Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

22 ноември 2018 година(*)

„Преюдициално запитване — Членове 56 и 63 ДФЕС — Свободно предоставяне на услуги и свободно движение на капитали — Кредитни институции — Такса за стабилност и специална вноска към тази такса, определяни въз основа на неконсолидирания общ баланс на установените в Австрия кредитни институции — Включване на банковите операции с трансграничен характер — Изключване на операциите на дъщерните дружества в друга държава членка — Различно третиране — Ограничение — Обосновка“

По дело C-625/17

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Verwaltungsgerichtshof (Административен съд, Австрия) с акт от 18 октомври 2017 г., постъпил в Съда на 3 ноември 2017 г., в рамките на производство по дело

Vorarlberger Landes- und Hypothekenbank AG

срещу

Finanzamt Feldkirch

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: R. Silva de Lapuerta, заместник-председател, изпълняваща функциите на председател на първи състав, J.-C. Bonichot (докладчик), Aл. Арабаджиев, E. Regan и C. G. Fernlund, съдии,

генерален адвокат: P. Mengozzi,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за Vorarlberger Landes- und Hypothekenbank AG, от C. Nauer, Rechtsanwalt,

–        за австрийското правителство, от G. Hesse, в качеството на представител,

–        за Европейската комисия, от R. Lyal, N. Gossement и C. Tritz, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 56 и 63 ДФЕС.

2        Запитването е отправено в рамките на спор на Vorarlberger Landes- und Hypothekenbank AG (наричано по-нататък „Hypothekenbank“) с Finanzamt Feldkirch (Данъчна служба Фелдкирх, Австрия) по повод решенията ѝ от 20 януари 2015 г. за определяне на размера на дължимата за 2014 г. от Hypothekenbank такса за стабилност и специална вноска към нея.

 Правна уредба

3        Член 1 от Stabilitätsabgabegesetz (Закон за таксата за стабилност, наричан по-нататък „StabAbgG“), приет на основание на Budgetbegleitgesetz 2011 (Закон за изпълнение на държавния бюджет за 2011 г.) от 30 декември 2010 г. (BGBl. I, 111/2010), предвижда:

„За дейността на кредитните институции се дължи такса за стабилност. По смисъла на настоящия федерален закон „кредитна институция“ е тази, която разполага с лиценз съгласно Bankwesengesetz (Закон за банковото дело), BGBl. 532/1993, както и клоновете на чуждестранни кредитни институции, които съгласно Закона за банковото дело имат право да предлагат услуги чрез установен в Австрия клон. […]“.

4        Член 2 StabAbgG в редакцията преди измененията с Федерален закон BGBl. I, 184/2013 гласи:

„(1)      Основа за определяне на таксата за стабилност е средният неконсолидиран общ баланс (параграф 2) на кредитната институция, намален с посочените в параграф 2 суми. За астрономическите 2011 г., 2012 г. и 2013 г. за основа се взема средният неконсолидиран общ баланс за счетоводната година, приключваща през 2010 г. От следващата астрономическа година за основа следва да се взема средният неконсолидиран общ баланс за счетоводната година, приключваща през годината, предхождаща астрономическата година, за която трябва да се внесе таксата за стабилност.

[…]

(6)      За кредитни институции съгласно член 1 със седалище в друга държава членка […], които извършват дейност в Австрия чрез клон, в съответствие с разпоредбите на параграфи 1—5 се изчислява фиктивен общ баланс за клона въз основа на оборота от неговата дейност, който формира основата за определяне на таксата“.

5        Текстът на член 3 StabAbgG в редакцията преди измененията с Федерален закон BGBl. I, 13/2014 гласи следното:

„Таксата за стабилност възлиза за всяка част от основата съгласно член 2,

1.      надвишаваща 1 милиард евро, но по-малка от 20 милиарда евро, на 0,055 %;

2.      надвишаваща 20 милиарда евро, на 0,085 %“.

6        Член 3 от StabAbgG съгласно измененията с федерален закон BGBl. I, 13/2014 гласи:

„Таксата за стабилност възлиза за всяка част от основата съгласно член 2,

1.      надвишаваща 1 милиард евро, но по-малка от 20 милиарда евро, на 0,09 %;

2.      надвишаваща 20 милиарда евро, на 0,11 %“.

7        Съгласно член 7а, параграф 1 от StabAbgG специалната вноска към таксата за стабилност се изчислява като процент от дължимите в рамките на таксата за стабилност суми.

8        В съответствие с член 7b, параграф 2 от StabAbgG размерът на таксата за стабилност за 2014 г. се получава от прилагането, във връзка помежду им, на цитираните разпоредби, действащи преди и след измененията, внесени с федерални закони BGBl. 184/2013 и BGBl. I, 13/2014.

 Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

9        Hypothekenbank е установена в Австрия кредитна институция, която предоставя банкови услуги на клиенти, местни лица в тази и други държави членки. Съществена част от общия баланс на Hypothekenbank, тоест почти една четвърт през 2014 г., се формира от банкови операции с втората група клиенти.

10      С два акта от 20 януари 2015 г., в приложение на StabAbgG, Данъчна служба Фелдкирх определя размера на таксата за стабилност и на специалната вноска към нея, дължими от Hypothekenbank за 2014 г. Bundesfinanzgericht (Федерален финансов съд, Австрия) отхвърля жалбата против тези актове с решение от 1 април 2016 г.

11      В подкрепа на жалбата си до Verwaltungsgerichtshof (Административен съд, Австрия) Hypothekenbank сочи, че не би трябвало да внася такса за стабилност и специална вноска, тъй като тези налози са в противоречие, от една страна, с правилата относно държавните помощи, и от друга, със свободното предоставяне на услуги и свободното движение на капитали. По-конкретно кредитната институция поддържа, че член 2 от StabAbgG води до дискриминация, тъй като предвижда различно третиране на сходни операции. Докато банковите операции, които установена в Австрия кредитна институция осъществява непосредствено или чрез клон в друга държава членка с граждани на други държави членки, се вземат предвид за определяне на основата на спорните налози, същите операции, осъществявани чрез дъщерни дружества, установени в друга държава членка, не се вземат предвид.

12      Поради това група от дружества подлежала на по-благоприятно данъчно облагане, отколкото предприятие, което не е част от група. Всъщност при групите критерият за липса на консолидация автоматично водел до изключване от основата на разглежданите налози на балансите на дъщерните дружества, установени в държава членка, различна от Австрия. Положението не било такова за самостоятелно дружество, което пряко или чрез клон предоставя услуги в държави членки, различни от Австрия, тъй като тези услуги се включвали автоматично в баланса на това дружество и в основата на дължимата от него такса за стабилност. Това положение представлявало дискриминация, както било видно от решение от 5 февруари 2014 г., Hervis Sport- és Divatkereskedelmi (C-385/12, EU:C:2014:47). Тази дискриминация можела да попречи на предоставянето на банкови услуги в държави членки, различни от Австрия. Тя би могла да се избегне, ако основата на таксата за стабилност и на специалната вноска към нея се определяла в зависимост от консолидирания общ баланс, като едновременно с това имало възможност да се приспаднат евентуално дължимите от дъщерно дружество в друга държава членка налози от същото естество.

13      За Verwaltungsgerichtshof (Административен съд) не е сигурно, че от постановеното във връзка със свободата на установяване решение от 5 февруари 2014 г., Hervis Sport- és Divatkereskedelmi (C-385/12, EU:C:2014:47), както и от решения от 2 юни 2005 г., Комисия/Италия (C-174/04, EU:C:2005:350), от 12 декември 2006 г., Test Claimants in the FII Group Litigation (C-446/04, EU:C:2006:774), и от 24 май 2007 г., Holböck (C-157/05, EU:C:2007:297), относно свободното движение на капитали, следва, че StabAbgG не е в съответствие с правото на Съюза.

14      Освен това, що се отнася до прилагането на правилата за държавна помощ, запитващата юрисдикция напомня, че по-специално от решение от 6 октомври 2015 г., Finanzamt Linz (C-66/14, EU:C:2015:661, т. 21), следва, че лице, което е задължено за плащане на определен данък, не може да се позовава на обстоятелството, че данъчна мярка, от която се ползват други предприятия, представлява държавна помощ, за да избегне плащането на този данък. Поради това счита, че преюдициални въпроси по тази проблематика не са необходими.

15      При тези условия Verwaltungsgerichtshof (Административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Противоречи ли разпоредба, която предвижда налог върху общия баланс на кредитна институция, на свободата на предоставяне на услуги по член 56 и сл. ДФЕС и/или на свободното движение на капитали и плащания по член 63 ДФЕС, когато налогът се заплаща от кредитна институция със седалище в Австрия, извършваща банкови сделки с клиенти в останалата част на Европейския съюз, докато същият не се прилага за кредитна институция със седалище в Австрия, която извършва такива сделки в качеството си на оглавяваща група от кредитни институции чрез кредитна институция, която е част от групата, но чието седалище се намира другаде в Европейския съюз и чийто баланс поради нейната принадлежност към тази група следва да се консолидира с баланса на оглавяващата групата кредитна институция, тъй като налогът се плаща върху неконсолидирания (невключен в консолидиран финансов отчет) общ баланс?“.

 По преюдициалния въпрос

 Предварителни бележки

16      От акта за преюдициално запитване е видно, че с таксата за стабилност и специалната вноска към нея, чиято законосъобразност се оспорва в спора по главното производство, се облагат кредитните институции, установени в Австрия, както и клоновете на чуждестранни кредитни институции, установени в тази държава членка. Основата на тези налози се определя в зависимост от „средния неконсолидиран общ баланс“ на установените в Австрия кредитни институции, а за клоновете на чуждестранните дружества — въз основа на фиктивен баланс. Понятието „неконсолидиран“ означава, че таксата за стабилност и специалната вноска към нея се определят в зависимост от общия баланс на всяко юридическо лице поотделно, а не в зависимост от консолидирания баланс на група от дружества.

17      Както отбелязва запитващата юрисдикция, банковите операции се отразяват в общия баланс на кредитните институции. От това следва, че дължимата сума за разглежданите в главното производство налози зависи от банковите операции на установените в Австрия кредитни институции, които те осъществяват пряко или в своите клонове. Банковите операции на установени в други държави членки дъщерни дружества на такива австрийски институции не се вземат предвид при определяне на основата на тези налози.

18      Освен това спорът в главното производство не е относно възможността на жалбоподателя в главното производство, Hypothekenbank, да предлага услуги чрез място на стопанска дейност в държава членка, различна от Австрия, или да се установява в такава. Както сам потвърждава в писменото си становище, той предоставя услуги на своите клиенти, местни лица в други държави членки, без да използва за целта установени там места на стопанска дейност.

19      Следователно с поставения въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали членове 56 и 63 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство в частта, която задължава установени в Австрия кредитни институции, каквато е едната страна в главното производство, които предоставят услуги на свои клиенти, местни лица в други държави членки, без да използват установени в тях места на стопанска дейност, да внасят налог, определен в зависимост от „средния неконсолидиран общ баланс“, който включва банковите операции, осъществявани от тези институции пряко с граждани на други държави членки, но изключва същите операции, осъществявани от дъщерни дружества на установени в Австрия кредитни институции, когато тези дъщерни дружества са установени в други държави членки.

 По приложимата свобода

20      Тъй като преюдициалният въпрос е поставен с оглед както на член 56 ДФЕС, така и на член 63 ДФЕС, следва да се прецени най-напред дали и евентуално в каква степен национална правна уредба като разглежданата в главното производство може да засегне упражняването на свободното предоставяне на услуги и свободното движение на капитали (решение от 21 юни 2018 г., Fidelity Funds и др., C-480/16, EU:C:2018:480, т. 32).

21      В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че доколкото банкови услуги се предоставят на местни лица на държави членки, различни от Австрия, установените в Австрия кредитни институции търпят, от гледна точка на таксата за стабилност и на специалната вноска към нея, различно третиране в зависимост от това дали предоставят такива услуги непосредствено или чрез установени в други държави членки дъщерни дружества.

22      Пред Verwaltungsgerichtshof (Административен съд) Hypothekenbank твърди, че това различно третиране е дискриминационно и може да препятства, от една страна, предоставянето на банкови услуги в държави членки, различни от Австрия, и от друга страна, свободното движение на капитали.

23      В това отношение Съдът вече е постановил, че банковите операции, например предоставяне на кредити по занятие, по принцип са свързани както със свободното предоставяне на услуги по член 56 ДФЕС и сл., така и със свободното движение на капитали по смисъла на член 63 ДФЕС и сл. (решение от 3 октомври 2006 г., Fidium Finanz, C-452/04, EU:C:2006:631, т. 43).

24      Освен това следва да се припомни, че когато дадена национална мярка се отнася едновременно до свободното предоставяне на услуги и до свободното движение на капитали, Съдът по принцип преценява разглежданата мярка с оглед само на една от тези две свободи, ако предвид обстоятелствата в главното производство се окаже, че едната от тях е напълно второстепенна по отношение на другата и може да бъде свързана с нея (решение от 26 май 2016 г., NN (L) International, C-48/15, EU:C:2016:356, т. 39).

25      Установява се, че при обстоятелствата по главното производство аспектът, свързан със свободното предоставяне на услуги, има превес над свободното движение на капитали. Действително, с изложените доводи, обобщени от запитващата юрисдикция, Hypothekenbank се стреми да посочи, че отчитането при определянето на таксата за стабилност и на специалната вноска към нея, на банковите операции, осъществявани от него непосредствено с клиенти в държави членки, различни от Австрия, увеличава цената на тези операции и по този начин прави по-слабо привлекателна трансграничната дейност. Тази последица в по-голяма степен засяга свободното предоставяне на услуги, докато ефектите върху свободното движение на капитали са само неизбежна последица от това.

26      Поради това поставеният въпрос следва да се разгледа с оглед не на член 63 ДФЕС и сл., отнасящи се до свободното движение на капитали, а на член 56 ДФЕС и сл., отнасящи се до свободното предоставяне на услуги.

 По наличието на ограничение на свободното предоставяне на услуги

27      Трябва да се отбележи, че независимо от това дали таксата за стабилност и специалната вноска към нея представляват пряк или косвен данък, те не са били предмет на хармонизация в рамките на Съюза и следователно са от компетентността на държавите членки, които съгласно постоянната практика на Съда трябва да упражняват тази компетентност при спазване на правото на Съюза (решение от 1 декември 2011 г., Комисия/Унгария, C-253/09, EU:C:2011:795, т. 42).

28      Член 56 ДФЕС не допуска прилагането на каквато и да е национална правна уредба, вследствие на която предоставянето на услуги между държавите членки е по-трудно отколкото предоставянето на услуги в рамките на определена държава членка. Всъщност в съответствие с практиката на Съда член 56 ДФЕС изисква премахването на всички ограничения по отношение на свободното предоставяне на услуги, които се основават на факта, че доставчикът на услугата се е установил в държава членка, различна от тази, в която се предоставя услугата (решение от 25 юли 2018 г., TTL, C-553/16, EU:C:2018:604, т. 45 и цитираната съдебна практика).

29      Ограничения на свободното предоставяне на услуги са националните мерки, които забраняват, затрудняват или правят по-малко привлекателно упражняването на тази свобода (решение от 25 юли 2018 г., TTL, C-553/16, EU:C:2018:604, т. 46 и цитираната съдебна практика).

30      Правото на свободно предоставяне на услуги, гарантирано в член 56 ДФЕС на гражданите на държавите членки, включва „пасивното“ право на свободно предоставяне на услуги, а именно свободата на получателите на услуги да отидат в друга държава членка, за да ползват там определена услуга, без да бъдат възпрепятствани от каквито и да са ограничения (решение от 9 март 2017 г., Piringer, C-342/15, EU:C:2017:196, т. 35).

31      В това отношение следва да се отбележи, че таксата за стабилност и специалната вноска към нея не провеждат никакво разграничение в зависимост от това откъде са клиентите, нито пък в зависимост от мястото на предоставяне на услугата. Всъщност при определянето на основата на тези налози в зависимост от средния неконсолидиран общ баланс на кредитните институции, установени в Австрия, се вземат предвид всички банкови операции, извършвани непосредствено от такава институция в Австрия или друга държава членка.

32      Освен това самият факт, че тези налози могат да увеличат цената на банковите операции, не би могъл да съставлява пречка за свободното предоставяне на услуги. Както постановява Съдът, член 56 ДФЕС не се отнася до мерките, единственото действие на които е създаването на допълнителни разходи за разглежданата доставка и които засягат доставката на услуги между държави членки по същия начин както доставката им в рамките на една държава членка (решения от 8 септември 2005 г., Mobistar и Belgacom Mobile, C-544/03 и C-545/03, EU:C:2005:518, т. 31, и от 11 юни 2015 г., Berlington Hungary и др., C-98/14, EU:C:2015:386, т. 36).

33      Относно твърдението, че съществувала дискриминация на банковите институции, установени в Австрия, които извършват банкови операции в друга държава членка непосредствено, спрямо банковите институции, които предлагат тази услуга чрез самостоятелни дъщерни дружества, установени там, следва да се отбележи, че последните институции са решили да упражнят свободата на установяване, предоставена им от членове 49 и 54 ДФЕС, докато първите са установени изцяло в Австрия и предоставят услуги с трансграничен характер, които попадат под действието на свободното предоставяне на услуги, гарантирано от член 56 ДФЕС.

34      В това отношение Съдът вече е постановил, че следва да се разграничат съответните приложни полета на свободното предоставяне на услуги и на свободата на установяване. За целта трябва да се определи дали икономическият оператор е установен в държавата членка, в която предлага разглежданата услуга. Когато е установен в държавата членка, в която предлага тази услуга, той попада в приложното поле на свободата на установяване, както е определено в член 49 ДФЕС. В замяна на това, когато икономическият оператор не е установен в държавата членка по местоназначението, той е трансграничен доставчик, който попада в приложното поле на принципа на свободното предоставяне на услуги (вж. в този смисъл решения от 11 декември 2003 г., Schnitzer, C-215/01, EU:C:2003:662, т. 28 и 29, и от 10 май 2012 г., Duomo Gpa и др., C-357/10—C-359/10, EU:C:2012:283, т. 30).

35      Всъщност понятието „установяване“ по смисъла на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободата на установяване включва действителното упражняване на икономическа дейност посредством трайно поместване на дейността в приемащата държава членка за неопределен срок. Следователно то предполага действително установяване на съответното дружество в тази държава членка и ефективно упражняване от негова страна на икономическа дейност там (решение от 12 септември 2006 г., Cadbury Schweppes и Cadbury Schweppes Overseas, C-196/04, EU:C:2006:544, т. 54).

36      В замяна на това, когато лицето, което предоставя дадена услуга, се премества в държава членка, различна от тази, в която е установено, разпоредбите в главата за услугите, и по-специално член 57, трета алинея ДФЕС, предвиждат, че то упражнява дейността си там временно (решения от 30 ноември 1995 г., Gebhard, C-55/94, EU:C:1995:411, т. 26, и от 11 декември 2003 г., Schnitzer, C-215/01, EU:C:2003:662, т. 27).

37      При това положение държавите членки имат право да вземат предвид тези различия и следователно да третират по различен начин за целите на данъчното облагане дейностите на лицата и предприятията, които попадат под действието съответно на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги и поначало водят до различни правни и икономически последици.

38      Следователно национална правна уредба като разглежданата в главното производство не може да затрудни или направи по-слабо привлекателно упражняването на свободното предоставяне на услуги.

39      Що се отнася до съмненията, изразени от запитващата юрисдикция относно релевантността на решение от 5 февруари 2014 г., Hervis Sport- és Divatkereskedelmi (C-385/12, EU:C:2014:47), на което жалбоподателят в главното производството се позовава пред нея, следва да се напомни, че в точки 37—41 от това решение, както и в точка 23 от решение от 26 април 2018 г., ANGED (C-234/16 и C-235/16, EU:C:2018:281), Съдът постановява, че задължително облагане, което предвижда привидно обективен разграничителен критерий, но в повечето случаи поставя в по-неблагоприятно положение, с оглед на своите характеристики, дружествата със седалище в други държави членки, които се намират в сходно положение с тези, които имат седалище в държавата членка по облагането, представлява непряка дискриминация, основана на седалището на дружествата, забранена с членове 49 и 54 ДФЕС.

40      Същевременно, видно от точки 18 и 26 от настоящото решение, в спора по главното производство Hypothekenbank не би могло да се позовава на нарушение на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободата на установяване.

41      Освен това в рамките на производството по член 267 ДФЕС само запитващата юрисдикция е компетентна да определи фактическия контекст, в който се вписват въпросите, които поставя на Съда (решение от 10 юли 2018 г., Jehovan todistajat, C-25/17, EU:C:2018:551, т. 28).

42      Действително, в писменото си становище, представено пред Съда, Hypothekenbank поддържа, че на практика установените в Австрия регионални кредитни институции в близост до границите на тази държава членка по-често предоставят услуги с трансграничен характер в сравнение с останалите регионални кредитни институции, установени в същата държава членка, поради което таксата за стабилност и специалната вноска към нея засягат предимно първите посочени институции. Това положение представлявало дискриминация, сходна с разглежданата в решение от 5 февруари 2014 г., Hervis Sport- és Divatkereskedelmi (C-385/12, EU:C:2014:47). При все това няколкото данни, предоставени от Hypothekenbank за банковия сектор в Австрия, изобщо не дават възможност за проверка на основателността на неговите твърдения. При всички положения тези фактически елементи не са откроени от запитващата юрисдикция.

43      Следователно, тъй като не е доказано, че разглежданата в главното производство правна уредба може да създаде положение, сходно с разглежданото по делото, приключило с решение от 5 февруари 2014 г., Hervis Sport- és Divatkereskedelmi (C-385/12, EU:C:2014:47), не следва да се разглежда приложимостта по аналогия в областта на свободното предоставяне на услуги на съдебната практика, цитирана в точка 39 от настоящото решение.

44      С оглед на изложените съображения в тяхната цялост следва на поставения въпрос да се отговори, че член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство в частта, която задължава установени в Австрия кредитни институции, каквато е едната страна в главното производство, които предоставят услуги на свои клиенти, местни лица в други държави членки, без да използват установени в тях места на стопанска дейност, да внасят налог, определен в зависимост от „средния неконсолидиран общ баланс“, който включва банковите операции, осъществявани от тези институции пряко с граждани на други държави членки, но изключва същите операции, осъществявани от дъщерни дружества на установени в Австрия кредитни институции, когато тези дъщерни дружества са установени в други държави членки.

 По съдебните разноски

45      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство в частта, с която задължава установени в Австрия кредитни институции, каквато е едната страна в главното производство, които предоставят услуги на свои клиенти, местни лица в други държави членки, без да използват установени в тях места на стопанска дейност, да внасят налог, определен в зависимост от „средния неконсолидиран общ баланс“, който включва банковите операции, осъществявани от тези институции пряко с граждани на други държави членки, но изключва същите операции, осъществявани от дъщерни дружества на установени в Австрия кредитни институции, когато тези дъщерни дружества са установени в други държави членки.

Подписи

*      Език на производството: немски.