Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

13.6.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/37

Жалба, подадена на 12 април 2016 г. от г-н Dirk Andres (Insolvenzverwalter über das Vermögen der Heitkamp BauHolding GmbH), преди Heitkamp BauHolding GmbH срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 4 февруари 2016 г. по дело T-287/11, Heitkamp BauHolding GmbH/Европейска комисия

(Дело C-203/16 P)

(2016/C 211/48)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Dirk Andres (Insolvenzverwalter über das Vermögen der Heitkamp BauHolding GmbH (представители: W. Niemann, S. Geringhoff, P. Dodos, Rechtsanwälte)

Други страни в производството: Европейска комисия, Федерална република Германия

Искания на жалбоподателя

—

Частично да се отмени Решение на Общия съд от 4 февруари 2016 г. по дело T-287/11, доколкото с него жалбата е отхвърлена (точки 2 и 3 от диспозитива на решението) и като се запазят исканията в първоинстанционното производство, да се отмени Решение 2011/527/ЕС на ответника от 26 януари 2011 г. относно държавна помощ C 7/10 (ex CP 250/09 и NN 5/10), приведена в действие от Германия Схема за пренасяне на данъчни загуби в случай на преструктуриране на предприятия в затруднение („Sanierungsklausel“) (1),

—

при условията на евентуалност, частично да се отмени посоченото решение на Общия съд, доколкото с него жалбата е отхвърлена (точки 2 и 3 от диспозитива на решението) и да се върне делото на Общия съд,

—

да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква следните основания:

Най-напред жалбоподателят посочва процесуални грешки. Общият съд не мотивирал, съответно противоречиво мотивирал, изводите си за определянето на референтната рамка, за селективния характер на марката и за нейното обосноваване и по този начин, като не взел предвид доводите на жалбоподателя, нарушил правото му на защита пред съд.

По-нататък жалбоподателят изтъква нарушение на член 107 ДФЕС и се позовава на следните три основания:

Първо, Общият съд недостатъчно определил референтната рамка, като смесвайки първия и втория етап на проверката за селективност, неправилно преценил правилото за изключването на използването на загубите съгласно член 8c, параграф 1 от KStG като релевантното основно правило и запазването на загубите съгласно „клаузата за преструктуриране“ по член 8c, параграф 1a от KStG като изключение от него. По този начин Общият съд не взел предвид, че клаузата за преструктуриране е съставна част от общите и почиващи на конституционното право обичайни данъчни правила за пренасянето на загуба от предходен данъчен период съгласно член 10d от EStG.

Второ, Общият съд неправилно преценил „клаузата за преструктуриране“ като селективна. Общият съд не преценил, че „клаузата за преструктуриране“ не определя никакво приложно поле според лицата, а по-скоро е на разположение на всички предприятие независимо от техния вид и предмет на дейност. „Клаузата за преструктуриране“ се прилагала за всички предприятия, без да се прави разграничение между тях, които срещат икономически трудности. Във връзка с това Общият съд не преценил също, че предприятия, които срещат икономически трудности, и предприятия в добро състояние не се намират във фактическо и сходно от правна гледна точка положение, що се отнася до меродавната цел за уреждане на погасяването на загубите, по-специално да се изключи опасността от злоупотреба с използването на загубите. В хипотезите на „клаузата за преструктуриране“ била изключена злоупотреба с използването на загубите съобразно правомощието на законодателя за типизиране.

Трето, във всеки случай Общият съд неправилно приел „клаузата за преструктуриране“ за неоснователна. Жалбоподателят аргументира, че „клаузата за преструктуриране“ не целяла насърчаването на предприятия, които срещат трудности, а целяла да осигури облагането на тези предприятия според капацитета им като присъща на германското данъчно право цел. По-специално, чрез запазването на загубите би следвало да се цели т.нар. „привидни печалби“, които възникват в резултат на отказ от вземания по заем, да останат необложени с данък в крайна сметка чрез разплащане със загубите.

(1)  ОВ L 235, стр. 26.