Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав)

22 февруари 2018 година(*)

„Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 2, параграф 1, буква в), член 9 и член 13, параграф 1 — Третиране като данъчно незадължени лица — Понятие за „публичноправен орган“ — Търговско дружество, притежавано на 100 % от община, на което са възложени някои публични задачи от компетентността на тази община — Определяне на тези задачи и възнаграждението за тях в договор, сключен между дружеството и посочената община“

По дело C-182/17,

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Kúria (Върховен съд, Унгария) с акт от 30 март 2017 г., постъпил в Съда на 11 април 2017 г., в рамките на производство по дело

Nagyszénás Településszolgáltatási Nonprofit Kft.

срещу

Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebviteli Igazgatósága

СЪДЪТ (седми състав),

състоящ се от: A. Rosas, председател на състава, A. Prechal (докладчик) и E. Jarašiūnas, съдии,

генерален адвокат: M. Wathelet,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за унгарското правителство, от M. Z. Fehér и G. Koós, в качеството на представители,

–        за испанското правителство, от S. Jiménez García, в качеството на представител,

–        за Европейската комисия, от L. Lozano Palacios, F. Clotuche-Duvieusart и L. Havas, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 13, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в OB L 74, 2011 г., стр. 3, OB L 249, 2012 г., стр. 15 и ОВ L 323, 2015 г., стр. 31).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между Nagyszénás Településszolgáltatási Nonprofit Kft. (наричано по-нататък „NTN“) и Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatóság (Дирекция „Жалби“ на Националната агенция на данъчната и митническата администрация, Унгария) (наричана по-нататък „Службата“), по повод облагането на посоченото дружество с данък върху добавената стойност (ДДС) за някои дейности, възложени му по силата на договор, сключен с община Nagyszénás (Унгария) (наричан по-нататък „въпросният договор“).

 Правна уредба

 Правото на Съюза

3        Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 гласи:

„Следните сделки подлежат на облагане с ДДС:

[…]

в)      доставката на услуги, извършвана възмездно на територията на държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество“.

4        Съгласно член 9, параграф 1 от тази директива:

„Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност.

Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии се счита за „икономическа дейност“. Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност“.

5        Член 13 от Директивата предвижда:

„1.      Държавите, регионалните и местни органи и други публичноправни субекти не се разглеждат като данъчнозадължени лица по отношение на дейностите или сделките, с които се ангажират като държавни органи, дори когато събират данъци, такси, вноски или плащания във връзка с тези дейности или сделки.

Въпреки това, когато се ангажират, дори когато събират данъци, такси, вноски или плащания във връзка с такива дейности или сделки, те се считат за данъчнозадължени лица по отношение на тези дейности или сделки, при което третирането им като данъчно незадължени лица би довело до значителни нарушения на правилата за конкуренцията.

Във всеки случай тези публичноправни субекти се разглеждат като данъчнозадължени лица по отношение на дейностите, изброени в приложение I, при условие че тези дейности не се извършват в такъв малък мащаб, за да бъдат определени като незначителни.

2.      Държавите членки могат да считат дейностите на такива органи, които са освободени от данък съгласно член 132 […], за дейности, които същите извършват в качеството си на органи на държавната власт“.

6        Член 24, параграф 1 от същата директива предвижда:

„Доставка на услуги“ означава всяка сделка, която не представлява доставка на стоки“.

7        Член 73 от Директива 2006/112 гласи:

„По отношение на доставката на стоки или услуги, различни от посочените в членове 74—77, данъчната основа включва всичко, което представлява насрещна престация, получена или която следва да бъде получена от доставчика срещу доставката, от клиента или трето лице, включително субсидии, пряко свързани с цената на доставката“.

 Унгарското право

8        Член 7 от általános forgalmi adóról szóló 2007. évi CXXVII. törvény (Закон № CXXVII от 2007 г. за данъка върху добавената стойност) предвижда:

„(1)      Не се считат за икономически дейности и не са основание за облагане с данък дейностите, които са присъщи на публичноправните органи, осъществявани от лицата и органите, на които е възложено упражняването на публични правомощия съгласно основния закон на Унгария или нормите, приети по силата на оправомощаване, предвидено в посочения основен закон.

(2)      За присъщи на публичноправните органи по-специално се считат законодателната, съдебната, прокурорската и защитната дейност, дейността по поддържане на реда, управление на външни въпроси и правораздаване, правоприлагане от страна на публичната администрация, административен и икономически контрол, надзор и контрол за законосъобразност, както и решението за предоставяне на помощи, произтичащи от държавни бюджети, помощи на Европейския съюз и други международни помощи“.

9        Член 13 от Magyarország helyi önkormányzatairól szóló 2011. évi CLXXXIX. törvény (Закон № CLXXXIX от 2011 г. относно унгарското местно самоуправление, наричан по-нататък „Законът за местното самоуправление“) предвижда:

„(1)      Действията, осъществявани от органите на местното самоуправление, по-специално са в сферата на местните публични въпроси и публичните функции, упражнявани на местно ниво:

[…]

2.      общинско управление (изграждане и поддържане на обществени гробища, поддържане на общественото осветление, предоставяне на услуги по почистване на комини, изграждане и поддържане на местни обществени пътища и тяхното оборудване, изграждане и поддържане на обществени паркове и други публични пространства, оборудване на паркинги за моторни превозни средства);

[…]

5.      околна среда и здравеопазване (обществено саниране, осигуряване на саниране на околната среда на общинско равнище, борба с насекоми и гризачи);

[…]

9.      управление на жилища и помещения;

[…]

14.      осигуряване на възможности за малките земеделски производители и земеделските производители, реализиращи директни продажби, да могат да продават своята продукция в очертаните от правната уредба граници, включително възможност за продажби през почивните дни;

(2)      Със закон могат да се възлагат други дейности на органите на местното самоуправление в сферата на местните публични въпроси и публичните функции, упражнявани на местно ниво“.

10      В член 41, параграфи 6 и 8 от този закон е предвидено следното:

„(6)      За целите на изпълнението на обществените услуги от неговата компетентност колегията на представителите може в съответствие със закона да създава бюджетни звена, организации с икономически характер, предвидени в Гражданския процесуален кодекс, юридически лица с нестопанска цел и други организации […] и може да сключва договори с физически и юридически лица или със субекти, които нямат правосубектност.

[…]

(8)      Със закон може да се въведе изискване някои обществени услуги да могат да се предоставят само от бюджетно звено, създадено за тази цел, от търговско дружество, притежаващо правосубектност, държавна собственост или най-малкото с мажоритарен дял на орган на местно самоуправление, в което държавата или орган на местно самоуправление има мажоритарно влияние, или от търговско дружество, притежаващо правосубектност, чийто мажоритарен собственик е търговско дружество като посоченото по-горе и в което търговско дружество като посоченото по-горе има най-малкото мажоритарно влияние, или от обединение на общини“.

11      Съгласно член 112, параграф 1 от Закон № CLXXXIX от 2011 г. относно унгарското местно самоуправление:

„Органът на местно самоуправление определя реда, по който осъществява управлението на своите функции, и що се отнася до икономическата област, самостоятелно одобрява разпоредбите за участие. Органът на местно самоуправление определя условията, при които осъществява функциите си със собствени средства, с приходите от други органи на управление и с помощи от централния бюджет“.

12      Член 3/A, параграфи 1 и 2 от államháztartásról szóló 2011. évi CXCV. törvény (Закон № CXCV от 2011 г. относно публичните финанси, наричан по-нататък „Законът за публичните финанси“) гласи следното:

„(1)      Публична задача е задача от компетентността на държавата или органите за местно самоуправление, определена от закона.

(2)      Осъществяването на публичните задачи чрез създаването и използването на бюджетни звена или необходимите финансови средства за тяхното постигане се осигурява отчасти или изцяло от предоставянето на средства, предвидени в настоящия закон. Извънбюджетните органи могат да допринасят за постигането на публичните задачи при условията, предвидени в закона“.

 Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

13      На 1 юли 2007 г. NTN, дружество с ограничена отговорност с нестопанска цел, притежавано на 100 % от община Nagyszénás, сключва с тази община въпросния договор „за изпълнение на задачите и използването на материалните активи“. По силата на договора дружеството се задължава срещу възнаграждение, дължимо от общината, и срещу предоставяне на материални активи — собственост на общината, да осъществява определени публични задачи, изброени в приложение към този договор.

14      Става въпрос по-специално за управление на жилища и недвижими имоти, управление на местни публични пътища, унищожаване на карантинни вредители, спиране на разпространението на комари, поддържане на парковете, опазване на публичните пространства и други зелени зони, дейности по депониране и третиране на останки от животни и поддържане на местния пазар.

15      Подробните разпоредби за реализацията на тези дейности са установени в приложенията към посочения договор. Следователно NTN се задължава да поддържа регистри за реализацията на различните задачи, за да се позволи на общината да контролира изпълнението им в определените срокове, а в случай на неизпълнение — да определя срокове за изпълнението им. Ако при изтичане на определения срок тези задачи все още не са изпълнени, е предвидено, че NTN трябва да възстанови на община Nagyszénás частта от възнаграждението, съответстваща на установеното неизпълнение.

16      В приложение № 6 от договора са изброени необходимите за изпълнението на задачите материални ресурси, прехвърлени на NTN.

17      За 2014 г. посочената община е изплатила на NTN сумата от 23 850 000 унгарски форинта (HUF), т.е. около 93 000 EUR като възнаграждение за изпълнението на тези задачи.

18      NTN не е издало фактура на община Nagyszénás за изпълнението на тези задачи и съответно не е начислило ДДС върху сумата, получена като насрещна престация за изпълнението на посочените задачи.

19      Вследствие на извършените проверки данъчният орган от първо ниво издава две решения за установяване на задължение за ДДС за внасяне в тежест на NTN за първите три тримесечия на годината и налага на това дружество глоба заедно с лихви за забава.

20      Службата потвърждава тези решения по същество на основание същите мотиви като изтъкнатите от данъчния орган от първо ниво.

21      NTN заявява пред данъчните органи, че по силата на въпросния договор община Nagyszénás му е възложила изпълнението на публични задачи чрез използването на предоставени му материални активи и че този договор не представлява договор за предоставяне на услуги. Освен това дружеството било „бюджетно звено“, тъй като изпълнявало своите задължения чрез „помощи“, т.е. финансови средства, предоставени от тази община.

22      Службата приема по-специално, че NTN е получило разглежданото в главното производство възнаграждение за предоставяне на конкретни услуги и следователно е осъществена облагаема сделка, поради което размерът на възнаграждението подлежи на облагане. Фактът, че община Nagyszénás може изрично да поиска от NTN отчет и редовно информиране за изпълнението на въпросния договор, било още едно доказателство, че дружеството не е получило помощи, а възнаграждение за предоставянето на конкретни услуги.

23      Службата също така счита, че може да се приеме, че NTN има качеството данъчнозадължено лице. От една страна, дружеството нямало качеството на орган, оправомощен да упражнява публични правомощия, тъй като то не било орган на издръжка на държавния бюджет, а търговско дружество, създадено от община Nagyszénás и вписано в търговския регистър. От друга страна, осъществяваната от NTN дейност не била присъща на упражняването на публични правомощия, а търговска дейност, тъй като дружеството само помагало за осъществяването на общинските дейности, но не ги изпълнявало пряко. В този контекст от значение бил фактът, че NTN е извършило доставки на услуги не само за сметка на община Nagyszénás, но и за други лица, като за тези услуги дружеството е упражнило правото си на приспадане.

24      Сезираният като първа инстанция съд отхвърля подадената от NTN жалба срещу решенията на Службата. Той приема, че не може да се приеме, че NTN е изпълнявало задачи, присъщи на упражняването на публична власт по силата на въпросния договор, тъй като дружеството не било „бюджетно звено“, а търговско дружество с нестопанска цел, и че община Nagyszénás продължавала да отговаря за изпълнението на тези задачи.

25      Освен това според посочения съд възнаграждението е платено като насрещна престация за услугите, които е трябвало да бъдат предоставени от NTN по този договор, а не финансира общо функционирането на това дружество, поради което подлежи на облагане с ДДС. Фактът, че NTN е приспаднал начисления данък върху получени доставки във връзка с изпълнението на тези задачи, също е в полза на облагаемия характер на сделките — предмет на посочения договор.

26      Сезиран с касационна жалба, подадена от NTN срещу първоинстанционното решение, Kúria (Върховен съд, Унгария) приема, че в настоящия случай се поставя въпросът дали едно търговско дружество като NTN попада в приложното поле на член 13, параграф 1 от Директива 2006/112 и следователно дали то е данъчнозадължено лице по ДДС.

27      В съответствие с практиката на Съда отговорът на този въпрос налага да се установи, на първо място, дали това дружество трябва да се квалифицира като „друг публичноправен орган“ по смисъла на тази разпоредба и на второ място, дали това дружество при изпълнение на разглежданите в главното производство публични услуги упражнява дейност в качеството си на публичен орган.

28      Запитващата юрисдикция счита, че второто от тези условия, изглежда, е изпълнено, тъй като при изпълнение на посочените във въпросния договор публични услуги NTN упражнява в качеството си на публичен орган дейност, посочена в Закон № CXXVII от 2007 г., която е част от публичната власт.

29      От друга страна, не е сигурно, че първото от посочените условия е изпълнено в положение като разглежданото в главното производство, при което едно търговско дружество с нестопанска цел, чийто капитал е 100 % собственост на общината, е поело задължение по силата на договор, сключен с общината, да изпълнява част от общинските задачи срещу възнаграждение, заплащано от тази община.

30      При тези условия Kúria (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Включва ли понятието „публичноправен орган“ съгласно член 13, параграф 1, първа алинея от Директива [2006/112] търговско дружество, чийто капитал е 100 % собственост на общината?

2)      При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли да се приеме, че търговското дружество извършва в качеството си на публичноправен орган дейностите, които общината е длъжна да реализира, но е възложила на въпросното дружество?

3)      При отрицателен отговор на някой от предходните въпроси, трябва ли да се приеме, че възнаграждението, платено от общината на търговското дружество за извършване на дейностите, представлява насрещна престация?“.

 По преюдициалните въпроси

 По третия въпрос

31      С третия си въпрос, който следва да се разгледа на първо място, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че представлява възмездно предоставяне на услуги, подлежащо на облагане с ДДС по силата на тази разпоредба, дейност като разглежданата в главното производство, изразяваща се в изпълнение на определени публични задачи от дадено дружество по силата на договор, сключен между това дружество и община.

32      В това отношение следва да се припомни, че възможността дадена доставка на услуги да бъде квалифицирана като „възмездна сделка“, по принцип подлежаща на облагане с ДДС съгласно член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112, предполага единствено съществуване на пряка връзка между тази доставка и реално получена от данъчнозадълженото лице насрещна престация. Подобна пряка връзка е налице, когато между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се разменят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на услугата, предоставена на получателя (решения от 29 октомври 2015 г., Saudaçor, C-174/14, EU:C:2015:733, т. 32 и от 2 юни 2016 г., Lajvér, C-263/15, EU:C:2016:392, т. 26).

33      В този контекст Съдът е постановил, че дадена дейност попада в обхвата на понятието „икономическа дейност“ по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112, ако тя се извършва с цел получаване на постоянен доход (решение от 2 юни 2016 г., Lajvér, C-263/15, EU:C:2016:392, т. 28).

34      В случая запитващата юрисдикция следва да провери дали от данните по преписката, и по-специално от въпросния договор, следва, че дейностите на NTN са възмездни и следователно имат икономически характер по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112, при което NTN придобива качеството данъчнозадължено лице. Въпреки това Съдът може да предостави на посочената юрисдикция въз основа на съдържащите се в акта ѝ за запитване данни указанията за тълкуване, които могат да ѝ позволят да се произнесе (вж. в този смисъл решение от 29 октомври 2015 г., Saudaçor, C-174/14, EU:C:2015:733, т. 34).

35      В това отношение в посоченото решение е постановено, че по силата на въпросния договор NTN се задължава „срещу възнаграждение, предоставено от община [Nagyszénás]“, да изпълнява публични задачи, които съгласно унгарското законодателство са от компетентността на тази община.

36      В писменото си становище Комисията също посочва постоянния и непрекъснат характер на услугите, предоставяни от NTN на община Nagyszénás, както и на възнаграждението, платено като насрещна престация на дружеството от тази община, което се доказвало от факта, че посочените във въпросния договор услуги се предоставят от NTN на посочената община от 2007 г. срещу предвиденото в този договор възнаграждение.

37      Ако това фактическо обстоятелство бъде потвърдено, от това следвало, че фактът, че това възнаграждение е определено според случая не в зависимост от отделните престации, а глобално, на годишна основа, така че да покрива оперативните разходи на дружеството, сам по себе си не може да засегне пряката връзка, която съществува между извършената доставка на услуги и получената насрещна престация (решение от 29 октомври 2015 г., Saudaçor, C-174/14, EU:C:2015:733, т. 36).

38      Прекият характер на връзката не може да бъде поставен под съмнение и от обстоятелството, че например се установи, че въпросният договор съдържа клаузи, които при определени условия позволяват да се коригира размерът на възнаграждението, нито от факта, че този размер е определен на по-ниско равнище от обичайната пазарна цена, при условие че размерът на възнаграждението е предварително определен според ясно установени критерии, които да гарантират, че този размер е достатъчен за покриване на оперативните разходи на NTN (вж. в този смисъл решения от 29 октомври 2015 г., Saudaçor, C-174/14, EU:C:2015:733, т. 38 и от 2 юни 2016 г., Lajvér, C-263/15, EU:C:2016:392, т. 45 и 46).

39      Освен това при преценката на възмездния характер на разглежданата в главното производство дейност обстоятелството, че изпълнението на съответните публични задачи е възложеното на община Nagyszénás по силата на правна норма, не може да постави под съмнение нито квалифицирането на посочената дейност като „доставка на услуги“, нито пряката връзка между тази доставка и насрещната ѝ престация (вж. по аналогия решение от 2 юни 2016 г., Lajvér, C-263/15, EU:C:2016:392, т. 41).

40      Действително фактът, че съответната дейност се състои в изпълнението на функции от общ интерес, възложени и уредени в закон, е ирелевантен за преценката дали тази дейност представлява възмездно предоставяне на услуги. В този контекст Съдът е постановил, че дори предметът на посочената дейност да е изпълнение на конституционно задължение, което е възложено изключително и пряко на съответната държава членка, само по себе си това обстоятелство не може да постави под съмнение пряката връзка, която съществува между извършената доставка на услуги и получената насрещна престация (вж. по-специално решение от 2 юни 2016 г., Lajvér, C-263/15, EU:C:2016:392, т. 42).

41      Впрочем, макар целта от общ интерес, която се преследва с определени доставки на услуги, по-специално предоставяни от публичноправни органи, да е взета предвид в рамките на общата система на ДДС, доколкото съгласно член 132, параграф 1 от Директива 2006/112 определени доставки са освободени от ДДС, е безспорно, че възложената на NTN дейност по силата на въпросния договор не попада в обхвата на нито едно от изключенията (вж. по аналогия решение от 29 октомври 2015 г., Saudaçor, C-174/14, EU:C:2015:733, т. 41).

42      С оглед на гореизложените съображения на третия въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че в зависимост от проверката на релевантните фактически обстоятелства от запитващата юрисдикция, представлява възмездна доставка на услуги, подлежаща на облагане с ДДС по силата на тази разпоредба, дейност като разглежданата в главното производство, изразяваща се в изпълнение на определени публични задачи от дадено дружество по силата на договор, сключен между това дружество и община.

 По първия и втория въпрос

43      С първия и втория си въпрос, които следва да бъдат разгледани заедно на второ място, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 13, параграф 1 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на предвиденото в посочената разпоредба правило за третиране като данъчно незадължени по ДДС лица попада дейност като разглежданата в главното производство, изразяваща се в изпълнение на определени общински публични задачи от дадено дружество по силата на договор, сключен между това дружество и община, в хипотезата, при която тази дейност представлява икономическа дейност по смисъла на член 9, параграф 1 от посочената директива.

44      Съгласно постоянната практика на Съда от анализа на член 13, параграф 1 от Директива 2006/112, направен в светлината на целите на посочената директива, следва, че е необходимо кумулативното наличие на две условия за прилагането на правилото за третиране като данъчно незадължено лице по ДДС, а именно упражняване на дейност от публичноправен орган и осъществяване на дейностите в качеството му на орган на публична власт (решение от 29 октомври 2015 г., Saudaçor, C-174/14, EU:C:2015:733, т. 51 и цитираната съдебна практика).

45      Що се отнася до първото от тези две условия, а именно условието относно качеството публичноправен орган, Съдът е постановил, че макар обстоятелството, че разглежданият орган разполага с правомощия за упражняване на публична власт съгласно приложимото национално право, да не е решаващо за посочената квалификация, доколкото е съществена характеристика, типична за всяка публична власт, то все пак е указание с определено значение, за да се установи дали този орган трябва да се квалифицира като „публичноправен орган“ (решение от 29 октомври 2015 г., Saudaçor, C-174/14, EU:C:2015:733, т. 58).

46      В конкретния случай обаче изглежда, като това следва да се провери от запитващата юрисдикция, че що се отнася до изпълнението на задачите, които са му възложени по силата на въпросния договор, NTN не разполага с властнически правомощия, каквито притежава община Nagyszénás.

47      Някои други характеристики на NTN, изглежда, също подкрепят липсата на основания за квалификация като „публичноправен орган“ по смисъла на член 13, параграф 1 от Директива 2006/112, доколкото те поставят под съмнение обстоятелството, че това дружество може да се приеме за достатъчно интегрирано в организацията на публичната администрация на тази община.

48      Действително, доколкото е учредено от община Nagyszénás под формата на дружество с ограничена отговорност с нестопанска цел, NTN е преди всичко частноправно юридическо лице, което съгласно приложимите към него правни норми има известна самостоятелност спрямо посочената община, що се отнася до неговото функциониране и ежедневното му управление.

49      В този контекст не изглежда да съществува органична връзка между NTN и община Nagyszénás, тъй като това дружество не е създадено с решение, прието от тази община, в което да се определят услугите, които трябва да бъдат предоставени на въпросната община (вж. в този смисъл решение от 29 октомври 2015 г., Saudaçor, C-174/14, EU:C:2015:733, т. 67).

50      Макар автономията на NTN несъмнено да е ограничена поради факта, че капиталът му, който не е открит за участие на частни лица, е 100 % собственост на община Nagyszénás, други обстоятелства насочват към идеята, че общината не е в състояние да упражнява решаващо влияние върху дейностите на посоченото дружество.

51      В този смисъл е установено, че община Nagyszénás не е единственият „клиент“ на NTN и че предоставените от това дружество услуги на трети лица са немаловажни, подлежат на облагане с данък и действително са били обложени.

52      Освен това въпросният договор съдържа клаузи, позволяващи на община Nagyszénás да контролира изпълнението на възложените на NTN задачи, а това насочва към липса на ефективен контрол, упражняван от тази община.

53      На последно място, няма данни, че този договор съдържа клаузи, позволяващи на посочената община да определя насоки, които да са задължителни за NTN при изпълнението на задачите.

54      В зависимост от проверката на фактическите елементи от запитващата юрисдикция при цялостна преценка, отчитаща и принципа, че член 13, параграф 1 от Директива 2006/112 като изключение от общото правило за облагане на всяка дейност от икономическо естество трябва да се тълкува стеснително (решение от 29 октомври 2015 г., Saudaçor, C-174/14, EU:C:2015:733, т. 49 и цитираната съдебна практика), изглежда, че съответното дружество не може да бъде квалифицирано като „публичноправен орган“ по смисъла на тази разпоредба.

55      Що се отнася до второто условие, съдържащо се в член 13, параграф 1 от Директива 2006/112, според което освободени от ДДС са единствено дейностите, извършвани от публичноправен субект, действащ в качеството си на орган на публична власт, е достатъчно да се посочи, че съгласно постоянната практика на Съда (решение от 29 октомври 2015 г., Saudaçor, C-174/14, EU:C:2015:733, т. 70 и 71 и цитираната съдебна практика) това условие също не изглежда изпълнено в конкретния случай.

56      Всъщност, тъй като съгласно фактическите обстоятелства и националната правна уредба, които следва да се проверят от запитващата юрисдикция, NTN се урежда от разпоредбите на частното право и при изпълнението на възложените му по силата на въпросния договор публични задачи не разполага с някое от властническите правомощия на община Nagyszénás, както е установено в точка 46 от настоящото решение, не може да се твърди, че това дружество осъществява дейност в публичноправен режим.

57      С оглед на гореизложените съображения на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 13, параграф 1 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че в зависимост от проверката на относимите фактически обстоятелства и национално право от запитващата юрисдикция не попада в обхвата на предвиденото в посочената разпоредба правило за третиране като данъчно незадължени по ДДС лица дейност като разглежданата в главното производство, изразяваща се в изпълнение на определени общински публични задачи от дадено дружество по силата на договор, сключен между това дружество и община, в хипотезата, при която тази дейност представлява икономическа дейност по смисъла на член 9, параграф 1 от посочената директива.

 По съдебните разноски

58      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (седми състав) реши:

1)      Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че в зависимост от проверката на релевантните фактически обстоятелства от запитващата юрисдикция, представлява възмездна доставка на услуги, подлежаща на облагане с ДДС по силата на тази разпоредба, дейност като разглежданата в главното производство, изразяваща се в изпълнение на определени публични задачи от дадено дружество по силата на договор, сключен между това дружество и община.

2)      Член 13, параграф 1 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че в зависимост от проверката на относимите фактически обстоятелства и национално право от запитващата юрисдикция не попада в обхвата на предвиденото в посочената разпоредба правило за третиране като данъчно незадължени по данъка върху добавената стойност лица дейност като разглежданата в главното производство, изразяваща се в изпълнение на определени общински публични задачи от дадено дружество по силата на договор, сключен между това дружество и община, в хипотезата, при която тази дейност представлява икономическа дейност по смисъла на член 9, параграф 1 от посочената директива.

Подписи

*      Език на производството: унгарски.