Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

Неокончателна редакция

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

М. WATHELET

представено на 3 май 2017 година(1)

Дело C-189/16

Boguslawa Zaniewicz-Dybeck

срещу

Pensionsmyndigheten

(Преюдициално запитване, отправено от Högsta förvaltningsdomstolen (Върховен административен съд, Швеция)

„Преюдициално запитване — Социално осигуряване на работниците мигранти и членовете на техните семейства — Регламент (ЕИО) № 1408/71 — Член 46, параграф 2 — Член 47, параграф 1, буква г) — Член 50 — Гарантирана пенсия — Изчисляване на пенсионните права — Основа за изчисляване — Пропорционално изчисляване — Теоретичен размер“







I.      Въведение

1.        Настоящото преюдициално запитване, отправено от Högsta förvaltningsdomstolen (Върховен административен съд, Швеция) на 23 март 2016 г. и постъпило в секретариата на Съда на 4 април 2016 г., се отнася до тълкуването на член 46, параграф 2 и на член 47, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в редакцията му, изменена и актуализирана с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 година(2), изменен с Регламент (ЕО) № 1992/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година(3) (наричан по-нататък „Регламент № 1408/71“)(4).

2.        Запитването е отправено в рамките на спор между г-жа Zaniewicz-Dybeck и Пенсионната агенция по повод изчисляването на пенсия за осигурителен стаж и възраст под формата на гарантирана пенсия.

3.        Запитващата юрисдикция по-специално задава въпроса дали член 46, параграф 2 и член 47, параграф 1, буква г) от Регламент № 1408/71 допускат, че при изчисляване на шведската гарантирана пенсия на завършените в друга държава — членка на Европейския съюз, осигурителни периоди е възможно да бъде придадена осигурителна стойност, която да съответства на средната стойност на осигурителните периоди, завършени в Швеция.

II.    Правна уредба

1.      Правото на Съюза

4.        Член 4 от Регламент № 1408/71, озаглавен „Уредени въпроси“, предвижда следното:

„[…]

2. Настоящият регламент се прилага за всички общи и специални схеми на социално осигуряване, независимо дали с, или без плащане на лични вноски […].

[…]“.

5.        В дял III, озаглавен „Особени разпоредби във връзка с различните категории обезщетения“, глава 3 от Регламент № 1408/71, озаглавена „Старост и смърт (пенсии)“, съдържа членове 44—51а.

6.        Член 44 от регламента, озаглавен „Общи разпоредби за отпускането на обезщетения, когато заето или самостоятелно заето лице е било субект на законодателството на две или повече държави членки“, гласи:

„1.       Правото на обезщетения на заето или самостоятелно заето лице, което е било субект на законодателството на две или повече държави членки, или на преживелите го лица, се определя съобразно разпоредбите на настоящата глава.

[…]“.

7.        Член 46 от посочения регламент, озаглавен „Отпускане на обезщетения“, предвижда:

„[…]

2.       Когато изискващите се съгласно законодателството на дадена държава членка условия за придобиване на право на обезщетения се удовлетворяват само след прилагане на разпоредбите на член 45 и/или член 40, параграф 3, се прилагат следните правила:

a)      компетентната институция изчислява теоретичния размер на обезщетението, за което съответното лице би могло да претендира, при условие че всички осигурителни периоди и/или периоди на пребиваване, които са завършени съгласно законодателството на държавите членки, чийто субект е било заетото или самостоятелно заетото лице, са завършени във въпросната държава съгласно прилаганото от нея законодателство в деня на отпускане на обезщетението. Ако съгласно това законодателство размерът на обезщетението не зависи от продължителността на осигурителните периоди, сумата се приема за посочения в настоящия параграф теоретичен размер;

б)      компетентната институция впоследствие определя действителния размер на обезщетението въз основа на посочения в предходния параграф теоретичен размер съобразно съотношението между продължителността на завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване преди материализиране на риска съгласно прилаганото от тази институция законодателство спрямо общата продължителност на завършените осигурителни периоди и периоди на пребиваване преди материализиране на риска съгласно законодателствата на всички заинтересовани държави членки.

[…]“.

8.        Член 47, параграф 1 от Регламент № 1408/71, озаглавен „Допълнителни разпоредби за изчисляването на обезщетения“, гласи следното:

„1.      За изчисляване на посочените в член 46, параграф 2, теоретични и пропорционални размери се прилагат следните правила:

[…]

г)      когато съгласно законодателството на държава членка обезщетенията се изчисляват въз основа на размера на доходите, вноските или увеличенията, компетентната институция на държавата определя доходите, вноските и увеличенията, които следва да се вземат предвид по отношение на завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно законодателството на други държави членки въз основа на регистрираните средни доходи, вноски или увеличения за завършените осигурителни периоди съгласно прилаганото от нея законодателство;

[…]“.

9.        Член 50 от Регламент № 1408/71, озаглавен „Отпускане на добавка, когато общият размер на дължимите обезщетения съгласно законодателствата на различните държави членки не достига минималния размер, определен от законодателството на държавата, на чиято територия пребивава получателят“, гласи следното:

„На получател на обезщетения, за когото важат разпоредбите на настоящата глава, в държавата, на чиято територия той пребивава и съгласно чието законодателство му се дължи обезщетение, не може да се отпуска обезщетение, което е по-малко от определеното от това законодателство минимално обезщетение за осигурителен период или период на пребиваване, който е равен на всички осигурителни периоди или периоди на пребиваване, равни на всички осигурителни периоди, които се вземат предвид за изплащането в съответствие с разпоредбите на предходните членове. При необходимост, компетентната институция на тази държава му изплаща, през целия период на неговото пребиваване на нейна територия, добавка, равна на разликата между общия размер на дължимите обезщетения съгласно настоящата глава и размера на минималното обезщетение“.

2.      Шведското право

10.      Шведската пенсионна система е съставена от различни компоненти. В настоящото производство се разглеждат пенсиите за осигурителен стаж и възраст по общата схема под формата на проропционални пенсии, допълнителни пенсии и гарантирани пенсии.

11.      Пропорционалната пенсия и допълнителната пенсия са пенсии, които се основават на доходите. Те са обезщетения, които са свързани най-вече с плащането на лични вноски, и се основават на трудовия стаж.

12.      Гарантираната пенсия е обезщетение, което се основава на пребиваването и се финансира от данъците. Тя има за цел да създаде ново минимално равнище на закрила, предназначено за лицата с ниски доходи или без доходи. Според запитващата юрисдикция тази пенсия, която се определя в зависимост от другите доходи от пенсия, има характер на социално обезщетение. Следователно тя се намалява стъпкообразно в зависимост от пропорционалната пенсия, от допълнителната пенсия и от получаването на някои други обезщетения. Лице, чиито доходи от пенсии и от посочените по-горе обезщетения надвишават определен размер, не получава гарантирана пенсия.

13.      Релевантните в настоящото производство национални разпоредби относно гарантираната пенсия се съдържат в Lagen (1998:702) om garantipension [Закон (1998:702) за гарантираната пенсия], който е заменен от Socialförsakringsbalken [Закон (2010:110) за кодекс за социално осигуряване, наричан по-нататък „SFB“].

14.      Запитващата юрисдикция посочва, че член 15 от глава 67 от SFB „предвижда, че […] пенсията за осигурителен стаж и възраст, зависеща от доходите, формира основата за изчисляване на гарантираната пенсия, на която осигуреното лице има право за същите години с измененията и надбавките, предвидени в определени параграфи [на членове 16—20 от глава 67 от SFB] (основа за изчисляване)“(5).

15.      Базовият размер на гарантираната пенсия е определен в член 7 от глава 2 от SFB. Размерът се определя от индекс, свързан с общото равнище на цените. През годината, за която се отнася настоящото дело, той е 39 400 SEK [шведски крони].

16.      За да се определи окончателният размер на гарантираната пенсия, базовият размер подлежи на увеличенията и приспаданията, предвидени в членове 23 и 24 от глава 67 от SFB.

17.      Гарантираната пенсия се изплаща на лица, навършили 65–годишна възраст, които имат осигурителен стаж с продължителност от поне три години. При това осигурителният стаж се определя, като се вземе предвид продължителността на пребиваването в Швеция. Член 25 от глава 67 от SFB посочва, че за лицата, които не могат да докажат осигурителен стаж от 40 години за гарантирана пенсия, всички суми, свързани с базовия размер, определени в членове 21—24, се намаляват в съотношение, равно на частното на осигурителния период, разделен на 40 (пропорционално изчисляване).

18.      Försäkringskassan (наричан по-нататък „Национален осигурителен институт“, Швеция), който преди това е разглеждал някои въпроси относно пенсията за осигурителен стаж и възраст, посочва в свои указания (Указания № 2 от 2007 г., наричани по-нататък „указанията“), че „[п]ри пропорционално изчисляване по-специално на гарантираните пенсии под формата на пенсии за осигурителен стаж и възраст, привеждани на лица, родени през или след 1938 г., при изчисляване на теоретичния размер Националният осигурителен институт трябва за всеки осигурителен период, завършен в друга държава членка, да признае осигурителна стойност, съответстваща на средната осигурителна стойност на шведските осигурителни периоди. От 1 януари 2010 г. компетентна да разглежда всички въпроси, свързани с пенсиите за осигурителен стаж и възраст по общата схема е [Пенсионната агенция]. Гореспоменатите указания […] остават в сила за това как да се произнася агенцията“(6).

19.      Според запитващата юрисдикция след приемане на указанията Националният осигурителен институт изчислява гарантираната пенсия, като на всеки завършен в друга държава членка осигурителен период признава осигурителна стойност, съответстваща на средната осигурителна стойност на шведските осигурителни периоди.

III. Фактите по спора в главното производство и преюдициалните въпроси

20.      Г-жа Zaniewicz-Dybeck, гражданка на Полша, е родена през 1940 г., като през 1980 г. се премества от Полша в Швеция. Тя е работила в Полша 19 години, пребивавала е в Швеция 24 години и е работила там в продължение на 23 години.

21.      На 5 август 2008 г. Националният осигурителен институт разглежда подаденото от г-жа Zaniewicz-Dybeck заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по общата схема, като определя за размер на гарантираната пенсия 0 SEK.

22.      В решение от 1 септември 2008 г., издадено след обжалване по административен ред, Националният осигурителен институт потвърждава първоначалното си решение, като го обосновава с обстоятелството, че г-жа Zaniewicz-Dybeck има и шведски, и полски осигурителен период. Поради тази причина гарантираната пенсия е изчислена отчасти въз основа на шведските национални разпоредби и отчасти въз основа на принципа за пропорционално изчисляване, предвиден в член 46, параграф 2 от Регламент № 1408/71.

23.      Запитващата юрисдикция отбелязва, че въз основа на доходите на г-жа Zaniewicz-Dybeck в размер на 75 216 SEK, първоначално е била отпусната шведска пенсия в годишен размер 3 134 SEK (75 216 SEK/24) за 24 години осигурителен стаж в Швеция. След това тази сума е умножена по максималната продължителност на осигуряването за гарантираната пенсия, тоест 40 години (3 134 SEK × 40 = 125 360 SEK). При това положение шведските органи са приели, че обезщетението на г-жа Zaniewicz-Dybeck ще стане прекалено високо, поради което няма право на гарантирана пенсия.

24.      Г-жа Zaniewicz-Dybeck обжалва решението на Националния осигурителен институт пред Förvaltningsrätten i Stockholm (Административен съд на Стокхолм, Швеция), който приема, че изчисленията на Националния осигурителен институт съответстват на Регламент № 1408/71, и отхвърля жалбата. Г-жа Zaniewicz-Dybeck подава въззивна жалба срещу решението на Förvaltningsrätten i Stockholm (Административен съд на Стокхолм) пред Kammarrätten i Stockholm (Апелативен административен съд на Стокхолм, Швеция), който отхвърля въззивната жалба.

25.      След това г-жа Zaniewicz-Dybeck подава касационна жалба пред запитващата юрисдикция. Тя изтъква, че теоретичният размер на гарантираната пенсия следва да се изчислява в съответствие с Регламент № 1408/71, без да се прилагат указанията на Националния осигурителен институт. Според г-жа Zaniewicz-Dybeck, тъй като шведската гарантирана пенсия зависи единствено от общата продължителност на осигурителните периоди след приспадане на вече определената шведска пенсия, зависеща от доходите, член 47, параграф 1, буква г) от Регламент № 1408/71 не се прилага при изчисляването на гарантираната пенсия. Г-жа Zaniewicz-Dybeck отбелязва, че начинът на изчисляване, предвиден в указанията, поставя в неблагоприятно положение голяма група от лица, мигрирали от други държави от Съюза, които получават ниска пенсия в зависимост от доходите.

26.      Според Пенсионната агенция осигурителните периоди, които са завършени в друга държава членка, дават право на пенсия от тази държава и тъй като гарантираната пенсия е допълнителна по своя характер, изчисляване на пенсията, без да се приложи член 47, параграф 1, буква г) от Регламент № 1408/71, би довело до това получателите на пенсия, които имат осигурителни периоди, завършени в друга държава членка, да бъдат свръхосигурени, доколкото тяхната гарантирана пенсия ще бъде по-висока в сравнение с лицата, които нямат такива осигурителни периоди.

27.      Освен това според агенцията да не се придаде осигурителна стойност на завършените в чужбина осигурителни периоди би довело до признаването на по-ниска (на практика никаква осигурителна стойност) за тези периоди в сравнение със съответните шведски осигурителни периоди. Тя приема, че не е разумно гарантираната пенсия, която представлява базова защита в зависимост от доходите, да бъде изплащана, без да се вземе под внимание нито осигурителната стойност на завършените в други държави осигурителни периоди, нито изплащаните от друга държава от Съюза пенсии, зависещи от доходите. Пенсионната агенция отбелязва, че ако това е така, получателят на пенсия, зависеща от доходите, изплащана от друга държава на Съюза, би получавал шведска гарантирана пенсия в по-висок размер, отколкото пенсията, която би била плащана на получател на пенсия, който не е бил осигуряван и е придобил в Швеция право само на пенсия, зависеща от доходите.

28.      За да обоснове преюдициалното запитване, запитващата юрисдикция уточнява, че в „решение от 22 октомври 1998 г. по дело Conti (С-143/97, EU:C:1998:501) Съдът постановява, че национални разпоредби за намаляване на обезщетения не могат да не вземат предвид условията и ограниченията за прилагане, установени в Регламент № 1408/71, чрез категоризирането им като разпоредби за изчисляване. Дадена национална норма трябва да се разглежда като разпоредба за намаляване на обезщетение, ако изчисленията, които изисква да се извършат, имат за последица намаляване на размера на пенсията, която съответното лице може да претендира, тъй като получава обезщетение от друга държава членка (точки 24 и 25)“(7). Запитващата юрисдикция добавя, че „[в] Швеция изводът, който се налага от това решение е, че […] намаляване[то] на гарантираната пенсия спрямо пенсията за осигурителен стаж и възраст, зависеща от доходите, не [би трябвало] да се разглежда като норма за намаляване по смисъла на Регламент № 1408/71 […]. Поради тази причина шведските органи започват да прилагат нормите по начин, по който гарантираните пенсии не се намаляват с размера на пенсии от други държави [на Съюза]. Вместо това се прави пропорционално изчисляване на правото на гарантирана пенсия за лицата, които са работили и в Швеция, и в други държави [на Съюза]“(8).

29.      Запитващата юрисдикция изтъква, че след приемане на указанията(9) при изчисляване на гарантираната пенсия на всеки завършен в друга държава членка осигурителен период се признава осигурителна стойност, съответстваща на средната осигурителна стойност на периодите, завършени в Швеция.

30.      Според запитващата юрисдикция повдигнатият в настоящото дело въпрос е дали член 47, параграф 1, буква г) от Регламент № 1408/71 следва да се прилага в случая, и по-конкретно дали е възможно при пропорционално изчисляване в съответствие с член 46, параграф 2 от регламента да се признава на осигурителните периоди, завършени в друга държава от Съюза, фиктивна осигурителна стойност, съответстваща на средната осигурителна стойност на завършените в Швеция осигурителни периоди.

31.      При тези обстоятелства Högsta förvaltningsdomstolen (Върховен административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните въпроси:

„1)       Следва ли от разпоредбите на член 47, параграф 1, буква г) от Регламент № 1408/71, че за целите на изчисляване на шведска гарантирана пенсия на завършените в друга държава членка осигурителни периоди може да се признае осигурителна стойност, съответстваща на средната стойност на осигурителните периоди, завършени в Швеция, когато компетентните органи извършват пропорционално изчисляване съгласно член 46, параграф 2 от същия регламент?

2)       При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли компетентната институция при изчисляване на правото на гарантирана пенсия да вземе предвид доходи от пенсия, които осигуреното лице получава в друга държава членка, без това да противоречи на разпоредбите на Регламент № 1408/71?“.

IV.    Производството пред Съда

32.      Писмени становища са представили Пенсионната агенция, Кралство Швеция, Чешката република и Европейската комисия. Всички те, с изключение на Чешката република, са представили устни становища в проведеното на 9 март 2017 г. съдебно заседание.

V.      Анализ

1.      Предварителни бележки

33.      Двата поставени от запитващата юрисдикция въпроса се отнасят до изчисляването на гарантираната шведска пенсия и до евентуалното прилагане на разпоредбите на Регламент № 1408/71.

34.      За отговора на тези въпроси е уместно да се припомни, че Регламент № 1408/71 не създава обща схема за социална сигурност, а запазва съществуването на отделните национални схеми и има за единствена цел да осигури координирането им. В този смисъл съгласно постоянната съдебна практика държавите членки запазват компетентността си да уреждат системите си за социална сигурност. Поради това при липса на хармонизиране на равнището на Европейския съюз законодателството на всяка държава членка трябва да определи по-специално условията за предоставяне на обезщетения. При упражняването на тази компетентност обаче държавите членки трябва да спазват правото на Съюза, и в частност разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС, свързани с признатата на всеки гражданин на Съюза свобода на движение и на пребиваване на територията на държавите членки(10).

35.      В това отношение е важно да се отбележи, че Регламент № 1408/71 не задължава държавите членки да предвидят минимално обезщетение за старост, каквато е шведската гарантирана пенсия. Въпреки това, съгласно постоянната съдебна практика дори Регламент № 1408/71 да предполага, че „не всяко законодателство съдържа непременно минимални обезщетения от вида, предвиден [в шведското законодателство]“(11), този регламент се прилага към такива обезщетения(12), когато са предвидени в националното законодателство.

36.      Нещо повече, следва да се припомни, че гарантираната пенсия се изчислява, като спрямо базовия размер, предвиден в член 7 от глава 2 от SFB, се приложат увеличения и приспадания, предвидени в членове 23 и 24 от глава 67 от SFB. От предоставената на Съда преписка се установява, че тези увеличения и приспадания имат за цел да се вземе под внимание по-специално личното положение(13) и останалите доходи от пенсия на заинтересованото лице. От това следва, че гарантираната пенсия не е фиксирана по размер и изчисляването ѝ зависи от специфичните обстоятелства, свързани със заинтересованото лице. Независимо от променливия си размер, който може да е 0 SEK, ако доходите на заинтересованото лице са твърде големи, целта(14) на гарантираната пенсия е да осигури базов доход на лицата, които получават ниски пенсии за осигурителен стаж и допълнителна пенсия(15). Тъй като на разглежданото минимално обезщетение трябва да се даде правна квалификация, смятам, че то представлява обезщетение за старост без плащане на лични вноски, предвидено в член 4, параграф 2 от Регламент № 1408/71, като в такъв случай съгласно член 44 от регламента правото на получателя следва да бъде установено в съответствие с разпоредбите на глава 3 от дял III от посочения регламент, и по-специално в съответствие с разпоредбите на членове 46 и 51а от него(16).

37.      Отбелязвам, че в съдебното заседание на 9 март 2017 г. Кралство Швеция подчерта обстоятелството, че гарантираната пенсия е част от общата пенсионна схема. Според мен, противно на това, което Кралство Швеция изглежда твърди, все пак гарантираната пенсия не е обезщетение за старост по смисъла на член 4, параграф 1, буква в) от Регламент № 1408/71. Като се има предвид, че гарантираната пенсия се финансира от данъците(17), тя не се изчислява въз основа на личните вноски на получателите и продължителността на осигуряването им по осигурителната схема(18). Освен това от разпоредбите относно отпускането на гарантираната пенсия се установява, че такава се изплаща не само на получателите на пенсия за осигурителен стаж и/или допълнителна пенсия(19). Всъщност гарантираната пенсия се изплаща на лице, което е навършило 65 години и което има осигурителен стаж най-малко 3 години, който е определен, като се вземат предвид продължителността на пребиваването в Швеция и евентуалните други доходи от пенсия на заинтересованото лице.

38.      Освен това Кралство Швеция се позовава на наличието на друго обезщетение за старост, което гарантира минимален доход за издръжка. Струва ми се, но това трябва да бъде проверено от запитващата юрисдикция, че в случая не става въпрос за това последно обезщетение. Освен това то е посочено в член 4, параграф 2а от Регламент № 1408/71, който се отнася до „специални парични обезщетения, получавани без вноски, които са предвидени съгласно законодателство […], което има едновременно характеристика на социално осигуряване […] и на социално подпомагане“ и които са изброени в приложение IIа към него, а именно „Финансово подпомагане на възрастни лица [Закон (2001: 853)](20).

39.      Във всички случаи от решения от 22 април 1993 г., Levatino (C-65/92, EU:C:1993:149, т. 21), и от 24 септември 1998 г., Stinco и Panfilo (C-132/96, EU:C:1998:427, т. 19—21), се установява, че член 46, параграф 2 и член 50 от Регламент № 140/71 се прилагат по отношение на обезщетенията, предвидени в член 4, параграф 2 и в член 4, параграф 2а от този регламент.

2.      По преюдициалните въпроси

1.      По първия въпрос

40.      С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество поставя въпроса дали когато на основание член 46, параграф 2 от Регламент № 1408/71 компетентната институция изчислява пропорционално шведската гарантирана пенсия, е възможно на осигурителните периоди, завършени в друга държава членка, в случая Полша, да бъде призната осигурителна стойност, съответстваща на средната стойност на завършените в Швеция осигурителни периоди съгласно член 47, параграф 1, буква г) от този регламент.

41.      Като се има предвид, че член 47, параграф 1, буква г) от Регламент № 1408/71 представлява допълнително правило за изчисляване на теоретичния и на пропорционалния размер, предвиден в член 46, параграф 2 от регламента, и следователно трябва да бъде тълкуван във връзка с последната разпоредба(21), в началото е необходимо да се провери дали, а ако е необходимо, и как се прилага член 46, параграф 2 от Регламент № 1408/71 при изчисляването на шведската гарантирана пенсия(22).

42.      Когато съгласно законодателството на държава членка правото на обезщетение зависи от завършването на осигурителни периоди, член 45 от Регламент № 1408/71 изисква компетентната институция на тази държава членка, чието законодателство подчинява придобиването, запазването или възстановяването на правото на обезщетения на завършването на осигурителни периоди, да вземе под внимание завършените осигурителни периоди съгласно законодателството на всяка друга държава членка като завършени съгласно собственото ѝ законодателство. С други думи, завършените осигурителни периоди в различни държави членки следва да бъдат сумирани(23).

43.      В такива случаи се прилага член 46, параграф 2 от Регламент № 1408/71. Той предвижда, че компетентната институция изчислява теоретичния размер на обезщетението, на което заинтересованото лице има право, както ако всички периоди, през които то е работило в различни държави членки, са били завършени в държавата членка на компетентната институция.

44.      След това на основание член 46, параграф 2, буква б) от Регламент № 1408/71 компетентната институция определя действителния размер на обезщетението въз основа на теоретичния размер съобразно съотношението между продължителността на завършените в държавата членка на компетентната институция осигурителни периоди и/или периоди на пребиваване спрямо общата продължителност на осигурителните периоди и/или периоди на пребиваване, завършени в различни държави членки(24).

45.      От предоставената на Съда преписка се установява, че за да се определи дали г-жа Zaniewicz-Dybeck, която има завършени осигурителни периоди и/или периоди на пребиваване в Полша и в Швеция, има право на шведска гарантирана пенсия, Националният осигурителен институт е приложил пропорционална методика (наречена пропорционално изчисляване)(25) към размера на шведските пенсии, зависещи от доходите(26) (пропорционална и допълнителна пенсия) (а именно в размер на 75 216 SEK)(27) в съответствие с член 25 от глава 67 от SFB и указанията. При това изчисляване се е получил резултат, който е значително по-висок от последния размер (а именно 125 360 SEK)(28), който освен това е прекалено висок, за да възникне право на гарантирана пенсия.

46.      Тази методика(29) не е правилна, тъй като според мен правото на отпускане на шведска гарантирана пенсия трябва да бъде изчислявано в съответствие с шведското законодателство, както и с член 50 от Регламент № 1408/71(30), без да се прилага методиката за пропорционално изчисляване, предвидена в член 25 от глава 67 от SFB и в указанията.

47.      Поради това че Регламент № 1408/71 не изисква държавите членки да предвидят минимални обезщетения за старост като шведската гарантирана пенсия, не всяко законодателство съдържа непременно такива минимални обезщетения. Ето защо е трудно разбираемо член 46, параграф 2 от Регламент № 1408/71 да налага специфични и подробни правила за изчисляване на това минимално обезщетение(31).

48.      Размерът на шведската гарантирана пенсия, изчислен при прилагане на националното законодателство(32), обаче трябва да бъде взет предвид в съответствие с член 46, параграф 2 от Регламент № 1408/71(33) при изчисляване на шведската пенсия в зависимост от доходите, без да се прилага методиката за пропорционално изчисляване, предвидена в член 25 от глава 67 от SFB и в указанията.

49.      Уместно е да се подчертае, че в точка 21 от решение от 24 септември 1998 г., Stinco и Panfilo (C-132/96, EU:C:1998:427)(34), Съдът постановява, че „минимално обезщетение, гарантирано от законодателството на държава членка,следва да се вземе предвид при изчисляването на теоретичния размер, предвиден в член 46, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71“(35).

50.      Всъщност от решения от 24 септември 1998 г., Stinco и Panfilo (C-132/96, EU:C:1998:427, т. 22), и от 21 юли 2005 г., Koschitzki (C-30/04, EU:C:2005:492, т. 23), става ясно, че на основание член 46, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71 при определяне на теоретичния размер на пенсията, който служи като основа за изчисляване на пропорционалната пенсия, компетентната институция трябва да вземе предвид добавка, предназначена за достигане на гарантираната или минималната пенсия, предвидена в националното законодателство.

51.      Изчисленията, които следва да бъдат направени по силата на член 46, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71, „имат за цел да гарантират на работника или служителя максималния теоретичен размер, на който той би имал право, ако всичките му осигурителни периоди са били завършени в съответната държава“(36).

52.      Следователно, ако теоретичният размер на пенсията, който служи като основа за изчисляване на пропорционалната пенсия, на която г-жа Zaniewicz-Dybeck би имала право, в случай че беше работила в Швеция през целия си трудов стаж, е по-нисък от размера на гарантираната пенсия, изчислен в съответствие с шведското законодателство, към теоретичния размер трябва да бъде добавена надбавка или добавка, за да достигне размера на гарантираната пенсия.

53.      Като се има предвид, че шведската пенсия в зависимост от доходите се основава върху „размера на доходите, вноските или увеличенията“, смятам, че от текста на член 47, параграф 1, буква г) от Регламент № 1408/71, който е задължителен, ясно следва, че при изчисляване на теоретичния размер на пенсията, който служи като основа за изчисляване на пропорционалната пенсия съгласно член 46, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71, компетентната институция(37) трябва да определи размера на доходите, вноските или увеличенията, които трябва да вземе предвид по отношение на периодите на осигуряване и/или пребиваване, завършени съгласно законодателството на други държави членки(38), въз основа на установения размер на доходите, вноските или увеличенията за периодите на осигуряване и/или пребиваване, завършени съгласно законодателството, което тази институция прилага(39). Всъщност прилагането на член 47, параграф 1, буква г) от Регламент № 1408/71 гарантира, че разглежданата основа за изчисляване е една и съща за работника мигрант, както ако не беше упражнил правото си на свободно движение, а и Съдът вече е приел това за съответстващо на целта, определена в член 48 ДФЕС(40).

54.      Нещо повече, важно е да се отбележи, че вследствие на прилагането на методиката за пропорционално изчисляване, предвидена в член 46, параграф 2, буква б) от Регламент № 1408/71, предимството от евентуалното включване на надбавка или добавка към теоретичния размер на пенсията, който служи като основа за изчисляване на пропорционалната пенсия, за да достигне размера на шведската гарантирана пенсия, е ограничено само до осигурителните периоди на г-жа Zaniewicz-Dybeck в Швеция, което изключва напълно твърдяното свръхосигуряване(41).

55.      В заключение смятам, че правото да се получи минимално обезщетение за старост като шведската гарантирана пенсия трябва да бъде изчислено в съответствие с шведското законодателство, без да се прилага методиката за пропорционално изчисляване, предвидена в член 25 от глава 67 от SFB и в указанията, както и в съответствие с член 50 от Регламент № 1408/71. При изчисляване на теоретичния размер на пенсията, който служи като основа за изчисляване на пропорционалната пенсия на основание член 46, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71, компетентната институция трябва да вземе предвид минималното обезщетение за старост, гарантирано от законодателството на нейната държава членка, за да гарантира на работника или служителя максималния теоретичен размер на пенсията, който служи като основа за изчисляване на пропорционалната пенсия, на който би имал право, ако всички негови осигурителни периоди са били завършени в тази държава. Освен това в съответствие с член 47, параграф 1, буква г) от Регламент № 1408/71 при изчисляването на този теоретичен размер компетентната институция трябва да определи размера на доходите, вноските или увеличенията, които следва да се вземат предвид по отношение на завършените осигурителни периоди и/или периоди на пребиваване съгласно законодателството на други държави членки въз основа на размера на доходите, вноските или увеличенията за завършените осигурителни периоди и/или периоди на пребиваване съгласно прилаганото от нея законодателство.

2.      По втория въпрос

56.      С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали Регламент № 1408/71 предвижда, че при изчисляване на правото на гарантирана пенсия компетентната юрисдикция може да вземе предвид доходите от пенсия, които осигуреното лице получава от друга държава членка.

57.      За да отговоря на този въпрос, смятам, че трябва да припомня заглавието и текста на член 50 от Регламент № 1408/71, които са възпроизведени в точка 9 от настоящото заключение(42).

58.      В точки 5 и 6 от решение от 30 ноември 1977 г., Torri (64/77, EU:C:1977:197), Съдът постановява, че член 50 от Регламент № 1408/71 „се отнася до случаите, при които трудовият стаж на работника или служителя съгласно законодателствата на държавите, чийто субект е бил, е относително кратък, поради което общият размер на обезщетенията, дължими от тези държави, не достига за разумен жизнен стандарт“. За да „поправи това положение, този член гласи, че когато законодателството на държавата на пребиваване предвижда минимално обезщетение, обезщетението, дължимо от тази държава, трябва да бъде увеличено с добавка, равна на разликата между общия размер на дължимите обезщетения от другите държави, на чието законодателство работникът е бил субект, и това минимално обезщетение“(43).

59.      От това следва, че при изчисляването на правото на шведска гарантирана пенсия, освен ако не трябва да изплаща по-висок размер(44), Националният осигурителен институт може да вземе предвид доходите от пенсия, които г-жа Zaniewicz-Dybeck получава от друга държава членка в съответствие с член 50 от Регламент № 1408/71(45). Освен това тази разпоредба предвижда, че Националният осигурителен институт трябва да вземе предвид всички осигурителни периоди и/или периоди на пребиваване на г-жа Zaniewicz-Dybeck, които са взети предвид по-специално при изплащането на обезщетенията за старост. От това следва, че периодите на осигуряване и/или на пребиваване на г-жа Zaniewicz-Dybeck в Полша и в Швеция трябва да бъдат взети предвид(46).

60.      Възможността компетентната институция да вземе предвид обезщетенията за старост, получавани в друга държава членка, както и периодите на осигуряване и/или на пребиваване, предотвратява напълно твърдяното свръхосигуряване(47).

61.      В заключение смятам, че член 50 от Регламент № 1408/71 трябва да бъде тълкуван в смисъл, че при изчисляването на правото на минимално обезщетение за старост компетентната институция може да вземе предвид доходите от пенсия, които осигуреното лице получава от друга държава членка.

VI.    Заключение

62.      С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси на Högsta förvaltningsdomstolen (Върховен административен съд, Швеция) по следния начин:

„1)      Правото за получаване на минимално обезщетение за старост трябва да бъде изчислено в съответствие с приложимото национално законодателство и с член 50 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в редакцията му, изменена и актуализирана с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г., изменен с Регламент (ЕО) № 1992/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г., без да се прилага методиката за пропорционално изчисляване, предвидена в член 25 от глава 67 от Lagen (1998:702) om garantipension [Закон (1998:702) за гарантираната пенсия], заменен от Socialförsakringsbalken [Закон (2010:110) за кодекс за социално осигуряване] и в Указания № 2 от 2007 г. на Försäkringskassan (Национален осигурителен институт, Швеция).

При изчисляване на теоретичния размер на пенсията, който служи като основа за изчисляване на пропорционалната пенсия на основание член 46, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71 в редакцията му, изменена и актуализирана с Регламент № 118/97, изменен с Регламент № 1992/2006, компетентната институция трябва да вземе предвид минималното обезщетение за старост, гарантирано от законодателството на нейната държава членка, за да гарантира на работника или служителя максималния теоретичен размер на пенсията, който служи като основа за изчисляване на пропорционалната пенсия, на който би имал право, ако всички негови осигурителни периоди са били завършени в съответната държава.

Член 47, параграф 1, буква г) от Регламент № 1408/71 в редакцията му, изменена и актуализирана с Регламент № 118/97, изменен с Регламент № 1992/2006, трябва да бъде тълкуван в смисъл, че при изчисляването на този теоретичен размер компетентната институция трябва да определи размера на доходите, вноските или увеличенията, които следва да се вземат предвид по отношение на завършените осигурителни периоди и/или периоди на пребиваване съгласно законодателството на други държави членки въз основа на размера на доходите, вноските или увеличенията за завършените осигурителни периоди и/или периоди на пребиваване съгласно прилаганото от нея законодателство.

2)      Член 50 от Регламент № 1408/71 в редакцията му, изменена и актуализирана с Регламент № 118/97, изменен с Регламент № 1992/2006, трябва да бъде тълкуван в смисъл, че при изчисляване на правото на минимално обезщетение за старост компетентната институция може да вземе предвид доходите от пенсия, които осигуреното лице получава от друга държава членка“.

1      Език на оригиналния текст: френски

2      ОВ L 28, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35 и поправка в ОВ L 32, стр. 31.

3      ОВ L 392, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 288.

4      Регламент № 1408/71 е заменен от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в ОВ L 33, стр. 12), изменен на свой ред с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. (ОВ L 284, 2009 г., стр. 43, наричан по-нататък „Регламент № 883/2004“). Съгласно член 91 от последния регламент той се прилага от датата на влизане в сила на регламента по прилагането му. Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент № 883/2004 (ОВ L 284, 2009 г., стр. 1) влиза в сила на 1 май 2010 г. Като се има предвид, че заявлението за пенсия по общата схема, подадено от г-жа Boguslawa Zaniewicz-Dybeck на 5 август 2008 г., е обработено от Pensionsmyndigheten (Пенсионна агенция, Швеция) и по този повод гарантираната ѝ пенсия е изчислена на 0 шведски крони (SEK), смятам, че към спора в главното производство е приложим ratione temporis Регламент № 1408/71. Във всеки случай член 46, параграф 2, член 47, параграф 1, буква г) и член 50 от Регламент № 1408/71 съответстват изцяло на член 52, параграф 1, на член 56, параграф 1, буква в) и на член 58 от Регламент № 883/2004.

5      Вж. точка 18 от преюдициалното запитване.

6      Вж. точка 22 от преюдициалното запитване.

7      Вж. точка 29 от преюдициалното запитване.

8      Вж. точка 30 от преюдициалното запитване.

9      Вж. точка 18 от настоящото заключение.

10      Вж. решение от 21 февруари 2013 г., Salgado González (C-282/11, EU:C:2013:86, т. 35—37 и цитираната съдебна практика).

11      Решение от 30 ноември 1977 г., Torri (64/77, EU:C:1977:197, т. 7).

12      В този смисъл вж. решение от 17 декември 1981 г., Browning (22/81, EU:C:1981:316, т. 10).

13      Например гражданското му състояние.

14      Според запитващата юрисдикция „[целта на гарантираната пенсия] е въвеждането на ново минимално равнище на закрила за лицата, които имат ниски или нямат никакви доходи. Така тази пенсия по своята същност е социално обезщетение. Гарантираната пенсия се определя в зависимост от другите доходи от пенсия. Следователно тя се намалява по стъпки в зависимост от пропорционалната пенсия, от допълнителната пенсия и от някои други обезщетения. Лице, което има доход, надвишаващ определен размер, не получава гарантирана пенсия“. Вж. точка 3 от преюдициалното запитване.

15      В писменото си становище Кралство Швеция твърди, че „[о]снованието за шведската пенсия по общата схема е всеки да придобие право на собствена пенсия въз основа на трудовия стаж и личните вноски. По различни причини не всеки има тази възможност, поради което съществува гарантирана добавка към пенсията, определена като част от пенсията по общата схема, за лицата, които са придобили право на шведска пенсия върху ниски доходи, или изобщо не са придобили такова право. Тази гарантирана добавка към пенсията е именно гарантирана сума, която се изплаща само на лице, което не е придобило право на лична шведска пенсия. Следователно обезщетението зависи от доходите на лицето, в смисъл, че то се приспада от размера на придобитата пенсия. […] Ако едно лице вече има достатъчно доходи от пенсии, не трябва да му се изплаща никаква гарантирана пенсия“. Вж. точка 7 от писменото становище на Кралство Швеция.

16      Вж. решение от 22 април 1993 г., Levatino (C-65/92, EU:C:1993:149, т. 21).

17      От това следва, че тя не се финансира от същите източници като пенсиите за осигурителен стаж и възраст и допълнителните пенсии. А contrario вж. решение от 20 януари 2005 г., Noteboom (C-101/04, EU:C:2005:51, т. 27).

18      В точка 14 от решение от 5 юли 1983 г., Valentini (171/82, EU:C:1983:189), Съдът постановява, че „обезщетенията за старост, посочени в член 4, параграф 1, [буква] в) и член 46 от Регламент № 1408/71 се характеризират основно с обстоятелството, че имат за цел да осигурят средства за издръжка на лицата, които при навършване на определена възраст, напускат работа и нямат вече задължение да са на разположение на администрацията по заетостта. Освен това системата за сумиране и пропорционално определяне на обезщетенията, предвидена в член 46, изхожда от факта, че тези обезщетения обикновено се финансират и се получават въз основа на лични вноски на получателите и се изчисляват в зависимост от продължителносттана осигуряването им по тази осигурителна схема“. Курсивът е мой. Вж. още решение от 18 декември 2007 г., Habelt и др. (С-396/05, EU:C:2007:810, т. 66—69), относно периодите, през които са правени вноски.

19      От това следва, че получателите на гарантираната пенсия не са непременно същите като получателите на пенсия за осигурителен стаж и допълнителна пенсия. А contrario вж. решение от 20 януари 2005 г., Noteboom (C-101/04, EU:C:2005:51, т. 27). Всъщност гарантирана пенсия може да бъде изплащана на лица, които не получават никакъв доход, и по-специално никаква пенсия за осигурителен стаж и възраст. В този смисъл вж. точка 12 от настоящото заключение.

20      Вж. решение от 29 април 2004 г., Skalka (С-160/02, EU:C:2004:269, т. 25 и 26). В съответствие с член 10а от Регламент № 1408/71 на лицата, за които се прилага този регламент, се отпускат специални парични обезщетения без вноски, посочени в член 4, параграф 2а, само на територията на държавата членка, в която те пребивават. От това следва, че тези обезщетения не могат да се „изнасят“.

21      Вж. по аналогия решения от 9 октомври 1997 г., Naranjo Arjona и др. (C-31/96—C-33/96, EU:C:1997:475, т. 20), и от 21 февруари 2013 г., Salgado González (C-282/11, EU:C:2013:86, т. 42).

22      В точка 43 от решение от 21 февруари 2013 г., Salgado González (C-282/11, EU:C:2013:86), Съдът приема, че „член 46, параграф 2 и член 47, параграф 1 от Регламент № 1408/71 трябва да се тълкуват с оглед на целта на член 48 ДФЕС, който предполага в частност работниците мигранти да не бъдат принудени да търпят намаляване на размера на социалноосигурителните им обезщетения, поради това че са упражнили правото си на свободно движение“. Курсивът е мой.

23      От това следва, че на основание член 45 от Регламент № 1408/71 г-жа Zaniewicz-Dybeck може да поиска сумиране на осигурителните ѝ периоди, завършени в Полша и в Швеция, по-специално за придобиване на право на пропорционална и на допълнителна пенсия.

24      Конкретен пример за тази методика е посочен в точка 5 от заключението на генералния адвокат Jacobs по дело Stinco и Panfilo (C-132/96, EU:C:1997:436), която гласи: „[т]ака ако предположим, че едно лице е работило 10 години в държавата членка А и 20 години в държавата членка Б, от това следва, че дори това лице да няма право на пенсия за старост за осигурителен период от 10 години в държавата членка А (например защото тази държава изисква от заинтересованите лица да са работили на нейна територия в продължение на 15 години), по силата на член 46, параграф 2 то има право да получи в посочената държава А една трета от обезщетението, на което би имало право, ако беше работило в нея 30 години. Първият етап от така описаната процедура [а именно изчисляването на теоретичния размер, посочен в член 46, параграф 2, буква а)] се нарича сумиране, а вторият [а именно изчисляването на пропорционалното обезщетение в съответствие с член 46, параграф 2, буква б)] се нарича пропорционално изчисляване“.

25      Вж. точка 17 от настоящото заключение.

26      Вж. точка 23 от настоящото заключение. С други думи, при изчисляване на правото на г-жа Zaniewicz-Dybeck на гарантирана пенсия Националният осигурителен институт не е взел предвид размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст, която ѝ е била отпусната за завършените от нея осигурителни периоди в Полша.

27      Вж. точки 17 и 18 от настоящото заключение. Вж. още точка 23 от настоящото заключение.

28      Вж. точка 23 от настоящото заключение. Струва ми се, но това подлежи на проверка от запитващата юрисдикция, че при прилагането на тази методика Националният осигурителен институт в известна степен е направил симулация на теоретичен размер на гарантираната пенсия на г-жа Zaniewicz-Dybeck. Това напомня на методиката за сумиране и пропорционално изчисляване, предвидена в член 46, параграф 2, букви а) и б) от Регламент № 1408/71.

29      Ако предположим, че гарантираната пенсия е в размер на 100 EUR при осигурителен период от 40 години в държавата членка А, и че Х получава пенсия за старост в размер на 70 EUR в държавата членка А (при осигурителен период от 20 години) и 10 EUR в държавата Б (при осигурителен период от 20 години), съгласно методиката по член 25 от глава 67 от SFB и указанията, за осигурителните си периоди от 40 години в държавите членки А и Б, Х няма да има право на никаква добавка, за да достигне размера на гарантираната пенсия. Всъщност съгласно тази методика годишната стойност на неговата пенсия в държавата членка А би била 3,5 EUR (70/20). Когато този размер се умножи по максималния период за гарантирана пенсия от 40 години за гарантираната пенсия, размерът, който се получава, е по-висок от гарантираната пенсия (а именно 3,5 × 40 = 140 EUR). За прилагането на тази методика в главното производство вж. точка 23 от настоящото заключение.

30      Вж. точки 56—60 от настоящото заключение относно член 50 от Регламент № 1408/71. Всъщност посоченият член 50 предвижда специфични правила за определяне на правото на пенсия и при необходимост за изчисляване на добавка, за да се гарантира на получателите на обезщетения, по-специално за старост, че ще получават сума, равна на размера на минималното обезщетение, определено от държавата по пребиваването, каквото е шведската гарантирана пенсия. Освен това тази разпоредба предвижда да се вземат предвид обезщетенията, дължими от други държави членки, както и продължителността на осигурителните периоди или периодите на пребиваване на получателя в тези други държави членки. Вж. а contrario становището на Пенсионната агенция в точки 26 и 27 от настоящото заключение, в което се твърди, че има риск от свръхосигуряване вследствие липсата на възможност да се вземат предвид при изчисляване на шведската гарантирана пенсия, от една страна, осигурителната стойност на годините осигуряване, завършени в друга държава членка, а от друга страна, пенсиите в зависимост от доходите, изплащани от друга държава членка.

31      Вж. по аналогия решение от 21 юли 2005 г., Koschitzki (C-30/04, EU:C:2005:492, т. 31 и 32).

32      Вж. точка 16 от настоящото заключение.

33      Вж. точка 31 от решение от 21 юли 2005 г., Koschitzki (C-30/04, EU:C:2005:492), където Съдът постановява, че „[з]адължението да бъде взета предвид тази добавка, не налага задължение да ѝ бъде придадено съдържание, различно от това, което тя има съгласно националното законодателство“.

34      В този смисъл вж. още точка 23 от решение от 21 юли 2005 г., Koschitzki (C-30/04, EU:C:2005:492). Уместно е да се отбележи, че в точка 27 от решение от 22 април 1993 г., Levatino (C-65/92, EU:C:1993:149), Съдът постановява, че когато държава членка предвижда обезщетения като гарантирана или минимална пенсия, при изплащането на тези обезщетения се прилага член 46. Съдът приема, че разпоредбите на Регламент № 1408/71 „разкриват намерението на законодателя [на Съюза] да включи обезщетенията за старост без плащане на вноски, каквото е гарантираният доход, в приложното поле на член 46“. „От една страна, член 4, параграф 2 от регламента предвижда изрично, че той се прилага за схемите за обезщетения за старост с или без плащане на вноски“. „От друга страна, в член 46, параграф 2, буква а) от регламента се съдържат специфични разпоредби за определяне на т.нар. „теоретичен“ размер на обезщетенията без плащане на вноски“. Вж. решение от 22 април 1993 г., Levatino (C-65/92, EU:C:1993:149, т. 24—26).

35      Разглежданото в това дело обезщетение е предвидено в член 4, параграф 2а от Регламент № 1408/71.

36      Решение от 21 юли 2005 г., Koschitzki (C-30/04, EU:C:2005:492, т. 28).

37      В случая Националният осигурителен институт.

38      В случая по-конкретно в Полша.

39      В случая по-конкретно шведското законодателство, прилагано от Националния осигурителен институт.

40      Вж. по аналогия решение от 9 октомври 1997 г., Naranjo Arjona и др. (C-31/96—C-33/96, EU:C:1997:475, т. 20 и 21).

41      Вж. точки 26 и 27 от настоящото заключение.

42      Отбелязвам, че в точка 20 от решение от 24 септември 1998 г., Stinco и Panfilo (C-132/96, EU:C:1998:427), Съдът постановява, че „действието, посочено в член 46, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71, което се отнася до определянето на теоретичния размер на дадена пенсия, се различава от въпросите, посочени в член 50, които се отнасят до отпускането на допълнително обезщетение, надхвърлящо минимума, дължим по силата на прилагането на общите правила на определено национално законодателство“. Вж. още решение от 17 декември 1981 г., Browning (22/81, EU:C:1981:316, т. 13 и 14). От това следва, че евентуалното включване на добавка или надбавка към теоретичния размер на пенсията, който служи като основа за изчисляване на пропорционалната пенсия, за да достигне размера на минималното обезщетение в съответствие с член 46, параграф 2, буква б) от Регламент № 1408/71, не зависи от прилагането на член 50 от този регламент. Всъщност размерът на минималното обезщетение, каквото е шведската гарантирана пенсия, е от значение при прилагането на член 46, параграф 2, буква б) от Регламент № 1408/71, както и на член 50 от същия регламент.

43      Курсивът е мой.

44      Ако предположим, че гарантираната пенсия е 100 EUR за осигурителен период от 40 години в държавата членка А и че Х получава пенсия за старост в размер на 70 EUR в държавата членка А (при осигурителен период от 20 години) и в размер на 10 EUR в държавата членка Б (при осигурителен период от 20 години), Х има право на добавка от 20 EUR в държавата членка А [а именно 100 EUR – (70 + 10 EUR)] в съответствие с член 50 от Регламент № 1408/71. Ако осигурителните периоди в държавата членка Б не се вземат предвид, добавката би била 30 EUR.

45      Като се има предвид, че вземането под внимание на тези доходи е предвидено изрично в член 50 от Регламент № 1408/71, той не представлява клауза за намаляване, предвидена в националното законодателство по смисъла на решение от 22 октомври 1998 г., Conti (C-143/97, EU:C:1998:501). Вж. точка 28 от настоящото заключение.

46      Подчертавам, че г-жа Zaniewicz-Dybeck има осигурителни периоди в размер на 19 години в Полша и на 24 години в Швеция. От това следва, че общата продължителност на нейните осигурителни периоди в посочените две държави членки надхвърля предвидените в разглежданото национално законодателство относно гарантираната пенсия 40 години. Уместно е да се отбележи, че добавката, предвидена в член 50 от Регламент № 1408/71, трябва да се изплаща от разглежданата държава членка през целия период на пребиваване на заинтересованото лице на нейна територия. От това следва, че член 50 от Регламент № 1408/71 не изисква евентуалната добавка, която се изплаща на основание на тази разпоредба, да може да се изнася. В съдебното заседание на 9 март 2017 г. Кралство Швеция посочва, че съгласно шведското законодателство шведската гарантирана пенсия може да се изнася. Според мен „износимостта“ на гарантираната пенсия съгласно националното законодателство не е пречка за прилагане на член 50 от Регламент № 1408/71 и за изплащането при необходимост на добавка на територията на тази държава.

47      Вж. точки 26 и 27 от настоящото заключение.