Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав)

17 октомври 2019 година(*)

„Преюдициално запитване — Данъчно законодателство — Корпоративен данък — Приспадане за рисков капитал — Намаляване на сумата, подлежаща на приспадане от дружествата с място на стопанска дейност в друга държава членка, което генерира доходи, освободени по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане — Член 49 ДФЕС — Свобода на установяване — Неблагоприятно третиране — Липса“

По дело C-459/18

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen (Първоинстанционен съд Антверпен, Белгия) с акт от 29 юни 2018 г., постъпил в Съда на 16 юли 2018 г., в рамките на производство по дело

Argenta Spaarbank NV

срещу

Belgische Staat,

СЪДЪТ (седми състав),

състоящ се от: P. G. Xuereb, председател на състава, T. von Danwitz и A. Kumin (докладчик), съдии,

генерален адвокат: G. Pitruzzella,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за Argenta Spaarbank NV, от B. De Cock и K. Van Duyse, advocaten,

–        за белгийското правителство, от P. Cottin, J.-C. Halleux и C. Pochet, в качеството на представители,

–        за Европейската комисия, от W. Roels и N. Gossement, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 49 ДФЕС.

2        Запитването е отправено в рамките на спор между Argenta Spaarbank NV (наричано по-нататък „Argenta“) и Belgische Staat (белгийската държава) по повод изчисляването на сумата на приспадането за рисков капитал за данъчната 2015 г.

 Правна уредба

 Белгийското право

3        Приспадането за рисков капитал е въведено като част от приложимата уредба относно данъка върху доходите с wet tot invoering van een belastingaftrek voor risicokapitaal (Закон за въвеждане на данъчно приспадане за рисков капитал) от 22 юни 2005 г. (Belgisch Staatsblad, 30 юни 2005 г., стр. 30077).

4        От мотивите към този закон е видно, че целта му е по-специално да смекчи разликата в данъчния режим между финансирането на дружества с привлечен капитал, възнаграждението за чието ползване подлежи изцяло на приспадане за данъчни цели, и финансирането със собствен капитал (рисков капитал), възнаграждението за чието ползване до този момент се е облагало изцяло, и да увеличи коефициента на платежоспособност на дружествата, тъй като въвеждането на приспадането за рисков капитал се вписва в общата цел да се подобри конкурентоспособността на белгийската икономика.

5        Член 205 bis от Wetboek van de inkomstenbelastingen 1992 (Кодекс за данъците върху доходите от 1992 г., наричан по-нататък „КДД 1992“) в редакцията, приложима за данъчната 2015 г., гласи следното:

„За определяне на облагаемия доход данъчната основа се намалява със сумата, определена в съответствие с член 205 quater. Това намаляване се нарича „приспадане за рисков капитал“.

6        Съгласно член 205 quater, параграф 1 от КДД 1992 приспадането за рисков капитал се равнява на рисковия капитал, определен съгласно член 205 ter от КДД 1992, към който се прилага процентна ставка, установена в следващите параграфи на посочения член 205 quater.

7        Член 205 ter, параграф 1, първа алинея предвижда, че за определяне на приспадането за рисков капитал за даден данъчен период рисковият капитал, който се взема предвид, съответства, ако в параграфи 2—5 от същия член не е предвидено друго, на размера на собствения капитал на дружеството в края на предходния данъчен период, определен в съответствие със счетоводното законодателство и годишния отчет, отразен в баланса. Член 205 ter, параграф 1, втора алинея от КДД 1992 предвижда, че така определеният рисков капитал се намалява с определени величини, докато член 205 ter, параграфи 2—5 от КДД 1992 определя хипотезите, в които собственият капитал трябва да бъдат коригиран, за да послужи като основа за изчисляване с цел установяване на сумата на приспадането за рисков капитал.

8        До данъчната 2014 г. член 205 ter, параграф 2 от КДД 1992 е предвиждал, че при дружество с едно или няколко места на стопанска дейност в чужбина, доходите на които са освободени от облагане по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, рисковият капитал, определен в съответствие с член 205 ter, параграф 1 от КДД 1992, се намалява с положителната разлика между, от една страна, нетната счетоводна стойност на активите на местата на стопанска дейност в чужбина и от друга страна, общата стойност на пасивите, които не са част от собствения капитал на дружеството и които се водят на тези места на стопанска дейност.

9        Член 205 quinquies от КДД 1992 е предвиждал, че ако в данъчен период, за който може да се направи приспадане за рисков капитал, липсват печалби, непредоставеното за този данъчен период освобождаване може да се пренася последователно за печалбите през следващите седем години. След приемането на wet houdende fiscale en financiële bepalingen (Закон за приемането на данъчни и финансови разпоредби) от 13 декември 2012 г. (Belgisch Staatsblad, 20 декември 2012 г.) пренасянето става невъзможно, считано от данъчната 2013 г.

10      Сезиран с преюдициално запитване, в решение от 4 юли 2013 г., Argenta Spaarbank (C-350/11, EU:C:2013:447) Съдът постановява, че член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която при изчисляването на приспадане, признато на дружество, което е неограничено данъчнозадължено лице в държава членка, нетната стойност на активите на място на стопанска дейност, намиращо се в друга държава членка, не се взема предвид, когато по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане печалбата на това място на стопанска дейност не подлежи на облагане в първата държава членка, а същевременно активите, предоставени на място на стопанска дейност, намиращо се на територията на първата държава членка, се вземат предвид при изчисляване на приспадането.

11      С wet houdende diverse fiscale en financiële bepalingen (Закон за приемането на разни данъчни и финансови разпоредби) от 21 декември 2013 г. (Belgisch Staatsblad, 31 декември 2013 г.) параграфи 2 и 3 на член 205 ter от КДД 1992 са отменени и в КДД 1992 е въведен нов член 205 quinquies, който е в сила, считано от данъчната 2014 г. (наричан по-нататък „член 205 quinquies от изменения КДД 1992“).

12      Член 205 quinquies от изменения КДД 1992 гласи следното:

„Ако едно дружество разполага в друга държава — членка на Европейското икономическо пространство, с едно или повече места на стопанска дейност, с недвижими имоти или с права върху такива недвижими имоти, които не са част от място на стопанска дейност, доходите на което са освободени от облагане въз основа на спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, определеното съгласно член 205 bis приспадане се намалява с по-малката от следните две суми:

1º      установената съгласно трета алинея сума,

2º      положителния финансов резултат, определен съгласно настоящия кодекс, реализиран от тези места на стопанска дейност, недвижими имоти и права върху такива недвижими имоти.

[…]

Сумата, посочена в първа и втора алинея, се определя, като се умножи процентната ставка по член 205 quater с положителната разлика, определена в края на предходния данъчен период, при спазване на разпоредбите на член 205 ter, параграфи 2—5, между, от една страна, нетната счетоводна стойност на активите на чуждестранните места на стопанска дейност, на недвижимите имоти или на правата, посочени съответно в първа и втора алинея, с изключение на акциите и дяловете по член 205 ter, параграф 1, втора алинея, и от друга страна, общата стойност на пасивите, които не са част от собствения капитал на дружеството и които се водят на тези места на стопанска дейност, недвижими имоти или права, посочени съответно в първа или във втора алинея“.

 Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между Кралство Белгия и Кралство Нидерландия

13      Член 7, параграфи 1—3 от Verdrag tussen het Koninkrijk België en het Koninkrijk der Nederlanden tot het vermijden van dubbele belasting en tot het voorkomen van het ontgaan van belasting inzake belastingen naar het inkomen en naar het vermogen (Спогодба между Кралство Белгия и Кралство Нидерландия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на дохода и имуществото) от 5 юни 2001 г. (Belgisch Staatsblad, 20 декември 2002 г., стр. 57534, наричана по-нататък „белгийско-нидерландската спогодба“) предвижда:

„1.      Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава посредством разположено там място на стопанска дейност. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да бъдат облагани в другата държава, но само такава част от тях, която е относима към това място на стопанска дейност.

2.      Съобразно разпоредбите на параграф 3, когато предприятие на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава посредством място на стопанска дейност, разположено там, във всяка от държавите към това място на стопанска дейност ще се отнасят печалбите, които то би реализирало, ако беше самостоятелно предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.

3.      При определянето на печалбите на място на стопанска дейност се допуска приспадане на разходите, възникнали за целите на мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, независимо дали са извършени в тази държава, където се намира мястото на стопанска дейност, или другаде“.

14      Член 23, параграф 1 от белгийско-нидерландската спогодба предвижда:

„По отношение на Белгия двойното данъчно облагане се избягва по следния начин:

а)      Когато местно лице на Белгия получава доходи, различни от дивидентите, лихвите или авторските и лицензионни възнаграждения, упоменати в член 12, параграф 5, или притежава имущество, което съгласно тази спогодба подлежи на облагане в Нидерландия, Белгия изключва от облагане тези доходи и имущество, но за да изчисли размера на своите данъци върху останалите доходи или имущество на това местно лице, тя може да приложи този процент, който би бил приложим, ако доходите или имуществото не бяха изключени.

[…]“.

 Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

15      Argenta, дружество, установено в Белия, подлежи на облагане с корпоративен данък в същата държава.

16      През облагаемия период между 1 януари и 31 декември 2014 г. (наричан по-нататък „данъчната 2015 г.“) Argenta осъществява част от дейността си чрез място на стопанска дейност, разположено в Нидерландия, доходите от което са освободени в Белгия на основание член 7, параграфи 1—3 и член 23 от белгийско-нидерландската спогодба.

17      В декларацията за корпоративен данък за данъчната 2015 г. на основание член 205 quinquies от изменения КДД 1992 Argenta намалява приспадането за рисков капитал с частта от приспадането, изчислена въз основа на собствения капитал на неговото място на стопанска дейност.

18      На 12 ноември 2015 г. задължението за корпоративен данък за данъчната 2015 г. е обявено за подлежащо на изпълнение, а актът за установяване на задължението е връчен на 16 ноември 2015 г.

19      От акта за преюдициално запитване е видно, че съгласно член 205 quinquies от изменения КДД 1992 задължението за корпоративен данък е изчислено, както следва. Най-напред в съответствие с член 205 quinquies, трета алинея от изменения КДД 1992 се изчислява сумата на приспадането за рисков капитал за нидерландското място на стопанска дейност на Argenta, която е в размер на 1 970 290,89 EUR. След това, в съответствие с член 205 quinquies, първа алинея от изменения КДД 1992 сумата на приспадането за рисков капитал за нидерландското място на стопанска дейност на Argenta, а именно 1 970 290,89 EUR, се съпоставя с финансовия резултат на мястото на стопанска дейност, който е положителен и възлиза на сумата от 149 185 743,91 EUR. Накрая, приспадането за рисков капитал, отнасящо се до нидерландското място на стопанска дейност, а именно сумата от 1 970 290,89 EUR, се изважда изцяло от общото приспадане за рисков капитал, тъй като положителният финансов резултат на нидерландското място на стопанска дейност е по-висок от приспадането за рисков капитал, отнасящо се до това място на стопанска дейност.

20      На 12 май 2016 г. Argenta подава жалба по административен ред против това задължение, с която се твърди, че член 205 quinquies от изменения КДД 1992 не е в съответствие с член 49 ДФЕС. С решение от 19 декември 2016 г. тази жалба е отхвърлена.

21      На 17 март 2017 г. Argenta подава жалба до запитващата юрисдикция.

22      Запитващата юрисдикция отбелязва, че страните спорят относно съответствието по-специално на член 205 quinquies от изменения КДД 1992 с член 49 ДФЕС, както и със съдебната практика, произтичаща от решение от 4 юли 2013 г., Argenta Spaarbank (C-350/11, EU:C:2013:447).

23      Запитващата юрисдикция отбелязва, че приспадането за рисков капитал, изчислено съгласно правилата по членове 205 ter и 205 quater от КДД 1992, се намалява с тази част от приспадането за рисков капитал, която е изчислена въз основа на собствения капитал на места на стопанска дейност, които се намират в друга държава от Европейското икономическо пространство (ЕИП) и са освободени от облагане чрез спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. Това намаляване е до размера на печалбата в мястото на стопанска дейност. Собствените активи се определят по нетната счетоводна стойност на активите, намалена с общата стойност на пасивите, които не са част от собствения капитал на дружеството и които се водят на тези места на стопанска дейност, както предвижда член 205 quinquies, трета алинея от изменения КДД 1992.

24      Запитващата юрисдикция уточнява, че за разлика от данъчната 2008 г., която е предмет на разглеждане по делото, приключило с решение от 4 юли 2013 г., Argenta Spaarbank (C-350/11, EU:C:2013:447), при липсата на печалба или на достатъчна печалба през определена данъчна година, позволяваща да се извърши приспадане за рисков капитал, възможността за пренасяне в следващи години вече е отпаднала.

25      Запитващата юрисдикция констатира, че намаляването на приспадането за рисков капитал, предвидено в член 205 quinquies от изменения КДД 1992, не се прилага за места на стопанска дейност, разположени в Белгия, и че белгийската правна уредба не предвижда подобно намаляване и за местата на стопанска дейност в Белгия.

26      Следователно според запитващата юрисдикция обхватът на приспадането за рисков капитал е по-ограничен, ако дадено дружество има място на стопанска дейност в друга държава — членка на ЕИП, по-специално когато печалбата от мястото на стопанска дейност е по-висока от приспадането за рисков капитал, което се води на това място на стопанска дейност, отколкото когато мястото на стопанска дейност е разположено в Белгия. Поради това се поставя въпросът дали тази национална правна уредба е в съответствие с член 49 ДФЕС.

27      В положение като разглежданото в главното производство, при което печалбата, реализирана от мястото на стопанска дейност в друга държава членка, е по-висока от приспадането за рисков капитал, изчислено въз основа на собствения капитал, който се води на това място на стопанска дейност, новата правна уредба има почти идентичен ефект като правната уредба, приложима за данъчната 2008 г., чиято несъвместимост с член 49 ДФЕС е установена. При все това активите на мястото на стопанска дейност, намиращо се в друга държава членка, при всички положения първоначално се вземат предвид при изчисляването на приспадането, а ограничаването на правото на приспадане за рисков капитал във връзка със собствения капитал на такова място на стопанска дейност, доходите от което са освободени от облагане по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, остава до размера на печалбата на това място на стопанска дейност.

28      При това положение Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen (Първоинстанционен съд Антверпен, Белгия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Допуска ли член 49 [ДФЕС] национална данъчноправна уредба, съгласно която при определянето на размера на облагаемата печалба на неограничено данъчнозадължено дружество в Белгия, притежаващо място на стопанска дейност в друга държава членка, чиито печалби са изцяло освободени в Белгия по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Кралство Белгия и другата държава членка,

–        приспадането за рисков капитал се намалява с определена сума (представляваща приспадане за рисков капитал), изчислена въз основа на положителната разлика между, от една страна, нетната счетоводна стойност на активите на мястото на стопанска дейност и от друга страна, общата стойност на пасивите, които не са част от собствения капитал на дружеството и които се водят на това място на стопанска дейност, и

–        посоченото намаляване не се извършва, когато размерът на намаляването е по-малък от печалбата на това място на стопанска дейност,

при положение че не се извършва намаляване на приспадането за рисков капитал, ако тази положителна разлика може да бъде отнесена към място на стопанска дейност в Белгия?“.

 По преюдициалния въпрос

29      Най-напред следва да се отбележи, че белгийското правителство приканва Съда да преформулира преюдициалния въпрос, тъй като по същество той не съответствал на съдържанието на член 205 quinquies от изменения КДД 1992.

30      В това отношение следва да се припомни, че при тълкуването на разпоредбите на националния правов ред Съдът по принцип е длъжен да се придържа към квалификациите, дадени в акта за преюдициално запитване. Всъщност според постоянната съдебна практика Съдът не е компетентен да тълкува вътрешното право на държава членка (решение от 17 март 2011 г., Naftiliaki Etaireia Thasou и Amaltheia I Naftiki Etaireia, C-128/10 и C-129/10, EU:C:2011:163, т. 40 и цитираната съдебна практика).

31      В мотивите на преюдициалното запитване запитващата юрисдикция тълкува член 205 quinquies от изменения КДД 1992 и констатира, че съгласно тази разпоредба приспадането за рисков капитал, изчислено по правилата на членове 205 ter и 205 quater от КДД 1992, се намалява с тази част от приспадането за рисков капитал, която е изчислена въз основа на собствения капитал на мястото на стопанска дейност, което се намира в друга държава членка и чиято печалба е освободена от облагане чрез спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, както и че това намаляване е до размера на печалбата, реализирана в това място на стопанска дейност. Запитващата юрисдикция също констатира, че намаляването на приспадането за рисков капитал, предвидено в член 205 quinquies от изменения КДД 1992, не се прилага, в случай че мястото на стопанска дейност е разположено в Белгия.

32      Вследствие на това поставеният от запитващата юрисдикция въпрос следва да се разбира и да получи отговор въз основа на предпоставките, произтичащи от акта за преюдициално запитване.

33      Ето защо следва да се приеме, че с преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която при изчисляването на приспадане, предоставено на дружество, неограничено данъчнозадължено в държава членка и разполагащо с място на стопанска дейност в друга държава членка, чиито доходи са освободени от облагане в първата държава членка по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, се взема предвид нетната стойност на активите на това място на стопанска дейност, най-напред, при изчисляване на приспадането за рисков капитал, предоставено на местното дружество, а след това размерът на приспадането се намалява с по-малката от следните суми, а именно частта от приспадането за рисков капитал, която е свързана с мястото на стопанска дейност, или положителния финансов резултат от това място на стопанска дейност, докато такова намаляване не се прилага за място на стопанска дейност в първата държава членка.

34      Свободата на установяване, която е призната в член 49 ДФЕС в полза на гражданите на Европейския съюз, обхваща съгласно член 54 ДФЕС по отношение на учредените в съответствие със законодателството на една държава членка дружества със седалище, централно управление или основно място на дейност в рамките на Съюза, правото им да извършват дейността си в други държави членки посредством дъщерно дружество, клон или представителство (решение от 12 юни 2018 г., Bevola и Jens W. Trock, C-650/16, EU:C:2018:424, т. 15).

35      Макар съгласно редакцията им разпоредбите на правото на Съюза, свързани със свободата на установяване, да имат за цел да осигурят правото на национално третиране в приемащата държава членка, те също така не допускат възможност за държавата членка по произход да препятства установяването на свои граждани или на учредени по нейното законодателство дружества в друга държава членка (решения от 4 юли 2013 г., Argenta Spaarbank, C-350/11, EU:C:2013:447, т. 20 и от 12 юни 2018 г., Bevola и Jens W. Trock, C-650/16, EU:C:2018:424, т. 16 и цитираната съдебна практика).

36      Тези съображения са приложими и когато дружество, установено в една държава членка, извършва дейност в друга държава членка чрез място на стопанска дейност (решения от 15 май 2008 г., Lidl Belgium, C-414/06, EU:C:2008:278, т. 20, от 4 юли 2013 г., Argenta Spaarbank, C-350/11, EU:C:2013:447, т. 21 и от 12 юни 2018 г., Bevola и Jens W. Trock, C-650/16, EU:C:2018:424, т. 17).

37      Приспадането за рисков капитал, предоставено на дружество, облагано с корпоративен данък в Белгия, представлява данъчно предимство, което води до намаляване на действителната ставка на корпоративния данък, дължим от такова дружество в посочената държава членка.

38      В този контекст Съдът вече е постановил, че отчитането на активите на място на стопанска дейност при изчисляването на размера на приспадането за рисков капитал на дружество, облагано с корпоративен данък в Белгия, също представлява данъчно предимство, тъй като води до намаляване на действителната ставка на корпоративния данък, дължим от такова дружество в посочената държава членка (решение от 4 юли 2013 г., Argenta Spaarbank, C-350/11, EU:C:2013:447, т. 24).

39      Разглежданото в главното производство национално законодателство, по-специално член 205 quinquies от изменения КДД 1992, вече предвижда, че нетната стойност на активите на място на стопанска дейност, разположено в друга държава членка, чиито доходи са освободени от облагане в държавата членка на местното дружество по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, се взема предвид, най-напред, при изчисляване на приспадането за рисков капитал, предоставено на местното дружество.

40      В това отношение следователно не може да се констатира разлика в третирането между дружество с място на стопанска дейност в Белгия и дружество с място на стопанска дейност, разположено в друга държава членка, чиито доходи са освободени от облагане в Белгия по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, тъй като както активите, които се водят на мястото на стопанска дейност, разположено в Белгия, така и активите, които се водят на мястото на стопанска дейност, разположено в друга държава членка, се вземат предвид при изчисляването на общото приспадане за рисков капитал, предоставено на местното дружество.

41      След това обаче размерът на общото приспадане за рисков капитал се намалява с по-малката от следните суми, а именно частта от приспадането за рисков капитал, свързана с мястото на стопанска дейност, разположено в друга държава членка, чиито доходи са освободени от облагане в Белгия по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, или положителния финансов резултат, генериран от това място на стопанска дейност, докато, що се отнася до местата на стопанска дейност, разположени в Белгия, такова намаляване на приспадането за рисков капитал не е предвидено.

42      Следователно разглежданото в главното производство законодателство въвежда в това отношение разлика в третирането между дружеството с място на стопанска дейност в Белгия и дружеството с място на стопанска дейност в друга държава членка, чиито доходи са освободени от облагане в Белгия по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане.

43      При това положение следва да се установи дали тази разлика в третирането представлява неблагоприятно третиране, което може да разколебае белгийско дружество да упражнява дейността си посредством място на стопанска дейност, разположено в държава членка, различна от Кралство Белгия, и следователно представлява ограничение, което по принцип е забранено от разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободата на установяване.

44      Видно от преписката на разположение на Съда, прилагането на член 205 quinquies от изменения КДД 1992 може да доведе до три различни хипотези.

45      Първо, в случай че мястото на стопанска дейност, разположено в друга държава членка, чиито доходи са освободени от облагане в Белгия по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, не генерира положителен финансов резултат, общото приспадане за рисков капитал, предоставено на местното дружество, което се изчислява при отчитане на нетната стойност на активите на посоченото място на стопанска дейност, не се намалява. Данъчната основа на местното дружество следователно се намалява с цялата сума на приспадането за рисков капитал, включително частта от приспадането за рисков капитал, свързана с посоченото място на стопанска дейност.

46      Следователно в тази първа хипотеза дружеството с място на стопанска дейност, разположено в друга държава членка, чиито доходи са освободени от облагане в Белгия по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, не търпи, стига това да се потвърди от запитващата юрисдикция, по-малко благоприятно третиране, отколкото местно дружество, разполагащо с местно място на стопанска дейност.

47      Второ, в случай че мястото на стопанска дейност, разположено в друга държава членка, чиито доходи са освободени от облагане в Белгия по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, генерира положителен финансов резултат, по-нисък от частта от приспадането за рисков капитал, свързана с това място на стопанска дейност, общото приспадане за рисков капитал, изчислено при отчитане на нетната стойност на активите на посоченото място на стопанска дейност, се намалява. Всъщност общото приспадане се намалява с този положителен финансов резултат.

48      В резултат от тази операция частта от приспадането за рисков капитал, свързана с това място на стопанска дейност, която надвишава финансовия му резултат, обаче се взема предвид при изчисляването на общото приспадане.

49      Следователно данъчната основа на местното дружество се намалява със сумата на приспадането за рисков капитал, свързана с това място на стопанска дейност, само доколкото тази сума надвишава положителния му финансов резултат.

50      Трето, в случай че мястото на стопанска дейност, разположено в друга държава членка, чиито доходи са освободени от облагане в Белгия по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, генерира положителен финансов резултат, по-висок от частта от приспадането за рисков капитал, свързана с това място на стопанска дейност, общото приспадане за рисков капитал, изчислено при отчитане на нетната стойност на активите на посоченото място на стопанска дейност, също се намалява, като от него се изважда приспадането за рисков капитал, свързано с това място на стопанска дейност. В тази хипотеза сумата на приспадането за рисков капитал, свързана с това място на стопанска дейност, не води до никакво намаляване на данъчната основа на местното дружество.

51      От това следва, че във втората и третата хипотеза, описани по-горе, общото приспадане за рисков капитал се намалява, когато местното дружество има място на стопанска дейност, разположено в друга държава членка, чиито доходи са освободени от облагане в Белгия по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, за разлика от случаите, в които мястото на стопанска дейност е разположено в Белгия.

52      Необходимо е също прилагането на такъв механизъм да е неблагоприятно за местното дружество с място на стопанска дейност, разположено в друга държава членка, така че в резултат от намаляването на общото приспадане за рисков капитал данъчната основа на това дружество да става по-висока, отколкото на местно дружество с място на стопанска дейност в Белгия.

53      В това отношение, макар действително във втората и третата описана по-горе хипотеза общото приспадане за рисков капитал да се намалява и следователно да не се изважда изцяло от данъчната основа на местното дружество, за разлика от случаите, в които мястото на стопанска дейност е разположено в Белгия, трябва да се отбележи, че съгласно указанията, съдържащи се в преписката на разположение на Съда, при равни други условия данъчната основа на местно дружество с място на стопанска дейност в Белгия също е по-висока от тази на дружество, което разполага с място на стопанска дейност в друга държава членка, чиито доходи са освободени от облагане в Белгия.

54      Действително, видно от тези указания, данъчната основа на дружество с места на стопанска дейност, разположени в Белгия, включва финансовите резултати на тези места на стопанска дейност. За сметка на това, в случай че Кралство Белгия е освободило от облагане по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане доходите на място на стопанска дейност, разположено в друга държава членка, данъчната основа на местното дружество не включва тези доходи.

55      В този смисъл в описаната по-горе втора хипотеза данъчната основа на местно дружество, което разполага с място на стопанска дейност в Белгия, не изглежда да се намалява, извън компонента, свързан с положителния финансов резултат, генериран от това място на стопанска дейност, освен доколкото сумата на приспадането за рисков капитал, свързана с това място на стопанска дейност, надхвърля този финансов резултат. С оглед на съображенията в точка 49 от настоящото решение, в този смисъл се установява, че в посочената хипотеза данъчната основа на такова дружество не е по-ниска от тази на местно дружество с място на стопанска дейност в друга държава членка, чиито доходи са освободени от облагане в Белгия.

56      Последното дружество не изглежда да търпи неблагоприятни последици и в третата описана по-горе хипотеза, при която положителният финансов резултат на мястото на стопанска дейност надвишава сумата на приспадането за рисков капитал, свързана с това място на стопанска дейност. Всъщност, що се отнася до местно дружество, разполагащо с място на стопанска дейност в Белгия, последиците от това приспадане, изглежда, се ограничават до компонента на облагаемата му основа, свързан с положителния финансов резултат, генериран от това място на стопанска дейност, без обаче да се намалява облагаемата основа на последното дружество, която произтича от получените от него доходи. Така в последната хипотеза обстоятелството, че това дружество може да извърши приспадане за рисков капитал, свързано с неговото място на стопанска дейност, докато местно дружество, разполагащо с място на стопанска дейност в друга държава членка, чиито доходи са освободени от облагане в Белгия по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, не може да направи това, изглежда, не води до повишаване на облагаемата основа на последното дружество в сравнение с тази на първото.

57      Следователно е нужно да се констатира, стига това да се потвърди от запитващата юрисдикция, че поради намаляването на общото приспадане за рисков капитал местно дружество, чиято облагаема основа не включва печалбата, реализирана от място на стопанска дейност, разположено в друга държава членка, не се третира по-малко благоприятно, що се отнася до облагаемия в Белгия доход, отколкото местно дружество, чиято облагаема основа включва печалбата от местно място на стопанска дейност и чието приспадане за рисков капитал не се намалява.

58      От това следва, че разликата в третирането, въведена от разглежданото в главното производство национално законодателство, не съставлява неблагоприятно третиране, което е в състояние да разубеди белгийско дружество да упражнява своята дейност посредством място на стопанска дейност в държава членка, различна от Кралство Белгия, и следователно не съставлява забранено по принцип ограничение от разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободата на установяване.

59      С оглед на изложените съображения в тяхната цялост следва на поставения въпрос да се отговори, че член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която при изчисляването на приспадане, предоставено на дружество, неограничено данъчнозадължено в държава членка и разполагащо с място на стопанска дейност в друга държава членка, доходите от което са освободени от облагане в първата държава членка по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, се взема предвид нетната стойност на активите на това място на стопанска дейност, първо, при изчисляване на приспадането за рисков капитал, предоставено на местното дружество, а след това размерът на приспадането се намалява с по-малката от следните суми, а именно с частта от приспадането за рисков капитал, която е свързана с мястото на стопанска дейност, или с положителния финансов резултат от това място на стопанска дейност, докато такова намаляване не се прилага за място на стопанска дейност в първата държава членка.

 По съдебните разноски

60      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (седми състав) реши:

Член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която при изчисляването на приспадане, предоставено на дружество, неограничено данъчнозадължено в държава членка и разполагащо с място на стопанска дейност в друга държава членка, доходите от което са освободени от облагане в първата държава членка по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, се взема предвид нетната стойност на активите на това място на стопанска дейност, първо, при изчисляване на приспадането за рисков капитал, предоставено на местното дружество, а след това размерът на приспадането се намалява с по-малката от следните суми, а именно с частта от приспадането за рисков капитал, която е свързана с мястото на стопанска дейност, или с положителния финансов резултат от това място на стопанска дейност, докато такова намаляване не се прилага за място на стопанска дейност в първата държава членка.

Подписи

*      Език на производството: нидерландски.