Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

10.5.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 165/6


Преюдициално запитване от Najvyšší súd Slovenskej republiky (Словакия), постъпило на 10 февруари 2016 г. — Peter Puškár и другите страни в производството

(Дело C-73/16)

(2016/C 165/07)

Език на производството: словашки

Запитваща юрисдикция

Najvyšší súd Slovenskej republiky

Страни в главното производство

Жалбоподател: Peter Puškár

Други страни в производството: Finančné riaditeľstvo Slovenskej republiky, Kriminálny úrad finančnej správy

Преюдициални въпроси

1)

Допуска ли член 47, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз — съгласно който всеки, чиито права, следователно и правото на личен живот във връзка с обработката на лични данни, предвидено в член 1, параграф 1 и последващите разпоредби от Директива 95/46/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в този член условия — национална правна уредба, която обвързва упражняването на правото на ефективна съдебна защита, и по-конкретно обжалването пред административен съд, с условието жалбоподателят, за да защити правата си, да изчерпи правните средства за защита, предоставени с разпоредбите на специален закон като словашкия закон за административните жалби, преди да обжалва по съдебен ред?

2)

Възможно ли е правото на зачитане на личния и семейния живот, на жилището и тайната на съобщенията, предвидено в член 7, както и правото на защита на личните данни, предвидено в член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, в случай на твърдяно нарушение на правото на защита на личните данни, предвидено по отношение на Европейския съюз, основно в посочената Директива 95/46/ЕО, по-специално:

задължението на държавите членки да гарантират правото на личен живот при обработването на лични данни (член 1, параграф 1), както и

правомощието на държавите членки да предвиждат обработването на лични данни, ако е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес (член 7, буква д) или за целите на законните интереси, преследвани от администратора или от трето лице или лица, на които се разкриват данните,

както и предвид изключителните правомощия на държава членка (за ограничаване на обхвата на правата и задълженията) (член 13, параграф 1, букви д) и е), ако подобно ограничаване представлява необходима мярка за гарантиране на важни икономически и финансови интереси на държавата членка или на Европейския съюз, включително валутни, бюджетни и данъчни въпроси,

да се тълкуват в смисъл, че дадена държава членка не може, без съгласието на заинтересованото лице, да съставя списъци с лични данни за целите на данъчната администрация, т.е. че само по себе си събирането на лични данни за ползване от публичен орган с цел борба с данъчните измами представлява риск?

3)

Може ли списък на финансов орган на държава членка, съдържащ лични данни (на жалбоподателя) и чийто поверителен характер се гарантира с подходящи технически и организационни мерки за защита на личните данни срещу неразрешено разкриване или достъп съгласно член 17, параграф 1 от горепосочената Директива 95/46/ЕО, с който жалбоподателят се е снабдил без законното съгласие на този финансов орган на държавата членка, да се счита поради това за незаконно доказателство, чието представяне трябва да се отхвърли от националния съд в съответствие с принципа на правото на Съюза за справедлив съдебен процес, закрепено в член 47, втори параграф от Хартата на основните права на Европейския съюз?

4)

В съответствие ли е с горепосоченото право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес (по-специално съгласно горепосочения член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз) практика на националния съд, при която, в случай че съществува практика на Европейския съд по правата на човека, която е различна от предоставения от Съда на Европейския съюз отговор, националният съд дава предимство на становището на Съда на Европейския съюз в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество, установен в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз?


(1)  ОВ L 281, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г, глава 13, том 17, стр. 10.