гърция (C-183/91, EU:C:1993:233, т.17).

77 – Вж., макар да е в различен контекст, решение от 7 септември 2006 г., Laboratoires Boiron (C-526/04, EU:C:2006:528).

78 – Между страните впрочем е безспорно, че към момента на приемане на спорното решение Комисията не е знаела за вече започналите производства за връщане.

79 – Вж. в този смисъл решение от 5 октомври 2006 г., Transalpine Ölleitung in Österreich (C-368/04, EU:C:2006:644, т. 49) и заключение на генералния адвокат Kokott по дело Finanzamt Linz (C-66/14, EU:C:2015:242, т. 30). В решение от 7 септември 2006 г., Laboratoires Boiron (C-526/04, EU:C:2006:528) Съдът обаче е изключил възможността евентуалното връщане на въпросния данък да има за последица разширяване на кръга от получатели на помощта, предоставена чрез самото въвеждане на данъка. Тук е моментът обаче да се подчертае все пак, че както правилно потвърждава Общият съд в точки 65—76 от решение Aer Lingus, конкретният случай ясно се различава от разглеждания по дело Laboratoires Boiron, поради което не може да се прави никакъв паралел между него и настоящите дела.

Ruling
Topics
References in this case
Info

Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

EU tax law WEB Aer Lingus/Ryan Air - C-164/15