EU tax law WEB Sole-Mizo - C-13/18

–

за Sole-Mizo Zrt., от L. Maklári, ügyvéd,

–

за Dalmandi Mezőgazdasági Zrt., от L. Maklári, ügyvéd,

–

за унгарското правителство, от M.Z. Fehér и G. Koós, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от L. Lozano Palacios и A. Sipos, в качеството на представители,

1

Преюдициалните запитвания са във връзка с тълкуването на правото на Съюза относно правото на възстановяване на данъците, събрани в държава членка в нарушение на правото на Съюза.

2

Преюдициалните запитвания са отправени в рамките на две дела, между Sole-Mizo Zrt. (C-13/18) и Dalmandi Mezőgazdasági Zrt. (C-126/18) и Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága (Дирекция по обжалванията към Националната данъчна и митническа администрация, Унгария), по повод материалноправните и процесуалните условия, при които се осъществява възстановяването в полза на данъчнозадълженото лице на надвзетия данък върху добавената стойност (ДДС), който не е могъл да бъде възстановен в разумен срок поради определено в законодателството на държава членка условие, впоследствие обявено от Съда за противоречащо на правото на Съюза.

3

Член 183 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“) предвижда:

„Когато за даден данъчен период сумата на приспаданията надвиши сумата на дължимия ДДС, държавите членки могат или да възстановят надвзетия данък или да прехвърлят разликата към следващия период в съответствие с условията, които те определят.

Въпреки това, държавите членки могат да откажат възстановяване или прехвърляне, ако разликата е незначителна“.

4

Член 186, параграф 2 от az általános forgalmi adóról szóló 2007 évi CXXVII. törvény (Закон CXXVII от 2007 г. относно данъка върху добавената стойност) [(Magyar Közlöny 2007/155 (XI. 16), наричан по-нататък „Законът за ДДС“)] обуславя възстановяването на подлежащия на приспадане надвзет ДДС от пълното заплащане на дължимата насрещна престация, включително ДДС, за сделката, от която произтича подлежащия на приспадане ДДС (условие, наричано „за платените престации“). При липса на плащане надвзетият ДДС трябва да се прехвърли към следващия облагаем период.

5

В решение от 28 юли 2011 г., Комисия/Унгария (C-274/10, EU:C:2011:530), Съдът постановява по същество, че член 186, параграф 2 от Закона за ДДС противоречи на член 183 от Директивата за ДДС.

6

Az adózás forgalmi adóról szóló 2007. évi CXXVII. törvény jogharmonizációs célú módosításáról és az adó-visszaigénylés különös eljárási szabályairól szóló 2011. évi CXXIII. törvény (Закон № CXXIII от 2011 г. за изменение с оглед на хармонизация на Закон CXXVII от 2007 г. за ДДС и за уреждане на специалното производство за възстановяване на данъка, наричан по-нататък „Законът за изменение“) отменя, считано от 27 септември 2011 г., член 186, параграфи 2—4 от Закона за ДДС. Той вече позволява възстановяването на подлежащия на приспадане надвзет ДДС, без да е необходимо да се чака заплащането на насрещната престация по сделката, от която произтича подлежащият на приспадане ДДС.

7

Член 37, параграфи 4 и 6 от Az adózás rendjéről szóló 2003. évi XCII. törvény (Закон XCII от 2003 г. за данъчно-процесуалния кодекс, наричан по-нататък „Данъчно-процесуалният кодекс“) гласи:

„4.   Падежът на дължимо на данъчнозадълженото лице плащане от бюджета се урежда от приложенията към настоящия закон или от специален закон. Плащането от бюджета или ДДС, чието възстановяване се иска, трябва да бъдат платени в рамките на 30 дни от получаване на искането (декларацията), но не и преди падежа, като този срок се удължава на 45 дни, когато размерът на подлежащия на възстановяване ДДС надвишава 500000 HUF. […]

[…]

6.   В случай на забавено плащане данъчната администрация дължи лихва в размер на законната лихва за забава за всеки ден от забавата […]“.

8

Съгласно член 124/C от този кодекс:

„1)   Когато Alkotmánybíróság [(Конституционен съд, Унгария)], Kúria [(Върховен съд, Унгария)] или Съдът на Европейския съюз установи с обратно действие, че правна норма, която предвижда данъчно задължение, противоречи на Основния закон или на задължителен акт на Съюза или, в случая на общинска наредба, на всяка друга правна норма, и че това съдебно решение поражда право на възстановяване за данъчнозадълженото лице съгласно разпоредбите на настоящия член, първостепенният данъчен орган пристъпва към възстановяване по искане на данъчнозадълженото лице в съответствие с процедурите, посочени в съответното решение.

2)   Данъчнозадълженото лице може да подаде писмена молба до данъчния орган в срок до 180 дни от публикуването или съобщаването на решението на Alkotmánybíróság [(Конституционен съд)], на Kúria [(Върховен съд)] или на Съда на Европейския съюз; при изтичането му срокът не може да бъде продължаван. Данъчният орган отхвърля искането, в случай че към датата на публикуването или съобщаването на решението правото да се иска възстановяване е погасено.

[…]

6)   Ако искането за възстановяване на данъка на данъчнозадълженото лице е основателно, данъчната администрация заплаща — в момента на възстановяването — лихви върху подлежащия на възстановяване данък в размер, равен на основния лихвен процент на централната банка и изчислен от датата на плащането на данъка до датата на влизане в сила на решението за възстановяване. Възстановяването се дължи на датата, на която решението за възстановяване е влязло в сила, и трябва да бъде изплатено в срок до 30 дни от датата, на която е станало изискуемо. Разпоредбите относно бюджетните плащания се прилагат mutatis mutandis за уреденото в настоящия параграф възстановяване, с изключение на член 37, параграф 6“.

9

Член124/D, параграфи 1—3 от този кодекс има следното съдържание:

„1)   Освен ако в настоящия член не е предвидено друго, разпоредбите на член 124/С се прилагат по отношение на искането за възстановяване въз основа на правото на приспадане на ДДС.

2)   Данъчнозадълженото лице може да упражни посоченото в параграф 1 право посредством коригираща декларация, подадена в срок до 180 дни от публикуването или съобщаването на решението на Alkotmánybíróság [(Конституционен съд)] Kúria [Върховен съд] или на Съда на Европейския съюз — за декларацията или декларациите, отнасящи се за данъчната година или данъчните години, в които е възникнало правото на приспадане. При изтичането на срока не се допуска неговото удължаване.

3)   Ако поправените с коригиращата декларация отчети покажат, че данъчнозадълженото лице има право на възстановяване поради намаляване на размера на данъка, който трябва да плати, или поради увеличаване на размера на сумата, подлежаща на възстановяване […], данъчната администрация прилага към подлежащата на възстановяване сума лихвен процент, равен на основния лихвен процент на централната банка, изчислен за периода от датата, определена за плащане в декларацията или декларациите, за които се отнася коригиращата декларация, или от датата на падежа — или от датата на плащането на данъка, ако тя е по-късна — и датата на подаване на коригиращата декларация. Възстановяването, за което се прилагат разпоредбите относно бюджетните плащания, трябва да бъде направено в срок до 30 дни от датата на подаване на коригиращата декларация“.

10

Член 164, параграф 1 от Данъчно-процесуалния кодекс гласи:

„Правото на изчисляване на данъка се погасява 5 години след последния ден на календарната година, през която е трябвало да бъде подадена декларацията или уведомлението за този данък, или — при липса на такава декларация или уведомление — през която данъкът е трябвало да бъде платен. Освен ако законът не предвижда друго, правото да се иска плащане от бюджета, както и правото на възстановяване на надплатени суми се погасяват 5 години след последния ден на календарната година, в която е възникнало правото на получаване на плащане или възстановяване“.

11

Член 165, параграф 2 от този кодекс гласи:

„Размерът на законната лихва за забава за всеки календарен ден е равен на 1/365-та от двойния размер на основния лихвен процент на централната банка, който е в сила към датата на нейното начисляване. Не се допуска начисляване на лихва за забава върху вече начислената лихва за забава. Централната данъчна и митническа администрация не може да разпорежда плащане на лихви за забава, чийто размер е по-малко от 2000 форинта [HUF]“.

12

В определение от 17 юли 2014 г., Delphi Hungary Autóalkatrész Gyártó (C-654/13, непубликувано, EU:C:2014:2127, т. 39), Съдът приема, че правото на Съюза, и по-специално член 183 от Директивата за ДДС, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство и практика на държава членка, което изключва плащането на лихви върху сумата на надвзетия, подлежащ на приспадане ДДС, която не подлежи на възстановяване в разумен срок поради национална разпоредба, за която е прието, че противоречи на правото на Съюза. Съдът обаче припомня също че когато по въпроса няма законодателство на Съюза, държавите членки определят реда и условията за плащане на такива лихви при спазване на принципите на равностойност и ефективност.

13

След постановяване на това определение унгарската данъчна администрация възприема административна практика, по редовността на която Kúria (Върховен съд) се произнася в решение № Kfv.I.35.472/2016/5 от 24 ноември 2016 г. Въз основа на това съдебно решение същата юрисдикция приема решение (№ EBH2017.K18), озаглавено „Изследване (относно размера и давността) на въпроса за лихвите върху ДДС кумулиран задължително поради условието за плащане“ (наричано по-нататък „принципното решение Върховния съд № 18/2017“), в което се уточнява начинът на изчисляване на лихвата върху размера на ДДС, който не е могъл да бъде възстановен поради условието за „платените престации“. Според това принципно решение следва да се разграничават два периода:

14

Като се позовава на определение от 17 юли 2014 г., Delphi Hungary Autóalkatrész Gyártó (C-654/13, непубликувано, EU:C:2014:2127), на 30 декември 2016 г. Sole-Mizo подава до данъчната администрация искане за плащане на лихва върху подлежащия на приспадане надвзет ДДС, който не е бил възстановен в разумен срок поради условието за „платените престации“. Искането е за лихви за различни периоди на деклариране между декември 2005 г. и юни 2011 г. Претендират се и лихви за забава поради забавеното плащане на тези лихви.

15

С решение от 3 март 2017 г. първостепенният данъчен орган уважава частично искането на Sole-Mizo и разпорежда да му бъдат изплатени лихви, изчислени при процент, съответстващ на основния лихвен процент на Унгарската централна банка в размер на 99630000 HUF (около 321501 eur), но го отхвърля в частта относно заплащането на лихва за забава, изчислена при процент, равняващ се на двойния размер на основния процент на Унгарската централна банка поради забавеното плащане на тези лихви.

16

С решение от 19 юни 2017 г., прието въз основа на подадената от Sole-Mizo жалба по административен ред, второстепенният данъчен орган изменя това решение и разпорежда плащането на лихви върху сумата на подлежащия на приспадане надвзет ДДС, който не е подлежал на възстановяване поради условието за „платените престации“, в размер на104165000 HUF (около 338891 eur). Дължимата за тези лихви сума е изчислена на основание членове 124/C и 124/D от Данъчно-процесуалния кодекс, като се прилага процент, съответстващ на основния лихвен процент на Унгарската централна банка.

17

Sole-Mizo подава жалба до запитващата юрисдикция по дело C-13/18 срещу решението на второстепенния данъчен орган, като изтъква, че сумата, дължима като лихви върху сумата на подлежащия на приспадане надвзет ДДС, който не е подлежал на възстановяване поради условието за „платените престации“, е трябвало също да бъде изчислена като се приложи ставка, равна на двойния размер на основния лихвен процент на Унгарската централна банка, в съответствие с член 37, параграф 6 от Данъчно-процесуалния кодекс.

18

Тази юрисдикция си задава въпроси относно съвместимостта с правото на Съюза, и по-конкретно с принципите на равностойност и на ефективност, на начина на изчисляване на лихвите върху сумата на ДДС, определен в принципното решение на Върховния съд № 18/2017.

19

При тези обстоятелства Szegedi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Съд по административни и трудови спорове Сегед, Унгария) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

20

На 30 декември 2016 г. Dalmandi Mezőgazdasági подава до първоинстанционния данъчен орган молба за заплащането на лихви върху сумата на подлежащия на приспадане надвзет ДДС за периода 2005—2011 г., който не е възстановен в разумен срок поради прилагането на условието за „платените престации“. Исканата сума е в размер на 74518800 HUF (около 240515 EUR). За изчисляването на претендираните лихви в молбата се взема предвид целият период от края на срока за възстановяването за всеки съответен период за деклариране до датата, на която изтича срокът за възстановяването за периода за деклариране, през който е приет закона за изменение, а именно в случая 5 декември 2011 г. С оглед на това изчисляване в приложение на член 37, параграф 6 от Данъчно-процесуалния кодекс в молбата е възприет процент равен на двойния размер на основния лихвен процент на Унгарската централна банка. Dalmandi Mezőgazdasági иска освен това заплащането на допълнителни лихви за периода от 5 декември 2011 г. до датата на действителното плащане, прилагайки отново ставката, посочена в член 37, параграф 6 от Данъчно-процесуалния кодекс.

21

На основание член 124/D, параграф 3 от Данъчно-процесуалния кодекс с решение от 10 март 2017 г. първоинстанционният данъчен орган уважава частично това искане и определя лихви в негова полза в размер на 34673000 HUF (около 111035 EUR) за неоснователно удържаните суми на подлежащия на приспадане надвзет ДДС за периода от четвъртото тримесечие на 2005 г. до третото тримесечие на 2011 г. Той отхвърля искането в останалата част.

22

Решението на първоинстанционния данъчен орган се основава на принципите, изложени в принципното решение на Върховния съд № 18/2017. Първо, за да определи размера на задължението за лихви данъчният орган прилага членове 124/C и 124/D от Данъчно-процесуалния кодекс, които предвиждат прилагането на ставка равна на основния лихвен процент на Унгарската централна банка. На второ място, той приема, че искането на Dalmandi Mezőgazdasági за заплащане на лихва за забава е неоснователно, тъй като то не е подало нито молба за извънредно възстановяване, нито декларация за ДДС с искане за възстановяване. На трето място, след като установява, че вземането за лихви за първите три тримесечия на 2005 г. е погасено по давност, първоинстанционният данъчен орган отхвърля искането на Dalmandi Mezőgazdasági за заплащане на лихви.

23

С решение от 12 юни 2017 г. второинстанционният данъчен орган, до който Dalmandi Mezőgazdasági подава административна жалба, намалява на 34259000 HUF (около 111527 eur) определения му размер на лихвите върху сумата на подлежащия на приспадане надвзет ДДС, който не е подлежал на връщане поради условието за „платените престации“. В съответствие с принципното решение на Върховния съд № 18/2017 тези лихви са изчислени в приложение на членове 124/C и 124/D от Данъчно-процесуалния кодекс, при ставка равна на основния лихвен процент на Унгарската централна банка. Той определя освен това лихви за забава в размер на 7000 HUF (около 22 eur) за пропускане на срока за обработване на молбата му, изчислени считано от 9 март 2017 г., и потвърждава първоинстанционното решение в останалата част.

24

Dalmandi Mezőgazdasági подава до запитващата юрисдикция жалба срещу това решение. То твърди по-конкретно че принципното решение на Върховния съд № 18/2017 не е съобразено с принципите на равностойност, на ефективност и на директен ефект на правото на Съюза

25

При тези обстоятелства Szekszárdi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Съд по административни и трудови спорове Сексард, Унгария) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

26

С решение на председателя на Съда от 12 март 2018 г. дела C-13/18 и C-126/18 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение

27

Унгарското правителство се позовава на недопустимостта на преюдициалните запитвания. Според него Съдът не следва да разглежда поставените в главните производства въпроси за заплащането на лихвите, чийто размер, изчисляване и процедурни правила се уреждат не от правото на Съюза, а от националното право.

28

С доводите си унгарското правителство всъщност оспорва компетентността на Съда да отговори на поставените въпроси.

29

Когато е сезиран съгласно член 267 ДФЕС, Съдът е компетентен да се произнася относно тълкуването на Договорите, както и относно валидността и тълкуването на актовете на институциите на Съюза. В това отношение, макар Съдът да не следва да преценява и съответствието на национално законодателство с правото на Съюза, нито да тълкува национални законови или подзаконови разпоредби, той все пак е компетентен да предостави на запитващите юрисдикции всички насоки за тълкуване, свързани с правото на Съюза, които могат да им позволят да преценят това съответствие за решаване на делото, с което са сезирани (решение от 16 октомври 2019 г., Glencore Agriculture Hungary, C-189/18, EU:C:2019:861, т. 31 и цитираната съдебна практика).

30

В случая следва да се припомни, че държавите членки трябва да върнат с лихви сумите, събрани като данъци в нарушение на правото на Съюза. Макар при липсата на правна уредба на Съюза условията, при които тези лихви трябва да бъдат изплатени, по-конкретно ставката и начинът на изчисляването им, да следва да се предвидят във вътрешния правен ред на всяка държава членка, тези условия трябва да зачитат принципите на равностойност и на ефективност, както и принципа на данъчен неутралитет (вж. в този смисъл решения от 18 април 2013 г., Irimie, C-565/11, EU:C:2013:250, т. 22 и 23 и от 28 февруари 2018 г., Nidera, C-387/16, EU:C:2018:121, т. 22, 23 и 25 и цитираната съдебна практика).

31

С въпросите си запитващите юрисдикции искат Съдът да тълкува правото на Съюза, и по-специално принципите на правото на Съюза, посочени в предходната точка от настоящото решение, което е от компетентността на Съда.

32

При тези обстоятелства следва да се приеме, че Съдът е компетентен да отговори на поставените от запитващите юрисдикции въпроси.

33

С първия, втория и третия въпрос по дело C-13/18 и първия и втория въпрос и първата част от седмия въпрос по дело C-126/18, които следва да се разгледат заедно, запитващите юрисдикции по същество искат да се установи дали правото на Съюза, и по-конкретно член183 от Директивата за ДДС, както и принципите на ефективност и на равностойност, на директен ефект и на пропорционалност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска практика на държава членка като разглежданата в главното производство, състояща се в изчисляването на лихвите върху подлежащия на приспадане надвзет ДДС, задържан от тази държава в нарушение на правото на Съюза след изтичането на разумен срок, като се прилага ставка, съответстваща на основния лихвен процент на националната централна банка.

34

В това отношение от постоянната практика на Съда се установява, че правото на възстановяване на данъци, платени в държава членка в нарушение на правните норми на Съюза, е последица и допълнение към правата, които правните субекти черпят от разпоредбите на правото на Съюза, както са тълкувани от Съда. Следователно държавите членки по принцип са задължени да възстановят събраните в нарушение на правото на Съюза данъци (решение от 19 юли 2012 г., Littlewoods Retail и др., C-591/10, EU:C:2012:478, т. 24 и цитираната съдебна практика).

35

Съдът е постановил също че когато държава членка удържа данъци в нарушение на нормите на правото на Съюза, правните субекти имат право на връщане не само на недължимо платения данък, а и на сумите, изплатени на тази държава или удържани от нея в пряка връзка с този данък. В това се включват и загубите, причинени от невъзможността да бъдат използвани парични суми поради преждевременната изискуемост на данъка (решение от 19 юли 2012 г., Littlewoods Retail и др., C-591/10, EU:C:2012:478, т. 25 и цитираната съдебна практика).

36

От тази съдебна практика следва, че принципът, въз основа на който на държавите членки е наложено задължението да върнат с лихвите сумите, събрани като данъци в нарушение на правото на Съюза, произтича от това право (решение 19 юли 2012 г., Littlewoods Retail и др., C-591/10, EU:C:2012:478, т. 26 и цитираната съдебна практика).

37

При липсата на правна уредба на Съюза условията, при които тези лихви трябва да бъдат изплатени, по-конкретно ставката и начинът на изчисляване на тези лихви (проста лихва или сложна лихва), следва да се предвидят във вътрешния правов ред на всяка държава членка. Тези условия трябва да зачитат принципите на равностойност и на ефективност, тоест да не бъдат по-неблагоприятни от условията във връзка с подобни претенции, основани на разпоредби на вътрешното право, нито организирани по начин, който прави практически невъзможно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (решение от19 юли 2012 г., Littlewoods Retail и др., C-591/10, EU:C:2012:478, т. 27 и цитираната съдебна практика). Тези условия трябва освен това да спазват принципа на данъчен неутралитет (решение от 28 февруари 2018 г., Nidera, C-387/16, EU:C:2018:121, т. 25 и цитираната съдебна практика).

38

В случая запитващите юрисдикции си задават въпроси, на първо място, относно съвместимостта с принципа на равностойност на практиката на данъчната администрация, основана на принципното решение на Върховния съд № 18/2017, доколкото то предвижда, че лихви върху сумите на подлежащия на приспадане надвзет ДДС, които не са могли да бъдат възстановени поради условието за „платените престации“, се изчисляват по реда на членове 124/C и 124/D от Данъчно-процесуалния кодекс, а не въз основа на член 37, параграфи 4 и 6 от този кодекс.

39

Според обясненията в актовете за преюдициално запитване в членове 124/C и 124/D от Данъчно-процесуалния кодекс се предвижда, че ставката на лихвата, приложима за сумите, подлежащи на връщане на данъчнозадълженото лице след постановяване на решение от Съда на ЕС или от Alkotmánybíróság (Конституционен съд), или от Kúria (Върховен съд), с което се установява, че норма от националното право, предписваща данъчно задължение, противоречи на правото на Съюза или на унгарския Основен закон, или ако става въпрос за общински правилник, на която и да е друга правна норма, е равна на основния лихвен процент на Унгарската централна банка. Според същите обяснения обаче в член 37, параграф 6 от Данъчно-процесуалния кодекс е предвидено прилагането на ставка, съответстваща на двойния размер на основния лихвен процент на Унгарската централна банка, в случай че администрацията не внесе ДДС, чието възстановяване е поискано, в срок от тридесет или четиридесет и пет дни от получаването на молбата за възстановяване.

40

В крайна сметка запитващите юрисдикции, които единствени познават непосредствено правилата за предявените срещу държавата искове за възстановяване на суми, следва да проверят дали правилата, чието предназначение е да гарантират във вътрешното право защитата на правата, които субектите на правото черпят от правото на Съюза, съответстват на посочения принцип и да проверят както предмета, така и основните характеристики на исковете по вътрешното право, за които се твърди, че са сходни. За целта тези национални юрисдикции трябва да проверят дали съответните искове са сходни от гледна точка на предмета, основанието и основните им характеристики (решение от 19 юли 2012 г., Littlewoods Retail и др., C-591/10, EU:C:2012:478, т. 31).

41

Без да се засяга тази проверка, която запитващите юрисдикции трябва да извършат, следва да се отбележи, че изглежда, основанието на лихвата, предвидена в членове 124/C и 124/D от Данъчно-процесуалния кодекс, е решение на Съда на ЕС или на висша национална юрисдикция, установяващо с обратно действие противоречието на норма от националното право, налагаща данъчно задължение, на норма от по-висш ранг. Обратно, изглежда, че член 37, параграфи 4 и 6 от този кодекс се отнася до положение, при което администрацията не е разгледала молба за възстановяване на ДДС в определения срок. Следователно тази разпоредба санкционира неспазването от страна на данъчната администрация на срока, в който тя е трябвало да върне сумата, която е дължала.

42

Следва да се добави, както по същество отбелязва в писменото си становище Европейската комисия, че докато предвидената в член 37, параграф 6 от посочения кодекс лихва за забава, изглежда, се прилага за период, следващ датата на молбата на данъчнозадълженото лице за плащане на дължима сума, оказва се, че предвидената в членове 124/C и 124/D от този кодекс лихва се прилага по-конкретно за период предхождаш такава молба. Оказва се, че членове 124/C и 124/D от Данъчно-процесуалния кодекс и член 37, параграфи 4 и 6 от този кодекс нямат сходен предмет и основание, което запитващите юрисдикции трябва все пак да проверят.

43

На второ място, при искане за възстановяване на подлежащия на приспадане надвзет ДДС, задържан в нарушение на правото на Съюза, принципът на ефективност налага националните норми, свързани с изчисляването на евентуално дължимите лихви, да не водят до лишаване на данъчнозадълженото лице от подходящо обезщетение за загубата, причинена от невъзможността да разполага със съответните суми (вж. в този смисъл решение от 18 април 2013 г., Irimie, C-565/11, EU:C:2013:250, т. 26 и цитираната съдебна практика).

44

В този контекст следва да се припомни, че с оглед на целта на изплащането на лихви върху надвзетия ДДС, задържан от държава членка в нарушение на правните норми на Съюза, която е да се компенсират финансовите загуби, предизвикани във вреда на данъчнозадълженото лице от невъзможността да ползва съответните суми, принципът на данъчен неутралитет изисква условията за плащане на лихви да бъдат определени по такъв начин, че да се неутрализира икономическата тежест от неоснователното задържане на данъка (вж. в този смисъл решения от 16 май 2013 г., Alakor Gabonatermelő és Forgalmazó, C-191/12, EU:C:2013:315, т. 24 и 27 и от 28 февруари 2018 г., Nidera, C-387/16, EU:C:2018:121, т. 24, 25 и 29).

45

В случая запитващите юрисдикции си задават въпроси относно съвместимостта на разглежданата в главното производство практика на данъчната администрация с принципите, припомнени в двете предходни точки от настоящото решение, с оглед, от една страна, на размера на ставката на лихвата, предвиден в членове 124/C и 124/D от Данъчно-процесуалния кодекс, и от друга страна, на периода, обхванат от прилагането на тези лихви.

46

Когато става въпрос за ставката на лихвата, следва да се отбележи, че членове 124/C и 124/D от този кодекс предписват начисляването на лихви върху надвзетия ДДС със ставка равна на основния лихвен процент на Унгарската централна банка, съответстващ на ставката на лихвата, която националната централна банка прилага по основните си операции за рефинансиране. При все това, както отбелязва генералният адвокат в точки 72 и 74 от заключението си, ако данъчнозадължено лице трябва да заеме от кредитна институция парична сума, равна на подлежащия на приспадане ДДС, който му е надвзет, за компенсиране на липсата на парични средства, поради това че не е получило възстановяване на подлежащия на приспадане надвзет ДДС, задържан в нарушение на правото на Съюза, това лице ще трябва да плати повече от основния лихвен процент, на националната централна банка, тъй като този лихвен процент е предвиден само за кредитните институции.

47

Що се отнася до периода, за който се прилагат тези лихви, от преписката, с която разполага Съдът, се установява, че в съответствие с разглежданата национална практика лихвите върху размера на подлежащия на приспадане надвзет ДДС, който не е могъл да бъде възстановен поради условието за „платените престации“, се изчисляват за периода на деклариране на ДДС. В съответствие с принципното решение на Върховния съд № 18/2017, тези лихви се начисляват от деня, следващ деня на подаването на формуляра за деклариране на ДДС, в който данъчнозадълженото лице е посочило надвзет ДДС, който трябва да бъде прехвърлен за следващия период на деклариране поради условието за „платените престации“, до последния ден за подаване на следващия формуляр за деклариране на ДДС.

48

Във връзка с това от доказателствата, представени на Съда от Sole-Mizo и Dalmandi Mezőgazdasági, доказателства, които запитващите юрисдикции следва да проверят, се установява, че периодът между датата, на която е определен размерът на лихвите върху подлежащия на приспадане надвзет ДДС, който не може да бъде върнат поради условието за „платените престации“, и датата на реалното плащане на тези лихви, за тези две предприятия е бил с продължителност между пет години и почти единадесет години, продължителност, за която не е предвидена никаква лихва, която да компенсира на данъчнозадълженото лице обезценяването на парите, предизвикано от минаването на времето, засягащо стойността на съответната сума.

49

Национална практика, при която в случай на възстановяване по искане на данъчнозадълженото лице на подлежащ на приспадане надвзет ДДС, задържан в нарушение на правото на Съюза, начислените върху тази сума лихви, от една страна, се изчисляват при ставка, по-ниска от тази, която данъчнозадължено лице, което не е кредитна институция, ще трябва да плати, за да заеме същата сума, и от друга страна, се начисляват от даден период на деклариране без начисляване на никаква лихва, която да компенсира на данъчнозадълженото лице обезценяването на парите, предизвикано от минаването на времето, от този период на деклариране до реалното плащане на тези лихви, може да лиши данъчнозадълженото лице от подходящо обезщетение за загубата, предизвикана от невъзможността за достъп до съответните суми, и поради това не зачита принципа на ефективност. Такава практика освен това не може да компенсира икономическата тежест на неоснователно задържаните суми на данъка, което противоречи на принципа на данъчен неутралитет.

50

Предвид изложеното дотук тези въпроси не следва да се преценяват от гледна точка на принципите на директния ефект и на пропорционалността.

51

С оглед на изложеното дотук на първия, втория и третия въпрос по дело C-13/18 и на първия и втория въпрос и на първата част от седмия въпрос по дело C-126/18 следва да се отговори, че правото на Съюза, и по-конкретно принципите на ефективност и на данъчен неутралитет, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска практика на държава членка, състояща се в изчисляването на лихвите върху подлежащия на приспадане надвзет ДДС, задържан от тази държава членка след изтичането на разумен срок в нарушение на правото на Съюза, като се начислява лихва, съответстваща на основния лихвен процент на националната централна банка, когато, от една страна, този лихвен процент е по-нисък от лихвения процент, който данъчнозадължено лице, което не е кредитна институция, ще трябва да заплати, за да заеме същата сума, и от друга страна, лихвите върху съответния надвзет ДДС се начисляват от даден период на деклариране без начисляване на никаква лихва, която да компенсира на данъчнозадълженото лице обезценяването на парите, предизвикано от минаването на времето, от този период на деклариране до реалното плащане на тези лихви.

52

С втората част от седмия въпрос по дело C-126/18 запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали правото на Съюза, и по-конкретно принципите на ефективност и на равностойност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска практика на държава членка, която предвижда петгодишен давностен срок за молбите за плащане на лихви върху подлежащия на приспадане надвзет ДДС, задържан поради прилагането на национална разпоредба, за която е постановено, че противоречи на правото на Съюза.

53

В това отношение от цитираната в точка 37 от настоящото решение съдебна практика се установява, че при липсата на правна уредба на Съюза условията, при които трябва да бъдат изплатени лихви върху данъците, удържани в нарушение на правото на Съюза, следва да се предвидят във вътрешния правов ред на всяка държава членка при спазване по-конкретно на принципите на равностойност и на ефективност.

54

Що се отнася, на първо място, до принципа на ефективност, Съдът приема, че определянето на разумни преклузивни срокове за предявяване на иск в интерес на правната сигурност, осигуряващи закрила както на заинтересованото лице, така и на съответната администрация, е съвместимо с правото на Съюза. В действителност такива срокове не могат да направят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза, макар по дефиниция изтичането на тези срокове да води до частично или пълно отхвърляне на предявения иск (решение от 14 юни 2017 г., Compass Contract Services, C-38/16, EU:C:2017:454, т. 42 и цитираната съдебна практика).

55

Наистина, от практиката на Съда следва, че възможността да се подаде искане за възстановяване на надвзетия ДДС без никакво ограничение във времето би била в противоречие с принципа на правна сигурност, който изисква да не бъде възможно безкрайното преразглеждане на данъчното положение на данъчнозадълженото лице по отношение на правата и задълженията му спрямо данъчната администрация (решение от 21 януари 2010 г., Alstom Power Hydro, C-472/08, EU:C:2010:32, т. 16).

56

Съдът вече е постановил, че национален тригодишен преклузивен срок, който тече от датата на оспорваното плащане, се оказва разумен (решение от 11 юли 2002 г., Marks & Spencer, C-62/00, EU:C:2002:435, т. 35 и цитираната съдебна практика).

57

В случая от акта за преюдициално запитване по дело C-126/18 се установява, че разглежданата в главното производство национална практика, основаваща се на член 164, параграф 1 от Данъчно-процесуалния кодекс, позволява на данъчнозадълженото лице да претендира лихви, за да компенсира загубите, понесени от последния период на деклариране през 2005 г. поради прилагането на условието за „платените престации“. В съответствие с тази национална практика молба за изплащане на лихви трябва да се подаде не по-късно от последния ден на петата календарна година след влизането в сила на 27 септември 2011 г. на закона за изменение, който въвежда процедура за възстановяването на подлежащия на приспадане надвзет ДДС, задържан поради условието за „платените престации“, тоест до 31 декември 2016 г.

58

Оказва се, че тази национална практика поставя правото да се претендират лихви върху подлежащия на приспадане надвзет ДДС, задържан от държавата в нарушение на правото на Съюза, в зависимост от петгодишен давностен срок, който тече от датата на влизане в сила на национална правна уредба, въвеждаща процедура за възстановяване на този надвзет данък. Следва да се отбележи, че такава национална практика отговаря на изискванията, произтичащи от принципа на ефективност.

59

Що се отнася, на второ място, до принципа на равностойност, Съдът не разполага с никакво доказателство, въз основа на което да се съмнява в съответствието с този принцип на националната практика, предмет на главното производство, доколкото за искането за заплащане на лихви се прилага един и същ петгодишен давностен срок, независимо дали то се основава на нарушение на правото на Съюза или на неспазване на вътрешното право с подобен предмет и основание.

60

С оглед на изложеното дотук на втората част от седмия въпрос по дело C-126/18 следва да се отговори, че правото на Съюза, и по-конкретно принципите на ефективност и на равностойност, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на държава членка, която налага петгодишен давностен срок за молбите за заплащане на лихвите върху подлежащия на приспадане надвзет ДДС, задържан поради прилагането на национална разпоредба, за която е постановено, че противоречи на правото на Съюза.

61

С третия и четвъртия въпрос по дело C-126/18, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали правото на Съюза, и по-конкретно член 183 от Директивата за ДДС, както и принципът на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска практика на държава членка, която първо поставя плащането на лихва за забава, дължима поради това че данъчната администрация не е осъществила в определения срок плащането на задължение за лихва, дължима във връзка с възстановяването на надвзет ДДС, задържан в нарушение на правото на Съюза, в зависимост от подаването на специална молба, при положение че в други случаи такава лихва се начислява служебно, и второ, начислява тази лихва, считано от изтичането на срок от тридесет или четиридесет и пет дни, определен за администрацията за обработването на такава молба, а не от датата, на която е надвзет този ДДС.

62

В началото следва да се отбележи, че тези въпроси не са относно лихвите, които се начисляват върху подлежащия на приспадане надвзет ДДС, задържан в нарушение на правото на Съюза, а за лихвата за забава, предвидена в член 37, параграфи 4 и 6 от Данъчно-процесуалния кодекс, която се начислява при забава от страна на администрацията при заплащането на сума, чието възстановяване е поискано от данъчнозадълженото лице. В това отношение от акта за преюдициално запитване по дело C-126/18 се установява, че Dalmandi Mezőgazdasági не е подало молбата си за получаване на лихвите върху надвзетия от това дружество ДДС за различни периоди на деклариране между декември 2005 г. и юни 2011 г., веднага при влизането в сила на закона за изменение, установяващ процедура за възстановяването на подлежащия на приспадане надвзет ДДС, задържан от унгарската държава поради условието за „платените престации“ през 2011 г., а едва на 30 декември 2016 г. Искането на Dalmandi Mezőgazdasági за плащане от дата, предхождаща подаването на тази молба, и до изтичането на срока за разглеждане от администрацията, на лихва за забава на основание член 37, параграф 6 от Данъчно-процесуалния кодекс е отхвърлено от данъчната администрация с мотива, че при липсата на молба администрацията не може да носи отговорност за никаква забава.

63

Както отбелязва генералният адвокат в точка 100 от заключението си, тъй като предвидената в член 37, параграфи 4 и 6 от Данъчно-процесуалния кодекс лихва за забава се дължи поради забавеното плащане от данъчната администрация на задължение по искане на данъчнозадълженото лице, плащането на такива лихви не произтича пряко от задължението по силата на правото на Съюза за компенсиране на загубите, причинени от невъзможността да се ползва надвзетия ДДС, задържан в нарушение на правото на Съюза, а от пропускането от данъчната администрация на наложен ѝ процесуален срок, предвиден в националното право.

64

Независимо от това, когато, както по делото в главното производство, основанието на вземането е нарушение на правото на Съюза от държава членка, принципът на ефективност налага тя да заплати лихва за забава при забавеното плащане на това вземане от страна на администрацията, тъй като в противен случай държавите членки няма да са мотивирани да поправят възможно най-бързо понесените от данъчнозадълженото лице в резултат на това нарушение последици.

65

Що се отнася до условията, при които се изплащат такива лихви, от припомнената в точка 37 от настоящото решение съдебна практика се установява, че при липсата на правна уредба на Съюза тези условия следва да се предвидят във вътрешния правов ред на всяка държава членка при спазване именно на принципите на равностойност и на ефективност.

66

Що се касае до принципа на ефективност, единственият посочен в третия и четвъртия въпрос по дело C-126/18, изискването за депозиране от данъчнозадълженото лице на молба за заплащане на лихва за забава, дължима при забавено плащане от страна на администрацията на задължение, произтичащо от нарушение от страна на държавата на правото на Съюза, само по себе си не може да направи практически невъзможно упражняването на правото на възстановяване на надвзет ДДС, задържан в нарушение на правото на Съюза. Както посочва унгарското правителство, с депозирането на такава молба данъчнозадълженото лице уведомява данъчната администрация за вземането си и тази молба позволява на администрацията да установи размера и правното основание на съответното вземане.

67

С оглед на процесуалната автономия, с която разполагат държавите членки, за да предвидят в националното си право процесуалните условия за плащането на лихви върху данъка, удържан в нарушение на правото на Съюза, изискването за депозиране от данъчнозадълженото лице на молба за плащане на лихва за забава, дължима в случай на забавено плащане от страна на администрацията на задължение, произтичащо от нарушение от страна на държавата на правото на Съюза, не противоречи на принципа на ефективност.

68

Поради това национална практика, при която лихвата за забава, предвидена в националното право при забавено плащане от страна на данъчната администрация на вземане, което се дължи при поискване от данъчнозадълженото лице, се начислява, считано от изтичането на срок от тридесет или четиридесет и пет дни за данъчната администрация за обработването на тази молба, също не противоречи на принципа на ефективност, независимо дали вземането е възникнало в контекста на възстановяването на надвзет ДДС, задържан в нарушение на правото на Съюза.

69

При тези обстоятелства на третия и четвъртия въпрос по дело C-126/18 следва да се отговори, че правото на Съюза, и по-конкретно принципът на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че допускат практика на държава членка, при която, първо, плащането на лихва за забава дължима поради това, че данъчната администрация не е осъществила в определения срок плащането на задължение за възстановяване на надвзет ДДС, задържан в нарушение на правото на Съюза, се обуславя от подаването на специална молба, при положение че в други случаи такава лихва се начислява служебно, и второ, тази лихва се начислява, считано от изтичането на срок от тридесет или четиридесет и пет дни, определен за администрацията за обработването на такава молба, а не от датата, на която е надвзет този ДДС.

70

След като, от една страна, петият въпрос по дело C-126/18 е поставен в случай че Съдът даде утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, и от друга страна, шестият въпрос по това дело е поставен в случай че Съдът даде утвърдителен отговор на петия въпрос, не следва да се отговаря на тези въпроси.

71

С осмия въпрос по дело C-126/18 запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали правото на Съюза, и в частност член 183 от Директивата за ДДС, както и принципът на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска практика на държава членка, по силата на която плащането на лихва за забава, дължима поради факта че данъчната администрация не е осъществила в определения срок плащането на задължение за лихва, дължима във връзка с възстановяването на надвзет ДДС, задържан в нарушение на правото на Съюза, може да се осъществи за периода, през който е надвзет този ДДС, само ако в декларацията на данъчнозадълженото лице за периода, през който тази държава членка е преустановила това нарушение на правото на Съюза, е отразен подлежащ на приспадане надвзет ДДС.

72

В това отношение от акта за преюдициално запитване по дело C-126/18 се установява, че Dalmandi Mezőgazdasági е получило лихва за забава в размер на 7000 HUF (около 22 eur) за неспазване на срока за обработване на молбата му от 30 септември 2016 г. за плащане на лихвите върху подлежащия на приспадане надвзет ДДС, задържан в нарушение на правото на Съюза, за период, следващ подаването на молбата, докато данъчната администрация отказала да му плати такава лихва за периода предхождащ молбата му. Безспорно е освен това, че в декларацията на това дружество за периода, през който унгарската държава е преустановила това нарушение на правото на Съюза, не е посочен подлежащ на приспадане надвзет ДДС.

73

Както се установява в точки 67 и 68 от настоящото решение, данъчната администрация е могла, без да наруши принципа на ефективност, да откаже да заплати такава лихва за периода, предхождащ подаването на молбата.

74

При това положение не е необходимо да се отговаря на въпроса дали с оглед на произтичащите от този принцип изисквания администрацията е могла да откаже плащането на такава лихва за същия период с мотив, различен от късното подаване на молбата, поради това че в декларацията на данъчнозадълженото лице за периода, през който унгарската държава е преустановила посоченото нарушаване на правото на Съюза, не е посочено наличие на надвзет ДДС.

75

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Подписи