Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (oсми състав)

12 март 2020 година(*)

„Преюдициално запитване — Социално осигуряване на работниците мигранти — Регламент (ЕО) № 883/2004 — Член 5, буква б) — Увеличаване на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст — Вземане предвид на паричната помощ за отглеждане на дете с увреждане, получавана в друга държава членка — Принцип на приравняване на факти“

По дело C-769/18

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Cour de cassation (Касационен съд, Франция) с акт от 29 ноември 2018 г., постъпил в Съда на 7 декември 2018 г., в рамките на производство по дело

Caisse d’assurance retraite et de la santé au travail d’Alsace-Moselle

срещу

SJ,

Ministre chargé de la Sécurité sociale,

СЪДЪТ (осми състав),

състоящ се от: L.S. Rossi (докладчик), председател на състава, J. Malenovský и F. Biltgen, съдии,

генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,

секретар: C. Strömholm, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 24 октомври 2019 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за Caisse d’assurance retraite et de la santé au travail d’Alsace-Moselle, от J.-J. Gatineau, avocat,

–        за френското правителство, от A.-L. Desjonquères, A. Daly, D. Colas, A. Ferrand и R. Coesme, в качеството на представители,

–        за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Pavliš и J. Vláčil, в качеството на представители,

–        за германското правителство, от D. Klebs, в качеството на представител,

–        за Европейската комисия, от C. Valero и B.-R. Killmann, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в ОВ L 33, 2008 г., стр. 12), изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. (ОВ L 284, 2009 г., стр. 43) (наричан по-нататък „Регламент № 883/2004“).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между Caisse d’assurance pension et de la santé au travail d’Alsace-Moselle (Каса на Елзас-Мозел за пенсионно и здравно осигуряване на работното място, Франция, наричана по-нататък „Carsat“), от една страна, и SJ и ministre chargé de la Sécurité sociale (министъра на социалната сигурност), от друга страна, относно вземането предвид при изчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст на SJ на увеличаването на продължителността на осигурителния стаж за отглеждане на дете с увреждане.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

3        Съображения 9 и 12 от Регламент № 883/2004 гласят:

„(9)      Съдът на Европейските общности по различни поводи дава становище относно възможността за равно третиране на обезщетения, доход и факти; този принцип трябва да се приеме изрично и да се развие, като се спазят същността и духа на съдебните решения.

[…]

(12)      В светлината на пропорционалността, следва да се положат усилия, за да се гарантира, че принципът на приравняване на факти или събития не води до обективно неоправдани резултати или до припокриване на обезщетения от един и същ вид за един и същ период“.

4        Член 1, буква щ) от този регламент предвижда, че за целите на регламента „семейни обезщетения“ са всички обезщетения в натура или парични обезщетения, предназначени за покриване на семейни разходи, с изключение на плащанията за издръжка и специалните помощи при раждане на дете или осиновяване, посочени в приложение I“.

5        Член 3 от посочения регламент, озаглавен „Материален обхват“, гласи:

„1.      Настоящият регламент се прилага към всички законодателства относно следните клонове на социална сигурност:

a)      обезщетения за болест;

[…]

в)      обезщетения за инвалидност,

г)      обезщетения за старост;

[…]

й)      семейни обезщетения.

[…]

3.      Настоящият регламент се прилага също и към специалните парични обезщетения, независещи от вноски, уредени в член 70.

[…]

5.      Настоящият регламент не се прилага за:

a)      социалното или медицинско подпомагане;

[…]“.

6        Член 5 от същия регламент, озаглавен „Равно третиране на обезщетения, доходи, факти и събития“, гласи:

„Освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент и в светлината на установените специални разпоредби по прилагането, се прилага следното:

a)      когато, съгласно законодателството на компетентната държава членка, получаването на обезщетения от социалното осигуряване [или] на други доходи има определени правни последици, съответните разпоредби от това законодателство се прилагат също така и към получаването на равностойни обезщетения, придобити съгласно законодателството на друга държава членка или към доход, придобит в друга държава членка;

б)      когато, съгласно законодателството на компетентната държава членка, правните последици са резултат от настъпването на някои факти или събития, тази държава членка взема предвид подобни факти или събития, настъпили във всяка друга държава членка, като настъпили на нейната територия“.

7        Член 9 от Регламент № 883/2004, озаглавен „Декларации на държавите членки относно приложното поле на настоящия регламент“, предвижда в параграф 1:

„Държавите членки писмено уведомяват Комисията на Европейските общности за […] законодателството и схемите по член 3 […]“.

8        Съгласно член 70, параграф 2 от този регламент:

„За целите на тази глава „специални парични обезщетения без плащане на вноски“ са тези, които:

a)      имат за цел предоставяне на:

i)      допълнително, заместващо или спомагателно покритие срещу рискове, обхванати от клоновете на социалната сигурност по член 3, параграф 1 и което гарантира на заинтересованото лице минимална издръжка на живота, в съответствие с икономическото и социалното положение в съответната държава членка; или

ii)      само специална защита за лица с увреждания, тясно свързана със социалната среда на посочените лица в съответната държава членка,

и

б)      когато финансирането произтича изключително от задължително данъчно облагане, което има за цел да покрие основни обществени разходи и условията за предоставяне и за изчисляване на обезщетенията не зависят от вноски по отношение на бенефициента. Въпреки това, обезщетения, предоставени да допълнят обезщетение с плащане на вноска не се считат за обезщетения без плащане на вноски само поради тази причина,

и

в)      са изброени в приложение X“.

9        Приложение Х към посочения регламент гласи:

„[…]

ГЕРМАНИЯ

a)      Минимален доход за издръжка за възрастни хора и за лица с намалена възможност за приходи съгласно глава 4 от книга XII от Социалния кодекс.

б)      Помощи за покриване на разходите за издръжка съгласно основната разпоредба за търсещите работа, освен ако по отношение на тези помощи не са изпълнени изискванията за получаване на временна добавка след получаване на помощи за безработица (член 24, параграф 1 от книга II от Социалния кодекс).

[…]“.

 Германското право

10      Член 35a от книга VIII от Sozialgesetzbuch (Социален кодекс), в редакцията му, приложима към фактите в главното производство, озаглавен „Помощ за интеграция на деца и младежи с умствени увреждания“, гласи:

(1)      Деца и младежи, които страдат или са застрашени от умствени увреждания, имат право на помощ за интеграция. Тази помощ се предлага с оглед на индивидуалните потребности:

1.      в рамките на извънболничната помощ,

2.      в детска ясла за малките децата или в полудневен пансион в други институции,

3.      от специализиран обгрижващ персонал, и

4.      в пансион в специализирано заведение или в други места за настаняване.

Групата на лицата и видът на мерките се определят в § 39, алинея 3 и в § 40 от Федералния закон за социално подпомагане с оглед на задачата и целта на помощта и в Наредбата за прилагане на § 47 с оглед на срока на прилагане на документите, отнасящи се до лицата с умствени увреждания и лицата, застрашени от такива увреждания.

(2)      Ако паралелно с това е необходимо да се отпусне и помощ за обучение, на подходящи институции, служби и лица се възлага не само изпълнението на задълженията за насърчаване на интеграцията, но и задоволяването на образователните потребности. За децата, които не са достигнали училищна възраст, трябва да се предвидят терапевтични педагогически мерки, като, ако състоянието им го позволява, следва да се прибягва до институции, приемащи деца със и без увреждания“.

 Френското право

11      Член L. 351-4-1 от code de la sécurité sociale (Кодекс за социално осигуряване) предвижда:

„Осигурените лица, отглеждащи дете, за което съгласно член L. 541-1, първа и втора алинея се предоставя право на парична помощ за отглеждане на дете с увреждане и на добавката към нея, или вместо последната — на обезщетението, предвидено в член L. 245-1 от code de l’action sociale et des familles (Кодекс за социално и семейно подпомагане), се ползват — без да се засяга член L. 351-4 — от увеличаване на осигурителния стаж с едно тримесечие за всеки период на отглеждане от тридесет месеца до максимум осем тримесечия“.

12      Член L. 541-1 от този кодекс гласи:

„Всяко лице, което е поело грижите за дете с увреждане, има право на парична помощ за отглеждане на дете с увреждане, ако детето е с определен минимален процент трайна неработоспособност.

Добавка към помощта се предоставя за дете, чието увреждане е от такова естество или с такава тежест, че изисква много съществени разходи или налага често прибягване до помощта на трето лице. Нейният размер варира в зависимост от размера на направените допълнителни разходи или от постоянния характер на необходимата помощ.

[…]“.

13      Член R. 541-1 от посочения кодекс гласи:

„За прилагането на член R. 541-1, първа алинея процентът на трайна неработоспособност, който трябва да има детето с увреждане, за да се предостави право на парична помощ за отглеждане на дете с увреждане, трябва да е най-малко 80 %.

Процентът на неработоспособност се определя съгласно референтната таблица, приложена към Декрет № 93-1216 от 4 ноември 1993 г. за референтната таблица, приложима при отпускането на различни обезщетения на лица с увреждания и за изменение на code de la famille et de l’aide sociale (Кодекс за семейно и социално подпомагане), Кодекса за социално осигуряване (втора част: декрети на Държавния съвет) и Декрет № 77-1549 от 31 декември 1977 г.

[…]“.

 Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

14      SJ е френска гражданка, пребиваваща в Щутгарт (Германия), която е майка на дете с увреждане, родено през 1981 г. По време на професионалната си кариера тя работи последователно във Франция и Германия като хабилитиран преподавател от системата на френското национално образование.

15      От 10 ноември 1995 г. кметството на Щутгарт изплаща на SJ помощ за интеграция на деца и младежи с умствени увреждания съгласно член 35a от книга VIII от германския Социален кодекс (наричана по-нататък „германската помощ“).

16      С решение от 7 юли 2010 г. SJ се пенсионира от системата на френското национално образование, считано от 1 август 2010 г. На 27 юли 2011 г. тя подава заявление за отпускане на пенсия пред Deutsche Rentenversicherung Bund (федерален орган за пенсионно осигуряване, Германия), който го препраща към Carsat. Последната ѝ отпуска пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 1 ноември 2011 г.

17      На 18 март 2012 г. SJ подава пред комисията за извънсъдебно разрешаване на спорове към Carsat административна жалба, която се отнася, от една страна, до датата на отпускане на пенсията и от друга страна, до неотчитането — за целите на определяне на броя на осигурителните и приравнените на тях периоди, използвани за изчисляването на тази пенсия — на предвиденото в член L. 351-4-1 от френския Кодекс за социално осигуряване увеличаване на осигурителния стаж с едно тримесечие за всеки период на отглеждане от тридесет месеца до максимум осем тримесечия, признато на осигурените лица, отглеждащи дете, за което съгласно член L. 541-1 от този кодекс се предоставя право на парична помощ за отглеждане на дете с увреждане и на добавката към нея (наричано по-нататък „увеличение на размера на пенсията“). Тъй като тази административна жалба е отхвърлена, SJ подава жалба пред френските съдилища, компетентни да разглеждат социалноосигурителни спорове от общ характер.

18      С решение от 8 април 2015 г. Tribunal des affaires de sécurité sociale de Strasbourg (Съд по социалноосигурителни спорове Страсбург, Франция) отхвърля исканията на SJ. Сезиран с въззивна жалба, с решение от 27 април 2017 г. Cour d’appel de Colmar (Апелативен съд Колмар, Франция) потвърждава това решение в частта, отнасяща се до датата на отпускане на пенсията, предоставена от Carsat. Тя обаче отхвърля решението в частта, отнасяща се до размера на посочената пенсия, като счита, че трябва да се вземе предвид увеличението на размера на пенсията, предвидено във френското законодателство.

19      Така, като се основава на член 5 от Регламент № 883/2004, Cour d’appel de Colmar (Апелативен съд Колмар) приема, че германската помощ е равностойна на паричната помощ за отглеждане на дете с увреждане, предвидена в член L. 541-1 от френския Кодекс за социално осигуряване (наричан по-нататък „френската помощ“), поради което SJ има право на увеличение на размера на пенсията. Въз основа на това въззивният съд стига до извода, че размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст на SJ трябва да се увеличи със сума, съответстваща на осем тримесечия стаж за отглеждане на дете с увреждане.

20      Carsat подава срещу това решение касационна жалба пред Cour de cassation (Касационен съд, Франция) в подкрепа на която твърди, че Cour d’appel de Colmar (Апелативен съд Колмар) е нарушил член 5 от Регламент № 883/2004, както и членове L. 351-4-1 и L. 541-1 от френския Кодекс за социално осигуряване, като е приел, че германската и френската помощ са равностойни, без преди това да провери дали детето с увреждане на SJ е засегнато от трайна неработоспособност от най-малко 80 %, която дава право на увеличаване на размера на пенсията. Тя поддържа, че по този начин въззивното решение по същество може да доведе до обратна дискриминация на социалноосигурените лица, които са осигурени само по френската схема, в сравнение с тези, които са осигурени и по схеми за подпомагане на други държави членки.

21      В това отношение запитващата юрисдикция подчертава, че бидейки семейно обезщетение, което спада към един от клоновете на френската система за социално осигуряване, френската помощ попада в материалния обхват на Регламент № 883/2004, докато германската помощ, изглежда, спада към социалното подпомагане по смисъла на член 3, параграф 5, буква а) от този регламент, което е изключено от обхвата на регламента. Освен това посочената помощ не фигурира в декларацията на федералното правителство по член 9 от Регламент № 883/2004 за германското законодателство, което попада в обхвата на регламента.

22      В този контекст, тъй като изпитва съмнения относно възможността за прилагане на Регламент № 883/2004 при обстоятелства като тези в главното производство, както и относно равностойността на френската и германската помощ, Cour de cassation (Касационен съд, Франция) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Попада ли [германската помощ] в материалния обхват на Регламент № 883/2004?

2)      При утвърдителен отговор, равностойни ли са по смисъла на член 5, буква а) от Регламент № 883/2004 [френската помощ], от една страна, и [германската помощ], от друга страна, предвид целта на член L. 351-4-1 от френския Кодекс за социално осигуряване да се вземат предвид грижите за отглеждане на дете с увреждане за определяне на осигурителния период, даващ право на пенсия за осигурителен стаж и възраст?“.

 По преюдициалните въпроси

 По първия въпрос

23      С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3 от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че германската помощ представлява обезщетение по смисъла на този член 3 и следователно попада в материалния обхват на този регламент.

24      За да се отговори на поставения въпрос, на първо място, трябва да се провери дали тази помощ представлява социалноосигурително обезщетение по смисъла на член 3, параграф 1 от този регламент.

25      В това отношение най-напред следва да се констатира, че от представената на Съда преписка е видно, че Федерална република Германия не е декларирала, че федералният закон, който урежда германската помощ, попада в приложното поле на посочения регламент. Съдът обаче вече е постановявал, че обстоятелството, че държава членка е пропуснала да уведоми, както е предвидено в член 9 от Регламент № 883/2004, че даден закон попада в приложното поле на посочения регламент, не води до изключването на този закон ipso facto от материалния обхват на регламента (вж. в този смисъл решение от 25 юли 2018 г., A (Помощ за лице с увреждане), C-679/16, EU:C:2018:601, т. 30).

26      Всъщност съгласно постоянната практика на Съда разграничението между обезщетенията, които попадат в приложното поле на Регламент № 883/2004, и обезщетенията, които са изключени от него, се основава главно на елементите, характерни за всяко обезщетение, а именно неговата крайна цел и условията за отпускането му, а не на това дали едно обезщетение е квалифицирано от националното законодателство като социалноосигурително обезщетение (решение от 14 март 2019 г., Dreyer, C-372/18, EU:C:2019:206, т. 31 и цитираната съдебна практика).

27      Така едно обезщетение може да се счита за социалноосигурително обезщетение, когато са изпълнени две условия, а именно когато, от една страна, е отпуснато на получателите без каквато и да е индивидуална и дискреционна преценка на нуждите на лицето въз основа на законово определено положение и от друга страна, е свързано с някой от рисковете, изрично изброени в член 3, параграф 1 от Регламент № 883/2004 (решение от 14 март 2019 г., Dreyer, C-372/18, EU:C:2019:206, т. 32 и цитираната съдебна практика). Предвид кумулативния характер на тези две условия неизпълнението на кое да е от тях води до изключване на въпросното обезщетение от приложното поле на този регламент (решение от 25 юли 2018 г., A (Помощ за лице с увреждане), C-679/16, EU:C:2018:601, т. 33).

28      Относно първото условие следва да се припомни, че то е изпълнено, когато обезщетението се предоставя с оглед на обективни критерии, които пораждат право да се получи съответното обезщетение, щом критериите са изпълнени, без компетентният орган да може да взема под внимание други лични обстоятелства. В това отношение Съдът вече е постановил, по повод на обезщетенията, които се отпускат или отказват или чийто размер се изчислява в зависимост от доходите на получателите, че отпускането на тези обезщетения не зависи от индивидуалната преценка на личните нужди на заявителя, тъй като става въпрос за обективен и определен от закона критерий, от който възниква правото на това обезщетение, без компетентният орган да има възможност да отчита други лични обстоятелства (решение от 14 март 2019 г., Dreyer, C-372/18, EU:C:2019:206, т. 33 и 34 и цитираната съдебна практика).

29      Освен това Съдът вече е уточнил, че за да се приеме, че не е изпълнено това условие, е необходимо дискреционната преценка от компетентния орган на личните нужди на получателя на дадено обезщетение да се отнася преди всичко до възникването на правото на това обезщетение. Тези съображения се отнасят, mutatis mutandis, до индивидуалния характер на преценката от компетентния орган на личните нужди на получателя на дадено обезщетение (вж. в този смисъл решение от 14 март 2019 г., Dreyer, C-372/18, EU:C:2019:206, т. 35 и цитираната съдебна практика).

30      В случая от представената на Съда преписка е видно, че предоставянето на германската помощ не зависи от обективни условия, като например конкретен процент или ниво на нетрудоспособност или на увреждане.

31      Освен това е безспорно, че съгласно самия текст на член 35а от германския социален кодекс тази помощ се предлага с оглед на индивидуалните нужди на детето получател, въз основа на индивидуална и дискреционна преценка на тези нужди от компетентния орган.

32      При тези обстоятелства трябва да се констатира, че германската помощ не отговаря на първото условие, посочено в точка 27 от настоящото решение.

33      Следователно, като се има предвид съдебната практика, припомнена в точка 27, тази помощ не представлява социалноосигурително обезщетение по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент № 883/2004.

34      Трябва обаче да се припомни, че член 3, параграф 3 от посочения регламент разширява приложното поле на регламента, така че да обхване и специалните парични обезщетения, независещи от вноски, посочени в член 70. При това положение, на второ място, следва да се провери дали германската помощ представлява такова обезщетение.

35      В това отношение е достатъчно да се посочи, че от текста на член 70, параграф 2, буква в) от същия този регламент следва, че за специални парични обезщетения, независещи от вноски, се считат единствено обезщетенията, изброени в приложение X към посочения регламент. Тъй като обаче германската помощ не фигурира в това приложение, тя не представлява такова обезщетение.

36      От гореизложените съображения следва, че на първия въпрос трябва да се отговори, че член 3 от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че германската помощ не представлява обезщетение по смисъла на този член 3 и следователно не попада в материалния обхват на този регламент.

 По втория въпрос

37      С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи, при утвърдителен отговор на първия въпрос, дали член 5, буква а) от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че френската и германската помощ могат да се считат за обезщетения с равностоен характер по смисъла на тази разпоредба.

38      Най-напред трябва да се посочи, че съгласно практиката на Съда член 5, буква а) от този регламент се прилагат само към обезщетения, които попадат в приложното поле на регламента (решение от 21 януари 2016 г., Vorarlberger Gebietskrankenkasse и Knauer, C-453/14, EU:C:2016:37, т. 32). В точка 36 от настоящото решение обаче бе постановено, че германската помощ не представлява обезщетение по смисъла на член 3 от посочения регламент и следователно не попада в неговото материално приложно поле. Следователно член 5, буква а) от Регламент № 883/2004 не е приложим при обстоятелства като разглежданите в главното производство.

39      Въпреки това, в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда задача на последния е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени. Всъщност задача на Съда е да тълкува всички разпоредби на правото на Съюза, които са необходими на националните юрисдикции, за да се произнасят по споровете, с които са сезирани, дори тези разпоредби да не са изрично посочени във въпросите, отправени от тези юрисдикции до Съда (решение от 13 юни 2019 г., Moro, C-646/17, EU:C:2019:489, т. 39 и цитираната съдебна практика).

40      Следователно, въпреки че запитващата юрисдикция формално е ограничила въпросите си до тълкуването на определени разпоредби на правото на Съюза, това обстоятелство не е пречка Съдът да ѝ предостави всички насоки за тълкуване на това право, които могат да бъдат полезни за решаване на делото, с което тя е сезирана, независимо дали тази юрисдикция ги е посочила или не в споменатите въпроси. В това отношение Съдът трябва да изведе от цялата информация, предоставена от запитващата юрисдикция, и по-специално от мотивите на акта за преюдициално запитване, разпоредбите от правото на Съюза, които изискват тълкуване предвид предмета на спора в главното производство (решение от 13 юни 2019 г., Moro, C-646/17, EU:C:2019:489, т. 40 и цитираната съдебна практика).

41      В случая спорът по главното производство се отнася до въпроса дали, за да се определи дали дадено лице може да се ползва от предвиденото във френското законодателство увеличение на размера на пенсията, трябва да се вземат предвид обстоятелствата, довели до предоставянето на германската помощ, а именно помощ, получена от това лице в качеството му на работник мигрант въз основа на законодателството на приемащата държава членка.

42      В това отношение трябва да се подчертае, че член 5 от Регламент № 883/2004, тълкуван в светлината на съображение 9, установява изведения от съдебната практика принцип на приравняване на обезщетения, доходи и факти, който законодателят на Съюза е искал да въведе в текста на посочения регламент, така че този принцип да се развие, като се спазят същността и духът на решенията на Съда (вж. в този смисъл решение от 5 декември 2019 г., Bocero Torrico и Bode, C-398/18 и C-428/18, EU:C:2019:1050, т. 29 и цитираната съдебна практика).

43      В този контекст член 5, буква б) от Регламент № 883/2004 предвижда, че когато, съгласно законодателството на компетентната държава членка, правните последици са резултат от настъпването на някои факти или събития, тази държава членка взема предвид подобни факти или събития, настъпили във всяка друга държава членка, като настъпили на нейната територия.

44      От това следва, че за да се даде на запитващата юрисдикция полезен отговор, който да ѝ позволи да реши спора, с който е сезирана, вторият въпрос трябва да се разбира като насочен към това да се установи дали принципът на приравняване на факти, закрепен в член 5, буква б) от този регламент, като конкретен израз на общия принцип на недопускане на дискриминация, е приложим при обстоятелства като разглежданите в главното производство.

45      В това отношение, за да се определи дали този принцип е приложим в случая, трябва да се провери дали са изпълнени две условия, а именно, от една страна, дали предвиденото в член L. 351-4-1 от френския Кодекс за социално осигуряване увеличение на размера на пенсията попада в приложното поле на Регламент № 883/2004 и от друга страна, дали посочената национална разпоредба придава на настъпването на определени факти или събития правни последици по смисъла на член 5, буква б) от този регламент.

46      Що се отнася до първото от тези условия, трябва да се констатира, че предвид съдебната практика, припомнена в точка 27 от настоящото решение, увеличението на размера на пенсията може да попадне в материалния обхват на посочения регламент като обезщетение за старост по смисъла на член 3, параграф 1, буква г) от същия регламент.

47      Всъщност, от една страна, това увеличение се предоставя на получателите без каквато и да е индивидуална и дискреционна преценка на личните им нужди, въз основа на законово определено положение, а именно че отглеждат дете, което поражда право на получаване на френската помощ.

48      От друга страна, както по същество отбелязва Комисията в писменото си становище, разглежданото в главното производство обезщетение има за цел да компенсира неблагоприятните последици в областта на кариерата, които лицата, отглеждащи дете със сериозни увреждания, могат да претърпят, като им се предостави увеличение на осигурителния стаж пропорционално на продължителността на периода на отглеждане на детето с увреждане, което се изразява в увеличение на размера на пенсията, изплащана на тези лица. Следователно, доколкото има за цел да осигури средства за живот на лицата, които напускат работа при навършване на определена възраст и вече нямат задължение да бъдат на разположение на администрацията по заетостта, това обезщетение е свързано с риска, покрит от обезщетенията за старост по смисъла на член 3, параграф 1, буква г) от Регламент № 883/2004 (вж. в този смисъл решение от 16 септември 2015 г., Комисия/Словакия, C-361/13, EU:C:2015:601, т. 55 и цитираната съдебна практика).

49      Що се отнася до второто от условията, посочени в точка 45 от настоящото решение, трябва да се отбележи, че за да се предостави увеличение на размера на пенсията, член L. 351-4-1 от френския Кодекс за социално осигуряване не изисква предварително отпускане на френската помощ, а изисква единствено да са изпълнени условията за възникване на право на такава помощ, предвидени в член L. 541-1 от този кодекс. По-специално съгласно последната разпоредба, за да могат социалноосигурените лица, които отглеждат дете с увреждане, да се ползват от такова увеличение, трайната неработоспособност на детето трябва да е равна най-малкото на определен процент, който член R. 541-1 от посочения кодекс определя на 80 %.

50      Така увеличението на размера на пенсията се предоставя въз основа на настъпването на факт по смисъла на член 5, буква б) от Регламент № 883/2004, а именно трайната неработоспособност на детето да е равна най-малкото на определен процент. Следователно второто условие също е изпълнено в настоящия случай.

51      От това следва, че принципът на приравняване на факти, закрепен в посочения член 5, буква б), се прилага при обстоятелства като разглежданите в главното производство.

52      Що се отнася до условията за прилагане на този принцип, компетентните френски органи трябва да проверят дали в случая е установено настъпването на изискуемия факт по смисъла на член 5, буква б) от Регламент № 883/2004.

53      В това отношение компетентните френски органи трябва да вземат предвид подобни факти, настъпили в Германия, и при преценката на трайната неработоспособност на съответното дете с увреждане не могат да се ограничат само до критериите, предвидени за тази цел в приложимата във Франция по силата на член R. 541-1 от френския Кодекс за социално осигуряване референтна таблица.

54      Следователно, за да установят дали е достигнат процентът на трайна неработоспособност на детето, изискван от този кодекс за възникване на право на увеличение на размера на пенсията, тези органи не могат да откажат да вземат предвид подобни факти, настъпили в Германия, които могат да бъдат доказани с всички доказателства, и по-специално с доклади от медицински прегледи, с удостоверения или пък с предписания за медицински грижи и с рецепти за лекарства.

55      Трябва да се добави, че при такава проверка посочените органи трябва да спазват и принципа на пропорционалност, като следят по-специално принципът на приравняване на факти да не води до обективно неоправдани резултати в съответствие със съображение 12 от Регламент № 883/2004.

56      С оглед на изложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 5 от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че:

–        френската помощ и германската помощ не могат да се считат за обезщетения с равностоен характер по смисъла на член 5, буква а),

–        принципът на приравняване на факти, закрепен в член 5, буква б), е приложим при обстоятелства като разглежданите в главното производство. Следователно компетентните френски органи трябва да определят дали в случая е установено настъпването на изискуемия факт по смисъла на тази разпоредба. В тази връзка посочените органи трябва да вземат предвид сходните факти, настъпили в Германия, като настъпили на собствената им територия.

 По съдебните разноски

57      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:

1)      Член 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че помощта за интеграция на деца и младежи с умствени увреждания по член 35a от книга VIII от Sozialgesetzbuch (германския Социален кодекс) не представлява обезщетение по смисъла на този член 3 и следователно не попада в материалния обхват на този регламент.

2)      Член 5 от Регламент № 883/2004, изменен с Регламент № 988/2009, трябва да се тълкува в смисъл, че:

–        помощта за отглеждане на дете с увреждане по член L. 541-1 от code de la sécurité sociale (френския Кодекс за социално осигуряване) и помощта за интеграция на деца и младежи с умствени увреждания по член 35a от книга VIII от германския Социален кодекс не могат да се считат за обезщетения с равностоен характер по смисъла на член 5, буква а).

–        принципът на приравняване на факти, закрепен в член 5, буква б), е приложим при обстоятелства като разглежданите в главното производство. Следователно компетентните френски органи трябва да определят дали в случая е установено настъпването на изискуемия факт по смисъла на тази разпоредба. В тази връзка посочените органи трябва да вземат предвид сходните факти, настъпили в Германия, като настъпили на собствената им територия.

Подписи

*      Език на производството: френски.