EU tax law WEB Caisse pour l\'avenir des enfants - C-801/18

4.3.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 82/14

1)

Задължени ли са компетентните органи за социална сигурност в една държава членка (в случая Касата за бъдещето на децата в Люксембург) в съответствие с общностните си задължения, произтичащи от член 45 ДФЕС, от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки (1), както и от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (2), и по-специално от член 4 от него, да изплащат семейни обезщетения на гражданин на друга държава членка, когато при същите условия за предоставяне на тези добавки въпросните компетентни органи признават по силата на двустранна международна спогодба, сключена между първата държава членка (Люксембург) и трета страна (Бразилия), правото на семейни обезщетения на собствените си граждани и пребиваващи лица?

2)

При утвърдителен отговор и ако принципът, възприет в съдебната практика, установена с решение Gottardo (3), се разпростре и във връзка със семейните обезщетения, би ли могъл компетентният орган в областта на социалната сигурност, и по-специално в областта на семейните обезщетения, в случая Касата за бъдещето на децата, националната институция за семейните обезщетения на Великото херцогство Люксембург, да представи обективна обосновка, основаваща се на съображения, свързани с изключително големите финансови и административни тежести на съответната администрация, за да оправдае неравното третиране между гражданите на договарящите страни (по съответната двустранна спогодба) и други граждани на държави — членки на Европейския съюз?