Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

3.8.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 254/10


Иск, предявен на 27 май 2015 г. — Европейска комисия/Република Гърция

(Дело C-244/15)

(2015/C 254/13)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: D. Triantafyllou и W. Roels)

Ответник: Република Гърция

Искания на ищеца

да се приеме за установено, че като е приела и оставила в сила нормативна уредба, която предвижда освобождаване от данък наследство за първото жилище и е дискриминационна, тъй като се прилага само по отношение на установените в Гърция граждани на ЕС, Република Гърция не е изпълнила задълженията, които има по силата на член 63 от Договора за функциониране на ЕС и член 40 от Споразумението за Европейското икономическо пространство,

да бъде осъдена Република Гърция да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

1.

Разликата в данъчното третиране във връзка с първия получен по наследство недвижим имот на установените в Гърция лица, които не притежават недвижимо имущество (освободени от данък наследство), и лицата, които не са установени в Гърция, представлява неоснователно ограничаване на свободното движение на капитали по смисъла на член 63 ДФЕС (вж. също член 65 ДФЕС).

2.

Различното данъчно третиране на установените в Гърция лица и на тези, които не са установени в тази държава, представлява необоснована разлика при третирането на сходни положения, тъй като лицата, които не са установени в Гърция, могат да се преместят там, в който случай ще се окажат в същото положение като вече установените в Гърция лица, и тъй като освобождаването не е свързано със заемането от собственика на получения по наследство имот, мястото на установяване не може да бъде критерий за ползване на освобождаването от данък. Мястото на установяване прикрива критерия на гражданството, тъй като преобладаващата част от установените в Гърция лица са гръцки граждани и обратно.

3.

Посоченото по-горе разграничение, което не е свързано със заемането на имота от собственика, не може да бъде оправдано със съображения от областта на социалната политика или с необходимостта да се осигурят публичните приходи.