Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

25 юли 2018 година(*)

„Обжалване — Държавни помощи — Член 107, параграф 1 ДФЕС — Система за данъчно облагане, приложима за някои споразумения за финансов лизинг за придобиването на плавателни съдове (испанска система „лизинг срещу данък“) — Идентифициране на получателите на помощта — Условие за селективност — Нарушаване на конкуренцията и засягане на търговията между държавите членки — Задължение за мотивиране“

По дело C-128/16 P

с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 29 февруари 2016 г.,

Европейска комисия, за която се явяват V. Di Bucci, E. Gippini Fournier и P. Němečková, в качеството на представители,

жалбоподател,

като другите страни в производството са:

Кралство Испания, за което се явява A. Sampol Pucurull, в качеството на представител,

Lico Leasing SA, установено в Мадрид (Испания),

Pequeños y Medianos Astilleros Sociedad de Reconversión SA, установено в Мадрид,

за които се явяват M. Merola, avvocato, и M. Sánchez, abogado,

жалбоподатели в първоинстанционното производство

Bankia SA, установено във Валенсия (Испания),

Asociación Española de Banca, установено в Мадрид,

Unicaja Banco SA, установено в Малага (Испания),

Liberbank SA, установено в Мадрид,

Banco de Sabadell SA, установено в Сабадел (Испания),

Banco Gallego SA, установено в Сантяго де Компостела (Испания),

Catalunya Banc SA, установено в Барселона,

Caixabank SA, установено в Барселона,

Banco Santander SA, установено в Сантандер (Испания),

Santander Investment SA, установено в Боадиля дел Монте (Испания),

Naviera Séneca AIE, установено в Лас Палмас де Гран Канария (Испания),

Industria de Diseño Textil SA, установено в Артейксо (Испания),

Naviera Nebulosa de Omega AIE, установено в Лас Палмас де Гран Канария,

Banco Mare Nostrum SA, установено в Мадрид,

Abanca Corporación Bancaria SA, установено в Бетансос (Испания),

Ibercaja Banco SA, установено в Сарагоса (Испания),

Banco Grupo Cajatres SAU, установено в Сарагоса,

Naviera Bósforo AIE, установено в Лас Палмас де Гран Канария,

Joyería Tous SA, установено в Лерида (Испания),

Corporación Alimentaria Guissona SA, установено в Гисона (Испания),

Naviera Muriola AIE, установено в Мадрид,

Poal Investments XXI SL, установено в Сан Себастиан де лос Рейес (Испания),

Poal Investments XXII SL, установено в Сан Себастиан де лос Рейес,

Naviera Cabo Vilaboa C-1658 AIE, установено в Мадрид,

Naviera Cabo Domaio C-1659 AIE, установено в Мадрид,

Caamaño Sistemas Metálicos SL, установено в Кулередо (Испания),

Blumaq SA, установено във Вал де Уксо (Испания),

Grupo Ibérica de Congelados SA, установено във Виго (Испания),

RNB SL, установено в Ла Побла де Валбона (Испания),

Inversiones Antaviana SL, установено в Патерна (Испания),

Banco de Caja España de Inversiones, Salamanca y Soria SAU, установено в Мадрид,

Banco de Albacete SA, установено в Боадиля дел Монте,

Bodegas Muga SL, установено в Аро (Испания),

за които се явяват J. L. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero и A. Lamadrid de Pablo, abogados,

Aluminios Cortizo SAU, установено в Падрон (Испания), за което се явява A. Beiras Cal, abogado,

встъпили страни в настоящото производство по обжалване,

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Rosas, C. Toader, A. Prechal и E. Jarašiūnas (докладчик), съдии,

генерален адвокат: M. Bobek,

секретар: L. Carrasco Marco, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 1 март 2018 г.,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си Европейската комисия иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 17 декември 2015 г., Испания и др./Комисия (T-515/13 и T-719/13, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2015:1004), с което посоченият съд отменя Решение 2014/200/ЕС на Комисията от 17 юли 2013 година относно Държавна помощ SA.21233 C/11 (ex NN/11, ex CP 137/06), приведена в действие от Испания — Система за данъчно облагане, приложима за някои споразумения за финансов лизинг, известна като испанска система „лизинг срещу данък“ (ОВ L 144, 2014 г., стр. 1, наричано по-нататък „спорното решение“).

 Обстоятелствата, предхождащи спора

2        Обстоятелствата, предхождащи спора, така както следват от обжалваното съдебно решение, могат да бъдат обобщени по следния начин.

3        Вследствие на жалби срещу това, че испанската система „лизинг срещу данък“, така както се прилага за някои споразумения за финансов лизинг за придобиването на плавателни съдове (наричана по-нататък „STL“), позволява на корабоплавателните предприятия да закупуват построени от испански корабостроителници плавателни съдове на цени, намалени с 20—30 %, Комисията образува с Решение C(2011) 4494 окончателен от 29 юни 2011 г. (ОВ C 276, 2011 г., стр. 5) официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС.

4        В хода на процедурата Комисията установява, че до датата на това решение STL се прилага по отношение на сделки, които включват построяването на плавателни съдове от корабостроителници и придобиването на тези съдове от корабоплавателни предприятия, както и финансирането на тези сделки чрез посредничеството на създадена от банка правна и финансова структура ad hoc. STL предполага за всяка поръчка на плавателен съд участието на корабоплавателно предприятие, корабостроителница, банка, лизингово дружество, обединение по икономически интереси (ОИИ), създадено от банката и инвеститори, които придобиват дялово участие в това ОИИ. Последното взема от лизинговото дружество плавателния съд на лизинг още със започването на строителството му и след това го отдава под наем на корабоплавателното предприятие по силата на договор за беърбоут чартър. ОИИ се задължава да купи плавателния съд в края на договора за лизинг, а корабоплавателното предприятие — да го купи в края на договора за беърбоут чартър. Съгласно спорното решение става въпрос за схема за данъчно планиране, която е създадена с цел получаване на данъчни облекчения за инвеститори в прозрачно по отношение на данъците ОИИ и с цел прехвърляне на част от тези данъчни облекчения към корабоплавателното предприятие под формата на отстъпка от цената на плавателния съд.

5        Комисията констатира, че при STL-операциите се комбинират пет мерки, предвидени в редица разпоредби на Real Decreto Legislativo 4/2004, por el que se aprueba el texto refundido de la Ley del Impuesto sobre Sociedades (Кралски законодателен указ 4/2004 от 5 март 2004 г. за одобряване на преработения текст на Закона за корпоративното данъчно облагане (BOE № 61 от 11 март 2004 г., стр. 10951, наричан по-нататък „TRLIS“) и на Real Decreto 1777/2004, por el que se aprueba el Reglamento del Impuesto sobre Sociedades (Кралски указ 1777/2004 от 30 юли 2004 г. за одобряване на Наредбата за корпоративното данъчно облагане (BOE № 189 от 6 август 2004 г., стр. 37072, наричан по-нататък „RIS“). Тези мерки са ускорената амортизация на закупените на лизинг активи, предвидена в член 115, параграф 6 от TRLIS, дискреционното прилагане на ранната амортизация на закупените на лизинг активи съгласно член 48, параграф 4 и член 115, параграф 11 от TRLIS и член 49 от RIS, разпоредбите относно ОИИ, предвидената в членове 124—128 от TRLIS схема за данък върху тонажа и член 50, параграф 3 от RIS.

6        Съгласно член 115, параграф 6 от TRLIS ускорената амортизация на закупения на лизинг актив започва към датата, на която активът става оперативен, т.е. не преди активът да бъде доставен на лизингополучателя и същият да започне да го използва. По официално искане на лизингополучателя обаче Министерството на икономиката и финансите може съгласно член 115, параграф 11 от TRLIS да определи по-ранна начална дата на амортизацията. В член 115, параграф 11 от TRLIS са предвидени две общи условия за тази ранна амортизация. Специфичните условия, приложими за ОИИ, се съдържат в член 48, параграф 4 от TRLIS. Процедурата за одобрение, предвидена в член 115, параграф 11 от TRLIS, е уредена подробно в член 49 от RIS.

7        Схемата за данък върху тонажа е разрешена през 2002 г. като съвместима с вътрешния пазар държавна помощ по силата на Насоките на Общността относно държавните помощи за морския транспорт от 5 юли 1997 г. (ОВ C 205, 1997 г., стр. 5), изменени на 17 януари 2004 г. (ОВ C 13, 2004 г., стр. 3) с Решение на Комисията C(2002) 582 окончателен от 27 февруари 2002 г. относно държавна помощ N 736/2001, приведена в действие от Испания — Схема за данъчно облагане на дружествата за морски транспорт според тонажа (ОВ C 38, 2004 г., стр. 4). Съгласно тази схема дружествата, които са вписани в някой от регистрите на корабоплавателните предприятия и са получили съответно одобрение от данъчен орган, се облагат не според техните печалби и загуби, а на базата на тонажа. Испанското законодателство позволява на ОИИ да се впишат в един от тези регистри, въпреки че не са корабоплавателни предприятия.

8        Член 125, параграф 2 от TRLIS предвижда специална процедура за плавателните съдове, вече придобити към момента на преминаване към схемата за данък върху тонажа, и за използваните плавателни съдове, придобити в момент, когато предприятието вече се е ползвало от тази схема. При обичайното прилагане на посочената схема евентуалният прираст на капитала се облага при преминаването към схемата за данък върху тонажа и се приема, че данъчното облагане на прираста на капитала, макар и забавено, се извършва на по-късен етап при продажбата или демонтирането на плавателния съд. Като изключение от тази разпоредба обаче член 50, параграф 3 от RIS предвижда, че когато се придобиват посредством кол опция по силата на договор за лизинг, вече одобрен от данъчните органи, плавателните съдове се считат за нови, а не за употребявани по смисъла на член 125, параграф 2 от TRLIS, без да се взема предвид това дали са амортизирани, така че евентуалният прираст от капитала не се облага. Това изключение, за което не е изпратено уведомление до Комисията, се прилага единствено по отношение на конкретни договори за лизинг, одобрени от данъчните органи във връзка със заявления за ранна амортизация съгласно член 115, параграф 11 от TRLIS, т.е. във връзка с отдадените на лизинг новопостроени плавателни съдове, придобити посредством STL операции и произхождащи, с едно-единствено изключение, от испански корабостроителници.

9        Прилагайки всички тези мерки, ОИИ получава данъчните облекчения на два етапа. На първия етап се прилага ранна и ускорена амортизация на закупения на лизинг плавателен съд по силата на обичайните правила за корпоративно данъчно облагане, което довежда до сериозни загуби за ОИИ, които поради данъчната прозрачност на ОИИ подлежат на приспадане от собствените приходи на инвеститорите, пропорционално на техните дялове в ОИИ. Въпреки че тази ранна и ускорена амортизация на разходите за плавателния съд обикновено се компенсира на по-късен етап с увеличените данъчни плащания било при пълната амортизация на плавателния съд, било при продажбата му, генерираща прираст на капитала, на втория етап данъчните спестявания, които произтичат от прехвърлянето на първоначалните загуби към инвеститорите, се запазват в резултат от преминаването на ОИИ към схемата за данък върху тонажа, която позволява пълно освобождаване на прираста на капитала от продадения на корабоплавателното предприятие плавателен съд.

10      Макар да приема, че STL трябва да се разглежда като система, Комисията анализира и поотделно всяка от посочените мерки. Със спорното решение Комисията приема, че сред тези мерки произтичащите от член 115, параграф 11 от TRLIS относно ранната амортизация на закупените на лизинг активи, от прилагането на схемата за данък върху тонажа по отношение на неотговарящи на условията предприятия, плавателни съдове или дейности и от член 50, параграф 3 от RIS (наричани по-нататък „разглежданите данъчни мерки“), представляват държавна помощ за ОИИ и инвеститорите им, неправомерно приведена в действие от Кралство Испания от 1 януари 2002 г. в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС. Тя обявява, че разглежданите данъчни мерки са несъвместими с вътрешния пазар, извън случаите, в които помощта се равнява на съответстващо на пазара възнаграждение за посредническите услуги на финансови инвеститори и е насочена към предприятия от сектора на морския транспорт, които отговарят на условията съгласно Насоките за морския транспорт. Решава, че Кралство Испания трябва да сложи край на тази схема за помощ, доколкото тя е несъвместима с вътрешния пазар, и да си възстанови несъвместимите помощи от инвеститорите в ОИИ, които са се ползвали от нея, без да допуска тези получатели да прехвърлят тежестта от възстановяването към други лица. Комисията все пак решава, че възстановяването не обхваща помощта, предоставена като част от операции по финансиране, по отношение на които компетентните национални органи са се ангажирали да предоставят мерките посредством правно задължаващ акт, приет преди 30 април 2007 г. — датата на публикуване в Официален вестник на Европейския съюз на нейното Решение 2007/256/ЕО от 20 декември 2006 г. относно режима за помощи, който се прилага във Франция съгласно член 39 CA от Общия кодекс за данъците — Държавна помощ C 46/04 (ex NN 65/04) (ОВ L 112, 2007 г., стр. 41).

 Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение

11      С жалби, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 25 септември и 30 декември 2013 г., Кралство Испания, от една страна, и Lico Leasing SA и Pequeños y Medianos Astilleros Sociedad de Reconversión SA (наричано по-нататък „PYMAR“), от друга страна, искат отмяна на спорното решение. Двете дела са съединени за целите на съдебното решение.

12      С обжалваното съдебно решение Общият съд отменя спорното решение и осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.

 Производството пред Съда и исканията на страните

13      С определения на председателя на Съда от 21 декември 2016 г. Bankia SA и 32 други дружества и обединения (наричани по-нататък „Bankia и др.“), както и Aluminios Cortizo SAU са допуснати да встъпят в подкрепа на исканията на Lico Leasing и PYMAR.

14      С жалбата си Комисията иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение, да върне делото за ново разглеждане от Общия съд и да осъди жалбоподателите в първоинстанционното производство да заплатят съдебните разноски.

15      Кралство Испания иска от Съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

16      Lico Leasing и PYMAR искат жалбата да бъде отхвърлена като недопустима и при условията на евентуалност като неоснователна и Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

17      Bankia и др. и Aluminios Cortizo искат от Съда да обяви жалбата за неоснователна и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

 По жалбата

 По допустимостта

18      Lico Leasing и PYMAR изразяват съмнения относно допустимостта на жалбата, която според тях е основана на нови твърдения, които касаят идентифицирането на получателите на предимствата, произтичащи от разглежданите данъчни мерки, като например твърдението, че ОИИ и инвеститорите образуват една стопанска единица, и които имат за цел отстраняване на противоречията в спорното решение.

19      Налага се обаче изводът, че тези съмнения се отнасят не до някаква особеност на жалбата, която като такава би засегнала допустимостта ѝ, и че недопустимостта на въпросните твърдения, дори да се приеме за установена, може да засегне само някои доводи, които Комисията е изтъкнала в подкрепа на жалбата си и които се отнасят до идентифицирането на получателите на предимствата, произтичащи от разглежданите данъчни мерки. Затова допустимостта на посочените твърдения ще бъде преценена в настоящото решение във връзка с анализа на първата част на първото основание за обжалване.

20      Поради това възражението за недопустимост, повдигнато от Lico и PYMAR Leasing, трябва да се отхвърли.

 По първото основание за обжалване

21      Във връзка с първото основание за обжалване Комисията твърди, че що се отнася до понятията „предприятие“ и „селективно предимство“, член 107, параграф 1 ДФЕС е неправилно тълкуван и приложен.

 По първата част на първото основание за обжалване

22      Във връзка с първата част на първото основание за обжалване Комисията твърди най-напред, че Общият съд неправилно е идентифицирал получателите на помощта и неправилно е тълкувал понятията „предприятие“, „предимство“ и „селективна мярка“. На следващо място, Комисията упреква Общия съд, че е нарушил член 296 ДФЕС, като е приел, че мотивите, които в това отношение са изложени в спорното решение, са непълни и дори противоречиви. Това второ оплакване ще бъде разгледано заедно с второто основание за обжалване.

–       Доводи на страните

23      В подкрепа на първото оплакване от първата част на първото основание за обжалване Комисията твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е направил повърхностна оценка на случая, с който е сезиран, и като е смесил икономическото понятие „предприятие“ с понятието „данъкоплатец“. В точки 116—118 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно приел, че поради данъчната прозрачност на ОИИ от предоставените им данъчни облекчения можели да се ползват само техните членове. Именно на този погрешен извод — който отрича съществуването на ОИИ, способността им да се ползват от каквато и да е данъчна помощ и факта, че те извършват стопанска дейност в специфичен сектор — Общият съд по-нататък основал изцяло решението си и приел, че разглежданите данъчни мерки имат общ, а не селективен характер понеже членовете на ОИИ могат да принадлежат към всеки един стопански сектор. Последицата от този подход била, че всяко предприятие с правноорганизационната форма на ОИИ можело да получи данъчни облекчения, без същите да бъдат квалифицирани като „държавни помощи“.

24      Според Комисията фактът, че поначало всяко лице може да бъде член на ОИИ, не се превръща в обща една мярка, която очевидно представлява дерогация от референтната рамка и която е насочена само към предприятия, извършващи дейност в точно определен сектор. В случая ОИИ извършвали дейност само в един сектор, а именно финансирането на придобиването на плавателни съдове посредством договори за лизинг, техният беърбоут чартър и препродажбата им, като получатели на предимствата, предмет на спорното решение, били ОИИ и техните членове, взети заедно, или с други думи, единицата, образувана от всяко ОИИ и членовете му.

25      Кралство Испания счита, че противно на твърденията на Комисията, Общият съд не е тълкувал в обжалваното съдебно решение понятието „предприятие“ или пък понятието „данъкоплатец“. С жалбата се правел опит да се припише на ОИИ ролята на предприятия, извършващи специфична дейност, макар такава роля да не е изследвана в спорното решение, и се пренебрегвал фактът, че данъчната прозрачност предполагала прехвърлянето на данъчните предимства на членовете на ОИИ, което превръщало тези членове в истинските и единствените адресати на разглежданите данъчни мерки, видно от самото спорно решение. В крайна сметка, доводите на Комисията, че ОИИ е помощен инструмент за дейността на членовете му, че то е първоначалният получател на данъчните предимства и че прехвърля същите на своите членове, превръщайки ги в крайните получатели, от които Комисията иска възстановяване на помощта, водели до същите изводи като тези, до които е стигнал Общият съд.

26      Lico Leasing и PYMAR твърдят, че Общият съд не е допуснал грешка, що се отнася до идентификацията на получателите на предимствата, произтичащи от разглежданите данъчни мерки, която е фактически, а не правен въпрос. Освен това било безспорно, че ОИИ не могат да бъдат сочени за действителните получатели на данъчните предимства, произтичащи от разглежданите данъчни мерки. Фактът, че дадена мярка се прилага от ОИИ, които извършват определен вид икономически операции, не означавал, че тази мярка е селективна, тъй като селективността на предимството, като всички останали условия за наличието на държавна помощ, трябва да се преценява спрямо операторите, при които икономическото предимство се материализира. Следователно в случая именно спрямо инвеститорите следвало да се прецени дали условието за селективност е изпълнено и да се направи извод за наличието на данъчни предимства, достъпни за всички предприятия.

27      Нещо повече, ако ОИИ се разглеждат като получатели на посочените предимства, би било трудно точно да се определи засегнатият сектор на стопанска дейност. Всъщност специфичен за ОИИ пазар на финансиране, чартиране и продажба на плавателни съдове не съществувал, тъй като участвалите в STL ОИИ били просто финансови инструменти.

28      Тезата на Комисията, че ОИИ и инвеститорите съставляват една стопанска единица, освен че е изложена за първи път в съдебното заседание пред Общия съд и че изисквала разглеждането на фактически въпрос, изопачавала понятието „стопанска единица“, което предполага възможността даден субект да осъществява контрол върху дружество и действително, пряко или непряко, да се намесва в управлението му.

29      Bankia и др. твърдят по същество, че доводът на Комисията, че ОИИ са получателите на предимствата, произтичащи от разглежданите данъчни мерки, е късно изложен и следователно е недопустим. С този довод Комисията се опитвала по-нататък да установи селективния характер на тези мерки, приписвайки на ОИИ качеството на получатели и секторна дейност, докато, от една страна, ОИИ нито получавали, нито прехвърляли някакво данъчно предимство, доколкото прилагането на тези мерки им причинявало само загуби, и от друга страна, не бил определен стопанският им сектор на дейност.

30      Aluminios Cortizo също счита, че ОИИ е само финансов механизъм, който не може да има качеството на получател на помощ, и че условието за селективност не е изпълнено по отношение на инвеститорите, тъй като всяко предприятие може да бъде член на ОИИ. Инвеститорите не образували икономическа група, тъй като са свързани помежду си от обикновен договор за съвместна дейност с цел изграждането на конкретна вещ, и освен това липсвала дейност по покупко-продажба или наем, която да образува пазар, доколкото извършваните STL-операции били просто изпълнение на договорни задължения. Твърдяната селективност можело да бъде преценена само от гледна точка на пазара на корабостроене — постановка, която обаче била отхвърлена от Комисията.

–       Съображения на Съда

31      Тъй като Lico Leasing и PYMAR оспорват допустимостта на първото оплакване от първата част на посоченото от Комисията първо основание за обжалване, а именно неправилно идентифициране на получателите на предимствата, произтичащи от разглежданите данъчни мерки, като твърдят, че става въпрос за фактически въпрос, следва да се припомни, че преценката на фактите и доказателствата не представлява, освен в случай на изопачаване на тези факти и на тези доказателства, правен въпрос, който като такъв да подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване на съдебен акт. Когато обаче Общият съд е установил или преценил фактите, по силата на член 256 ДФЕС Съдът е компетентен да упражни контрол върху правната квалификация на тези факти и правните последици, които Общият съд е извел от тях (решения от 6 април 2006 г., General Motors/Комисия, C-551/03 P, EU:C:2006:229, т. 51, от 22 декември 2008 г., British Aggregates/Комисия, C-487/06 P, EU:C:2008:757, т. 96 и от 20 декември 2017 г., Comunidad Autónoma del País Vasco и др./Комисия, C-66/16 P—C-69/16 P, EU:C:2017:999, т. 97).

32      С това оплакване обаче Комисията не оспорва фактите, на които Общият съд се е основал, а последиците, които той е извел от тях, и в частност тези, изведени от данъчната прозрачност на ОИИ, за да приеме, че членуващите в ОИИ инвеститори, а не самите ОИИ са получателите на предимствата, произтичащи от разглежданите данъчни мерки. По този начин Комисията цели проверка на правната квалификация, направена от Общия съд, що се отнася до получателите на тези предимства, която проверка е от компетентността на Съда в рамките на производство по обжалване на съдебен акт. Следователно това оплакване е допустимо.

33      Що се отнася до късно изложения според Lico Leasing, PYMAR и Bankia и др. довод на Комисията, че ОИИ и членовете му образуват една стопанска единица и са получателите на предимствата, произтичащи от разглежданите данъчни мерки, следва да се приеме, че той е бил изтъкнат пред Общия съд, видно от точки 167 и 168 от обжалваното съдебно решение. Следователно възраженията за недопустимост на посочения довод са неоснователни.

34      По същество следва да се припомни, че правото на Съюза в областта на конкуренцията, и в частност забраната по член 107, параграф 1 ДФЕС, се отнася до дейността на предприятията. Понятието „предприятие“ обхваща в този контекст всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от неговия правен статут и начин на финансиране. Икономическа е всяка дейност, която се състои в предлагане на стоки или услуги на даден пазар (вж. в този смисъл решение от 27 юни 2017 г., Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania, C-74/16, EU:C:2017:496, т. 39, 41 и 45 и цитираната съдебна практика).

35      Съгласно постоянната практика на Съда квалифицирането на национална мярка като „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС изисква да са изпълнени всички посочени по-долу условия. Първо, трябва да става въпрос за намеса на държавата или чрез ресурси на държавата. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя селективно предимство на своя получател. Четвърто, трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (решения от 10 юни 2010 г., Fallimento Traghetti del Mediterraneo, C-140/09, EU:C:2010:335, т. 31 и цитираната съдебна практика, от 21 декември 2016 г., Комисия/Hansestadt Lübeck, C-524/14 P, EU:C:2016:971, т. 40 и от 21 декември 2016 г., Комисия/World Duty Free Group и др., C-20/15 P и C-21/15 P, EU:C:2016:981, т. 53).

36      Що се отнася до условието да е налице селективно предимство, съгласно постоянната практика на Съда за държавни помощи се считат мерките, които под каквато и да било форма са в състояние пряко или непряко да поставят определени предприятия в по-благоприятно положение или които трябва да се разглеждат като икономическо предимство, което съответното предприятие не би получило в нормални пазарни условия. Така за помощи се считат по-специално мерките, които облекчават под различна форма бюджета на едно предприятие и които, без да са субсидии в строгия смисъл на думата, имат същото естество и последици (решение от 27 юни 2017 г., Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania, C-74/16, EU:C:2017:496, т. 65 и 66 и цитираната съдебна практика). Член 107, параграф 1 ДФЕС не разграничава държавните мерки в зависимост от техните причини или цели, а ги определя в зависимост от техните последици и следователно независимо от използваните техники (вж. в този смисъл решения от 15 ноември 2011 г., Комисия и Испания/Government of Gibraltar и Обединено кралство, C-106/09 P и C-107/09 P, EU:C:2011:732, т. 87, 92 и 93 и от 28 юни 2018 г., Andres (Heitkamp BauHolding в несъстоятелност)/Комисия, C-203/16 P, EU:C:2018:505, т. 91).

37      Що се отнася по-специално до националните мерки, с които се предоставя данъчно предимство, следва да се припомни, че мярка от такова естество, която, макар да не се състои в прехвърляне на държавни ресурси, поставя получателите в по-благоприятно положение в сравнение с останалите данъкоплатци, може да предостави селективно предимство на получателите и поради това представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. За сметка на това, данъчно предимство, произтичащо от обща мярка, приложима без разграничение към всички стопански субекти, не представлява такава помощ по смисъла на посочената разпоредба (вж. в този смисъл решение от 15 ноември 2011 г., Комисия и Испания/Government of Gibraltar и Обединено кралство, C-106/09 P и C-107/09 P, EU:C:2011:732, т. 72 и 73 и цитираната съдебна практика; вж. също решения от 21 декември 2016 г., Комисия/World Duty Free Group и др., C-20/15 P и C-21/15 P, EU:C:2016:981, т. 56 и от 28 юни 2018 г., Andres (Heitkamp BauHolding в несъстоятелност)/Комисия, C-203/16 P, EU:C:2018:505, т. 85). Освен това понятието „държавна помощ“ не се отнася до държавните мерки, които въвеждат диференциация между предприятията и следователно са селективни a priori, когато тази диференциация произтича от естеството или от структурата на системата, в която те се вписват (решения от 21 декември 2016 г., Комисия/Hansestadt Lübeck, C-524/14 P, EU:C:2016:971, т. 41 и от 28 юни 2018 г., Andres (Heitkamp BauHolding в несъстоятелност)/Комисия, C-203/16 P, EU:C:2018:505, т. 87).

38      В случая, за да приеме изтъкнатото от Кралство Испания, Lico Leasing и PYMAR основание за отмяна, а именно че Комисията е нарушила член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като условията за селективност, риск от нарушаване на конкуренцията и засягане на търговията не били изпълнени, доколкото според тях тези условия е трябвало да бъдат налице само по отношение на получените от инвеститорите предимства, Общият съд в точка 116 от обжалваното съдебно решение констатира, че макар ОИИ да са се ползвали от трите данъчни мерки, посочени в член 1 от спорното решение, поради данъчната прозрачност на ОИИ от икономическите предимства, произтичащи от тези три мерки, са се ползвали техните членове и впрочем към същите е било насочено съдържащото се в член 4, параграф 1 от спорното решение разпореждане за възстановяване. В точка 117 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че при липсата на икономическо предимство за ОИИ Комисията е стигнала до неправилния извод, че те получили държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Затова в точка 118 от посоченото съдебно решение заключава, че „[д]околкото от произтичащите от STL данъчни облекчения и икономически предимства са се ползвали инвеститорите, а не ОИИ, […] следва да се разгледа въпросът дали получените от инвеститорите предимства имат селективен характер, дали могат да нарушат конкуренцията и дали засягат търговията между държавите членки, както и дали [спорното] решение е мотивирано в достатъчна степен по отношение на анализа на тези критерии“.

39      След като припомня в точка 164 от обжалваното съдебно решение, че направеният в спорното решение анализ на селективността на предимствата, произтичащи от разглежданите данъчни мерки, почива и на констатацията, че STL поставя в по-благоприятно положение определени дейности, а именно придобиването на плавателни съдове посредством договори за лизинг, и по-специално с оглед на техния беърбоут чартър и последваща препродажба, Общият съд отбелязва в точки 171 и 176 от решението си, че тази констатация се отнася до дейностите на ОИИ, създадени за целите на STL, но не и до промишлените и търговските дейности на членовете на ОИИ, които придобиват дялово участие в последните като инвеститори. Затова той заключава в точки 176 и 180 от посоченото съдебно решение, че селективността на разглежданите данъчни мерки не може да бъде установена на основата на тази констатация.

40      От тези съображения става ясно, че без да поставя под въпрос описанието, което Комисията дава на STL в спорното решение и което е възпроизведено в обжалваното съдебно решение и обобщено в точки 4—9 от настоящото решение, нито в частност констатациите, че разглежданите данъчни мерки са били насочени към ОИИ и са благоприятствали извършваните от тях дейности, Общият съд стига до извода, че ОИИ не могат да бъдат получатели на държавна помощ само защото поради данъчната прозрачност на тези обединения инвеститорите, а не самите ОИИ са тези, които са ползвали данъчните и икономическите предимства, произтичащи от тези мерки.

41      Освен че противоречи на констатацията в точка 116 от обжалваното съдебно решение, че ОИИ са се ползвали от трите данъчни мерки, посочени в член 1 от спорното решение, този извод се основава на неправилно прилагане на член 107, параграф 1 ДФЕС.

42      Всъщност според описанието на STL ОИИ извършват стопанска дейност, а именно придобиване на плавателни съдове посредством договори за лизинг, и по-специално с оглед на техния беърбоут чартър и последваща препродажба, от което следва, че те представляват предприятия по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и на съдебната практика, припомнена в точка 34 от настоящото решение, както Комисията отбелязва в съображение 126 от спорното решение.

43      ОИИ са тези, които, от една страна, искат и получават одобрение от данъчната администрация да приложат в съответствие с член 115, параграф 11 от TRLIS ранната амортизация на закупените на лизинг активи, и от друга страна, се отказват от обичайния режим на корпоративно облагане и избират схемата за данък върху тонажа, така както се прилага съгласно член 50, параграф 3 от RIS. Членовете на ОИИ са и тези, които получават данъчните облекчения на два етапа, както бе посочено в точка 9 от настоящото решение, чрез съчетанието на разглежданите данъчни мерки.

44      Произтичащите икономически предимства съответстват, предвид фактическите констатации в точка 5.3.2.6 от спорното решение, на предимствата, които ОИИ нямаше да получат от същата операция, ако бяха приложили само общите мерки, а именно спестените лихви върху сумите на данъчните плащания, отсрочени благодарение на ранната амортизация, размерът на избегнатите данъци или на спестените лихви върху отсрочения данък посредством схемата за данък върху тонажа и размерът на избегнатите данъци върху прираста на капитала от продажбата на плавателния съд. Следователно STL предполага използването на държавни ресурси под формата на загубени данъчни приходи и на несъбрани лихви, както е установено в точка 5.3.3 от спорното решение.

45      Вярно е, че тези предимства са прехвърлени изцяло на членовете на ОИИ, поради това че отчетените от ОИИ печалби или загуби — доколкото ОИИ са данъчно прозрачни, що се отнася до членовете, местни лица в Испания — се прехвърлят автоматично към техните членове, местни лица в тази държава членка, пропорционално на дяловото им участие. Същевременно разглежданите данъчни мерки са приложени по отношение на ОИИ и същите са преките получатели на произтичащите от тези мерки предимства. Тези предимства съгласно съображение 157 от спорното решение благоприятстват извършваната от ОИИ дейност по придобиването на плавателни съдове посредством договори за лизинг, и по-специално с оглед на техния беърбоут чартър и последваща препродажба.

46      От това следва, че разглежданите данъчни мерки могат с оглед на съдебната практика, припомнена в точки 35—37 от настоящото решение, да представляват държавни помощи в полза на ОИИ и че при това положение, като не е признал на тези ОИИ качеството на получатели по тези мерки с мотива, че тези субекти са данъчно прозрачни, Общият съд ги е изключил от кръга на получателите на държавни помощи само поради правноорганизационната им форма и свързаните с нея правила за данъчно облагане. Подобно изключване обаче противоречи на съдебната практика, изложена в точки 34 и 36 от настоящото решение, от която следва, че квалифицирането на дадена мярка като „държавна помощ“ не може да зависи от правния статут на съответните предприятия, нито от използваните техники.

47      За този извод е без значение решението на Комисията да разпореди възстановяване на несъвместимите помощи само от инвеститорите в ОИИ, по чиято законосъобразност Съдът не следва да се произнася в настоящото производство по обжалване.

48      От това следва, че първото оплакване от първата част на първото основание за обжалване е основателно.

 По втората част на първото основание за обжалване

–       Доводи на страните

49      Във връзка с втората част на първото основание за обжалване Комисията твърди, че в точки 157—163 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при анализа на селективното предимство, предоставено по силата на дискреционните правомощия на данъчния орган. Този съд основал разсъжденията си върху погрешната постановка, че ОИИ не могат да се ползват от данъчно предимство, и не се съобразил с постоянната съдебна практика, според която една очевидно обща мярка става селективна, когато предимството се предоставя посредством дискреционна процедура.

50      Освен това, въпреки че самите дискреционни правомощия дават възможност определени предприятия да бъдат поставени в по-благоприятно положение в сравнение с други предприятия, Общият съд извършил последваща преценка и така смесил селективността, основана на критерия за дискреционно управление, и фактическата селективност, която зависела от проверка на конкретното поведение на предоставящия предимството орган. Освен това административните одобрения за прилагане на ранната амортизация и на схемата за данък върху тонажа били дадени само на занимаващите се с финансиране и беърбоут чартър на плавателни съдове ОИИ, което ги поставило в по-благоприятно положение спрямо други предприятия.

51      Кралство Испания поддържа, че Общият съд е приел за недоказани дискреционните правомощия на данъчната администрация и че това е фактическа констатация, която не може да бъде проверявана от Съда. Освен това, както Общият съд също констатирал, тези правомощия били много ограничени, тъй като се свеждали до това да се определят не получателите, а само видът стоки, за които е допустима ранната амортизация. Следователно не било изпълнено изведеното в съдебната практика условие, че за да се окачестви съответното предимство като селективно, трябва да са налице широки дискреционни правомощия, които позволяват получателите и условията, при които се ползва мярката, да бъдат определени съобразно критерии, чужди на данъчната система. Освен това, противно на твърденията на Комисията, Общият съд не извършил последваща преценка на селективността на предимствата, произтичащи от разглежданите данъчни мерки, вместо да се основе на критерия за дискреционно управление на помощта.

52      Lico Leasing и PYMAR считат за фактически изводите, направени в обжалваното съдебно решение относно това дали правомощията на данъчната администрация в рамките на механизма STL са дискреционни. Освен това те смятат, че Общият съд е направил точна преценка на селективността на предимствата, произтичащи от разглежданите данъчни мерки, отхвърляйки наличието както на селективност, основана на дискреционни правомощия на данъчната администрация, така и на фактическа селективност.

53      Bankia и др. изтъкват също така, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е констатирал липса на селективност де юре и де факто. Според тях, дори да се предположи, че е налице секторна селективност в морския отрасъл или в този на корабостроенето, тази селективност не се отнася до инвеститорите, които са идентифицирани като крайните и единствените получатели по разглежданите данъчни мерки.

54      Aluminios Cortizo споделя доводите, изтъкнати от Кралство Испания, Lico Leasing, PYMAR и Bankia и др.

–       Съображения на Съда

55      Следва да се припомни, че за да се приеме, че дадено данъчно предимство е селективно, не е необходимо националните органи да разполагат с дискреционното правомощие да предоставят това предимство. Същевременно съществуването на такова дискреционно правомощие може да позволи на тези органи да поставят в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на някои стоки в ущърб на други и следователно да обоснове наличието на помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2004 г., Испания/Комисия, C-501/00, EU:C:2004:438, т. 121). Такъв е случаят в частност, когато компетентните органи разполагат с дискреционни правомощия да определят съобразно чужди на данъчната система критерии получателите и условията, при които се ползва мярката. За сметка на това, прилагането на разрешителна система, при която притежаваното от компетентните органи право на преценка е ограничено от обективни критерии, които не са чужди на установената със съответната нормативна уредба данъчна система, поначало не може да се счита за селективно (вж. в този смисъл решение от 18 юли 2013 г., P, C-6/12, EU:C:2013:525, т. 26 и 27).

56      В случая, за да се приеме, че Комисията неправилно е преценила в съображение 156 от спорното решение, че предимствата по STL като цяло са селективни, тъй като зависят от дискреционните правомощия, предоставени на данъчната администрация, Общият съд в точка 158 от обжалваното съдебно решение констатира, че въпреки наличието на система за одобрение, съдържаща твърдените елементи на оперативна самостоятелност, тези предимства остават достъпни при същите условия за всеки инвеститор, който реши да участва в STL-операциите за финансиране на плавателни съдове чрез придобиването на дялово участие в създадените от банките ОИИ.

57      След като в точка 159 от обжалваното съдебно решение отбелязва, че условията за одобряване на ранната амортизация се отнасят де юре само до характеристиките на актива, за който може да се приложи ранна амортизация, че Комисията е посочила в спорното решение, че упражнявайки дискреционните си правомощия, данъчната администрация е допуснала ранната амортизация само за конкретна категория активи и че разглежданите предимства не са отказани за нито една STL-операция, в точки 160 и 162 от обжалваното съдебно решение Общият съд преценява, че дори тези правомощия да се приемат за доказани, упражняването им довело де юре и де факто само до определянето на вида операции, които може да се ползват от разглежданите данъчни предимства, а именно STL-операциите за финансиране на плавателни съдове, но не и други стоки, както и че това не променяло факта, че всяко предприятие е имало възможност да участва в тези операции и да получи достъп до въпросните предимства. Той стига до извода, че наличието в случая на система за одобрение не може да придаде селективен характер на предимствата, от които са се ползвали инвеститорите.

58      Налага се обаче изводът, че тези съображения се основават на погрешната постановка, че само инвеститорите, а не ОИИ, могат да се разглеждат като получатели на предимствата, произтичащи от разглежданите данъчни мерки, и че следователно именно от гледна точка на инвеститорите, а не на ОИИ следва да се прецени дали условието за селективност е изпълнено. При това положение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е разгледал въпроса дали системата за одобрение на ранната амортизация, предвиден в член 48, параграф 4 и член 115, параграф 11 от TRLIS, както и в член 49 от RIS, предоставя на данъчната администрация дискреционни правомощия, чрез които тя може да постави или е поставила в по-благоприятно положение дейностите, извършвани от ОИИ, които участват в STL.

59      Следователно трябва да се приемат твърденията по втората част на първото основание за обжалване.

 По третата част на първото основание за обжалване

–       Доводи на страните

60      Във връзка с третата част на първото основание за обжалване Комисията упреква Общия съд, че в точки 139—155 от обжалваното съдебно решение, като се позовал на решения от 7 ноември 2014 г., Banco Santander и Santusa/Комисия (T-399/11, EU:T:2014:938), и Autogrill España/Комисия (T-219/10, EU:T:2014:939), е приел, че фактът, че данъчните предимства са предоставени заради инвестиране в конкретен актив, при изключване на други активи или други видове инвестиции, не ги прави селективни по отношение на инвеститорите, тъй като операцията е открита за всяко предприятие. Отменяйки тези решения с решението от 21 декември 2016 г., Комисия/World Duty Free Group и др. (C-20/15 P и C-21/15 P, EU:C:2016:981), Съдът обаче отхвърлил този подход. Освен това Общият съд погрешно анализирал съдебната практика.

61      Според Кралство Испания Комисията пропуска да уточни, че макар Общият съд да е взел предвид решения от 7 ноември 2014 г., Banco Santander и Santusa/Комисия (T-399/11, EU:T:2014:938), и Autogrill España/Комисия (T-219/10, EU:T:2014:939), той все пак е посочил изрично, че се произнася в рамките на съществуващата съдебна практика, и е следвал утвърдената съдебна практика в областта на данъчното облагане. От последната произтичало, че даден данъчен режим не е селективен, когато от него се ползват без разлика всички стопански субекти. В конкретния случай Комисията не установила категория предприятия, за които се прилага дерогация, нито критериите за сравняване на тези предприятия с предприятията, които не могат да се ползват от въпросния режим.

62      Lico Leasing и PYMAR твърдят, че тъй като разглежданите данъчни мерки не са селективни, доколкото всяко предприятие, без разлика, е можело да инвестира в ОИИ и да се ползва от предимствата, произтичащи от тези инвестиции, Общият съд не е допуснал грешка, като на това основание e приел, че предимствата, получени от инвеститорите в рамките на STL, не са селективни. Решение от 21 декември 2016 г., Комисия/World Duty Free Group и др. (C-20/15 P и C-21/15 P, EU:C:2016:981), не опровергавало този извод, тъй като STL не предвиждала дерогация, която да поставя в по-благоприятно положение някои данъкоплатци спрямо други, намиращи се в сходно фактическо и правно положение от гледна точка на референтната данъчна система, нито създавала дискриминация между отделни категории инвеститори, доколкото STL е само общодостъпен способ за данъчна оптимизация. Освен това спорното решение не съдържало никакви мотиви относно елементите, необходими за прилагането на посочените в цитираното съдебно решение критерии, и по-специално тези за определянето на референтната рамка.

63      Bankia и др. подчертават, че видно от обжалваното съдебно решение, самата Комисия е разграничила настоящото дело от това, по което е постановено решение от 21 декември 2016 г., Комисия/World Duty Free Group и др. (C-20/15 P и C-21/15 P, EU:C:2016:981), посочвайки, че произтичащите от STL предимства са били предоставени на инвеститорите заради извършването не на обикновени инвестиции, а на някои стопански дейности посредством ОИИ. Във всички случаи, за разлика от последното дело, разглежданите данъчни мерки не поставяли в по-благоприятно положение субекти, намиращи се във фактическо и правно положение, сходно с това на други субекти, Комисията не доказала подобно нещо и дори не определила референтната рамка.

–       Съображения на Съда

64      От точки 130 и 132 от обжалваното съдебно решение се вижда, че след като Кралство Испания, Lico Leasing и PYMAR посочват пред Общия съд, че възможността за участие в структурите на STL и следователно за получаване на съответните предимства е отворена за всички инвеститори от всички стопански сектори, без никакво предварително условие или ограничение, поради което получените от инвеститорите предимства не могат да се считат за селективни, по-специално с оглед на решения от 7 ноември 2014 г., Banco Santander и Santusa/Комисия (T-399/11, EU:T:2014:938), и Autogrill España/Комисия (T-219/10, EU:T:2014:939), Комисията изтъква, че разглежданите данъчни мерки са селективни по отношение на инвеститорите, тъй като от тях се ползват само предприятията, които извършват определен вид инвестиции посредством ОИИ, но не и предприятията, които осъществяват сходни инвестиции в рамките на други операции.

65      За да отхвърли в точка 144 от обжалваното съдебно решение този довод на Комисията, в точки 139—143 от последното Общият съд се позовава на решения от 7 ноември 2014 г., Banco Santander и Santusa/Комисия (T-399/11, EU:T:2014:938), и Autogrill España/Комисия (T-219/10, EU:T:2014:939), и след като отбелязва, че както по делата, по които са постановени тези решения, всеки оператор може, извършвайки определен вид операции, отворени при същите условия за всяко предприятие, без разлика, да се ползва от разглежданите данъчни предимства, приема, че както по тези дела обстоятелството, че предимствата са предоставени заради инвестиране в конкретен актив, при изключване на други активи или други видове инвестиции, не прави тези предимства селективни по отношение на инвеститорите, доколкото операцията е открита за всяко предприятие.

66      Анализирайки по-нататък, в точки 146—154 от обжалваното съдебно решение, решение от 19 септември 2000 г., Германия/Комисия (C-156/98, EU:C:2000:467), и практиката на Общия съд, последният приема в точки 148 и 150 от обжалваното съдебно решение, че от цитираното решение следва, че когато дадено предимство се предоставя при същите условия на всяко предприятие заради извършването на определен вид инвестиции, достъпен за всеки оператор, това предимство има общ характер по отношение на тези оператори и не представлява държавна помощ в полза на последните. Той заключава в точка 155 от обжалваното съдебно решение, че предимствата, получени от инвеститорите, които са участвали в STL-операциите, не може да се считат за селективни по съображението, че от тях са се ползвали само предприятията, които са извършвали този конкретен вид инвестиции посредством ОИИ.

67      В това отношение следва да се отбележи, че анализът на доводите, които Комисията изтъква в своя защита в хода на производството пред Общия съд, се основава в обжалваното съдебно решение на погрешната постановка, че само инвеститорите, а не ОИИ, могат да се разглеждат като получатели на предимствата, произтичащи от разглежданите данъчни мерки, и че следователно именно от гледна точка на инвеститорите, а не на ОИИ трябва да се преценява дали условието за селективност е изпълнено.

68      Освен това в решение от 21 декември 2016 г., Комисия/World Duty Free Group и др. (C-20/15 P и C-21/15 P, EU:C:2016:981), Съдът е счел, че неправилно прилагане на предвиденото в член 107, параграф 1 ДФЕС условие за селективност е причина за възприетия в решения от 7 ноември 2014 г., Banco Santander и Santusa/Комисия (T-399/11, EU:T:2014:938), и Autogrill España/Комисия (T-219/10, EU:T:2014:939), възглед, че наличието на дерогация или изключение от идентифицираната от Комисията референтна рамка само по себе си не е основание да се приеме, че спорната мярка поставя в по-благоприятно положение „определени предприятия или производството на някои стоки“ по смисъла на тази разпоредба, когато тази мярка явно е достъпна за всички предприятия и се отнася не до конкретна категория предприятия, които единствени биха били поставени в по-благоприятно положение в резултат от въпросната мярка, а до категория икономически операции.

69      В точка 67 от решение от 21 декември 2016 г., Комисия/World Duty Free Group и др. (C-20/15 P и C-21/15 P, EU:C:2016:981), Съдът всъщност припомня, че що се отнася до национална мярка, която предоставя данъчно предимство на общо основание, условието за селективност е изпълнено, когато Комисията успее да докаже, че тази мярка дерогира общия или „обичайния“ данъчен режим, приложим в съответната държава членка, въвеждайки по този начин с конкретното си действие диференцирано третиране на операторите, докато от гледна точка на целта, преследвана с посочения данъчен режим на тази държава членка, операторите от и извън кръга на лицата, ползващи се от данъчното предимство, се намират в сходно фактическо и правно положение. В точки 70 и 71 от посоченото съдебно решение Съдът уточнява, че от практиката му не може да бъде изведено допълнителното изискване за установяването на конкретна категория предприятия, които единствени са поставени в по-благоприятно положение чрез разглежданата мярка и които могат да бъдат отличени поради специфични, общи и собствени характеристики.

70      Освен това в точки 80 и 81 от решение от 21 декември 2016 г., Комисия/World Duty Free Group и др. (C-20/15 P и C-21/15 P, EU:C:2016:981), Съдът припомня, че обстоятелството, че предприятията получатели са от различни сектори на дейност, не е достатъчно, за да отпадне селективният характер на съответната мярка, и приема, че евентуалният селективен характер на тази мярка изобщо не се поставя под въпрос от факта, че същественото условие за получаването на предоставеното с тази мярка данъчно предимство е наличието на икономическа операция, по-конкретно на чисто финансова операция, която е независима от естеството на дейността на предприятията получатели.

71      Следователно Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като, за да отхвърли доводите, които Комисията е изтъкнала в своя защита, е приел, че предимствата, получени от инвеститорите, които са участвали в операциите по STL, не може да бъдат разглеждани като селективни, понеже тези операции са били отворени при същите условия и без разлика за всички предприятия, и не е проверил дали Комисията е доказала, че разглежданите данъчни мерки въвеждат като конкретни последици диференцирано третиране между операторите, макар от гледна точка на преследваната с посочения данъчен режим цел операторите от и извън кръга на лицата, ползващи се от данъчните предимства, да се намират в сходно фактическо и правно положение.

72      Поради това следва да се приемат твърденията по третата част на първото основание за обжалване.

 По второто оплакване от първата част на първото основание за обжалване и по второто основание за обжалване

 Доводи на страните

73      В подкрепа на второто оплакване от първата част на първото основание за обжалване Комисията твърди, че в точки 169—177 от обжалваното съдебно решение Общият съд е нарушил член 296 ДФЕС, като е приел, че спорното решение е опорочено поради непълнота или противоречивост на мотивите. Всъщност идеята за една стопанска единица, образувана от ОИИ и неговите членове, присъствала в цялото спорно решение и съображенията в него във връзка със селективността на предимствата, произтичащи от разглежданите данъчни мерки, се основавали на понятието „предприятие“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Макар да признал, че в това решение разглежданите данъчни мерки са окачествени като селективни поради констатацията, че те са поставили в по-благоприятно положение определени дейности, Общият съд след това, разделяйки ОИИ от техните членове, свел своята проверка до получените от инвеститорите предимства.

74      Изводите, които в точка 175 от обжалваното съдебно решение Общият съд е направил във връзка със съображение 28 от спорното решение, изопачавали съдържанието на спорното решение, приписвайки му несъществуващи противоречия. Всъщност, квалифицирайки в това съображение членовете на ОИИ като „инвеститори“, Комисията не изпаднала в противоречие; тя просто възпроизвела доводите на някои заинтересовани страни и направила терминологичен избор, който не променял естеството на ОИИ.

75      Във връзка с второто си основание за обжалване Комисията твърди, че в точки 198—208 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, що се отнася до задължението за мотивиране, и е изопачил спорното решение. Общият съд приел, че предвид особените обстоятелства спорното решение е трябвало да съдържа повече мотиви, що се отнася до опасността от нарушаване на конкуренцията и засягането на търговията, докато, за разлика от делото, по което е постановено решение от 30 април 2009 г., Комисия/Италия и Wam (C-494/06 P, EU:C:2009:272), на което той се е позовал, в случая никакви нови и изключителни обстоятелства не налагали подобно изискване. По-специално нямало никакво съмнение, че разглежданите данъчни мерки водели до пряко намаляване на облагаемата основа на корпоративния данък, че ОИИ и техните членове са действали на либерализирани европейски пазари, на които са се конкурирали с други оператори, и че предимствата, произтичащи от тези мерки, не са били незначителни.

76      Общият съд неправилно е счел, че спорното решение не е достатъчно мотивирано, що се отнася до съществуването на опасност от нарушения на пазара, на който действат ОИИ, тъй като не изяснявало защо ОИИ съставлявали заедно с членовете си една стопанска единица. Всъщност, независимо от това, нарушаването на конкуренцията на този пазар било достатъчна причина, за да се приеме за изпълнено това условие за прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС.

77      Кралство Испания посочва, че Комисията доразвива изтъкнатата за първи път пред Общия съд теза, че ОИИ и техните членове образуват една стопанска единица. Тази теза противоречала на самата същност на ОИИ, което било само един прост инструмент за насочване на данъчни предимства. Освен това, ако използвайки в спорното решение израза „ОИИ и/или техните инвеститори“, Комисията е искала да укаже, че те съставляват една и съща стопанска единица, тя трябвало да мотивира в достатъчна степен тази констатация. В спорното решение също така не била ясно обяснена принадлежността на ОИИ към конкретен стопански сектор. Следователно Общият съд основателно е констатирал, че спорното решение не е достатъчно мотивирано.

78      Противно на твърденията на Комисията, Общият съд не изискал, що се отнася до опасността от нарушаване на конкуренцията и засягането на търговията, степен на мотивираност, по-висока от необходимата съгласно съдебната практика, а позоваването на решение от 30 април 2009 г., Комисия/Италия и Wam (C-494/06 P, EU:C:2009:272), в обжалваното съдебно решение не би било решаващо за съображенията, довели до извода на Общия съд относно мотивите на спорното решение. Въпреки това съществували прилики между обстоятелствата по делото, по което е постановено цитираното решение, и настоящото дело. Освен това, тъй като Комисията не идентифицирала групата или категорията предприятия, ползвали се от разглежданите данъчни мерки, Общият съд не бивало да бъде упрекван за констатацията, че тя не е изпълнила задължението си за мотивиране и по отношение на нарушаването на конкуренцията и на засягането на търговията, доколкото съществува връзка между селективността на дадено предимство и нарушаването на конкуренцията.

79      Lico Leasing и PYMAR също смятат, че дори да се приеме, че тезата за съществуването на стопанска единица, образувана от ОИИ и техните членове, присъства в спорното решение, последното било опорочено от липса на мотиви в това отношение, както посочва субсидиарно Общият съд. Освен това те отбелязват, че Общият съд не е изискал повече мотиви, що се отнася до опасността от нарушаване на конкуренцията и засягането на търговията, а е констатирал пълна липса на мотиви в това отношение. Смятат, че тъй като всъщност става въпрос за сложен случай, при който нарушаването на конкуренцията е според Комисията на две различни равнища, било необходимо тя да изложи подходящи мотиви. Твърдението в спорното решение, че получателите на предимствата, произтичащи от разглежданите данъчни мерки, извършват дейност във всички стопански сектори и тези предимства укрепват позицията им на съответните пазари, било обаче общо и не обяснявало как STL създава конкретна опасност от нарушаване на конкуренцията и от засягане на търговията между държавите членки. Що се отнася до засягането на пазара на беърбоут чартър и на покупко-продажба на кораби, спорното решение било опорочено от множество противоречия и несъответствия по отношение на дейността на ОИИ и следователно по отношение и на способността на разглежданите данъчни мерки да доведат до нарушаване на конкуренцията и да засегнат търговията.

80      Според Bankia и др. съществуването на стопанска единица, образувана от ОИИ и техните членове, е било изтъкнато късно и не следвало от спорното решение, така че субсидиарно Общият съд с основание определил това решение като немотивирано. Според тях Комисията е следвало предвид конкретните обстоятелства по настоящото дело да даде повече указания, от които да стане ясно как предимствата, получени от инвеститорите, а не от корабоплавателните предприятия или корабостроителниците, могат да нарушат или да заплашат да нарушат конкуренцията и да засегнат търговията на пазарите, на които действат тези инвеститори.

81      Aluminios Cortizo поддържа, че в спорното решение Комисията не е посочила причините, поради които не е преценила дали предимствата, произтичащи от разглежданите данъчни мерки, са селективни на корабостроителния пазар, който е бил единственият релевантен пазар. Освен това според него никакво нарушение на конкуренцията не може да бъде констатирано, тъй като инвеститорите извършвали дейност във всички стопански сектори, а такова нарушение би съществувало само ако въпросната мярка е селективна. Тъй като спорното решение не давало обяснения в това отношение, Общият съд с основание констатирал, че то е немотивирано. Доколкото от своя страна са само финансови инструменти, възникнали просто в резултат от изпълнението на договорни клаузи, ОИИ не участвали на никакъв пазар, поради което и на тази плоскост не можело да се установи нарушение на конкуренцията.

 Съображения на Съда

82      Както Общият съд припомня в точка 185 от обжалваното съдебно решение, съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, издала оспорения акт, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на съда на Съюза — да упражни своя контрол. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на даден акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС следва да се преценява с оглед не само на неговия текст, но и на контекста му, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. по-специално решение 6 септември 2006 г., Португалия/Комисия, C-88/03, EU:C:2006:511, т. 88 и от 2 декември 2009 г., Комисия/Ирландия и др., C-89/08 P, EU:C:2009:742, т. 77).

83      Приложен към квалифицирането на една мярка като помощ, този принцип изисква да се посочат съображенията, поради които Комисията приема, че разглежданата мярка попада в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС. В това отношение дори в случаите, когато от обстоятелствата, при които е предоставена помощта, да е видно, че тя може да засегне търговията между държавите членки и да наруши или да заплаши да наруши конкуренцията, Комисията трябва най-малкото да посочи тези обстоятелства в мотивите на решението си (решения 6 септември 2006 г., Португалия/Комисия, C-88/03, EU:C:2006:511, т. 89 и от 30 април 2009 г., Комисия/Италия и Wam, C-494/06 P, EU:C:2009:272, т. 49).

84      Що се отнася до условието за нарушаване на конкуренцията, както припомня Общият съд в точка 188 от обжалваното съдебно решение, от практиката на Съда е видно, че помощите, имащи за цел да освободят дадено предприятие от разходите, които то поначало би трябвало да понесе в рамките на своето текущо управление или на своята нормална дейност, по принцип нарушават условията на конкуренция (решения от 19 септември 2000 г., Германия/Комисия, C-156/98, EU:C:2000:467, т. 30 и от 3 март 2005 г., Heiser, C-172/03, EU:C:2005:130, т. 55).

85      Що се отнася до условието за засягане на търговията, както припомня Общият съд в точка 191 от обжалваното съдебно решение, от практиката на Съда е видно, че помощта, която държава членка предоставя на някои от данъчнозадължените лица под формата на данъчно облекчение, е в състояние да засегне тази търговия и следователно изпълнява това условие, доколкото посочените данъчнозадължени лица упражняват икономическа дейност, която включва такава търговия, или не би могло да се изключи, че те са в конкуренция с оператори, установени в други държави членки (решения от 3 март 2005 г., Heiser, C-172/03, EU:C:2005:130, т. 35 и от 30 април 2009 г., Комисия/Италия и Wam, C-494/06 P, EU:C:2009:272, т. 51). По-специално, когато предоставена от държава членка помощ укрепва позицията на предприятие спрямо други конкурентни предприятия в рамките на търговията в Съюза, последната трябва да се счита за повлияна от помощта (решение от 10 януари 2006 г., Cassa di Risparmio di Firenze и др., C-222/04, EU:C:2006:8, т. 141).

86      Постоянна съдебна практика е и че квалифицирането на дадена национална мярка като „държавна помощ“ не изисква да се установи наличието на действително въздействие върху търговията между държавите членки и на действително нарушаване на конкуренцията, а само да се прецени дали помощта би могла да засегне тази търговия или да наруши конкуренцията (решение от 10 януари 2006 г., Cassa di Risparmio di Firenze и др., C-222/04, EU:C:2006:8, т. 140 и цитираната съдебна практика).

87      В конкретния случай в точки 169—173 от обжалваното съдебно решение Общият съд, за да определи дали направеният от Комисията анализ на разглежданите данъчни мерки позволява да се приеме, че получените от инвеститорите, а не от ОИИ, предимства изпълняват условието за селективност, преценява, че посочените в спорното решение дейности, при които са извлечени ползи от тези мерки, а именно придобиването на плавателни съдове посредством договори за лизинг, и по-специално с оглед на техния беърбоут чартър и последваща препродажба, са извършвани от ОИИ, създадени за целите на STL. При това положение той отбелязва, че щом като Комисията е приела, че получените от инвеститорите предимства са селективни поради извършването на тези дейности, тя е трябвало да уточни, че дейностите на ОИИ съответстват на тези на членовете им или поне че може да се смята, че последните извършват тези дейности. Общият съд отбелязва, че спорното решение не съдържа никакво обяснение в това отношение, че Комисията само е заключила, че разглежданите данъчни мерки предоставят селективно предимство на ОИИ и/или техните инвеститори, без да даде никакво допълнително уточнение и без да обясни по-специално защо може да се счита, че членовете на ОИИ осъществяват стопанските дейности на последните така сякаш образуват един-единствен правен или икономически субект.

88      Освен това Общият съд отбелязва в точка 174 от обжалваното съдебно решение, че твърдението в съображение 172 от спорното решение, че инвеститорите „извършват дейност чрез ОИИ на пазари за беърбоут чартър и придобиване и продажба на мореплавателни съдове“ изглежда противоречи на други съображения в спорното решение.

89      Поради това Общият съд заключава в точки 176—177 от обжалваното съдебно решение, че констатацията в съображение 157 от спорното решение, че STL поставя в по-благоприятно положение дейностите, извършвани от ОИИ, не е достатъчна, за да се приемат получените от инвеститорите предимства за селективни, и че ако спорното решение следва да се разбира в смисъл, че посредством ОИИ, създадени за целите на STL, инвеститорите извършват конкретните дейности на ОИИ, то било опорочено от непълнота или дори противоречивост на мотивите в това отношение.

90      От друга страна, Общият съд приема в точка 208 от обжалваното съдебно решение, че Комисията е нарушила задължението си за мотивиране, като в съображения 171—173 от спорното решение е заключила, че разглежданите данъчни мерки могат да нарушат конкуренцията и да засегнат търговията между държавите членки. За да се произнесе в този смисъл, Общият съд, на първо място, в точки 198—204 от посоченото съдебно решение приема по същество, че констатацията на Комисията, че инвеститорите извършват дейност във всички стопански сектори и че предимствата укрепват тяхната позиция на съответните пазари, е недостатъчно мотивирана, тъй като става въпрос за общо твърдение, което важи за всеки вид държавно подпомагане, доколкото Комисията не споменава никакви конкретни обстоятелства, обясняващи тази констатация, докато с оглед на особените обстоятелства, посочени в спорното решение, тя е трябвало да даде повече указания, позволяващи да се разбере как предимствата, получени от инвеститорите, а не от корабоплавателните предприятия или от корабостроителниците, могат да нарушат или да заплашат да нарушат конкуренцията и да засегнат търговията на пазарите, на които действат тези инвеститори.

91      На второ място, в точки 205—207 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че в разрез със задължението за мотивиране е и направената в съображение 172 от спорното решение констатация, че посредством операциите, които се ползват от STL, инвеститорите са извършвали чрез ОИИ дейност на отворените за търговия в рамките на Съюза пазари за беърбоут чартър и придобиване и продажба на плавателни съдове, тъй като Комисията не е обяснила в спорното решение защо ОИИ, създадени за целите на STL, и техните членове формират един правен или икономически субект, така че да може да се приеме, че дейностите на ОИИ се извършват от техните членове.

92      В това отношение следва да се отбележи, че всички тези съображения се основават на постановката, че само инвеститорите, а не ОИИ, могат да бъдат считани за получатели на предимствата, произтичащи от разглежданите данъчни мерки, и че поради това следва да се прецени дали предимствата, които инвеститорите, а не ОИИ, са получили, имат селективен характер и могат да нарушат конкуренцията и да засегнат търговията между държавите членки и дали спорното решение е достатъчно мотивирано, що се отнася до анализа на тези критерии. Впрочем, както е видно от анализа на първото оплакване от първото основание за обжалване, тази постановка е погрешна.

93      Освен това, за да се прецени дали спорното решение е достатъчно мотивирано по въпросите селективни ли са предимствата, произтичащи от разглежданите данъчни мерки, нарушена ли е конкуренцията и засегната ли е търговията между държавите членки, трябва да се разгледа съдържанието на спорното решение в неговата цялост.

94      Описвайки данъчната структура на STL в точка 2.2 от спорното решение, Комисията посочва в съображения 15—20 от същото, че целта на STL е ОИИ и инвеститорите, които участват в него, да се възползват от някои данъчни мерки. Тя обяснява, както бе посочено в точка 9 от настоящото решение, как ОИИ получава данъчните облекчения на два етапа, благодарение на съчетание от разглежданите данъчни мерки. В точка 5.3.2.6 от спорното решение Комисията посочва, че произтичащите икономически предимства съответстват на предимствата, които ОИИ не биха получили при същата операция от прилагането единствено на общите мерки, а именно спестените лихви върху сумите на данъчните плащания, отсрочени посредством ранната амортизация, размерът на избегнатите данъци или на спестените лихви върху отсрочения данък посредством схемата за данък върху тонажа и размерът на избегнатите данъци върху прираста на капитала от продажбата на плавателния съд. Тя констатира в точка 5.3.3 от същото решение, че следователно STL предполага използването на държавни ресурси под формата на загубени данъчни приходи и на несъбрани лихви.

95      По отношение на корабоплавателните предприятия и корабостроителниците Комисията отбелязва в съображения 162 и 167—170 от спорното решение, че от икономическа гледна точка значителна част от получените от ОИИ данъчни предимства са прехвърлени на корабоплавателните предприятия посредством отстъпка от цената, но предимствата, получени от последните и косвено от корабостроителниците, не могат да бъдат приписани на държавата, тъй като се дължат на комбинация от правни сделки между частни субекти.

96      По отношение на ОИИ и „инвеститорите“ Комисията наистина посочва в съображение 28 от спорното решение, че „[т]ъй като ОИИ, които участват в операции със STL, биват третирани като инвестиционни дружества от своите членове — вместо начин за съвместно провеждане на дейност — настоящото решение ги споменава като инвеститори“, но в това решение не констатира, че ОИИ и инвеститорите образуват една стопанска единица.

97      Освен това от посоченото съображение, а и от спорното решение като цяло не следва, че Комисията е възприела тезата, според която ОИИ били само инвестиционни дружества, нито че тя е разглеждала тези, които е определила като „инвеститори“, по друг начин, освен като членове на ОИИ. Напротив, Комисията посочва в съображение 126 от спорното решение, че въпросните ОИИ са предприятия по смисъла на член 107 ДФЕС, а в съображение 140 от същото, че данъчната им прозрачност просто позволява на различни оператори да се присъединят и да финансират или извършват икономическа дейност. В рамките на своя анализ на селективността на предимствата, произтичащи от разглежданите данъчни мерки, в точка 5.3.2 от спорното решение, и в частност в съображение 161 от него, тя описва ОИИ като субектите, към които са насочени разглежданите данъчни мерки и които се ползват от тях, и отбелязва в съображение 157 от същото решение, че тези мерки създават по-благоприятни условия за извършваната от ОИИ дейност по придобиване на плавателни съдове посредством договори за лизинг, и по-специално с оглед на техния беърбоут чартър и последваща препродажба.

98      В спорното решение Комисията многократно, и в частност в съображения 16, 17, 28, 29 и 45, споменава „данъчната прозрачност“ на ОИИ, вследствие на която на техните членове се прехвърлят всички предимства, произтичащи от разглежданите данъчни мерки. Така в съображение 166 от спорното решение Комисията посочва, че „[в] контекста на операциите със STL държавата първоначално прехвърля свои ресурси към ОИИ посредством финансирането на селективните предимства[, а в]последствие чрез данъчна прозрачност ОИИ прехвърля държавните ресурси към своите инвеститори“.

99      След като излага всичко това, Комисията, разглеждайки в съображения 171—173 от спорното решение въпроса изпълнено ли е условието за нарушаване на конкуренцията и за засягане на търговията, посочва, че членовете на ОИИ са извършвали дейност във всички стопански сектори, и особено в сектори, отворени за търговия между държавите членки, и че освен това посредством операциите, които се ползват от STL, те са извършвали чрез ОИИ дейност на също отворените за търговия между държавите членки пазари за беърбоут чартър и придобиване и продажба на плавателни съдове, така че предимствата, произтичащи от STL, укрепват тяхната позиция на съответните пазари, което нарушава или заплашва да наруши конкуренцията. Тя стига до заключението, че икономическите предимства, от които се ползват ОИИ и техните инвеститори, могат да засегнат търговията между държавите членки и да нарушат конкуренцията на вътрешния пазар.

100    Постановката, че инвеститорите посредством ОИИ са осъществявали дейност на пазара на беърбоут чартър и придобиване и продажба на плавателни съдове, не само че не е в противоречие със съображение 28 от спорното решение, но, противно на това, което Общият съд отбелязва в точка 175 от обжалваното съдебно решение, не противоречи и на съображение 27 от спорното решение, съгласно което ОИИ имат различна правосубектност от тази на техните членове.

101    От горното следва, че в спорното решение Комисията е дала указания, позволяващи да се разберат причините, поради които счита, че предимствата, произтичащи от разглежданите данъчни мерки, са селективни и могат да засегнат търговията между държавите членки и да нарушат конкуренцията, и че с оглед на конкретните обстоятелства по настоящото дело е изложила в спорното решение достатъчно и непротиворечиви в това отношение мотиви, изпълнявайки изискванията по член 296 ДФЕС, така както те са уточнени в съдебната практика, припомнена в точки 82—86 от настоящото решение.

102    Поради това твърденията по второто оплакване от първата част на първото основание за обжалване, както и тези по второто основание за обжалване трябва да бъдат приети.

103    Ето защо обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено.

 По връщането на делото за ново разглеждане от Общия съд

104    Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, в случай че отмени решението на Общия съд, Съдът може или да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото за ново разглеждане от Общия съд.

105    Тъй като в случая Общият съд е разгледал само част от посочените от страните основания, Съдът счита, че фазата на производството не му позволява да постанови окончателно решение по спора. Затова делото следва да се върне на Общия съд за ново разглеждане.

 По съдебните разноски

106    Тъй като делото се връща на Общия съд за ново разглеждане, Съдът не следва да се произнася по съдебните разноски.

107    Съгласно член 140, параграф 3 от Процедурния правилник на Съда, приложим и в производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, Bankia и др. и Aluminios Cortizo, встъпили страни в настоящото производство по обжалване, понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

1)      Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз от 17 декември 2015 г., Испания и др./Комисия (T-515/13 и T-719/13, EU:T:2015:1004).

2)      Връща делото за ново разглеждане от Общия съд на Европейския съюз.

3)      Не се произнася по съдебните разноски.

4)      Bankia SA, Asociación Española de Banca, Unicaja Banco SA, Liberbank SA, Banco de Sabadell SA, Banco Gallego SA, Catalunya Banc SA, Caixabank SA, Banco de Santander SA, Santander Investment SA, Naviera Séneca AIE, Industria de Diseño Textil SA, Naviera Nebulosa de Omega AIE, Banco Mare Nostrum SA, Abanca Corporación Bancaria SA, Ibercaja Banco SA, Banco Grupo Cajatres SAU, Naviera Bósforo AIE, Joyería Tous SA, Corporación Alimentaria Guissona SA, Naviera Muriola AIE, Poal Investments XXI SL, Poal Investments XXII SL, Naviera Cabo Vilaboa C-1658 AIE, Naviera Cabo Domaio C-1659 AIE, Caamaño Sistemas Metálicos SL, Blumaq SA, Grupo Ibérica de Congelados SA, RNB SL, Inversiones Antaviana SL, Banco de Caja España de Inversiones, Salamanca y Soria SAU, Banco de Albacete SA, Bodegas Muga SL и Aluminios Cortizo SAU понасят направените от тях съдебни разноски.

Подписи

*      Език на производството: испански.