Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (oсми състав)

19 декември 2018 година(*)

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 2, параграф 1 — Административна практика, която се изразява в облагане с ДДС на възнаграждението, което се дължи на автора на оригинално произведение на изкуството на основание на правото на препродажба“

По дело C-51/18

с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 ДФЕС на 29 януари 2018 г.,

Европейска комисия, за която се явяват N. Gossement и B.-R. Killmann, в качеството на представители,

ищец,

срещу

Република Австрия, за която се явява G. Hesse, в качеството на представител,

ответник,

СЪДЪТ (осми състав),

състоящ се от: M. Vilaras, председател на четвърти състав, изпълняващ функцията на председател на осми състав, J. Malenovský (докладчик) и M. Safjan, съдии,

генерален адвокат: M. Wathelet,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        С исковата си молба Европейската комисия иска от Съда да установи, че като облага с данък върху добавената стойност (ДДС) възнаграждението, което се дължи на автора на оригинално произведение на изкуството на основание на правото на препродажба, Република Австрия не е изпълнила задълженията си по член 2, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“).

 Правна уредба

 Правото на Съюза

 Директивата за ДДС

2        Съображения 3 и 5 от Директивата за ДДС гласят:

„(3)      За да се осигури представянето на разпоредбите по ясен и рационален начин, съответстващ на принципа за по-добро регулиране, е подходящо да се преработят структурата и текста на директивата, въпреки че по принцип това няма доведе до съществени промени в съществуващото законодателство. Преработването обаче е свързано с малко на брой съществени изменения, които независимо от това трябва да бъдат извършени. Когато се правят такива промени, същите са описват изчерпателно в списък в разпоредбите, управляващи въвеждането и влизането им в сила.

[…]

(5)      Системата на ДДС постига най-висока степен на опростеност и неутралност, когато данъкът се събира по колкото е възможно по-общ начин и, когато неговият обхват покрива всички етапи на производството и разпределението, както и предоставянето на услуги. Затова е в интерес на вътрешния пазар и на държавите членки да приемат обща система, която да се прилага и за търговията на дребно“.

3        Съгласно член 2, параграф 1 от тази директива:

„Следните сделки подлежат на облагане с ДДС:

a)      възмездната доставка на стоки на територията на дадена държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество;

[…]

в)      доставката на услуги, извършвана възмездно на територията на държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество;

[…]“.

4        Член 24, параграф 1 от посочената директива има следното съдържание:

„Доставка на услуги“ означава всяка сделка, която не представлява доставка на стоки.

5        Съгласно член 25 от същата директива:

„Доставката на услуги, наред с другото, може да включва една от следните сделки:

a)      прехвърляне на права върху нематериална вещ, независимо дали при това се оформя документ за собственост;

б)      поемане на задължението за въздържане от действие или за толериране на действие или състояние;

в)      извършването на услуги съгласно поръчка, направена от публичноправен орган или от негово име или на основание на закон“.

6        Член 73 от Директивата за ДДС гласи:

„По отношение на доставката на стоки или услуги, различни от посочените в членове 74—77, данъчната основа включва всичко, което представлява насрещна престация, получена или която следва да бъде получена от доставчика срещу доставката, от клиента или трето лице, включително субсидии, пряко свързани с цената на доставката“.

 Директива 2001/84/ЕО

7        Съображение 3 от Директива 2001/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2001 година относно правото на препродажба в полза на автора на оригинално произведение на изкуството (ОВ L 272, 2001 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 240) гласи:

„Правото на препродажба има за цел да осигури на авторите на графични или пластични произведения на изкуството дял в икономическия успех на техните творби. То спомага за възстановяване равновесието между икономическото положение на авторите на графични и пластични произведения на изкуството и това на другите творци, които извличат полза от последващо използване на техните произведения“.

8        Член 1 от тази директива (озаглавен „Предмет на правото на препродажба“) гласи:

„1.      Държавите членки предвиждат в полза на автора на оригинално произведение право на препродажба, което следва да се определи като неотчуждаемо, от което не може да се откаже, дори предварително, да получи възнаграждение въз основа на продажната цена, получена при всяка препродажба на произведението след първото прехвърляне на произведението от автора.

2.      Правото, посочено в параграф 1, се прилага към всички актове на препродажба, в която участват като продавачи, купувачи или посредници професионалисти на пазара на изкуство, като зали за продажба, художествени галерии и, най-общо, всеки търговец на произведения на изкуството.

3.      Държавите членки могат да предвидят правото, посочено в параграф 1, да не се прилага към актове на препродажба, когато продавачът е придобил творбата директно от автора по-малко от три години преди тази препродажба и когато продажната цена не превишава 10 000 EUR.

4.      Възнаграждението се заплаща от продавача. Държавите членки могат да предвидят едно от физическите или юридическите лица, посочени в параграф 2, различно от продавача, да отговаря само или да дели отговорността с продавача за изплащане на възнаграждението“.

9        Член 3 от посочената директива, посветен на прага на прилагане, гласи:

„1.      Държавите членки следва да определят минималната продажна цена, от която продажбите, посочени в член 1, са предмет на правото за препродажба.

2.      Минималната продажна цена не може в никакъв случай да превишава 3 000 EUR“.

10      Съгласно член 4 от същата директива, посветен на процентите:

„1.      Възнаграждението във форма на процент от прихода, предвидено в член 1, се определя в размер на следните проценти:

a)      4 % за частта от продажната цена до 50 000 EUR;

б)      3 % за частта от продажната цена от 50 000,01 EUR до 200 000 EUR;

в)      1 % за частта от продажната цена от 200 000,01 EUR до 350 000 EUR;

г)      0,5 % за частта от продажната цена от 350 000,01 EUR до 500 000 EUR;

д)      0,25 % за частта от продажната цена, превишаваща 500 000 EUR.

От друга страна, общата сума на възнаграждението във форма на процент от прихода не може да превишава 12 500 EUR.

2.      Чрез дерогация от параграф 1, държавите членки могат да приложат 5 % за частта от продажната цена, посочена в параграф 1, буква а).

3.      Ако минималната продажна цена е по-ниска от 3 000 EUR, държавата членка също определя приложимия процент към частта от продажната цена до 3 000 EUR; този процент не може да е по-нисък от 4 %“.

 Австрийското право

 Urheberrechtsgesetz

11      Urheberrechtsgesetz (Закон за авторското право) от 9 април 1936 г. (BGBl. 111/1936), в редакцията му, приложима към спора по настоящото дело (наричан по-нататък „UrhG“), предвижда — в раздел III — правата на автора, сред които правото на използване, на възпроизвеждане и на разпространение на произведението.

12      Член 16 от UrhG, озаглавен „Право на разпространение“, предвижда:

„(1)      Авторът има изключително право да разпространява произведенията. По силата на това право произведенията не могат да се излагат или пускат на пазара по начин, който да ги направи обществено достояние, без съгласието на автора.

(2)      Докато произведението не е публикувано, правото на разпространение обхваща и изключителното право произведението да се направи обществено достояние чрез представяне, публикуване, показване, публично излагане или чрез аналогично представяне.

(3)      Без да се засяга член 16а, правото на разпространение не се отнася за произведения, които са били пуснати на пазара чрез прехвърляне на собственост в държава — членка на [Съюза], или в държава — част от Европейското икономическо пространство, със съгласието на носителя на правото.

[…]

(5)      Когато в този закон се използва изразът „разпространение на произведение“, се има предвид само разпространението на произведения от автора в съответствие с параграфи 1—3“.

13      Член 16b от UrhG, озаглавен „Право на препродажба“, гласи:

„(1)      Член 16, параграф 3 се прилага към препродажбата на оригинално произведение на графичното или пластичното изкуство след първото прехвърляне, извършено от автора, като продавачът е длъжен да плати на автора възнаграждение под формата на дял от препродажната цена след приспадане на данъците (възнаграждение на основание на правото на препродажба), както следва:

4 % за първите 50 000 [EUR],

3 % за горницата — в размер на 150 000 [EUR] — над таза сума,

1 % за горницата — в размер на 150 000 [EUR] — над предходната сума,

0,5 % за горницата — в размер на 150 000 [EUR] — над предходната сума,

0,25 % за горницата над предходната сума;

Общият размер на възнаграждението обаче не може да надвишава 12 500 [EUR].

(2)      Право на възнаграждение при препродажба възниква само ако продажната цена е не по-малка от 2 500 [EUR] и ако професионалист на пазара на изкуство, като аукционна къща, художествена галерия или друг търговец на произведения на изкуството, участва в продажбата като продавач, купувач или посредник; тези лица поемат отговорност като поръчители и платци, освен ако те самите не са данъчнозадължени лица. Правото не може да бъде предмет на предварителен отказ. Правото може да бъде предявено и чрез дружество за колективно управление на авторски права; освен това правото е неотчуждимо. Член 23, параграф 1 се прилага mutatis mutandis.

(3)      „Оригинални произведения“ по смисъла на параграф 1 са произведенията:

1.      създадени лично от автора,

2.      създадени в ограничен брой лично от автора или под негова отговорност, като по принцип са номерирани и подписани или обозначени по друг подходящ начин от автора;

3.      по друг начин се считат за оригинални.

(4)      Право на възнаграждение при препродажба не възниква, когато продавачът е придобил произведението направо от автора по-малко от три години преди датата на препродажбата и цената на препродажбата не надвишава 10 000 [EUR]“.

 Umsatzsteuergesetz 1994

14      Член 1 от Umsatzsteuergesetz (Закон за данъка върху оборота) от 23 август 1994 г. (BGBl. 663/1994), в редакцията му, приложима към спора по настоящото дело (наричан по-нататък „UStG 1994“), гласи:

„(1)      Следните сделки подлежат на облагане с данък върху добавената стойност:

1.      доставките и други престации, извършвани възмездно на територията на страната от търговец в рамките на неговата търговска дейност. Облагането не се изключва поради факта, че сделката е извършена въз основа на правен или административен акт или се счита за извършено по силата на законова разпоредба;

[…]“.

15      Съгласно член 3 от UStG 1994:

„(1)      Доставките са сделки, чрез които един търговец дава право на купувача или на трето упълномощено от последния лице да разполага с дадена стока от свое име. Правото да се разполага със стоката, може да се прехвърли от самия търговец или от трето упълномощено от него лице.

[…]“.

16      Член 3а, параграф 1 от UStG предвижда:

„За „други престации“ се считат сделките, които не са доставки. Тази друга престация може да се изразява във въздържане от действие или в толериране на действие или положение“.

 Досъдебната процедура

17      На 17 октомври 2014 г. Комисията изпраща на Република Австрия официално уведомително писмо, в което изразява резервите си по отношение на административната практика за облагане с ДДС на възнаграждението, което се дължи на автора на оригинално произведение на изкуството на основание на правото на препродажба.

18      В това писмо Комисията посочва, че въпросното възнаграждение не представлява насрещна престация на творческата престация на автора на такова произведение на изкуството. Комисията уточнява също, че правото на препродажба произтича пряко от закона и има за цел да предостави на автора справедлив дял в икономическия успех на неговото произведение. Тъй като при упражняването на правото на препродажба авторът не извършва доставка на стоки или на услуги, нито една сделка не подлежала на облагане с ДДС.

19      Република Австрия отговаря на това официално уведомително писмо с писмо от 16 декември 2014 г.

20      Република Австрия изтъква, че правото на препродажба има за цел да гарантира, че авторът ще получи дял в икономическия успех на своето произведение. Обстоятелството, че авторът не е страна по договора за препродажба на съответното произведение на изкуството, сключен между продавача и купувача, не било пречка за облагане на възнаграждението, получено от автора въз основа на правото на препродажба. Напротив, принципът на неутралитет на системата на ДДС изисквал това възнаграждение също да се облага с ДДС.

21      Република Австрия изтъкава също, че правото на препродажба позволява да се отчете добавената стойност на произведението при неговата препродажба, така че, при условията на евентуалност, можело да се изтъкне и увеличаването на данъчната основа на престацията на автора при първата продажба. Следователно, като се има предвид, че тази първа и единствена престация подлежи на облагане с ДДС, възнаграждението, което се дължи на основание на правото на препродажба, също трябвало да се облага с ДДС.

22      Тъй като не е удовлетворена от отговора на Република Австрия, на 25 юли 2016 г. Комисията изпраща на тази държава членка мотивирано становище, в което отново посочва, че възнаграждението, което се дължи на автора на основание на правото на препродажба, не представлява насрещна престация на доставката или на престацията на автора при първото пускане на пазара, че правото на препродажба има за цел само да позволи на автора да извлече полза от икономическите облаги, произтичащи от признанието за неговата творческа престация, и че авторът не може да се противопостави на препродажбата на своето произведение.

23      Република Австрия отговаря на това мотивирано становище с писмо от 22 септември 2016 г., като по същество отново посочва, че възнаграждението, което се дължи на основание на правото на препродажба, подлежи на облагане.

24      Република Австрия уточнява, че в рамките на правото на препродажба престацията на автора се изразява в това, че той толерира препродажбата на произведението. Въпреки че тази престация на авторите на оригинално произведение на изкуството е предвидена със закон, тя била сравнима с престацията, извършвана от други автори при представяне на техните произведения. Тъй като възнаграждението за представяне на тези произведения подлежи на облагане с ДДС като заплащане за доставка на услуги, възнаграждението, което се дължи на основание на правото на препродажба, също трябвало да се облага с ДДС.

25      Република Австрия поддържа и довода си, изложен при условията на евентуалност, че данъчното облагане на това възнаграждение е обосновано и поради това че то води до увеличаване на данъчната основа на престацията на автора при първото пускане на пазара на неговото произведение. Изменението на данъчната основа не зависело от наличието на правоотношение между автора и продавача на произведението или неговия последващ купувач, а от това, че в резултат на правото на препродажба авторът извлича полза от добавената стойност на това произведение.

26      Тъй като не е удовлетворена от отговорите на Република Австрия, Комисията решава да предяви настоящия иск.

 По иска

 Доводи на страните

27      Комисията счита, че задължението за плащане на възнаграждение на автора, наложено на страните, участващи в препродажбата на произведение, служи единство да осигури на автора справедлив дял в стойността на неговото оригинално произведение. Този справедлив дял обаче не представлявал насрещна на авторовата престация, тъй като се определял само от икономическата стойност, която авторът получава от извършената без негово съгласие препродажба на неговото оригинално произведение. Размерът на възнаграждението бил фиксиран неотменимо от закона.

28      Освен това от решение от 18 януари 2017 г., SAWP (C-37/16, EU:C:2017:22, т. 25 и 26), следвало, че една доставка или престация е извършена възмездно по смисъла на Директивата за ДДС само ако между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се правят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на престацията, предоставена на получателя. Следователно между извършената престация и получената ѝ равностойност трябвало да съществува пряка връзка, като платените суми действително представляват насрещна престация за услуга, която може да бъде индивидуализирана в рамките на правоотношение, по което са разменени взаимни престации.

29      Възнаграждението, което се дължи на автора на основание на правото на препродажба, обаче очевидно не представлявало насрещна на авторовата престация, а се определяло само в зависимост от получената при препродажбата на произведението цена, върху която авторът не можел да оказва влияние. Авторът имал право на това възнаграждение, без да е длъжен, и дори без да може, да престира посредством действие или бездействие. Ето защо възнаграждението, което се дължи на основание на правото на препродажба, не било възнаграждение за доставка на стока или на услуга по смисъла на член 2 от Директивата за ДДС.

30      Освен това, доколкото при препродажба на произведение на изкуството неговият автор не можел нито да предотврати тази препродажба, нито дори да окаже влияние върху нея, и следователно вече не извършвал никаква престация, не можело да се приеме, че авторът престира, като толерира препродажбата. Следователно правото на препродажба не било част от правата на използване и експлоатация, които се включват в авторското право.

31      Освен това трябвало да се отхвърли доводът на Република Австрия, изтъкнат в хода на досъдебната процедура, че облагането с ДДС на последващата експлоатация на авторските права на други творци, но не и на възнаграждението, което се дължи на основание на правото на препродажба, представлява нарушение на принципа на данъчен неутралитет. Всъщност, като се има предвид, че положението на авторите на оригинални произведения на изкуството не било същото като това на другите творци — що се отнася до възнаграждението, което им се дължи за упражняване на правата на използване и експлоатация, които продължават да съществуват — принципът на неутралитет на ДДС не бил пречка възнаграждението на тези други творци да се облага с посочения данък, а възнаграждението, произтичащо от правото на препродажба — не.

32      Същото се отнасяло и за довода на Република Австрия, че възнаграждението, което се дължи на основание на правото на препродажба, трябва да се облага с ДДС, тъй като за автора на оригиналното произведение данъчната основа за извършената от него престация щяла да се промени при първото пускане на пазара на това произведение. Всъщност това възнаграждение, изчислено въз основа на препродажната цена на произведението, било напълно отделно от възнаграждението, договорено от автора с първия приобретател на произведението. Било възможно например авторът да е подарил оригиналното произведение, но дори и в тази хипотеза той имал право на възнаграждение на основание на правото на препродажба.

33      В писмената си защита Република Австрия поддържа, че доколкото препродажбата на произведение представлява размяна на престации в рамките на правоотношение, възнаграждението, което се дължи на автора на произведението на основание на правото на препродажба, трябва да се облага с ДДС.

34      Като се позовава на решения от 3 септември 2015 г., Аспарухово Лейк Инвестмънт Къмпани (C-463/14, EU:C:2015:542, т. 35), и от 29 октомври 2015 г., Saudaçor (C-174/14, EU:C:2015:733, т. 32), Република Австрия изтъква, че облагането с ДДС на доставка на услуги предполага наличието на пряка връзка между извършената услуга и получената насрещна равностойност. Съгласно решения от 3 март 1994 г., Tolsma (C-16/93, EU:C:1994:80, т. 14 и сл.), и от 29 октомври 2015 г., Saudaçor (C-174/14, EU:C:2015:733, т. 32), подобна пряка връзка е налице, когато между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се правят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на услугата, предоставена на получателя.

35      Следователно възнаграждението, което се дължи на основание на правото на препродажба, трябвало да се облага с ДДС, когато е налице размяна на престации в рамките на правоотношение. В случая тези условия били изпълнени.

36      Що се отнася по-специално до размяната на престации, решение от 18 януари 2017 г., SAWP (C-37/16, EU:C:2017:22), не било релевантно, тъй като съображенията на Съда в това решение не били приложими към възнаграждението, дължимо на основание на правото на препродажба, което не можело да се приравни на действително обезщетение.

37      Възнаграждението, което се дължи на основание на правото на препродажба, имало за цел да осигури на автора дял в икономическия успех на неговото произведение. Поради изчерпването на правото на разпространение авторът трябвало да толерира препродажбата на неговото произведение и възнаграждението му се дължало за това толериране. Така авторът получавал възнаграждение за препродажбата на неговото произведение, чиято стойност междувременно е нараснала. Следователно възнаграждението било пряко свързано с престацията на автора. Така тази престация по същество представлявала нова облагаема насрещна престация, която се добавяла към насрещната престация, получена при първата покупка на произведението. По този начин възнаграждението, което се дължи на основание на правото на препродажба, можело да се оприличи на нещо като обезщетение за отнемане на владение, което логично се облагало с ДДС.

38      Освен това Република Австрия поддържа и довода, изтъкнат в хода на досъдебната процедура, че принципът на данъчен неутралитет не допуска сходни стоки или доставки на услуги да се третират по различен начин от гледна точка на ДДС.

39      Република Австрия поддържа също, че дори да се допусне, че възнаграждението, което се дължи на основание на правото на препродажба, не представлява възнаграждение за отделна престация, това възнаграждение все пак ще увеличи данъчната основа на сделката между автора на произведението и първия купувач на това произведение.

40      В това отношение Република Австрия се позовава на съображение 3 от Директива 2001/84, съгласно което предназначението на правото на възнаграждение при препродажба е да компенсира повишаването на стойността. В този контекст, тъй като някои оригинални произведения на изкуството повишават значително стойността си с течение на времето и в случай на препродажба от тази добавена стойност не се ползва авторът, а продавачът, възнаграждението, което се дължи на основание на правото на препродажба, можело да се счита за дела на автора в това повишаване на стойността. Следователно възнаграждението, което се дължи на основание на правото на препродажба, можело да се сравни с „индексация“, предоставена на автора по силата на закона.

 Съображения на Съда

41      В иска си Комисията твърди, че като облага с ДДС възнаграждението, което се дължи на автора на оригинално произведение на изкуството на основание на правото на препродажба, Република Австрия не е изпълнила задълженията си по член 2, параграф 1 от Директивата за ДДС.

42      Съгласно член 2, параграф 1 от Директивата за ДДС подлежат на облагане с ДДС доставките на стоки и услуги, извършени възмездно на територията на държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество.

43      Без да е необходимо произнасяне по въпроса дали по смисъла на тази разпоредба плащането на възнаграждението, което се дължи на основание на правото на препродажба, може да се квалифицира като „доставка на стоки“ или „доставка на услуги“ — въпрос, който впрочем страните не повдигат — е необходимо да се прецени дали това плащане е извършено възмездно (вж. в този смисъл решение от 18 януари 2017 г., SAWP, C-37/16, EU:C:2017:22, т. 24).

44      В това отношение от постоянната съдебна практика следва, че доставка на стоки или услуги е извършена възмездно по смисъла на Директивата за ДДС само ако между доставчика, от една страна, и приобретателя или получателя, от друга, съществува правоотношение, в рамките на което се правят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на стоката или услугата, предоставена на приобретателя или получателя (вж. в този смисъл решение от 18 януари 2017 г., SAWP, C-37/16, EU:C:2017:22, т. 25 и цитираната съдебна практика).

45      Република Австрия счита обаче, на първо място, че възнаграждението, което се дължи на основание на правото на препродажба, представлява насрещна престация при размяната на престации в рамките на правоотношението. Макар тази държава членка да не оспорва факта, че авторът на едно оригинално произведение на изкуството не е страна по договора за препродажба на това произведение, сключен между продавача и купувача, тя твърди, че като толерира препродажбата авторът на това произведение взема участие в правоотношението, като извършва престация.

46      В това отношение следва да се отбележи, че несъмнено по силата на член 25, буква б) от Директивата за ДДС доставката на услуги може да включва по-специално толерирането на действие или състояние.

47      Противно на това, което изглежда поддържа Република Австрия, обаче правоотношението, в рамките на което се извършва препродажбата на едно оригинално произведение на изкуството, възниква само между продавача и купувача, като наличието на право на препродажба в полза на автора на произведението не оказа влияние върху това правоотношение. Следователно не може да се счете, че тъй като се ползва от правото на препродажба, авторът на това произведение участва по какъвто и да било начин, дори непряко, в препродажбата, по-специално като толерира сделката по препродажба.

48      Всъщност, най-напред, страните по сделката по препродажба договарят свободно прехвърлянето на съответното произведение от продавача и цената, която трябва да плати купувачът, като не е необходимо да искат разрешение от автора на произведението или да се консултират с него по един или друг начин. От своя страна авторът не разполага с никаква възможност да се намеси в сделката по препродажба, по-специално за да предотврати изпълнението ѝ, ако не е съгласен с нея.

49      По-нататък, по силата на член 1, параграф 1 от Директива 2001/84 авторът на оригинално произведение на изкуството, предмет на препродажба, получава дял от препродажната цена на произведението, който по принцип трябва да бъде платен от продавача. Доколкото обаче правото на препродажба — от което се полза авторът и което задължава продавача да му плати определената на основание на това право сума — е резултат от волята на законодателя на Европейския съюз, следва да се приеме, че то не се прилага в контекста на каквото и да било правоотношение между автора и продавача.

50      Накрая, по волята на законодателя на Съюза, изразена в съображение 3, първо изречение от Директива 2001/84, правото на препродажба има за цел да осигури на авторите на обхванатите от тази директива оригинални произведения на изкуството, а именно произведенията на графичното или пластичното изкуството, дял в икономическия успех на техните творби. От това следва, че законодателят на Съюза изобщо не предвижда възможността посочените авторите да участват в сделките по препродажба на техните произведения, а само им дава право на дял в икономическите резултати, получени от сделките по препродажба след сключването им.

51      При тези обстоятелства доводът на Република Австрия, че възнаграждението, което се дължи на основание на правото на препродажба, представлява насрещна престация при размяната на престации в рамките на правоотношението, в което авторът взема участие, като толерира препродажбата, трябва да се отхвърли.

52      На второ място, Република Австрия счита, че в рамките на правото на препродажба твърдяната престация на автора на оригинално произведение на изкуството, което попада в обхвата на Директива 2001/84, съответства на престациите, извършвани от други автори при представяне на техните произведения. Тъй като тези престации подлежат на облагане с ДДС, твърдяната престация на автора на оригинално произведение на изкуството в рамките на правото на препродажба също трябвало да се облага с ДДС.

53      В това отношение от съображение 3, второ изречение от Директива 2001/84 следва, че законодателят на Съюза е искал да подчертае разликата между икономическото положение на авторите на произведения на графичното и пластичното изкуство, от една страна, и положението на другите творци, от друга, приемайки, че вторите, за разлика от първите, извличат полза от последващото използване на техните произведения.

54      Всъщност, както основателно припомня Комисията, произведенията на графичното и пластичното изкуство и свързаните с тях права на използване и експлоатация се изчерпват с първото им пускане на пазара. За разлика от тях другите произведения се представят многократно и възнаграждението, което се дължи на авторите им на това основание, е възнаграждение за престация, която се изразява в многократното им представяне. Следователно възнаграждението, което се дължи на основание на правото на препродажба, не е сравнимо с възнаграждението за упражняване на правата на използване и експлоатация, свързани с тези произведения, които продължават да съществуват.

55      Съгласно постоянната практика на Съда обаче принципът на данъчен неутралитет, замислен от законодателя на Съюза като израз в областта на ДДС на общия принцип на равно третиране, изисква по-специално да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. в този смисъл решение от 19 юли 2012 г., Lietuvos geležinkeliai, C-250/11, EU:C:2012:496, т. 44 и 45 и цитираната съдебна практика).

56      Така, предвид констатацията в точка 54 от настоящото решение, обстоятелството, че понастоящем възнагражденията, произтичащи от правата на последващо използване и експлоатация на произведения, различни от произведенията на графичното и пластичното изкуство, се облагат с ДДС, не дава основание възнаграждението, което се дължи на основание на правото на препродажба, също да се облага с ДДС.

57      От това следва, че не може да се счете, че плащането на възнаграждението, което се дължи на основание на правото на препродажба, е извършено възмездно по смисъла на член 2, параграф 1 от Директивата за ДДС.

58      На трето място, трябва да се отхвърли доводът на Република Австрия, повдигнат при условията на евентуалност, че възнаграждението, което се дължи на основание на правото на препродажба, трябва да се облага с ДДС, тъй като за автора на оригиналното произведение данъчната основа за извършената от него престация щяла да се промени при първото пускане на пазара на това произведение.

59      Всъщност, както следва от член 73 от Директивата за ДДС, при доставката на услуги данъчната основа включва всичко, което представлява насрещна престация за предоставената услуга. Тъй като обаче, както е видно от настоящото решение, възнаграждението, което се дължи на основание на правото на препродажба, по никакъв начин не представлява насрещна на авторовата престация при първото пускане на пазара на неговото произведение, нито каквато и да било друга престация от негова страна, то не може да доведе до промяна в данъчната основа на престацията на автора при първото пускане на пазара на неговото произведение.

60      От гореизложеното следва, че тъй като възнаграждението, което се дължи на автора на оригинално произведение на изкуството на основание на правото на препродажба, не попада в обхвата на член 2, параграф 1 от Директивата за ДДС, Република Австрия е нарушила задълженията си по силата на този разпоредба, като е предвидила, че това възнаграждение се облага с ДДС.

 По съдебните разноски

61      Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Република Австрия и последната е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:

1)      Като е предвидила, че възнаграждението, което се дължи на автора на оригинално произведение на изкуството на основание на правото на препродажба, се облага с данък върху добавената стойност, Република Австрия не е изпълнила задълженията си по член 2, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.

2)      Осъжда Република Австрия да заплати съдебните разноски.

Подписи

*      Език на производството: немски.