Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)

11 юли 2018 година(*)

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Социална сигурност — Регламент (ЕО) № 883/2004 — Членове 11 и 12 и член 76, параграф 6 — Регламент (ЕО) № 987/2009 — Член 5 — Командироване на работник — Включване в схема на социална сигурност — Борба срещу измамата — Удостоверение A 1 — Отказ на признаване от държавата членка по мястото на упражняването на професионална дейност в случай на измама или злоупотреба“

По дело C-356/15

с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 ДФЕС на 13 юли 2015 г.,

Европейска комисия, за която се явява D. Martin, в качеството на представител, със съдебен адрес в Люксембург,

ищец,

подпомагана от

Ирландия, за която се явяват E. Creedon, M. Browne, G. Hodge и A. Joyce, в качеството на представители, подпомагани от C. Toland, BL,

встъпила страна,

срещу

Кралство Белгия, за което се явяват L. Van den Broeck и М. Jacobs, в качеството на представители, подпомагани от P. Paepe, адвокат

ответник,

СЪДЪТ (пети състав),

състоящ се от: J. L. da Cruz Vilaça, председател на състава, E. Levits, A. Borg Barthet, M. Berger (докладчик) и F. Biltgen, съдии,

генерален адвокат: H. Saugmandsgaard Øe,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        С исковата си молба Европейската комисия иска от Съда да установи, че като е приело членове 23 и 24 от Програмния закон от 27 декември 2012 г. (Moniteur belge от 31 декември 2012 г., стр. 88860, наричан по-нататък „Програмният закон“), Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по членове 11 и 12 и член 76, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82), изменен с Регламент (ЕС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. (ОВ L 149, 2012 г., стр. 4) (наричан по-нататък „Регламент № 883/2004“), по член 5 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 (ОВ L 284, 2009 г., стр. 1) и по Решение A 1 на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност от 12 юни 2009 година за установяване на процедура на диалог и помирение по отношение на валидността на документите, определянето на приложимото законодателство и предоставянето на обезщетения съгласно Регламент № 883/2004 (ОВ C 106, 2010 г., стр. 1, наричано по-нататък „Решение A 1“).

 Правна уредба

 Правото на Съюза

 Регламент № 883/2004

2        Съображения 5, 8, 15 и 17 от Регламент № 883/2004 предвиждат:

„(5)      Необходимо е, в рамките на такава координация, в Общността да се гарантира равно третиране на съответните лица съгласно различните национални законодателства.

[…]

(8)      Основният принцип за равно третиране е от особено значение за работниците, които не пребивават в държавата членка, в която са наети, включително пограничните работници.

[…]

(15)      Необходимо е лицата, които се движат в Общността, да бъдат подчинени на схемата за социална сигурност само на една отделна държава членка, за да се избегне съвпадане на приложимите разпоредби на националното законодателство и усложненията, които биха могли да възникнат от това.

[…]

(17)      С оглед гарантирането в максимална степен на равно третиране на всички лица, заети на територията на държава членка, е подходящо да се определи като приложимо, по общо правило, законодателството на държавата членка, където заинтересованото лице осъществява своята дейност като заето или самостоятелно заето лице“.

3        Член 11 от този регламент, озаглавен „Общи правила“, предвижда в параграфи 1 и 3:

„1.      Лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една държава членка. Това законодателство се определя в съответствие с настоящия дял.

[…]

3.      Съгласно членове 12—16:

а)      спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава членка се прилага законодателството на тази държава членка;

[…]“.

4        Член 12 от посочения регламент, озаглавен „Специални правила“, предвижда в параграф 1:

„Лице, което осъществява дейност като наето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице“.

5        Член 76 от Регламент № 883/2004, озаглавен „Сътрудничество“, предвижда в параграф 6:

„В случай на трудности в тълкуването или прилагането на настоящия регламент, които биха могли да засегнат правата на лицата, обхванати от него, институцията на компетентната държава членка или на държавата членка по пребиваване на заинтересованото лице се свързва с институцията(ите) на съответната(ите) държава(и) членка (и). Ако не може да бъде намерено решение в приемлив срок, съответните власти могат да се обърнат към Административната комисия за съдействие“.

 Регламент № 987/2009

6        Съображение 2 от Регламент № 987/2009 гласи:

„По-тясното и ефективно сътрудничество между институциите за социална сигурност е основен фактор, даващ възможност на лицата, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004, да се възползват от правата си във възможно най-кратък срок и при оптимални условия“.

7        Член 5 от посочения регламент, озаглавен „Правна стойност на документи и подкрепящи доказателства, издадени в друга държава членка“, предвижда:

„1.      Документи, които са издадени от институция на държава членка и показват положението на дадено лице за целите на прилагането на основния регламент и на регламента по прилагане, и подкрепящите доказателства, въз основа на които са издадени документите, се приемат от институциите на останалите държави членки, доколкото не са отнети или обявени за невалидни от държавата членка, в която са били издадени.

2.      При съмнение относно валидността на документ или точността на фактите, на които се основават съдържащите се в него сведения, институцията на държавата членка, която получава документа, отправя питане до издаващата институция за необходимите разяснения и, когато е уместно, отнемането на този документ. Издаващата институция преценява отново основанията за издаването на документа и, при необходимост, го отнема.

3.      По силата на параграф 2 когато има съмнение относно предоставената от заинтересованите лица информация, валидността на даден документ или подкрепящи доказателства, или относно точността на фактите, на които се основават съдържащите се в съответния документ сведения, институцията по мястото на престой или пребиваване извършва доколкото е възможно, по искане на компетентната институция, необходимата проверка на тази информация или документ.

4.      Ако не бъде постигнато споразумение между съответните институции, въпросът може да бъде отнесен до Административната комисия посредством компетентните органи не по-рано от един месец след датата, на която институцията, получила документа, е отправила искането си. Административната комисия полага усилия за отстраняване на различията в становищата в срок от шест месеца от датата, на която въпросът е бил отнесен до нея“.

8        Член 6 от Регламент № 987/2009, озаглавен „Временно прилагане на законодателството и предварително предоставяне на обезщетения“, предвижда в параграф 1:

„Освен ако в регламента по прилагане не е предвидено друго, при различия в становищата на институциите или органите на две или повече държави членки относно определянето на приложимото законодателство, спрямо заинтересованото лице временно се прилага законодателството на една от тези държави членки, като приоритетът се определя, както следва:

а)      законодателството на държавата членка, където лицето в действителност упражнява дейност като заето или самостоятелно заето лице, при положение че тази дейност се упражнява само в една държава членка;

[…]“.

9        В Решение A 1 е уредена процедура на диалог и помирение в случай на съмнение относно валидността на документ или точността на доказателство, или когато държавите членки да имат различни становища за определянето на приложимото законодателство или на институцията, която отпуска обезщетения.

 Белгийското право

10      В глава 1 от дял 3, озаглавен „Социалноосигурителни измами и правилно прилагане на закона“, от Програмния закон се съдържат разпоредби относно борбата с измамите във връзка с командироването. Вторият раздел на тази глава, озаглавен „Злоупотреба с право“, обхваща членове 22—25.

11      Член 22 предвижда:

„За целите настоящата глава:

1°      „Европейски регламенти за координиране“ са:

a)      дял II от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността [(ОВ L 149, 1971 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26)];

b)      дял III от Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 година относно определяне на реда за прилагане на [Регламент № 1408/71 (ОВ L 74, 1972 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 74)];

c)      Регламент (ЕО) № 859/2003 на Съвета от 14 май 2003 година за разширяване на приложното поле на разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1408/71 и Регламент (ЕИО) № 574/72 за граждани на трети страни, които все още не са субект на тези разпоредби единствено на основание тяхното гражданство [(ОВ L 124, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 186)];

d)      дял II от Регламент [№ 883/2004];

e)      дял II от Регламент [№ 987/2009];

f)      Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство [(ОВ L 344, 2010 г., стр. 1)].

2°      „Практическо ръководство“ е практическото ръководство за определянето на приложимото законодателство за работниците на територията на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария, изготвено от Административната комисия;

3       „Административна комисия“ е Административната комисия за координация на системите за социална сигурност,

[…]“.

12      Член 23 от Програмния закон предвижда:

„Става въпрос за злоупотреба с правилата за определяне на приложимото законодателство в Европейските регламенти за координиране, когато спрямо заето или самостоятелно заето лице са приложени разпоредбите на регламентите за координиране за положение, условията на което, уредени в регламентите и уточнени в Практическото ръководство или в решенията на Административната комисия, не са спазени, за да се избегне белгийското социалноосигурително законодателство, което е трябвало да бъде приложено към това положение, ако са били надлежно спазени цитираните по-горе подзаконови и административни разпоредби“.

13      Член 24 от Програмния закон гласи:

„§ 1.      Когато националният съд, публична институция по социално осигуряване или инспектор по социалното осигуряване установи злоупотреба по настоящата глава, за съответното заето или самостоятелно заето лице се прилага белгийското социалноосигурително законодателство, ако то е трябвало да бъде приложено съгласно цитираните в член 22 подзаконови и административни разпоредби.

§ 2.      Белгийското социалноосигурително законодателство ще се прилага от първия ден, в който са изпълнени условията за прилагането му, като се вземат предвид давностните срокове, предвидени в член 42, първа алинея, второ изречение от Закона от 27 юни 1969 г. за изменение на Декрет-закон от 28 декември 1944 г. за социалната сигурност на работниците, и в член 16 от Кралски декрет № 38 от 27 юли 1967 г. относно прилагането на схемата за социалната сигурност на самостоятелно заети лица“.

14      Член 25 от Програмния закон предвижда:

„Институцията или инспекторът, който се позовава на злоупотреба по член 23, следва да докаже тази злоупотреба“.

 Досъдебната процедура

15      На 21 ноември 2013 г. Комисията отправя до Кралство Белгия официално уведомително писмо относно несъвместимостта на членове 23 и 24 от Програмния закон с членове 11 и 12 и член 76, параграф 6 от Регламент № 883/2004, член 5 от Регламент № 987/2009 и Решение A 1.

16      В това писмо Комисията упреква Кралство Белгия, че с приемането на членове 23 и 24 е оправомощило компетентните национални органи да прилагат едностранно и без да провеждат предвидената в тези регламенти процедура на диалог и помирение белгийското социалноосигурително законодателство към командирован работник, за когото вече се прилага социалното осигуряване в държавата членка, в която неговият работодател упражнява поначало дейността си, с мотива че на основание на Регламенти № 883/2004 и № 987/2009 издаването от социалноосигурителния орган на последната държава членка на документ, който удостоверява, че този работник е социално осигурен (наричан по-нататък „удостоверение A 1“), представлява злоупотребата с право.

17      С писмо от 20 януари 2014 г. Кралство Белгия отговаря на официалното уведомително писмо от 21 ноември 2013 г., позовавайки се по-специално на максимата fraus omnia corrumpit и на забраната за злоупотреба с право като общи принципи на правото, позволяващи на държавите членки да приемат национални разпоредби в отклонение от вторичното право на Съюза.

18      Освен това белгийското правителство поддържа, че Регламенти № 883/2004 и № 987/2009 позволяват на държавите членки да приемат едностранни мерки като предвидените в членове 23 и 24 от Програмния закон, когато тези държави членки считат, че прилагането на посочените регламенти води до измами и злоупотреба с право.

19      На 25 септември 2014 г. Комисията нотифицира мотивирано становище на Кралство Белгия, което отговаря на същото с писмо от 24 ноември 2014 г., с което уведомява Комисията по-специално за временното спиране на прилагането на мерките, предвидени в членове 23 и 24 от Програмния закон, вследствие на провежданото производство за установяване на неизпълнение на задължения.

20      Тъй като не е удовлетворена от този отговор, Комисията предявява настоящия иск.

21      С Определение на председателя на Съда от 10 ноември 2015 г. Ирландия е допусната да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Комисията.

 По иска

 По допустимостта на иска

 По допустимостта на иска в неговата цялост

–       Доводи на страните

22      Кралство Белгия основно изтъква недопустимостта на иска в неговата цялост, с мотива че Комисията не е представила доказателства за наличието на твърдяното неизпълнение на задължения, и по-конкретно за невъзможността да се тълкуват и прилагат спорните разпоредби от Програмния закон в съответствие с правото на Съюза, въпреки че в отговора си на мотивираното становище е посочило, че съществува такава възможност.

23      Освен това според Кралство Белгия твърдението на Комисията, че член 24 от Програмния закон изрично е в противоречие с членове 11 и 12 и член 76, параграф 6 от Регламент № 883/2004 и член 5 от Регламент № 987/2009, не е подкрепено с доказателства.

24      Комисията иска възражението за недопустимост да бъде отхвърлено.

–       Съображения на Съда

25      Съгласно постоянната съдебна практика е вярно, че Комисията следва да докаже наличието на твърдяното неизпълнение на задължения. Именно тя трябва да представи на Съда всички необходими доказателства, въз основа на които той да провери дали е налице това неизпълнение на задължения, без да може да се основава на каквато и да било презумпция (решение от 4 септември 2014 г., Комисия/Франция, C-237/12, EU:C:2014:2152, т. 32).

26      Въпреки това въпросът дали Комисията е доказала наличието на неизпълнение на задължения е въпрос не по допустимостта, а по съществото на делото (решение от 4 юни 2015 г., Комисия/Полша, C-678/13, непубликувано, EU:C:2015:358, т. 18 и цитираната съдебна практика).

27      Следователно повдигнатото от Кралство Белгия възражение за недопустимост на иска в неговата цялост е неоснователно и трябва да бъде отхвърлено.

 По допустимостта на твърденията за нарушение на член 11 от Регламент № 883/2004, на член 5 от Решение № 987/2009 и на Решение A 1

–       Доводи на страните

28      При условията на евентуалност Кралство Белгия поддържа, на първо място, че твърдението за нарушение на член 11 от Регламент № 883/2004 е неточно, тъй като исковата молба не дава възможност да се прецени ясно дали това твърдение се отнася до член 11 в неговата цялост или изключително до параграф 1 от него. Във всички случаи Комисията не представила нито един конкретен, точен и съгласуван довод във връзка с този параграф 1.

29      На второ място, Кралство Белгия твърди, че доводите, изложени в исковата молба, за да се обоснове твърдението за нарушение на член 5 от Регламент № 987/2009, се отнасят само до параграф 1 от този член. В писмената си реплика Комисията със закъснение стигнала до извод за нарушение на член 5, параграфи 2—4 от Регламент № 987/2009 въз основа на нарушение на член 76, параграф 6 от Регламент № 883/2004.

30      На трето място, що се отнася до твърдението за нарушение на Решение A 1, Кралство Белгия поддържа, че в исковата си молба Комисията само е споменала това решение, без да изложи мотивите за подобно нарушение.

31      Комисията иска възражението за недопустимост да бъде отхвърлено.

–       Съображения на Съда

32      Трябва да се отбележи, че от член 120, буква в) от Процедурния правилник на Съда и от постоянната съдебна практика по тази разпоредба следва, че всяка искова молба или жалба трябва ясно и точно да посочва предмета на спора, както и кратко изложение на посочените основания, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Съда — да упражни поверения му контрол. От това произтича, че съществените правни и фактически обстоятелства, на които искът или жалбата се основава, трябва да изпъкват по логичен и разбираем начин от самия текст на исковата молба или жалбата и че исканията в нея трябва да са формулирани по недвусмислен начин, за да не се произнесе Съдът ultra petita или да пропусне да се произнесе по някое твърдение за нарушение (вж. в този смисъл решение от 2 юни 2016 г., Комисия/Нидерландия, C-233/14, EU:C:2016:396, т. 32 и 34 и цитираната съдебна практика).

33      Съдът приема също, че исковата молба, подадена на основание член 258 ДФЕС, трябва да излага последователно и точно твърденията за нарушения, с което да се даде възможност на държавата членка и на Съда да установят точния обхват на твърдяното нарушение на правото на Съюза — което е необходимо условие, за да може посочената държава надлежно да изложи доводите в своя защита, а Съдът — да провери наличието на твърдяното неизпълнение на задължения (решение от 2 юни 2016 г., Комисия/Нидерландия, C-233/14, EU:C:2016:396, т. 33 и цитираната съдебна практика).

34      В частност исковата молба на Комисията трябва да съдържа последователно и подробно изложение на съображенията, които са я довели до убеждението, че съответната държава членка не е изпълнила някое от задълженията си по Договорите (решение от 2 юни 2016 г., Комисия/Нидерландия, C-233/14, EU:C:2016:396, т. 35 и цитираната съдебна практика).

35      В случая исковата молба на Комисията отговаря на изискванията на съдебната практика, припомнена в предходните точки.

36      На първо място, що се отнася до допустимостта на твърдението за нарушение на член 11 от Регламент № 883/2004, както от исканията в исковата молба, така и от изложените в нея твърдения за нарушения следва недвусмислено, че предметът на иска на Комисията е несъвместимостта на членове 23 и 24 от Програмния закон с няколко разпоредби на правото на Съюза относно командироването на работници. Положението на командированите заети лица е предмет на член 12, параграф 1 от този регламент, който прилага спрямо тази категория лица уредения в посочения регламент принцип, съгласно който лицата, обхванати от приложното поле на същия регламент, са подчинени на законодателството само на една държава членка. Този принцип е закрепен в член 11, параграф 1 от Регламент № 883/2004. Параграфи 2—5 от този член не се отнасят до положението на командированите работници.

37      Макар да е вярно, че в исковата си молба Комисията е посочила общо член 11 от този регламент, следва да се приеме, че тази искова молба съдържа ясно изложение на правните и фактическите обстоятелства, на които искът се основава. Както от досъдебната процедура, и по-специално от мотивираното становище, отправено от Комисията до Кралство Белгия, така и от изложението на правната уредба и на мотивите на иска е видно, че доколкото твърдяното от тази институция неизпълнение на задължения е свързано с този член, то се отнася само до параграф 1 от него.

38      От друга страна, от подадените от Кралство Белгия писмени изявления е видно, че то е отговорило на твърдението за неизпълнение на член 11, параграф 1 от Регламент № 883/2004. Ето защо Кралство Белгия няма основание за оплакване относно факта, че твърденията на Комисията за нарушения се отнасят до параграф 1 от този член и е очевидно, че Кралство Белгия е имало възможност да отговори надлежно на тези твърдения.

39      На второ място, що се отнася до допустимостта на твърдението за нарушение на член 5 от Регламент № 987/2009, следва да се припомни, че член 76, параграф 6 от Регламент № 883/2004 предвижда за държавите членки общо задължение за сътрудничество в случай на трудности в тълкуването или прилагането на последния регламент, включително чрез сезиране на административната комисия.

40      Член 5, параграф 1 от Регламент № 987/2009 предвижда, че документите, които са издадени от институция на държава членка и показват положението на дадено лице за целите на прилагането на Регламенти № 883/2004 и № 987/2009, и подкрепящите доказателства, въз основа на които са издадени документите, се приемат от институциите на останалите държави членки. Член 5, параграфи 2—4 от Регламент № 987/2009 описват процедурата на диалог и помирение между съответните институции, която трябва да се провежда от държавата членка, в случай че има съмнения относно валидността на тези документи или точността на фактите, на които се основават съдържащите се в тях сведения. Така в последните разпоредби се уточнява съдържанието на общото задължение за сътрудничество между компетентните институции на държавите членки, предвидено в член 76, параграф 6 от Регламент № 883/2004.

41      В това отношение следва да се отбележи, че в точка 10 от исковата си молба Комисията припомня съдържанието на член 5, параграф 1 от Регламент № 987/2009 и на член 76, параграф 6 от Регламент № 883/2004. Освен това от изложението на правната уредба и на мотивите на иска е видно недвусмислено, че упрекът към Кралство Белгия е, че не е изпълнило задължението си за спазване на закрепените в член 76, параграф 6 от Регламент № 883/2004 принципи, уточнени в член 5 от Регламент № 987/2009. Накрая, както от разменените в хода на досъдебната процедура документи, по-специално от отправеното от Комисията до Кралство Белгия мотивирано становище, така и от исковата молба на Комисията, е видно, че тази институция изтъква нарушение от посочената държава членка на член 5 от Регламент № 987/2009 в неговата цялост.

42      Ето защо е очевидно, от една страна, че Кралство Белгия, което няма основание за оплакване относно предмета на твърденията на Комисията, доколкото те се отнасят до член 5 от посочения регламент в неговата цялост, е било в състояние да им даде надлежно отговор, и от друга страна, че доводът за наличие на връзка между тази разпоредба и член 76, параграф 6 от Регламент № 883/2004 не е повдигнат със закъснение.

43      На трето място, що се отнася до допустимостта на твърдението за нарушение на Решение A 1, следва да се отбележи, че в точка 11 от исковата си молба, като цитира практиката на Съда относно удостоверение A 1, Комисията описва неговата цел и обхват. Освен това от преценката на всички доводи, представени в тази искова молба, по-специално от точки 10—12 от нея, е видно, че Комисията е изложила мотивите си, въз основа на които твърди, че тази държава членка е нарушила предвидените в Решение A 1 процедури.

44      От всичко изложено по-горе следва, че повдигнатото от Кралство Белгия възражение за недопустимост на твърденията за нарушение на член 11 от Регламент № 883/2004, на член 5 от Решение № 987/2009 и на Решение A 1 е неоснователно и трябва да бъде отхвърлено.

45      Ето защо искът е допустим.

 По същество

 Доводи на страните

46      В исковата си молба Комисията припомня преди всичко че член 11 от Регламент № 883/2004 урежда основен принцип, съгласно който лицата, за които се прилага този регламент, са подчинени на законодателството само на една държава членка. Що се отнася до командированите работници, Комисията подчертава, че съгласно уреденото в член 12 от Регламент № 883/2004 правило те остават подчинени на законодателството на държавата членка, в която обичайно упражняват дейността си, като последната предоставя на посочените работници удостоверение A 1, предметът на което е да се удостовери статутът им на осигурени лица в тази държава членка.

47      В това отношение Комисията отбелязва, че член 5, параграф 1 от Регламент № 987/2009 предвижда, че документите, които са издадени от компетентния орган на държава членка, се приемат от институциите на останалите държави членки, доколкото не са отнети или обявени за невалидни от държавата членка, в която са били издадени.

48      В него се добавя, че в случай на трудности в тълкуването или прилагането на Регламент № 883/2004, които биха могли да засегнат правата на лицата, обхванати от него, член 76 от този регламент предвижда, че компетентната институция на държавата членка, в която са командировани съответните работници, се свързва с тази на държавата членка по пребиваване и ако не може да бъде намерено решение в приемлив срок, тази институция може да се обърне към административната комисия за съдействие.

49      Освен това в решение от 26 януари 2006 г., Herbosch Kiere (C-2/05, EU:C:2006:69, т. 24 и 25), Съдът е потвърдил, че доколкото удостоверение A 1 създава презумпция за редовност на социалното осигуряване на командированите работници по схемата за социална сигурност на държавата членка, в която е установено командировалото работниците предприятие, това удостоверение се приема от компетентната институция на държавата членка, в която са командировани работниците, и предполага по необходимост, че схемата за социална сигурност на последната държава членка не може да се прилага.

50      Според Комисията от тази съдебна практика следва, че приемането на членове 23 и 24 от Програмния закон противоречи на тълкуваните от Съда членове 11 и 12 и член 76 от Регламент № 883/2004 и член 5, параграф 1 от Регламент № 987/2009.

51      Що се отнася до довода, изтъкнат от Кралство Белгия в хода на досъдебната процедура, че тази държава членка била задължена да приеме посочените национални разпоредби в изпълнение на изискванията, произтичащи от максимата fraus omnia corrumpit и общия принцип на забрана за злоупотреба с право, Комисията поддържа, че съгласно практиката на Съда при съмнение за злоупотреба или измама държавите членки търпят значителни ограничения. По този начин, за да откажат на граждани на Съюза възможността да се ползват от разпоредби на правото на Съюза, юрисдикциите на дадена държава членка трябвало не само да вземат предвид случаите на злоупотреба или измама във всеки отделен случай, но и да се основават на обективни фактори и да преценяват тези случаи с оглед на целите, преследвани от съответните разпоредби на правото на Съюза.

52      Впрочем Комисията поддържа, че разпоредбите, посочени в точка 50 от настоящото решение, уреждат точно и подробно условията за сътрудничество при измама или злоупотреба, така че правилата на правото на Съюза не следва да се дерогират на основание на принципа fraus omnia corrumpit.

53      От друга страна, според тази институция общият принцип на правна сигурност изисква, доколкото не е отнето или обявено за невалидно от органите на държавата членка, в която е било издадено, удостоверение A 1 да обвързва социалноосигурителните институции и юрисдикциите на държавата членка, в която са командировани съответните работници, при положение че удостоверява, че тези работници са осигурени по схемата за социална сигурност на държавата членка, в която е установено тяхното предприятие. Едностранното приемане на членове 23 и 24 от Програмния закон нарушавало този принцип и принципа на лоялно сътрудничество между държавите членки, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС.

54      По същите мотиви Комисията отхвърля довода на Кралство Белгия, че фактът, че Регламенти № 883/2004 и № 987/2009 са уредили специфични процедури на диалог и помирение при съмнение за измама или злоупотреба, не може сам по себе си да лиши държавите членки от възможността да противодействат на тази измама или тази злоупотреба с други средства.

55      Ирландия, встъпила в подкрепа на Комисията, подчертава по-специално че посочените регламенти уреждат система за определяне на приложимото законодателство в съответствие с принципа на правната сигурност, която система почива на правилото за прилагане само на едно законодателство и на признаването на удостоверение A 1. От друга страна, била предвидена система за разрешаване на конфликти.

56      Относно принципа fraus omnia corrumpit Ирландия твърди, че този общ принцип на правото на Съюза не позволява да се избегне прилагането на изрични и недвусмислени разпоредби, без да се постави под съмнение тяхната валидност, като в противен случай би бил нарушен принципът на правната сигурност.

57      Кралство Белгия уточнява в писмения си отговор преди всичко че понятието „злоупотреба с правилата за определяне на приложимото законодателство в Европейските регламенти за координиране“, дефинирано в член 23 от Програмния закон, съдържа материален елемент и елемент на намерение.

58      Като „измама“ били квалифицирани например неистински удостоверения A 1, командироване на пребиваващи в Белгия лица след изтичане на периода на осигуряването им по белгийската схема за социална сигурност, непрекъсвано командироване за срок повече от 24 месеца или още пълната липса на пряка връзка между командирования работник и неговия работодател, както и случаите, описани в Практическото ръководство по член 22 от Програмния закон.

59      За подобни случаи на основание член 23 от Програмния закон трябвало да се докаже намерението „да се избегне белгийското социалноосигурително законодателство, което е трябвало да бъде приложено към това положение, ако са били надлежно спазени […] подзаконови[те] и административни[те] разпоредби“. За разлика от това, този член не обхващал случаи на социално оптимизиране или случаи, в които удостоверенията A 1 съдържали само обикновени материални грешки.

60      Освен това Кралство Белгия уточнява, че доказателството за злоупотреба по смисъла на член 24, параграф 1 от Програмния закон може да бъде представено едва след преценка на обективните елементи за всеки отделен случай.

61      Така Кралство Белгия поддържа, че членове 23 и 24 от Програмния закон се прилагат само в редките случаи, в които компетентните белгийски органи или юрисдикции докажат наличието на измама, довела до издаването на удостоверение A 1, без да са спазени разпоредбите на Регламенти № 883/2004 и № 987/2009, с намерението да се избегне действието на приложимото по силата на тези разпоредби национално законодателство, а именно белгийското законодателство. Поради това твърдението на Комисията, че спорните разпоредби са насочени към отмяната на удостоверение A 1, било неточно.

62      Кралство Белгия твърди и че тъй като диалогът между държавите членки относно отнемането на удостоверенията A 1 не функционирал задоволително предвид съществуващата недостатъчна и разпокъсана правна уредба, е необходимо да се предвидят ефективни средства за борба с измамата.

63      Като припомня по-нататък важността на принципа, закрепен в член 11, параграф3, буква а) от Регламент № 883/2004, че се прилага законодателството на държава членка по мястото на заетост и предвиденото за командированите работници изключение от този принцип, Кралство Белгия поддържа, че работникът, който се ползва от това изключение посредством измама, е третиран по-благоприятно от другите заети лица на територията на държавата членка по мястото на заетост.

64      Кралство Белгия твърди и че прилагането на системата от стълкновителни норми, въведена с Регламент № 1408/71 и възпроизведена в Регламент № 883/2004, зависи само от обективното положение, в което се намира заинтересованият работник. Впрочем измамните действия във връзка с прилагането на член 12 от Регламент № 883/2004 водели до предоставянето в полза на социалноосигурените лица на право на избор в нарушение на императивния характер на стълкновителните норми.

65      Относно общия принцип fraus omnia corrumpit, като се опира на практиката на Съда и на доктрината, Кралство Белгия поддържа, че държава членка не може да приеме мерки за изпълнение на Регламенти № 883/2004 и № 987/2009, които нарушават такъв общ принцип на правото на Съюза. Следователно, когато са изправени пред случаи на измама, националните органи и юрисдикции трябвало да имат право да приемат незабавни корективни мерки.

66      Що се отнася по-точно до твърдението за нарушение на Решение A 1, като препраща към решение от 8 юли 1992 г., Knoch (C-102/91, EU:C:1992:303), Кралство Белгия твърди, че това решение не представлява нормативен акт и че следователно неспазването му не може да бъде предмет на иск за установяване на неизпълнение на задължения.

67      Относно твърдението за нарушение на членове 11 и 12 от Регламент № 883/2004 Кралство Белгия поддържа, че в рамките на правилното прилагане на Регламенти № 883/2004 и № 987/2009 белгийските органи и юрисдикции имат право да откажат възможността за „ползване от придобивката, предоставена“ от член 12 от Регламент № 883/2004, когато то е потърсено чрез измамни действия. В това отношение Кралство Белгия оспорва довода на Комисията, че наличието на процедури на диалог и помирение и обвързващата сила на удостоверения A 1 било пречка за прилагането на принципа fraus omnia corrumpit.

68      Що се отнася до евентуално нарушение на принципа, че спрямо лицата, които се ползват от предоставената с Регламент № 883/2004 защита, се прилага законодателството само на една държава членка, Кралство Белгия поддържа, че в случай на измама институцията, за която се твърди, че е компетентна, изобщо не е издала посоченото удостоверение A 1, че за работника не се прилага законодателството на тази държава и че в действителност той не се ползва от никаква защита в областта на социалната сигурност. В подобна хипотеза не е налице съществено нарушение на този принцип. Освен това измамните действия водели до положение на нелоялна конкуренция и социален дъмпинг. Така прилагането на членове 23 и 24 от Програмния закон гарантирало „право на обезщетения за социална сигурност и на социални придобивки“ по смисъла на член 34, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

69      Дори в случаите, в които съответното лице вече е било осигурено по схемата за социална сигурност на държавата членка на институцията издател, осигуряването по белгийската схема за социална сигурност не водело до двойно осигуряване, като се има предвид, че член 6, параграф 1, буква а) от Регламент № 987/2009 предвижда изрично, че при липса на съгласие между две държави членки относно определянето на приложимото законодателство, спрямо заинтересованото лице временно се прилага законодателството на една от тези държави членки. В този случай с предимство се прилага законодателството на държавата членка, където лицето в действителност упражнява дейност, при положение че тази дейност се упражнява само в една държава членка.

70      Що се отнася до твърдението за нарушение на член 5, параграф 1 от Регламент № 987/2009, Кралство Белгия счита, че като се има предвид, че прилагането на Регламент № 883/2004 зависи от обективното положение, в което се намира заинтересованият работник, в случай че компетентните белгийски органи и юрисдикции установят, че удостоверение A 1 е неистинско и че измамните действия са довели до издаването на подобен документ, презумпцията за редовност на социалното осигуряване на командированите работници трябва да се счита за оборена.

71      Освен това според Кралство Белгия Съдът все още не се е произнесъл по въпроса дали подобни документи обвързват в пълна степен социалноосигурителните институции и юрисдикциите на държавата членка, в която са командировани работниците, дори когато тези документи са неистински или са получени посредством измама. Ето защо то е на мнение, че когато е доказано, че удостоверения A 1 са получени посредством измама или че са неистински, тези документи не трябва да се ползват от презумпцията за редовност на социалното осигуряване на командированите работници и следователно не следва да обвързват социалноосигурителните институции и юрисдикциите на държавата членка, в която са командировани съответните работници.

72      Накрая, относно твърдението за нарушение на процедурите на диалог и помирение, предвидени в член 76, параграф 6 от Регламент № 883/2004 и в член 5 от Регламент № 987/2009, Кралство Белгия оспорва довода на Комисията, че прилагането на тези процедури е единственият инструмент за противодействие на измамата при изключване на други инструменти, като паралелното прилагане на процедурите на диалог и помирение не е изключено.

73      В писмена си реплика Комисията възпроизвежда твърденията, изтъкнати в исковата ѝ молба, и поддържа, че членове 23 и 24 от Програмния закон позволяват да се отмени удостоверение A 1 в случай на измама, при положение че прилагането на тези членове води до промяна на приложимото законодателство.

74      Що се отнася до общия принцип fraus omnia corrumpit, Комисията поддържа, че в решение от 10 февруари 2000 г., FTS (C-202/97, EU:C:2000:75, т. 53), Съдът изрично е приел, че държавите членки не разполагат с право да решат едностранно, че документ, издаден от държавата членка по пребиваване на командирования работник, е опорочен поради измама.

75      Относно твърдението за нарушение на член 11, параграф 1 и член 12 от Регламент № 883/2004 Комисията поддържа, че противно на твърдението на Кралство Белгия, член 6, параграф 1, буква а) от Регламент № 987/2009 се прилага в хипотезите, в които все още не е определено приложимото законодателство. Целта на тази разпоредба била да се гарантира временно осигуряване на съответните лица, а не да се наложи второ задължително осигуряване в нарушение на член 11, параграф 1 и член 12 от Регламент № 883/2004.

76      Що се отнася до твърдението за нарушение на член 76, параграф 6 от Регламент № 883/2004 и член 5 от Регламент № 987/2009, Комисията уточнява, че целта на иска ѝ е не да попречи на Кралство Белгия да се бори срещу злоупотребите и измамните действия, а да се гарантира спазването на процедурите, въведени с Регламенти № 883/2004 и № 987/2009. Въпреки това, като с приемането на членове 23 и 24 от Програмния закон си е присвоило правото да взема едностранно решения за прилагане на белгийското законодателство към командированите работници, с мотива че неговите собствени инспектори и социалноосигурителни институции са „установили“ или „доказали“ случай на измама, Кралство Белгия нарушило тези регламенти, включително принципа на лоялно сътрудничество, който в качеството си на общ принцип остава приложим дори при съмнение за измама или злоупотреба.

77      Накрая, относно Решение A 1 Комисията припомня, че в него са посочени подробно условията за провеждане на процедурата на диалог и помирение, въведена с член 76 от Регламент № 883/2004 и член 5 от Регламент № 987/2009. Впрочем член 23 от Програмния закон припомнял необходимото спазване на посочената процедура. Според Комисията обаче правото на едностранно вземане на решение, което тази разпоредба във връзка с член 24 от същия закон предоставя на белгийските институции, позволява именно на Кралство Белгия да не спазва условията на същата процедура, изложени подробно в Решение A 1.

78      В писмената си дуплика Кралство Белгия оспорва по-специално направения от Комисията прочит на член 6, параграф 1 от Регламент № 987/2009. Според тази държава членка от текста на посочената разпоредба не следва, че тя може да се приложи само когато все още не е определено приложимото законодателство. Тази разпоредба била приложима, при положение че липсва съгласие между институциите или органите на две или повече държави членки относно определянето на приложимото законодателство. Впрочем, когато компетентните органи или юрисдикции искат да приложат членове 23 и 24 от Програмния закон, т.е. в редките случаи, в които е доказано нарушение, по хипотеза е налице липса на съгласие относно приложимото законодателство.

 Съображения на Съда

79      Относно твърденията за нарушения на членове 11 и 12 и член 76, параграф 6 от Регламент № 883/2004 и член 5 от Регламент № 987/2009, следва да се отбележи преди всичко че разпоредбите на Регламент № 883/2004, определящи приложимото законодателство, целят по-специално съответните лица да се подчиняват на схемата за социална сигурност само на една-единствена държава членка, за да се избегне припокриване на приложимите национални законодателства и усложненията, които биха могли да произтекат от това. Този принцип намира проявление по-специално в член 11, параграф 1 от този регламент (вж. по аналогия решения от 12 юни 2012 г., Hudzinski и Wawrzyniak, C-611/10 и C-612/10, EU:C:2012:339, т. 41 и от 12 февруари 2015 г., Bouman, C-114/13, EU:C:2015:81, т. 33).

80      Член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004 предвижда, че при условията, посочени в тази разпоредба, приложимото за командирования работник законодателство е това на държавата членка, в която работодателят на този работник обичайно осъществява дейността си, а не това на държавата членка, в която е командировано същото лице.

81      Компетентните органи на държавата членка, в която работодателят обичайно осъществява дейността си, предоставят на командирования работник удостоверение A 1, чийто предмет е да се удостовери качеството на този работник като осигурено лице в тази държава членка.

82      Що се отнася до правната стойност на документите, които са издадени от институция на държава членка и показват положението на дадено лице за целите на прилагането на Регламенти № 883/2004 и № 987/2009, и подкрепящите доказателства, въз основа на които са издадени документите, член 5, параграф 1 от Регламент № 987/2009 предвижда, че посочените документи се приемат от институциите на останалите държави членки, доколкото не са отнети или обявени за невалидни от държавата членка, в която са били издадени.

83      По силата на член 76, параграф 6 от Регламент № 883/2004 в случай на трудности в тълкуването или прилагането на този регламент, които биха могли да засегнат правата на лицата, обхванати от него, институцията на компетентната държава членка или на държавата членка по пребиваване на заинтересованото лице се свързва с институцията на съответната държава членка. Ако не може да бъде намерено решение в приемлив срок, съответните власти могат да се обърнат към административната комисия за съдействие.

84      Следва да се отбележи, че член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004 възпроизвежда по същество съдържанието на член 14, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71. Тъй като обаче Регламент № 883/2004 запазва правилото за прилагане спрямо командирования работник на законодателството на държавата, в която неговият работодател обичайно осъществява дейността си, и преследваните от посочените регламенти цели са идентични, следва по аналогия да се направи препращане към практиката на Съда относно Регламент № 1408/71.

85      Съгласно тази съдебна практика компетентната институция на държавата членка, в която работодателят обичайно осъществява дейността си, декларира в удостоверение A 1, че нейната схема за социална сигурност ще остане приложима за командированите работници през периода на командироването. По този начин въз основа на принципа, че работниците трябва да бъдат осигурени по една-единствена схема за социална сигурност, удостоверение A 1 предполага по необходимост, че схемата за социална сигурност на държавата членка, в която е командирован работникът, не може да бъде приложена (вж. в този смисъл решения от 10 февруари 2000 г., FTS, C-202/97, EU:C:2000:75, т. 49 и от 26 януари 2006 г., Herbosch Kiere, C-2/05, EU:C:2006:69, т. 21).

86      Принципът на лоялно сътрудничество, предвиден в член 4, параграф 3 ДЕС и целите, преследвани с член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004 и член 5, параграф 1 от Регламент № 987/2009, биха били накърнени, ако държавата членка, в която са командировани работниците, приеме законодателство, позволяващо на нейните собствени институции да решат едностранно, че не са обвързани от съдържанието на посоченото удостоверение, и да приложат към тези работници своята схема за социална сигурност (вж. в този смисъл решения от 10 февруари 2000 г., FTS, C-202/97, EU:C:2000:75, т. 52, от 26 януари 2006 г., Herbosch Kiere, C-2/05, EU:C:2006:69, т. 23 и от 6 февруари 2018 г., Altun и др., C-359/16, EU:C:2018:63, т. 38).

87      Следователно, доколкото удостоверение A 1 създава презумпция за редовност на социалното осигуряване на командированите работници по схемата за социална сигурност на държавата членка, в която е установено командировалото работниците предприятие, това удостоверение се приема по принцип от компетентната институция на държавата членка, в която са командировани работниците (вж. в този смисъл решения от 10 февруари 2000 г., FTS, C-202/97, EU:C:2000:75, т. 53, от 26 януари 2006 г., Herbosch Kiere, C-2/05, EU:C:2006:69, т. 24 и от 27 април 2017 г., A-Rosa Flussschiff, C-620/15, EU:C:2017:309, т. 41).

88      Противното би могло да накърни принципа на осигуряването на заетите лица по една-единствена схема за социална сигурност, както и предвидимостта на приложимата схемата за социална сигурност, а оттук и правната сигурност. Действително, в случай че е трудно да се определи приложимата схема за социална сигурност, всяка от компетентните институции на съответните две държави членки би счела във вреда на съответните работници, че за тях е приложима нейната собствена схема за социална сигурност (решения от 26 януари 2006 г., Herbosch Kiere, C-2/05, EU:C:2006:69, т. 25 и от 27 април 2017 г., A-Rosa Flussschiff, C-620/15, EU:C:2017:309, т. 42).

89      Впрочем прогласеният в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на лоялното сътрудничество задължава компетентната институция на държавата членка, която е издала удостоверение A 1, да направи правилна преценка на фактите, релевантни за прилагането на правилата за определяне на приложимото законодателство в областта на социалната сигурност, и следователно да гарантира точността на информацията, съдържаща се в удостоверението (решения от 27 април 2017 г., A-Rosa Flussschiff, C-620/15, EU:C:2017:309, т. 39 и от 6 февруари 2018 г., Altun и др., C-359/16, EU:C:2018:63, т. 37).

90      Освен това посочената институция следва да прецени отново дали е имало основания за издаването на удостоверение A 1 и евентуално да го отнеме, когато компетентната институция на държавата членка, в която са командировани работниците, изрази съмнение относно точността на фактите, въз основа на които е издаден посоченият документ, а поради това и на съдържащите се в него сведения, по-конкретно защото не отговарят на изискванията на член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004 (вж. в този смисъл решение от 6 февруари 2018 г., Altun и др., C-359/16, EU:C:2018:63, т. 43 и цитираната съдебна практика).

91      В случай че съответните институции не успеят да постигнат съгласие по-специално относно преценката на присъщите на конкретно положение факти, те могат да се обърнат към административната комисия (вж. в този смисъл решение от 6 февруари 2018 г., Altun и др., C-359/16, EU:C:2018:63, т. 44 и цитираната съдебна практика).

92      Ако тя не успее да отстрани различията в становищата на компетентните институции относно приложимото в конкретния случай законодателство, за държавата членка, в която съответният работник извършва дадена работа, остава поне възможността, без да се изключват евентуалните способи за защита по съдебен ред, съществуващи в държавата членка на издаващата институция, да образува производство за установяване на неизпълнение на задължения съгласно член 259 ДФЕС, за да даде възможност на Съда по повод на такъв иск да разгледа въпроса за приложимото спрямо този работник законодателство, а следователно и точността на отразената в удостоверение A 1 информация (вж. в този смисъл решение от 6 февруари 2018 г., Altun и др., C-359/16, EU:C:2018:63, т. 45).

93      Така в случай на грешка, дори явна, в преценката на условията за прилагане на Регламент № 883/2004, и дори да се окаже, че условията на дейност на съответните работници явно не попадат в материалното приложно поле на разпоредбата, на основание на която е издадено удостоверение A 1, процедурата, която трябва да се следва за разрешаване на евентуалните спорове между институциите на съответните държави членки относно валидността или точността на удостоверение A 1, трябва да бъде спазена (решение от 6 февруари 2018 г., Altun и др., C-359/16, EU:C:2018:63, т. 46 и цитираната съдебна практика).

94      Ако се допусне, че държавата членка, в която е командирован работникът, може да приеме законодателство, позволяващо на нейните собствени институции едностранно да постигнат обявяване на невалидността на удостоверение A 1, като сезират юрисдикция на същата държава членка, това би довело до опасността да се накърни системата, основаваща се на лоялното сътрудничество между компетентните институции на държавите членки. При това положение, доколкото не е отнето или обявено за невалидно, удостоверение A 1 е по принцип задължително във вътрешния правен ред на държавата членка, в която са командировани съответните работници, и следователно обвързва нейните институции (вж. в този смисъл решение от 26 януари 2006 г., Herbosch Kiere, C-2/05, EU:C:2006:69, т. 30 и 31).

95      Ето защо правна уредба като членове 23 и 24 от Програмния закон, която позволява на компетентните органи на Кралство Белгия да приложат едностранно спрямо работник белгийското законодателство в областта на социалната сигурност, възпрепятства спазването на принципа на осигуряването на заетите лица по една-единствена схема за социална сигурност, предвиден в член 11, параграф 1 от Регламент № 883/2004, както и на принципа на правната сигурност, който изисква по-конкретно правните норми да бъдат ясни и точни с предвидимо действие, в частност когато могат да имат неблагоприятни последици за физическите лица и за предприятията (в този смисъл вж. по-специално решение Test Claimants in the Franked Investment Income Group Litigation, C-362/12, EU:C:2013:834, т. 44 и цитираната съдебна практика).

96      Освен това законодателство като разглежданото не е съвместимо и с разпоредбите на Регламенти № 883/2004 и № 987/2009, уреждащи процедурата, която трябва да се проведе при трудности в тълкуването или прилагането на последните, по-специално когато държавата членка, в която е командирован работник, счита, че не са изпълнени условията за прилагане на член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004.

97      Този извод не се опровергава от довода на Кралство Белгия, че при установяване на измама националните органи на тази държава членка имат право да откажат да приложат член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004.

98      На първо място, следва да се отбележи, че нито една разпоредба на този регламент или на Регламент № 987/2009 не оправомощава държавите членки да предвидят едностранно по законодателен път неприложимост на член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004 в случай на измама или злоупотреба, така че съдържащият се в член 76, параграф 6 от Регламент № 883/2004 и член 5 от Регламент № 987/2009 принцип на лоялно сътрудничество се прилага дори в подобни хипотези.

99      Несъмнено, съгласно практиката на Съда правните субекти не могат да се позовават на нормите на правото на Съюза с цел измама или злоупотреба, тъй като принципът за забрана на измамата и на злоупотребата с право представлява общ принцип на правото на Съюза, който правните субекти са длъжни да спазват. Всъщност прилагането на правната уредба на Съюза не може да се разпростре така, че да обхване сделките, които се извършват с цел чрез измама или злоупотреба да се ползват предимства, предвидени в правото на Съюза (решение от 6 февруари 2018 г., Altun и др., C-359/16, EU:C:2018:63, т. 48 и 49 и цитираната съдебна практика).

100    В този контекст Съдът е констатирал, че когато в рамките на диалога, предвиден в член 76, параграф 6 от Регламент № 883/2004, институцията на държавата членка, в която са командировани работниците, сезира издалата удостоверенията A 1 институция с конкретни доказателства, които навеждат на мисълта, че тези удостоверения са получени чрез измама, съгласно принципа на лоялното сътрудничество втората институция следва да прецени отново, с оглед на тези доказателства, дали е имало основания за издаване на удостоверенията и евентуално да ги отнеме (решение от 6 февруари 2018 г., Altun и др., C-359/16, EU:C:2018:63, т. 54).

101    Ако последната институция не извърши такава нова преценка в разумен срок, тези доказателства трябва да могат да бъдат изтъкнати в съдебно производство, за да се поиска от съда в държавата членка, в която са командировани работниците, да не взема предвид въпросните удостоверения (решение от 6 февруари 2018 г., Altun и др., C-359/16, EU:C:2018:63, т. 55).

102    В такъв случай националният съд може да не вземе предвид съответните удостоверения A 1 и трябва да реши дали лицата, заподозрени че са използвали командировани работници, прибягвайки до получени чрез измама удостоверения, могат да бъдат подведени под отговорност съгласно приложимото национално право (решение от 6 февруари 2018 г., Altun и др., C-359/16, EU:C:2018:63, т. 60).

103    Независимо от това обаче лицата, които в рамките на такова производство са обвинени, че са използвали командировани работници под прикритието на получени чрез измама удостоверения, трябва да имат възможност да опровергаят доказателствата, на които се основава това производство, при спазване на гаранциите, свързани с правото на справедлив съдебен процес, преди националният съд да реши евентуално да не взема предвид тези удостоверения и да се произнесе по отговорността на посочените лица съгласно приложимото национално право (решение от 6 февруари 2018 г., Altun и др., C-359/16, EU:C:2018:63, т. 56).

104    В случая обаче следва да се приеме, че спорната национална правна уредба не отговаря на условията, описани в точки 100 и 101 от настоящото решение.

105    Всъщност, от една страна, в тази правна уредба изобщо не е предвидено задължение за започване на процедурата на диалог и помирение, предвидена в Регламенти № 883/2004 и № 987/2009. От друга страна, посочената правна уредба не се ограничава до това да възложи само на националния съд правомощието да констатира наличието на измама и на това основание да не вземе предвид удостоверение A 1, а предвижда, че извън рамките на съдебно производство белгийските социалноосигурителни институции и инспектори по социалното осигуряване могат да решат да приложат спрямо командированите работници белгийското социалноосигурително законодателство.

106    На второ място, съгласно постоянната съдебна практика държава членка не може да обосновава неизпълнението на своите задължения по Договора с обстоятелството, че други държави членки също не са изпълнили задълженията си. Действително в установения от Договора за функционирането на ЕС правен ред на Съюза прилагането на правото на Съюза от държавите членки не може да се подчинява на условие за реципрочност. Членове 258 ДФЕС и 259 ДФЕС предвиждат подходящи правни средства за защита при неизпълнение от държавите членки задълженията им, произтичащи от Договора за функционирането на ЕС (решение от 19 ноември 2009 г., Комисия/Финландия, C-118/07, EU:C:2009:715, т. 48 и цитираната съдебна практика).

107    На трето място, що се отнася до довода, че правната уредба на отнемането на удостоверения A 1 е съвсем недостатъчна и разпокъсана и държавите членки се сблъскват с трудности, при все че трябва да вземат незабавни мерки за санкциониране на измамите, следва да се посочи, че макар да не е изключено на практика процедурата на диалог и помирение невинаги да функционира задоволително и безпрепятственото, от евентуалните затруднения, които срещат при събирането на необходимата информация, или от възможните нарушения в рамките на сътрудничеството между компетентните им административни органи държавите членки не могат да изведат обосновка за неизпълнението на задълженията си, произтичащи от правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 6 юни 2013 г., Комисия/Белгия, C-383/10, EU:C:2013:364, т. 53 и цитираната съдебна практика).

108    На четвърто място, що се отнася до довода на Кралство Белгия, че дори в случаите, в които съответното лице вече е било осигурено по схемата за социална сигурност на държавата членка на институцията издател, осигуряването по белгийската схема за социална сигурност не водело до двойно осигуряване, доколкото съгласно член 6, параграф 1, буква а) от Регламент № 987/2009 спрямо съответното лице временно се прилагало законодателството на държавата членка, в която лицето действително упражнява дейност като заето или самостоятелно заето лице, следва да се отбележи, че подобно тълкуване би обезсмислило член 5, параграфи 2—4 от този регламент. Всъщност при наличието на документ, изготвен съгласно член 5, параграф 1 от посочения регламент, предвидената в член 5, параграфи 2—4 от същия регламент процедура трябва да се прилага при липса на съгласие между компетентните органи на различните държави членки относно този документ, като в подобна хипотеза е изключено прилагането на член 6 от Регламент № 987/2009.

109    При тези обстоятелства следва да бъдат уважени твърденията на Комисията за неизпълнение от Кралство Белгия на задълженията му по член 11, параграф 1, член 12, параграф 1 и член 76, параграф 6 от Регламент № 883/2004, както и по член 5 от Регламент № 987/2009.

110    Относно твърдението за нарушение на Решение A 1 трябва да се отбележи, че от постоянната съдебна практика следва, че макар да може да подпомогне социалноосигурителните институции, отговарящи за прилагането на правото на Съюза в тази област, подобно решение не може да задължи тези институции да следват определени методи или да възприемат определено тълкуване, когато прилагат правилата на правото на Съюза (решения от 8 юли 1992 г., Knoch, C-102/91, EU:C:1992:303, т. 52 и от 1 октомври 1992 г., Grisvard и Kreitz, C-201/91, EU:C:1992:368, т. 25).

111    Следователно, тъй като Решение A 1 няма нормативен характер, Кралство Белгия не може да бъде упрекнато, че с приемането на членове 23 и 24 от Програмния закон е нарушило това решение.

112    При тези обстоятелства следва да се отхвърли като неоснователно твърдението за нарушение на Решение A 1.

113    С оглед на изложените по-горе съображения следва да се приеме, че като е приело членове 23 и 24 от Програмния закон, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 11, параграф 1, член 12, параграф 1 и член 76, параграф 6 от Регламент № 883/2004, както и по член 5 от Регламент № 987/2009.

 По съдебните разноски

114    Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Кралство Белгия и по същество е установено неизпълнението на задълженията, Кралство Белгия следва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

1)      Като е приело членове 23 и 24 от Програмния закон от 27 декември 2012 г., Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 11, параграф 1, член 12, параграф 1 и член 76, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година, и по член 5 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент № 883/2004.

2)      Отхвърля иска в останалата му част.

3)      Осъжда Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.

Подписи

*      Език на производството: френски.